9 февруари 1995


София. 9 февруари 1995 година
Брой 29 /1330/


София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ВОДОПРОВОДНАТА ВРЪЗКА "СКАКАВИЦА -ДЖЕРМАН".


На 8 февруари 1995 г. в Сапарева баня специални полицейски части нанесоха побой на голяма група възрастни хора, жени, общински съветници, кметове и депутати. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /ПГ на СДС/ се противопоставя категорично на бруталните действия на полицията, с които беше разпръснат мирен и законно регистриран митинг, протестиращ срещу решение на Министерския съвет, взето в грубо нарушение на Закона за опазване на околната среда. С този си акт правителството наруши законите и показа от самото начало на съществуването си, че следва политика на некомпетентност, насилие и конфронтация с народа.

Неспособни да решат водния проблем на София, за пореден път наследниците на Българската комунистическа партия /БКП/ се опитаха да противопоставят столицата на провинцията. Непочтено е да се използват за политически цели неинформираността и емоцията на изпаднали в беда хора. ПГ на СДС ще използва всички законни средства, за да се противопостави на действия, отнемащи правото на българските граждани да бранят своите интереси.

Ние сме против полицейския произвол и настояваме за парламентарна анкета по случая с цел изясняване на отговорността на взелите решението за тази акция.

София трябва да има вода! Ето защо ние предлагаме създаване на временна парламентарна комисия, която спешно да разгледа, одобри и наложи на правителството най-добрите и най-бързи решения за водоснабдяването на столицата.

София, 8 февруари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ЕДИННА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ЧЕСТВАНЕТО НА 9 МАЙ - ДЕН НА ПОБЕДАТА. Документът е адресиран до Централния съвет на Българския антифашистки съюз и до средства за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА И ДРУГАРИ,

Централният комитет /ЦК/ на Българската единна комунистическа партия е в недоумение от съгласието на президента Желю Желев да бъде патрон на Общонародния комитет за честване 50-годишния юбилей на Деня на победата - 9 май. Очевидно той разбира накъде клонят нещата и се опитва да стане българският Фуше.

Желю Желев получи висше образование и докторат при комунистическото управление. Но при неговото президентстване бяха съборени стотици антифашистки паметници и паметни плочи на избити антифашисти. С негово съдействие бяха преименувани градове и села, предприятия, площади и улици, носещи имена на синове и дъщери на българския народ, жертвали живота си за неговата свобода. Желю Желев не призна наличието на антифашистка борба в нашата страна, благодарение на която бе спасена териториалната цялост на България. Той нарече Съветската армия "окупатор".

Участието на Желю Желев в юбилейните антифашистки тържества, и то под негов патронаж, е гавра с паметта на загиналите.

Господин Желев, спрете се! Не се доближавайте до светините на нашата нация!

Другари от Антифашисткия съюз, не допускайте отново да се осквернява паметта на загиналите антифашисти!

София, 31 януари 1995 г.

                                                                                      СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЕКП:

                                                                                      Атанас Василев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ФОРУМ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗБОРИ ЗА 37-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ.


На основание чл.94, ал.1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове /ЗИНПОСК/ Централното ръководство на Форум "Преображение" оспорва законността на избора на всички народни представители в 37-то Народно събрание на Република България, чиито имена са изброени в Решение N 500 от 27 декември 1994 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/ за обявяване на резултатите от изборите за Народно събрание, произведени на 18 декември 1994 г., и моли уважаемите господа съдии от Конституционния съд на България да обявят този избор за незаконен.

Гореспоменатото решение N 500 на ЦИК е публикувано в брой 107 на "Държавен вестник" /ДВ/ от 30 декември 1994 г., от която дата то влиза в сила и от която дата започва да тече предвиденият по закона едномесечен срок за централните ръководства на партиите, участвали в изборите, да оспорват неговата законност. Съображенията ни да оспорваме гореспоменатия избор на народни представители са следните:

ПЪРВО: Забавянето на публикуването на резултатите от изборите с цели дванадесет дни вместо с три дни, както беше на изборите от 1991 г., дава повод за съмнение в добросъвестността на организаторите и проверителите на гласоподаването. Това съмнение се усилва от факта, че избирателният закон остана непроменен при изборите от 1994 г., което ще рече, че преброителите са имали значително по-голям опит, отколкото при отчитането на резултатите от изборите в 1991 г.

