София, 9 юни 1994 г.
Брой 111 /1156/

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО И ПРОБЛЕМИТЕ НА НАУКАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И ИЗКУСТВОТО, ПРИЕТА НА 41-Я КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Страната ни преживява икономическа, социална, политическа криза и дълбока духовна и нравствена разруха. Разкъсват се връзките с най-ценното в националната ни културна традиция. Осъществява се нравствена деградация, която засяга най-силно бъдещето на България - нейното младо поколение. Сриват се устоите на българския национален дух. В такъв критичен за нашата нация момент историята вменява на всички дейци в областта на науката, образованието и изкуствата неотменния дълг да обявят борба за предотвратяването на тази опасна перспектива. Дори при тези тежки условия те търсят и откриват възможности за запазването и извисяването на националната култура.

За съжаление в страната ни се развихри груба дискриминация и политическа чистка във всички образователни, културни и научни институти. Разрушителна роля изигра печално известният закон "Панев". Над 5000 академици, член-кореспонденти, професори, доценти, известни учени и творци са отстранени от ръководенето на науката, висшето образование и изкуствата, от участие във възпроизводството на научния и художествения потенциал.

В разрез с всякакви демократични и морални норми на академичната общност бяха натрапени състави на Висшата атестационна комисия, които изпълняват ясно очертани политически поръчки. С политически критерии се определят и научните експертни и други комисии с решаващо значение за научната политика в България.

Висококвалифицирани кадри са уволнени или разместени във всички области на културата - нерядко за да се разчисти пътят на войнстваща информистка посредственост. Чистката се разпростря в държавната администрация, образованието, творческите съюзи, културните институти, здравеопазването. Настъпиха невиждано разделяне и противопоставяне, нетърпимост и вражда, основани на политически пристрастия.

Структурната и законодателната реформа на висшето образование се забавят. Лансират се неадекватни за нашите специфични условия чужди идеи.

При липса на национална стратегия за развитие и използване на науката структурната реформа в тази област се провежда немотивирано, необосновано се ликвидират институти и звена.

Трагична участ сполетя литературата и изкуствата. Разрушени са важни структури на културния живот. Системно се подлагат на "нов прочит" културното и историческото ни наследство. Значителни имена и явления от културата ни се зачеркват, не бяха пощадени Гео Милев и Никола Вапцаров, посегна се дори на Христо Ботев. Разрушени бяха паметници на видни дейци на националноосвободителната революция, на културата, на герои от антифашистката борба - дело на няколко поколения талантливи майстори на българската скулптура и архитектура, което е престъпно посегателство срещу историческата памет и националното изкуство. Безогледната реституция затвори и продължава да затваря музеи, кина, театри и читалища, лишавайки българския народ от историческа памет и културно самосъзнание.

Ръководството на Българската социалистическа партия /БСП/ подцени историческата значимост и далечните последици от погрома над културата. Парламентарният съюз за социална демокрация не оказа необходимия отпор на мракобесническото законодателство, особено във връзка със закона "Панев" и Закона за данъка върху добавената стойност /ДДС/ по отношение на българската култура и образование.

Като взема под внимание проблемите на културата за националното ни развитие и отговорността на БСП за решаването им, 41-ят конгрес

             ЗАЯВЯВА:

1. Българската социалистическа партия отстоява демократизирането и свободомислието на науката и културата, отхвърля репресиите срещу интелигенцията, ще настоява за бързо възстановяване на потъпканите граждански и академични права в нашата страна.

2. В своята парламентарна дейност и чрез взаимодействието си с изпълнителната власт БСП ще отстоява ясна и решителна позиция при утвърждаване на държавна политика в областта на духовната сфера. Същност на тази политика е убеждението, че образованието, науката и изкуствата са национален приоритет.

3. Парламентарният съюз за социална демокрация ще настоява за приемане на закон за защита на българския език.

4. БСП неотклонно ще провежда политика за укрепване на ролята на българското училище като основна институция за единството на българската нация. Ще настоява за строго спазване на конституционните изисквания за безплатно, всеобщо и светско училище, за задължително образование на всички деца в родината.

5. БСП ще работи неотклонно срещу политическото и идейното противопоставяне в средите на българската интелигенция, за преодоляване на дълбоката духовна и нравствена криза в обществото.

