София, 9 декември 1992 година
        Брой 242 /772/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 9 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНТЕРВЮ С ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ - ОСНОВАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И НЕГОВ ПЪРВИ ПРЕДСЕДАТЕЛ. ИНТЕРВЮТО Е ДАДЕНО ПО ПОВОД НА ТРИГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СДС И ИЗЛЪЧЕНО ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 6 ДЕКЕМВРИ 1992 ГОДИНА.

Репортер:
Г-н Желев, всички знаем, че преди три години беше създаден СДС и Вие бяхте избран за негов председател. Сега Вие сте президент, представен от синята коалиция, но вече отхвърлен от нея. Как ще коментирате целия този развой на събитията до ден-днешен и как беше създаден всъщност СДС?

Г-н Желев:
Мнозина мислят, че СДС беше спонтанно създаден на 7 декември 1989 г. от неформалните сдружения тогава и от възстановените опозиционни партии. Всъщност създаването на СДС на 7 декември беше предшествано от пет други заседания, които започнаха от началото на септември 1989 г. и през две седмици се провеждаха всяка сряда. Това беше в дома на Иван Иванов, блок 47, точно срещу пазара "Гео Милев”. На тези срещи се обсъждаше бъдещата организационна структура на опозицията, която трябваше да бъде създадена, както и нейната идеологическа платформа.

В тези заседания присъстваха от името на "Подкрепа" например Константин Тренчев, Пламен Даракчиев, Георги Спасов, от независимото Дружество за защита правата на човека Румен Воденичаров и още някой, не си спомням името му, да ме извини, от Движението за гражданска инициатива Любомир Собаджиев и Славомир Цанков, от Клуба на репресираните след 1945 г. Димитър Баталов и Васил Гьорев, от Комитета за защита на религиозните права и свободи и духовните ценности Христофор Събев, от Федерацията на независимите студентски дружества тогава беше Кошлуков.

Петото заседание вече се проведе в Софийския университет. Това беше по-близко до 10 ноември, в читалнята на Историческия факултет. На това заседание плюс споменатите организации присъстваха вече и две партии. БСДП на Дертлиев, Дертлиев беше там заедно с Михаил Петков, и БЗНС "Никола Петков" Дренчев и Иван Неврокопски. Мисля, че тогава за пръв път на такова заседание присъства и Дружеството "Екогласност".

Всъщност официалното създаване беше един заключителен етап от цялата тази история. Ние знаехме какво не трябва. Как, каква организация трябва да създадем, че трябва да създадем здрава политическа коалиция, която да се бори срещу тоталитарната система, изграждана с десетилетия, и непосредствено срещу режима на Живков.

Ние, разбира се, не знаехме колко време ще продължи да съществува режимът на Живков. Всички виждаха, че той в политическо, идеологическо, морално отношение е силно ерозиран, подкопан, но в структурно отношение беше абсолютно непокътнат. Така че той можеше, ако не беше превратът на ... вътрешнопартийният преврат на десети, той можеше спокойно да просъществува още половин година, година, дори година и половина, а след това изключено.

Ето защо ние изграждахме тази коалиция с оглед на най-лошото, което можеше да се случи - репресии, които можеха да продължат още дълго време.

Репортер:
Споменете някои от етапите в развитието на коалицията СДС.

Ж. Желев:
Това е малко рисковано, тъй като да се прави периодизация на такова явление, каквото е СДС, винаги човек изпада в един риск, тъй като ако се възприеме друг критерий, може да се направи съвсем друга периодизация.

Но аз бих Ви казал етапите, както аз ги виждам, главните етапи. За мен първият, най-важен етап беше непосредствено след създаването на СДС, големите митинги, които се правеха в София, в другите големи градове на България. Това бяха митингите, които разчупиха страха на хората, страха на градското население, страха, който беше натрупан в душите, сърцата, умовете на хората в продължение на десетилетия. И тук именно хората се научиха да викат, да скандират лозунги, за конто те по-рано изобщо не можеха да си представят, например "Долу БКП”, "БКП е мафия” и т.н. За пръв път тези лозунги се издигнаха на подобни митинги.

Много важен етап, според мен, втори етап - условно казано, защото те се застъпват - беше етапът на "кръглата маса”. И до днес много политици не разбират нейното значение, тя има изключително голямо, бих казал, без преувеличение, историческо значение. Най-напред тя се налагаше от историческата необходимост. Парламентът нямаше достатъчна легитимност, той беше избран, той беше рожба, продукт на една друга система и този недостиг на легитимност налагаше да се търси някаква форма на диалог, която да отразява новото реално съотношение на силите. И действително тогава "кръглата маса” изигра голяма роля. Нашата "кръгла маса" беше, общо взето, построена по примера на "кръглата маса" в Полша.

Бих искал да кажа и нещо за самата форма на "кръглата маса". Макар тя да е "кръгла" като политическо явление, тя има много особена геометрия, тъй като има две страни само. Не може на "кръглата маса" да насядат всички и равноправно да говорят - тогава става разговор, - а трябваше през цялото време да се пази диалогът, да се пази стилът на преговорите. Ние не искахме да водим разговори с БСП. От едната страна на "кръглата маса" стояха управляващите - БСП и нейното правителство, - а от другата страна стоеше опозицията, представена от СДС И това всъщност не бяха разговори, това бяха преговори и ние до края не позволихме "кръглата маса" да бъде размита, да насядат и други хора с неопределена физиономия. Те бяха принудени или при БСП да седнат, ние даже заставихме оранжевите земеделци да седнат при БСП, защото те бяха исторически виновни като съучастници, като сателит на управляваща организация. Много важни въпроси се решиха на "кръглата маса", ако си спомняте например решението за провеждане на избори за Велико народно събрание - там беше взето и беше оформено от парламента. След това поправките в конституцията, там се вземаха решенията, а парламентът беше подчинен по същество на "кръглата маса". Избирателният закон, неговият характер също там беше определен.

