София, 8 март 1994 година
Брой 45 /1090/

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ТРЕТИ МАРТ - ДЕН НА ОБЩОНАЦИОНАЛНА ПРИЗНАТЕЛНОСТ, НА ДЪЛГ И ОТГОВОРНОСТ ПРЕД БЪЛГАРИЯ" НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

В навечерието сме на 3 март - една от най-светлите дати в новата история на България. На този ден през 1878 г., след петвековно турско робство, в Сан Стефано възкръсна българската държава. Това е събитие, непомръкнало с времето, и оценката за него не може и не бива да бъде подвластна на политическата конюнктура, на партийни пристрастия и субективизъм.

Санстефанският мирен договор очерта границите на държава, отговаряща на етнокултурния и исторически обхват на българската нация. Трети март не само възстанови българската държавност, но и върна нашия народ в лоното на европейската цивилизация.

Освобождението на България дойде с изстраданите национални усилия и жертви. В онзи исторически момент то се яви като резултат от съчетанието на благоприятни външнополитически фактори и най-вече като следствие от Руско-турската война 1877-1878 г., превърнала се за българския народ в Освободителна.

Днес ние се прекланяме пред подвига на българските опълченци, свеждаме глава на признателност пред саможертвата на руси, румънци и финландци, прелели кръвта си за свободата на България.

Радостта от Сан-Стефано бе кратка. С решенията на Берлинския конгрес България бе разпокъсана и изконни български земи бяха оставени под чуждо робство. Това предопредели бъдещите борби, въстания и войни за освобождение и обединение. Като признателни потомци и родолюбиви българи днес ние сме длъжни да работим активно за възстановяване на духовното единство с откъснатите от снагата на българската нация компактни етнически маси.

Трети март не е просто ден на признателност. Той е преди всичко ден на дълга, на отговорността пред днешна и утрешна България.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СИНДИКАТ ПО ПОВОД НА ДЕКЛАРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ” ОТ 23 ЯНУАРИ 1994 Г.

Националният полицейски синдикат подкрепя изцяло справедливите искания на офицерите от Българската офицерска легия "Раковски", огласени в декларацията им от 23 януари 1994 г., и като се обявява категорично против политиката на заплахи и диктат,

З А Я В Я В А:

България е демократична държава, в която границите на демокрацията се определят единствено от конституцията и от законите на страната, а не от схващанията на отделни висши държавни лица.

Политическият неутралитет и единоначалието не са пречка българските офицери и сержанти, обединени в организации за защита на техните професионални, социални и граждански права, да изразяват мнения и становища по жизненоважни проблеми на страната.

Въпросите на националната сигурност, на армията и на полицията не са запазен периметър само за политици и държавници, а засягат всеки български гражданин.

Националният полицейски синдикат, като се присъединява към исканията на легия "Раковски" за свикване на кръгла маса по проблемите на армията и на полицията с участието на президента, на председателя на Народното събрание, на председателя на Министерския съвет, заедно с министрите на отбраната, вътрешните работи и финансите, на началника на Генералния щаб, на ръководствата на парламентарните групи и синдикатите, изразява готовността си за солидарни действия.

София, 1 март 1994 г.

ПРЕЗИДЕНТ: Емил Рашев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "ОБЕДИНЕНО БЪЛГАРСКО ВОЙНСТВО", ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 27 ДЕКЕМВРИ 1993 Г. В ПЛОВДИВ.

ПРЕАМБЮЛ:

Предвид раздиращите противоречия в нашия политически живот, рефлектиращ най-пряко в обществото ни като цяло, България е доведена до нестабилност и просешка тояга. Осъществи се намеса на чужди сили отвън, които дестабилизираха страната ни, а това от само себе си налага голямата и енергична намеса и на обединеното българско войнство /ОБВ/ като коректив между партийните борби, на президентството, правителството и на парламента с цел да се спре това стремглаво падение на страната ни в пропастта на кризата, да се спре това икономическо и морално разложение. Да спрем това турцизиране на българския народ /българомохамеданите и ромите/ в Североизточна, Югозападна и Югоизточна България.

Бойният дух на този народ /унаследил и хилядолетния тракийски етнос/, подвизаващ се вече над 1300 години на Балканския полуостров на това евро-азиатско кръстовище от Черно море до Адриатика, от Дунав до Бяло море, винаги е бил в трудни моменти за самия него концентриран и силно български изявен, а именно от това са се страхували великите сили и съседите ни, за да си прокарат своите геополитически и стратегически планове на Балканите, като 115 години вече използват максимата "Разделяй и владей".