6. БСП ще създаде условие и гаранции за най-пълно използване на научния и на творческия потенциал при формиране на национална политика за решаване на насъщните проблеми на науката, образованието и изкуствата.

Отстояването на българската духовност и сътворената от народния гений ценностна система, защитата на морала, родолюбието, почтителното отношение към предците и към нашето историческо минало, уважението към учителя и родното слово, към книгата и знанието е най-висок дълг на българската интелигенция. Това е защита на отечеството. Интелектуалецът има законно право на собствен политически избор, но България е една, единна и неделима.

В името на това дело протягаме ръка на всички творци и интелектуалци и ги призоваваме за обединение в името на запазването на българската наука, образование и изкуство.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИЕТА НА 41-Я КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /3-6 ЮНИ, 1994 Г., СОФИЯ/ ПО ПОВОД НА НАСИЛСТВЕНОТО ТУРЦИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОХАМЕДАНИ.

Българската социалистическа партия /БСП/ със загриженост и безпокойство за социалния мир и за цивилизования преход към демокрация отчита процесите на насилствено турцизиране на българите мохамедани в страната и особено от Рило-Родопския масив. Тези процеси предопределят етническото и верското противопоставяне и създават огнища на напрежение в районите със смесено население. БСП, която зачита индивидуалните човешки права, включително и правото на свободно вероизповедание, активно ще се противопоставя срещу асимилирането на население, чийто етногенезис е безспорно български. Покушение срещу националните интереси е политиката на етническо и верско противопоставяне.

БСП като националноотговорна партия заявява, че:

1. Ще работи за формирането на държавна политика, която да пресича опитите за насилствено турцизиране на българите мохамедани.

2. Ще противодейства по законен път на онези партии и движения, които действат в разрез с интересите и сигурността на страната.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА ВЕСТНИК "ДЕМОКРАЦИЯ".

Български национален съюз /БНС/ "Нова демокрация" посрещна с възмущение публикуваното във в. "Демокрация" /бр. 118 от 5 май 1994 г./ съобщение, че София забрани всякакво официално представителство по време на честването на цар Борис III.

Питам "София" и по-специално г-н Янчулев и обкръжение докога ще позират като "герои" на синята идея, коленичейки при всеки натиск или внушение от страна на тоталитарно дръзките безличия? Питам господата, забравят ли, че вярващите в духа на Търновската конституция с нейните юридически норми гласуваха и ги утвърдиха на този пост при изборите за Народно събрание? Питам господата, забравят ли, че идват нови избори? Питам господата, забравят ли... или служат и на Бога, и на Мамона?

Български национален съюз "Нова демокрация" се покланя пред духа и подвига на О’Бозе почившия цар Борис III и възвеличава делото му в онези трудни и наситени с яростен драматизъм времена да запази живота и имота на своите поданици, па били те и евреи.

Хора са това и аз съм горд, че моят цар каза "не" на геноцида.

0, роде неразумен, докога ще сечеш клона, на който се крепиш?

0, роде на дедите, съдбата си ли пак ще предизвикаш?

Войници сме в борбата за хляб, и свобода и нека там да знаят, че ние сме солта.

София, 1 юни 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНС "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ": Иван Лазаров

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД НОВ ИЗБОР" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

ЗА НОВА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Българската социалистическа партия е за изграждане на демократично общество на основата на социална пазарна икономика. Излизането от дълбока икономическа криза е възможно само при комплексна икономическа програма с ясни цели и конкретни механизми за действие. Развитието на процесите в Източна Европа доказа правотата на нашата теза за необходимостта от регулативни стопански функции на държавата, осигуряващи необходимите макро- и микроикономически условия за прехода към нов тип стопанска система. Защитавайки интересите на широките слоеве от обществото, ние сме за такава икономическа политика на прехода, която да гарантира поносима социална цена и възможности за реализация на всеки българин.

