София, 9 юни 1992 година
        Брой 111 (641)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА СЪВЕТ ЗА СОЦИАЛНО ПАРТНЬОРСТВО.

Партия Либерали следи с интерес работата на Съвета за социално партньорство. Ако трябва да се отговори на обществените нужди, то на първо място Съветът за социално партньорство би трябвало да постави на разискване въпросите за компенсация на доходите, индексирането на пенсиите и социалното осигуряване. Според премиера Димитров за един месец до средата на май са се повишили цените на хранителните стоки, които правителството наблюдава, с 24% при обещание на кабинета до 3,5% инфлация месечно.

Според нашите експерти на партия Либерали положението е доста по-тревожно. За съжаление досега нашите експерти никога не са бъркали в оценките си и затова имаме всички основания да им вярваме и в последните им прогнози. А те са тревожни! От миналата година досега З пъти се е увеличила експлоатацията на наемния труд. От декември до юни с 50-55 % е поскъпнал животът, а от март до юни - с 40 %. Според Централното статистическо управление (ЦСУ) 123,8 % е инфлацията от декември до април, а по наши данни тя е 130,2 %. Според партия Либерали три са вълните, които ще поддържат висока инфлация:

Първата вълна идва от 64-то постановление на Министерския съвет;

Втората - от нарастване цените на течните горива;

Третата се очаква от 1 юли, в резултат на новата митническа тарифа.

През юни средната издръжка на човек само за храна се очаква да бъде 990 лева; социалният минимум за работещ - 1830 лв., екзистенц-минимумът - 1293 лв.; социалният минимум за пенсионер - 1240 лв., екзистенц-минимумът - 971 лв.; социалният минимум за дете - 1380 лв., екзистенц-минимумът - 1158 лв. Според Международния валутен фонд (МВФ) се очаква 2 пъти по-голям спад на производството и около 3,5 % месечна инфлация, но в разчетите на МВФ не са предвидили 64-то министерско постановление.

Реалната работна заплата в бюджета до края на годината ще спадне 45 %, до юни - 26 %.

Както сами разбирате, при тези тревожни данни ние - партия Либерали, приветстваме трипартитната комисия или тъй наречения Съвет за социално партньорство. Поддържаме връзка със синдикатите и им пожелаваме успешна работа. В двустранните отношения между синдикатите и работодателите няма съществени различия във възгледите относно по-горе изложените проблеми. Различия биха се появили единствено с правителството. В този смисъл Съветът за социално партньорство може да се окаже ябълката на раздора или камъчето, което би обърнало колата на правителството. Ако преговорите завършат успешно, това правителство може да се задържи по-дълго време. Може би по препоръка на МВФ правителството се оказа по-сговорчиво, но ударите под пояса по отношение на синдикатите макар и по-завоалирано продължават. Правителството се стреми да постави синдикатите в икономическа зависимост. Както знаете, министър Костов е предложил на Министерския съвет (МС) да отнеме сградата на КТ "Подкрепа" на пл. "Гарибалди" и общините да дават сгради на синдикатите под наем, а не безвъзмездно, което противоречи на чл. 46 от Кодекса на труда. Продължават делата срещу синдикалните лидери, някои от които са с мярка на неотклонение. Конфискацията на социалното имущество продължава и някои местни власти си го разпределят по партийному. С други думи, наблюдаваме син комунизъм в действие.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА И КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ПРИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ "АГРОБИЗНЕСИНТЕЛЕКТ", ОРГАНИЗИРАНА ОТ БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ, ФОНДАЦИЯ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" И СЪЮЗА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЗЕМЯ И ЗАНАЯТЧИИТЕ.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,

Днес, 6 юни 1992 г., националната конференция "Агробизнесинтелект" събра частни земеделски стопани, представители на нови кооперации, бизнесмени и експерти от цялата страна, загрижени за бъдещето на земеделието като единствена реална база за възстановяване на националната ни икономика.

Разбирайки изключителната сложност на проблемите и невероятните трудности, пред които сте изправени, ние се обръщаме към Вас и Ви призоваваме да положите всички усилия, да направите всичко възможно и дори невъзможно, за да изработите и провеждате на дело ясна и конкретна държавна политика, обърната с лице към неотложните проблеми на земеделието.

