София, 9 ноември 1992 година
        Брой 220 /750/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 9 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 7 И 8 НОЕМВРИ 1992 ГОДИНА В СОФИЯ.

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,
УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ КОНГРЕС,

Радвам се, че мога да ви поздравя по един толкова важен повод - дълго чаканото и свързано с много надежда обединение на земеделските сили.

На тази земя в края на миналия век в някогашна селска България се роди една самобитна, истински народна политическа сила - Българският земеделски народен съюз! Негови са много величави и трагични страници в нашата следосвобожденска история: Радомирската република, извеждането на страната от разрухата на три войни по време на самостоятелното земеделско управление, много хиляди жертви преди и по време на комунистическата диктатура...

България няма право и не може да забрави Александър Стамболийски и Никола Петков - две големи имена в пантеона на безсмъртните българи.

Българският земеделски народен съюз в нашата политическа история последователно е отстоявал демокрацията (народовластието) и националните интереси, действал е единствено и само в рамките на конституцията и законите на страната. Това трябва да се знае и помни.

Времето, в което живеем днес, най-кратко определяме като смяна на системата. В тези изключително сложни и трудни за нацията и за държавата години изпитваме особена нужда от разумни и изконно демократични политически формации, каквато е и БЗНС. И още нещо, което е особено важно: вашият обединителен конгрес е един добър и при това първи пример на консолидация на земеделските сили, смела крачка по пътя на търсене на националното разбирателство, което е най-необходимо днес на България!

Позволете ми като президент на Република България и като българин (именно като българин и аз имам земеделски корен) да пожелая на конгреса пълен успех в делата по възстановяване на земеделското единство, в името на нова демократична България!

София, 7 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г. - СОФИЯ).

1. Възстановява Български земеделски народен съюз въз основа на решенията на съвместното заседание на Управителните съвети на БЗНС - Никола Петков и БЗНС - единен от 19 септември 1992 година и решенията на Върховните съюзни съвети на същите организации от заседанията им на 25 октомври 1992 година, които са неразделна част от настоящите решения.

2. Българският земеделски народен съюз е юридически и политически правоприемник на създадения през 1899 година БЗНС, забранен през 1934 година (БЗНС - Пладне и БЗНС - Александър Стамболийски), възстановен на 14-15 октомври 1944 година и забранен през 1947 година със Закон за забрана и разтурване на БЗНС - Никола Петков и всички негови поделения и секции.

3. Приема Устав на Българския земеделски народен съюз.

4. Приема Програма на Българския земеделски народен съюз.

5. На основание проведените избори на окръжните конференции, представените протоколи и доклада на Конгресната комисия по изборите утвърждава Управителен съвет в състав от 175 членове, съгласно списък, който е неразделна част от настоящите решения, и Върховен контролно-ревизионен съвет в състав от 28 членове, съгласно списъка, който е неразделна част от настоящите решения.

6. Приема политическа декларация.

София, 8 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПРИЕТА ОТ ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ).

В противовес на тенденциите за разединение Българският земеделски народен съюз (БЗНС) най-после успя да извърви мъчителния си и дълъг път към единството въпреки продължаващите опити за изтласкването му от неговите умерени традиционни позиции.

БЗНС е сериозно разтревожен от някои тенденции в сегашното социално и икономическо развитие на страната. Застрашително спадат производството, жизненият стандарт, раждаемостта и доверието към държавните институции. Националните масмедии са почти изцяло окупирани от представените в парламента политически сили, а преки форми на демокрация у нас все още не се практикуват. Жертва на националното разединение стана и църквата. В унизително положение е поставeн интелектуалният елит на нацията. Незадоволителен е ходът на реформите, особено в селското стопанство, данъчната система и социалната сфера. Виновниците за националната разруха, вместо да получат справедливи наказания, увеличават шансовете си да станат едри собственици за сметка на невинните. Хаосът и липсата на ясна икономически обоснована и социално приемлива приватизационна стратегия и практика продължават да стимулират стихийното разграждане на държавата и безогледното натрупване на капитали с криминален и спекулативен произход. Ограниченият кръг участници в приватизацията, могъществото на тъмните сили и покровителстващите ги политически хамелеони са опасни предпоставки за замяна на държавния монополизъм с частен. В земеделска България гладът наред с безработицата и престъпността водят към разочарование и отчаяние все по-широки слоеве от населението. Двуполюсният парламентарен модел изчерпа възможностите си, преди да е създал необходимите условия за трайна вътрешна стабилност и за достойно партньорство на България в международните инвестиционни и интеграционни процеси.

