София, 9 февруари 1994 година
Брой 28 /1073/

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ".

Софийският университет "Св.Климент Охридски” е в ефективна стачка!

Ние, преподавателите, студентите и служителите от Софийския университет, предприемаме решителни действия в защита на образованието и науката в страната.

Какви са нашите искания?

Те са за истинско образование и наука за всички - от децата в детската градина и първокласниците до професора и академика. Те са за цялата нация.

Защо стачкуваме?

Навсякъде сега се говори за оцеляване и тази дума се свързва преди всичко с физическо оцеляване, с материалното, което би гарантирало нашето днешно съществуване. Забравя се обаче, че всички материални продукти са плод на бавни, мъчителни търсения на духа. Духът, който пониква от нивата на образоваността, културата и моралните ценности на една нация. Още в IX век България прави просвещението един от стълбовете на своята идентичност. И в най-тежки периоди от нашата история българинът е отделял от залъка си, за да изучи своите деца, българинът е създал култ към своите будители.

Днес нашите държавници забравят това, подхвърляйки жалки трохи на образованието и науката. И тук не става дума за заплатите на преподавателите и служителите, за студентските стипендии, които са мизерни. Става дума: ще има ли България своите специалисти във всички области на материалния и духовния живот, или ще потъне в тъмна безпросветност. България, която е една от първите в Европа, чела и писала на своя език!

Майки и бащи, млади и стари, граждани на България!

Образоваността е една от най-трайните и съкровени наши ценности. Ние не искаме да оцеляваме, ние искаме образованието и науката да съществуват, за да я има и България. Подкрепете ни!

София, 5 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРАВИЛАТА ЗА СОЦИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО С МИНИСТЕРСТВО НА ПРОМИШЛЕНОСТТА. Документът е адресиран и до министъра на промишлеността, и до средства за масова информация.

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост се обръща към вас по повод на нарастване на социалното напрежение в редица колективи и цели подотрасли от леката промишленост.

Напоследък под въздействието на отделни служители от Министерство на промишлеността и под влияние на определени политически сили грубо се нарушават възприетите правила за социално сътрудничество. Прави се всичко възможно да се забавят, отлагат и дори да се отменят обявени мениджърски конкурси за назначаване на управители, грубо се пренебрегват всички постигнати договорености в Браншовата комисия и Вътрешноведомствения съвет /ВВС/. Без прецедент е фактът с напускането от всички федерации към Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа” на ВВС за социално сътрудничество.

В резултат на това обстановката в трудовите колективи в отрасъла непрекъснато се дестабилизира и в някои от тях социалното напрежение достигна критичната си точка: "Машлекпром" ЕООД - Сливен, ”Втори юни” ЕООД - Враца, ”Кварц” ЕООД - Сливен, "Христо Ботев" ЕООД - Варна, "Полима" ЕООД - Плевен и др.

Длъжни сме да ви уведомим, г-н министър-председател, че Координационният съвет на федерацията на заседанието си от 20 януари 1994 г. взе решение да упълномощи стачния комитет на федерацията, в случай че не бъдат незабавно подновени преговорите с министерството с участието лично на министър Р.Биков и не бъдат решени проблемите в цитираните предприятия, да организира браншови, общосъюзни и федеративни протестни действия за защита интересите на своите 100 хиляди членове в съответствие със Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

София, 3 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. Василев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ТРАНСПОРТНИ ПРЕВОЗВАЧИ ОТ РУСЕ И НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ШОФЬОРИ ОТ ШУМЕН КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЯ В СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА И В ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ.

С възмущение научихме от медиите за "гениалните" идеи на министъра на финансите от правителството на проф. Беров, свързани с дейността на нашите членове. Явно не могат да се помирят с решението на Върховния съд /ВС/ на Република България и търсят други пътища за прокарване на безпочвените си и необосновани желания. Въпреки доказаното на база на икономически разчет положение на нашите членове, което е под социалния минимум, гореспоменатите господа се домогват до прекроявания на законите, даващи им възможност тихомълком да осъществят намеренията си и да поставят нови стотици хиляди хора на яслата на т.нар. "Социални помощи".