1. БЪЛГАРСКОТО ПРОИЗВОДСТВО - ПРИОРИТЕТ НОМЕР ЕДНО

Едностранно прилаганите мерки на монетарни рестрикции нанесоха непоправими загуби на българския индустриален потенциал. Неадекватният модел на прехода, наложен от правителството на СДС, блокира инвестиционния процес, а с това и преструктурирането и обновлението на нашата промишленост. Загърбването на реалната икономика закономерно доведе до срив във валутно-финансовата ни система и до още по-големи диспропорции в бюджета и платежния баланс на страната. Сега повече от всякога страната ни има нужда от добре разчетена индустриална политика, реализирана чрез механизми, доказали своята ефективност в развитите пазарни икономики.

БСП е за нова икономическа политика, залагаща преди всичко на преструктурирането и оживлението на стоковото производство. Това предполага качествено нова, активна бюджетна политика: стимулиране на търсенето на инвестиционни стоки, осигуряване на преференциални лихви за кредитите с производствено предназначение, трансформиране или разсрочване на "лошите дългове", временно облекчени данъци върху печалбата.

2. УСКОРЯВАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС

Ние сме за многообразие във формите на собственост, за разгръщане на процеса на раздържавяване в направления и условия, отговарящи на интересите на нацията. Ние сме за прилагането на методите както на пазарната, така и на социалната приватизация. Пазарната приватизация има своите предимства от гледна точка на осигуряването на определени бюджетни приходи, от които държавата и обществото изпитват остра нужда. В този смисъл тя трябва да се подкрепя навсякъде, където протича в рамките на закона. Но "касовата приватизация" има своите обективни ограничители и социални дефекти.

Затова е нужно да се активизират акционерните форми на пазарна приватизация, предполагащи бързото укрепване и развитието на борсите за ценни книжа чрез осигуряването от държавата на необходимите законови и икономически условия. Освен съществуващите преференции за работещите в приватизиращите се предприятия трябва да се използва и изкупуването на предприятията от трудовите колективи чрез предоставени нисколихвени кредити или на дългосрочно изплащане. Трудовите колективи и българските предприемачи следва да получат определени предимства, когато офертите им са близки по параметри до тези на чужденците.

Излишната идеологизация и преследването на политически дивиденти силно забави старта на масовата приватизация, която може съществено да промени структурата в собствеността и начина на управление на фирмите. Би било демагогия да се твърди, че в краткосрочен период тя ще направи широки слоеве от населението по-богати, но тя дава равен шанс на българите да участват в управлението на собствеността, която са създали със собствените си ръце. От своя страна промяната на собствеността, подобряването на ефективността на управление и реорганизацията на производството ще дадат възможности за реализация на дивиденти за акционерите.

Приватизацията е необходимо условие, но не и панацея за излизане от тежкото ни икономическо състояние. Тя трябва да бъде обвързана с цялостната макроинокомическа политика на държавата, включително с нейната индустриална политика. Тя трябва да се развива с предимство в онези отрасли, производства и дейности, които са включени в системата от национални приоритети.

3. РЕАЛИЗЪМ В АГРАРНАТА ПОЛИТИКА

През последните няколко години непоследователната и често пъти противоречаща на икономическата логика "реформа" в селското стопанство доведе този жизненоважен отрасъл до дълбока криза. Особено големи са загубите в животновъдството. Унищожени са множество племенни стада. На практика материалната база е разпродадена на безценица или ограбена. Разрушени са повечето напоителни системи, без които е немислимо модерното земеделие. Машинният парк е в окаяно състояние.

БСП е за връщане на земята на нейните собственици. Това обаче не е достатъчно за възраждането на нашето селско стопанство и за адаптацията му към вътрешните и международните пазарни условия. Средният размер на поземлената собственост от 2-3 декара не позволява прилагането на нито една от формите на съвременното земеделие. Малогабаритната техника нито е по джоба на повечето дребни собственици, нито е целесъобразно прилагането й на толкова малки участъци земя. Окрупняването на поземлените участъци по чисто пазарен път би отнело десетилетия. Считаме, че доброволно организираната кооперация, функционираща на основата на пазарните принципи, е единствената възможна в момента форма за преодоляване на раздробеността и за развитие на конкурентоспособно селско стопанство. А законите за комасацията и арендата ще бъдат императив за социалистите и в този, и в следващия парламент.