Ние очакваме от вас:

- поземлена политика, насочена към ускорено възстановяване на собствеността върху земеделските земи и разпределяне на фондовете на ТКЗС, за да може земеделският стопанин действително да ги използва и да се разпорежда с тях като истински собственик;
- кредитна политика, насочена към създаване на специализирани кредитни институции, които да кредитират само аграрната дейност с дългосрочни нисколихвени заеми;
- екологична политика, насочена към прекратяване на замърсяването и към ускореното почистване на замърсените почви и води;
- обществено осигуряване на земеделските труженици, равностойно на това в другите сфери на стопанската дейност;
- ценова политика, насочена към гарантиране на минимални изкупни цени или постепенна либерализация на цените на земеделската продукция така, както е с всички останали стоки;
- данъчна политика, насочена към стимулиране на производството и на потреблението на земеделската продукция.

Вярвайте в обичта към земята и трудолюбието на нашия народ!

Активирайте интелектуалния потенциал на нацията!

Това са стълбовете, които ще гарантират успеха на аграрната реформа!

София, 6 юни 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЕГИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПАРЛАМЕНТА И ПРАВИТЕЛСТВОТО ПО ПОВОД НА ОПИТИТЕ ЗА РАЗЦЕПЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Ние, членовете на Регионалното обединение на Българската социалдемократическа партия в София, с отговорност за съдбата на България и загриженост за днешното състояние на българското общество се обръщаме към вас, обезпокоени от опитите да се нанесе удар върху сърцевината на българщината - Българската православна църква (БПЦ).

По своето дълбоко убеждение като реформатори ние също сме за прогресивното обновление на БПЦ, но осъществено от самата нея и с характерните за нея средства и методи.

В момента благодарение на недопустимата и противоконституционна намеса на светската власт в лицето на Комитета по вероизповедание към Министерския съвет малка група от користолюбиви и властолюбиви служители на църквата и свързани с нея институции, се стремят да наложат разцепление, потъпквайки основни светски и църковни норми. Техните действия са насочени обективно - независимо от декларации и пожелания - към разединение на българския народ, дори в неговата душевност и вяра, които винаги са основа за сплотеността и единението на всеки един народ.

По време на османското робство целостта и единството на църквата са запазили православната вяра и са допринесли за изграждането, укрепването и извисяването на българското национално съзнание.

Усилията за разцепление и разруха на БПЦ са само едно продължение на политиката на поляризиране и отрицание, водещи до национален нихилизъм. Това са фактически опити, насочени към рушене на многовековна българска култура и история.

Незавидната роля на физика-монах, из дигнат на отговорен политически пост, а в последно време напълно неправомерно и в най-висш духовен сан, както и подкрепата, която му оказват компрометирани с връзките си с тоталитарната власт висши свещенослужители, може да злепостави пагубно младата демокрация в нашата страна и да обезвери миряните в България, техните надежди за едно по-свободно и добро бъдеще.

Необяснимата пасивност и търпимост на светските власти и техните ръководства към този процес внася допълнително разочарование за развитието на нашата демокрация и може да доведе до международна изолация на страната ни с последствия, сравними с тези, причинени от тоталитарната власт.

Призоваваме Ви настоятелно да положите максимални усилия за прекратяването на антиконституционните и антиканоничните опити за разцепление на църквата и паството при ползване на светски пътища, средства и институции, за да се създаде нормална атмосфера за Българската православна църква да проведе необходимите й реформи и да се спаси международният авторитет на България като главно огнище на православната вяра и нейната многовековна култура.

София, 5 юни 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА 16 ПРОФЕСОРИ ОТ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ ПРИ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "CB. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" И ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТ СОФИЙСКАТА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ ПО ПОВОД НА ОПИТИТЕ ДА СЕ РАЗЦЕПИ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Ние, професори от Богословския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски” и преподаватели в Софийската духовна семинария, осъждаме опитите да се разцепи и без това отслабеното по редица причини ръководство на Българската православна църква. Историческият момент изисква от църквата ни единство и дейна работа за религиозната и нравствената обнова на нашия народ. Неприятно сме изненадани и от съдействието, което определени кръгове от законодателната и изпълнителната власт оказват на разколническите опити и на стремежа да се торпилират усилията за оздравяване на Православната църква по нормалния път на вътрешното обновление.

