София, 8 юни 1994 година
Брой 110 /1155/

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ, ПРИЕТА НА 41-Я КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

България е на кръстопът, изправена пред труден избор. Пред обществото ни стоят драматични въпроси, които чакат своя ясен и категоричен отговор.

Ще създадем ли нов политически климат, атмосфера на национално съгласие, или ще продължим свличането по нанадолнището на пагубното разединение, нетърпимостта и конфронтацията?

Ще укрепим ли своята държавност, или ще позволим да шестват безвластието, беззаконието, войната между институциите?

Ще спрем ли катастрофалната разруха на икономиката и разграбването на националното богатство, или ще допуснем превръщането на България в страна на бедността и унизеното човешко достойнство?

Ще останем ли безучастни към растящата безработица, корупцията, спекулата и невиждания ръст на престъпността, или ще установим законност, демократичен ред и сигурност - гаранции за защита на нашия живот, имущество и спокойствие, за защита на децата ни и тяхното бъдеще?

Ще се примирим ли с упадъка на духовността, задушаването на българския език, разгрома на българската просвета и наука, комерсиализацията на изкуството и културата и подмяната им с вредни вносни сурогати, или ще възродим българския дух, ще опазим ценностите на нашата култура?

Изборът между тези алтернативи е избор между крушението и възхода на България, между разрухата и националното ни възраждане.

1. Българската социалистическа партия /БСП/ потвърждава своя стремеж към мирен преход, политиката си на диалог и сътрудничество, за национално съгласие и помирение. Тя призовава гражданите, политическите сили и обществените организации в България към разум и добра воля за преодоляване на политическата вражда и жажда за отмъщение, за създаване на цивилизована атмосфера в българския политически живот. БСП е против войната между институциите, не намира за нормални и националноотговорни отношенията между политическите сили, отхвърля проявите на етническо противопоставяне.

2. Българската социалистическа партия е за предсрочни парламентарни избори през есента на 1994 г. Сегашният състав на парламента, въпреки усилията на нашите народни представители, е на път да изчерпа своите законодателни възможности, политическия си и морален престиж. Новият вот на избирателите е единственият демократичен и национално-отговорен път за стабилизиране на властта на страната.

Успехът на БСП в изборите би дал възможност за постигане на нова, спасителна за България политика - излизане от острата криза, спиране на разрушителните процеси, преодоляване на конфронтацията, промяна на модела на прехода. Позициите си по тези жизненоважни за цялото общество промени БСП ще предложи в предизборна платформа. Начините за тяхното постигане ще се определят от вота на избирателите. БСП вижда като най-добро за страната коалиционното съгласие. При невъзможност то да бъде постигнато тя е готова да поеме отговорността за управлението.

В периода до провеждането на избори главни задачи на народните представители социалисти са:
- изменение и допълнение на Конституцията на Република България;
- изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, кметове и общински съветници и на Закона за местното самоуправление и местната администрация;
- гласуване на законите за съдебната система, за отбраната и въоръжените сили, на измененията в Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия и на програма за масова приватизация.

Конгресът предлага на Парламентарния съюз за социална демокрация да осъществява до изборите системен и строг парламентарен контрол върху дейността на правителството за навременното и справедливо компенсиране на доходите, особено на социално слабите; за ефективна борба срещу спекулата, нетрудовото забогатяване и криминалната престъпност; за сделката за външния дълг на България.

3. БСП е за такава икономическа политика на прехода, която да гарантира:
- съживяване на производството, неговото преструктуриране и обновление; защита на българския национален капитал;
- стимулиране многообразието на формите на собственост, ускоряване на приватизацията с прилагането на пазарни и социални механизми;
- ефективно управление на държавната собственост;
- ускоряване на реформата в земеделието с цел създаване на съвременно и ефективно селскостопанско производство; държавна защита и стимулиране на земеделските производители; създаване на условия за развитие на всички стопански форми и предимства на кооперациите и сдруженията като средство за подобряване на икономическото и социалното положение на селското население и за преодоляване на раздробеността на земята;
- осъществяване на качествено нова бюджетна политика, финансова и валутна стабилизация на страната, преодоляване на диспропорциите в бюджета, поврат в събирането на данъците и ограничаване на разходите, окончателно решаване на въпроса с лошите кредити, осигуряване на постепенен преход към собствени източници на финансиране на общините;
- експортна ориентация на българската икономика, създаване на условия за промяна в структурата на вноса и износа, възстановяване на традиционните за нашата страна пазари, приобщаване на България към европейското и световното стопанство.

4. БСП приема като основна задача осигуряването на социална защита на населението:
- социални компенсации, осигуряване на социални помощи, борба с безработицата, възможности за реализация на всеки български гражданин;
- строг контрол върху цените на наблюдаваните от правителството стоки и провеждане на антиинфлационна политика;
- осигуряване на необходимите средства за образование и здравеопазване, за дейността на общините;
- формиране на самостоятелни пенсионни, здравни, образователни и други хуманитарни фондове.