България не може да прави изключение от световната практика за пряко и косвено дотиране на селскостопанското производство с цел поддържане на неговата жизнеспособност. БСП е за поставянето на селското стопанство в преференциални финансово-кредитни условия. Заедно с това ние сме за прилагането на силно облекчена, дори нулева данъчна ставка поне за определени производства. Такива преференции могат да използват също банковите и кредитните институции - до размера на участието им в агробизнеса.

4. ФИНАНСОВА И ВАЛУТНА СТАБИЛИЗАЦИЯ

Преодоляването на сериозните диспропорции в бюджетния и платежния баланс на страната са задължително условие за по-нататъшния ход на икономическата реформа. Твърде висока е цената, която плаща българският народ за поддържането на една предварително обречена кауза на шоковите монетарни рестрикции. Едностранните и тотални ограничения блокираха инвестиционния процес и силно ерозираха реалната икономика, а с това - и финансовата система.

Неприемливо е бюджетната политика да се фокусира единствено върху събирането на данъците и върху ограничаването на разходите. Ние сме за изграждане на бюджетната политика на принципно нова основа. Следва да се увеличи делът на правителствените разходи, които осигуряват бъдещи приходи, т.е. да се увеличат разходите за преки инвестиции или за финансиране на преференциите за частните предприемачи, включително и експортните стимули. Тази бюджетна политика следва да бъде обвързана с индустриалната политика на страната и центърът на тежестта й да се премести от краткосрочните към средносрочните и дългосрочните цели.

БСП ще направи всичко възможно за окончателното решаване на въпроса с "лошите кредити”. Без разсичането на този гордиев възел мнозинството от държавните ни предприятия ще останат във финансов капан без никакъв изглед за оцеляване. Трансформацията на дълга в държавен ще стане поетапно, като се дава предимство на фирмите, включени в системата на национални приоритети. За да се избегне инфлационният натиск и прекомерното натоварване на бюджета, този процес трябва да се осигури главно за сметка на емисията и продажбата на държавни ценни книжа.

Недопустима е сегашната тенденция към все по-тясно обвързване на финансовите ни баланси с нови и нови заеми от външни източници. По-голямата част от валутния резерв на БНБ са заемни средства. Запазването на икономическия и националния суверенитет на страната ни задължава да провеждаме макроикономическа политика, която да осигури постепенен преход към собствени източници на финансиране. Тези източници са в неизползваните мощности, в професионалната квалификация на българина, в извоюването на пазари за нашата продукция.

5. ЕКСПОРТНА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

Ограничеността на вътрешния ни пазар, предстоящите плащания по външиния дълг и осигуряването на вноса изискват експортна ориентация на българската икономика и постигане на положителен търговски баланс. Досега провежданата икономическа политика доведе до точно обратни тенденции. Експортните ни производства загиват, вносът значително изпреварва износа, държавният дълг продължава да расте.

България трябва да използва инструментите на умерения и селективен протекционизъм на вътрешния ни пазар. Регулирането на вноса и износа с тарифни и нетарифни ограничения трябва да отговаря на целите на индустриалната ни политика. Тези ограничения в никакъв случай не трябва да изключват чуждата конкуренция, а по-скоро да създадат временни преференции за националните производители и да позволят повишаването на конкурентоспособността им до равнището на световния пазар.

Регулативната пазарна политика трябва да създаде условия за промяна в структурата на износа и вноса. Сега изнасяме главно суровини, полуфабрикати, храни и други стоки с ниско равнище на преработка. Още по-тревожно е, че сред вносните стоки е незначителен делът на промишленото оборудване, новите технологии, лицензните и ноу-хау. Ние не приемаме вариант на псевдопазарна реформа, при който България се превръща в европейска "бананова република”. Външноикономическата ни политика трябва да приобщава България към световното стопанство, но по начин, гарантиращ дългосрочните ни национални интереси.

Чуждият капитал е добре дошъл в българската икономика. При условията, определени от нашето законодателство, притокът на капитал осигурява свежи валутни ресурси, трансфер на технологии и управленски опит и което е особено важно - достъп до нови пазари. Този капитал би могъл да стимулира пазарната приватизация. Сега обаче този капитал може да играе само спомагателна роля и ще дойде тогава, когато пазарната конюнктура у нас му осигурява достатъчна рентабилност. Източниците на развитие са главно в самата българска икономика.

