СОФИЯ, 8 ЯНУАРИ 1990                    БРОЙ 5 /23/

София, 8 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Управителния съвет на Независимото сдружение ЕКОГЛАСНОСТ в София.

Раздухването на националистични страсти крие сериозна опасност за демократичните процеси в страната. Като част от общото движение за демокрация и човешки права сдружението не може да не вземе отношение, макар въпросът за имената и обичаите на българските граждани да не е специфичен за неговата дейност. Това се налага и от обстоятелството, че секции на ЕКОГЛАСНОСТ в страната излизат с декларации и публикации в печата по този въпрос.

Всъщност такъв въпрос в една правова и демократична страна изобщо не би могъл да    възникне. Нещо    повече, насилствената    смяна на имената и потискането    на обичаите на    български граждани -    в най-масова и отвратителна форма, упражнявана през 1970-73 г. и 1984-85 г. - е в пряко противоречие с Конституцията и законите на страната.

Макар и не докрай ясно, решението на Държавния и на Министерския съвет от 29.12.1989 година възстанови потъпканите законни права и свободи на значителна част от гражданите на България. В решението на Държавния и на Министерския съвет    обаче не бяха разкрити причините, които доведоха до националното разединение, подсилено от позорната кампания от 1984-85 година. Не стана ясно също така, какви мерки смята да вземе българското правителство за отстраняването на тези причини, които без съмнение лежат в цялостното развитие на българския социално-икономически живот от десетилетия насам.

В кривите orледала на обществения ни живот тази стъпка бе единствено правилната, а според все още действуващдта традиция във вземането на решения - напълно законна. Никой не беше питал никого, когато бяха сменяни имената и потъпквани обичаите. Смяната на тази политика дойде и като преоценка на миналото, и в резултат на признаването на общочовешките ценности и права.

Да се оспорва демократичността на тави стъпка означава да се оспорва демократичността на тези ценности. Искането за референдум по въпроса за имената е искане да бъдат гласувани общочовешките права и Всеобщата декларация за тях. Никакво мнозинство, колкото и голямо да е то, не може да наруши правото на избор на име и свободата на съвестта. Може ли да бъде гласувана свободата като ценност на цивилизованото общество? Може ли посегателството срещу свободата на другия да се[издига] като основание на демокрацията? Нима диктатурата на мнозинството над малцинството може да бъде демокрация?

Управителният съвет на сдружение ЕКОГЛАСНОСТ се обявява против националистичната демагогия. Близкото бъдеще ще покаже какви интереси се крият зад нея. Сигурно значителен дял в разпалването на националистична вражда имат хората, които са пряко замесени в насилствената асимилация или са облагодетелствувани по някакъв начин от нея. Те сега се опитват да манипулират страховете, съзнателно насаждани от 1984-85 г. насам. Крайно време е да се даде гласност за целия механизъм на т. нар. "възродителен процес", като след парламентарно разследване ясно се посочи персоналната вина на инициатори, ръководители, организатори и изпълнители.

Днес ние решително осъждаме развихрянето на националистична демагогия. Правото на всички граждани на България на благополучен и здравословен живот независимо от тяхната раса, народност, вероизповедание, пол и възраст е основното право, за което ЕКОГЛАСНОСТ се бори. То може да се окаже безвъзвратно потъпкано, ако силите на разума, доброто и хуманизма не успеят да защитят общочовешките ценности.

Ето защо Управителният съвет на Сдружението призовава своите членове и съмишленици да дадат своя принос в тази защита.

В същото време ние не сме съгласни с опитите да се внесе разкол в демократичното движение чрез спекулиране с националния въпрос.

Не сме съгласни също така и с реваншистките настроения, обхванали част от периферните държавни и партийни структури, и със съзнателно разпространяваните слухове за търсенето на териториална автономия и националистична мъст.

Трябва да бъдат защитени правата на всички групи от населението, включително до тяхното гарантиране в райони, където потенциално могат да възникнат огнища на тяхното потъпкване по какъвто и да е признак.

