| Автори |
Колектив |
| Заглавие | ЕМПИРИЧНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ „ГРАДЪТ И СЕЛОТО —86“. МЕТОДИЧЕСКО ПОСОБИЕ за ползуване на групирани, съкратени и нови въпроси |
| Издател | Omda.bg |
| Дата | 02-07-2013 |
| Език | български |
| Раздел | наука, социология |
| Формат | електронно издание - EPUB, FB2 |
| ISBN | 978-954-9719-57-4 |
ЕМПИРИЧНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ „ГРАДЪТ И СЕЛОТО —86“.
МЕТОДИЧЕСКО ПОСОБИЕ за ползуване на групирани, съкратени и нови въпроси
Съдържание
Уводни бележки
Целта на тази публикация е да служи като методическо справочно пособие при анализа на информацията от емпиричното социологическо изследване "Градът и селото - 1986", което е част от програмата на Преброяването на населението и жилищния фонд на HP България - 1965 г. Тук са представени списъци на всички въпроси от инструментариума на изследването - "преки", "групирани", "съкратени", "нови" въпроси, както и всички схеми и модели за формирането на въпроси чрез машинна вторична преработка на индивидуалната първична информация от изследването.
Тези схеми и модели е необходимо да служат на изследователите като "ключ" при анализирането на групировъчните таблици от изследването.
Всяко емпирично социологическо изследване изучава различни свойства и отношения на изследвания обект - негови характеристики. За едни от тях в инструментариума на изследването е възможно и целесъобразно да се формулират въпроси, водещи до прякото им установяване, за други характеристики том а трудно, неудобно, а в редица случаи - невъзможно.
Така например, за да установим от какъв поя са изследваните лица, формулираме съответен недвусмислен пряк въпрос. За да установим типа на селището, в което живее дадено изследвано лице също формулираме пряк въпрос, при който е достатъчно да изброим като отговори отделните типове селища и лицето (peсп. анкетьорът) да посочи верния отговор.
В редица случаи задаването на пряк въпрос със строго фиксиран набор от отговори в трудно или невъзможно. Така например при въпрос, целящ установяването на броя книги в домакинството на лицето може на се подходи по няколко начина:
- при формулирането на въпроса се определят няколко отговора, фиксиращи определени граници на притежавания брой книги - например: нито една, от една до 50 книги, от 51 до 500 книги, над 500 книги (като границите могат да бъдат избрани по различен начин от различни изследователи);
- при формулирането на въпроса да бъде предоставено на лицето (респ. на анкетьора) да впише с число броя на притежаваните книги.
В изследването "Градът и селото - 86" при такъв род въпроси е избран вторият начин, за да остане открита възможността да се правят в зависимост от задачите на изследователите различни набори от отговори, съответствуващи на различно определени граници, напр. без книги, от една до 10 книги, от 11 до 20 книги, от 21 до 30, от 31 до 50, от 51 до 100, от 101 до 200, от 201 до 500, от 501 до 1000, повече от 1000 книги, или без книги, от 1 до 50, от 51 до 500, повече от 500.
Такива въпроси с отговори. групирани в интервали, нарекохме "групирани” въпроси или означено кратко Т" въпроси.
В редица случаи в едно и също вмппрично социологическо изследване се налага дадени характеристики да бъдат разглеждани от различни гледни точки, определени от различни съдържателни съображения. При това е целесъобразно наборът от техните отговори веднаж да бъде по-разгърнат, а друг път - по-съкратен, получен по пътя на обединяване на съответни отговори от разгърнатия набор от отговори. Така например въпросът за семейното положение на изследваното лице при анализ на информацията от една гледна точка е добре да има следния разгърнат набор от отговори: женено първи път, женено втори път, женено три и повече пъти, вдовец, разведено първи път, разведено втори път, разведено три и повече пъти, лицето не е встъпвало в брак. При друга изследователска постановка е достатъчно отговорите, получени чрез обединяване на съответни отговори от разгърнатия набор; да бъдат: женено, разведено или вдовец, невстъпвало в брак.
Такива въпроси с отговори, получени чрез обединяването на отговори от по-подробен набор, напекохме в изследването ’Градът и селото - 86" "съкратени" въпроси или означено накратко - "С" въпроси.
За да установим дадено свойство или отношение на изследвания обект, което не може или е трудно да бъде установено непосредствено, чрез задаването на един пряк въпрос, изследователят включва в програмата такива съставки на това свойство или отношение, които са "явни", "външни" и на които съответствуват емпирични прояви, поддаващи се на еднозначна емпирична регистрация - прости (първични) индикатори. По-нататък, на базата на тези емпирични прояви изследователят конструира средство, инструмент за установявано на изучаваното свойство или отношение на изследвания обект - съответен съставен индикатор. На практика това се постига като в инструментариума па изследването се включват преки въпроси, съответни на избраните от изследователя емпирични прояви, съставки на изучаваната сложна характеристики.
