София, 8 февруари 1994 година
Брой 27 /1072/

София, 8 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИСКАНЕ НА ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪРА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БЕРОВ,

Изпълнителното бюро на Федерацията на независимите синдикати на миньорите на заседанието си на 2 февруари 1994 г. единодушно прие искане за оставка на министъра на промишлеността Румен Биков.

Мотивите на Изпълнителното бюро за исканата оставка са следните:

1. Министър Биков е тясно свързан с върхушката на КТ "Подкрепа” и СМФ "Подкрепа" и това е публична тайна. Той носи пряка отговорност за назначаването на предложения от СМФ "Подкрепа" Съвет на директорите на "Горубсо" АД, който съсипа предприятието и щетите са десетки, а може би стотици милиони левове. След като още през август-септември 1993 г. станаха ясни изключително негативните стопански резултати, а също така финансовите нарушения на ръководството на "Горубсо" АД, министър Р.Биков не направи необходимите промени и въпросът бе решен едва след миньорската стачка, с което на предприятието и на неговия персонал се нанесоха допълнителни щети.

Случаят с ръководния екип на "Горубсо" АД далече не е единствен.

2. Министър Биков, комуто правителството възложи утвърждаване на график за изплащане на неизплатените заплати на миньорите, необосновано задели за януари 1994 г. близо 40% от временната помощ.

С това и с недостатъчния контрол по изплащане на заплатите се създаде допълнително голямо напрежение сред миньорите от рудодобива. Има основание да се предположи, че това е извършено, за да се подпомогне несиндикалната стачка, обявена по същото време от СМФ "Подкрепа".

3. На 10 март 1993 г. Федерацията на независимите синдикати на миньорите и Стачният комитет към нея подписаха споразумение с Министерството на промишлеността, съгласно което всички почивни станции на минните предприятия, които се закриват, следва по утвърден до 30 октомври 1993 г. график да се прехвърлят безвъзмездно на други минни предприятия. Министър Р.Биков не само че не изпълни това споразумение, но през септември 1993 г. хариза миньорския почивен дом "Иглика” на завод "Витоша" - София, и в замяна Министерството на промишлеността получи вила в Бояна от същия завод, която се ползва, разбира се, за всичко друго, но не и за почивка на миньорите.

София, 2 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Токмакчиев

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 8 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЪГЛЕДОБИВНИ МОЩНОСТИ.

Координационният съвет на Федерацията на независимите синдикати на миньорите остро се противопоставя на провежданата политика към постепенно ликвидиране на въгледобивни мощности. Тази политика противоречи на стратегическите интереси и на енергийната независимост на страната. Считаме, че тя е продиктувана от користни интереси на определени групировки, злоупотребявайки с временните трудности в икономическото ни развитие и с бюджета на държавата.

Като има предвид тежкото състояние, в което се намират търговските дружества от въгледобива, Координационният съвет на Федерацията на независимите синдикати на миньорите

НАСТОЯВА:

1. Под никаква форма да не се допуска доставката и използването на вносни въглища за ТЕЦ "Марица-Изток 1", ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Марица-изток 3", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, ТЕЦ "Сливен" и ТЕЦ "Република", които са проектирани и изградени за използването на местни въглища.

2. Да се осъществи структурното преустройство в системата на енергетиката. Значимостта на енергийните проблеми налагат създаването на министерство на енергетиката, като в неговата структура да се изгради национална въгледобивна компания.

3. Решаване на проблемите за повишаване ефективността на енергетиката, като това да не става единствено за сметка на закриване на въгледобивни мощности. Резерви в това отношение да се търсят в целия технологичен цикъл - енергоносители, добив, пренос и потребление на електроенергията.

4. Проблемите на въгледобива, неговото състояние и развитие да се решават само след като се приеме цялостна национална концепция за енергетиката. Нейното приемане да стане приоритетно от Министерския съвет с участието на Комисията по енергетика към Народното събрание.

