София, 9 април 1993 година
        Брой 69 /856/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 9 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА ОБЕДИНЕНИЕ В ПОДКРЕПА НА РЕФОРМИТЕ И ЗА ПОСТАВЯНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НАД ВСИЧКО.

Ние сме избрани с Програмата на СДС. Политическата и моралната отговорност, която сме поели пред своите избиратели и нацията, за нейното осъществяване, за прехода към демокрация и пазарна икономика ни накараха да се противопоставим и разграничим от онези екстремистки среди в Националния координационен съвет и Парламентарната група на съюза на демократичните сили /НКС и ПГ на СДС/, които превръщат съюза от национално демократично движение в апаратна организация от авторитарен тип, в средство за овладяване на цялата власт на всяка цена.

Ние не можем да приемем подмяната на принципите на демокрацията с диктат в СДС и в държавата, потъпкването на правата на депутатите и на гражданите, отсъствието на отговорност за една провалила се политика и липсата на воля и умение за управление, за реална смяна на системата. Ние работихме за успехите на СДС, носим вина за неговите грешки, преживяхме своите илюзии. Днес сме убедени в необходимостта от създаването на нов съюз на демократичните сили, който да има волята, качеството и морала да работи за нова демократична и модерна България.

България е в дълбока политическа и икономическа криза. Тежкото наследство от комунистическото минало, последиците от терапията и на стабилизацията, и на партизанското некомпетентно управление на правителството на Филип Димитров пораждат проблеми, които трябва да се решават в условията на политическа неопределеност, ограничен кръг алтернативи, неблагоприятно външно обкръжение. Страната е на границата на хаоса, дестабилизацията и разпада на държавните институции, неудържимост на икономиката и неуправляемост на процесите в стопанския живот.

България е на кръстопът. Твърде влиятелни сили във и вън БСП търсят реванш и се стремят към реставрация на своите позиции във властта, към овладяване на икономиката. Авторитарно-екстремисткото крило, овладяло СДС, води деструктивна политика на дестабилизация и се стреми към избори веднага, пренебрегвайки национални интереси, огромната опасност от катастрофа, прескъпата цена, която ще трябва да платят хората за техните неудържими амбиции към властта, въпреки доказаната неспособност да управляват. Не по-малка заплаха е перспективата от една дълга агония, при липса на политическа сила и воля да се провеждат реформите, което може да роди социални конфликти и съблазънта от недемократични решения на кризата.

Ние ще работим да предотвратим тези опасности за превръщане на България в модерна демократична държава. Необходима е нова, национална, прагматична политика, която да преследва следните по-важни цели:

Постигане на разбирателство между всички демократични сили, без което е невъзможна реализацията на най-важните днес национални цели - прехода към демокрация и пазарна икономика. Ние сме отворени за диалог и сътрудничество, приемаме компромиса и толерантността като основа на демократичното гражданско общество.

Всички български граждани са равни пред законите. Те не могат да бъдат делени на наши и ваши, на червени и сини, на бивши комунисти и демократи с днешна дата. Това е смисълът на истинската декомунизация - да създаде цивилизовани правила на живот за гражданите. Виновните за вчерашни и днешни престъпления трябва да получат възмездието на една модерна и безпристрастна съдебна система.

Разделението на властите трябва да се утвърди в политическия живот на нашето общество. Ние отхвърляме всякакъв опит върху конституционните държавни институции да се налага диктат от политически безотговорни инстанции било то Висш партиен или Национален координационен съвет.

Необходимо е да се ускори процесът на изграждане на парламента като основна институция в парламентарната република, да се установи ефективен парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Законовото уреждане на съдебната власт и местното самоуправление са приоритети на деня.

Най-непосредствена цел е изграждането на модерна публична администрация. Дезорганизацията, опартизаняването, депрофесионализацията, демотивацията и корупцията в централната и в местната администрация намаляват възможностите за управление и практически блокират реформите. Преходът към демокрация и пазарна икономика по същество е преход към професионално управление до поемане на властта от нова прослойка на политически и стопански мениджъри /управляващи/.

Сред многото шум, пропагандни клишета, заклинания и либерализъм и "десничарство" ние можем само да констатираме факта на критично разминаване между макроикономическа стабилизация и структурна реформа. Мерките на макроикономическата политика се наслагват върху наследената икономическа структура, дори с тенденция към рецентрализация. Това драстично дестабилизира държавните предприятия и запушва пътищата на частната собственост. Голямата депресия продължава. Стабилизацията практически се обезсмисля и предвещава едно перманентно "затягане" и продължаващо обедняване.

