София, 8 юни 1992 година
        Брой 110 (640)

Ръководител Пресслужба "Куриер”  Стефан Господинов

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" ЗА СТАЧНА ГОТОВНОСТ В СЪЮЗНИТЕ ФОРМАЦИИ.

След немотивирания отказ на правителството на България да допусне представители на Националния професионален съюз (НПС) "Подкрепа” в Националната система за социално партньорство като равнопоставени партньори, в качеството си и с правата на Национален стачен комитет на НПС "Подкрепа", избран на проведения на 3 юни 1992 г. съюзен съвет на НПС "Подкрепа", декларира:

1. Сериозно са накърнени правата и интересите на всички членове на съюзените формации в НПС "Подкрепа", формално гарантирани от Конституцията, Кодекса на труда, конвенциите на Международната организация на труда,  Хартата за правата на човека - актове, по които България е страна.

2. От днес, 4 юни 1992 г., НПС "Подкрепа" е в стачна готовност.

3. Предлагаме на правителството да започнем незабавни преговори за разрешаване на възникналия синдикален конфликт.

4. При отказ на правителството да преговоря или ако не постигнем споразумение по нашите искания, на 17 юни 1992 г. ще обявим ефективна национална стачка. Цялата отговорност за последствията от стачката ще носи правителството.

Настоящият документ ще бъде изпратен до международните професионални съюзи, до Международната организация на труда и до Европейския парламент.

От 4 юни 1992 г. тече законният предупредителен срок, като ефективните стачни действия ще продължат до постигане на исканията на нашите членове.

София, 5 юни 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ, СЪЮЗЕН ЧЛЕН НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА”, ПРИЕТА НА ИЗВЪНРЕДНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 6 ЮНИ 1992 Г. В ПЛОВДИВ.

1. Недопускането до договаряне ощетява синдикалните членове в нарушение на 129-о постановление на Министерския съвет.

2. С отказа от преговори се нарушава възможността за свободно договаряне на работните заплати, участието в преквалификация, договарянето на трудовата заетост и социалното осигуряване, участието в управлението на предприятието и упражняване на правата по Кодекса на труда.

3. Делегатите категорично настояват:

A. Да се изпълни искането за пълна финансова ревизия по всички дейности и нива. За доказаните нарушения да се потърси наказателна отговорност от виновните длъжностни лица.

Б. Да се спре забавянето на изплащането на трудовите възнаграждения.

B. Националният професионален съюз на железничарите (НПСЖ) да участва в обсъждането и решаването на структурните промени в БДЖ на всички нива.

Г. Промяна на Сборника актове за изпълнение решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 8 декември 1980 г., като всички нормативи за работа в БДЖ да влязат в бъдещия Закон за железниците.

Д. Обявяват вот на недоверие на управителния съвет на фирма "БДЖ" и цялато стопанско ръководство, довело фирмата до фактически фалит.

Отговорността за нарушенията на Кодекса на труда, конвенциите на Международната организация на труда, 129 -о ПМС и Конституцията на България носи изцяло управителният съвет на фирма БДЖ.

4. Подкрепят стачните искания на Националния професионален съюз "Подкрепа" и заявяват готовност за ефективни стачни действия, ако правителството откаже преговори със стачния комитет.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ, СЪБРАНИ НА НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.

Разбиването на почти цялостния монопол на държавната собственост е решаващ елемент от процеса на реална смяна на обществената система. Внесеният проектозакон би трябвало да постави основите на реална пазарна икономика. Това е най-сериозният шанс за излизане от икономическата криза, в която се намира страната ни, който се очертава да бъде пропуснат. Началото на един такъв процес изисква най-висока степен на обществен консенсус и взаимодействие между политическите сили.

Затова е недопустимо прибързаното приемане на закона и премълчаването на неговите слабости:

1. Законопроектът не е интегриран в обща икономическа стратегия на правителството. Той отразява конюнктурния стремеж - да се спази поставеният от Международния валутен фонд (МВФ) и от Световната банка срок. Това го прави недопустимо компромисен и уронващ националния суверенитет на страната.

