София, 8 март 1995 година
Брой 47 /1348/

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ, ЧЛЕН НА НАЦИОНАЛНИЯ БЛОК НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, ПО ПОВОД НА ДОКУМЕНТИТЕ НА НБДС, РАЗГЛЕДАНИ ПРИ УЧРЕДЯВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Националния професионален съюз /НПС/ винаги е бил радетел на идеята за обединяване на демократичните синдикати. Само по този начин те биха могли успешно да защитят интересите на своите членове, както и да участват пълноценно на всички равнища в системата за социално партньорство. Ето защо съюзът се включи в заключителната фаза за подготовката на Национален блок на демократичните синдикати /НБДС/, чието учредяване стана факт на днешния ден, 6 март 1995 г.

Заедно с това обаче ръководството на НПС, както и организациите, членки на съюза, констатираха, че е недостатъчна подготовката за учредяване на блока, що се отнася до неговите устройствени документи. Съвършено ясно е, че тези документи трябва да бъдат доработени, и то така, че да позволят в кратки срокове Националният блок на демократичните синдикати да получи регистрация от съдебните власти съгласно Закона за лицата и семейството.

Това бе и причината представителите на НПС да изразят своето особено мнение, що се отнася до годността на представените проекти за устройствени документи, защото само придържането към закона и изработването на адекватни на него устройствени документи ще спомогнат по-бързо да бъде осъществена крайната цел на блока - приемане в Националния съвет за социално партньорство. В името на тази голяма цел е необходимо да бъдат оставени настрана всички дребни сметки на отделни организации и лидери. Само такъв подход ще гарантира добър устройствен модел на блока, който да отговаря на изискванията на Кодекса на труда, както и на Закона за лицата и семейството. Именно в тази посока трябва да се търси и верният баланс между запазването на самостоятелността и автономността на организациите, членки на блока, от една страна, и от друга - единните организационни принципи, които ще обвържат синдикатите със съответните права и задължения.

Националният професионален съюз ще положи максимални усилия през идните седмици устройствените документи на НБДС да бъдат изработени така, че да отговорят на изискванията на законодателството. По този начин в крайна сметка ще бъдат и реализирани очакванията на членовете на всички организации за синдикален съюз, действен и представителен както във вътрешен, така и в международен план.

София, 6 март 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИЕТА НА ИЗВЪНРЕДНАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ /6 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/ И АДРЕСИРАНА ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА. Документът е адресиран и до председателя на Народното събрание.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Ние, делегатите и гостите на Извънредната национална конференция на българските мюсюлмани, с тревога и с болка обсъдихме тежкото състояние на нашето вероизповедание, в което то изпадна в резултат на грубата намеса на правителството на Жан Виденов, в лицето на неговия заместник г-н Шиваров и на Дирекцията по вероизповеданията в лицето на нейния директор господин доц. Христо Матанов в нашата автономност, във вътрешнорелигиозните дела. Ние, мюсюлманите, с огромна радост посрещнахме краха на тоталитаризма на 10 ноември 1989 г. и тръгнахме с целия български народ по пътя към демокрацията.

С подписването от заместник министър-председателя Шиваров на заповед N Р-12 от 22 февруари 1995 г. на устава, приет от нелегитимната мюсюлманска сбирка, с участието на хора, събрани и подкупени от Генджев, без да са избирани от мюсюлманските настоятелства, както изискват членове 8 и 9, по повод на която в Главното мюфтийство се съхраняват стотици протестни писма от мюсюлманските настоятелства от смесените райони, и с регистрация N 068 от 23 февруари 1995 г. на Висшия духовен съвет, избран на същата сбирка, Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, грубо се погази член 13 от Конституцията на Република България, като призна за председател на Висшия духовен съвет Недим Генджев, лидер на Демократичната партия на справедливостта.

При наличието на законно духовно ръководство и на легетимен главен мюфтия изпълнителната власт, без да ги уведоми официално, с полицейска сила превзе районните структури и Главното мюфтийство.