Във връзка с появилите се информации в масмедиите за промени в Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагане, касаещи дейността на нашите членове, и изказването на финансовия министър за въвеждането на патент за извършване на транспортни и таксиметрови услуги, настояваме да ни изпратите всички документи и проектодокументи, касаещи този въпрос. За пореден път декларираме, че данъци трябва да се плащат, но няма да се съгласим да се налагат върху нас допълнителни данъци под каквато и да е форма.

Апелираме към разума на управляващите!

Господа, всяко търпение има граница!

София, 7 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание и до народните представители в 36-то Народно събрание.

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Депутатите от Отечествената партия на труда огласиха откритото си писмо до президента на страната с молба да изпълни конституционните изисквания по чл. 98, т. 14 и да изложи своите позиции и действия по изключително важни за България проблеми. Досега това конституционно изискване е пренебрегнато от страна на президента.

Отечествената партия на труда нееднократно е призовавала президента на Република България да се разграничи от антиконституционни изявления, прояви и действия на сътрудници от неговия екип. Неговият отказ е потвърждение за това, че самият той е вдъхновител и организатор на тези изявления, действия и прояви.

Ето защо на основание чл. 103, ал. 2 от Конституцията на Република България организираме събирането и внасянето в Народното събрание на подписка за обсъждане на антиконституционни изявления, прояви и действия на президентската институция и приемане на решение за конституционни действия, свързани с преустановяване на президентските правомощия на д-р Желю Желев.

Според нас президентът грубо нарушава конституцията, като не спазва чл. 92, ал. 1, във връзка със задължението му да олицетворява единството на нацията. Нещо повече - той теоретически обосновава и практически провежда тезата за многонационален характер на българската държава. Като достоен последовател на Й. Б. Тито той способства за изкуствено създаване на "помашко", "македонско" и др. малцинства в България.

Президентът и неговият екип най-активно съдействат за потурчването на българите мохамедани и за формиране на турско национално малцинство в България на базата на исляма.

Президентът и неговият екип със свои изказвания, позиции и действия целенасочено подвеждат външни фактори /"Хелзинкската комисия" към Конгреса на САЩ, посланика на САЩ Монтгомъри и др./ към необходимостта от вмешателство за промяна на Конституцията на Република България, в подкрепа на тезата му за многонационалния характер на българската държава.

Изключително опасни за страната ни са опитите и проявите на президента да не се спазва конституцията по въпросите за войната и за мира.

На фона на формиращата се позиция на Народното събрание за неутралитет на България спрямо конфликта в бивша Югославия президентът си позволи да приеме функциите на международен месия и да призове към военни действия в Босна и Херцеговина, при това - от името на България. Считаме, че по този начин той грубо наруши чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България.

Особено тревожни са президентските прояви на неорусофобия, в противоречие с баланса на интересите между САЩ, Русия и Европа.

Граничещо с национално предателство е отношението на президента на Република България в качеството му на главнокомандващ, към боеспособността на Българската армия и нейния тил. Вместо действия за ликвидиране на корупцията в армията, за укрепване на нейната бойна готовност и тил президентът разиграва кабинетни интриги и подписва, без да обнародва, антиконституционни укази в нарушение на чл.100 от конституцията.

В противоречие с духа на конституцията, с парламентарната основа на държавното устройство е високомерното и пренебрежително отношение на президента към Народното събрание на Република България. Президентската институция си позволи да изземе функциите на Конституционния съд и да обяви като антиконституционен акт на Народното събрание /решението по проблема "Якоруда"/.

Сам назначил в обкръжението си криминално проявено лице /Слави Ранев - със 7 присъди/, президентът обвини политическите сили, че "държат в редовете си хора с доказани милиони с неясен произход". С укриването на имената на тези съмнителни милионери д-р Желев поощрява действията срещу националната икономика и покровителства разширяващата се корупция.