За спиране на негативните тенденции в развитието на страната, за излизането й от катастрофата и за постепенното й адаптиране към Европа и към света в близките 10 години с новата си програма БЗНС предлага своята политическа алтернатива на съзиданието. Тя се основава върху мотивираната активна мобилизация на всички потенциални ресурси на нацията, върху безконфликтния справедлив баланс на интересите чрез засилване на преките форми на демокрация и на подобряване на климата на доверие и върху активизиране на икономиката чрез приоритетно развитие на конкурентно способно аграрно производство, лека и преработвателна промишленост, услуги и стопански туризъм при съответни стимулиращи кредити, данъчни, митнически и други облекчения. Тази алтернатива е съобразена с природните, климатичните и географските дадености на страната, с традициите, прагматизма, предприемчивостта и психологията на широките народни слоеве, а така също с прогнозите за пазара и възможностите за международно коопериране и сътрудничество. Тя изхожда от оценката, че на този етап България остро се нуждае от активността на дребните и средните собственици - производители, а не от свръхбогати рентиери и свръхбедни наемни работници. Пазарните цени могат да бъдат реални само тогава, когато са налице лоялност в конкуренцията, а така също задоволителен обем, ръст и структура на производството и потреблението.

Предлаганата политическа алтернатива на Българския земеделски народен съюз цели не само стимулиране на производството, повишаване на сигурността, подобряване на жизнения стандарт на широките слоеве от населението, но и възраждане на най-добрите български национални традиции и идеали, към които са се стремели и за които са умирали нашите велики предшественици.

София, 8 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО НА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА МОЗЕР, ПРОИЗНЕСЕНО СЛЕД ИЗБИРАНЕТО Й НА ТОЗИ ПОСТОТ ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г.).

СКЪПИ СДРУЖЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ, УВАЖАЕМИ ГОСТИ И ПРИЯТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ,

Трудно ми е да надделея вълнението си в този съдбовен за всички нас момент. Вашето решение поставя голяма отговорност на моите плещи, но те отдавна знаят защо викат магарето на сватба!

Доверието, което ми гласувахте, е доверие в убеждението, което неотклонно съм хранила през изминалите години, че единството на земеделските сили трябва да се осъществи и че то е съкровено на нашите многобройни членове. Много от тях дълго мълчаха, но когато решиха да си кажат думата, те застанаха на правилната позиция и надмогвайки много трудности, подкрепиха възраждането на Земеделския съюз, сплотяването на земеделските сили и възстановяването на неговия престиж и перспективи за пълноценно участие в политическия живот, демократичния процес, в неотклонната битка за мир, хляб, свобода и народовластие. Ние днес извършваме един истински акт на декомунизация, защото обединяваме онова, което комунистите разделиха, и възстановяваме това, което комунистите се опитаха да унищожат първо с бичове, затвори, бесилки и концлагери, а после с тази поквара и безнадеждност, които лукаво проповядваха и всяваха. Но усилията им се оказаха напразни.

Организацията набра сили, изправи ръст, намери думи и призова на борба за възстановяването си. "Елате, живи, чуйте, мъртви, дигнете се, чада обични! Спасете ме!" И вие всички откликнахте на този апел. Вие поставихте интереса, бъдещето на организацията над всичко. По примера на Ботев и Левски, на Никола Петков, Димитър Гичев и д-р Г.М. Димитров вие надделяхте личните и дребнави домогвания, направихте върховните усилия и жертви и влязохте с чисто сърце и съвест в общия земеделски храм. Няма сила, която да може днес да спре устрема ви към единството на Земеделския съюз и той ще пребъде, защото това единство бе постигнато с много жертви, с много усилия и с ясното съзнание за неговата абсолютна необходимост, за доброто на България. Днешният ден победоносно възвестява поредния разгром на злото и тържеството на разума, на доброто, на вярата, надеждата и любовта към Земеделския съюз. Устремили взор напред, нека припомним, че миналото на БЗНС е една от златните страници на България. Създадени от шепа народни учители, агрономи, интелигенти и самоотвержени селски труженици, организацията извиси ръст още в първата си годишнина, последната за 19-то столетие. Въстанието на селяните в златна Добруджа намери широк отзвук в поезията, белетристиката, публицистиката и историята на България. Възпя я Яворов в своята творба "Сизиф":