Без никакво основание правителството на Жан Виденов прави опит за оспорване законността на Главното мюфтийство, на Висшия духовен съвет и на регионалните мюфтийства. Те законно съществуват и функционират в продължение на повече от две години и половина при три правителства: на господин Филип Димитров, на професор Любен Беров и на госпожа Ренета Инджова. Поддържат регулярни отношения със сродни международни организации. Избрани са и са конструирани напълно законно от проведената Национална конференция на 19 септември 1992 г. съобразно със Закона за вероизповеданията /чл.16/. Уставът за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Република България е утвърден от Министерския съвет по реда на член 6 от Закона за вероизповеданията.

Във връзка с депутатско питане правителството на проф. Любен Беров дава следния отговор: Главен мюфтия на мюсюлманското вероизповедание в Република България е Фикри Сали Хасан и претенциите на други лица да изпълняват функциите на главен мюфтия са неправомерни.

При това Дирекцията по вероизповеданията твърде добре знаеше за решението на Висшия духовен съвет за подготовката и провеждането на Извънредната национална конференция, за която му е изпратено писмо, и на няколко срещи в неговия кабинет на 27 януари 1995 г. и при следващите той лично пое ангажимент да осигури поне една втора от предоставената му листа за разходите.

Ако Тодор Живков и БКП носят вината за опита за насилствената асимилация на мюсюлманските малцинства и за религиозния геноцид, то правителството на господин Жан Виденов открива пътя към рекомунизацията в областта на мюсюлманското вероизповедание, на връщането на Недим Генджев, бивш кадрови офицер от органите на сигурността през време на т.нар. възродителен процес, за главен духовен ръководител - председател на Висшия духовен съвет, какъвто беше през времето на Тодор Живков и тоталитарната власт, и на бившите мюфтии от това време, участници в насилствената асимилация и в религиозния геноцид.

Ние протестираме и срещу прожекциите на филмите "Време разделно" и "Гори, гори, огънче" по екраните на Българската национална телевизия. В дните на свещения месец Рамазан и в навечерието на Рамазан байрам определени среди провокират напрежение сред различните религиозни и етнически общности у нас, което противоречи на нашия мюсюлмански морал и е в разрез с националните интереси на Република България.

Тези провокатори не случайно избраха датите за вероломната намеса - 3 дни преди Рамазан байрам и седмица преди провеждането на Националната конференция.

Ние, представителите на българските мюсюлмани, живеем с надеждата, че президентът на Република България ще използва цялата си власт и право, за да се пресекат опитите на изпълнителната власт да превишава своите права и ще ни съдейства за защита на религиозните ни свободи от всякакви посегателства.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТБЮРО И НА ЦЕНТРАЛНАТА КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ ВЪВ В. "ДЕМОКРАЦИЯ" И В. "НОВИНАР" ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ С БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЛЯВО ЦЕНТРИСТКА КОАЛИЦИЯ. Документът е адресиран до всички средства за масово осведомяване.