Има и две други, много важни неща от значението на "кръглата маса". Става дума за това, че тя легитимира, за пръв път легитимира българската политическа опозиция. Визуално бяха показани физиономиите на хората, които олицетворяват СДС. И макар голямата част от тях да бяха брадати, нещо, което събуждаше негодуванието и на противниците, и на наши почитатели, във всеки случай тези физиономии за пръв път бяха запомнени от цялата страна благодарение на "кръглата маса”.

И последното за "кръглата маса", но не по значение, това е фактът, че тя представляваше велика школа за политическо мислене. След като този народ в продължение на пет десетилетия беше лишен от възможността да мисли върху политически проблеми, той имаше възможността вече навсякъде в цялата страна и в големите и малките градове, в селцата, във фабрики, учреждения, училища хората да чуят политически спор, политически диалог, политическа дискусия, нападки, искания, търсения на отговорност от управляващите, нещо, което за тях беше чудовищно. И аз съм слушал от много хора, които си оставяха работата тогава да казват: със свито сърце слушахме тези разисквания, толкова много ни беше страх.

Репортер:
Все пак, д-р Желев, много от хората, които са създали СДС, вече не са в него. Много от тях са обвинени в предателство, в агенти, провокатори, какво ли не вече не се чу за тези три години. Как мислите, дали е било генетично заложено това разслоение в СДС?

Ж.Желев:
Това всъщност са два въпроса. Въпросите за разцепление, за противоречията вътре в СДС са много важни, разбира се. Аз мисля, че в една политическа коалиция, каквато е СДС, в която влиза фактически целият политически спектър, естествено са заложени генетично възможностите за разцепление, за противоречия, за вътрешнопартийни борби. И те избухваха от време на време по различни поводи още по мое време, когато аз бях председател на Координационния съвет. Но тук има също два етапа. Първият етап, докато всичко беше насочено към свалянето на комунистическата система, към отстраняването на комунистическата партия от власт, имаше един идеал, една платформа - антикомунизма - и тя обединяваше целия спектър категорично. По-късно вече, когато това беше постигнато, когато СДС дойде на власт и стана управляваща политическа сила, управляваща коалиция и започнаха реформите, икономическите реформи, и започнаха на преден план да излизат икономическите интереси на различните социални групи, естествено се създадоха други предпоставки, нови предпоставки за разцепление, за изникване на противоречия. Това е вече на базата на различието на интересите, или за прегрупирания вътре в самата коалиция.

Репортер:
Чуват се и такива определения, че самата опозиция в България била домашно отгледана в един типично български вариант.

Ж.Желев:
Вижте, тези неща са несериозни и не си струва да им се отделя внимание. Нашата опозиция беше създадена в много тежка и трудна борба. Тренчев, другите, Гагалов, Христофор Събев бяха арестувани, редица други хора от неформалните движения многократно бяха задържани. Да не говорим за това, че бяха и преследвани, бяха под постоянно наблюдение. Подир мен например в продължение на две години вървя кола или офипиална, с официален номер, или пък кола с частен номер, която се крие, когато аз пътувам с колата си, крие се зад няколко коли - да проследява къде ходя и прочие. Това беше и с повечето от известните фигури в движението.

И за да Ви покажа, че това е абсолютно лишено от основание, точно на въпроса Ви да отговоря, по една случайност създаването на СДС, основаването на СДС на 7 декември съвпадна с едно отиване при Луканов по негово искане - това беше във връзка с митинга на 10 декември, който трябваше да се състои три дни по-късно след основаването - и не искаха да ни дадат "Александър Невски" за място на митинга. Нинов беше отказал. Оказа се, че и Луканов, те са разговаряли двамата с Луканов, се договорили и ние отидохме да протестираме при Луканов. Работата стигна до скарване, дойдоха след това Джуров и Георги Атанасов и те почнаха да ни увещават, че това било опасно. Ние им казахме, че този въпрос е решен - нито може да се отлага митингът, нито може да се премества в Южния парк, както те ни предлагаха тогава. И тогава ние им казахме: Господа, ние бързаме, тъй като в момента тече официално заседание, на което се основава СДС, който обединява всички неформални сдружения плюс възстановените политически партии, създава се като политическа опозиция. Те пребледняха от това нещо в първия момент, след това започнаха да ни разубеждават: Защо правите това? Това ще създаде голямо напрежение в страната. Агресивността, екстремизмът, опасност за дестабилизацията. Ние казахме: Няма опасност за дестабилизация, тъй като в СДС не могат по устав да членуват нито фашисти, нито сталинисти и това е изрично записано.

Репортер:
Да, и екстремисти.

Ж. Желев:
И екстремисти.

Репортер:
И все пак Вие, като кандидат на СДС, след Вашата пресконференция в Бояна, Националният координационен съвет Ви отхвърли. В общочовешки план Вие как виждате развоя на събитията занапред?