6. НАДЕЖДНА СОЦИАЛНА ЗАЩИТА

Грубо наложената "шокова терапия" и напълно неадекватният за нас либерален модел на реформата поставиха преобладаващата част от обществото в зоната на бедността. Продължаващото икономическо изтощение все повече ограничава възможностите на държавния бюджет за социални помощи, здравеопазване, вътрешна и външна сигурност и т.н.

Сами по себе си пазарните механизми не пораждат социална справедливост. Държавата е призвана да прави корекции на тези механизми с икономически и неикономически средства, които да гарантират определено разпределение и преразпределение на националния доход. Всеобща практика е правителствата да носят отговорност за размера на безработицата, за равнището на реалните доходи, за достъпа до образование и здравеопазване и други.

БСП е категорично против прехода, при който шепа спекуланти богатеят за сметка на преобладаващата част от обществото, тласкано към границите на социалната безнадеждност. Това няма нищо общо с механизмите за разпределение на доходите според разликите в стопанската предприемчивост и в професионалните качества на стопанските субекти. Ние сме за държавния и частния бизнес, който реализира печалбите си в резултат от осъществяването на реална стопанска дейност, създава работни места и допринася за развитието на българската икономика.

Особен акцент заслужават проблемите на ценовата спекула, която има немалък дял за спада на покупателната способност на населението. Недопустимо е търговската печалба многократно да надхвърля печалбата на производителите. Ние сме за строг ценови контрол върху наблюдаваните от правителството стоки и за изземване на спекулативно натрупаната печалба в полза на държавата по съдебен ред. Заедно с това съществуват резерви за подобряване на системата на доставките и за опростяване на връзките между производителите и купувачите на потребителски стоки.

Предлаганата от БСП активна инвестиционна политика ще създаде възможност за разкриване на работни места във всички сектори на стопанството и особено в реалната икономика, където има значителни свободни производствени мощности. Акцентът на нашата политика е не гарантирането на социални компенсации, а осигуряването на работа и възможности за реализация на всеки българин в съответствие с квалификацията му.

Високата инфлация нанася удари върху жизнения стандарт на българина. Спестяванията все повече се обезценяват поради това, че лихвите по депозитите са по-ниски от динамиката на цените. Семействата с ниски доходи и особено пенсионерите едва свързват двата края. Предлаганата от БСП антиинфлационна политика се основава на съчетаване между инвестиционната, паричната и бюджетната политика на правителството. За кратко време трябва да се осигури достатъчна компенсация на доходите чрез тяхната периодична индексация в съответствие с повишаването на цените и реалните възможности на бюджета.

БСП е за ускоряване на процеса по формирането на самостоятелни пенсионни фондове, с достатъчно гаранции за ефективността на тяхното управление.

Така, от една страна, ще се осигурят средства за пенсионно осигуряване след определена от закона възраст, а от друга, ще се създадат допълнителни инвестиционни източници за реалната икономика.

Националният интерес изисква особени социални приоритети за младите семейства и децата. В годините на прехода младите хора срещат почти непреодолими трудности в намирането на работа и осигуряването на жилище. Ние сме за провеждането на преференциална кредитна политика при строеж или закупуване на жилище от младите семейства. Предоставянето на такива облекчени условия при придобиване на жилище е всеобща практика в развитите страни.

БСП подкрепя процеса на създаване на частни клиники и кабинети, даващи на гражданите право на избор и възможности за получаване на висококачествени здравни услуги. В същото време считаме, че както и досега всеки български гражданин следва да има достъп до квалифицирана безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения. Създаването на здравни осигурителни фондове чрез вноски от гражданите и работодателите ще осигури допълнителни финансови ресурси за усъвършенстване на съществуващата материална база, за повишаване на квалификацията на медицинския персонал и за подобряване на здравното обслужване, което сега е в критично състояние.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В ПРЕХОДА КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, ПРИЕТА НА ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /25-27 МАРТ 1994 Г./, СОФИЯ.

Развитие на институциите на демократичната държава на основата на разделянето на властите

Българските социалдемократи са убедени, че основен проблем на политическата реформа е ефективното функциониране на институциите на държавна власт и управление. Основен принцип на модерната демократична правова държава, закрепен в нашата конституция, е принципът на разделение на властите.