Политбюро и Централната контролно-ревизионна комисия на Българската комунистическа партия /ЦКРК на БКП/ намират за целесъобразно да доведат до знанието на средствата за масова информация истината такава, каквато е, във връзка с появилите се във вестниците "Демокрация", "Новинар" и някои други издания съобщения. Така например на 27 февруари 1995 г. в. "Демокрация" и в. "Новинар" отпечатаха съобщения, че едва ли не сме се споразумели - БКП и Българската социалистическа партия /БСП/, за създаване на лявоцентристка коалиция. Тези публикации не отговарят на истината. Вярно е, че от 14 май 1992 г. до ноември 1994 г. ЦК на БКП предложи 14 пъти писмено на Жан Виденов да създадем Съюз на левите сили. Шестото ни предложение депозирахме и до Клара Маринова, Красимир Премянов и Нора Ананиева. Владимир Спасов - генерален секретар на Централния комитет /ЦК/ на БКП, на 25 февруари 1992 г. проведе среща с проф. Владимир Топенчаров и с Мария Йосифова. През 1993 г. и 1994 г. той се срещна с Андрей Луканов и с Красимир Премянов, на които устно направи същото предложение. За съжаление в ЦК на БКП не се получи никакъв отговор на направените предложения, както това стана и през 1991 г., когато направихме девет писмени предложения на Александър Лилов за създаване на Обединен ляв народен фронт, но и тогава не получихме никакъв отговор, а ръководството на БСП сключи съюз с партии-фантоми с антикомунистическа ориентация. През 1994 г. БСП насила заграби основния символ на БКП - червената бюлетина, и води дела против назначените представители на БКП за председатели на секционни комисии с цел на БКП да бъде попречено в изборите, както и стана. По този непочтен начин избирателите бяха излъгани и гласуваха със символа на БКП против собствените им интереси, за реставрирането на капитализма.

Въпреки всички спекулации БКП получи два пъти повече гласове в сравнение с предишните парламентарни избори и е шестата политическа партия, тъй като Демократичната алтернатива за републиката /ДАР/ е коалиция, състояща се от четири партии.

Досега не са установявани никакви контакти между ръководствата на ЦК на БКП и Висшия съвет /ВС/ на БСП по вина на Изпълнителното бюро /ИБ/ на БСП.

Ръководството на БКП е готово за водене на разговори и преговори с всички политически партии на принципна основа за извеждането на Република България от кризата и за спасяването на народа ни от глада, мизерията и нищетата.

Научаваме се, че по линия на БСП се разпространява слух, че в изборите за местни органи на властта ще се издигат общи кандидати на БСП и БКП. Това не отговаря на истината. Между БСП и БКП няма никакви договорености и споразумения.

Секретариатът на ЦК на БКП категорично заявява, че БКП е за незабавното разпускане на ликвидационните съвети; за отмяна на "закона Панев"; за отмяна на законите за реституцията и за приватизацията; на профашисткия закон за конфискация на сградния фонд и имуществото на "тоталитарните" партии, а така също и на всички останали закони, които бяха гласувани през периода от 10 ноември 1989 г. до сега от 35-то Обикновено народно събрание /ОНС/, и 36-то ОНС, с които бяха накърнени правата и свободите на народа ни. БКП е за продължаването на строителството на социализма, който е безброй пъти по-хуманен и по-демократичен от дивия и варварски капитализъм. Ето това е лицето и позицията на БКП.

София, 3 март 1995 г.

                                                                                                     ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ДЕСЕТ ЯСНИ КАТО СЛЪНЦА АРГУМЕНТА ЗАЩО НЕ БИВА ДА СЕ ПРОМЕНЯ ЗАКОНЪТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА" НА 15 ЕКОЛОГИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ВРЪЧЕНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ АКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ НА 28 ФЕВРУАРИ 1995 Г.

1. Законът за опазване на околната среда е един от малкото закони, гарантиращ правото на обществото да знае. Наистина в случая това право се отнася за една важна, макар и отделна област.

Гаранцията произтича от процедурата на обществено участие в оценката на въздействието върху околната среда /ОВОС/. Премахвайки процедурата по ОВОС за вече започнати обекти, проектозаконът поставя под съмнение общественото участие изобщо.

2. От Закона за опазване на околната среда ще се окаже приложима само частта за достъпа до информация /глава втора/, но и тя ще загуби значението си. Няма смисъл да знаеш, ако гласът ти няма да се чуе, ако не можеш да отстояваш интереса си.

3. Сегашният вариант на промените корумпира централната власт, която, вместо да доказва на обществото полезността от своите начинания, поощрява занапред иницииращите проекти групировки към две неща - да пробутат идеята си като национално значима и по възможност да започнат да я осъществяват.