Ние не защищаваме личности. Защищаваме обаче твърдо каноничния порядък в църквата.

Който милее за православната ни вяра, нека се замисли и определи позицията си, защото времената са лукави!

София, 22 май 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШЕСТДЕСЕТ И ТРИМА УЧЕНИЦИ ОТ СОФИЙСКАТА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ "СВ. ИВАН РИЛСКИ" ПО ПОВОД НА РАЗКОЛНИЧЕСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ ПРОТИВ КАНОНИЧЕСКИЯ ПОРЯДЪК В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Ние, долуподписаните ученици в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", осъждаме разколническите действия, насочени против каноническия порядък в църквата ни. Тя има едно-единствено ръководство - сегашния състав на Светия синод начело с Негово светейшество патриарх Максим.

София, 26 май 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИ ОТ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ ПРИ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ПОВОД НА ОКУПИРАНЕТО НА СГРАДАТА НА СВЕТИЯ СИНОД. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет и до председателя на Народното събрание.

Ние, долуподписаните студенти от Богословски факултет при СУ "Св. Климент Охридски", се чувстваме отговорни да заявим нашата позиция относно окупирането на сградата на Светия синод от Христофор Събев и разколниците.

Според нас това е незаконен акт. Борбата за обновление в Българската православна църква за тържеството на справедливостта и пътя към истината нямат нищо общо с подобни насилнически действия, които граничат с насилнически екстремизъм!

София, 6 юни 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯ НА КОНСТИТУЦИЯТА И ЗАКОНИТЕ ПРИ ПОДПИСВАНЕТО НА КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет и до средствата за масова информация.

На 29 май 1992 г. между фирма Български държавни железници и синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа" бе подписан колективен трудов договор, с който драстично се нарушават Конституцията и законите на Републиката, както и международни правни актове, подписани и от нашата страна. В този договор съществува дискриминационна клауза спрямо всички работници и служители във фирма БДЖ, които членуват в Националния професионален съюз на железничарите (НПСЖ) (Железничарски синдикат "Подкрепа"), и тези, които не са организирани в професионални формации. Според въпросната клауза тези работници и служители нямат право да получават по-висока или дори равна заплата от членуващите в синдикатите, подписали договора. Такъв прецедент и такова тежко нарушение на трудовото законодателство не е имало, откакто в страната се договарят свободно наемни работници и работодатели. Още повече, че въпреки договореностите между асоциацията на транспортните работници, чийто член е и НПСЖ, и Министерството на транспорта на практика железничарите от Националния професионален съюз (НПС) не бяха допуснати на договарянето.

Делегатите на извънредната национална конференция на НПСЖ единодушно гласуваха да бъде поискано незабавното уволнение на генералния директор на фирма БДЖ, положил подписа си под този дискриминационен колективен договор. Делегатите смятат, че правителството трябва незабавно да прекрати действието на КТД в частта му, която нарушава Конституцията и Кодекса на труда, както и негови собствени нормативни актове като 129-то постановление на Министерския съвет от юли 1991 година. Делегатите констатират, че с подобни актове се вреди на добрия образ на България в Европа дотолкова, доколкото не се зачитат Конвенции 87 и 98 на Международната организация на труда, свързани съответно с правото на свободно сдружаване и колективно договаряне на условията на труд. Още повече, че всяка цивилизована държава, подписала тези конвенции, е длъжна да осигури надлежна защита при опитите на работодателите да обвържат условията на труда с членуване в един или друг профсъюз.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ СИ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ НА ВЕСТНИЦИ ЗА ПРОВЕДЕНИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА. Документът е отпечатан във в. "Тракия".