Ж.Желев:
Вижте, развитията са възможни по различни пътища. От една страна, това ще зависи от самото развитие на СДС, на процесите вътре в него, от друга страна, то ще зависи и от отношението между официалните държавни институции. Между другото ще зависи също така и от успехите в създаването на едно стабилно правителство, което да ни предпази от преждевременни избори. Изборите биха могли да дадат едно друго развитие на отношенията между мен и СДС.

Репортер:
Да де, но все повече се прокрадва идеята, че отиваме към служебно правителство.

Ж.Желев:
Вижте, в момента е възложен мандат, този мандат тече. Народното събрание ще каже дали той ще бъде потвърден, или ще бъде отхвърлен - това е право на парламента. Ако той бъде отхвърлен, има още един мандат - това е мандатът на ДПС, където, доколкото чувам, вече се водят разговори със СДС за създаване на общо правителство, независимо каква ще бъде неговата форма. И чак ако това не стане, тогава идва по конституция редът на служебното правителство.

Репортер:
Вие бяхте казали през май тази година, че ако се наложи да се състави служебно правителство, то Димитър Луджев ще го оглави. Още ли държите на това?

Желев:
Хората запомнят само някои фрази, а не запомнят целия текст. Аз го бях казал това във връзка с освобождаването на Димитър Луджев от поста министър на отбраната. И понеже у нас започна да продължава тази традиция от време оно, когато освободят някого, Да се счита, че едва ли не той е погребан политик и т.н. и че на него повече не бива да му се обръща внимание, трябва да бъде зачеркнат. Моята фраза беше в този именно контекст, че Димитър Луджев е един способен политик, с политически способности, че той спокойно може в друго време да се върне в политическия живот в друга роля, както става в нормалните държави с демократично парламентарно устройство. И в този контекст, за да подсиля малко моралната си подкрепа, аз казах тази фраза, не че съм се ангажирал категорично с това.

Репортер:
Да. А смятате ли, че ще бъде възобновено политическото равновесие в България, ако се състави един кабинет на ДПС със СДС?

Ж.Желев:
Вижте, това вече са политически въпроси за правителството, върху които аз се въздържам да говоря, тъй като всяка моя оценка, всяка моя насочваща мисъл ще бъде изтълкувана като опит за оказване едва ли не на натиск върху сегашния мандат. Аз дори не си бях отворил устата на тази тема съвсем съзнателно и пак г-н Жан Виденов излезе в "Дума”, че аз съм им провалял кандидатите, които...от техните кандидати се срещнаха с мен, съм отказал и прочие. Това са неверни неща. Това, че те не могат да си намерят кандидат, какъвто са искали първоначално, аз не съм виновен за това. И поради същата причина аз се въздържам от каквито и да било преценки за правителство.

Репортер:
И последен въпрос. Бъдещето на СДС?

Ж.Желев:
Прогнози да се дават е много рисковано, особено пък прогнози от този род за един такъв политически феномен като СДС. Ще споделя обаче, да кажа това, че СДС все още продължава да бъде в България политическата сила, с която хората свързват своите надежди за демокрация, за продължаване на демократичния процес, за промяна, за успешно извършване на икономическите реформи в България. И дали и в бъдеще ще продължат този статут, това доверие, тези надежди се свързват главно със СДС, ще зависи изцяло от неговата способност самият той да се променя, да бъде самокритичен, да се самообновява на всеки етап от развитието. Защото не може да променяш една страна, не може една политическа коалиция да претендира да променя една страна, без самата тя да се обновява, да се променя сама.

Репортер:
Благодаря Ви, д-р Желев.

Желев:
Благодаря и аз.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ИВАН КАЛЧЕВ ДО НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ЗАМРАЗЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО В КОАЛИЦИЯТА.

Уважаеми господа,

На 7 декември 1992 г. по време на тържеството по случай третата годишнина от създаването на Съюза на демократичните сили /СДС/, състояло се вечерта в сградата на ул."Раковски" 134, по необясними за мен причини г-н Стефан Савов се нахвърли върху мен с обидни думи, заплашвайки ме, че ще ме хване за врата и ще ме изхвърли от помещението, защото съм бил комунист и нямам право да присъствам на такова тържество.

Подробна информация за състоялата се между мен и г-н Савов "дискусия" мога да ви дам по всяко време, но засега се задоволявам с изразяването на официален остър протест за грубото отношение към представител на една формация в СДС.

Протестирам остро също така и срещу поведението спрямо мен на г-н Ненчо Ненов /вероятно от охраната на сградата/, който "дружелюбно" ме подхвана подръка и в присъствието и с мълчаливото съгласие на г-н Савов започна да ме избутва към изхода, наричайки ме "пиленце" и заплашвайки ме открито да се разправи с мен долу, на входа.

Без да влизам в повече подробности, искам да ви кажа категорично, че подобни деяния в една политическа коалиция са недопустими, поради което ви уведомявам, че нито аз, нито представител на Съюза на свободните демократи /ССД/ ще стъпи повече в сградата ва ул. "Раковски" N134, докато г-н Савов не се извини публично за проявената грубост, а г-н Ненов не бъде строго наказан от вас.

Като обявявам по този начин "замразяването" на ССД като участник в НКС на СДС, очаквам писмено да ни уведомите за взетите от вас решения по случая.

