София, 9 март 1992 година
        Брой 47 (577)

Ръководител Пресслужба "Куриер "

Стефан Господинов

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ.

Известно е на нашата общественост, че Българската социалдемократическа партия даде своя принос в изработването и приемането на новата демократична Конституция на България, в която ясно и точно са определени правомощията на президента на Републиката.

Той е държавен глава, олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения. Като върховен главнокомандващ на въоръжените сили президентът отговаря за нашата национална сигурност.

В условията на прехода към демократично гражданско общество ролята на президента е от изключителна важност, защото той осъществява баланса между центровете на властта и способства за техния взаимен контрол.

Президентът на Републиката е гарант на мирното развитие на демократичните процеси у нас.

Като изхожда от тези съображения, Българската социалдемократическа партия категорично осъжда предприеманите в последно време опити на управляващата политическа сила за ограничаване пълномощията на президента. Предложението на СДС (движение) Националната разузнавателна служба да бъде поставена изцяло под контрола на Министерския съвет рязко ще ограничи възможностите на държавния глава да изпълнява своите функции.

Ние подкрепяме изцяло Декларацията на президента от 29 февруари 1992 г. Напомняме, че за първи път българският народ в преки и свободни избори избра своя президент и е в правото си да отстоява неговия конституционен статут. Всяко накърняване на пълномощията на президента е посегателство срещу демокрацията в България и опит за нарушаване на конституцията и за дестабилизация на политическата обстановка с опасни последици.

Българската социалдемократическа партия заедно с много други политически сили подкрепи кандидатурата на д-р Желю Желев за президент на Републиката с ясното съзнание, че той е доказал своята позиция на последователен борец за демокрация и своите качества на политик и държавен ръководител. Правилността на нашата оценка е пред очите на всички. С още по-голяма увереност подкрепяме д-р Желю Желев сега, когато той е законният президент на Република България.    

София, 5 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА КОНФИСКАЦИЯ НА ИМУЩЕСТВОТО И ОДЪРЖАВЯВАНЕ НА ИЗДАТЕЛСКИТЕ ФИРМИ "ДУМА", "ВЕСТ" И "ХРИСТО БОТЕВ".

Висшият съвет на БСП посреща с изненада и възмущение подготвените заповеди на министъра на финансите Иван Костов за конфискация на имуществото и одържавяване на издателските фирми "Дума", "Вест” и "Христо Ботев".    

Висшият съвет окачествява тези заповеди като тенденциозно тълкуване на Закона за конфискация на имуществото и като грубо нарушение на Закона за политическите партии, който разрешава издателска и стопанска дейност на отделните политически организации в страната.

Висшият съвет е убеден, че с одържавяването на споменатите издателски къщи и главно на къща "Дума” се нанася удар върху свободата на словото и печата в България. Това е репресия, достойна за нравите и морала на друго време. Зад нея прозират амбициите за нова диктатура.

Висшият съвет издига глас в защита на заплашените издателски къщи и призовава всички истински демократи да осъдят публично неправомерните действия на министър Костов. И трите къщи са печеливши, което ги прави финансово независими както от БСП, така и от държавата.

Висшият съвет смята, че законовият терор срещу "Дума", "Вест” и "Христо Ботев" е акт на икономическо мародерство и политическо насилие над парламентарната опозиция и нейното право на публицистичен глас. Насилието срещу тези мощни и популярни издателски огнища е и насилие срещу цялата българска култура. Утре то, ако не бъде осъдено и спряно, може да се разпростре върху цялата опознционна периодика.

Висшият съвет е особено разтревожен от посегателството върху Издателска къща (ИК) "Дума". Тази къща издава най-масовия и най-авторитетен български политически всекидневник "Дума". След изборите на 13 октомври м.г. вестник "Дума" се превръща все по-определено в трибуна на всички обществени сили в страната, които не са съгласни с политиката и действията на тъмносинята власт. Това придава на "Дума" национално значение. В този смисъл одържавяването на вестника е най-грубо посегателство срещу правото на самостоятелен и свободен печат.

Висшият съвет разглежда икономическата репресия върху ИК "Дума" и вестник "Дума" като знак на политическа нетърпимост. Уж законовата разправа с най-големия български вестник ще парализира не само независимите усилия на съвременната българска журналистика, но и целия ни политически живот. Това може да превърне разправата в престъпление и да нанесе непоправими беди на младата българска демокрация.