4. Опити да се наложи посочената в предишната точка "процедура" ще има поне в две направления: атомната електроцентрала "Белене" и водоснабдителен комплекс "Рила". Вероятно още тази година. Както се казва, желязото се кове, докато си близо до касата.

5. Правителството влезе в трап, изкопан от неговите предшественици. Обстоятелството, че то е нервно и затова постъпва неправилно, още не е основание така да постъпи и парламентът.

6. Поводът "Джерман-Скакавица" е вече осъществен с други средства. Единственият начин този опит да не се повтори другаде, е парламентът да приеме специфичен закон, който да регламентира неприлагането на общия закон само в този случай. Такива законодателни прецеденти има.

7. Ако обаче проектозаконът на кабинета мине през парламента, ще бъде възстановен по смисъл вече отмененият чл.24 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвите от замърсяване, чиято първа алинея забраняваше изграждането на промишлени предприятия без пречиствателни съоръжения, но пък чиято втора алинея позволяваше това да се направи с решение на Министерския съвет. Тази разпоредба бе главното правно основание за замърсяването на околната среда и основна пречка за търсене на отговорност от вреди. Затова и бе отменена.

8. Макар и формално чисто, поне в хипотезата на ОВОС за започнати проекти, проектозаконът на правителството изобщо би възстановил практиката с акт на изпълнителната власт да се отбягва действието на закон /акт от по-висш порядък/, доколкото предполагаемата област на юрисдикцията на поправката предполага регламентация с акт на Министерския съвет.

9. Проектозаконът ще позволи на централните власти винаги оттук нататък да се налагат на местните в случаите на незавършено строителство. Местният интерес остава незащитен не по изключение, а по принцип, тъй като поправката съдържа хипотезата за всички подобни случаи. Историята /например в Италия/ учи, че без посредници на местно равнище централната власт става неефективна и се корумпира. До такова положение не се стига с един скок, а бавно, стъпка по стъпка. Сегашният вариант на проектозакона е голямо засилване в тази посока.

10. Законът за опазване на околната среда, който народните представители ще осакатят в най-важната му част - участието на обществеността във вземането на решения, които го засягат, е най-добрият в Централна и Източна Европа. Поправката в закона ще има важни негативни последици за България по отношение както на участието й в процеса "Околната среда за Европа", така и във връзка с провеждането на Конференцията на министрите на околната среда от Европа, САЩ, Канада и Япония в София през октомври 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ДЪРЖАВА, В КОЯТО НЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА НАУКАТА, Я ОЧАКВА СИГУРНА РАЗРУХА" НА ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА ПЛАНИНИТЕ И РЕКИТЕ В БЛАГОЕВГРАДСКИ И КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪГ ПО ПОВОД НА СТРОИТЕЛСТВОТО НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИЯ КОМПЛЕКС "РИЛА". Документът е адресиран до Народното събрание и до средства за масово осведомяване.

Повече от 20 години проектантският институт на енергетиката натрапва на държавата ни необосновани във всяко едно отношение проекти за обръщането на пиринските и рилските притоци на Струма към столицата и на пиринските притоци на Места към Тракия. Проектите на тези два комплекса, наречени "Рила" и "Места", през това време пет-шест пъти стигат до Върховен експертен технико-икономически съвет, но там биват отхвърляни благодарение на становищата на Българската академия на науките /БАН/ като ненужни и дори обществено опасни. Въпреки това строителството и на двата комплекса започна в противоречие на все пак установени закони. За да се стигне до организираната през есента на 1989 г. петиция в градинката пред "Кристал" в столицата и внасянето й в Народното събрание, след което с Указ на Държавния съвет N.137 строителството бе спряно като незаконно.