София, 8 декември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ССД: Иван Калчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КЛУБА НА ПАРТИЯ ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ - МИХАЙЛОВГРАД, ПО ПОВОД НА ПРЕДЛАГАНЕТО НА КАНДИДАТУРАТА НА НЕЙНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ.

За разлика от "новодемократите", чиято първостепенна задача в демократизиране на обществото е идеологическото прочистване, за г-н Петър Бояджиев и партия Обединение за България /ОЗБ/ реформата е преди всичко икономическият и духовният просперитет на нацията и овладяването на икономическата криза. За партия ОЗБ решаването въпросите на безработицата, на пенсионерите, социално слабите и в духовната сфера е възможно само при разумен преход към пазарна икономика. Този преход може да стане без разпалване на национален нихилизъм, омраза и демагогска политика, а чрез обединение на цялата национална енергия чрез мъдрост, толерантност и достойнство.

Прекарал десет години в комунистическите затвори, виден емигрант, г-н Петър Бояджиев и обкръжението му от видни интелектуалци трудно биха се поддали на външни и вътрешни манипулации в полза на една или друга партия или държава. Именно за това тези сили, обединени с наши раболепни политици, пуснаха в ход за кой ли пореден път потока от лъжи и клевети с цел дискредитирането на един истински и заслужил българин, какъвто е г-н Петър Бояджиев. Та нали осъдени по политически причини в тоталитарната държава нямаше. Възможностите бяха две: или криминални, или шпионски бяха процесите. Изглежда, господата бързо забравиха това.

Непосредствените опасности, застрашаващи България, са посочени в Декларацията на ОЗБ. Тази декларация, написана непосредствено преди вота за доверие на Филип Димитров и много често споменавана от националните радио и телевизия, така и остана скрита по съдържание. Ние смятаме, че декларацията ясно показва, че облаците на пожара все повече се доближават към наша страна. Да се обединим под българското знаме и не допуснем да бъдем вкарани в този огън под каквито и да са хуманни поводи.

Програмата на партия ОЗБ, чийто лидер е г-н Петър Бояджиев, е съвременна, непосредствено свързана c мислите и желанията на народа ни, тя изцяло е посветена на оцеляването на нацията.

Ние смятаме, че слугувайки на теснопартийни и лични интереси, нашите политици няма да допуснат г-н Петър Бояджиев да бъде избран за министър-председател, но във връзка с предстоящите в близко бъдеще решителни събития приканваме нашите съграждани да се запознаят с програмата на тази партия и нейния лидер.

Политическият маскарад все някога ще приключи, маските ще бъдат свалени и тогава ще се види кои са учителите на надзирателите и кои - потърпевшите. Трябва още отсега да търсим истинските можещи и знаещи български граждани, заслужаващи нашето доверие.

И така въпросът на деня е:

За обединение на България ли сме или не?

За практическа реформа ли сме или не?

За благополучието на цял народ ли сме или само на собствения партиен електорат?

Господата народни представители сега трябва да отговорят - българските интереси ли защитават и заслужават ли нашия избор?

Михайловград, 7 декември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЛУБ ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ: инж. Г. Матеев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЛОКОМОТИВНИТЕ МАШИНИСТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА СПЕШНИ МЕРКИ ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Република България, до министъра на транспорта, до генералния директорна фирма "БДЖ" и до средства за масова информация.

Съюзът на локомотивните машинисти е задължен да заяви пред Народното събрание, президентството, министъра на транспорта, генералния директор на фирма "Български държавни железници" /БДЖ/ и широката общественост, ползваща услугите й, че благодарение на дългогодишното безотговорно и пренебрежително отношение на държавното ръководство към железопътния транспорт той в момента се движи с последни сили. Полугодният железен път, грохналият локомотивен и вагонен парк, нарушената технология не гарантират, а застрашават сигурността на движението на влаковете в България. Плахите опити за стабилизиране на железопътния транспорт от страна на ръководството на БДЖ не могат да дадат резултати поради липсата на финансови ресурси. В същото време хищните данъчни разпоредби ограбват около 60 процента от печалбите на железницата. Некомпетентните държавни органи стигнаха дотам, че превърнаха БДЖ във фирма на самофинансиране, създадена с Указ N 56 /за текущата година БДЖ има 19 заема от различни банки за ФРЗ. Локомотивният персонал е подложен на несигурност при получаване на месечното си възнаграждение/. Това решение е анахронизъм в световната практика. В цивилизована Европа правителствата правят, и което е по-важно - изпълняват национални програми за развитие на железопътния транспорт. Крайно време е Народното събрание и правителството да погледнат на БДЖ като на основна транспортна единица за масови превози на пътници и товари, а не като на заварено дете в стопанството на България.

Ние не желаем повече да загиват пътници и железничари и няма да допуснем кървави компромиси, за да не се наруши спокойствието на самозабравили се властници.

Великото народно събрание не обърна внимание на декларацията, която бе приета на конгреса на Съюза на локомотивните машинисти в края на м.септември 1990 година.

Длъжни сме пред цялото общество да заявим: Локомотивните машинисти търпяха дълго несгодите на своята професия, многократно правиха предложения. В края на 1990 г. поставиха проблемите на най-високо равнище, проявиха максимална толерантност както в края на 1989 г., така и по време на Общонационалната стачка, като се въздържаха от стачни действия единствено и само заради транспортното обслужване на изстрадалия български народ.

Търпението ни вече е изчерпано.