Висшият съвет се обръща специално към президента на републиката д-р Желю Желев и го моли да използва възможностите си като държавен глава, за да спре противоконституционното настъпление срещу "Дума" и останалите опозиционни издания. Унижението и умъртвяването на вестник "Дума" може да остане като неизличимо петно върху неговата държавническа дейност. Ето защо намесата му е повече от необходима.

Висшият съвет вярва, че призивът му ще бъде чут, и настъплението срещу вестник "Дума" и цялата издателска дейност на БСП ще бъде спряно. Все още съществува възможност разумът да надделее и днешните държавни мъже да осъзнаят голямата си отговорност. Иначе обществото ни ще стане свидетел на позорен антихуманен акт, който ще нарани дълбоко идеала на демокрацията.

Граждани и приятели, приемете нашия вик и помислете върху него!

София, 29 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕИМЕНУВАНЕ НА УЛИЦИ, ПЛОЩАДИ И ГРАДОВЕ.

СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Политическата злоба и безотговорност отново се разпалват от ръководителите на Съюза на демократичните сили в цялата страна. Чудовищна вълна на преименуване на улици, площади и градове, демонтиране на паметници или призиви за тяхното взривяване засягат дълбоко историческата памет на нацията, културно-историческото ни наследство и поставят под съмнение демократичното развитие на България. Само в най-тъмните периоди от историята на човечеството се е посягало с такава лекота и цинизъм на онова, което са изградили поколенията, на знаците на неспирния културно-исторически процес.

Политика с големи претенции за демократичност унищожава произведения, създадени от най-изтъкнати творци на България. Нарушават се безпардонно международните конвенции, подписани и от нашата страна, за запазване на паметниците и културните ценности. С вандалското намерение да се взривят бившият Мавзолей, Паметникът на Съветската армия в София и Паметникът на Альоша в Пловдив, се посяга върху светлата памет на онези чада на Русия, които спасиха света от хитлеризма. Убедени сме, че българският народ няма да прости такова варварство никога и на никого.

С всичко това тъмносините "демократи" се стремят да отвлекат вниманието на народа от пълния си провал и неспособност да се справят с управлението на страната. Безработицата се увеличава, бедността расте и никакви взривени паметници и мавзолеи, преименувани улици, пощади и градове не могат вече да заблудят хората. Историята, както и досега, ще даде заслужена оценка на онези, които се опитват да я приначават с насилие и политически тероризъм.

Призоваваме Народното събрание, правителството и Президентството, всички творчески съюзи, чиято задача е да защитават и развиват българската култура, призоваваме Българското радио и Българската телевизия, дейците на българския печат, всички честни българи и демократи - всички, които са свободни от политическо заслепение - да кажем НЕ на злобата и на опита на управляващите цинично да се подиграят с историческата памет на нацията.

С общи сили, заедно, да спрем вандалщината!

София, 29 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ПО ПОВОД НА РЕФОРМАТА В ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА И В МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.

Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса изразява своята голяма загриженост и тревога от поредицата прибързани и некомпетентни решения и действия на изпълнителната власт, свързани със съдбовни въпроси - отбраната и националната сигурност на страната.

Без още да е приета добре обмислена и цялостна концепция за националната сигурност на нашата държава, под формата на реформа в органите на Министерството на отбраната и на МВР бяха извършени и продължават да се извършват необосновани промени, разрушават се утвърдени структури, отстраняват се висококвалифицирани кадри. Всичко това силно дестабилизира тези органи и намалява тяхната способност да осигуряват надеждно суверенитета, националната сигурност и териториалната цялост на страната.

В тази поредица от прибързани и необмислени решения и действия са и опитите в последно време за прехвърляне на Националната разузнавателна служба от Президентството към изпълнителната власт, респективно към МВР. Ние остро осъждаме тези опити и решително подкрепяме декларацията на президента на Републиката от 29 февруари 1992 г.

В опитите да се изземват конституционните правомощия на държавния глава прозира неприкритият стремеж Националната разузнавателна служба да се постави непосредствено под контрола и в услуга единствено на новата управляваща политическа сила. По този начин да се затвори кръгът за установяване на нов тоталитарен режим. И законодателната, и изпълнителната, и съдебната власт, и разузнаването да се съсредоточат в едни ръце, да обслужват без контрол от обществото интересите на една политическа сила, а не националните интереси на страната. По този начин професионалната компетентност на кадрите ще бъде заменена от предаността към определена политическа сила и те ще трябва да се съобразяват не с трайните държавни интереси, а с политическата конюнктура. В този ход, добре познат от близкото минало, се крие голямата опасност от спиране на демократичните процеси.