Доброто няма алтернатива. Окончателното преодоляване на конфликтите е далеч. Днес е важна перспективата - общочовешките права и свободи, и начинът на приближаване към нея - националното помирение и законността.

Настояваме тази декларация да бъде прочетена по БТ не само защото държим тя да стане публично достояние, но и защото именно телевизията през лятото на 89-та постоянно настройваше българското население срещу тези, които се изселваха.

София, 5.1.1990 г.
   
/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

Х   Х   Х

София, 8 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА на Независимото дружество за защита на правата на човека в България.

В продължение на повече от век националният въпрс веше ос, около която се въртеше политическият живот в България. По него у нас никога не е имало твърдо установени принципи или общоприета стратегия. Всяка класа, социална група, партия или обществен кръг го решаваше посвоему, некомпетентно и безмотивно, ръководейки се от идеологически догми, политически и верски предразсъдъци, от външни внушения, икономически интереси или конюнктурни веяния.

При все, че никога и от никое правителство той не биде решен правилно изцяло, този въпрос беше индикатор за политическата същност на всяка политическа организация, идеология или лидер. Той беше индикатор и за отношението на всяка политическа сила или отделен деец към демокрацията, правото, хуманизма и зачитането на човешката личност.

Нашето време не прави изключение в този смисъл, а събитията от 1984 г. насам и особено тия през последната седмица за последен път ни увеждават в това.

Наред с всичко изброено този въпрос беше и своеобразен компенсатор за неуспеха, провала или безперспективността на политиката на всеки отделен режим. Всеки път щом стигнеха в задънена улица в политиката и икономиката, управляващите в България развяваха конската опашка на националшовинизма.

Истина е също така, че до най-верни, справедливи и хуманни решения на този въпрос политиците у нас са идвали след поредния погром или национална катастрофа. Но не всички политици.
Живковисткият режим, отказвайки се от основни положения в теорията на марксизма и незачитайки традиционните ценности на хуманизма, настъпателно и неотклонно вървеше по посока на един архаичен, примитивен и безперспективен националшовинизъм. Своята кулминация тази политика достигна през 1984 г., когато името на България доби печална известност в света. Резултатите й в политическата, социалната и стопанската сфера са добре известни. Известни са и неизчислимите страдания, които тя причини на повече от 1 милион български граждани.

След акта от 10 ноември новото ръководство на страната, реалистично оценявайки както резултатите от тази погрешна политика, така и тенденциите от съвременното политическо развитие на Балканите и в Европа, намери в себе си сили, реализъм и мъдрост да се откаже от досега следваната политика в тази овласт, да застане на базата на реализма, истината и разума. И ние, българските правозащитници, които до момента се борехме против политиката нп Живков и страдахме заедно с нейните жертви, не можем да не приветстваме тази стъпка на ръководството на Комунистическата партия и на държавата. Ние като и целият наш народ оваче с тревога следим проявите на национализъм и шовинизъм, немотивираните алогични и провокаторски действия на шепата апаратчици в някои от окръзите със смесено население, следим опитите им да увлекат след себе си част от младежите, лумпените и проявяващите атавистични реакции, уплашени за положението си еснафи, опитите им да възпламенят шовинизма, това което някога Георги Димитров нарече "болестта рак на българския народ", без да мислят за евентуалните последици, които провокираните от тях действия биха имали за съдвата на България.

На всички тия активисти, червенобаретници, бивши легионери, родинци, бранници, на всички тия духовни парии, чиито познания за българската, турската и балканската история се изчерпват с прогимназиалните христоматии, които не са успели да се издигнат до съзнанието за наш български, а камо ли за общ европейски дом, на всички македонствуващи, тракийствуващи, националствуващи и прочее политически и шовинистки юродствуващи, нашият отговор, отговорът на българската общественост, на Съюза на демократичните сили, чиито член-основател е Независимото дружество за защита правата на човека в България, е един: България е отечество на всички свои граждани. В подхода ни към етническия проблем единствено ръководство може да бъде в наше време Всеобщата декларация за правата на човека. Решението на националния въпрос трябва да се извърши по пътя към овщия европейски дом.