ВТОРО: Въпреки голямото закъснение на Решение N 500 на ЦИК то не отразява пълно резултатите от изборите на 18 декември 1994 г.: не е показана нито цифрата на общия брой на избирателите, нито цифрата на действително подадените гласове, нито цифрата на невалидните бюлетини и празните пликове, нито пък цифрата на общия брой на валидните гласове съвпада с действителната сума от показаните 48 плюс 1 резултата на отделните партии /има грешка от 100 000 гласа/. Тази непълнота на отчетените резултати дава повод да приемем с по-голямо доверие обвинението, публикувано във вестник "Отечествен фронт" от 29 декември 1994 г. под заглавието "9,5 млн. сме били на 18 декември". Ако ЦИК е пропуснала да публикува в решението си от 27 декември 1994 г. гореспоменатите цифри, за да скрие преувеличаването на броя на населението в България с един милион души, очевидно ще бъде, че изборът на народните представители в 37-то Народио събрание е бил незаконен.

ТРЕТО: През последните години се появиха достатъчно сериозни мотиви за създаване на условия, с които да се пречи изборите да бъдат организирани добросъвестно от предвидените по чл.6 и чл.7 от ЗИНПОСК държавни институции, защото законодателната власт не съобразява законите с конституцията, която гарантира равноправието на гражданите с чл.6:

- извършва се приватизация на капиталите, вложени в едрата собственост в България, преди да е била извършена реституция на същите тези капитали за компенсация на лицата, от които са били отнети чрез въоръжено насилие;

- допуснато беше да не се изискват доказателства за произхода на парите, с които случайни лица купуваха през последните 5 години одържавени имоти и средства за производство с цел да си присвоят вложените в тези имоти и средства капитали на необезщетените досега бивши собственици;

- допуснато беше да се извършва реституция, която да не възстановява "пропуснатите ползи" върху насилствено одържавения капитал, без да се забранява тези "пропуснати ползи" да се присвояват от лица, от които не се изискват доказателства за произхода на техните пари;

- за по-малко от 5 години в България се появиха значителен брой хора, които разполагат с десетки милиони лева, без да са имали възможност да представят необходимите гаранции, за да получат подобни суми от банките /трудно обяснимо е как едно лице, без да получи наследство, би могло да представи гаранция от един милион лева в 1990 г. например при всеизвестната "уравниловка" и среден годишен доход на българското семейство, по-малък от 100 хиляди лева/;

- през последните 5 години в България се развихриха невиждана по своите размери организирана престъпност и рекетьорство, които не биха могли да просъществуват, без да се злоупотребява с доверието на българските избиратели при провеждане на избори за законодателна власт;

- законодателната власт в България допуска за нормално явление факта, че човек като г-н Лъчезар Янчев например може да заяви, необезпокояван от никого, че си имал вече достатъчно пари, за да може отсега нататък и без да работи, "и жени, и деца, и внуци, и правнуци да си живеят само от лихвите" /виж статията "Плевенчанин измислил верига за износ на долари към Виена", публикувана във в. "24 часа" от 28 юни 1994 г./; в същото време същата законодателна власт не пожела да удовлетвори законното искане на десетки хиляди "деца и внуци" на бившите собственици на едрия капитал, инвестиран в българската икономика, той да им бъде реституиран, за да се включат и те в "приватизационните процеси" ако не с предимство, то поне на равни начала с ония, които извличат безпричинни печалби, както в цитирания по-горе случай с г-н Лъчезар Янчев - този неравноправен начин на третиране на българските граждани е забранен от чл.6 на Конституцията на Република България и предполага, че народните представители, които не са снабдени с удостоверения за умствена недостатъчност, са служили на явно користни цели, когато са законодателствали;

- известно е, че досега 4-процентната бариера на необходимите гласове за влизане на една партия в българския парламент беше прекрачвана само от партиите, които похарчиха за тази цел стотици милиони лева. Но нито една от тези партии не е предлагала в своята предизборна кампания алтернатива, която да е разумно обмислена и съобразена с интересите на избирателите, за да не се допуска описаното от нас незачитане на равноправието на българските граждани. При средна месечна заплата от по около 100 долара на българските лекари например очевидно е, че финансирането на парламентарните партии не е имало откъде другаде да дойде освен от господата, които се страхуват от обсъждането на разумни алтернативи за прехода към демокрация в България по време на предизборните кампании. Съвсем естествено е тези господа, след като са присвоили вече безпричинно значителна част от одържавените български капитали, да спонсорират само такива партии и кандидати за народни представители, които не са способни да формулират една разумна концепция за демократизация на обществено-политическия ред в България.