Ние решително отхвърляме и опитите да се сеят недоверие и подозрения за заговори и преврати от страна на действащите и запасните офицери. Това е груба лъжа и клевета, зле прикрит стремеж да се отклони вниманието на нашата общественост от острите социални проблеми и некомпетентните и грубо политизирани решения на кардинални въпроси, от които зависят стабилността на държавата, сигурността и спокойствието на гражданите.

Офицерите и сержантите от запаса, обединени в своя съюз, се борят последователно и неотклонно за строго спазване на конституционния ред и законност, за запазване на гражданския мир, за утвърждаване на страната ни като правова, демократична и социална държава, за всестранно укрепване на нейните Въоръжени сили. За нас няма по-висока цел от защитата на свободата, независимостта и териториалната цялост на нашето отечество - Република България.

София, 5 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА - КЪРДЖАЛИ ПО ПОВОД НА ЗАПОЧНАЛОТО ТУРЦИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ.

Възмутени сме от бездействието на Министерството на образованието и науката при започналото турцизиране на българското училище и асимилирането на българомохамеданите и българските цигани. Бездейства и правителството, поради което настояваме за оставката му.

София, 5 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНАТА РЕГИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СОФИЯ И ОКРЪГА.

На 1 март в София се състоя Регионална конференция на Движение "Гражданска инициатива" (ДГИ) за София и окръга.

Установи се членският състав, легитимността на местните ръководства и готовността за провеждането на Националната конференция на ДГИ.
Конференцията взе решение за възвръщане пълноправното представителство в Националния координационен съвет (НКС) на СДС и за участие в Националната конференция на СДС.

Прие се резолюция по политическата обстановка и отношението на ДГИ по проблемите на властта.

Изразява се безпокойство от проявяващите се напоследък противоречия между президента и 39-имата.

ДГИ е за незабавни законодателни мерки за ликвидиране на стопанската номенклатура като съсловие и за отстраняването й от управлението на националното стопанство.

Иска се широко обществено разследване на действията на стопанската номенклатура за разрушаването и нелегалното приватизиране на националното стопанство; за изнесените капитали и връщането им на държавата.

Сочи се зловещата роля на номенклатурата за намаляване ръста на производството и увеличаване безработицата; преименуването на ТКЗС и АПК в "кооперативи" се възприема като успешен опит да се запазят полуфеодалните отношения на материална и нематериална принуда в селските райони.

За окончателното освобождаване на нацията от тоталитарното бреме е необходимо т.нар. декомунизация да се превърне в "детоталитаризация" - законодателна инициатива, която да се реализира в закон за обявяване БКП за престъпна организация; за съд и наказание на извършените престъпления - от убийствата без съд - в 1944-1945 г. до изстъплението по време на т.нар. "възродителен процес".

Работата на правителството на г-н Димитров по провеждането на реформата се окачествява като трудна и забавяна. Отчитат се обективните затруднения и препятствия по пътя на осъществяването на реформата.

София, 1 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ И ПИСАТЕЛИТЕ ПО ТУРИЗМА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА И КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА РЕШАВАНЕТО НА ВЪПРОСИТЕ НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ. Организацията е редовен член на Международната асоциация на журналистите и писателите по туризма.

Ние, членовете на асоциацията, се обръщаме към Вас, за да споделим нашето сериозно безпокойство от надвисналата опасност над българския международен туризъм. Нашата тревога е продиктувана от:

- явното противоречие между декларираната загриженост от страна на правителството на Република България и липсата на конкретни практически стъпки до този момент;

- игнорирането на елементарната за всеки познаващ този отрасъл истина, че пропускането на най-важния период януари-април, в който става разпределението на пазарите по страни, отново, за втора поредна година лишава страната от така необходимите валутни средства;

- поредното отклоняване на основателното искане на Комитета по туризъм за финансиране на рекламно-информационната дейност в чужбина, без което нито една развита туристическа държава не може да разчита на успех;

- надвисналата реална опасност от закриване на задграничните туристически представителства на Република България;

- грижата за препитанието на над 100 000 души, заети пряко или косвено в този отрасъл;

- косвения ефект, който спадът в международния туризъм ще упражни върху системата на социалния отдих на българския гражданин.