Изследователят използува тези първични индикатори и на базата на своите теоретични концепции за търсените обобщени характеристики разработва модели и алгоритми за изграждане на нов тип индикатори (съставни по своята същност), чрез които ще могат да се изучат сложни свойства, характеристики и отношения, разкриващи от различни гледни точки изследвания обект.
След окончателното събиране, първичната индивидуална информация се подлага на допълнителна (вторична) преработка чрез прилагане на предварително изградените модели за комбиниране и обобщаване на отговорите на подбраните от изследователя преки въпроси, разглеждани като изходни.
Така например, за да установим общата благоустроеност на жилището на изследваното лице, социологът формулира в инструментариума на изследването няколко преки въпроса, отнасящи се до отделните съставни елементи на общата благоустроеност - наличие в жилището на водопроводна инсталация, на канализационна инсталация, на тоалетна, на топла вода, на баня, централно отопление на жилището и др. След събирането на информацията и въвеждането ѝ в електронно-изчислителната машина, тя се подлага на преработка посредством специално подготвен алгоритъм за обобщаване. По такъв начин се формира информацията за общата благоустроеност на жилището.
За да установи социално-груповата принадлежност на изследваните лица, изследователят може да формулира пряк въпрос със съответен набор от отговори - отделните социални групи. Но може да избере и друг път - най-напред да установи пряко дали лицето работи или е пенсионер, или учащ, или домакиня и пр.; какви са функциите на лицото в трудовия процес; какъв е видът на неговия труд; какви са специфичните за неговото занятие дейности; какво е завършеното му образование и т.н. и след това, чрез вторична обработка на получената първична информация, по определени правила за обобщаване да установи социално-груповата принадлежност на лицата.
Въпросите, получавани от няколко изходни въпроса чрез комбиниране и обобщаване на техните отговори по определени правила, нарекохме в изследването "Градът и селото - 86" "Нови" въпроси или означено накратко "Н" въпроси.
В програмата на изследването "Градът и селото - 86" са разработени над 100 нови въпроса, чрез които се получава информация за редица сложни социални характеристики. Значителен познавателен интерес представляват конструираните повече от 80 нови въпроса, обобщаващ информация за лицето в динамичен аспект, както и информация за лицето и за неговия (ата) съпруг (а), или пък за лицето и за неговите деца, за лицето и за неговите родители - например миграционна мобилност на личността, социално-груповата мобилност, междупоколенческа образователна мобилност, междупоколенческа социално-гпупова мобилност, партийна приемственост, съпружеска еднородност по отношение на редица характеристики, религиозен произход и пр.
За да може даден социолог да ползва информацията от изследването "Градът и селото - 86", която в по-голямата си част е във вид на групировъчни таблици, е необходимо пред себе си да има схемите за формиране на групираните "Г" въпроси, съкратените "С" въпроси и моделите за формиране на новите "Н" въпроси. За всеки от тези въпроси е посочен изходният (респ. изходните) въпрос, неговият пореден номер във въпросниците от изследването. Всеки въпрос от Въпросник за интервю е означен със своя пореден номер от въпросника и буквата "И" (интервю), всеки въпрос от Въпросник за косвена анкета е означен със своя пореден номер от въпросника и буквата "К" (косвена анкета). Останалите въпроси също имат своя пореден номер, като групираните са от номер 1Г до 48Г за въпроси от Въпросник за интервю и от 67Г до 88Г за въпроси от Въпросник за косвена анкета; съкратените са от номер 49С до 66С и 11ЗС, 114С за въпроса от Въпросник за интервю и от 89С до 112С и 115С за въпроси от Въпросник за косвена анкета; новите въпроси са от номер 201Н до 434Н (като между тях има и 13 неизползвани номера).
В първата част от публикацията е даден изчерпателен списък на всички въпроси от програмата на изследването, като в колонката до поредния номер на съответния въпрос е посочен и шифърът на този въпрос, с който той фигурира в таблиците от изследването. Програмни съображения наложиха някои въпроси да имат по два различни шифъра (те са посочени един под друг в съответната колонка). В колонката "Забележки", за всеки пряк въпрос от въпросниците, участвуват като изходен въпрос за групиран, съкратен или нов въпрос, е посочен поредният номер и съответната буква "Г’’, "С", "Н" на въпроса, за който прекият въпрос се използува като изходен.
Във втората част подробно са представени самите групирани, съкратени и нови въпроси. Поради наложили се ограничения в обема на настоящата публикация тук не са приложени алгоритмите за машинна реализация на представените модели за формиране на ’"Н"-въпросите.
