София, 8 април 1993 година
        Брой 68 /855/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 8 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА В."РАННО УТРО".

Заглавие с едри букви във в."Ранно утро" от 5 април 1993 г. изуми една част и хвърли в злорадство друга част от българската общественост. Заглавието е "СТЕФАН САВОВ ОСАКАТИ реституцията чрез фалшификация". Твърдението е още по-абсурдно, ако си припомним всички нападки срещу г-н Савов като "главен вдъхновител" на българската реституция. Юридическият казус в статията не заслужава внимание, защото такъв казус там няма. Обвиненията, че Стефан Савов в качеството си на председател на Народното събрание е "манипулирал" приемането на основния закон за реституцията, като е елиминирал реституирането на движимите имущества, е нелепо. "Аргументът" е параграф 2 - заключителната разпоредба на закона. Той повелява Министерският съвет да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. Този текст би могъл да бъде единствено такъв, тъй като следва генералната логика на закона, чието заглавие е Закон за възстановяване собствеността върху одържавени НЕДВИЖИМИ имоти и чийто основен текст, чл.1, гласи: "Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти..." На всичко отгоре председателят на Народното събрание не подписва законите, преди те да са подписани от председателя на Законодателната комисия.

Впрочем не юридическият случай е важен тук. Той е съвсем ясен и за студентите по право и не е обект на тези редове. Голямата опасност, която предизвиква тревогата ни, е коварната атака, чиято крайна цел не е дори персоналното дискредитиране на Стефан Савов, а удар срещу цялостния политически образ на СДС. Нелепото твърдение, че Стефан Савов "във важни моменти прави сериозни услуги на политическия противник на СДС", цели именно това. Моментът е точно подбран - след единодушното му избиране за председател на Парламентарната група на СДС, което се възприема от всички като гаранция за нейното допълнително сплотяване и единодействие. Инсинуацията е очевидна - начело на СДС стоят хора, които работят срещу интересите на репресираните и ограбените от комунистическата власт.

След почти едногодишните внушения, че "СДС работи съзнателно срещу социално слабите слоеве и в интерес на бившите едри собственици", сега СДС чрез Стефан Савов се противопоставя и на същите тези собственици. "СДС в този си вид работи срещу всички" - би трябвало да е желаният извод. Тази тотална дезиформация, чийто проводник в случая е "Ранно утро", цели внасяне на смут и объркване сред българската общественост, която продължава да вижда в лицето на СДС единствен гарант за възобновяване на демократичните процеси на промяна у нас. Невъзможността да бъде дискредитирана самата идея и платформа на СДС води до нечистоплътните опити за злепоставяне на лидерите на СДС, както и до недостойни внушения, които целят подмяната на антикомунистическата и демократична формация СДС с "истинското", перестроечно СДС - мечтаната политическа рожба на комунистическите "реформатори". Във връзка с тези инсинуации НКС на СДС заявява, че с публикацията си в. "Ранно утро" за сетен път се нареди сред няколкото български всекидневника, които откровено воюват за реализацията на този план. Позицията на вестника е още по-опасна, защото той афишира себе си като изразител на определено "течение" в СДС и по този начин преднамерено противопоставя членовете на СДС един на друг.

София, 6 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 април - Следва предоставеният за разпростарнение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОБЛЕМИТЕ НА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ.

След обстойно проучване на организацията и провеждането на поземлената реформа в страната Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия /ИБ на БСДП/ изразява пред българската общественост своята сериозна загриженост за опасността по-нататъшното провеждане на реформата да бъде сериозно затруднено, забавено и в отделни региони дори провалено.

Длъжни сме да заявим:

1. В общ план за цялата страна предварителният етап на реформата е приключен.

2. Всички структури, необходими за преминаване към следващите етапи, са изградени и са в състояние да работят, ако им се осигурят необходимите условия.

3. Провеждането и бързото приключване на аграрната реформа е решаващо условие за реалната смяна на системата.

Констатираме, че реформата е набрала скорост и ще бъде престъпление да бъде спряна и да не се помогне на всички институции, които имат отношение към нея, за да бъде завършена.