Ние се обръщаме към Вас с вярата, че ще проявите разбирането, че:

- международният туризъм е единственият отрасъл, който в момента е в състояние да осигури така необходимите валутни средства за държавата;

- едно заето лице в отрасъла произвежда средно три пъти повече национален доход от средностатистическия за страната;

- влагането СЕГА на около 100 милиона лева за задгранична реклама реално може да обезпечи над половин милиард щатски долара приход до края на годината;

- оживяването на този отрасъл ще изиграе ролята на мултиефект в сферата на производството на стоки, селското стопанство, услугите, транспорта и ще ангажира десетки хиляди нови работни места.

Управителният съвет на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма моли за Вашата компетентна намеса СЕГА! След един месец, моля, повярвайте ни, ще бъде късно.

София, 5 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕОРЕТИЧНА РАЗРАБОТКА НА НАЦИОНАЛЕН ПРОФСЪЮЗ "БИЗНЕС" ЗА ЗАКОННОСТТА НА СТАЧКИТЕ.

ЗАКОННОСТ НА СТАЧКИТЕ

Дефиниция за стачка: стачката е организирано спиране на работата от работници и служители с цел да въздействат върху работодателя да приеме определени техни искания или да изпълни поети към тях задължения.

Съгласно чл. 50 от конституцията работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси.

Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон. Понастоящем това е Законът за уреждане на колективните трудови спорове (Държавен вестник, бр. 21 от 1990 г., изменение в бр. 7 от 1991 г.).

Законът установява редица изисквания за провеждането на стачките. Ако тези изисквания са спазени, стачката е законна. В противен случай тя е незаконна и води до дисциплинарна, имуществена и друга отговорност.

1. За да бъде стачката законна, трябва преди всичко исканията на работниците или служителите да се отнасят до техните колективни икономически и социални интереси (чл. 50 от конституцията), до трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище (чл. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове).

Не се допускат стачки, ако исканията противоречат на конституцията, ако имат политически характер или са за решаване на индивидуални трудови спорове.

2. Редица изисквания се отнасят до процедурата за уреждане на колективните трудови спорове.

При такъв спор не може да се започне направо със стачка, а са задължителни предварителните непосредствени преговори между работниците (служителите) и работодателя или между техни представители.

Ако непосредствените преговори не дадат резултат или някоя от страните откаже да преговаря, която и да е от тях може да поиска те да се осъществяват чрез посредник. Ролята на такъв може да играе орган, посочен в закона.

3. Освен посредничество страните могат да използват и друг начин - доброволен арбитраж. При писмено споразумение между страните спорът може да бъде предаден за решаване от едноличен арбитър или от арбитражна комисия. При тази процедура минимумът, за да бъде стачката законна, е да са осъществени непосредствени преговори или те да са поискани, но работодателят да е отказал да преговаря.

4. Последната група изисквания са относно реда за провеждане на стачката. Решение за обявяване на стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците и служителите в съответното предприятие. Законът има предвид общо работниците и служителите, независимо от това дали членуват в един или в няколко профсъюза, или не членуват в профсъюз. Решението трябва да бъде съобщено на работодателя най-малко 7 дни преди началото на стачката.

Най-малко три дни преди започване на стачката трябва да бъдат осигурени условия за осъществяване на определен минимум от дейностите на предприятието, докато трае тя, с оглед на обществения интерес.

Законът урежда и действията на работодателя по време на стачка, означавани с наименованието локаут. Това са действия, насочени към проваляне на стачката - главно уволняване на стачкуващите работници или служители и приемане на нови на мястото на стачкуващите. Когато стачката е законна, законът не допуска такива действия на работодателя, и обратно - позволява ги, когато тя е незаконна.

Работодателят, както и работниците и служителите, които не стачкуват, могат да предявят иск за установяване законността на стачката. Искът може да се предяви от момента, в който стачката е обявена, по време на стачката и след като тя е прекратена. Искът се предявява пред окръжния съд и делото се разглежда в седемдневен срок. Решението на съда е окончателно.

В редица случаи определянето дали дадена стачка е законна е много трудно. Например дали дадени искания противоречат на конституцията, дали те са политически. Също когато исканията се предявяват не към работодателя, а направо към министерството, в системата на което е предприятието или пък към Министерския съвет - бъдещото изменение на закона трябва да намали подобни трудности.