София, 4 януари 1990 г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 8 януари - Следва пълният текст на предоставения за разпространение АПЕЛ на Българската радикалдемократическа партия /БРДП/.

ГРАЖДАНКИ И ГРАЖДАНИ,

Българската радикална партия води началото си от 1902...год. , когато известният общественик и народен трибун, борец против личния режим - Найчо Цанов заедно със свои съмишленици я обявява. Това е партия на пълното народовластие, при което върховната власт се упражнява от и посредством народа. Тя се стреми да прокара коренни преобразования в обществения и стопанския живот, за благосъстоянието на всички обществени слоеве, уповавайки се на някои принципи на Великата френска революция, като:

 - ворва срещу привилегиите на аристокрацията и някои слоеве на народа;
 - еднакви и равни права за всички членове на обществото;
 - борба срещу злоупотребите с властта, срещу личния режим, срещу привилегиите, срещу нарушаване на законността и т.н.

Със своята радикална и актуална платформа през годините, Радикалната партия привлича в своите редици множество хора от средата на града и селото, главно малоимотни българи от сферата на занаятите, търговията и земеделието. Принципите на Радикалната партия привлекоха и голяма част от интелигенцията на България като Тодор Г. Влайков, виден белетрист и общественик, поета П.К. Яворов и плеада други хора на науката и перото като професорите В.Ганев, Г.П. Генов, Фаденхехт, Милайков, писателят Г. Константинов, много учители и просветни труженици и т.н.

В различни етапи от националната ни история Радикалната партия е отстоявала принципни позиции по животрептящи проблеми в развитието на България. След националната катастрофа във войните 1912 - 1914 г. и Първата световна война, партията призовава за търсене на отговорност от управниците и монарха и през 1918 г. Същата година Радикалната партия участвува заедно с Партията на тесните социалисти и БЗНС във формираното от Демократическата партия правителство. В парламентарните избори през август 1919 г. Радикалната партия участвува в обща листа с БКП /т.с./, БЗНС и Широките социалисти, която печели близо две-трети от гласовете, като издига предложението да бъдат съдени виновниците за националната катастрофа. След деветоюнските събития от 1923 г. Радикалната партия застава открито в защита на репресираните земеделски дейци. През 1931 г. участвува в коалиционния Народен блок заедно с Работническата партия, БЗНС, Националлибералната партия и Демократическата партия. През 1937 г. участвува в изворите с единна листа заедно с Комунистическата партия, Работническата социалдемократическа партия, БЗНС "Врабча-1", БЗНС "Пладне" и Демократическата партия, като 17 радикали биват избрани зa народни представители. В тези избори широкият Народен фронт издига редица ярки демократични искания - незабавното възстановяване на Търновската конституция и отменяне на всички противоконституционни наредби и закони, издадени след фашисткия преврат от 1934 г. През годините на Втората световна война, партията се обявява решително против въвличането на България във войната, против присъединяването на България към Тристранния пакт, против авантюристичната политика на правителството на Б. Филов. В изборите за Народно събрание на 18 ноември 1945 г. и в изборите за Велико Народно Събрание  на 27 октомври 1946 г. Радикалната партия участвува в Отечествения Фронт, към който се присъединява на 12 октомври, приемайки неговата платформа за коренно обновление на българското общество към демокрация и социализъм.

Убедени сме, че създавайки нова, съвременна Радикалдемократическа партия в новите условия на демократизация на страната, използувайки най-ценното от традициите на някогашната Радикална партия, ние ще допринесем за нравственото прераждане и извисяване на българския народ.

Актуалността на възраждането на Българската радикалдемократическа партия в днешния преломен момент за нашето общество се вижда от нейната програма, в която между другото се отбелязва, че партията:
 - ще се бори народът да бъде върховен господар в страната и сам да се разпорежда със своите съдбини;
 - ще се стреми да постигне народовластието чрез създаване на условия и гаранции за общи и свободни избори по пропорционалната система;
 - ще ратува за правова държава, в която са гарантирани от Конституцията пълна свобода на мисълта, словото и печата, на събранията и сдруженията, на вероизповеданията;
 - ще отстоява принципа за деидеологизация на Българската народна армия и на Министерството на вътрешните работи;
 - ще се бори за подобряване на благосъстоянието на широките слоеве от населението, като издига принципа, че земята е за тези, които я обработват, а заводите - на работниците;
 - ще поощрява частната инициатива в сферата на занаятите и услугите;
 - ще изисква цялостната природозащитна дейност да бъде в ръцете на независими от държавата обществени органи.