4. Въпреки огромната работа, която е свършена, и изразходваните за нея значителни суми реформата е в опасност:
- защото следващите й етапи не са изцяло законодателно осигурени;
- защото не са приети и обнародвани от Министерския съвет необходимите, изготвени и предложени от Министерството на земеделието подзаконови нормативни актове, свързани с прилагането на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му;
- защото реформата не е осигурена финансово. По проектобюджет за тази дейност на Министерския съвет се предвиждат около 600 млн.лева, докато само за техническите дейности и фонда на екипите, свързани с тях, са необходими 1600 млн.лева;
- защото въпреки високия професионализъм и гражданската отговорност на служителите от Управление "Поземлена реформа" при Министерство на земеделието с наличните 24 специалисти по приемане на плановете за земеразделяне не е възможно проконтролиране и приемане на предстоящите за 1993 г. над 50 000 етапа;
- защото ако веднага не се решат финансовите, техническите, нормативните и организационните проблеми на всички съпричастни институции извън Министерството на земеделието, реалното въвеждане във владение на собствениците на земя и получаването на документ за собственост ще изисква години;
- защото не са регламентирани ясно и точно правомощията и взаимоотношенията на съда, прокуратурата, общинските администрации, общинските поземлени комисии и нотариата.

ИБ на БСДП изразява своята тревога за опасността да бъде унищожен националният генофонд от животни, птици, сортове и хибриди, което трябва да се квалифицира единствено като обезкръвяване и геноцид в тази област.

Във връзка с изложеното заявяваме категорично:

1. Смяната на системата е невъзможна без връщане на земята на нейните собственици. Ние сме за такава частна собственост, която да носи доход на притежателите й, а те да могат да се разпореждат с нея по свое усмотрение.

Като приветстваме обединяването на селските стопани в кооперации, ние разглеждаме тези кооперации единствено като свободни сдружения на свободни частни собственици.

2. Отговорността за незавидното състояние на земеделието ни след провала на комунистическата диктатура днес пада главно върху раздирания от партийни борби парламент и некомпетентното управление на досегашните правителства. Неприемлив е стремежът тази отговорност да бъде прехвърлена върху екипа на сегашното правителство и главно върху Министерството на земеделието.

3. Първостепенна задача на смяната на системата е бързото и навременно извършване на реформата в земеделието, защото от това зависи изхранването на населението н физическото оцеляване на българина.

Огладнее ли селото - градът ще умре!

Застрашен е нашият хляб!

Бием тревога и призоваваме всички към разум, отговорност и активно отношение към този въпрос, засягащ най-пряко оцеляването на всеки от нас!

София, 5 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 8 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ "ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА" НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.

Приватиазцията е един от основните пътища за преструктуриране на националното стопанство и за изграждане на пазарна икономика в България.

Партия Нова България е дълбоко убедена, че за успешното й провеждане приватизацията изисква ясна подкрепа от преобладаващата част на българския народ и широк консенсус на политическите сили и обществените, съсловните и синдикалните организации.

Ние сме убедени, че сме в рамките на широк диалог и деидеологизирана, освободена от партизанщина и користолюбие дискусия могат да бъдат формулирани обективни и обществено приемливи позиции по темповете, обхвата, методите и начините на приватизация. Само по този път може да бъде опазено националното богатство от разрушаване, разпиляване и обезценяване и да бъде възстановена вярата на българина в пазарната икономика.

- Ние разглеждаме приватизацията не като еднократен акт, а като дълъг и сложен процес, изискващ стриктно спазване на закона и съобразяване с историческите дадености и социалната справедливост. Ние сме за разпределение на разумна част от националното богатство между всички български граждани. Само така национализираният през десетилетията труд ще бъде справедливо уважен.

- Приоритет в приватизационния процес трябва да имат усилията на частния бизнес за присъствие и инвестиции в свободните пространства на икономическата инфраструктура. Само строителството "на гола поляна" е това, което веднага и на място създава и работни места, и условия за свободна конкуренция с вече съществуващите производства и услуги.