Напоследък в някои вестници бяха поместени едни и същи по смисъл дописки и статии за проведения на 25 и 26 март 1992 г. в Хасково XIX редовен конгрес на Съюза на тракийските дружества в България. Общото между тези публикации се свежда до извода, че конгресът бил нелегитимен и манипулиран, че "послушното мнозинство" не дало възможност на някои делегати и гости да изкажат по-други схващания за състоянието на организацията и особено на в. "Тракия". Ако някой прочете всичко това с внимание, той непременно ще долови, че и източникът на информация е един и същ. Повтарят се сходни изрази и оценки, еднаква е гледната точка към работата на конгреса, опровергават се действията на форум, където никому не бе отказано да говори и да отстоява мнението си. Ето защо ние и сега смятаме, че едва ли тези тенденциозни и с подчертана субективност публикации заслужават отговор. Нас ни смущава, че с едно изключение никой от журналистите, подписали с псевдоними или с истински имена дописките и статиите, не е потърсил лично инфромация за конгреса, за заложени в решенията му идеи, не се е заинтересувал от предисторията на възраждането на тракийската организация. Вестници, които не намериха за нужно да съобщят на своите читатели, че такъв конгрес се е състоял с голямата идея за консолидация на българската нация, за участие на тракийците в демократичните промени в България, сега се оказаха твърде заинтересувани от някаква сензационност, поднесена им угоднически като данайски дар.

Повтаряме, че се въздържаме да отговаряме поотделно на такива публикации, поради нежеланието ни да влизаме в диалог с хора, които имат определени цели, непостигнати на конгреса, но които днес имат претенцията да постигнат тези свои цели в друга обществена аудитория, т.е. извън тракийската общност, извън същността на тракийската кауза, извън основните принципи на Устава на Съюза на тракийските дружества в България.

И все пак решихме на страниците на в. "Тракия” да отговорим на злословията по наш адрес само и само защото много тракийци, много делегати и гости на XIX конгрес споделят с нас възмущението си от инсинуациите, изказват тревогата си, че може да бъде съсипано едно дело, което най-после излиза от наложения му застой, че се правят опити за създаване на обществено мнение с едностранна и користна позиция.

Единствено пред тракийците ние сме длъжни да дадем този отговор!

И единствено в името на тракийските идеали!

И така, обвинения срещу конгреса на самия конгрес фактически нямаше, защото делегатите и гостите бяха жизнен и чувствителен критерий за истините и неистините, защото на конгреса никой не можеше да шикалкави. Най-високият тракийски форум реагираше искрено и честно на всяко изказване. Едно-единствено изказване - на тогавашния главен редактор на в. "Тракия" Димо Райков, бе бламирано от конгреса поради несъстоятелност на позицията му, поради опит да внесе субективизъм в сериозния и задълбочен общ разговор. В края на краищата при гласуванията на основния доклад на председателя на съюза Константин Карамитрев бяха регистрирани два гласа против, а всички останали присъстващи 159 делегати одобриха и приеха доклада. Сега са налице основания да се направи заключението, че някой се опитва да представи тези два гласа против като гласове народни, та белким се превърнат в гласове божи. Извън и след конгреса. Само с тази отмъстителност може да си обясним енергията, проявена при организирането на толкова тенденциозни публикации.

И тъй като всичко се върти около отстраняването на Димо Райков от главното редакторство на в. "Тракия", нека да видим все пак кой е той и какви са неговите действия в организацията.

Справедливо е да го оставим той сам да говори за себе си. Цитатите са от изказването му на конгреса.

"Захванах се с голяма любов към този вестник. Имах ясното съзнание и усещане, че започвам нещо ново, непознато и голямо, но същевременно и нещо изключително сложно." Защо Димо Райков не знае, че той не основава, а възстановява в. "Тракия", че това "нещо ново, непознато и голямо" си има своя история и своя традиция, че тракийците са с добра памет и помнят предишния вестник, да не говорим за сътрудниците и редакторите му, повечето от които са живи и здрави и биха могли да бъдат полезни на делото - ако, разбира се, не бяха съзнателно отстранявани от Димо Райков? Впрочем Димо Райков писа в индексното каре на вестника, че "Тракия" е продължител на едни издания, а пропусна други. Не се знае какъв му е критерият при този подбор, но най-вероятно става дума за елементарно невежество, за "нещо...непознато". Така излиза. Димо Райков не само в този случай демонстрира солидно непознаване на тракийската история и особено на тракийската нравственост...