Използвайки хаоса в страната ни през последните пет години, енергетиката предприе брутални мерки да прокара проектите си. От язовир "Искър" бе източвана двойно повече вода от необходимото и се вдигна тревогата за предстоящо бедствено положение в столицата. Много се разчиташе на така наречения Обществен комитет за подобряване водоснабдяването на София, чиято цел много бързо се разбра. Под "подобряване на водоснабдяването" се имаше предвид продължаване на строителството на водоснабдителен комплекс /ВК/ "Рила". На четиридневната "дискусия" в конферентната зала на София прес бе предложен "нов" проект за комплекса. Над гр. Рила на кота 1000 колектив с ръководител проф. Стоян Бойчев предложи проект за прехвърлянето на рилските води в столицата по 25-километров тунел под планината. Проектът бе окачествен като компилация и голямо недоразумение и 12 института на БАН го отхвърлиха. Отново, за кой ли път, се доказа, че столицата има достатъчно източници за питейна вода и не е необходимо прехвърлянето на води от р. Рила.

Кота 1000 се оказа камуфлаж и начин да се раздадат над един милион лева проектантски хонорар. Енергетиката не се отказа от кота 1500. Под давлението на проф. Мандаджиев служебното правителство издаде постановление 285 от ноември 1994 г. за продължаване на комплекса с обект "Скакавица - тунел Джерман", парче от "Западна деривация" на комплекса. Правителството и обществеността бяха излъгани, че от този водопровод в столицата ще постъпват по 20 млн.куб.м. вода в годината! А се оказа, че е възможно да постъпят не повече от 5 млн. кубика.

Обществеността, както и учените, имащи отношение към ВК "Рила", бяха убедени, че новото правителство ще отмени постановлението на г-жа Р.Инджова. Но вместо това то тръгна най-ревностно да го защитава. Вицепремиерът и министър на селищното устройство и строителството Дончо Конакчиев много брутално тръгна да реализира постановлението. Той и министрите Георги Георгиев и Минчо Коралски в няколко срещи с Инициативния комитет на Сапарева баня, както и с представители на нашия комитет, на аргументите срещу строителството отговаряха, че обектът не бил част от ВК "Рила". А сам Ганчо Хитров, председател на Софийския обществен комитет, твърди пред в. "Пари" от 15 януари 1995 г., че деривация "Скакавица - тунел Джерман" е част от четвърти етап на комплекса "Рила".

Това, че деривация "Скакавица - тунел Джерман" е обект от водоснабдителния комплекс, е ясно за всекиго. Ясно е и за господата Конакчиев, Георгиев и Коралски, но те не искат да го признаят, твърдейки, че е нов обект, но на същото трасе. Ясно е също така, че Скакавица е биосферен резерват, но за министъра на околната среда не бил резерват!

Докато Григор Стоичков все пак се съобразяваше с БАН, то за вицепремиера Конакчиев тази институция не важи. Той имал свои учени и специалисти, на които се осланя. Пък и защо Д. Конакчиев ще се съобразява с някакви си институти на БАН, когато, както той не пропусна да подчертае с апломб, имал дипломи да покрие цяла стена!

В споровете нужен ли е или не комплексът "Рила", както вече изтъкнахме, БАН е категорична: не е нужен. Нещо повече - той е опасен. На изпратените от БАН декларации до всички авторитетни средства за информация и различните институции не се обръща никакво внимание. Какво тогава очаква България, освен разруха, след като не се обръща внимание на науката?

В кампанията около водната криза в столицата средствата за информиране всяха голяма паника у столичани. И то с необективните си и некомпетентни информации и репортажи. Повечето от материалите, излъчени по Българската национална телевизия и Българското национално радио и в печата, са тенденциозни, заблуждаващи общественото мнение. Неприемливо е обяснението и на Софийската градска прокуратура. Язовир "Искър" е изпускан безконтролно, а Националната електрическа компания /НЕК/ е създала условия по всяко време да изпуска язовира за производство на електроенергия, обяснява Нестор Несторов. Това отговор ли е, г-н Татарчев? На обществеността трябва да се каже къде отидоха над един милиард кубически метра вода от язовир "Искър". Злоупотребено ли е с нея?