В съответствие с домогванията си към правомощия, непредвидени в Конституцията на Република България, д-р Желев пренебрегна конституционното изискване по чл.98, т.14 да информира Народното събрание по основни въпроси от своите правомощия. С това той поставя себе си над конституцията и стремежът му към еднолична власт става прозрачен.

Горепосоченото ни дава основания да считаме, че е необходимо да се прекратят правомощията на Желю Митев Желев като президент, тъй като осъществява действия в противоречие на конституцията и националните интереси на Република България.

София, 8 февруари 1994 г.

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:

Гинчо Павлов

Минчо Минчев

Евгени Друмев

/"Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ НА "ЕКОГЛАСНОСТ" - ГР. МОНТАНА, КЪМ ГРАЖДАНИТЕ НА СЕЛИЩЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО.

СЪГРАЖДАНИ,

От 17 януари 1994 г. всички ние, в град Монтана, единствени в България сме подложени на принуда да ползваме от нашите чешми вода, замърсена с тежкия метал арсен, който е сред най-опасните за човешкия организъм със стопроцентовото му натрупване в човешките органи.

Управниците се крият зад бюрократичния дух на стандарт от 1983 г., определил норма не повече от 1,05 милиграма в литър /мг/л/. Сигурно не е без значение, ако припомним за този стандарт името на вносителя му, добило злокобна сила 3 години по-късно - професор д-р Шиндаров. Днес със сигурност можем да кажем на кого е служил...

Безотговорност и заблуда към гражданството е несъобразяването с Наредба N 7 от 1986 г. /Д.в. бр.96/1986 г./, където категорично е записано: "Норма за определяне на допустимата степен на замърсяване с арсен на различните категории повърхностни течащи води:
I категория - 0,02 мг/л,
II категория - 0,05 мг/л..."

А в чл.25 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване, е записано: "Водните течения или части от тях, басейните и подпочвените води в зависимост от ползването им се разпределят на три категории:
I категория - води, които се използват за питейни нужди, в хранителната и други промишлености, изискващи качества на питейна вода, в плувни басейни и др.;
II категория - води, които се използват за водопой на добитък, воден спорт, културни нужди, рибовъдство и др;
III категория - води, които се използват за напояване, за промишлеността и др.

Или този по-нов държавен документ, вследствие на проведените изследвания, въвежда по-голямо ограничение от стандарта, а именно - за води, които се използват за питейни нужди, определя норма 0,02 мг/л.

Защо ли наглостта на управниците стига до безочие да чуят призива от 1990 г. на Световната здравна организация със седалище Виена нормата за арсена да се свали вече на 0,01 мг/л. Та нали според медицински изследвания арсенът е обявен за силно отровен и се натрупва в костите, кръвта и други органи - ракообразуващ номер едно. А изследванията за язовир "Огоста" и "Извора" от няколко години насам сочат 8 до 13 пъти надвишаване на нормата за "водопой на добитък".

Ние питаме господа управниците - в коя година живеем? Защо точно сега решихте да тровите града ни, когато управниците преди вас не посмяха да го направят. Това не е демокрацията, това според независимите експерти на Българската академия на науките е "велико императорско решение".

"Екогласност" - Монтана, заявява: ние императори не ще търпим, пък били те областни или общински.

Съграждани, нима ще допуснем някой да упражнява насилие над нашето лично здраве, над здравето на нашите деца? Не се страхувайте да изразите своя протест - това е право на всеки човек, защита на децата ни. Не се страхувайте да надигнете глас срещу това решение, което нарушава нашите лични права. Никой не може да се разпорежда със здравето ни.

"Екогласност" - Монтана, настоява:

1. Незабавно да се спре подаването във водоснабдителните тръби за населението на град Монтана вода от замърсения водоизточник "Извора", като това се съобщи по местното радио.

Ние няма да допуснем да пием вода, която е определена в категорията "водопой на добитък".

2. Незабавно да се обяви положението с водата за питейно-битови нужди в Монтана, Враца и другите селища за бедствено и се уреди възстановяване на хващането на водите от снеготопенето от южните подножия на връх Ком и връх Тодорини кукли, както и да се довърши улавянето на снеготопенето в северните склонове. Това са кардиналните решения за пълнене на язовир "Среченска бара", без да се нарушава екологията на Балкана.