5. БСП се обявява за необратимост на демократичните процеси и усъвършенстване на политическата система:
- насочва вниманието на обществото към опасността от авторитарно израждане на прехода, към преднамерения стремеж да се дестабилизират демократичните институции;
- произнася се за възстановяване и развитие на местното самоуправление, за разширяване на възможностите за провеждане на регионална и местна политика чрез развитие на финансовата, имуществената и организационната автономност на общините и населените места;
- настоява за реална политическа необвързаност на съдебната система и изпълнение на основната й роля, определена от конституцията, да бъде бариера срещу престъпността и беззаконието;
- обявява се за плурализъм и демократичност на националните информационни средства, за преодоляване на техния манипулативен и конфронтационен характер, за превръщането им в трибуна на обществото.

6. БСП е за защита на българското изкуство и култура, на високите постижения на нашето образование и наука, на българския език и духовната ни идентичност, срещу преследванията на българската интелигенция по политически причини.

7. БСП е за религиозна толерантност, но е сериозно обезпокоена от разкола в Българската православна църква, категорично е против нахлуването на чужди религиозни секти и продължаващата турцизация на българското население.

8. БСП и в бъдеще ще търси сътрудничество със синдикатите за защита на трудовите интереси на хората и е за по-нататъшно утвърждаване на тристранното партньорство.

БСП е против използването на синдикатите за постигане на политически цели и против пряката им намеса в държавното управление.

9. БСП е за деполитизирани, с висок обществен престиж, финансово гарантирани и боеспособни въоръжени сили. Тя протестира срещу опитите за ново политизиране на въоръжените сили и окачествява като опасно за националната сигурност подклаждането на конфликти, свързани с военната реформа.

БСП е за стабилност на органите за сигурност, за тяхната материална осигуреност, за висок професионализъм и издигане на авторитета им като защитници на законността и реда. Тя е за безкомпромисна борба срещу проявите на корупцията в системата на МВР и опитите органите на реда да бъдат използвани за политически цели.

10. БСП е за активна външна политика, съответстваща на националните интереси и международните задължения на България:
- за мир и добросъседски отношения на Балканите и против въвличането ни в югоконфликта под каквато и да било форма;
- за по-нататъшното ни интегриране в европейските структури;
- за доверие и сътрудничество на равноправна двустранна и многостранна основа с партньорите;
- за гарантиране на националната сигурност.

Конгресът приема доклада за политическата линия на БСП и одобрява отчетите за дейността на Висшия партиен съвет, на Общопартийната контролна комисия и на депутатите социалисти след 40-я конгрес на Българската социалистическа партия.

София, 6 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ЧАСТНОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ЧАСТНАТА ЛЕКАРСКА ПРАКТИКА И ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО.

Днес, 4 юни 1994 г., в Бояна се състоя общо събрание на Дружеството на частнопрактикуващите лекари в България. Присъстващите лекари и стоматолози изразиха своето възмущение от демагогията и популизма в проектопредложението за забрана на частната практика, внесено в парламента от другарката Мими Виткова - депутат от Българската социалистическа партия /БСП/. Развитието на частната лекарска практика и здравното осигуряване на населението представляват всъщност реформата на здравеопазването у нас. Всичко останало е връщане към социалистическото здравеопазване: обикновеният български гражданин - в районната поликлиника, а правоимащият - в правителствена болница или в чужбина.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Атанас Щерев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕВРОКОПСКОТО ГРАЖДАНСТВО И НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЧЕСТВАНЕ НА 100-ГОДИШНИНАТА НА НЕВРОКОПСКАТА ЕПАРХИЯ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до Главна прокуратура.

ГОСПОДА,

Неврокопското гражданство изказва дълбокото си и искрено огорчение от обстоятелството, че 100-годишнината на Неврокопската епархия, която е играла забележителна роля в миналото за съхраняване на политическото и на духовното единство на народа ни, минава незабелязано за централните институции и националните информационни средства.

Под предлог за ненамеса във вътрешните работи на Българската православна църква /БПЦ/ централните институции демонстрират отрицателно отношение към движението за връщането на Неврокопската света митрополия в нейния исторически център Неврокоп. Те правят всичко възможно да спънат и връщането на епархийски имоти на техния законен собственик - Светия синод.

Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет /МС/, която уж съблюдава Устава на БПЦ, в грубо нарушение на същия този устав обявява избора на Неврокопския митрополит за незаконен, макар много добре да се знае как стана този избор и как го посрещна гражданството. Прокуратурата - районна, окръжна и главна - си затваря очите за действителното състояние на нещата, за това кои са истинските нарушители на обществения ред и какви са техните намерения, узурпирайки правото да ръководят църковните дела в нашата страна. Те издават постановления, които умишлено засилват общественото напрежение и създават условия за конфликти пак под предлог, че съблюдават закона, че законът не допуска самоуправни действия. Гражданството знае, че не по насилствен начин новоизбраният Неврокопски митрополит влезе в митрополията. Местните органи на държавната власт също много добре знаят, че самоуправни действия не са извършвани от когото и да е, първо, и най-малкото подобна нелепост може да се приписва на младия и високоинтелигентен Неврокопски митрополит Натанаил, второ. Затова ние сме длъжни да заявим, че в нашите действия най-главното, най-важното не е да завладяваме храмове и митрополии /нещо, което важи за други/. Най-важното за нас е да възкресим отколешната слава на един малък град, записал името си на духовен и културен център.

Тенденциозното поведение на прокуратурата по отношение на епархийските имоти и на техните действителни собственици в града се вижда и от факта, че все още тя не взема становище по искането на черковното настоятелство за освобождаването на архиерейството, необходимо за водене на делата на епархията. Могат да се посочат още случаи, от които се вижда, че "ненамесата” на централните институции в делата на църквата, респективно в делата на Неврокопската епархия, е чиста намеса, която има за основа нечистоплътни политически амбиции и страсти, спекулативни намерения и цели.

Че действително честването на 100-годишнината от учредяването на Неврокопската епархия минава незабелязано за националните информационни средства - печат, радио, телевизия, информационни средства, които са призвани да използват историческото минало за патриотичното, нравствено-религиозното и др. възпитание на населението, та било то и населението на Неврокопската епархия, може да се види в обстоятелството, че в нито едно от тях не се появи нещо по-значително, което да покаже къде е стояла Неврокопската епархия с нейната институция Неврокопската света митрополия в обществено-политическия живот на страната преди и след Освобождението и къде е сега нейното място в раздиращата се от етнически и религиозни противоречия социална действителност. Но за сметка на това в тях /става дума за информационните средства/ беше отделено значително място за спора в БПЦ за нетърпимостта на "двете” страни в нея, за това, което е станало във Велико Търново и което очаква Гоце Делчев. Тук ще се обърнем към журналистите - четвъртата власт.

Господа журналисти, не си играйте с огъня! Зачитайте нравствено-религиозните чувства на хората, които дълги години, по ред причини, бяха жестоко погазвани! Гоце Делчев не е Велико Търново! Всяка аналогия в това отношение може да доведе не само до вземането на неправилни решения, но и до извършването на непредвидими действия. Закони за отстраняване на самоуправство там, където го няма, могат да струват твърде скъпо. А ние сме повече от убедени, че при нас няма самоуправство. При нас има едно желание, желанието на неврокопското гражданство да си върне това, което по Закон Божий му е принадлежало и от което никога то не се е отказвало. Нека да не повторим грешките, които са допуснали в миналото държавните органи, за да не стане утре нужда да искаме отговорност от днешните.    

Ние се обръщаме към неврокопското гражданство да не допуска празникът на Неврокопската епархия да бъде помрачен от когото и да е, под какъвто и да е предлог.

Ние го призоваваме в краен случай на гражданско неподчинение срещу всички онези, които са загубили чувството и разума си, че са християни и че са българи.

А що се отнася до централните институции и националните информационни средства, за тяхното отношение към големия и общонароден празник - 100 години Неврокопска епархия - ще кажем: Нека Бог ги съди, защото те наистина не знаят какво искат хората и защо го искат.

Неврокоп - Гоце Делчев, 3 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД НОВ ИЗБОР" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА И НЕЙНОТО РАЗРЕШАВАНЕ ЧРЕЗ ИЗБОРИ

Отново трябва да подчертаем, че още при обсъждането на проектобюджета за 1994 г. с поредица свои позиции и действия БСП направи сериозен опит за отговорен диалог с основните политически сили, държавни институции и обществени организации по нетърпящите отлагане мерки в социално-икономическата сфера. Ценовият и валутният скок през март-април доказаха нашата правота. С огромни усилия от наша страна вижданията ни намериха място в програмната декларация на премиера и в лансирания от него проект за рамково споразумение между парламентарните групи. До реализацията им обаче не се стигна поради неконструктивната и непоследователна позиция на останалите парламентарни сили, на част от министрите и лично на премиера; поради натиска на външни фактори; поради саботажа на икономически групировки, заинтересувани от хаоса в страната. Въпреки неприемливата си програма правителството получи доверие от депутатите социалисти, които на този етап не се оказаха готови с необходимите законови гаранции за провеждане на свободни, честни и демократични избори. Както знаете, в новосъздадената ситуация Висшият партиен съвет реши да се обърне към вас, делегатите на 41-я конгрес, с предложение да насочите дейността на Българската социалистическа партия към провеждане през октомври-ноември тази година на предсрочни парламентарни избори, с които да се постигне съществена промяна в начина на осъществяване на прехода в България.