Общественият комитет за защита на планините и реките в Благоевградски и Кюстендилски окръг не възприема взетото решение от Министерския съвет за продължаване строителството на комплекса "Рила". Той смята, че кабинетът на Ж. Виденов е заблуден не случайно от вицепремиера Д. Конакчиев и министрите Г. Георгиев и М. Коралски. Как иначе да се обясни следният факт: На сесията на Общинския съвет в Сапарева баня съветниците, освен че с пълно мнозинство взеха решение против строителството на обекта "Скакавица - тунел Джерман", решиха и от следващия ден - 6 февруари 1995 г. - вдигнаха савака на р.Джерман към София и в язовир "Искър" ще отиде далеч повече от 4 млн. кубика вода! Ясно е, че се тръгва към продължаване на строителството на този стар и ненужен обект, който освен че ще унищожи най-красивите ни планини, ще създаде силно социално напрежение в район с над половин милион население.

Изхождайки от всичко това, общественият комитет за защита на планините и реките смята, че правителството е подведено да вземе скандалното решение.

Ето защо настояваме:

1. Министерският съвет да назначи върховен технико-икономически съвет за разглеждането на проекта за комплекса "Рила". Основното ядро от членовете му да бъдат учени от различните институти на БАН, имащи отношение по проблема, а негов председател да бъде директорът на Института по водни проблеми проф. Тодор Христов.

2. Трябва да бъдат освободени от постовете им господата: председателят на Съвета по водите при Министерския съвет Георги Файтонджиев и инж. Бранимир Натов, заместник-министър на околната среда, чиято "заслуга" е повече от 15 години това министерство да подкрепя проектите на "Енергопроект".

3. Настояваме Софийска градска прокуратура да доведе докрай разследването на виновниците за изпускането на язовир "Искър" и да информира обективно българската общественост. Да се потърси отговорност за пропилените около един милион лева за проектирането на вариант на ВК "Рила" на кота 1000, след като се е знаело, че ще се строи на кота 1500.

Благоевград, 2 март 1995 г.

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елиана Масева - кмет на Община Благоевград

                                                                                            ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: инж. Иван Ремичков - кмет на гр. Рила

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТОСТАТУТ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА НАЦИОНАЛЕН БЛОК НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, РАЗГЛЕДАН И ОДОБРЕН /6 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/ ОТ УЧРЕДИТЕЛИТЕ - НАЦИОНАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ, АСОЦИАЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ И НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ". Документът ще бъде внесен в Софийски градски съд за регистриране на синдиката по Закона за лицата и семейството.

 ПРЕАМБЮЛ

Днес съществуващите в България условия на труд пораждат несправедливост за големи групи от хора и предизвикват тяхното справедливо недоволство. Въпреки че полагат труд за общото благо, много работници и служители живеят в мизерия и с непоносими лишения. Не са редки случаите, когато в предприятия от производствената сфера и в проектантски институти месеци наред не се изплащат трудови възнаграждения. Продължителните принудителни незаплатени отпуски са обичайна практика. Ръстът на трудовите злополукии на общите и професионалните заболявания бързо расте. Стотици хиляди хора остават без работа.

За да защитят трудовите и осигурителните си права, хората на наемния труд се сдружават в синдикални организации. Независимо от това те не получават ефективна защита поради обстоятелството, че трудовото законодателство е твърде несъвършено и дава възможности за погазване на основните синдикални права. Кодексът на труда създава условия за синдикална дискриминация. Правителствени постановления отнемат правата на организирани[?] работниците и служителите да участват чрез свои представители в тристранното сътрудничество. Реално тези хора са лишени от правото да преговарят с работодателите си и да сключват колективни трудови договори с тях. Ето защо те губят вяра, че синдикатите могат да ги защитят. В резултат на това организациите започват да линеят и да се топят. Все по-често хората питат: "Има ли синдикати в България и какво правят те?" Справедлив въпрос, но с труден отговор.