Написаното дотук беше необходимо, за да докажем, че са налице мотивите за съчетаване на желанието за власт у неподготвените политици с желанието за безпричинно забогатяване у неподготвените бизнесмени, за да се извършат достатъчно на брой закононарушения, с които да се предотврати всяка евентуалност за обсъждане на разумни алтернативи по време на предизборната кампания в България.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ ПО ПОВОД НА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ВОДОПРОВОДНАТА ВРЪЗКА "СКАКАВИЦА - ДЖЕРМАН". Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет Жан Виденов и до средства за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Българското дружество за защита на птиците решително протестира против взетото от правителството на 6 февруари 1995 г. решение да се продължи изграждането на водопроводната връзка "Скакавица - Джерман", което е в нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от сега действащия Закон за опазване на околната среда.

Общоизвестно е, че същността на проблема с водоснабдяването на София се състои в огромните загуби на питейна вода поради повреди във водопроводите и ползването й за промишлени нужди. Единственото трайно решение е подобряване на водопроводите и предоставяне на промишлеността на пречистени битови води, а не довеждане на нови води, над 50 процента от които също ще се загубят под земята.

Проблемът за водоснабдяването на столицата бе използван за възкресяване на проекта за вземане на води от Рила, спрян през 1989 г. с категорични аргументи от най-авторитетните български научни институции и експерти. Водопроводната връзка "Скакавица -Джерман" е част от този проект и продължаването й е всъщност "тиха", "стъпка по стъпка", реставрация на същия. При това се използват недопустими методи като противопоставяне на хората и манипулиране на общественото мнение. Бихме отбелязали само един факт в тази връзка. Един от най-"сериозните" аргументи "за" проекта е, че се оставят водите да изтичат в Гърция. Защо обаче никой не отчита, че преди да напуснат страната ни, същите тези води имат изключително голяма роля за пълноценното функциониране на екосистемите? Защо не се изтъква, че от това в значителна степен зависи благополучието и на цялото население в района между Рила и границата? Недопустимо е да се посяга на Рила за решаване на регионални проблеми, дори те да засягат самата столица, защото тази планина е национално богатство и принадлежи на целия народ.

Протестираме категорично против начина на процедиране при решаване на този проблем чрез промяна на неудобните точки от Закона за опазване на околната среда. Решенията трябва да се вземат съобразно действащите в страната ни закони, а не да се променят те, за да се нагодят към вече взети решения. Подобен подход е скандален с твърде голямото си сходство с принципите на "правото" на Вишински.

Най-решително настояваме да бъде преразгледано решението за "Скакавица - Джерман" на оглавявания от Вас кабинет. Недопустимо е правителството да дава лош пример с фактически безцеремонно нарушаване на законите на страната, независимо зад какви мотиви се прави опит да бъде прикрито това.

София, 8 февруари 1995 г.

                                                                                  ДИРЕКТОР ПО ПРИРОДОЗАЩИТАТА: Петър Янков, к.б.н.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТА НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА 3 ФЕВРУАРИ 1995 Г., СОФИЯ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание и до министър-председателя.


Като имаме предвид:
- тежката икономическа криза в момента на прехода;
- нарастването на относителния дял на семействата, намиращи се на ръба на бедността;
- намаляването на раждаемостта;
- увеличаване на детската смъртност;
- задълбочаването на негативните процеси в образователната система;
- снижаване на възрастовата граница на детската престъпност;
- нарастване на интензитета на престъпната активност на възрастни лица срещу децата;
- разширяването на влиянието на различни религиозни секти и духовни общности;
- липса на достатъчни реални грижи, гаранции и социални механизми за защита правата, интересите и потребностите на детето в Република България,

Ние, делегатите на Общото събрание на Дружеството за защита правата на детето, загрижени за отглеждането, развитието и възпитанието на нашите деца, както и за тяхната социална защита,

НАСТОЯВАМЕ

за приоритетно внасяне, разглеждане и приемане на

ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО,

за да можем да осигурим бъдещето му, а по този начин и бъдещето на България.

/Пресслужба "Куриер"/


12:00:00
09.02.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Иванка Тошева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!