2. Законът е опростен до степен на нефункционалност. Необходими са много допълнителни наредби и правилници, които неминуемо ще влязат в противоречие помежду си и с него. Това ще бюрократизира процеса и в крайна сметка ще го блокира.

3. Ролята на Агенцията за приватизация е сведена до помощен орган, зависим от изпълнителната власт, което обезсмисля нейното създаване.

4. Не е изяснено разпределението на средствата от приватизацията. Създава се илюзията, че чрез приватизацията ще могат да бъдат
формирани значителни социални фондове.

5. Силно е ограничен кръгът на икономическите субекти, имащи реална възможност за инициатива в приватизационния процес. Частните фирми практически са изключени от него. В действителност приватизацията ще се извършва само по решение отгоре.

6. По-голямата част от населението остава извън предложената в закона схема за преференциите. Нейното участие ще се сведе единствено до поемането на приватизационните разходи. Дори и преференциите за работещите в предприятията са обвързани с толкова много ограничения, че придобиват характера на санкции, при това без да дават реални права на собственост.

7. Фаворизирани са псевдопазарни техники. Пренебрегнати са по-приложимите за нашите условия - лизингът, мениджърският контракт, благоприятният ипотечен кредит, конкурсите за нови инвестиции и с право за изкупуване, взаимните фондове и приватизацията чрез бонове.

8. Не е предвидена надеждна процедура за установяване на законния произход на паричните средства, участващи в приватизацията.

9. Проектозаконът не съдържа надеждни гаранции за защита на националните икономически интереси и капитал. Ето защо подписалите този документ

Д Е К Л А Р И Р А Т:

- законът е АНТИСОЦИАЛЕН, защото от него ще се възползват само малка група хора и ще се препятства формирането на широка средна класа;
- законът е АНТИДЕМОКРАТИЧЕН, защото се разминава с принципа за максимална подкрепа от обществото;
- законът е АНТИНАЦИОНАЛЕН, защото няма да защити нашето стопанство от опити за чуждо проникване в ключови и жизнени за нас отрасли;
- законът е АНТИЛИБЕРАЛЕН, защото дава превес на административно-бюрократичните начала и пренебрегва интересите на зараждащия се частен бизнес;
- законът е АНТИИКОНОМИЧЕСКИ, защото създава нов тип свръхцентрализиран механизъм и ще пречи за формирането на естествен пазар.

Законът се разминава с Конституцията и е изгоден само за близките до властта. Ние отхвърляме проекта в този му вид.

Отговорността за всички тези слабости ще носят представените в парламента партии - СДС, БСП и ДПС.

Ние считаме, че е необходимо този закон да бъде приет с мнозинство от две трети, при поименно гласуване от народните представители.

София, 3 април 1992 г.

ПОДПИСАЛИ:

АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ (НЕЗАВИСИМИ)
БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН
БЪЛГАРСКИ КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ
БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ
БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ
БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ
ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ
ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ
ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ
ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ
ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ"
ДВИЖЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ
СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕВРОПА"

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ И ДЕТСКИТЕ НАДБАВКИ.

Гладната стачка на четирите самотни майки от общежитието в блок 104 в "Люлин-Запад" поставя пред правителството и общинските власти, както и пред цялото общество, изключително тежки въпроси.

Факт е, че социалните помощи и детските надбавки са станали символични и българската майка гладува наравно с децата си.

Факт е, че жилищното устройство на самотните майки и социално слабите се възприема като досадно задължение, което може да се пренебрегва от държавата и общините.

Факт е студеното и бездушно отношение на управляващите (особено бихме отбелязали животинския цинизъм на хора като Христо Димов и Никола Даскалов от Столичната община).