- Ние сме удовлетворени, че идеите на партията и постановките на лидерите на частния бизнес за мораториум върху приватизацията в области от национална важност намират все по-широк резонанс. Партия Нова България заявява още веднъж необходимостта от опазване на националния характер на енергетиката, транспорта, съобщенията и военнопромишления камплекс. Обективните дадености и националните ни приоритети изискват тези отрасли да бъдат извадени от приватизационни помисли поне за близките 5-10 години.

- Приоритет в приватизационния процес и в неговия резултат трябва да имат българските граждани, националните предприемачи и капиталисти. Лидерските позиции в българската икономика следва да бъдат запазени за българската национална буржоазия.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТОЛИЧНИЯ РЕГИОНАЛЕН КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ДЕМОНТИРАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ.

Чрез действията на президента Желев и ОФ правителството на Беров бяха създадени условия за ативизираие на реваншистките амбиции у соцкомунистическите функционери. Проява на тези амбиции са организираните напоследък от тях протести и действия срещу законното решение на Столичния общински съвет за демонтиране на паметника на червената армия-окупатор, забит в сърцето на българската столица от сторонниците за превръщане на България в задунайска съветска република.

Решението на Столичния общински съвет е компетентно, гласувано по законен начин от демократично избран орган на местно самоуправление, което не би трябвало и не може да бъде оспорвано от когото и да е! Това решение напомня, че Червената армия нахлува в България като завоевател и установява комунистическа диктатура.

Ние призоваваме всички български патриоти, обществени и политически организации да не се поддават на инсинуации и подбудителства и да не участват в действия, които накърняват чувството ни за национално достойнство и водят до изостряне на политическата обстановка в столицата и страната.

София, 7 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 8 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ "РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯ" НА АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ХАРАКТЕРА И ИЗХОДА ОТ КРИЗАТА. Документът е предложен за обсъждане на Общопартийната конференция на Българската социалистическа партия /27 и28 март 1993 г., София/.

Българският буржоа-капиталист също не отговаря на класическия образ, наследен от теорията и историята. От гледна точна на произхода на натрупаното богатство българските имотни прослойки са твърде различни. Могат да се различат поне три различни групи. Първо, капитали, чийто произход може да се проследи преди 10 ноември 1989 г. и които са натрупани за сметка на държавата от бивши висши държавни и партийни функционери благодарение на привилегированите им позиции в системата на управление на държавното национално богатство. Наред с тези /условно наречени/ "стари червени капитали" днес в България функционират също така и "стари сини капитали" /названието, разбира се, е условно/. Те са "сини", доколкото техен субект е прослойката на реституираните бивши собственици, а са "стари", доколкото техните субекти осъзнават произхода на имуществото си като "законно възвърнато", а не като новопридобито. Трета група капитали имат своя произход в най-ново време и са натрупани за сметка на държавното /и одържавеното партийно/ имущество от държавно-партийни функционери благодарение на навреме заетите удобни позиции в политическия живот. Трансформирането на политически в икономически привилегировани позиции продължава и днес, при това с бурни темпове. Политиката продължава да се осъзнава все още като особен тип стопанска дейност. Субектите на този трети тип капитал са "червени" и "сини", но само на повърхността на публичността. В дълбочина техният общ икономически интерес е достатъчно силен, за да неутрализира повърхностно демонстрираните политически различия.

Днес различните имуществени прослойки се изявяват политически и общуват в политическото пространство под влияние преди всичко на фактори, свързани с генезиса на тези различни капитали. Все още генезисът, произходът на капитала доминира над неговата същност и начина на функциониране. Все още външните спрямо природата на капитала различия ръководят неговото функциониране. Воден обаче от вътрешноприсъщата си логика на развитие, националният капитал започва да заличава вътрешните си "произходни разлики", вече не толкова произходът, колкото природата и типът на функциониране на средствата /богатството/ са значими при определяне на икономическото и политическото поведение на съответните имуществени прослойки. Разликите между "стари" и "нови" капитали, между "сини" и "червени" капитали /като е важно да се подчертае, че тези две деления не съвпадат/ не се забравят, но стават несъществени. Все повече и във все по-нарастваща степен значими ще бъдат различията между капиталите /и съответните собственици, субекти на тези капитали/ от гледна точка на това дали функционирането на тези капитали увеличава /макар и непряко/ националното богатство, или го намалява. Разликата между компрадорско-спекулативния, паразитния, рентиерско-потребителски капитал, който е национално и социално безотговорен, от една страна, и от друга - производителния, предприемачески капитал, който в крайна сметка /макар и косвено/ увеличава националното богатство, ще става все по-съществена и все по-очевидна. От гледна точка на класовата борба и на една партия, ръководена от класическата доктрина за войната на труда срещу капитала, разликата между компрадорско-спекулативния и производителния национално отговорен капитал е несъществена. От същата гледна точка нито Янко Сакъзов би могъл да защити идеята за "общото дело" на социалистите, нито Георги Димитров би могъл да защити идеята си за народния фронт /включваща "скандалната фигура" на патриотичния индустриалец/.