Призоваваме Народното събрание, президентството и правителството да предприемат спешни мерки за спасяването на железопътния транспорт.

За целта предлагаме на Народното събрание да разработи и приеме в кратки срокове Закон за железницата и рязко да съкрати данъците върху печалбата на БДЖ. Компетентните държавни органи съвместно с Българска народна банка /БНБ/ спешно да разработят програма за развитие и модернизиране на железопътния транспорт. Вярваме в здравия разум на всички, от които зависи подобряването на състоянието на БДЖ.

Заявяваме, че Съюзът на локомотивните машинисти в България свиква II конгрес, на който ще вземе конкретни решения. За да не допуснем по-нататъшно застрашаване сигурността на пътниците и товарите, които превозваме, и ако в законно установения срок не се вземат мерки от страна на Народното събрание, президентството и правителството, ще бъдем принудени да предприемем ефективни протестни действия.

Призоваваме всички, които милеят за България, да подкрепят нашата декларация, с която целим гарантиране железопътните превози на населението и подобряване на неговата сигурност.

София, 30 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ТЪРГОВЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНАТА ГОЛЯМА ОБЩИНА АЛЕКСАНДЪР ЯНЧУЛЕВ ПО ВЪПРОСА ЗА РЕСТИТУЦИЯТА. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката, до Министерския съвет и до средства за масова информация.

ГОСПОДИН КМЕТЕ,

Благодарим за информацията, която получихме от г-н Груйчев, заместник-кмет на Столична голяма община /СГО/. Държим да Ви припомним, че Вие лично поехте ангажимент на нашата среша в сградата на СГО до средата на месец август да бъдат приключени преписките по реституцията, а така също в този срок да бъдат определени от съответните Общински администрации свободните терени, които чрез конкурси и търгове да бъдат отдавани под наем за развитие на частно предприемачество. Оттогава измина половин година, а г-н Груйчев в своето писмо отново говори за "строителство на културни, търговски и делови центрове", но дума не споменава за изграждане на частни производствени предприятия.

Продължаваме да настояваме за определяне в градоустройствения план на столицата на терени за индустриални зони, които всички собственици да са задължени да използват само за промишлени нужди, независимо под каква форма и независимо кой е субектът на собствеността - държавата, общините, частни фирми или граждани. Това е единственият начин да се даде възможност за развитие на частно производство. Досега отдаваните под наем общински терени са изключително малки по размер, разпръснати и в повечето случаи не са свързани с необходимите комуникации или пък няма нужната инфраструктура. Практиката в развитите страни отдавна е показала, че изграждането на малки индустриални обекти е три пъти по-скъпо, когато няма необходимото захранване с електроенергия и топлинна енергия, удобен транспорт и съобщителни връзки.

Не прави чест на един кмет, обявил за своя основиа цел да направи от София европейски град, да размахва като тояга Тодор-Живковия Закон за териториално и селищно устройство. Чл.120 от Правилника за приложение на този закон бе единствената врата, позволяваща да се използват свободните общински терени за частно предприемачество и Вие, г-н кмете, я затръшнахте със своите т.нар. "Правила за разрешаване на временно строителство”. От момента на Вашето избиране за столичен кмет не е изградена нито една частна фабрика, но за сметка на това се развихри корупцията сред общинските чиновници.

Очакваме Вашето становище и бързи действия за определяне на промишлени зони и тяхното приоритетно съоръжаване с необходимата инфраструктура.

София, 23 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЧТПБ: инж.Г.Тодоров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РАБОТЕЩИТЕ В "ОПТИКОЕЛЕКТРОН” ЕООД - ПАНАГЮРИЩЕ, ПРИЕТА НА МИТИНГ НА 30 НОЕМВРИ 1992 Г., ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВНЕСЕНОТО В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 37 ДЕПУТАТИ ПРОЕКТОРЕШЕНИЕ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Република България, до Министерския съвет, до Министерството на промишлеността, до Министерството на финансите, до Конфедерацията на независимите синдикати в България, до Конфедерация на труда "Подкрепа" и до национални средства за масова информация.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Вече е краят на месец ноември 1992 година и ще празнуваме годишнина на началото на нашите отчаяни опити да обърнем внимание върху наболелите проблеми на предприятията от Военнопромишления комплекс /ВПК/, да защитим жизнените интереси на трите хиляди работещи в "Оптикоелектрон" ЕООД и техните семейства, респективно на цялата Панагюрска община.

Нашите справедливи искания, декларации, становища, стачки, митинги, шествия в София и други очевидно не трогнаха вас, властимащите държавници.

Стигна се дотам работещите, отчаяни от бездействието на "държавните мъже" да излязат на релсите и на пътя и пак, уви, до разумно разрешаване на проблема не се стигна.

Вместо да се търси причината за това, се търсят организаторите, кой е купил сандвичите и кой е осигурил транспорта до гладните оръжейници.

Ние, работещите в "Оптикоелектрон" ЕООД, ви питаме, уважаеми дами и господа народни представители, ако не получавате заплати /при нас те са 1000 - 3000 лв./ по четири пет месеца, ако децата ви плачат за играчки, хляб, масло или шоколад, ако няма с какво да платите електроенергията си, телефона си, наема на жилищата си, хляба на децата си, ако месеци наред получавате само голи обещания от най-отговорни държавни инстанции, няма ли да излезете на пътя?

Ние ви питаме, кой в България има интерес да не работим, да не сме полезни на обществото?