Принципът на разделение на властите гарантира политическата свобода на гражданите. Разделението на единната държавна власт на законодателна, изпълнителна и съдебна предполага строго и ясно заложено в конституцията и в законите разпределение на функциите и компетенциите на държавните органи, както и поставянето им в правноорганизационна връзка, за да си сътрудничат, взаимно да се контролират и възпират.

Разделението на властите е прокламирано в нашата конституция, но липсват някои предпоставки и гаранции за реализацията му.

Нарушение на принципа на разделение на властите е участието на някои народни представители в управленски органи на държавни стопански предприятия, членството им в правителствени комисии, съвети, агенции и др. подобни държавни структури. Основна цел на института на несъвместимостта е да се осигури независимостта на депутатите, на законодателната власт изобщо, като се създадат гаранции срещу недопустими въздействия от страна на външни спрямо законодателното тяло сили. Забраната за едновременно упражняване на депутатски мандат и служба в държавния апарат трябва да гарантира спазването на принципа за разделение на властите. Целта е да се предотврати възможна непозволена намеса на изпълнителната власт в сферата на законодателната власт.

Ние сме за допълнителна законова уредба на дейностите извън държавната служба, които са несъвместими със статута на народния представител, за да може да се приложи разпоредбата на конституцията докрай.

Преходът на разделение на властите е застрашен от използването на държавните институции за постигане на теснопартийни цели и интереси. Политическият фундаментализъм и войната между институциите са пряка заплаха за демокрацията - за правата и свободите на гражданите.

Българската социалдемократическа партия /БСДП/ счита, че двата политически мастодонта: Съюзът на демократичните сили /СДС/ и Българската социалистическа партия /БСП/, откровено се стремят да съхранят позициите си в политиката и в управлението на страната на всяка цена, но не като предлагат и осъществяват полезни за хората идеи, а като отнемат свободата на личния избор на хората, доказвайки, че за тях съществуват само "цветни” поданици, но не и свободни граждани.

БСДП е за стабилизация на държавните институции чрез ясно законово регламентиране на правата и на задълженията им и чрез ефикасен контрол върху действията и бездействията им.

БСДП се стреми към такова състояние на обществото, при което демокрацията произвежда права и свободи за граждански мир, а не раздори за война на всички срещу всички.

Парламентът - център на представителната демокрация

За да се утвърди разделението на властите в политическия живот на обществото, е необходимо да се ускори процесът на изграждане на парламента като основна институция в Демократичната република. Народното събрание осъществява законодателната власт, която е най-важният атрибут на народния суверенитет. Ние сме за постигане на баланс между парламентарния контрол върху изпълнителната власт и нейната независимост при осъществяване на правомощията й.

БСДП е за спазване на основните принципи на парламентарно управление:
- равенство между законодателя и изпълнителя;
- сътрудничество между двете власти;
- наличност на средства за взаимно уравновесяване.

Реалностите на функционирането на парламентарната република в България показаха липсата на ефикасна гаранция срещу инертността на парламента. Разпускането на Народното събрание е предвидено да става само когато то не може да състави правителство. Това поставя избирателите в невъзможност да се изявят при настъпили изменения в гледищата им по общата политика на държавата преди изтичането на мандата на избраните органи. На практика Народното събрание може да функционира необезпокоявано, докато може да излъчва правителство, независимо от разминаването с волята на избирателите.

Целите на конституционната система в модерната демократична държава се състоят в това конституционните органи да функционират в постоянна хармония с разбиранията на избирателното тяло.

Президентът - гарант на политически плурализъм и на единството на нацията

Президентът като държавна институция принадлежи към изпълнителните органи, макар че не упражнява изпълнителна власт. Той е държавен глава и негово конституционно право е да олицетворява единството на нацията, защото стои извън политическите партии. Прекият избор на президента създава две важни конституционноправни възможности - той е независим от Народното събрание и има възможност директно да формира политическата воля на гражданите. Надпартийността на президентската институция е важен конституционноправен принцип в съвременната правова държава. Чрез нея се утвърждава плуралистичната демокрация.