Това е най-отговорното решение, което конгресът трябва да вземе. При това с пълно съзнание за измеренията и перспективите за развитие на политическата криза; за шансовете и рисковете на изборната борба; за социалистическа оферта към обществото; за нейните потенциални партньори и опоненти.

Пред нас стои с пълна сила тежката дилема на БСП през последната година и половина: да се поддържа ли политическото статукво с риска от още по-голямо влошаване на социално-икономическата ситуация? Или да се тръгне към радикални политически промени, макар и с определени неясноти, рискове и дори възможни жертви от страна на партията? Ясно е, че не става дума за избори веднага, на всяка цена и без оглед на резултата. Преждевременните избори като израз на обществено отчаяние са безсмислени, опасни, понякога с трайно отрицателни последици. Обратно, изборите като израз на обществената надежда за промяна са нужни на обществото и успехът им трябва да бъде максимално гарантиран. А това не означава само: изборно поражение на СДС, укрепване на електоралните позиции на БСП и шанс за левоцентристко споразумяване преди или след изборите. Това означава преди всичко: провал на шоковия модел на прехода, ясна левоцентристка перспектива за България, воля за власт в името на социалните реформи, ясно очертана политическа конфигурация, способна да даде на България нужното й компетентно, стабилно, ефективно, диалогично правителство.

Това е всъщност точният смисъл на формулата "предсрочни, но не преждевременни избори".

Какви са рисковете? Освен големите проблеми на програмната идентичност, на предизборната оферта, политическите партньори и екипите за евентуално управление в близко бъдеще /чието решаване конгресът ще тласне решително напред/, пред нас стоят и някои други сложни въпроси: за опасността от пълен социално-икономически хаос; за превърналата се в злокачествен тумор висша съдебна номенклатура на "Раковски" 134; за законовите и конституционните непълноти относно взаимоотношенията между институциите на властта при предсрочни избори; за финансовата изолация, в която страната може да изпадне поради политическата си нестабилност; за заплахата от нови антикооперативни административни, съдебни и спекулативни трикове в селата; за нескритите намерения на десницата да сложи кръст на социалната приватизация; за възможността отново да се мобилизира държавната машина за удар срещу ценностите, структурите и кадрите на БСП. Тези проблеми само частично могат да бъдат решени в краткия период до изборите чрез взаимодействие с парламентарните групи, правителството, политическите сили и синдикатите в центъра и по места, за което Висшият партиен съвет преди десетина дни даде мандат на Изпълнителното бюро и парламентарното ръководство. Тези рискове са сериозни, конгресът няма право да ги пренебрегва.

Въпреки това не бива да има място за колебание. Основните политически сили не осъществиха отговорен диалог и не постигнаха онзи минимум съгласие около изхода от кризата и по-нататъшните реформи, който можеше да удължи живота на парламента и на правителството. Те трябва да бъдат радикално променени. Тази задача вече е по силите само на върховния суверен - народа. БСП е длъжна да му даде възможността да я изпълни чрез свободни, честни и демократични избори през тази есен.

Този извод се налага от тежката политическа криза, в която се намира днес страната. Отговорност за нея носят онези доморасли политикани и търгаши, които от самото качало на промените и особено през последната година издигнаха като свое знаме егоизма, безотговорността и авантюризма. Те не се посвениха да трупат мръсни финансови и политически дивиденти от трудностите на кризата и от нерешените проблеми на прехода. Политическият елит на страната в по-голямата си част не се и замисли над въпроса: "Как в най-неблагоприятни вътрешни и външни условия ще се преодолее най-тежкият период от кризата и ще се даде нов тласък на жизнено необходимите реформи - без да се плаща непоносима социална цена, без да се губят главните конституционни ориентири на демократичната, социална и правова държава?" Напротив, под личната егида на държавния глава от месеци се разиграва най-безсрамно политическа рулетка, залогът в която е съдбата на България. От няколко седмици в нея са обхванати и части от т.нар. динамично парламентарно мнозинство. То престана да бъде олицетворение на "парламента-законодател" и постепенно се превърна в "парламент-процедура", в "парламент-параван", нямащ нищо общо с диалога в името на националното съгласие. Стигна се до изчерпване на формулата "непартиен кабинет". Върху нея предявиха претенции вече не само партии-фантоми, но и сенчести икономически групировки, дори отделни сериозни персони от българския политически паноптикум.

Изправени сме пред допълнителни тежки социално-икономически рискове - от хиперинфлация, от девалвация на лева, от верижни фалити, провал на бюджета, загубени пазари, катастрофален спад на доходите. В условията на политическа нестабилност те могат не само да се проявят, но и да ескалират до неуправляемост. Нещо повече - влиятелни финансови групировки вече демонстрират намеренията си да спечелят максимално и в кратки срокове от една пълна дестабилизация на страната, като се стремят да я предизвикат изкуствено, след което да хвърлят всички последствия върху обществото, върху националноотговорните сили и главно върху БСП. Те са готови да спекулират с всичко - с валутата, с цените, с лошите дългове на предприятията и държавата, с катастрофата на бюджета и доходите, с изкуствено задържаната приватизация и с изкуствено предизвикваните фалити. Всичко това зловещо съвпада със сипещите се върху България обвинения в "рекомунизация", в целенасоченото й икономическо и геостратегическо пренебрегване, в раздухването на етнорелигиозните, социалните, дори криминалните й проблеми отвън. Явно някому много се иска България да не бъде втора Литва, Полша или Унгария, а втора Албания.