По този начин възродената Българска радикалдемократическа партия опирайки се на своя близо 90-годишен опит и на своите традиции в борбата за радикално обновление на българското общество, за неговото добруване, ще даде своя принос в настоящия отговорен и съдбовен момент за България. В единодействие с всички сили, които милеят за България, за нейното превръщане в правова и демократична държава и за достойното й място в цивилизованата общност на народите, ние членовете на Българската радикалдемократическа партия, издигаме своя глас за:
 - ОТМЕНЯНЕ НА ЧЛ. 1 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА;
 - РАВНИ ПРАВА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УЧАСТИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ НА ВСИЧКИ ПАРТИИ;
 - ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИМЕТО И ЧЕСТТА НА ВСИЧКИ РЕПРЕСИРАНИ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЙЦИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

НИЕ АПЕЛИРАМЕ И ВИ ПРИКАНВАМЕ ДА ПРИСЪЕДИНИТЕ И ВАШИТЕ ГЛАСОВЕ КЪМ НАС!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БРДП: ПРОФ. Е.КОНСТАНТИНОВА

 /ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 8 януари - Следват пълните текстове на предоставените за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ, адресирана до Народното съврание, и ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ на Демократическата партия.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, долуподписаните членове на Демократическата партия, основана в края на миналия век от Петко Каравелов, Петко Рачев Славейков, Алеко Константинов и много други светли личности на Българската история,  като изразяваме открито несъгласието си спрямо незаконното ликвидиране на легалната дейност на Демократическата пантия през 1947 година от тогавашните власти, като си даваме сметка за неотложната необходимост от консолидиране на всички демократични сили в движението за демокрация, за плурализъм, за защита правата на човека, за икономически и културен прогрес, заявяваме, че възобновяваме легалната дейност на Демократическата партия.

Членове на Демократическата партия от периода преди 1947 година: Борис Кюркчиев, Димитър Диамандиев, Стоян Лютаков, Петър Кравчев, Станислав Димитров, Атанас Стаменов, Васил Манафов, Иван Вес. Шабанов, Милчо Джаджев, Георги Момчилов, Георги Кантарджиев, Никола Желявски, Христо Аянов, Марин Кръчмаров.

София, 28 декември 1989 година

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР" /


X   X   X

ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, български граждани, съзнавайки своята отговорност пред страната си, възстановихме легалната дейност на Демократическата партия, противозаконно прекъсната през 1947 година от тоталитарния режим. Ние ще продължим нейните славни политически традиции, завещани от П.Каравелов, П.Р.Славейков, А.Константинов и други светли имена от Българската история. Ще съдействуваме за духовното и икономическото възраждане на нашето отечество върху принципите на хуманизма, свободата и демокрацията.

Възстановявайки Демократическата партия, ние правим необходимата стъпка към формиране на политическата инфраструктура на гражданското общество. Основните ценности на демокрацията, които партията ще се стреми да утвърждава, са личната свобода като самоценност, равенството и солидарността.

Демократическата партия има за непосредствена задача легалната трансформация на тоталитарния режим в България.

Партията ще има и неотменен стремеж към реална демокрация, чиито опори за нас са в изконните идеи за:

1.  Човека, като единствено реално дадено и реално действуващо статично и динамично начало на обществения живот.

2.  Естествените човешки права на живот, свобода и личен дял от

3.  Държавните органи в тяхната правна и обществена одухотвореност, в тяхната служба на закона и чрез него - на личната обществена и политическа свобода.

4.  Ограничението на част от държавния суверенитет в полза на международния живот, в полза на постепенното сближаване между народите.