Структурната реформа е крайно закъсняла. Досегашната философия за програмирано отраслово преструктуриране, стимулиране и облекчаване на длъжниците "отгоре" е безперспективна и има ефекта на "черна дупка" - старото субсидиране, поддържане на губещи производства и последваща инфлация.

Структурната реформа е постепенен процес, чиято основна задача е преразпределението на собствеността. Ключът е политика на насърчаване, "отглеждане" на частния сектор, на предприемачеството в селото и в града. Предишните управляващи заложиха на реституцията на градската и селската собственост, но тя не бе реализирана ефективно.

Приватизацията не е стартирала. Нещо повече. "Малката" и "голямата" приватизация бяха подчинени на тромава административна, бюрократична процедура отгоре, на "финансовия" принцип, което означава предимно търг и прехвърляне на собствеността на притежателите на пари - "мръсни" и "чисти".

Ние сме за ускорена приватизация, в която да се използват всички познати начини за преференции, следователно заинтересуваност на мениджърите, персонала, банките, общините, чуждите инвеститори, на принципа на отдаване на собствеността срещу отложено плащане, дълг, управление. /Ние сме за преместване на инициативата за решенията от бюрократични органи към заинтересуваните от придобиване на собственост./

Структурната реформа е невъзможна без ускорено институционализиране на новите автономни икономически субекти: частен сектор - градски и селски собственици; държавни и общински предприятия и по-специално управлението на държавното участие; търговските банки, които са далеч от това, което е необходимо; бюджета - като прозрачна, ясна и модерна процедура, Сметна палата, данъчна администрация и т.н.

Необходими са твърди и предвидими правила в административния и в стопанския живот. В противен случай ще продължава разграбването на държавното имущество, скритата и явната "дива" приватизация, вмешателството на партийни, синдикални и др. корпоративни интереси; натрупване на богатство у едни в "зоната на здрача" и обедняването на мнозинството от населението. Ние няма да допуснем "латиноамерикански вариант" на живот за нашите деца.

Ние сме за модерна либерална икономика. Но това изисква воля и компетентност, и морал в управлението. Днешният биполярен идеологически модел на политическо деление на обществото не може да произведе друго освен конфронтация, партизанщина, разочарование, озлобление и настървение за грабеж под лозунга "Спасявай се, кой как може".

Новият съюз за демокрация призовава всички хора, които държат на изконните ценности на демокрацията, на професионализма и на морала, да се сдружат за отпор срещу опасностите от "ляво" и "дясно", да се сдружат в политическа сила, годна да подкрепи и прави реформите, да постави националните интереси, достойнството и правдата на гражданите на България по-високо от всичко.

София, 7 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА СТОТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

Изтичат първите 100 дни от управлението на правителството на проф. Л.Беров и това дава основание на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ да анализира своята позиция към него на основата на постигнатите резултати.

Българската социалдемократическа партия подкрепи съставянето на това правителство заради намерението му да ускори хода на социално-икономическите реформи в България и особено желанието му да осигури достъп до приватизацията на широки слоеве. Програмата на правителството на проф. Л.Беров в значителна степен отговаря на оценките на БСДП и на нейната стратегия за управление.

Оценката ни за работата на правителството не е еднозначна.

Ние си даваме сметка, че това правителство е заложник на интересите на политическите партии и фракции, представени в парламента, и че е принудено да работи при изключително трудни условия.

Положително оценяваме:
- споразуменията за асоцииране на България към ЕACT;
- възстановяването на Националния съвет за тристранно сътрудничество и неговата работа;
- позицията за равностоен диалог с Международния валутен фонд и банките - кредиторки на България;
- решителната защита на националните ни интереси в сложната обстановка на Балканите.

За наше съжаление констатираме, че парламентът не се съобразява с националните интереси и не работи достатъчно по осигуряването на икономическата реформа с необходимото й законодателство.

Законодателната програма, предложена от правителството, не се изпълнява. От своя страна и правителството не проявява необходимата настойчивост в изпълнение на някои от своите програмни цели. Правителството трябва да използва както законодателната си инициатива, така и конституционното си право на управленски подзаконови актове за решаване на най-неотложните социално-икономически проблеми на България. Критика търпи правителството и за недостатъчно ясната мотивировка на някои свои непопулярни решения. То трябва да прояви и твърдост в кадровата си политика при отстраняването на корумпираните служители от органите на държавната власт.