На всичко това трябва просто да се сложи край. Растат обществените очаквания, недоволство и протест. Хората не приемат повече лишения, аргументирани с нечии чуждоземни схеми и министерски ултиматуми. Те се надяват на справедлива социална компенсация за преживените страдания и лишения през последните години. Радикализацията им непременно ще доведе до сериозна промяна в политическия спектър на страната - и по-скоро рано, отколкото късно. Към тези хора ние отправяме днес своята оферта за промяна - в модела на прехода, в икономиката, в политическата система на обществото, в партията.

ЗА ПРОМЯНА В МОДЕЛА НА ПРЕХОДА

БСП отстоява социалния модел на прехода, въпреки че признава, отчита и подкрепя редица предимства на съвременния европейски либерализъм, защитаван днес от националноотговорното българско предприемачество. Тази политическа особеност определя центристката ориентация на българската левица като цяло. Но обществените очаквания са свързани най-вече с нашата партия, с нейното пряко ангажиране при решаването на най-трудните проблеми на кризата и прехода. Това е голямо изпитание за БСП, тъй като съдържа трудно прогнозируеми рискове и не предлага пълни гаранции за успех. Известно е, че част от очакванията към нас са свързани с пагубната илюзия, че е възможно връщане към "доброто старо време”, друга част - със злорадата надежда, че управлението на левицата ще се провали под общия напор на обективните трудности, вътрешния саботаж и външната изолация. Независимо от това за БСП като инициатор на промените в България и като техен главен гарант днес няма друг път, освен да се превърне и в техен основен фактор.

За да отговорим като нация на предизвикателствата на следващия век, в обществото ни трябва да настъпят радикални промени. Хората имат всички основания да настояват за поносима социална цена на този преход. За да се гарантира той, е нужна силна съвременна лява партия, стъпила здраво на най-добрите традиции на българската левица, съхранила ценностите на свободата, солидарността и демокрацията, отстояваща принципите на социалния преход в интерес на милионите българи. Така в съпричастието към промените, а не в разграничаването от тях за БСП се съчетават по хармоничен начин националният, социалният и партийният интерес.

Що се отнася до българската десница, днес тя е доминирана от радикални тенденции, прокарващи под ултралиберални лозунги реставрационни, авторитарни и анархистки виждания за прехода. В лицето на различни свои части българската десница на практика се поставя в услуга едновременно и на реституционния, и на спекулативния, и на компрадорския капитал. Тя се опитва да съхрани единството си, залагайки на войнстващата антикомунистическа нагласа към миналото, на лумпенската реакция спрямо сегашните трудности на прехода, на трайното утвърждаване на конфронтационен модел на обществото. Чрез мобилизацията на едно радикално малцинство, чрез решителна и популистки оцветена опозиционност, чрез левичарска по същество фразеология СДС се надява да продължи да прилага и в бъдеще тактиката си на изнудване и диктат спрямо цялото общество.

В такава обстановка, когато липсва не само съгласие по модела на прехода, но не са докрай ясни и реалните алтернативи, реалните политически конфигурации, БСП е длъжна да съдейства за превръщането на обществото в реален субект на собствената му промяна, неподвластен на случайни и манипулативни въздействия. За тази цел БСП трябва да се отърси от комплексите за миналото и да реализира на практика ново отношение към управлението на страната, отговарящо на обществените очаквания за социален преход. Нашата заявка за това е в програмата, в платформите и в позициите, които конгресът трябва да формулира.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В ПРЕХОДА КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, ПРИЕТА НА ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /25-27 МАРТ 1994 Г., СОФИЯ/.

Развитието на демократичния процес в България продължи с изборите на 36-то Обикновено народно събрание и с първите в историята на страната преки избори на президент.

Макар и в условията на извънпарламентарна опозиция, Българската социалдемократическа партия /БСДП/ продължи своята дейност за укрепване на демокрацията.

В 36-то Обикновено народно събрание се изгради един двуполюсен конфронтационен модел с относително равновесие на силите между Българска комунистическа партия /Българска социалистическа партия /БКП/БСП/ и Съюза на демократичните сили /СДС/.

Спечелила изборите на 13 октомври 1991 г., десницата в СДС се оказа неспособна да осъществи прехода към гражданско общество и след един период на остра конфронтация слезе от изпълнителната власт и загуби парламентарното си мнозинство. Изпаднал в тежка криза, СДС претърпя второ разцепление и започна да губи общественото доверие.