5. Значителното намаление на субсидиите за въгледобива в проектобюджета за 1994 г. /по данни на Холдинг "Въглища” от 3,245 млрд. лв. на 1,679 млрд.лв./ ще създаде предпоставки за аварии, масови злополуки и неизпълнение на Отрасловия колективен трудов договор. Координационният съвет настоява пред правителството този проблем да намери своето решение.

6. Правителството да приеме нова митническа политика, предвиждаща повишени мита за внос на въглища с цел стимулиране на местното производство.

7. Продажбата на въглища за стоковия фонд да се извършва с предимство от търговските дружества производители, без икономически необоснованото посредничество на ДФ "Горивни и строителни материали".

Задоволяване на нуждите от твърдо гориво за стоковия фонд да става преди всичко от брикети и въглища местно производство. Внос на твърдо гориво за стоковия фонд да става само с разрешение на Комитета по енергетика.

Нерешаването на посочените проблеми ще създаде в отрасъла остри социални напрежения, с всички произтичащи от това негативни последици. Федерацията на независимите синдикати на миньорите запазва правото си да преоцени отношението си към правителството и към Комитета по енергетика в зависимост от действията им по изпълнение на настоящата декларация.

София, 3 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Токмакчиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА РУСЕНСКИЯ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", НА ПАРТИЯТА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ И НА ФОРУМА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ПО ПОВОД НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКА КОАЛИЦИЯ ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ".

Русенският съюз "Царство България", Партията на свободните демократи и Форумът на свободните демократи изразяват категоричен протест срещу извършения преврат от Конституционния съюз и Съюза за Търновска конституция на заседанието на Националния политически съвет на Политическата коалиция за Търновска конституция "Царство България" на 5 февруари 1994 г. в София.

В нарушение на приетия статут на коалицията, който предвижда всички решения да се вземат с консенсус, организации с неуредена съдебна регистрация и фантомни партии наложиха избор на ръководство на коалицията със съпредседатели господата Маргарит Мицев, Никола Куртоклиев и Димитър Попов.

Подписалите настоящата декларация считат решението за нелегитимно. Изказваме дълбоко съжаление пред обществеността и всички привърженици на монархическата идея, че по този начин спасителната за България кауза се обрича на провал.

София, 5 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РУСЕНСКИ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ": Росен Минев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ: Кирил Дуков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФОРУМ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ: проф.Иван Калчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО ДРУЖЕСТВО "ЗЕЛЕНИ ПАТРУЛИ" ПО ПОВОД НА УДЪЛЖЕНИЯ СРОК ЗА ЛОВ НА ДИВИ ГЪСКИ.

Националното дружество "Зелени патрули" счита, че мотивите за удължаване срока за лов на диви гъски е неоснователен. Съществуват много други начини за прогонване на дивите прелетни гъски от полетата с посеви. Оплакващите се селяни би следвало да знаят, че могат да използват чучела, кречетала или в краен случай ловците биха могли да стрелят във въздуха за разгонване на птиците.

Такова решение на ловния съвет служи единствено за унищожаване на вече сформирани двойки, което нарушава възможността за поколения на птиците. По тези причини ловът на птици би трябвало да спре. Това удължаване на срока за ловуване излага престижа на България пред международните екологични органи.

Тъй като България е в трасето на виапонтика /или магистралата на прелетните птици/, НД "Зелени патрули" настоява със случая да бъде запозната Международната фондация за закрила на птиците.

София, 1 февруари 1994 г.

НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАТОР:

Амадеус Кръстев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ АНАСТАСИЯ МОЗЕР ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ, ОГЛАСЕН НА РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПАРТИЯТА /29 И 30 ЯНУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Борбата на Беров и Танев срещу ликвидационните съвети продължава още по-ожесточено. Целта е да се поощряват Орсовите комуни и да се осигури победа на комунистите по селата в следващите избори.