Насилствено наложеното сталинистко разбиране за война на труда срещу капитала изобщо, което доведе до репресии от комунистите срещу техните съюзници в Отечествения фронт /и според което "народната демокрация е диктатура на пролетариата"/ трябва да бъде отхвърлено.

Разликата между капиталиста-компрадор и "националния буржоа" /модерен аналог на "патриотичния индустриалец" от Г.-Димитрово време/ се формира пред очите на българското общество. Особено важно е да се разбере, че компрадорът-спекулант, който руши националното единство и е основен фактор на продължаващите се и възпроизвеждащите се обществени антагонизми, е обществена опасност номер едно. Като главен агент на "смутното време" /защото само в него той може да се възпроизвежда безпрепятствено/ той е непрекъснат източник на икономическа разруха, правен хаос и политически псевдореволюционни безредици.

Компрадорът-спекулант от търгашеско-рентиерски тип има за свои политически говорители тъмносини свръхреволюционери от типа "всичко до дупка", а като своя ударна сила използва маргинализиращите се и лумпенизирани свои жертви, които без усилия изкарва по площадите за поредната синя революция. Именно това "гориво на революцията" днес се самоосъзнава /съвсем превратно/ като "трудов народ" - факт, който е трудно обясним в логиката на доктринерното разбиране за БСП като партия на "трудовия народ".

Новата компрадорщина в България е социално и национално безотговорна, тя руши социалното съгласие, отрича националното помирение и общественото разбирателство. Компрадорът не увеличава националното богатство, а го руши, уврежда националните интереси и застрашава националната сигурност.

"Общо дело" на всички социално и национално отговорни сили е пречупването на гръбнака на българския компрадор. Националното помирение с него нито е необходимо, нито е възможно. Националното помирение е и възможно, и необходимо като съюз на всички срещу него. Именно защото БСП може /и трябва/ да бъде партия на националното съгласие и помирение, тя е призвана да обединява, а не да разединява всички сили на националното съгласие в борба срещу тези, които го рушат и живеят от неговата разруха.

Преходът на БСП от доктринална към ценностна ориентация /т.е. от идеята за партия на класовата борба на труда срещу капитала към разбирането, че БСП е партия на всички български граждани, които са заинтересувани от свободното, справедливо и солидарно развитие на всеки член от обществото/ е подготвен от развитието на българското общество. На мястото на класическия конфликт на труда и капитала в България има широка основа за тяхното взаимно проникване за дифузия на труда и капитала /разбира се, не компрадорския, а националноотговорния, производителен капитал/, за тяхното сътрудничество, баланс и уравновесено взаимодействие. Партия на такъв съюз следва да бъде БСП, като намира своята социална основа в класовото сътрудничество, партньорство и съгласие, въплъщение на което е именно средната класа. По своята същност средната класа е заинтересувана както от свободата като условие за разгръщане на всяка творческа стопанска инициатива, така и от справедливостта на разпределението на нейните резултати.