"Нима можех да започна със сексматериали, които да привлекат читателите?" Каква дилема поставя Димо Райков пред конгреса, на какво интелектуално ниво иска да обясни творческите трудности при възстановяването на вестника и за какви ли малоумници смята присъстващите на форума в Хасково, та си позволява да им говори като в кръчма? Чудно ли е тогава, че залата трудно го изслушва докрай?

"И тогава разбрах, че съм се захванал за нещо огромно и страшно трудно и реших да напусна постоянната си работа като заместник-главен редактор на списание "Космос"... Тук Димо Райков си е изкривил душата, той просто лъже конгреса, защото истината е друга - не той решава да напусне списанието, а колективът на "Космос" проявява нетърпимост към неговата немарливост, най-общо казано, в работата. Ето нещо от писменото му обяснение. "Попитах кои са все пак тези мои конкретни прегрешения. Бе ми отговорено, че конкретно нищо, а това, че винаги, когато главният редактор ме е потърсил, мене ме е нямало. На което обвинение аз отговорих, че е несериозно, защото аз пък, когато съм търсел главния редактор, него също го е нямало"... Коренът на това поведение едва ли е само в обстоятелството, че Димо Райков е изпратен в сп. "Космос" от така омразния му днес Димитровски комсомол като доверен човек на тогавашен властник, че е получил софийско жителство и ведомствена квартира пак от същия номенклатурен съюз. Има нещо друго. Той заявява на колегите си от сп. "Космос", сякаш че те са паднали от небето, следното: "Аз съм журналист и млад писател със самочувствие и име!" Не знаем дали тогава - на 13 септември 1990 година, е употребил за пръв път тази нескромна фраза, но сме свидетели, че при всеки опит за разговор с него той не я пропуска, поради което сме длъжни да кажем на тракийците, че високото самочувствие, особено пък ако то се проявява на книжовното поприще, създава преди всичко впечатление за несъответствие между искане и можене. И да добавим, че и до днес Димо Райков не е приет за член нито на Съюза на журналистите в България, нито на Съюза на българските писатели.

Димо-Райковото изказване на конгреса може да бъде цитирано още, но ще спестим на тракийците празнодумието и безнравствеността, които се съдържат в него. Необходимо е обаче да обясним как Димо Райков дойде в тракийската организация и по какъв път тръгна да се проявява.

Димо Райков бе препоръчан за работа във в. "Тракия" от негови приятели тракийци. Нищо лошо в това, организацията е отворена към всички. Ръководството знае, че ходатайството за Димо Райков става след историята в сп. "Космос", но реши да се спре на неговата кандидатура с надеждата, че случилото се е някакво недоразумение, макар че ни направи впечатление един израз на Димо Райков към колегите му: "Утехата ми е, че тези, които организираха и проведоха този позорен процес над моето достойнство, рано или късно ще бъдат застигнати от възмездието!" Такава отмъстителност и сега проличава в неговите действия, но както и да е! Той бе назначен за главен редактор на в. "Тракия" и определено трябва да се каже, че в началото прояви активност. Но още в началото се прояви и нещо обезпокоително в неговия стил на работа. Подробно за това е написано от ветерана на тракийските издания Петко Караделков в писмото му до конгреса, публикувано в броя на в. "Тракия" от 16 април. Откритите противоречия между ръководството и Димо Райков започнаха да се проявяват през ноември миналата година, когато той поиска заплата от 3000 лева, а му бе отпусната заплата от 2100 лв. Тогава той заяви, че на такъв журналист и писател като него вестник "Демокрация" ще даде заплата от 7000-8000 лева най-малко! Това бе опит за шантаж, който продължи с друго искане на Димо Райков - 20 на сто от даренията за в. "Тракия" да му се дават лично на него като главен редактор! Стъписването в редакцията бе пълно, но се оказа, че целенасочените действия на Димо Райков за лично облагодетелстване са характерни и не са случайни. Проведената ревизия, организирана от Централната контролна комисия и нейния тогавашен председател Константин Майсторов за проверка на финансовото състояние на съюза, на дружество "Тракия" - София, и на в. "Тракия" разкри още по-смущаващи и неморални действия на Димо Райков. Ще си послужим с цитати от ревизионния акт:

"При проверка на приходната част на редакционната дейност се установи:

Събирането и отчитането на приходите от дарения, абонаменти, ръчна продажба на вестника, спонсори и други се извършва безконтролно, като не се издават квитанции от кочан на дарителите на суми. При наличието на касиер допуснато е сумите да се събират от главния редактор, които отчита на касата в много случаи със закъснение от месец и повече."

Тук тракийците могат да предположат колко от тези суми въобще не са отчетени.

Ревизионният акт продължава:

"При основна заплата 550 лв. и индексация 270 лв. и 2100 лв. след 1 ноември 1991 г. Димo Райков е получавал редовно хонорари 6325 лв. (шест хиляди триста и двадесет и пет лева), средно по 265 лв. на брой, или 530 лв., месечно." Заедно със сътрудничката на главния редактор Таня Върбанова двамата щатни редакционни работници са получили 36,2 на сто от перото за хонорари в бюджета на вестника, а на външни сътрудници се падат 27 на сто, което нарушава известни на журналистите нормативи, а говори също така за липса на външни сътрудници на вестника, което е гибелно за едно издание. Впрочем ревизионният акт констатира: "фрапиращи са случаите за получаване на хонорари от Димо Райков - за публикуване имената на дарители с благодарност към последните, за съобщенията за абонамента на вестника..."

Тук ще напомним на читателите на в. "Тракия", че във всеки брой на вестника имаше по две-три подписани от Димо Райков статии и още толкова неподписани, но вкарани в хонорарните ведомости. Това ставаше за сметка на сериозни и значителни публикации, изписани от други журналисти, по-известни от Димо Райков...

Но като че ли най-любопитното в ревизионния акт е следното: "С писмо номер 474 от 31 май 1991 г. от главния редактор Димо Райков и председателя на съюза Константин Карамитрев до председателите на дружествата в страната за срочното отчитане на дължимите суми, не е посочено изрично, че същите следва да се отчитат (изпращат) до касата на съюза." Не е посочено, защото се подразбира, след като писмото е подписано от председателя. Но там е работата, че - цитираме отново ревизионния акт - "В забележка на гърба на писмото е допълнено от Димо Райков дословно: Дължимите суми изпращайте на адрес: София 1000, ул. "Стефан Караджа" 7, за Димо Райков", което създава предпоставка за корист."

Ревизорът заключава, че "горното е документално нарушение, което заангажирва освен дисциплинарна и наказателна отговорност".

Колко пари е очаквал Димо Райков да получи на свое име? Най-малко 20 640 лева - толкова екземпляра от в. "Тракия" са разпратени на 54 дружества в страната, които не са заприходени...

Бившият главен редактор бе освободен поради изтичане на срока на заповедта му - 31 март 1992 г. Между другото всички заповеди за назначения на Димо Райков са били срочни - първата, от 1 октомври до 31 декември 1990 г., втората, от 1 януари до 31 декември 1991 г. и третата, от 1 януари до 31 март 1992 г. И това не е случайно. Грубите нарушения, стилът и методът на работа, както и користолюбието на Димо Райков са държали съюзното ръководство винаги нащрек.

Още няколко думи за извършената ревизия. В две-три публикации се твърди, че тя е вътрешна и е назначена от председателя на съюза. Това е долнопробна измислица. Ревизията е извършена в съответствие с Правилника за контролните комисии на дружествата и с Централния изпълнителен комитет на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България. Ето какво е записано в Правилника: "ЦКК на съюза извършва финансова и стопанска проверка за дейността на съюза, като при нужда включва за целта и специалисти, нечленове на комисията, на които заплаща съответно възнаграждение."