При ползването на таблиците от изследването и настоящата публикация е необходимо да се има предвид и следното:
- Схемите и моделите за формиране на вторично получените въпроси са дадени според нас твърде подробно, като освен самите изходни въпроси са посочените и техните отговори. Това обаче не е достатъчно. При работа с конкретната информация и ползуването на схемите трябва да се имат предвид въпросниците на изследването и поясненията за тяхното попълване, дадени в самите въпросници и специалния документ на изследването - "Указания за работата с въпросниците на емпиричното социологическо изследване "Градът и селото - 86".
В тези указания се съдържат вижданията на авторския колектив за редица основни понятия и категории, дадени са пояснения за съдържателното тълкуване на отделните отговори и критериите за тяхното разграничаване.
- Формулировките на вторично получените въпроси имат в по-голямата си част работен характер. Същото се отнася и до формулировките на отделните техни отговори. В редица случаи те съответствуват на съдържанието на тези отговори и позволяват на интерпретиращия резултатите от даден изследователски аспект да даде свои формулировки, отговарящи на същността и насоките на неговия анализ. Има обаче нови въпроси, при които формулировките на отговорите не са съвсем точни или не показват тяхното съдържание (например първа степен, втора степен, и т.н.). При тях социологът-изследовател трябва да бъде особено внимателен, като в своя анализ задължително включи смисъла на отговорите от съдържателна гледна точка. При ползването на таблиците и моделите, дадени тук, на места могат да се забележат различия във формулировките както на въпроси, така и на отговори. Тези различия не бива да смущават изследователите - те са само във формулировките, но не и в съдържанието и са се наложили по различни, най-често технически причини - например за краткост в таблициите. При констатирани подобни различия е добре да се има предвид номерът на съответния въпрос, респ. кодът на съответния отговор.
- При използването на новите въпроси за анализ е добре да се имат предвид и някои особености на отделните набори от отговори - например при някои въпроси изключващите отговори (отрицателните отговори) са в началото на "скалата” от отговори, а в други подобни на тях - са в края. Така "нечетящите” могат да се появят като първи отговор и като последен отговор, същото се отнася и за "незаетите”.
- Част от изградените нови въпроси се отнасят за определени масиви от общата изследвана съвкупност - например до масива на "заетите", на "имащите лично помощно стопанство", на "имащите деца", на "лицата, които се намират в момента в брак" и т.н. При итерпретацията това е необходимо да се има предвид за постигане на прецизност в анализа, без да се смесват различни масиви;
- Като водещо правило за всеки изследовател-социолог, ползващ в анализа си данни за нови въпроси е необходимостта да знае и да покаже областта на приложение на новия въпрос, кои са изходните въпроси на съответния нов въпрос, какво е съдържанието на отговорите му. Да вземем като пример два от разработените нови въпроси, чиито формулировки са доста близки - 253 Н - Брой чужди езици, които лицето владее и 259 Н -Владеене на чужд език. Като изходни въпроси за 253 Н участвуват въпросите: говори ли лицето: а) английски, б) руски, в) френски, г) немски, д) испански, е) румънски, ж) цигански, з) турски; чете ли лицето: а) английски, б) руски в) френски, г) немски, д) испански, е) турски. Като изходни за 259 Н участвуват само въпросите: говори ли лицето: а) английски, б) руски, в) френски, г) немски, д) испански; чете ли лицето: а) английски, б) руски, в) френски, г) немски. Ясно се вижда каква голяма грешка може да се допусне, ако в анализа не се вземат предвид подобни разлики. Изследователят трябва да бъде внимателен и при анализиране информацията от новите въпроси, свързани с четенето, където в един случай интересът към четенето се свързва с честотата на четене, в друг случай - с жанровото разнообразие, в трети случай - с националната принадлежност по съответната литература.
Могат да бъдат дадени още много примери, но важното в случая е да се подчертае, че изследователят трябва да ползва информацията от групировъчните таблици, отнасящи се до новите въпроси, винаги с помощта на това пособие, наречето от нас "ключ".
Групираните, съкратените и новите въпроси в това пособие са резултат на колективните усилия на научния колектив, подготвил и провел изследването "Градът и селото - 86" в състав: чл.кор. Стоян Михайлов (научен ръководител), Станка Добрева (заместник научен ръководител), Веска Кожухарова; Николай Тилкиджиев, Петко Симеонов, Галина Колева, Светлана Шаренкова, Юрай Квака.
В техническото изпълнение на моделите за съставните индикатори взе участие Веселина Георгиева. Алгоритмите за машинна реализация изготви поп. Димитър Добрев.
Програмната реализация на разработените от авторския колектив модели и съответни алгоритми е извършено в ТИЦ в гр. Шумен под ръководството и с водещото участие на Живко Господинов.