3. От община Монтана да се поставят при всички градски чешми, построени след сондажи, специални табла с данни от ХЕИ за годността на водата.

4. От ХЕИ да се направят пълни изследвания на водата във всички селища, намиращи се нагоре от "Извора" до мините в Чипровци, защото нашите данни сочат и там наличие на замърсяване.

5. Искаме оставката на облажилите се с народното манипулиране в град Монтана депутати в Народното събрание Свиляна Захариева и Иван Пушкаров, а сега загърбили проблема с престъпното тровене с негодна вода на техните избиратели в Монтана и отишли да обещават във Враца, като създават акционерно дружество /АД/ "Питейна вода за врачани".

Защо ли тях избра, народе?

6. Общинският съвет да се обяви най-решително в защита на гражданите и да не позволява на каквито и да са комисии от управници да не се съобразяват с най-новите държавни документи и изследвания на Световната здравна организация.

Защото народът винаги има право на живот.

Иначе с внимание следим съобщенията за "световна екологична революция", свързани с изобретения за очистването на тежките метали от водата, но на този етап ние просто не искаме да сме "опитни зайци".

Настоящият апел е изготвен на събрание на "Екогласност" - Монтана, проведено на 2 февруари 1994 г., като се разгласи чрез средствата за масова информация на 7 февруари 1994 г. Препоръчва се на общинските съветници, представители на "Екогласност”, да го връчат на сесията на 10 февруари 1994 г.

Ако до 11 февруари 1994 г. не се вземат под внимание препоръките на Световната здравна организация и не се спре подаването на отровна вода, ние призоваваме всички, които живеят в Монтана, на гражданско неподчинение. Нека всеки хвърли камък пред стълбите на областната администрация за образуване на грамада "Проклети да са управниците”.

През другата седмица ще пренесем нашия протест и по улиците на София и пред Министерския съвет.

Монтана, 6 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

[реклама]

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОКЛАД /ЧАСТ ПЕТА/ ЗА БЪЛГАРИЯ НА "ХЕЛЗИНКСКАТА КОМИСИЯ" НА КОНГРЕСА НА САЩ /МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1993 Г./, ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДАКЦИЯТА ОТ ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ.

ПОМАЦИ

Помаците са етнически български мюсюлмани, чиито предци са приели исляма по време на османското управление. По-голяма част от помаците, между 100 и 200 хиляди, живеят в югозападната част на Родопите или в централните части на страната. Както и турците, помаците също бяха подложени на насилствена асимилация, предимно през 70-те години.

Заедно с останалите малцинства помаците обвиняват, че са в дискриминация по отношение на жилища и работа и както турците, че са най-силно засегнати от икономическата обстановка в България. Освен това все по-често започнаха да се появяват твърдения за опити от страна на турско-етническото Движение за права и свободи да турцизира помашкото население, като говорещите български помаци са принуждавани да учат турски език.

Според съобщения в българския печат някои местни лидери на Движението за права и свободи /ДПС/ в селата на Югозападна България оказват натиск върху помаците да сменят българските си имена и да учат турски. В публикация от ноември 1992 г., отпечатана в навечерието на кампанията за преброяване, се изтъква, че религиозни лидери в няколко села оказват натиск върху български мюсюлмани да се обявят за турци, като в същото време намеквали, че онези, които не се подчинят, ще горят в ада. /7/ В други публикации се твърди, че имами отказвали да погребват починали с български имена или да участват в традиционни ритуали. Проблемът се усложнява и от това, че част от помашкото население /по някои оценки 20 на сто/ през последните няколко години наистина се е представяло за турци.

През април 1993 г. министър-председателят Беров повдигна този въпрос в парламента, изтъквайки, че неговият кабинет "няма да толерира проявите на национализъм и опитите да се манипулира или да се турцизира населението в районите със смесени етнически и религиозни общности".