 - Конкретните измерения на демокрацията, по наше убеждение, се изразяват в следните пунктове:

5.  Приоритет на правата на човека пред така наречените държавни интереси, обективиран в положителното законодателство.

6.  Обективно разгърнати свобода на словото, печата, сдруженията, събранията, манифестациите, ПРЕДПИСАНИ СЪС СЪОТВЕТНИ ПРАВНИ ГАРАНЦИИ.

7.  Твърд приоритет на частната инициатива в икономическия и въобще обществения живот.

8.  Ефективни механизми за социална защита и гарантирано обществено равновесие.

9.  Подкрепяне на държавната и кооперативната собственост, доколкото не накърняват свободата на личността и на производството, доколкото конкретно са икономически рентабилни и стопански оправдани.

10.  Гарантиране правото на национално малцинствено и религиозно самоопределение; пълна свобода за вероизповеданията, религиозната пропаганда, образование и възпитание.

11.  Многопартийна парламентарна система.

12.  Право на свободно професионално организиране.

13.  Ефективно разделение на властите; конституционните гаранции в ръцете на съдебната власт.

14.  Придържане към отказ от едностранна идеологическа насоченост в цялостната държавна и обществена политика.

 - Предпоставките и пътищата за създаване на демократично общество според нас са:

15.  Изработване и приемане на нова конституция на основата на Търновската конституция и проекта за "КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", представен от Демократическата партия през октомври 1946 година.

16.  Правата на човека, фиксирани в Международната харта от 1948 година, разгърнати във Виенските договорености от 1989 година, да се считат за структуроопределящ елемент и за преамбюл на бъдещата конституция.

17.  Приемане на нов деполитизиран и деидеологизиран наказателен кодекс; освобождаване и реабилитиране на всички, осъдени за политическите им убеждения.

18.  Пълна отмяна на всички законодателни положения и актове, едностранно ограничаващи свободата на печата, сдруженията, митингите и манифестациите.

19.  Отмяна на всякакви ограничения за местоживеене в страната.

20.  Отказ от националистически шовинизъм; свобода и зачитане идентичността на етническите и религиозните малцинства.

21.  Отмяна на законодателните актове, отричащи или едностранно ограничаващи частната инициатива.

22.  Радикално съкращаване на армията и военните разходи и използуване на освободените средства за социални програми; деполитизация на армията, съкращаване на срока и въвеждане на алтернатива на военната служба в цивилния сектор.

23.  Трансформация на Държавна сигурност в неполитическо, надпартийно ведомство за борба с тероризма и опити за насилствено сваляне на конституционния строй; тя е подчинена на демократичните държавни интереси.

24.  Ликвидиране на партийните организации в съда, прокуратурата, адвокатурата и предварителното следствие.

25.  Недопускане на организационна партийна дейност от какъвто и да е характер по месторабота.

26.  Строго следване на външна политика, защищаваща националните интереси и неотклонно зачитаща общите правила на международното право, с тенденция за присъединяване към бъдещата европейска общност на свободните нации.

- Членовете на Демократическата партия:

27.  Безусловно отричат насилието като метод на политическата борба.

28.  Отричат политическата система, наложена от Сталин у нас след Втората световна война, историческото развите на която се заключаваше в последователното налагане на еднопартиен монопол и произвол в политиката, икономиката и културата.

29.  Не споделят марксизма като политическа и идеологическа доктрина, по неовходимост проектирана като една от разновидностите на тоталитаризма.

30.  Не могат да приемат нравствено-политически компромиси, свързани с отстъпление от основните философски и политически принципи на Демократическата партия.

София, 19 декември 1989 година

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 8 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ПРОТЕСТНОТО ПИСМО на Инициативния комитет на Съюза на антифашистките сили в България, адресирано на Народното събрание и до Политбюро на ЦК на БКП.

Днес, когато с бързи крачки се решават съдбоносни провлеми на Родината, ние, Съюзът на антифашистките сили в България, сме изненадани, че наши представители не са допуснати да вземат участие в "Кръглата маса". С нищо не е оправдано организация като нашата да е лишена от възможността да даде своя принос за демократично обновление на страната.
 