Тревожим се, че положението на децата и майките в близко бъдеще ще става по-лошо. Наемите и цените на детските храни и облекла растат. Расте и безработицата.

Българският демократичен център се обръща към цялото общество. Децата и майките на България са нейното бъдеще. Те струват повече от политическите интереси и самоцелно функциониращите институции. Докога българските средства за масова информация и особено телевизията ще обръщат внимание само на светската хроника и скандалите в политическите среди? Докога ще се прехвърлят отговорности за минали несправедливости, когато бъдещето на нацията е под угроза?

Призоваваме към спешно решаване на въпросите на гладуващите!

Ако до един месец правителството не предприеме мерки за закрила на майчинството, ще бъде съдено от целия народ!

София, 4 юни 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ ПРИ ЛЕТИЩЕ СОФИЯ ПО ПОВОД НА ИЗНЕСЕНИ НЕВЕРНИ ДАННИ ОТ НЯКОИ СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Съобщението във вестник "24 часа" от 1 юни 1992 г. по повод готовността за провеждането на ефективна стачка от страна на личния състав от Специализираната организация "Ръководство въздушно движение" беше последвано от редица други съобщения в пресата (например "Врабец" в броя си от 3 юни 1992 г., който коментира този факт, използвайки недостоверна информация, получена от некомпетентни длъжностни лица).

Това дава възможност да се създаде абсолютно грешна представа за действителното състояние както на техническите средства, използвани при управлението на въздушното движение, така и за нивото на безопасността на полетите.

Задължение на държавата съгласно ратифицираната от нея Чикагска конвенция е създаването на органи за управление на въздушното движение и оборудването на въздушните трасета и летищата с технически средства за управление на полетите, въздушна навигация и кацане. Тези технически средства са с необходимата надеждност и работят в нормативните си параметри. Болшинството страни в света, включително и западноевропейските страни, използват същите технически средства.

Оплакване от страна както на наши, така и на чуждестранни екипажи на въздухоплавателни средства от предоставяните от Специализираната организация "Ръководство въздушно движение” аеронавигационни улеснения няма, напротив, получавали сме благодарствени писма.

По повод появилите се публикации ще направим опровержение до вестниците, публикували невярна и уронваща авторитета на организацията информация, и ще потърсим отговорност по съответния ред на длъжностните лица, предали или разпространили недостоверната информация.

София, 4 юни 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ПО РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ ЗА КАДРОВИЯ ПОДХОД КЪМ РАБОТЕЩИТЕ В БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И В БЪЛГАРСКОТО РАДИО.

Народното събрание на основание параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби от Конституцията на Република България и Основните положения на временния статут на Българска телевизия и Българско радио (ДВ, бр. 3/1991 г.)

Р Е Ш И:

1. Не се допускат на работа в Българска национална телевизия и Българско радио лица, които са били от агентурния апарат на Държавна сигурност и са осъществявали агентурна дейност, свързана със задачите на Държавна сигурност до 10 ноември 1989 г., с изключение на дейността на външното разузнаване.

2. Задължава министъра на вътрешните работи, съгласувано с ръководителите на Българската национална телевизия и на Българското радио, да определят реда и начина за изпълнението на решението.

София, 4 юни 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ: Михаил

Неделчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО.

Страната ни се намира в период на преход от една тоталитарна система към демокрация. Особено труден е преходът на икономиката ни, която от одържавена трябва да премине към пазарна, т.е. държавата изцяло да се освободи от собственост. Здравеопазването не може да не бъде засегнато от реформите, които се осъществяват в страната ни. В тази област преходът може да бъде улеснен, тъй като здравеопазването ни има подчертани традиции. България разполага се една стройно изградена система на организация във вертикала и хоризонтала, медицински кадри и социално законодателство. Още от 1924 година страната има закон за "Обществени осигуровки" с отделни извънбюджетни фондове: Пенсионен и Здравноосигурителен, просъществувал до 1948 година (ДВ, бр. 289 от 25 март 1924 година: Глава III - Осигуряване на случаи на болест и майчинство; Глава II - Осигуряване в случаи злополука; Глава IV - Осигуряване в случаи на инвалидност. Както виждате, здравеопазването ни винаги е носило духа и съдържанието на една социална демокрация с особена грижа за здравето на целия български народ.