 "До кост засегна ножът й - ето страшен рев!
        Народ от болки пъшка - не морски шум сте чули...
        А страшни са устата на зиналия гнев -
        тях планини-олово не може да затули..."

Няколко години по-късно великият селянин Стамболийски ще канализира този дух и тази сила в идеология, която няма равна на себе си в света.

Той осмисли наглед обичайната мисъл, че животът е борба и борбата е живот в своя капитален труд "Политически партии или съсловни организации", от която след десетилетие изкристализираха "Принципите на БЗНС" - евангелието на сдружените земеделци.

Да си припомним характеристиката на безпринципните, която прави самият идеолог. "Човек без принципи, това е къща без основи, река без извори и притоци, кораб без компас и кормило". Всички ние знаем тези принципи и повече или по-малко се ръководим от тях. Те са неведнъж допълвани, коригирани от самия Стамболийски и от неговите приемници на идеологическия фронт, както и в практическия живот. Защото са рожба на живота а не на кабинетни мислители. И много се лъжат ония, които казват, че нашата организация е отживяла времето. На всички тях ние сме длъжни да кажем, че въпреки унищожителната роля на комунизма, специално по адрес на селското движение в Централна и Източна Европа, след рухването им това движение почти навсякъде възкръсна из пепелищата, материални и духовни - в Полша и в Чехо-Словакия, в Унгария и в Румъния, в България, в Хърватско и надяваме се в Сърбия (след поражението на последния московски бастион в нашата западна съседка). То ще се възроди и в Балтийските републики, където до плячкосването им преди 50 години много често правителствата се оглавяваха от аграрни министър-председатели. Центристките партии в Скандинавските страни допреди войната бяха също аграрни. Аграрни са и основите им днес. Особено в Швеция и Финландия.

Принципите на Земеделския съюз за социална справедливост са залегнали и във всички селски движения и партии. През годините на тоталитаризма бяха опора и надежда Международният селски съюз и Обществото на поробените народи начело с Българския национален комитет.

Разбира се, днес не можем да говорим за селска съсловна организация не само защото селото беше толкова занемарено и хората му угнетени, а хиляди от тях бяха принудени от властниците и неволята да забегнат в градовете и умряха в бетонните блокове със синовна жалба за земята.

Отдавна нашият съюз прерасна от земеделски в общонароден и е защищавал народните интереси. Днес той е призован да защищава и интересите на всички стопани и занаятчии, на интелигенцията, която не е забравила своя произход и своята върховна цел - свободата и мира, спокойствието и благоденствието на целия народ. Новите времена се нуждаят и от обновени идеи. Но това не значи да променяме името на историческата си организация, както неведнъж това са правили комунистите. Ние няма и не можем да се откажем от
героичното минало на Земеделския съюз, който заема завидно място в българската история. Стамболийски пръв заговори от световните трибуни за единна Европа, а д-р Г.М. Димитров се включи чрез Българския национален комитет в европейското движение още от самото му начало през 1948 година. Голямата част от законодателната дейност на правителството на Стамболийски и днес звучи актуално. Идеята за децентрализация на управлението и даване приоритет на окръжните и общинските съвети, просветната, данъчната, аграрната реформа - чак до управлението чрез референдум, практикувано днес в Швейцария - са все земеделски постижения.