Българската социалдемократическа партия оценява сложните взаимоотношения между правителството и парламента, но смята, че дълг на правителството е да направи една обективна оценка на наследството, което получи от предходните правителства.

Българската социалдемократическа партия продължава да следи с внимание работата на правителството на проф. Л.Беров и своевременно ще изразява своите оценки.

София, 5 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЕКРЕТАРИАТ НА ХРИСТИЯН-РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА СТОТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

Ние, християнрепубликанците, дадохме своя вот за съставяне на правителството на Любен Беров в края на декември 1992 г. поради две причини:

1. Това бе последната възможност да се избегне авантюрата на едни мартенски избори, които щяха да тласнат България към пагубни последствия.

2. В програмната си декларация правителството обещаваше да бъде правителство на приватизацията. За нас частният капитал е основа и гарант на демократичния процес .

Още с първите си стъпки правителството започна груба антисоциална политика. Без допитване до Съвета за социално партньорство повиши с над 30% цените на течните горива и предизвика нова инфлационна вълна. Последва наредбата за отмяна на безплатните лекарства за деца и бременни жени, а за "компенсация" детските надбавки се увеличиха със стойността на три хляба и половина месечно. Подобни мерки, съчетани с планирания 27-милиарден бюджетен дефицит, надали ще заблудят Международния валутен фонд.

Правителството обещаваше да отмени противозаконните актове на Дирекцията по вероизповеданията, а се задоволи с уволнението на нейния директор и досега не е назначило титуляр. Разколът в Българската православна църква продължава, в страната навлизат чужди за нашия бит и душевност секти.

Правителството не само че няма ясна външнополитическа доктрина, но в продължение на сто дни не успя да си намери нито външен министър, нито посланик в Москва.

Въпреки обещанията правителството извърши редица политически уволнения - окопава във властта тези, които го подкрепят в името на теснопартийните си интереси. След отстраняването на шефа на Комитета по съобщенията дойде ред на директора на най-големия печатарски коплекс "Родина". Целта е една: да се поставят на колене независимите частни издания.

Правителството на Любен Беров не може да бъде правителство на приватизацията и на националните интереси. То е заложник на политическа интрига, която не му вещае нищо добро. А още по-малко на България. Ние, християнрепубликанците, ще бъдем опозиция на това правителство.

София, 8 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ "ЗА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА" НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.

Партия Нова България е за провеждането на социална политика, съответстваща на извършващия се десен преход в икономиката. Промените в структурата на собствеността, развитието на частната инициатива и предприемачеството се нуждаят от адекватна система за защита на социалните интереси както на работодателите, така и на наемните работници, а също и на лицата, които самостоятелно упражняват стопанска или друга доходоносна дейност.

Съчетаването на личния и на обществения интерес следва да се гарантира от ясно формулирани и законодателно закрепени права и отговорности на всички социални партньори.

В съответствие с утвърдените международни стандарти и с практиката на страните с развита пазарна икономика държавата следва да гарантира основните социални права, произтичащи от международните договорености, по които тя е страна. Крайно време е България да ратифицира Конвенция 102 на Международната организация на труда за минималните стандарти в социалното осигуряване, както и на Европейската социална харта. Това ще позволи да бъде следвана държавна политика на разумен минимум, съобразен с реалните икономически възможности, която да се допълва от широка система на частни и обществени социални осигурителни институции.

Създаването на обособени и независими съсловни и професионални схеми за допълнително социално осигуряване и подпомагане, които да се ръководят единствено от интересите на участващите в тях лица, ще бъде една от основните цели на Партия Нова България. Чрез отделянето на осигурителия фонд от държавния бюджет и изграждането на частни пенсионни и здравноосигурителни фондове ще се ограничи влиянието на изпълнителната власт и на недопустимата идеологизация в социалната област.