БСДП счита, че не се налага промяна в обема на президентските правомощия. Предвидените в конституцията правомощия на президента са достатъчна гаранция за конституционния строй и за ненамесата му в законодателната и другите видове власти. Според нас, съгласно формулираните в конституцията правомощия президентът няма възможност да упражнява такава власт, че да подменя Народното събрание или органите на правораздаването, не може да бъде "държава в държавата", а това са достатъчни гаранции срещу възможностите да установи еднолична власт.

БСДП е убедена, че е необходима по-изчерпателна нормативна уредба на институцията "президент" и свързаните с нея служби. В момента липсва закон или друг нормативен акт, който да определя какво представлява самото президентство, правата и задълженията на службите към президентството и статутът на президентските съветници.

Необходимо е нормативно да се изяснят и конкретизират и правомощията на президента в областта на дипломацията, армията, спецслужбите. Парламентът обаче е този, който бави повече от година Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за Консултативния съвет за национална сигурност. БСДП е за спешно приемане на тези закони, както и на закони за Националната разузнавателна служба, за дипломатическата служба, за международните договори.

БСДП е по принцип срещу вицепрезидентската институция. При парламентарното управление, тъй като президентът не е и ръководител на правителството, постът вицепрезидент е излишен. До избора на нов президент или до отстраняване на препятствието за упражняване на функциите му той може да бъде заместен от председателя на Народното събрание.

Правителството - двигател на демократичните реформи

Органът, който упражнява изпълнителната власт в цялата й пълнота, е правителството. Министерският съвет осъществява вътрешната и външна политика на страната в съответствие с конституцията и законите. Тяхното спазване е гарантирано с възможностите за парламентарен контрол и с правото на Народното събрание да гласува недоверие на правителството. Според нас обаче няма достатъчно гаранции за стабилността на правителството. Така при вота на недоверие не е предвидено поименно гласуване за министрите, а то е съществено условие за стабилността на кабинета. Независимостта на изпълнителната власт от законодателната не е обезпечена в достатъчна степен. Не е уреден институтът за индивидуалната отговорност на министрите. Този институт дава възможност на Народното събрание да гласува недоверие на отделен министър по въпроси, които засягат неговото ведомство и не ангажират общата политика на правителството, както и възможността на един министър да си подаде оставката, без правителството да спре да функционира. В тези направления институцията трябва да се развие.

БСДП счита, че е необходима силна изпълнителна власт, която в условията на разширяващата се демокрация и на основата на законността да създаде граждански ред, за да овладее престъпността и да защити сигурността на гражданите, и която да провежда активна политика в защита на националните интереси.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ, ПРИЕТ НА ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /7 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

 Г. НАЦИОНАЛЕН КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОНЕН СЪВЕТ

Чл. 39. Националният контролно-ревизионен съвет е висш контролен орган на Движението, който съвместно с общинските Контролно-ревизионни комисии /КРК/ контролира дейността на членовете на Движението.
/1/ НКРС се състои от председател, заместник-председател и трима членове, които се избират по реда на чл. 25, ал. 5.
/2/ Членовете на НКРС не могат да бъдат избирани и назначавани в ръководните органи на Движението, но имат право да бъдат делегати на конференцията.
/3/ НКРС има право да иска свикване на Политическия съвет /ПС/ и на Националния съвет /НС/ на извънредно заседание.
/4/ НКРС има собствен бюджет, който се одобрява от Националния съвет.
/5/ НКРС упражнява контрол над организационното и финансово състояние на Движението, над организационната, политическата и финансово-отчетна дисциплина на националното ръководство и местните организации на ДГИ.
/6/ Разглежда възникнали противоречия и конфликти.
/7/ Осъществява инспекционни и ревизионни инициативи.

 ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА /ПГ/

Чл. 40. Парламентарната група /ПГ/ осъществява основната гражданска стратегия на Движението в парламента.
/1/ Парламентарната група подготвя и придвижва законодателни инициативи.
/2/ Парламентарната група работи във взаимодействие с ПС и НС.

ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ

Чл. 41. Експертният съвет /ЕС/ осъществява научноизследователска дейност по изработване основната стратегия на ДГИ.
/1/ ЕС се състои от представители на националната интелигенция, специалисти в различните сфери на обществено-политическия и стопанския живот.
/2/ ЕС не е организационна структура на ДГИ, а негов интелектуален тръст.
/3/ Членовете на ЕС участват в работата на ПС, на НС и на ПГ като съветници с подготвени становища.
/4/ ЕС работи по екипи, отразяващи различни направления на обществената, социалната и политическата дейност на Движението.
/5/ ЕС изготвя анализи, изследвания, прогнози и разработва концепции и програми за соииалното, икономическото и духовното развитие на обществото.
/6/ ЕС подготвя изборната стратегия на ДГИ.

VIII. АСОЦИИРАНИ ЧЛЕНОВЕ, СЪТРУДНИЧЕСТВО, КОАЛИЦИИ

Чл. 42. Организации, клубове и общества се асоциират с ДГИ на основата на обща/та/ гражданска платформа.
/1/ Асоциирането се извършва след подписването на споразумителен протокол с Националния съвет на ДГИ.
/2/ Асоциираните организации са част от структурите на ДГИ, но запазват вътрешноорганизационната си самостоятелност.

Чл. 43. Сътрудничеството с други партии и обществено-политически организации се регламентира от двустранно подписано споразумение. От страна на ДГИ споразумението се сключва от Политическия съвет и подлежи на ратифициране от Националния съвет.

Чл. 44. Коалиции с други политически партии и съюзи се сключват за предстоящи избори на основата на обща национална /програмна/ платформа.
/1/ Участието на ДГИ в коалиция е несъвместимо с каквито и да е ограничения в осъществяването на програмата, приложението и устава и обществено-политическите прояви на Движението.
/2/ ДГИ встъпва в коалиционни отношения като суверенен субект и равностоен политически съюзник.
/3/ Споразумения за установяване на коалиционни отношения с други партии и съюзи се сключват от Националния съвет и подлежат на ратифициране от /извънредна/ национална конференция.

IX. ИЗДРЪЖКА, ФИНАНСОВА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 45. ДГИ се финансира от членски внос, стопанска дейност и целеви фондове.

Чл. 46. ДГИ може да придобива и стопанисва движими и недвижими имоти, да организира и създава фондация, асоциации, издателски къщи, да придобива ценни книжа и др. с цел финансиране на дейността си.

Чл. 47. Членският внос е в минимален размер - 1 % от реалния месечен доход за обикновените членове, 2 % за членовете на общинските и местните ръководства, Националния съвет, Политическия съвет.

Чл. 48. От своите доходи общинските организации и асоциираните клубове превеждат 30 % за покриване финансовите нужди на Движението.

Чл. 49. Националният съвет, общинските съвети /ОбС/, местните организации /МО/ в ДГИ имат право да откриват банкови сметки и да извършват финансова дейност.

Чл. 50. Контролът по финансите се осъществява от НКРС и Контролно-ревизионните съвети /КРС/ на общинските организации.

Чл. 51. Асоциираните организации, движения и др. с национална структура правят отчисления за Националния съвет според предвиденото в споразумението, но не по-малко от 10 % от дохода си.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

I. Настоящият устав влиза в сила от приемането му на Националната конференция на ДГИ на 4 април 1992 г.

II. Всяка частична промяна влиза в сила само ако за нея са гласували 50 % + 1 от всички присъстващи делегати на следваща извънредна или редовна конференция на ДГИ.

III. Нов устав може да бъде приет само след обсъждане на членовете на ДГИ по организации. Приемането се извършва с мнозинство от 2/3 от всички присъстващи делегати на Националната конференция.

IV. Допълнения за конкретизиране на права, задължения, правомощия, статути и пр. могат да се приемат от НС и да се прибавят като съпътстващи документи към настояшия устав.

V. Всички решения на Националната конференция, Националния съвет и Политическия съвет са задължителни и тяхното реализиране е основен критерий за принадлежност към Движението.

VI. Решения, взети от отделни лица или групи в несъответствие с постановленията на настоящия устав и съответните процедури, целящи промени в ръководството на ДГИ или политиката му, са недействителни и не задължават членовете, ръководствата и националните органи на Движението.

/Пресслужба "Куриер"/

15:30:00
09.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Борисова
                                           Таня Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!