Земеделският съюз днес, надявам се, от този обединителен конгрес излиза на политическата сцена с поуките на миналото, с грешките на сегашното и с перспективите на бъдещето. В днешното объркано време, когато всичко кипи и прекипява като младо вино в бъчва, ние трябва да заемем твърдо своето място в центъра на двете крайности и да служим на България не само като буфер между тях, а като високопринципен и морален контрол над парламентарния и обществения живот. Трябва да подчертаваме, че диктатурата си е диктатура, а демокрацията си е демокрация. Няма половинчати принципи на това поле. Ние, сдружените земеделци, трябва да бъдем готови да обединим силите си с тези, които работят за възстановяване на истинска демокрация в България и да се борим с лъжедемокрацията. Последните избори ние бяхме разединени и изгубихме непростимо. Парламентът остана без земеделски представители.

Наш дълг е да издигнем като факел своето единство, политическата си прозорливост, обичта си към народ и родина за преодоляване на всички спънки по нашия път. Задачата ни е трудна, но ние ще мобилизираме своя голям творчески и интелектуален потенциал. И на базата на своите здрави принципи и своята нова програма ше направим всичко възможно да успеем, защото България има въпиюща нужда от една истински центристка организация с доказана демократичност, която да работи за преодоляване на кризата - и икономическа, и политическа, в която се намира България.
Най-важните задачи пред нас са на първо място укрепването на БЗНС. Ние трябва да превърнем думата обединение в живо дело. За това се иска работа, разбиране, себеотрицание. Ние можем и ще го направим, защото изграждането, заздравяването на нашата организация означава изграждане на България и осигуряване на демокрацията в Родината. Към нас са обърнати с основателна надежда очите на много хора, защото те знаят и нашата борба срещу комунизма, и нашите становища да отстояваме въвеждането на една социална, пазарна икономика. Ние трябва да продължим да бием тревога, че правителството досега пренебрегва земеделския сектор, откъдето само може да започне истинското възстановяване на българската икономика и изграждането на тази продуктивна средна класа, без която няма демокрация. Според наши и чужди експерти пазарната икономика в България започва от земеделското стопанство, защото там са истинските ресурси на страната. Там е нейното богатство. Този сектор ще задвижи производството, цялата промишлена инфраструктура, която ще доведе до намаляване на инфлацията. Това на свой ред ще осигури увеличението на доходите, ще намали непосилните лихвени проценти. И ще даде възможност на всички труженици - и по селата, и в градовете, да се включат в стабилизирането и модернизирането на своя - бит и държава. Поземлената реформа трябва да се ускори. Земеделието трябва да получи помощ от правителството сега, през първите години на своето възстановяване като независим частен сектор, защото то не само започва от нула, но е и обременено от дълговете на бившите ТКЗС. По-нататък обаче, когато

земеделието се превърне в истински агробизнес,
 т.е. в една верига, осигуряваща не само производството, но и неговия пласмент и реализация, то трябва да стане независимо от правителствените структури, изграждайки своя членска и кооперативна финансова база, свои търговски мрежи, свои научни и експериментални бази, за да не бъде никога оставено на произвола на това или онова правителство, а да отстоява своите интереси чрез мощни професионални съюзи. Чрез своите кметове, общински съветници, членове на поземлени комисии БЗНС и сега се е включил в провеждането на аграрната реформа въпреки нейните недостатъци и мудност. Той трябва на този етап да съдейства за ускоряване на реформата и да продължи да оглавява усилията за разграждане на ТКЗС, за бързото връщане на земята и за спасяването на всичко, което може да бъде спасено от стопанската разруха, причинено от пагубната за човешката инициатива тоталитарна политика и психология. Искам да спомена, че междувременно по инициатива на БЗНС-Н.Петков бяха предприети някои конкретни действия, бележещи насоката на нашата организация в съвременните условия. Започна се учредяването на консорциума "Агробизнесинтелект", чиято основна цел е да изгради нови аграрни инфраструктури, пазарна, информационна, консултантска, техническа, кредитна, застрахователна, осигурителна и прочие дейности, които да помогнат на частния стопанин и да го предпазят от спекулантите. Организирана и в процес на учредяване е и Земеделската кредитна централа, която ще предостави нисколихвени и дългосрочни заеми на частния земеделец. Макар и скромен в момента, нейният капитал е едно добро начало с големи перспективи за развитие. От всичко това личи калко важни са