Партия Нова България е особено обезпокоена от състоянието на заетостта и от негативните процеси, които се развиват в тази важна социална област. Липсата на национална политика за приоритетно развитие на малкия и на среден бизнес по същество означава липса на политика в областта на заетостта. Разкриването на нови работни места следва да бъде подкрепено от държавата с кредитни и с данъчни преференции, от защита на вътрешния трудов пазар и от ясна позиция по приоритетите в икономическата област. Водената в момента монетарна политика на рестрикции в кредитно-финансовата област доказа своята несъстоятелност в условия на преход към пазарна икономика. Постигнатата временна стабилизация се обезсмисля от липсата на икономически и на финанасови предпоставки за стимулиране на инициативността и на стопанската предприемчивост на гражданите.

Не реваншизмът, а обръщането към традицията, обогатена с цивилизационните постижения на развитите страни, е пътят за формирането на нова икономическа и социална политика.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЗЕМЯТА. Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до министъра на земеделието и до председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България.

В страната продължава изострянето на аграрната криза, грубото нарушаване на трудовото законодателство и разпоредбите на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му от много ликвидационни съвети и поземлени комисии, общински и областни управи. Изостря се недоволството на земеделските стопани и расте социалното напрежение.

На започналата катастрофа в производството още през 1992 г., на нанесените над 17 милиарда загуби от ликвидационните съвети, на многобройните искания на трудовите колективи Федерацията на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/ е реагирала с многократни предложения за преговори и подписване на споразумение. Досега нямаме отговор и неоправдано сме изолирани от работата на Колегиума на Министерството на земеделието, на Министерския съвет и други органи, които разработват и решават проблемите на земеделието. Подължава незачитането на волята и правата на собствениците на земя и на имущество.

Отново настояваме за преговори; за промени в ЗПСЗЗ; за създаване на организационни и финансови предпоставки за дейноста на частните и кооперираните земеделски стопани; за незабавно търсене на отговорност от длъжностните лица, унищожили имуществото, изнесли хлебното и фуражното зърно и ликвидирали пазара на селскостопански стоки.

Ако до 15 април 1993 г. ФНСЗ не получи отговор и ако не започнат незабавно преговори, в отговор на многобройните искания на синдикалните организации ще оглави провеждането на общ и безсрочен протест срещу продължаващата ликвидаторска аграрна реформа, която обрича на недоимък и глад българския народ.

София, 7 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "АСЕН ЗЛАТАРОВ" ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО ЗА СЪБАРЯНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Идейно-политическият клуб "Асен Златаров", вдъхновяван от хуманистичните идеи на своя патрон, решително протестира против решението на Софийския градски съвет за събаряне на Паметника на Съветската армия в центъра на София.

Този паметник, изграден по решение на Министерския съвет и с дарения от цялата страна, представлява високохудожествен архитектурно-скулптурен комплекс, символ на признателността на българския народ към Съветската армия за нейната решаваща роля в разгрома на хитлерофашизма и освобождаването на народите на Европа, включително и българския народ.

Пред историческия подвиг на съветския войн-богатир се преклониха всички поробени от фашизма народи. Най-видните държавници: президентът Рузвелт, Уинстън Чърчил, генерал Де Гол и редица други общественици, видни писатели и журналисти дадоха най-висока оценка на Съветската армия. И не случайно паметниците, издигнати в чест на Съветската армия в западноевропейските страни, включително в Берлин и Виена, се пазят и почитат.

Нашите национални интереси изискват да поддържаме приятелски връзки с всички народи, като не подценяваме връзките с народите на бившия Съветски съюз и особено дружбата с руския народ.

Въпросът за запазването или разрушаването на Паметника на Съветската армия е общонационален въпрос и не може да се решава от един временен съвет на София. Поради това ние Ви призоваваме да спрете изпълнението и да отмените решението за разрушаване на Паметника на Съветската армия.

София, 8 април 1993 г.

КООРДИНАТОР: Господин Добрев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА" НА ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ". Документът съдържа оценки и препоръки на обединението, които не са включени в разработката "Перспектива за България", и е предоставен за обсъждане на Общопартийната конференция на БСП /27 и 28 март 1993 г., София/.

I. БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ

Живеем в епоха на дълбоки кризи, войни, контрареволюции, на научно-технически прогрес и същевременно на дълбока екологична криза в света, на увеличаване на разрива между бедни и богати. Трагично е положението на народите от Източна Европа и от страните на бившия Съветски съюз, където с помощта на предателска и разложителна дейност до властта се добраха най-реакционни реставраторски сили, национални кариеристи и ренегати от бившата държавна и партийна върхушка.