България от средните векове до сега не е губила война от съседите си, а е губила територии единствено на дипломатическото поле с голямата помощ на Великите сили.

Този български народ е способен на величия в своята дългогодишна история при хан Аспарух, цар Крум, цар Симеон Велики, цар Калоян и цар Иван-Асен с неузнаваемото свиване и падане под византийско и турско робство /седем столетия чуждо владичество над този народ/.

В основата на този анахронизъм е стояла както преди, така и сега продажната политика на некадърните управляващи български власти, които с цената за лично облагодетелстване продадоха и разградиха България все за някаква мнима демокрация, подложени на натиска на новия икономически ред с предусловия, водещи към всестранен сепаратизъм в обществото ни като цяло.

Законът за отбраната и военните сили, Министерството на вътрешните работи /МВР/ и полицията все още не са актуализирани от Народното събрание, с което непрекъснато се уронва престижът на българския офицер и се излага нацията ни на опасност.

Единствено българските националдемократи сме верни на заветите на нашите предци будители като Отец Паисий, Георги Раковски, Левски, Ботев, Караджата, Каравелов, Даме Груев, Гоце Делчев, Ванче Михайлов, Тодор Александров, Димитър Маджаров, Михаил Герджиков и др. Георги Кондалов, напомняйки ни с последния си стон, заяви: "Проклети да сте, ако не продължите борбата докрай за освобождение от турско робство на българските земи." В допълнение преутвърждаваме делата на Стефан Стамболов и много други българи от нашите революционни борби. Ние, патриотите от националната опозиция, в нашата обществена дейност не сме служили и няма да служим и да играем по свирката на който и да е финансов магнат или групировка. Ние ще играем единствено по гайдата на майка България. Ние служим единствено на този, който стои зад нас, а това е целокупният български народ.

Това, че съюзът ни е надпартийно сдружение, не означава, че ние не заемаме определено десноцентристки позиции.

Основни морални принципи ОБВ приема като клетва:

Нашето верую е мото за нас: и последната си стотинка ще дадем за добруването на Родината, а не да трупаме несметни богатства, по думите на Стамболов, както това правят някои политически сили и български политици за лично облагодетелстване.

Водени от тази мисъл, с обич и любов съм Отечеството, ние отдаваме за него най-ценното на човешката личност - живота.

ОБЩИ ВЪТРЕШНОСЪЮЗНИ И СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА СДРУЖЕНИЕТО. НАЦИОНАЛНА И СОЦИАЛНА ПРОГРАМА

1. Организаторите от Инициативния комитет и учредителите желаят в Националния съюз ОБВ да влязат първо и преди всичко мощни люде и качествени българи /от гледна точка на непреклонността им да защитават подкопаните устои на националните интереси на Отечеството/, които назовават себе си и действат изключително като българи - явяващи се авангарден щит от предната фаланга на националните бранители в този най-труден за страната ни преход от социализъм към демокрация /авторитарно-тоталитарен социализъм към демократичен капитализъм/, по-тежък даже и от икономическите кризи на столетието в периода 1931-1932 г. и 1947-1948 година.

2. Съюзното членство задължава всеки един от нас да привлича към формированието ни верни последователи чрез изясняване на целите и задачите му в българското общество и извън страната, да работи за честта на българския офицер, за професионалната и социалната защита на действащите и запасните войни както в армията, така и в транспортните войски, трудови /строителни/ войски, МВР с вътрешни войски /жандармерия/, Противопожарната охрана/ППО/ и Гражданска защита.

3. Организаторите и учредителите ще ползват всички законни средства за установяване на целите и задачите, принципите и признаците, които са си поставили, съобразявайки се с хуманните и с други изисквания на международните общности и вътрешнозаконовата уредба на страната, с които ще процедираме в бъдеще.

4. Националният съюз /НС/ ОБВ ще се бори България да бъде България /като страна за себе си/ - без вмешателства от Изтока и от Запада.

5. Допустимо е на по-късен етап при допълване на целите и задачите да се направи обединение с други офицерско-сержантски формирования, като засега няма да се противопоставяме с легия "Раковски", легия "Цар Симеон II", Сдружението на запасните офицери и сержанти на г-н Докторов и г-н Нешо Нешев, а ще се допълваме в интерес на България.