новите подходи за БЗНС
и ние ясно разбираме, че нашата организация трябва да навлезе и в политическия, и в икономическия живот с нови подходи, с изпреварващо политическо и икономическо мислене. Ние трябва затова да осигурим притока на нови, млади сили, на специалисти, инженери, лекари, учители, мениджъри, експерти. Ние трябва да вземем активно участие в приватизацията и да осигурим по този начин успеха на пазарната икономика, а не спекулации с нея. Нашата програма, нашата идеология има какво да предложи, за да привлече интелигенцията, голяма част от която се е оттеглила напоследък от политическия живот и чийто потенциал остава, общо взето, неизползван. Ние ще работим не за бързи, несигурни печалби и резултати, а по примера на земеделския стопанин за стабилни и дългосрочни дивиденти. Само така ще успеем да се възстановим от икономическия хаос и да вдъхнем доверие към нас у хората, чийто скептицизъм е оправдан в момента.

Има още нещо много важно. За нашата организация е жизненоважно
да укрепи своята младежка организация.

Какво славно минало има тя и колко полезна и благородна работа чака новото поколение. Вярно е, че това изглежда трудно в момента, защото младите не са слушали през изминалите години за Земеделския съюз. Повечето от тях са израснали в градовете, въпреки че техният дом, тяхната кола са купени с усилния труд и лишения на дядо и баба на село. Нашият ЗМС се възражда и нашето единство ще го окрили. Ние вече изпращаме стотици младежи на специализация в напредналите западни страни и опитът и отношението към работата и нацията, които те ще донесат, ще спомогнат за по-бързото внедряване на световните стандарти у нас. Без това ние никога няма да бъдем интегрирани икономически в Европа и ще изхабим огромния образователен фонд, който имаме сега и който е известен на Запад. Но затова трябва работа - и от наша страна, и от страна на младите. Ние трябва да ги убедим, че в България има бъдеще за тях и че нашата програма ще им даде възможност да се извисят и духовно, и материално.

Аз имам силна вяра в бъдещето на организацията, във всички нас. Аз вярвам, че идват добри времена, комунизмът е сломен, мракът навсякъде отстъпва бавно, но сигурно. Аз съм пълна с надежда, че свободолюбивият и непобедим български народ ще поема още по-здраво съдбините си в своите способни, работливи ръце и ще изгради тази свободна и независима България, за която мечтаеха и работеха нашите апостоли.

Сега е наш ред да докажем на какво сме способни. На работа ни зове и организацията, и родината. Ние ще се отзовем на техния апел и ще отговорим достойно на предизвикателствата на нашето съвремие.

БОГ ДА ПАЗИ ЗЕМЕДЕЛСКОТО ЕДИНСТВО И БЪЛГАРИЯ.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА СРЕЩА НА ЧЛЕНОВЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

На 4 ноември 1992 г. в сградата на Изпълнителното бюро (ИБ) на Българската социалдемократическа партия (БСДП) беше проведена среща между членовете на бюрото и част от ръководството на Българската социалистическа партия - нейния председател г-н Жан Виденов и проф. Владимир Топенчаров. Страните взаимно се информираха за съдържанието на протеклите разговори с президента на Република България д-р Желю Желев. Исканията на БСДП за реален завой в икономическата реформа, изразен в съживяване на производството и възвръшане на традиционните пазари, както и гарантиране на социалните права на гражданите в процеса на реформата, бяха оценени от страна на БСП като навременни и конструктивни. И двете страни изразиха своето опасение от засилващите се екстремистки тенденции в мисленето на управляващите. БСДП би подкрепила едно ново правителство на Съюза на демократичните сили (СДС) или на коалиция на СДС с ДПС при условие, че то започне да осъществява нова икономическа политика и осъществи връщане към демократичните си позиции.

Беше обсъдена продължаващата офанзива на НКС на СДС срещу президента на републиката. Общо е мнението, че някои личности от НКС на СДС тласкат страната ни към хаос чрез преждевременни парламентарни избори. Във връзка с това и двете страни се съгласиха, че това сега не е полезно, но ако се наложи, трябва да се даде възможност за най-широка представителност в бъдещия парламент.