Може би някой, който би трябвало да го е срам да се нарича българин?

Ние ви питаме, кога най-после ще влезе в парламентарната зала прословутото проекторешение, внесено от 37-те депутати?

Ние ви питаме, кой ще бъде отговорен за ликвидирането на едно производство, способно да дава значителна част от националния доход на страната?

Затова, за кой ли път

Н А С Т О Я В А М Е:

1. За незабавно разглеждане и приемане на проекторешението на 37-те народни представители по въпросите на военната промишленост.

2. Да упражните правото си на парламентарен контрол съгласно чл.79 от Конституцията на Република България и да задължите Министерския съвет, правителството и респективно правителствената комисия за контрол върху режима за търговия с военна н специална продукция незабавно да даде ход за износ на специалната продукция по перфектно сключените сделки.

Панагюрище, 30 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ЧЛЕН НА ПАРТИЯТА.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия опровергава участието на партията в политически споразумения с БКП /марксисти/ и с обновена БКП, които са нелегитимни и са регистрирани с фалшификации в нарушение на Закона за политическите партии /ЗПП/. Секретариатът на ЦК на БКП и Политбюро се дистанцират от едноличното участие на отделни бивши членове на БКП като Иван Цветанов, който на Бузлуджанския пленум на 2 август 1991 г. беше изваден от състава на Политбюро и от Секретариата на ЦК на БКП, а на 23 ноември 1992 г. Секретариатът на ЦК на БКП го изключи от БКП за фракционната му и разколническа дейност, затова, че с подписаната от него Политическа декларация с ръководителите на двете незаконни партии, публикувани в последните броеве на вестник "Трибуна", която е в подкрепа на Решението на съвместното заседание на Висшия съвет /ВС/ на БСП и депутатите от Парламентарния съюз за социална демокрация. БКП осъжда продажното и предателско поведение на хора като Иван Цветанов, който за втори път участва, без да е член на БКП - от името на ръководството на БКП, в безпринципни политически споразумения с други партии. Ръководството на БКП не споделя изразеното мнение на Иван Цветанов, Борис Петков и Гено Влахов във връзка с оценката, която дават за Решението на ВС на БСП, взето в пленума им, проведен на 21 ноември 1992 г.

София, 26 ноември 1992 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОМЮНИКЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЦЪРКВИТЕ, СЪСТОЯЛА СЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ 15 ДО 20 НОЕМВРИ 1992 Г.

Двадесет и четири участници от седем страни се срещнаха на кръгла маса в София през тази седмица. Те представляваха агенции за взаимопомощ и развитие от християнски църкви /в Западна Европа/, от Световния съвет на църквите /ССЦ/ и Конференцията на европейските църкви /КЕЦ/, а така също църкви в България. Местните участници бяха представители на Българската православна църква, на Съюза на евангелските конгрегационални църкви, на ИМКА, на Европейския християнски форум на жените, на Православната християнска асоциация и на Православната фондация "С нас е Бог". Интересите на Баптиския съюз, Божията църква, Методистката църква и Божиите събрания бяха официално представлявани от пратеника на Конгрегационалната църква.

Кръглата маса бе част от серията подобни заседания, организирани от IV обединение "Служение и споделяне на ресурси" при ССЦ и "Междуцърковна помощ" при КЕЦ. Българската конференция имаше следните четири цели:

1. Да даде възможност на международните партньори да се запознаят с живота, работата и християнското свидетелстване на църквите в България.

2. Да бъдат улеснени местните църкви да обсъждат общи действия.

3. Да се уточни кои са основните грижи и интереси.

4. Да се разискват приоритетните области за общи програми с подкрепа на международни партньори.

След откриването църковни ръководители и представители на гореспоменатите движения представиха кратки доклади с описание и оценка на тяхното положение, нужди и приоритети. Въз основа на тези доклади Кръглата маса уточни - в контекста на секуларизация и атеизъм в съвременна България - следната върховна цел: "Задачата на Църквата е да съдейства за обнова на духовния живот на нацията и да покаже какво е вярата с нейните ценности.”

За постигане на тази цел бяха идентифицирани няколко приоритета:
- обнова и възраждане на духовния и на обществения живот;
- евангелизация на обществото чрез възвестяване на евангелието в слово и дело;
- подготовка на хора за духовна, нравствена и социална трансформация чрез финансова и кадрова помощ;
- превод и разпространение на Свещеното писание;
- поощряване и развитие на икуменическите отношения.

През следващите два дни участниците работиха в две отделни групи. Едната от тях посети църкви и движения, за да се запознае с тяхната дейност в областта на мисията, образованието, възпитанието и социалното служение. Втората група се срещна с правителствени и с църковни дейци, за да се дойде до по-добро разбиране на сега чувстваните проблеми относно автономията на църквите и отношенията между църквите и държавната власт.

По време на посещенията и разискванията се добиха много впечатления, положителни и отрицателни, от сегашната обстановка. Преобладава надеждата, че промени се извършват в посока към нещо по-добро, макар че това включва опасности, предприемане на инициативи и убеждение, че 45-те години на комунизъм не бяха насърчаващи.

Преходът от миналото се оказва мъчителен, изискващ скъпо време и енергия както в обществото, така и в църквата, защото комунизмът не е напълно прогонен. Наследството от миналото понастоящем се изявява в горчивите явни разделения всред църквите, а така също в отношенията между църква и държава.