Въпреки пропагандните твърдения, че "комунизмът си отива", фактите говорят обратното, че именно капитализмът навлиза в обща икономическа и нравствена криза с непредсказуеми размери. Тази криза изпитват най-остро народите от бившите колониални и зависими страни, където хиляди мъже, жени и деца умират от глад. На все по-сериозни изпитания /кризи, безработица, тероризъм и пр./ са подложени и народите от най-напредналите страни на Западна Европа, САЩ и Япония, където предстоят нови социални сътресения.

Разпалените от реакционни сили вражди в света не спират. След Втората световна война на планетата никога не е имало толкова много въоръжени конфликти, както днес.

Но да се смята, че капитализмът е победил завинаги, е дълбока заблуда. Сега само уплашени еснафи се примиряват с грубия натиск на реакционните сили.

Опомнили се от страшните предателства и постигналата ги разруха, антиимпериалистическите сили, борещи се за социализъм, бавно, но уверено набират сили.

Ние, българите, също живеем в условията на дълбока икономическа и нравствена криза, заредена със социален взрив. Същевременно определени среди раздухват национално-етническа омраза и противопоставяне в обществото.

Светът на реалния социализъм под ударите отвън, предателството отвътре, сериозни деформации и грешки в управлението претърпя тежко поражение. Дълг на Социалистическата партия е да се изяснят дълбоките и конкретни причини за това поражение, да се преодолеят допуснатите нарушения и да се намери верният изход от създалата се обстановка.

Когато търсим причините за поражението, не бива да се забравят и историческите условия, при които бе изграждано социалистическото общество - непрекъснатия империалистически натиск, добил след 1945 г. облика на "студена война".

Социализмът бе дело, съдба и завоевание на огромна част от българския народ и никакви клевети не могат да го заличат от народната памет. Не друг, а партийни и безпартийни маси определиха съдържанието на трудовия ритъм в страната, социалните и хуманни характеристики на нашето общество, неговата култура и морал. Точно това даде убеденост на милиони хора, че социализмът е бъдещето на човечеството.

Нито едно правителство на реставрацията, с неговата стратегия за "смяна на системата", не ще даде на работници, селяни, интелигенция, деца, младежи и пенсионери жизнения стандарт, който те имаха при социализма. Нито едно от тях не ще достигне равнището на социална осигуреност на гражданите на България: всеобщо здравеопазване и почивно дело, развитие на образованието и културата, масово строителство на жилища и културни заведения, благоустрояване на населените места, евтини услуги от всякакъв род, стабилни цени, защитени спестявания и цяла редица от други социални придобивки.

Точно в това е заложена бъдещата нестабилност на всички буржоазни реставраторски правителства и неминуемата им катастрофа. Под натиска на народните маси за възстановяване на социалните им завоевания, жизнен стандарт и сигурност всяко бъдещо буржоазно правителство ще бъде нетрайно.

Сега инициаторите на реакционния режим, установил се макар и временно в България, спекулират с лозунги за "демокрация", "пазарна икономика", "структурни реформи", "смяна на системата", "приватизация", но зад всички тях се крият усилията за установяване на див, грабителски капитализъм от колониален тип.

Първите непосредствени последици от тази тенденция са вече налице: масово обедняване на голяма част от населението, растяща организирана престъпност, наркомания, проституция и не на последно място - разширяваща се корупция в низшите и висшите етажи на властта.

Опитите на антисоциалистическите сили да сменят курса към "по-демократичен" облик на режима няма да променят същностната му характеристика. В този случай опасни са илюзиите, които псевдодемократични и опортюнистични групи ще се опитат да насаждат сред народа. Не бива да се подценяват и опитите /особено от страна на електронните масмедии/ за масирана манипулация на масовото съзнание. Те обхващат:

- пълен негативизъм към миналото - безпринципна смяна на оценките на събития и личности от най-новата ни история, достигащи до нагла историческа фалшификация, до пълно подчиняване на историческата фактология на конюнктурни политически цели;

- създаване на превратна представа за сегашното положение - пълни магазини, свобода на словото и печата, неограничени възможности да преуспяват уж най-инициативните и кадърните, мъдра политика, която коригира недъзите на миналото и ни европеизира, и пр.;

- изграждане на популистки елементарен и привлекателен модел на непосредственото бъдеще.

Не бива да се подценява и опасността от крайно изостряне на социалното напрежение. В такова критично състояние на страната резкият завой към крайнодесна фашистка политическа практика е съвсем реален.