Лидерите на БСДП подчертаха, че поради задълбочаващата се изолация на НКС на СДС от основната членска маса на синята коалиция, породена от краха на неговата политика, е много вероятно в близко бъдеще отново да бъде използван опасният за българската демокрация въпрос "република или монархия" като отдушник на социалното напрежение. Той може да бъде използван за отклоняване на реформата от желаната от обществото посока или за забавянето й с изкуствени средства.

Това беше първият от серията планувани разговори на БСДП с всички политически сили в страната. Предстоят разговори с лидерите на Съюза на демократичните сили, на Движението за права и свободи, синдикатите и извънпарламентарните политически сили.

София, 4 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА ВЕСТНИК "168 ЧАСА" ОТ 3 НОЕМВРИ 1992 Г.

В брой 44 от 3 ноември 1992 г. на вестник ”168 часа” е поместено интервю с наслов "Д-р Дертлиев ще участва в коалиционен кабинет, ако Доган му предложи” и подзаглавие "Лидерът на БСДП е убеден, че българският икономически модел може да бъде прилаган както от десни, така и от леви формации”.

Във връзка със споменатата публикация заявявам, че поемам авторска отговорност само за пасажа: ”Отделни представители на БСДП са обменяли мнения с членове на ДПС. Но официални срещи не е имало. Лично аз не съм водил такива преговори. Допускам обаче, че ще се водят. Ако Доган заедно с други формации стигне до убеждението, че трябва да се обединят всички разумни сили в страната, ние няма да откажем нашето съдействие на едно национално правителство и дори, ако необходимостта го налага, бихме предложили членове на БСДП, които да участват в него.”

Заглавията, както и останалите интерпретации в текста, не са мое дело.

София, 4 ноември 1992 г.

Д-р Петър Дертлиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ТРЕТА) "ЗА НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА", ОБОСНОВАВАЩ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЧАСТ НА МЕМОРАНДУМА "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - 1992 Г.” Документът е внесен от депутатите Господин Атанасов, Марин Маринов, Асен Мичковски, Димитър Луджев, Христо Тодоров, Валентин Карабашев, Маргарит Минков, Стефан Божилов, Георги Костов, Емил Цочев, Стефан Караджов и Атанас Матеев за разглеждане в парламентарната група (на 6 октомври) и в Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, в президентството и в Министерския съвет (на 7 октомври 1992 г.).

ІІ. ФИСКАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

ФИСКАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА обхваща, казано накратко, икономическите действия, свързани с размера на държавното данъчно облагане, разходите на правителството и неговата заемна и кредитна политика. Чрез фискалната политика се постига едновременно намаляване и на консумацията, и на спестяванията, редуцира се потокът от финансови средства към частния сектор, преразпределят се икономически ресурси в икономиката като цяло (кредити, субсидии, временни финансови помощи и облекчения, поемане на задължения и др.). В крайна сметка чрез фискалната политика се влияе върху структурата на икономиката. Структурната политика на правителството в условията на пазарната икономика е ограничена и опосредствена и се осъществява главно чрез обема и структурата на държавния бюджет.

Основният инструмент на фискалната политика е бюджетът. В условията на стабилизационната програма бюджетът бе натоварен да изпълнява две основни функции: да съдейства за свиване на съвкупното търсене и да осигури оттеглянето на държавата от стопанския живот, до нейните нормални регулативни функции. За съжаление преждевременно бе изоставена функцията на гъвкаво стимулиране на потребителите и производителите, което е една от основните задачи на бюджетната политика в условията на пазарна икономика.

Бюджетната рестрикция като елемент на стабилизационната програма бе една от най-успешните стъпки през 1991 г. Опитът на другите страни обаче показва, че обикновено през първата година се постига успех, който е много трудно да бъде задържан през следващите години и обикновено се наблюдава влошаване на бюджетните параметри. За да се избегне това, необходими са много познания, гъвкавост и прецизност при провеждане на фискалната политика, каквито у нас правителството все още не демонстрира. Съвсем закономерно през 1992 г. настъпи срив в бюджетните параметри, като най-силно това се наблюдава в приходната част. Негативното въздействие на този срив се подчертава и мултиплицира от забавянето на създаване на истинска данъчна администрация. Съществуващата система за начисляване и събиране на данъци се оказа негодна да изпълнява функциите си в новата среда и въпреки че това стана ясно още през лятото на 1991 г., едва през есента на 1992 г. бе предложена нова система. Съществуващата понастоящем неопределеност в бюджетното планиране действа силно негативно.