6. Реална защита на българите в чужбина с помощта на организационно-правно-юридически методи и средства, с трактовките на международно приетите документи за защита на човешките права и с отделяне на парични средства от бюджета на страната, а когато се изчерпят всички законосъобразни начини и средства, подходи - и последно със силата на българското оръжие.

Ще търсим приемливи взаимноизгодни двустранни изселнически спогодби само от Банат, Бесарабия /Молдова/ и Таврия /Украйна/ при определено желание на тези наши сънародници.

7. Издигане на духа /самочувствието/ и имиджа на българина както в чужбина, така и в България чрез възраждане и издигане на националното самосъзнание, водещо до единение на етноса с националната българска сплав в ума и съзнанието преди всичко на подрастващото поколение, с подход към връщане в историята ни, в обучение в съвременни бойни изкуства /в бъдеще в някои висши български училища/. Наред с историята да залегне като предмет и да се изучава като дисциплина етнология и други подобни. Единение само по дух на всички българи в лоното на българската нация - майка България.

8. Ние сме за Мизия, Тракия и Македония. Ще отстояваме с паметта на дедите ни принадлежността към България на тези територии и сънародниците ни, живеещи в тях, независимо че те вече са почти асимилирани и претопени. Определена вина за това носим и ние, но най-вече съседите ни и преди всичко Великите сили - световната Масонска ложа, - използвайки максимата "Разделяй и владей" и осъществявайки своите геополитически и стратегически планове и цели на Балканите. Това възраждане на духа на нашите сънародници може да стане чрез постоянна просветителска дейност с много контакти, с възвръщане на българските имена на реки, планини и области в тези бивши наши територии под чуждо владичество. Ще се борим първо Вардарска Македония да се слее с майка България чрез конфедерация, предложена от нас до правителствата на двете републики - Република България и Република Македония. Териториални претенции абсолютно са основателни и ще ги защитаваме по дипломатически път с помощта на ООН, ЕО и Съвета на Европа със силата на историческите неопровержими доказателства от далечното и близкото минало чрез отстояване на пътя към обединена Европа или славянска конфедерация без граници и без териториални кроежи. За нас българите, където и да се намират те, да бъдат събудени по дух, за да отстояват българската си принадлежност и характер.

9. Въпреки нашите определени основателни искания към всичките ни съседи ние ще поддържаме доброжелателни отношения, защото това е възможно изключително по мирен начин и дипломатически път.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 8 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОНЦЕПЦИЯ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ.

Практическите мерки в социалната сфера биха могли да вземат следните направления:

1. Разработване на национална програма за материално и за духовно развитие и за осигуряване на подрастващото поколение, която да отчита образователните, трудово-професионалните, военнотехническите, здравните, спортно-развлекателните, етническите, духовните и религиозните аспекти на проблема за младежта в България.

2. Повишаване на социалния статус и значително увеличаване на материалното осигуряване на специалистите, обслужващи институционалните основи на системата за национална сигурност - служители в националната администрация на висше управленско равнище, военнослужещи във всички родове войски, националната дипломатическа служба, всички специализирани служби и звена с разузнавателни и контраразузнавателни функции, други държавни органи в системата.

3. Общата социална политика да бъде съобразена с принципа, че през следващите няколко години на преход към пазарна икономика държавата е длъжна да защитава и осигурява интересите на различни социални групи и отделни граждани, оказали се в дълбока социална безизходица, включително да принуждава и контролира частните работодатели с цел да спазват стриктно трудово-социалното законодателство.

4. Въвеждане на нови принципи на социално осигуряване, съчетаващи задължителността с доброволността и с използване на пазарни лостове; изграждане на обществено-държавна система от "социални работници"; чувствително разширяване на преференциите и стимулите за обществени и частни институции и отделни граждани, отдадени на социалното дело на благотворителен принцип, и т.н.

5. Преодоляване на демографската криза у нас е от първостепенно значение за националната сигурност, но то не бива да се обвързва главно с етническия проблем, а да се размие в по-общата политика за постигане на балансирано гражданско общество с присъщата му средна класа. В конкретен методологически аспект решаването на демографските проблеми следва да се облегне на повече деполитизирани средства като семейно планиране, изграждане на социално, а не етно-религиозно обусловен имидж на съвременната българска жена и семейството и т.н.

Демографската политика би трябвало да заложи на т.нар. качествено възпроизводство на населението, което адекватно да обслужва и каузата на националната сигурност.