Крайнодесният неоконсервативен модел на икономическата реформа, възприет от ръководството на СДС, го противопостави на огромната част на обществото, която не желае реставрацията на примитивната капиталистическа икономика, съществувала в България до Втората световна война /1939-1945 г./

В разразилата се през лятото и есента на 1992 г. нова политическа крива БСДП решително защити демократичните институции, изграждащи се на основата на новата конституция, и преди всичко президента в борбата му за стабилизиране на политическите процеси.

36-то Обикновено народно събрание не направи нищо за последователното развитие на икономическата реформа у нас и даде погрешна посока на преобразуванията в икономиката.

Компромисът, постигнат между ръководните върхушки на БКП/БСП и СДС, създава опасност от една двупартийна диктатура на най-големите парламентарни партии, която става толкова по-вероятна, колкото повече се задълбочава икономическата криза.

Налице са признаци на реваншизъм на крайната левица и на нова бюрократична номенклатуризация на основата на спекулативния капитал и на политическия фундаментализъм.

Става все по-очевидно, че България се нуждае от нов тласък в политическата реформа, който може да осигури ускорен преход към социална пазарна икономика. Такъв нов тласък може да даде само смяната на властта от една нова конфигурация на политическите сили на основата на обществената солидарност.

* * *

Конституцията от 1991 г. положи само основите на нашата нова, демократична и социална правова държава.

Развитието на демокрацията у нас, според БСДП, изисква по нататъшното усъвършенстване на държавния строй и на правовия ред в Република България.

Реформата на политическата система на обществото трябва да продължи в следните основни направления:
- разгръщане на правата и на свободите на човека и на гражданина;
- укрепване на статута на политическите и на всички други обществени организации;
- уточняване на правомощията на държавните институции;
- усъвършенстване на механизмите на взаимодействие между гражданите, политическите и другите обществени организации и държавните институции;
- изясняване на приоритетите на националната, външната и вътрешна политика на държавата.

ПРАВА И СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ

Правата и свободите на човека и на гражданина са основа на демократичната, политическа система на съвременното общество.

БСДП е последователен защитник на правата и свободите на гражданите във всички области на живота.

Новата Конституция на Република България провъзгласи основните права и свободи на гражданите, съобразени с постиженията на най-развитите демокрации.

Необходима е подробна законова уредба на правата и свободите на гражданите, заложени в конституцията, за да могат те да се утвърдят в живота на нашето ново общество.

Необходим е нов Закон за българското гражданство, който да бъде съобразен с принципите на чл.25 от конституцията и с международните стандарти в тази област. Основното значение на въпроса за гражданството изисква цялостното му уреждане в един закон, като се изключи възможността за конкретизацията му в подзаконови нормативни актове. В новата правна уредба на българското гражданство трябва да се възприеме принципът за допустимост на двойното гражданство. Той е възприет в много страни и по-пълно гарантира интересите на хората, защото им дава възможност за по-свободно движение съгласно изискванията на ратифицираната и от нашето Народно събрание Конвенция за гражданските и политическите права. Необходимо е законодателно да се гарантират условията и редът за придобиване на българско гражданство, както и изискванията за освобождаване и лишаване от него.

Демократичността и хуманността изискват нормативно да се изключи възможността чрез института за лишаване от гражданство да бъдат преследвани лица по политически причини. Според нас е уместно всички функции, осъществявани във връзка с придобиването, освобождаването и лишаването от българско гражданство, да бъдат съсредоточени в органа, оправомощен от конституцията да решава тези въпроси - президента.

БСДП е и за нов Закон за пребиваване на чужденците в България, с който да се създаде комплексен правен режим и да се приведе националното ни законодателство в съответствие с международните стандарти по отношение на режима, прилаган спрямо чуждите граждани. Задълбочаването и нарастването на миграционните процеси налагат изменение на режима за влизане и пребиваване на чужденците в България на основата на нова концепция за визовия режим и с оглед защитата на българския трудов пазар.

Юридически статут на средствата за осведомяване на обществото

Редица други права за гражданите, закрепени в конституцията, все още нямат законова регламентация. Правото на гражданите на информация не е уредено.

Затова БСДП счита, че е наложително приемането на Закон за радиото и телевизията, както и на Закон за печата. Неуреденият статут на националните медии създава несигурност на работещите в тях журналисти, прави ги зависими от политическата конюнктура. Наложителна е регламентацията на правото на средствата за масова информация да събират и разпространяват информация, както и на всички правила, свързани със защитата на достойнството на гражданите и на демократичния правов ред.

Издръжката на политическите партии - условия за тяхната независимост и равнопоставеност

Основна насока за демократизация на политическата система е укрепването и развитието на политическия плурализъм, заложени в Конституцията на Република България. БСДП е убедена, че този принцип е гаранция срещу превратното използване на политическите права от отделни социални групи и политически партии. Редът за образуване и прекратяване на политическите партии, както и условията за тяхната дейност са уредени в Закона за политическите партии. Практиката по прилагането на този закон, приет още през април 1990 г., показва редица негови недостатъци.