Комисията по здравеопазване и социална политика към Постоянното присъствие на БЗНС (е) внася своя проектозакон за  здравноосигурителна система. В него е заложен разумният баланс между пазарна икономика и социална политика, между интересите на професията и интересите на населението на страната от здравни услуги. Съдържанието на принципните му постановки е заложено в шест глави: Първа глава - Общи положения - финансиране; Втора глава - Осигурителни случаи. Обхват на дейността по здравното обслужване; Трета глава - Осигурени лица; Четвърта глава - Осигурителни вноски; Пета глава - Взаимоотношения между фондовете за здравно осигуряване, здравните заведения и гражданите; Шеста глава - Контрол за спазване на здравноосигурителното законодателство и административнонаказателна отговорност за неговото нарушение. А - Допълнителни разпоредби; Б - Преходни и заключителни разпоредби.

Възприет е принципът за задължително здравно осигуряване на всички български граждани. Предвижда се и възможност за доброволно и допълнително здравно осигуряване по желание на гражданите. Вместо съществуващото централизирано финансиране на здравеопазването освен от държавния бюджет се създават и здравноосигурителни фондове, които ще набират средства от вноски за задължително, доброволно и допълнително осигуряване, осъществявани от работодателите и осигурените лица.

Държавата по нашия проект не се освобождава да финансира националния здравноосигурителен фонд. Той по отделни сметки създава "Национални програми", от които се изплащат разходи по следните видове здравно обслужване:

- основни инвестиции в здравеопазването;
- национални здравни програми;
- хигиенно-противоепидемични служби и дейности;
- държавен контрол върху лекарствата и тяхното производство в страната;
- задължителни имунизации и ваксинации;
- системата на бърза и неотложна медицинска помощ;
- здравен и санитарен контрол;
- здравни дейности по трансплантация на органи, сложно протезиране, хемодиализа, лечение на тежко протичащи и опасни заболявания;
- лечение на български граждани в чужбина;
- профилактични мероприятия сред населението;
- медицинската наука и подготовка на медицински кадри;
- задължително здравно осигуряване на деца, учещи, безработни, пенсионери и инвалиди.

В проектозакона наред с образуването на Национален здравноосигурителен фонд се предвижда и образуването на здравноосигурителни фондове на търговски дружества, кооперативни организации, религиозни и благотворителни организации, на застрахователни дружества и други. Фондовете осъществяват дейността си самостоятелно и съобразно принципите на самоуправление и самоиздръжка.

Всички здравноосигурителни фондове се поставят при равни условия при набирането на средства от вноски по задължително, доброволно и допълнително здравно осигуряване. Гражданите на договорна основа ползват  услугите на медицинските лица, както и на съществуващата материална база на здравеопазването независимо от формите на нейната собственост (частна, кооперативна, общинска и държавна).

В здравноосигурителните фондове могат да постъпват средства от дарения и да се получават приходи от съпътстващи здравеопазването дейности, печалбата, от които не бива да се облага с данъци.

При разработването на този проект за здравно осигуряване на населението широко е използван опитът, законодателството и организацията на почти всички развити европейски страни. При това предложеният законопроект от нас е съобразен с реалните условия в нашата страна. Колкото и парадоксално да звучи, най-близко до нас като организация, структура и финансиране се оказва здравеопазването в Англия. Тяхната здравноосигурителна система с нейното финансиране се покрива в много отношения с нашия проект. Отбелязвам, че лекарите, работещи в здравноосигурителния фонд на Англия, са платени от държавния бюджет.