Тези въпроси са съответно групирани, съкратени или новоизградени на базата на първични индикатори въз основа на конкретните изследователски задачи, които си поставя авторският колектив. Методологическата и методическата база за разработване на този тип въпроси, както и тяхното оформяне за представяне в Изчислителния център и за предлаганото пособие е дело на Станка Добрева. Съдържателното разработване на различните кръгове въпроси за извеждане на сложни характеристики, свойства и отношения е плод на колективно обсъждане и подбор на по-значимите проблеми, на които трябва да се търсят обобщените характеристики. Разработването обаче на новите въпроси в различни проблемни кръгове отделни членове на научния колектив са имали водещо участие и това е станало, както следва:
| Веска Кожухарова | Петко Симеонов | Стоян Михайлов |
|---|---|---|
| 201 - 233 | 234, 235 | 261 |
| 236 - 259 | 262 - 269 | 281, 282 , 365 |
| 283 - 288 | 291 - 293 | 376 - 383 |
| 299 - 305 | 299 - 303 | |
| 309 | ||
| 323 | ||
| 348, 349 | ||
| 373, 375. |
| Галина Колева | Светлана Шаренкова | Николай Тилкиджиев |
|---|---|---|
| 304, 305, 310 | 294 - 296 | 328 - 331 |
| 311 - 314 | 333 - 342 | |
| 315 - 317 | ||
| 385-390 |
| Юрай Квака | Станка Добрева |
|---|---|
| 307, 308 | 271 - 280 |
| 289, 290 | |
| 299 - 305, 310 | |
| 318-322 | |
| 324 - 327, 332, 343 | |
| 348, 349 | |
| 350 - 364 | |
| 366 - 372 | |
| 391, 376 - 384 | |
| 395 - 434. |
ЧАСТ 1.
Списък на въпросите от въпросника за интервю
Списък на въпросите от въпросник за косвена анкета
Списък на групираните ("Г") въпроси
Списък със съкратените ("C") въпроси
Списък на новите ("Н") въпроси
Групирани ("Г") въпроси и схеми за тяхното формиране
А. Въпросник за интервю
Б. Въпросник за косвена анкета
Съкратени("С") въпроси и схеми за тяхното формиране
А. Въпросник за интервю
Б - Въпросник за косвена анкета
Нови ("Н") въпроси и модели за тяхното формиране
Част II.
201Н. ЧЕТЕНЕ НА НАУЧНА ЛИТЕРАТУРА
| ИЗХОДНИ ВЪПРОСИ: | 89аИж | Четене на литература по обществените науки (без икономическа и правна) |
| 89бИж | Четене на литература по икономическите науки | |
| 89вИж | Четене на правна литература | |
| 89гИж | Четене на литература по природните, техническите и други науки | |
| 89дИж | Четене на литература по агробиологичните науки |
| Всички изходни въпроси имат следните отговори: | 1 - Чете редовно (обикновено всяка седмица) |
| 2 - Чете нередовно (не всяка седмица) | |
| 3 - Чете рядко | |
| 4 - Чело е, но сега не чете | |
| 5 - Не е чело и сега не чете |
202 Н. РЕДОВНОСТ ПРИ ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА
| ИЗХОДНИ ВЪПРОСИ: | 89еИ | Чете ли лицето стихове |
| 89жИ | Чете ли лицето художествена проза | |
| 89зИ | Чете ли лицето българска художествена литература | |
| 89иИ | Чете ли лицето съвременна българска, художествена литература | |
| 89йИ | Чете ли лицето класическа руска художествена литература | |
| 89кИ | Чете ли лицето съветска художествена литература | |
| 89лИ | Чете ли лицето класическа художествена литература на други страни |
| Всички изходни въпроси имат следните отговори: | 1 - Чете редовно (обикновено всяка седмица) |
| 2 - Чете нередовно (не всяка седмица) | |
| 3 - Чете рядко | |
| 4 - Чело е, но сега не чете | |
| 5 - Не е чело и сега не чете |
Информация за текста
К № 130/ 10.08.1987г.
ПРОГРАМНО-ЦЕЛЕВИ КОЛЕКТИВ ПО ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД
Техническа поръчка 9520
Формат 1 / 16 70x100
Тираж 750
Дадена за печат на 13.08.1987г.
Излязла от печат на 13.09.1987г.
Отпечатано в Издателство и печатница при ЦСУ
Цена: 32,24 ЛВ.
| Title Info | |
| Genre | science |
| Author | Централно статистическо управление |
| Title | ЕМПИРИЧНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ „ГРАДЪТ И СЕЛОТО —86“. МЕТОДИЧЕСКО ПОСОБИЕ за ползуване на групирани, съкратени и нови въпроси |
| Date | 02-07-2013 |
| Language | bg |
| Source Language | bg |
.jpg)
Twitter
Facebook