БСДП е за промени в Закона за политическите партии, за да се направят устойчиви и ефективни политическите структури в страната. Необходим е механизъм за определяне, разпределяне и преразпределяне на бюджетната субсидия за издръжка на дейността на политическите партии. Внесен проект за промени в закона предвижда единствено партиите, представени в парламента, да ползват бюджетни субсидии като източник на средства за осъществяването на дейността си.

Субсидирането само на парламентарните партии дискриминира политическите сили, неуспели да влязат в Народното събрание, и пряко нарушава императива на чл.15/1/ от Закона за политическите партии, че "всички партии имат равни права за участие в политическия живот". Равното право на участие в политическия живот и политическия плурализъм в обществото могат да се гарантират само ако се подхожда по еднакъв начин към политическите партии. За БСДП единственият разумен и справедлив критерий за разпределение на бюджетните субсидии за дейността на политическите партии може да бъде броят на подадените за тях действителни гласове. Така най-ясно ще се отчете и волята на данъкоплатците, с чиито средства ще се субсидират политическите партии.

Субсидирането на политическите партии от държавния бюджет осигурява съществуването на политическия плурализъм - основа на демокрацията. Заедно с това то ще предпазва партиите от обвързването им със спекулативния пазар и от превръщането им в мафиотски образувания. С въвеждането на държавната издръжка на партиите трябва да се забрани и извършването на стопанска дейност от тях.

Усъвършенстване на механизмите на представителната демокрация - изборни системи и изборен процес

Основен принцип на правовата държава е представителната демокрация. Смисълът на представителството при упражняване на властта в условията на демокрация не е цялата власт някому, а цялата власт никому. Националният суверенитет се съхранява чрез разпределение на властта между различните държавни институции и чрез периодична смяна на хората, упражняващи властта посредством избори.

БСДП е против опитите на БСП и СДС, договарящи се за промени в избирателния закон, да превърнат изборната процедура от средство за смяна на представителството при упражняване на властта в средство, което съхранява и укрепва властта на политическите клики. Бариерата от 4 % остави близо 1/3 от българските избиратели без представители в 36-то Народно събрание. Отстраняването на множество партии от парламента доведе до липсата на стабилно мнозинство, необходимо за ефективно управление на страната.

БСДП счита, че са наложителни промени в избирателния закон, които да стимулират представителството на разнородни социални и други интереси в обществото в зависимост от тяхната реална тежест. Парламентът във всяка демократична държава трябва да отразява колкото е възможно по-точно народа във всичките му значителни слоеве. Според нас пропорционалната система дава точно такава възможност и позволява на различните социални групи да влияят върху управлението на държавата. Технологията на избори по пропорционалната система с бели бюлетини ще даде възможност в бъдещите парламенти да отидат ярки представители на политическите сили - хора с обществен авторитет и професионализъм.

Избирателната система не бива да допуска гласовете, подадени за по-малките партии, да увеличават гласовете на големите. Това трябва да се избегне чрез националните избирателни листи.

От съществено значение за произвеждането на законни и честни избори е съставът на избирателните комисии. БСДП е за това те да са израз на политическото присъствие на политическите сили в изборните райони. Ние сме убедени, че определянето състава на изборните комисии трябва да става при спазване на принципа на равнопоставеност на представителството, като в никакъв случай не трябва да се допуска предимство на големите формации за сметка на по-малките политически партии.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ, ПРИЕТ НА ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /7 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

В. ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

Чл.29. Политическият съвет /ПС/ е постоянно действащ орган и изпълнява върховни политически и ръководни функции. Политическият съвет подготвя стратегията и тактиката на ДГИ, ръководи организационната и политическата дейност на Движението, реализира решенията на Националния съвет /НС/ и на националните конференции.
/1/ Политическият съвет се състои от 9 до 15 членове, които се избират по реда на чл.25, ал.4 и чл.27, ал.7 и 8.
/2/ Депутатите на Движението са членове на ПС по право.
/3/ Членовете на Политическия съвет са членове на Националния съвет.
/4/ Членовете на Политическия съвет имат определени функции по организиране и ръководене на различните дейности, служби и отдели на ДГИ, като носят отговорност за тяхната работа.
/5/ На първо заседание новоизбраният или попълнен ПС определя функциите на отделните членове на съвета.
/6/ Внасят в Политическия съвет за утвърждаване на структурите, на щата и на бюджета на отделите и службите.
/7/ Политическият съвет изработва правилник за своята дейност.
/8/ Имат правата и носят отговорността по чл.27, ал.11.