А ето и началото на ревизионния акт:

"Въз основа на заповед номер 1/26 ноември 1991 г. на председателя на Контролната комисия на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България се състави настоящия акт за извършена финансова ревизия на съюза на редакцията на в. "Тракия" - София, за периода от 1 януари 1990 г. до 31 декември 1992 г. Ревизията се извърши от Антон Георгиев Трайков - финансов ревизор със звание "експерт", съгласно протокол от 14 декември 1991 г. на Управление "Контролно-ревизионно" при Министерството на финансите в присъствието на Константин Майсторов, председател на Контролната комисия."

Вижда се, че ревизията е извършена в съответствие с Правилника на Контролната комисия на съюза, извършена е от финансов експерт с необходимите законни правомощия, съгласно нормативните документи и не е назначена от председателя на съюза, а от председателя на Контролната комисия.

Длъжни сме да цитираме и заключението на ревизионния акт, подписано от ревизора и председателя на Контролната комисия Константин Майсторов: "Финансовото състояние на съюза е в благоприятно положение за този период, 1990-1991 година, както и че не са установени нарушения и злоупотреби, ангажиращи имуществена отговорност за отделни лица.” В т.3 на заключението е записано: "Ревизията приема, че фактически преразход няма, тъй като има преизпълнение на приходната част на бюджета."

Ревизионният акт е направен, както е редно, в навечерието на конгреса. Констатациите за евентуална корист на Димо Райков съвпадат по време с неговата яростна дейност да предреши или дори да провали конгреса. Той издава бр. 6(30) на в. "Тракия" от свое име - махната е редакционната колегия. Съзнателно посочва грешна дата за конгреса. В две статии в същия този брой той се решава да придаде политическа окраска на професионалното си поведение, т.е. да го покаже не като кокошкарско, а като борческо. Това е истината за този брой, за изказването му на конгреса, за последвалите организирани от него публикации. Налице е синдром за придобита морална недостатъчност. Само този синдром обяснява лекотата, с която се дават квалификации на цял един конгрес, на цяла една организация като Съюза на тракийските дружества в България! Лансира се идеята за разцепление на съюза само и само да се задоволят нечии лични амбиции без покритие.

Ще припомним главния резултат за Димо Райков на XIX конгрес. Той бе бламиран от присъстващите, делегатите заявиха, че в. "Тракия" не му е бащиния, неговите опити да политизира конгреса се оказаха безуспешни.

Не изпаднаха ли в ролята на Димо Райков някои вестници и някои журналисти?

ЗА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Карамитрев
        ПОДПРЕДСЕДАТЕЛ: Стайко Трифонов
        СЕКРЕТАР: Георги Димитров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

072. РУСЕНСКИ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ”

Идеята за създаването му възниква отдавна, но се осъществява през юли 1990 г. в град Русе. Инициатори са Георги Бакърджиев, инж. Росен Минев, свещеник Стефан Стефанов, Атила Минев и други. Създават го съмишленици, които се определят като "запазили клетвена вярност към цар и родина". Учредителното събрание се свиква на 15 август 1990 г.

Съюзът работи за спасението, възраждането и възхода на българския народ и държава чрез възстановяване на българското царство и Търновската конституция. Целта му е да възвърне Отечеството към стародавния път на българските ханства и царства. Съюзът е член на Федерация "Царство България" от нейното основаване, но в края на март 1992 г. я напуска поради нежелание да поставя ударението в своята работа изключително върху политическата дейност.

В изборите за Народно събрание участва с общата листа на Конфедерация "Царство България", но не печели депутатски места.

Ръководен орган е Настоятелството. Председател на съюза е Георги Бакърджиев.

Адрес за контакти: Русе-7000, п.к. 191.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

046. АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ (АСП)

На 30 и 31 май 1992 г. във Варна се проведе Трети конгрес на Алтернативната социаллиберална партия (АСП). На своето първо заседание след конгреса Политическият съвет избра за заместник-председатели Асен Мичковски и Илиян Шотлеков, за координационен секретар Васил Велинов и за говорители (изпълнителни секретари) Мария Богданова и Ангел Кондев.

/Пресслужба "Куриер"/

 

11:10:32
        09.06.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!