В това отношение отдавна се забелязва масирана "подготовка" на общественото мнение /основно чрез електронните масмедии/ да се приеме, че съществуващият хаос в страната може да бъде овладян само от безкомпромисна политическа сила или личност.

Съвсем не са случайни внушенията, че фашистка диктатура в България никога не е имало, че присъдите на Народния съд са несправедливи и следователно трябва законово да бъдат отменени.

Извършва се цялостна дегероизация на антифашистката борба. От това произтича смяна на имена на улици, разрушаване на паметници, дискредитация на национални герои и т.н.

"Смяната на системата" и "реформите" в държавния апарат, в просветата, културата, съдебната система, в силовите министерства доведоха до разруха, неефективност и корупция в цялата държавна инфраструктура. България губи националната си идентичност и независимост. Нито един народ не може да понесе тотално разрушаване на цялата си икономика, социална сигурност, култура и държавни институции.

Президентът, правителството и много партийни "лидери" не си дават сметка за размерите на бъдещия социален взрив. Няма общество, живяло в условията на социална сигурност и относително материално задоволяване, което да се съгласи трайно и безропотно да живее в условия на мизерия, грабителство и всеобща дезорганизация. Дилемата за изход от кризата е една - социализъм или хаос. Всички други полумерки от буржоазнолиберален или социалдемократически характер могат само да задълбочат агонията на обществото.

Въпросът днес е как да се възстанови нарушената държавност на страната, производството и загубените пазарни връзки, сигурността на гражданите и тяхната социална защита, как да се изтласкат от икономиката паразитните структури и грабителски прослойки, прикрити зад "пазарната икономика", да се спре нарастващата криминална престъпност.

Ние призоваваме всички, на които е скъпа съдбата на родината, да се борят:

- за общество, в което ще властват основните социалистически ценности: свободата, справедливостта, солидарността, сигурността, братството и равенството;

- за укрепване на националното единство на българския народ и националната сигурност на страната;

- за отстояване на социалистическия избор на нашия народ, направен на 9 септември 1944 г., и за защита на всичко положително, постигнато от него в периода на социалистическото развитие;

- против всички опити за реставрация на капитализма в нашата държава под каквато и да е форма.

Живеем във време на открита капиталистическа реставрация. Натискът на най-реакционните сили в нашето общество за пълен реванш ще става все по-ожесточен, скритите и открити гонения на другомислещите - все по-безогледни. Враждебното отношение на всички десни и "центристки" сили към БСП поддържа общественото напрежение и провокира растящи конфронтационни настроения сред народа.

При капиталистическата реставрация се възпроизвеждат забравени и непознати от десетилетия социални антагонизми. Вместо към балансиране на интересите - ретрофашистките сили преднамерено тласкат обществото към открит класов сблъсък. СДС се превърна в политическа коалиция от фашистки тип, която използва широка популистка демагогия, мним демократизъм и силови средства за налагане на своята воля върху целия национален живот. Навлизаме в период не на класов мир, а на класова борба и БСП трябва да използва всички парламентарни и извънпарламентарни конституционни средства за предотвратяване на масирания удар срещу прогресивните сили в нашето общество.

Борбата на нашия народ срещу реставраторите е част от борбата на народите от бившите социалистически страни за връщане на всички социални завоевания, които им бяха отнети само за две години. Тази борба ще определи по-нататъшния ход на епохата, в която живеем.

ОБЩЕСТВЕНАТА КРИЗА И ИЗХОДЪТ ОТ НЕЯ

Борбата с крайнодесните сили за предотвратяне реставрацията на капитализма в България трябва да се води със законни средства по всички сектори на политическия, социалния, икономическия и културния живот, като прогресивните и демократични сили ще следват основния ориентир в тази борба - социалистическото възраждане и обновление на родината. Единственото средство за това е поемането на политическата власт в резултат на убедителна изборна победа.

Задачата за възраждането на социализма в България ще се реши не само чрез преграждане пътя за реставраторските сили на капитализма, но и чрез борба против чуждите политически и финансови групировки, които се стремят да овладеят и заграбят за себе си икономическия потенциал на България и да установят в нея свое политическо господство. В този смисъл борбата за възраждане на социализма в България е и борба за нашата икономическа и политическа независимост.

/Пресслужба "Куриер"/

09.04.1993 г.
11:00:00

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                   Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Траяна Каличкова
                                           Тинка Узунова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!