РОМИ

По данни от преброяването през декември 1992 г. 288 000 души, или 3,4 на сто от населението на България, са се посочили като цигани /роми/. В оценките за числеността на циганското население са дават по-големи цифри, тъй като много роми се представяли за българи или за турци. Те са разделени на множество подгрупи, разделени по отношение на религия, професия и дори език /съществуват няколко диалекта на циганския език/. Повечето от циганите са християни или мюсюлмани.

През годините на комунистическото управление българските власти проявяваха непоследователност в отношението си към ромите, като първоначално им дадоха известна културна свобода, а впоследствие направиха опит да ги асимилират. В посткомунистическа България те се чустват по-добре по отношение на основните си свободи.

Една от най-големите пречки за участието на ромите в политическия живот е забраната в българската конституция за създаването на етнически или религиозни партии. Преди парламентарните избори през октомври 1991 г. на Ромския демократичен съюз, създаден през 1989 г., бе отказана регистрация като политическа партия, макар че членството в този съюз бе свободно за всички. Съдът определи, че въпреки отворения характер на членството съюзът съсредоточава дейността си върху защитата на правата на специфична етническа група и следователно представлява партия на етническа основа. Някои роми членуват в други партии, но участието им е ограничено и не заемат отговорни постове.

Циганите не успяха да се обединят в единна политическа сила. В национален мащаб съществуват две цигански организации. На 8 май 1993 г. в София бе създадена нова циганска организация - Конфедерация на ромите в България. В центъра на вниманието на конфедерацията са усилията да се подобри жизненото равнище на циганите. Друга ромска група - Асоциираният ромски съюз, бе създадена през октомври 1992 г. През юни 1993 г. Ромският съюз разпространи декларация, в която се твърди, че ромите са манипулирани от партиите и от средствата за информация, че са потискани административно и че са подложени и на други форми на дискриминация.

Както и останалите малцинства в Южна България, циганите бяха засегнати особено тежко от съкращаването на работни места поради дълбоката икономическа рецесия в страната. Преходът от централизирана командна икономика към пазарна икономика има особено силен отрицателен ефект върху циганите. Безработицата сред тях е изключително висока, а в много райони над 60 на сто. Мнозинството живеят в лоши жилищни условия. Според Държавния департамент "за циганите се твърди, че срещат трудности при кадидатстване за социални облаги, а циганите по селата са разубеждавани в опитите си да придобият земя, на която имат право в съответствие със Закона за ликвидиране на земеделските кооперативи." /8/

Циганите са най-бедната, с най-лошо здравно състояние, най-необразованата и най-дискриминираната прослойка от българското общество. Масовите предразсъдъци спрямо циганите и представянето им като престъпници съществуват в България, както и практически във всяка страна от Централна или Източна Европа, която те населяват. Наистина има признаци на растяща престъпност сред циганите, която се свързва с непропорционално високата безработица. Този факт допълнително засилва напреженията и запазва дяволския кръг около циганите, който ги отделя от останалите български граждани, в това число и турците, и българите.

Циганите са жертва на лошо отношение и от страна на полицията. През юни 1992 г. полицията в Пазарджик нападна членове на циганската общност и причини щети на имущество - този случай бе широко обсъждан. /9/ За сблъсъци между полиция и цигани или неправомерни действия на полицията се съобщава и от градове като Хасково, Шумен и Пловдив. По всички признаци предразсъдъците и насилието срещу циганите се разрастват. Според Михаил Иванов, съветник на президента Желев по национални и етнически въпроси, сблъсъците между полиция и цигани вече не са изолирани инциденти.

Правителството се опитва да предприеме действия за подобряване на състоянието на циганите и да уважава тяхната национална идентичност. В някои основни училища се преподават ромски диалекти. След инцидента в Пазарджик българските власти обявиха различни мерки, в това число разследването по обвинения срещу полицията в бруталност, назначаването на цигани в полицията, подобряване на средствата за контрол на големи човешки маси, както и други стъпки към подобряване на контактите между цигани и полиция. В допълнение правителството започна разработването на проекти за решаване на циганските проблеми, включително програми за образование и създаване на работни места.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
09.02.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Галина Дамянова
                                           Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!