В пряка връзка с прехода от доктринално към ценностно самоопределяне на партията се намира и проблемът за т.нар. социална база. Една съвременна партия от социалистически /социалдемократически/ тип не адресира директно ничии частни и групови интереси за сметка на други. Търсенето на отговора на въпроса партия на кого е БСП е отглас на въпроса "партия срещу кого" е тя, то е ехо от времето, когато партията се е осъзнала като боен отряд в класовата борба. Днес БСП трябва да привлича членска маса и да събира електорална подкрепа не толкова и само чрез директна защита на особени групови и класови непосредствени интереси, но преди всичко чрез защита на общовалидни хуманни принципи, общочовешки ценности, въплътени в идеи и проекти за по-добро, свободно, хуманно и справедливо съществуване на всички граждани. По този начин въпросът е не толкова в способността на партията да предложи един проект за желаното бъдеще на България, колкото за самата й способност да твори проекти, да бъде модерна проектна партия, която изгражда не утопични абстрактни модели, неподлежащи на критика и развитие, а упорито, крачка по крачка да увеличава с всеки изминат ден свободата, справедливостта и солидарността на живота в обществото тук и сега.

Но ако една от програмните цели на БСП днес е класовото сътрудничество, националното помирение и разбирателството, толкова по-важна е способността на БСП да постигне нов, хармоничен начин на отношение към себе си, да намери нова форма на съжителство на различните тенденции, движения и фракции в себе си. Партията на класовия мир има нужда от мир със себе си и в себе си, има нужда от нова форма на съчетаване на различните виждания за своята цел и природа. Новото време, за което се бори БСП трябва да настъпи преди всичко в нея, общественият диалог, за който настоява БСП, трябва да започне в БСП.

Известно е, че в една комунистическа партия не е възможно наличието на разномислещи групировки, членовете на такива партии са съгласни че са невъзможни различия по други въпроси, освен по тактическите. Но в една модерна социалистическа /социалдемократическа/ партия различията са не само възможни, но и необходими, защото те са основата на вътрешнопартийния диалог. В една диалогична партия различията - до степен на противоположност - са гаранция за нейната жизнеспособност.

В БСП трябва да има място за всички варианти на лявата култура, включително и за комунистическия вариант. Всички опити за "социалдемократизация" на БСП по пътя на "декомунизацията" са действия, противоречащи на целта си. Осъзнатите различия /не на ниво външни етикети/ поддържат диалога и са залог за конструктивна, проектна и творческа политика.

Сериозен проблем за БСП днес е това, че формалните гаранции, осигуряващи различията, а оттам и диалога вътре в БСП, все още не са заложени в явна форма в сега действащия устав. Той не съдържа необходимите норми и конкретни правила, регулиращи вътрешнопартийната демократична процедура, не урежда нормативно взаимоотношенията в партията по повод участието й в избори /съставяне на листи, ръководство на парламентарната група, отношения между парламентарната група и ВПС и т.н./, по повод изработването на програмни и проектни документи. Уставът не урежда жизненоважния въпрос за прокарване на разликата между изборни политически длъжности и функции, от една страна, и експертно-професионални длъжности, от друга, а стриктното разграничаване между политически и експертни длъжности и функции е изключително важно условие не само за пълноценен вътрешнопартиен живот, но и за нормално демократично управление на държавата, когато БСП е на власт. Уреждането на този въпрос засяга и способността на БСП да удържа демократичната процедура и да прибягва до нея всеки път, когато тя е наистина необходима.

Новата идентификация на БСП, нейното ново самоопределяне не се състои в смяната на етикетите и терминологията, а в новото осъзнаване на своята природа, същност и цели. То е гаранция, че на сцената на политическия живот в България се е появила една наистина нова, конструктивна, проектна и диалогична политическа сила, съчетаваща националната си отговорност със силни социални ангажименти, сила, която с присъствието си в политическия живот гарантира продължението на демократичния диалог в обществото и способства за демократичната идентификация на останалите политически сили.

С много воля и търпимост, с цената на много изпитания, удари и страдания БСП през последните три години допринесе особено много за запазването на гражданския мир и за необратимостта на демократичните промени в страната.

Новото съзнание на БСП е основа и за нейното ново самочувствие - днес тя е не едно от многото политически властоориентирани конюнктурни образувания, а отговорна, стабилна и стабилизираща обществото сила, един от най-важните държавнотворчески фактори на нова демократична България.

/Пресслужба "Куриер"/

10:20:10
08.04.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Цветанка Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!