В България има синдикати, които са сравнително силни и мощни, но те черпят сила от благоволението на държавните власти и работодателите и обслужват техните интереси, а не интересите на трудещите се. В отплата получават огромни имоти. С приходите от тях поддържат мощен административен апарат. За да задържат членовете си, които масово ги напускат, те монополизират синдикалната представителност и налагат синдикалната дискриминация и синдикалното изнудване като нормални. Така подкопават основите на свободния синдикализъм и демокрацията, които градим.

Има и други, истински свободни и независими демократични синдикати - Асоциацията на демократичните синдикати, Националния професионален съюз и Националната синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб" /АДС, НПС и НСФ "ГМХ"/. Ние сме техните членове. Днес нашите синдикати са подложени на разностранен задушаващ натиск. Разделени и без необходимите условия за синдикална дейност, те не са в състояние да осъществяват своите цели и задачи. Ето защо те трябва да съгласуват намеренията си и да действат заедно за осъществяването на по-ефектнивна синдикална защита. Това е възможно чрез създаването на демократичен синдикален блок от конфедеративен тип.

Създаването на демократичен синдикален блок е осъзната необходимост. Той е израз на солидарността, на надеждите и стремежите на работниците и служителите, сдружени в демократични синдикални организации, които представляваме.

Чрез блока трябва да осигурим пълното признаване и упражняване на синдикалните права, укрепването на основните свободи, постигането на сигурност, висок жизнен стандарт и други условия за достоен живот, които справедливо се полагат на трудещите се хора и на техните семейства.

Крайна цел, която си поставяме, е установяването на общ и траен мир на основата на социална справедливост и демократично общество. Ние ще се борим решително срещу всички, които се стремят да превърнат хората в тълпа и да поробят човешката душа, срещу силите, които пречат на изграждането на демократичните институции в България.

Ние ще работим отговорно за съгласуването на интересите на целия български народ. Ще се стремим към създаването на действително хуманен режим на работа в България. В това отношение блокът ни ще бъде положителен пример за подобни организации в други държави, които желаят да подобрят условията на труд в собствените си страни.

Синдикалният блок ще осъществява задачите си чрез демократични средства в рамките на конституционните права и международните договори, по които България е страна.

Блокът ще сътрудничи с национални и с международни специализирани и общи правителствени и други организации, включително на работодатели и трудещи се, земеделски и кооперативни, неформални и политически, които имат задачи в сходни области.

Като отчитаме състоянието на държавата и на обществото, с грижа за бъдещето на България ние приемаме този статут и декларираме, че ще спазваме разпоредбите му, както следват:

ИМЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Чл.1. Тази организация ще носи името Национален блок на демократичните синдикати, или съкратено НБДС.

СЕДАЛИЩЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Чл.2. Седалището на НБДС е в столицата на България - София.

ОСНОВАНИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА НБДС

Чл.3. НБДС се създава на основание и като резултат от договор за конфедериране между Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/, Националния професионален съюз /НПС/ и Националната синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб" /НСФ "ГМХ"/, подписан на 6 март 1995 г. в София.

Чл.4. Правото на демократичните синдикати да създадат общ блок произтича от разпоредбите на чл.8 от Международен пакт за икономически, социални и културни права и чл.22 от Международен пакт за граждански и политически права /ратифицирани с Указ 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г., обнародвани в "Държавен вестник", бр.43 от 28 май 1976 г., и в сила за Република България съответно от 3 януари 1976 г. и от 23 март 1976 г./, и чл.5, ал.4, чл.44, ал.1, и чл.49, ал.1, от Конституцията на Република България, приета на 12 юли 1991 г., обн., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г., които гарантират правото на синдикално сдружаване и синдикалната свобода.

Чл.5. НБДС се създава на основание на разпоредби от уставите на АДС, НПС и НСФ "ГМХ", които са приети на конгреси и са регистрирани в съда.