Нашият Съюз включва стотици хиляди участници в антифашистката борба и Отечествената война.

Ние сме последователи на идеалите на хилядите жертви, дадени в жестоката революционна борба. Между нас са и първите, които подеха борбата против режима на Тодор Живков и неговото обкръжение от 1956 г. насам.

Всичко това е достатъчно основание Съюзът на антифашистките сили в България да бъде представен на "Кръглата маса", за което най-решително настояваме.

София, 5.1.1990 г.   

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 8 януари - Следва пълният текст на предоставения за разпространение АПЕЛ към българските учители от Координационния център на Независимото дружество на пловдивските учители.

Ние сме, и досега си оставаме най-безправната и безгласна част от пирамидата, наречена ОБРАЗОВАНИЕ. То отново се озова на опашката от належащи за разрешаване проблеми.

Решенията на Колегиума на Министерството на народната просвета от последния месец доказаха невъзможността му да промени подхода си при вземане на всеобхватни решения.

Въпросите за "кръгла маса" ни най-малко не се отнасят до нас.

А ние работим в настоящето, за да изградим бъдещето. Днес и в бъдеще ние строим човешката личност, националната ни култура, разбирателството и приятелството.

НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО НА ПЛОВДИВСКИТЕ УЧИТЕЛИ призовава всички учители, готови да защитават интересите на българското училище към:

1. Обединяване в конфедерация на независимите учителски дружества.

2. Реално и пряко участие при обсъждане на Закона за народното образование и всички нормативни документи, подготвяни от Министерството на народната просвета.

3. Борба за реална правна, професионална и социална защита на интересите ни.

Средствата да бъдат легални, законни, демократични!

НА БОРБА ЗА СЪВРЕМЕННО ДЕМОКРАТИЧНО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ!

Пловдив, януари 1990 г.   

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 8 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ВЪЗВАНИЕТО на Инициативната група и на ръководството на Народната библиотека "Кирил и Методий".

За майка България дойде часът на надеждата. Надежда за единение на нейния народ, надежда за истина, свобода и красота на бъдните й дни, надежда за честен труд и щастие. Множат се хората, застанали под знамето на демокрацията, без разлика на пол, възраст, занятие, партийна убеденост. Хора честни, обединени от единственото желание само да изградят една нова България - правова, демократична, развита.

Живеем в бурно време. Всеки ден е крачка напред в битката за демокрация. Потомците ни имат право да знаят всичко за тази битка. Така бедно с нашия градеж, ще им завещаем онова чувство за чест и дълг, присъщо за всеки цивилизован гражданин на планетата.

България е една от първите страни в Европа и света, в която от 1897 година чрез специален закон в Народната библиотека постъпват всички предназначени за разпространение печатни и други произведения. Благодарение на него, независимо от превратностите в политическата ни история, библиотеката успя да събере и съхрани историческата памет на нацията.

В днешното бурно и противоречиво време, в което борбата за демократизиране на обществото се съпътства със значителна публикационна активност, Народната библиотека е затруднена при събирането на печатните материали, тъй като голяма част от тях не се печатат по традиционните начини    и се разпространяват по собствени пътища.

Водени от чувството си за граждански и професионален дълг пред писмената памет на нацията, Инициативната група и ръководството на библиотеката се обръщат с молба към всички нововъзникнали и създаващи се обществени организации, партии и движения както и към отделни граждани, да ни съдействат при събирането на печатните материали и документи, които разпространяват.

Молим Ви, предавайте според възможностите си от един до три екземпляра от ВСИЧКИ ПЕЧАТНИ МАТЕРИАЛИ в Народната библиотека "Кирил и Методий", гр. София, бул, "Толвухин" 11, Направление "Комплектуване на българска литература", тел 88-28-11 вътр. 270 и 379.

БЪЛГАРИ, НЕКА ДА СЪХРАНИМ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА ВСИЧКО, КОЕТО СЕГА ТРАСИРА ПЪТЯ НИ КЪМ ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ!

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/