Три са основните звена на бюджетната политика: приходите, разходите и бюджетният дефицит.

1. Приходи

Елементи на приходната част (източници на приходи) са: данъкът върху печалбата, данъкът върху оборота, данъкът върху общия доход, акцизните данъци, данъкът върху нарастването на средствата за работна заплата, вноските по ДОО и неданъчните приходи (такси, наеми и др.). С увеличението на номиналния лихвен процент се реализира голямо увеличение на печалбата на финансовите институти.

Приходите в бюджета и през 1992 година продължиха да намаляват (имат се предвид приходите в реално изражение). Това се дължи както на негодната данъчна система, така и на причини като:
а) рязкото намаляване на инвестициите и липсата на каквато и да е бюджетна подкрепа на производството;
б) необоснованото даване на данъчни преференции на фондации, студентски кооперации и т.н.;
в) лавинообразното нарастване на просрочените задължения и вземания на фирмите;
г) стесняването на данъчната база за основните данъци - данъкът върху печалбата и вноските за ДОО.

Този срив на приходите в бюджета бе реализиран независимо от някои противодействащи фактори като увеличаването на приходите от данъка върху печалбата на финансовите институции, предизвикано от въвеждането на високия номинален лихвен процент.

Все по-наложително е преструктурирането на данъчната система и основаването й върху стабилни източници на приходи за бюджета, без да се действа излишно рестриктивно върху производствените фирми. В подкрепа на това становище е и наблюдаваното напоследък нарастване на флуктуациите на приходите и неравномерността на постъпленията.

За да се осигурят необходимите приходи, правителството прибягва до непазарни и непопулярни средства: непризнаване на 50 % от платените лихви като присъщи за фирмите разходи, непризнаване на някои преоценки на дълготрайните активи на фирмите, целящи увеличаване на амортизационните отчисления, въвеждане на данък върху прираста на работната заплата и др. Единствено благодарение на такива мерки и на това, че не се плащат външните задължения, бюджетът е в относително равновесие. Но това равновесие е изключително лабилно и то ще остане заплаха за макроикономическото равновесие на страната, докато не се промени фундаментално данъчната система като цяло и в частност структурата на бюджетните приходи. Трябва да се осъзнае, че не може непрекъснато да се взема, необходимо е също държавата да се погрижи и за контрагентите, откъдето идват реално приходите в бюджета - производствените фирми, държавните и особено частните.

Много по-задълбочено следва да се подхожда към прогнозите за брутния вътрешен продукт и неговото изменение. Тези прогнози за 1991 и 1992 година бяха направени механично, без факториален анализ и без привличане на авторитетни институти и по правило се оказаха доста неточни. Необходимо е да се привличат по-широк кръг специалисти и да се разработват по няколко варианта на прогнози, тъй като точната прогноза на брутния вътрешен продукт е гаранция за реалността на разработения бюджет.

2. Разходи

Разходите на бюджета се групират основно в три групи: покупка на стоки и услуги от страна на държавата, трансферите и разходите за инвестиции.

За разлика от приходите през 1991 година разходите се характеризират с много по-голяма равномерност. В сравнение с бюджетите за 1990 и 1991 година през 1992 година настъпиха сериозни промени в структурата и тенденциите на разходната част на бюджета. На първо място, рязко нарасна делът на покупката на стоки и услуги като цяло и по-конкретно на разходите за работна заплата и текуща издръжка в бюджетните учреждения, което е свързано главно с либерализиране на цените и необходимостта работните заплати да се индексират.

Нараснаха в абсолютен и относителен размер и разходите за пенсии при паралелно намаляване на субсидиите. Това от своя страна налага по-скорошно отделяне на пенсионния фонд от фонд ДОО и уточняване на вноските по него.