Обществото е истински свободно, когато отделните негови членове се чувстват уверени относно своите възможности. Двете групи от Кръглата маса се срещнаха с отделни дейци и общности, които имат свое виждане за бъдещото и където съществува едно динамично отношение между духовен живот и обществено действие, но за други бъдещето не може да започне, докато не се вземе решение относно миналото.

Кръглата маса се надява да развие съвместна дейност на църквите и да даде сила на новото демократично общество. Също така Кръглата маса се стреми да улесни църквите да търсят заедно пътища за споделяне на бремето и за преодоляване на сегашните разделения.

В светлината на гореказаното първата Кръгла маса на църквите в България взе следните решения:

а/ Социална диакония /служение/

1. Да се създаде икуменическа програма за подпомагане на църквите, работещи заедно в областта на подготовката на миряни, които да бъдат всецяло или частично отдадени на социалното служение сред периферийните, несигурни и обуреваеми групи в обществото, например затворниците, сираците, наркоманите, бездомните и др. Мирянските центрове и академии, както и други специализирани църковни агенции и поделения на Запад, могат да бъдат поканени да съдействат в тази задача, осигурявайки възможности за подготовка на специалисти чрез ателиета, работилници, семинари, размяна на персонал и отпускане на стипендии.

2. Да се помага за подготовката на лидери в рамките на съответни програми, организирани от църкви и от движения, които са признати от историческите църкви. Икуменически и конфесионални /църковни/ организации, особено младежки, студентски и женски организации, признати от църквите, които работят в България, трябва да общуват, да се събират и да споделят средства и възможности в тази област.

3. Да се учреди целодневно работеща /постоянна/ икуменическа група, ръководена от представители на Кръглата маса и спонсорирана чрез ССЦ и КЕЦ, а така също улеснена административно-технически чрез един международен консултант, със задача да развие и координира споменатите по-горе програми.

б/ Мисия и образование /възпитание/

1. Кръглата маса препоръчва работата по развитието и осъществяването на учебни планове и програми за богословски училища и семинарии, за енорийско образование /възпитание/ и др. Тя предлага на църквите в България да се възползват от възможностите за международна помощ чрез програмата на ССЦ за Източна Европа.

2. Кръглата маса препоръчва продължение на икуменическата работа на Обединените библейски дружества в България; в областта на превод, издаване и разпространение на Светото писание в съгласие със съответните църкви.

3. Препоръчва се подготовка на учители за религиозно обучение и катехизис в контекста на енорийска и местноцърковна дейност. Международните партньори в областта на мисионерско-просветната работа трябва да се призоват за съдействие на мисионерските планове, разработени от местните църкви в България. Касае се за положителна позиция и помощ в една нова обстановка, където многобройни мисионерски движения и групи действат извън историческите църкви в тази страна и /съзнателно или не/ създават объркване и конфесионална борба в България.

в/ Икуменически отношения

1. Кръглата маса моли ССЦ и КЕЦ да привлекат вниманието на българското правителство относно факта, че в рамките на неотдавна взетите мерки по осъществяването на хуманитарната помощ /от чужбина/ не е правомерно - в съгласие с международните конвенции - да се обмитяват хуманитарните помощни фондове и стоки, изпращани до църквите и до свързаните с тях организации. Освен това международните дарители имат демократичното право да избират партньори и мрежи за разпределение на изпращаните от тях помощи. Без тези права, гарантиращи подходящ контрол и прилагане на доброволните помощни програми, българското правителство рискува възможността да навреди на по-нататъшната помощ за българското население чрез църковни и неправителствени канали.

2. Кръглата маса отбелязва със загриженост, че новият закон за вероизповеданията, макар да е съставен като проект, още не е представен пред парламента и разискван, за да бъде приет и приложен. Това положение създава сериозна грижа за всички църкви в България и за техните международни партньори. Затрудненията между църква и държава, както се констатират и преживяват напоследък, могат да се превъзмогнат само след като се обърне незабавно и грижливо внимание на въпроса за приемането на новите законоположения относно религията.

Новият закон за вероизповеданията трябва да признае равенството на всички църкви в България пред закона в съгласие с международните конвенции по човешките права относно религиозната свобода.

3. Кръглата маса моли ССЦ и КЕЦ да настоят пред правителството в България да даде ход, без по-нататъшно забавяне, на проблема за възстановяване на цялата собственост, принадлежаща на църквите и на християнските организации, която бе национализирана през времето на комунистическия режим. Желанието на правителството да намери и разрешение на въпроса с тези собствености ще допринесе за подобряване на отношенията между държавата и църквите.

4. ССЦ и КЕЦ не трябва да отслабват своята загриженост относно конфликта /разкола/ в Българската православна църква, изслушвайки двете страни и търсейки в консултация със Светия Синод пътища и средства, чрез които би могъл да се реши проблемът.

5. Кръглата маса моли ССЦ и КЕЦ заедно със Световния съюз на Реформатските църкви да се съдейства на Съюза на евангелските конгрегационални църкви в тяхното действие с правителството, насочено към възвръщане на църковната им сграда в София съгласно с решенията на ръководния орган на църквата, потвърдени от Върховния съд в България.

Кръглата маса изразява своята благодарност на църквите-домакини в България и особено на координационната организация "С нас е Бог".