Чл.6. НБДС се основава на приети решения на ръководните органи на АДС, НПС и НСФ "ГМХ" за създаване на синдикален блок.

Чл.7. Основите за създаването на НБДС са положени с общите декларации на КС на АДС и ИС на НПС от 9 февруари 1993 г. и на КС на АДС и ИС на НСФ "ГМХ" от 13 февруари 1993 г.

ЦЕЛ И ЗАДАЧИ

Чл.8. НБДС има за цел да осигури представителност на своите членове съгласно Кодекса на труда.

Чл.9. НБДС има намерения:
1. Да упражнява синдикални права в условия на синдикален плурализъм.
2. Да засили и утвърди ролята на демократичните синдикати в държавата и в обществото.
3. Да се бори срещу синдикалната дискриминация, за синдикална свобода.
4. Да осигури равнопоставеност на всички демократични синдикални организации и на техните поделения на всички равнища в системата за тристранно сътрудничество.
5. Да осъществява по-ефективна защита на работниците и на служителите срещу неправомерни действия и бездействие на държавни органи, длъжностни лица и работодатели.
6. Да укрепи синдикалната солидарност.

Чл.10. НБДС е за:
1. Справедливо участие на всички синдикални организации в разпределянето на общосиндикалното имущество.
2. Създаване на независим синдикален печат.
3. Недопускане под каквато и да е форма на монопол над синдикалната представителност.

Чл.11. НБДС ще постига своите цели чрез:
1. Диалог с представители на държавната, общинската власт и с работодателите.
2. Участие в свободни и демократични избори за определяне на синдикалното влияние.
3. Образователни програми, социални дейности, нормотворчески проекти, фондове, синдикална адвокатура, издателска дейност, обмен на информация.
4. Организиране на протести, включително стачки, за уреждане на колективни трудови спорове.

ПРИНЦИПИ

Чл.12. Националният блок на демократичните синдикати се изгражда на конфедеративен принцип.

Чл.13. НБДС има отворена структура. Участието в блока е доброволно.

Чл.14. В НБДС членуват демократични организации.

Чл.15. Членовете на НБДС:
1. Запазват организационната юрисдикция, каквато имат.
2. Запазват автономията и интегритета си, каквито имат.
3. Запазват финансова самостоятелност и независимост.
4. Свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с уставите си и закона.

Чл.16. НБДС защитава автономния характер на своите членове. Целостта на всеки член на НБДС се поддържа и опазва.

Чл.17. Членовете на НБДС се насърчават да елиминират противоречията и дублирането на организации чрез доброволно споразумение.

Чл.18. НБДС проповядва и защитава принципа на свободното колективно договаряне и правата на работниците и служителите и ще се противопоставя на действия, враждебни на тези цели. Организацията работи за признаване и упражняване на правата и свободите на синдикатите и против дискриминацията по синдикален признак.

Чл.19 Членовете на НБДС споделят ползата от организацията.

СТРУКТУРА

Чл.20. НБДС е организация на работници и служители, която обединява синдикални организации с национално значение, които доказват чрез устави, програми и действия демократичния си характер.

Чл.21. Взаимодействието и общото представителство се осъществява от колегиални органи, които се създават на всички равнища.

Чл.22. При един и същи работодател могат да съществуват по-вече от една организации - членове на НБДС.

Чл.23. Когато при един и същи работодател има повече от една организации - членове на НБДС, те определят общи представители, които сключват КТД.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл.24. НБДС се представлява едновременно и равноправно от председателя на АДС, президента на НПС и президента на НСФ "ГМХ" или от упълномощени от тях лица пред други организации, държавни институции и работодатели по въпроси, свързани с дейността на НБДС.

Чл.25. На национално отраслово, браншово и фирмено равнище, на териториално равнище и в предприятията представителни функции имат председателите на съответните съюзи, обединения и основни организации, които са членове на съответните отраслови, браншови и други комитети.

/Пресслужба "Куриер"/

13:00:00
08.03.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Славка Кочева
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!