Увеличават се разходите за социално осигуряване на безработните, без да е разработена ефективна система за контрол и финансиране. Увеличават се разходите за здравеопазване, без да е разработена и въведена система за здравноосигуряване. Разходите за капитални вложения непрекъснато намаляват. Независимо от това обаче не се отпускат и усвояват дори определените в Закона за Държавния бюджет средномесечни лимити. През 1992 година средномесечните разходи за капитални вложения са значително под средномесечните им стойности за 1991 година. Това е една от причините България да бъде една от страните с най-голям спад на материалното производство през 1991 и шестмесечието на 1992 година измежду останалите източноевропейски страни.

В специфичните за 1991 и 1992 година икономически условия се появиха нови разходи, свързани с клиринга и билатеризма в търговията с Източна Европа.

През пролетта и лятото на 1992 година настъпиха сериозни изменения в цените на потребителските стоки и услуги, на енергията и т.н. Това доведе до значителни преразходи по отделните пера на бюджетните разходи. Отдавна е назряла необходимостта от актуализиране както на бюджетните приходи, така и на бюджетните разходи. В това отношение обаче се проявява необяснима упоритост и се отказва каквото и да е актуализиране, с което се създават условия за социално напрежение в страната. Най-вероятно ще се наложи закриване поради изчерпване на бюджетната издръжка на здравни и социални заведения, училища и детски градани. Това също е белег за липсата на гъвкавост или желание да се планират разходите реално, с отчитане на инфлационните тенденции. Някои инфлационни огнища като намаляване контингента на контролираните от правителството цени на продукти от първа необходимост, увеличаването цените на твърдите горива и др. бяха известни още по време на разработването и приемането на бюджета за 1992 година и можеха да се отразят своевременно в него. Очевидно политически съображения надделяват в Министерския съвет (МС) и в Министерството на финансите (МФ) по този въпрос.
 Бюджетът и неговата относителна балансираност се издигат във фетиш, като се отхвърлят всякакви предложения за стимулиране на икономиката. Както се подчерта, не се отпускат дори предвидените в бюджета средства за капитални вложения. Едва напоследък се заговори за стимулиране на производството, но от извънбюджетните сметки на МФ или от изземване на доходи от лихви по депозити на населението.

За тези извънбюджетни сметки и фондове обаче МФ все още не е разработило правилник и механизъм за функциониране.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

109. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ

Справката замества досегашните Български земеделски народен съюз - Никола Петков (публикувана в Пресслужба "Куриер" бр. 48 (578) от 10 март 1992 г. под номер 001), Българския земеделски народен съюз - единен (бр. 103 (633) от 28 май 1992 г. под номер 063) и Български земеделски народен съюз (бр. 144 (674) от 24 юли 1992 г. под номер 109).

На 7 и 8 ноември 1992 г. в София се състоя Извънредният възстановителен конгрес на Българския земеделски народен съюз. Той бе свикан след решението на съвместното заседание на Управителните съвети на БЗНС - Никола Петков и на БЗНС - единен от 19 септември 1992 г. и на решенията на Върховните съюзни съвети на тези организации от 25 октомври 1992 г. Името бе дадено от БЗНС с председател Димитър Баталов, съхранил названието Български земеделски народен съюз.

На конгреса бяха приети устав, програма и политическа декларация. Гласувани са Постоянно присъствие (10 членове), Управителен съвет (171 членове) и Върховен контролно-ревизионен съвет (29 членове).

За главен секретар на БЗНС бе избрана Анастасия Димитрова Мозер, а за председател на Управителния съвет - Стоян Христов.

Членовете на Постоянното присъствие са: Александър Александров, Баязид Саидов, Георги Манов, Здравко Здравков, Илия Данов - главен редактор на в. "Земеделско знаме", Милко Славчев, Никола Пенчев. Стефан Личев, Стоян Чакъров, Тодор Кавалджиев.

Председател на Върховния контролно-ревизионен съвет е Стефан Райков.

/Пресслужба "Куриер"/

12:08:35
09.11.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                   Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!