Проектът не освобождава държавата да внася инвестиции за опазване здравето на населението и трябва да участва равнопоставено с новообразувани здравноосигурителни фондове. Така преходният период ще бъде дълъг и системата на т.нар. "безплатна медицинска помощ" ще продължи да съществува.

Отбелязвам, че в момента тези фондове в Америка и Турция осигуряват здравно обслужване само на 40 на сто от населението, а в Гърция - 20 на сто. Тъй като здравноосигурителната система по своята същност е въпрос социален и финансово-икономически, налага се да бъдем реалисти и етапно да подходим при нейното начално осъществяване.

Всички декларации, които обявяват, че здравноосигурителната система в нашата страна може да започне да функционира от 1 януари 1993 година, имат популистки характер.

Ето защо ние предлагаме:

1. От бюджета да се инвестират средства за образуване на самостоятелен национален здравноосигурителен фонд.

2. В някои ведомства, като Министерство на транспорта, МВР и Министерство на отбраната, по-бързо биха могли да образуват самостоятелни здравноосигурителни фондове. Това тяхно начално формиране може да бъде подпомогнато от държавния бюджет, от бюджета на самите министерства и от вноските на техните служители. Тези ведомства разполагат със собствена медицинска мрежа, бази и кадри.

3. Общините като начало могат да започнат формирането на здравноосигурителните фондове за децата, учещите се, инвалидите и безработните.

Искам да подчертая, че този проектозакон, а и всички други могат да бъдат приложени, ако финансирането им е осигурено. За да създадем една добра функционираща здравноосигурителна система в България, ще бъдат необходими около 150 милиона долара годишно в продължение на 4-5 години и административен персонал поне от 15 000 души. При обединението на двете Германии Западна Германия инвестира 175 милиарда за подобряване икономиката и 5 милиарда дойче марки като основа за формирането на здравноосигурителна система на Източна Германия, която едва е започнала да функционира като начало през тази година, т.е. две години след инвестирането. За съжаление  ние нямаме Западна България.

Какво имаме?

- Външен държавен дълг от 12 милиарда долара;
- дефицит в държавния бюджет от 9 милиарда лева;
- гласуван държавен бюджет преди либерализация на цените, което прави още по-беден българския гражданин.

Пазарната икономика не осигурява социално отделния гражданин. В този начален период на преход гражданинът ни ще обеднява, а държавата няма да има достатъчно финансови възможности. Ето защо при изработването на Конституцията лекарите депутати подходиха не само като професионалисти, но и като социалполитици. В чл. 47, ал. 2 и чл. 52, ал. 1, 2 и 3 на Конституцията заложиха и в нея залегна сигурността на българския гражданин, че той винаги може да разчита и има гарантирана достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване от поликлиника, държавна болница и бърза медицинска помощ.

/Пресслужба "Куриер"/

[реклама]

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ   
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

071. ДЕМОКРАТИЧНО ДВИЖЕНИЕ ЗА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ

Започва да се формира в средата на декември 1989 г. по инициатива на Константин Халачев и Константин Часовникаров. Учредява се на общо събрание на 10 февруари 1990 г. като независима политическа организация с общонароден характер.

Движението се бори за духовно, нравствено и материално издигане на българската нация. То признава за единствено законна, приета чрез общонародно волеизявление, Търновската конституция, която предвижда конституционна монархия с парламентарно управление.

Демократичното движение за конституционна монархия съзнателно се регистрира по Закона за политическите партии на 1 октомври 1990 г., след изборите за Велико народно събрание, за да подчертае, че не желае да участва в тях. Няма представители и сред кандидатите за депутати за Народно събрание.

Ръководен орган е Управителният съвет с тричленно съпредседателство - Константин Халачев, Божана Милушева и г-жа Мушанова.

Адрес за контакти:
София, ул. "Раковски” N 111,
тел.: 83-98-20

/Пресслужба "Куриер"/

11:15:25    
08.06.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред   
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!