СПРАВКА: КОДЕКС НА ТРУДА

Гл. III, чл. 33, ал. 2. Професионалните съюзи са масови самодейни обществени организации на работниците, които ги обединяват на доброволни начала без разлика на политическа принадлежност, националност, раса, пол, религиозни убеждения, обществено, материално и служебно положение в организацията на трудовия процес.

Конституция на Република България

Чл. 44, ал. 1. Гражданите могат свободно да се сдружават.
Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определен от закона.
Чл. 49, ал. 1. Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

Синдикат: название на работническа професионална организация в някои страни. Сдружение, обединение за защита на еднакви стопански интереси.

София, февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА 3 МАРТ 1990 ГОДИНА.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Демократичният съюз на жените е непартийно, доброволно обединение на широка социална основа на жените и техните сдружения (дружества, съвети, секции, клубове и др.). Той е наследник на женските дружества от епохата на националното Възраждане, Българския народен женски съюз и Движението на българските жени, приемник е на най-ценното в техния опит.

Чл. 2. Съюзът е юридическо лице с наименование ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ и седалище в София.

Чл. 3. Основни цели и задачи:

а) да изразява интересите и да защитава правата на жените, семейството и децата;
б) да работи за действително равенство на жените и да подпомага стремежа им към свободно развитие и нравствено усъвършенстване;
в) да подпомага всички обществени сили в дейността им за създаване на демократично и хуманно гражданско общество.

Чл. 4. За постигане на целите си Демократичният съюз на жените:

а) участва в разработването на всички документи и нормативни актове по проблемите на жената, семейството и децата и отстоява правото си на законодателна инициатива, гарантираща изпълнението на неговата платформа;
б) осъществява обществен контрол върху реализирането на държавната политика по проблемите на жената, семейството и децата;
в) взаимодейства с жените - народни представителки и съветнички, както и със специализираните звена към органите на държавна власт и управление за поставяне, решаване и контрол на изпълнението на взети решения по същите проблеми;
г) сътрудничи с женски, профсъюзни, стопански, младежки и други обществени организации, сдружения и политически партии в името на защитата на законните права и интереси на жените;
д) сътрудничи с международни и национални женски и други неправителствени организации, с ООН и нейните специализирани организации в името на действителното социално равенство и решаването на общочовешките проблеми.

Чл. 5. Принципите, върху които ДСЖ изгражда своята дейност, са следните:

а) свобода на обединението;
б) свобода на инициативата и автономност на сдруженията;
в) изборност, мандатност и периодична отчетност на всички ръководни органи и алтернативност на кандидатурите за тях;
г) недопускане на повече от два последователни мандата за участие в един и същ съюзен орган.

ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 6. Членовете на ДСЖ могат да бъдат колективни и индивидуални, основни и асоциирани.

Чл. 7. Колективни членове на съюза могат да бъдат всички сдружения (дружества, съвети, секции, клубове и др.) на жените, изградени на производствен, професионален, териториален принцип или по интереси.

Чл. 8. Индивидуален член на съюза може да бъде всяка жена или девойка, навършила 18 години, без разлика на образование, социално положение, политическа, мирогледна и религиозна ориентация.

Чл. 9. Основни членове на ДСЖ са колективните и индивидуалните членове, които изцяло подкрепят платформата и устава му и работят за тяхното осъществяване.

Чл. 10. Асоциирани членове на ДСЖ са колективните и индивидуалните членове, които приемат и работят за осъществяване най-малко на една от неговите цели.

Чл. 11. Приемането в ДСЖ на колективни членове става въз основа на учредителен протокол, а на индивидуални - на заявление. Заявленията и протоколите се представят на ръководството на съюза.

Чл. 12. Права и задължения на съюзните членове:

а) да получават подкрепа и защита на своите интереси, свързани с целите и задачите на съюза;
б) да изразяват свободно възгледи, позиции по дейността на съюза;
в) да утвърждават социалния престиж на ДСЖ;
г) активно да работят за осъществяване целите и задачите на съюза;
д) да искат, да получават и да дават информация по всички въпроси от дейността на съюза.

Чл. 13. Излизането от Демократичния съюз на жените става по собствено желание: за колективните членове - с протокол на общото събрание на сдружението, а за индивидуалните - с писмено заявление.

/Пресслужба "Куриер"/

11:32:45
09.03.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                      Любомир Йорданов - деж.ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!