София, 20 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3" /ЧАСТ ДЕВЕТНАДЕСЕТА - ПОСЛЕДНА/ ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

15. МАСМЕДИИТЕ И ПРОМЯНАТА

 15/І

15. Масмедиите и промяната

І.  Състояние на промяната към момента

 

Промяната създаде съвършено нова ситуация за масмедиите. Те се оказаха склонни бързо да заменят досегашния едноцветен монополизъм с нов такъв, при това доброволно.

В областта на масовата информация се роди бумът на вестниците. Рязката политическа поляризация роди и своя антипод - независимата преса, която постепенно става най-популярната.

Падат табутата в идеологиите и нравите, което веднага се "чете" в СМИ.

Електронните масмедии се разслояват вътрешно и постепенно се ориентират към излизане от правителствения и властов контрол.

Промяната в масмедиите постави остро цяла група законодателни проблеми, които предстои да бъдат решавани.

15/ІІ

15. Масмедиите и промяната

ІІ. Националната перспектива на промяната

 

Националната перспектива на развитието на масмедиите в промяната е много по-ясна, отколкото е тяхното състояние в момента. Масмедии в гражданското общество е формулата на националната перспектива.

Средствата за информация в гражданското общество са основен участник в него и те ревностно пазят тази своя позиция.

Това означава, че в перспектива партидният печат ще заема все по-малко място в тиражите. Партийният печат ще се развие по посока на национален с най-обща ориентация /вляво или дясно/.

Ще се утвърдят независимите СМИ.

Постепенно ще се възстанови почти загиналият културен печат, той ще излезе от сегашната сн крайно тясна елитарна черупка.

15/ІІІ

15. Масмедиите и промяната

ІІІ. БСП и промяната

 

Журналистите преживяха "осовобождаване" от цензурата и особено от автоцензурата, която съществуваше по време на предишния режим. Това събитие протече сравнително бързо и БСП много скоро се оказа в обсадно положение в масмедиите. Преобладаващата част от тях вече работеха за СДС или най-малкото против БСП.

Чудото стана с "Работническо дело”, което в ръцете на Продев се превърна в друг вестник. Промяната по най-видим начин от всички прояви на БСП стана в нейния вестник.

И оттук започват проблемите на БСП с масмедиите. БСП беше собственик на цяла издателска група, а в електронните медии беше водила кадровата политика десетилетия наред.

Резултатът обаче се оказа във вреда на БСП. Причините не са просто в едно или друго действие в тази сфера. Те са по-дълбоки и засягат, първо, неспособността ни като партия да обявим и да водим перспективна политика. Перспективната политика дава икономически гаранции и някаква икономическа предвидимост, а освен това внушава респект на журналистите. На второ място, нито един икономически проблем на БСП не беше решен съобразно настъпващите условия, а само според вече отиващите си. Това първо удари по пресата на БСП. Третото беше все старият стил на политбюровско управление на всичко. С тази разлика, че в новите условия обществото вече не работеше за БСП. Т.е. това беше илюзия за управление, автопсихогенна терапия.

Незначителните издания, заместители на вътрешнопартийното издание, което и до днес нямаме, са без влияние в обществото.

15/ІV

15. Масмедиите и промяната

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД

 

Масмедиите имат огромни възможности в съвременното общество. Ненапразно биват наричани "четвъртата власт". Те разполагат с огромна ценност - информацията.

В едно демократично общество информираността на гражданите е един от най-сигурните показатели на степента на демократичност и най-вече за степента на свободата в обществото.

Информираният гражданин е свободен гражданин.

Това е философията на промяната за БСП в развитието на масмедиите. Свобода от политическата обвързаност, свобода от предразсъдъци и незаконни влияния, висока професионална съвест са резултатите от прилагането на философията на демократичните масмедии.

Твърде далеч от реализацията на тази философия нашите масмедии все пак са се насочили натам.

15/V

5. Масмедиите и промяната

V. Политически принципи и ключови термини

 

Политическите принципи и термините са:
* демократична, независима журналистика;
* ненамеса на държавата в работата на масмедиите;
* обективност на информацията;
* защитени права на гражданите;
* недопускане на цензура с политически характер.

 15/VI

15. Масмедиите и промяната

VІ Законодателни идеи

 

Законодателството е все още в дълг към масмедиите. Необходими са например:
* законово уреждане на кръга от несъвместимости, задължителни за работещия в системата на масмедиите;
* развитие на закона за печата;
* защита на гражданите от възможни злоупотреби с информационен характер, защита на информацията и в същото време защита от информацията;
* нормативно уреждане на лоялната конкуренция в областта на информацията.

15/VІІ

15. Масмедиите и промяната

VІІ. Идеи за изпълнителната власт

 

Правителствата по традиция у нас очакват послушание от централните информационни средства. За съжаление почти винаги го получават. От гледна точка на този печален факт, към правителството може да се отправят ред искания:
* за стриктно спазване на ненамесата в работата на информационните средства;
* за отговорност от информационни източници, злоупотребяващи с предоставените им възможности;
* за разграничаване на правителството от очевидно провокационни или угоднически действия на масмедиите;
* осигуряване на национален характер на централните СМИ.

Би могло да се потърси по-добра /ако се приеме каквато и да било друга, тя сигурно ще е по-добра/ форма за ръководство на националните телевизия и радио.

За да се постигне това, са нужни съвместни действия от страна на изпълнителната и законодателната власт, които засега разкъсват централните информационни средства по причини от политически интереси.

/Пресслужба "Куриер"/

12:30:00    
09.12.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!