Чл.30./1/. Членове на Политическия съвет, доказали с действие или бездействие незаинтересованост, противопоставяне на интересите и на политическата линия на ДГИ, несъобразяване с решенията на НС и Националната конференция, се представят за отстраняване и смяна пред Националния съвет с решение на Политическия съвет, взето при обикновено мнозинство.
/2/ Председателят на ДГИ предлага за утвърждаване кандидатурите на новите членове на Политическия съвет по смисъла на разпореждането на предшестващата алинея пред Националния съвет. Кандидатурите се обсъждат и одобряват предварително от Политическия съвет.

Чл.31. Политическият съвет на ДГИ:
/1/ Взема решения във връзка с текущата политическа обстановка.
/2/ Подготвя работата на НС и на Националната конференция: определя реда и начина за свикване, организиране и провеждане на Национална конференция.
/3/ Разработва проект за бюджет на Движението.
/4/ Организира учредяването на нови структури, обществени комитети и комисии. Съставя експертни екипи.
/5/ Прекратява съществуването на местни и на общински структури по смисъла на разпореждането на чл.14, ал.3 от настоящия устав.
/6/ Подготвя и утвърждава щатното разписание на ДГИ.
/7/ Управлява и стопанисва имуществото на ДГИ, намиращо се на централно подчинение.
/8/ Определя техническите секретари на ДГИ.
/9/ Определя главните редактори на изданията на ДГИ.
/10/ Издава информационен бюлетин и информира местните и общинските организации и обществеността за своята дейност.
/11/ Избира организационен секретар на Движението.
/12/ Образува фирми на Движението.
/13/ Наема лица за извършване на техническа работа - машинопис, деловодство, секретариат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

Чл.32. Председателят на ДГИ представлява Движението пред държавните органи, обществеността и другите политически и обществени организации в страната и в чужбина, води преговори и координира действията с тях, носи ръководни, политически и говорителски функции.
/1/ Председателят на ДГИ се избира от редовната Национална конференция с мандат до следващата редовна конференция.
/2/ Председателят подписва документите, касаещи организационната, политическатаи финансовата дейност на Движението.
/3/ Свиква и ръководи заседанията на ПС.
/4/ Председателят има право на инициатива за свикване на извънреден Национален съвет. В такива случаи заседанието се води от председателя на ДГИ.
/5/ Председателят отчита дейността на ПС пред Националния съвет и пред Националната конференция.
/6/ Назначава длъжностните лица по утвърдения щат.
/7/ Председателят има правата и носи отговорността по чл.27, ал.11.

Чл.33. Заместник-председателите се избират от редовната Национална конференция по реда, указан в чл.25, ал.З, с мандат до следващата редовна конференция.
/1/ Заместник-председателите изпълняват председателските функции, когато председателят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, или по негово поръчение.
/2/ Заместник-председателите отговарят пряко за дейността на Националния съвет на ДГИ.
/3/ Участват в преговорите и в съвместните инициативи с други организации.
/4/ Имат правата и носят отговорността по чл.27, ал.11.

Чл.34. Отговорен /политически/ секретар:
/1/ Отговорният секретар се избира на първо заседание на новоизбрания политически съвет, измежду неговите членове с мандат до следващата редовна конференция.
/2/ Отговорният секретар координира дейността на ПС, НС и на Парламентарната I група.
/3/ Отговаря за връзката на националното ръководство с местните структури.
/4/ Осъществява връзката на председателя и на националното ръководство с държавните институции, политическите партии и обществеността.
/5/ Участва в преговорите и в съвместните инициативи с други организации.
/6/ Има правата и носи отговорността по чл.27, ал.11.

Чл.35. Говорителят се избира на първото заседание на новоизбрания Политически съвет измежду неговите членове, с мандат до следващата редовна конференция.
/1/ Говорителят представлява Движението пред средствата за масово осведомяване и пред обществеността.
/2/ Осъществява и контролира информационната политика на Движението.
/3/ Координира дейността на редакцията и на пресцентъра с тази на ПС, НС и Парламентарната група.
/4/ Отговаря за издаването на бюлетина на Политическия съвет.
/5/ Участва в преговорите и съвместни инициативи с други организации.
/6/ Има правата и носи отговорността по чл.27, ал.11.

Чл.36. Членове на Политическия съвет, с изключение на председателя и говорителя, нямат право да дават политически изявления от името на Движението без съгласуване с ПС.

Чл.37. Членовете на националното, местните и общински ръководства не могат да бъдат членове на каквито и да са други политически или обществени организации.

ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО

Чл.38. Оперативен орган на ДГИ е Изпълнителното бюро /ИБ/.
/1/ Ръководителят на ИБ се назначава от председателя на ДГИ и се одобрява от Политическия съвет.
/2/ Членове на ИБ са ръководителите на техническите и на оперативните отдели на ДГИ, главен редактор, ръководител на информационния център.
/3/ Членовете на ИБ участват в работата на Националния съвет.

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00
08.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Тинка Христова
                                           Галя Дамянова
                                           Цвета Любомирова
                                           Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!