6. Разработване на социални програми по региони, съчетани с форми на регламентирано по междудържавен път трансгранично локално движение на хора, стоки и капитали

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Външната политика като част от политиката за сигурност се ръководи от външнополитическа доктрина на Република България, която е обвързана с националните интереси и непосредствените цели и задачи на страната за следващите 3-5 години.

Предназначението на външнополитическата доктрина, каквато за първи път ще се приема у нас, е:

- да определи политическите, геостратегическите и интеграционните рамки на българската външна политика;

- да конкретизира ролята и приноса на външната политика и дипломацията ни за прехода от тоталитарно към демократическо общество и пазарна икономика;

- да насочва действията на българската дипломация и да очертае структурните и кадровите реформи в националната дипломатическа служба;

- да създаде яснота у чуждестранните партньори за стратегическите цели на външната ни политика и на средствата, с които смятаме да ги осъществим.

Външнополитическата доктрина почива на принципа за консенсусното начало във външната политика в условията на многопартийна демокрация.

В съответствие с общите насоки:

1. В центъра на външнополитическата доктрина залягат вижданията на България за умиротворяване, за стабилизиране и за процъфтяване на Балканите като част от нова Европа. Регионалната политика на България е свързващото звено между политиката й в сферата на националната сигурност, и в сферата на международната сигурност въобще. От друга страна, съдържанието и ефективността на регионалната ни политика ще определят в очите на международната общност "относителното тегло на полезност" на България в новата стратегическа обстановка в Европа и в света. На тази основа ще се очертаят условията и сроковете за приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз и характерът на отношенията ни с другите наши основни партньори - съседите, Русия и Украйна, САЩ.

2. Основна цел на българската регионална политика е създаването на регионална система за сигурност от нов тип, която да изключва употреба на сила между държавите и етносите в Югоизточна Европа и на Балканите. Основополагащите принципи на такава система са:

- създаване на трайни регионални и субрегионални интеграционни връзки като основа за създаване на реално доверие във военностратегическата област;

- институционализиране на механизъм за консултации и за преговори между балканските страни на две равнища: общобалканско /посветено на общите проблеми като международна регламентация на ново балканско статукво след югоконфликта; транснационални инфраструктурни и енергийни проекти, и т.н./ и субрегионално /посветено на специфични международни проекти по границите или на територията на група балкански страни/, като двете равнища бъдат органически и функционално свързани;

- крупните интеграционни проекти и целият процес на създаване на единна система за сигурност на Балканите се извършват на всички етапи с политическата подкрепа и икономическия и финансов принос на държавите - членки на ЕО /ЕС/, САЩ и Русия; Съществена роля може да играе също сътрудничеството с някои източно- и западноевропейски странв извън ЕС и перспективни партньори като Израел, Япония, Китай, ЮАР, отделни арабски държави;

- обвързаност на системата за регионална сигурност на Балканите с ООН, СССЕ, ЗЕС и НАТО, като някои форми на превантивна дипломация, гласувани от тези организации, бъдат приложени на Балканите изпреварващо и в приоритетен порядък.

3. Разработване на алтернативни подходи за регионална политика на България в случай на отхвърляне на нейните конструктивни идеи и невъзможност да се създаде общобалканска система, "гарантирана" от извънрегионалните сили с тяхното пряко участие.

4. Придържане към полицентристка геостратегическа и интеграционна ориентация, с приоритет в посока Европейския съюз.

5. Разработване на концепция за т.нар. външни военни гаранции за националната ни сигурност - първо, в условията на еволюираща регионална интеграция и второ, при невъзможност за създаване на регионална система за сигурност.

Доколкото нашата общественост проявява последователен интерес към въпроса за военните гаранции, създаването на единна регионална система за сигурност е една от перспективните форми за получаване на военни гаранции, тъй като може да се допусне, че държавите и военните съюзи, предоставящи гаранции или участващи пряко в регионалното начинание, биха приели да гарантират прехода към общобалканска система за сигурност /а не отделни балкански страни/.

6. Евентуално членство в ЗЕС и НАТО да се обвърже с периода на реално интеграционно сближаване със страните - членки на тези две военни организации, и с полицентристката геостратегическа ориентация на България.

7. Изследване и разработване на вариант за траен неутралитет на България - особено в случай на неуспех на идеята за привличане на ЕС, Русия и САЩ към единна стратегия спрямо Балканите.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
08.03.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!