Само БЗНС издига своя извънпарламентарен глас, но никой в парламента не го подкрепя, за да разобличи тези посегателства срещу закона и реституцията на земята.

Приватизацията в промишлеността още не е започнала, въпреки че моделът е готов. И това не е случайно, защото, както се изрази Велко Вълканов: "Не ни трябва приватизация, трябва ни производство. С други думи, и там се стремят да запазят държавния монопол, който е все още 95 %, за да си осигурят властта - и финансова, и политическа, независимо че народът чака да се съживи и модернизира нашата промишленост, за да има работа и хляб. Само сред младежта има четвърт милион безработни.

Бъдещето на България се пропилява и обезверява. Пенсионерите изнемогват. Ние сме една застаряваща нация и този факт би трябвало да насочи вниманието към младите. Тази година е обявена за година на семейството. С какво може това правителство и този парламент да зарадват и насърчат съвременното семейство? С гаранции за работа или с повишението на цените на осветлението и отоплението при една индексация на заплати и пенсии далеч под ръста на инфлацията, в резултат на която нашият лев непрекъснато девалвира. Само родно производство и защитни мита срещу вноса ще спрат този срив, но кой да го направи! Бюджетът, за който толкова се говори, е абсолютно нереалистичен и приемането му ще осигури само получаването на поредния транш от Международния валутен фонд. Но и този ход няма да спаси една държава, която няма държавна политика, която няма план за излизане от кризата. Това правителство от "специалисти" беше поело задължението да го направи. То не изпълни обещанието си и затова трябва да се оттегли. То дойде на власт чрез подмяна на народния вот, т.е. в нарушение на принципите на демокрацията, и действията му продължиха в тази пагубна насока.

Политическата и икономическата обстановка не са се променили съществено от предишното ни заседание. Новите елементи са неочакваната среща на председателя на НКС г-н Филип Димитров с шефа на БСП Жан Виденов. Ние винаги сме били за диалог между политическите формации, защото разговори не означават нито преговори, нито съгласие по поставените въпроси, а един обмен на мнения и взаимно изясняване на позициите. Странното е това, че когато преди половин година ние предложихме среща-диалог на главните политически партии и формации на тема предсрочни избори - защо и как, г-н Филип Димитров и СДС отказаха под предлог, че не можели да разговарят с БСП. Това, което ни безпокои, е не фактът на срещата, колкото оскъдните противоречиви сведения за темата на разговорите. Доколкото стана ясно, на това тайно свиждане не са били обсъждани нито бедственото положение на икономиката, нито социалните проблеми, нито буксуващата реформа и реставрационна политика. Изглежда, че целта е била да се подготви запазването на двуполюсния модел чрез вдигане на 4-процентната бариера. А двуполюсният модел и неговият балансьор загубиха отдавна вече доверието на избирателите.

Победите на БЗНС в частични избори на много места в страната са красноречив пример за това. Резултатите в Несебър разбиха мита за двуполюсния модел и утвърдиха присъствието и силата на БЗНС, на една истинска, доказана демократична алтернатива, която играе вече важна роля и получава полагаемото признание в политическия живот.

Уважаеми делегати,
1994 ще бъде годината на борбата между Орсовите комуни и частния земеделски стопанин. Тя ще бъде и годината на борбата срещу държавния монопол, срещу усилията да се опорочават и спират реформата и приватизацията. Това ще бъде много решаваща година, защото икономическата разруха няма да позволи вече да се бездейства. Напрежението расте, обстановката се усложнява. На международната сцена появата на Жириновски, успехът на неговия нагъл национализъм и шовинизъм в изборите не вещае нито спокойствие, нито разумно разрешение на трудностите, свързани с прехода от комунизъм към демократични порядки и поведение. Ненапразно Жириновски дойде най-напред да посети България. Явно е чувствал близка и сродна "модерната" лява партия БСП.

Ние не трябва да си затваряме очите пред тези тревожни обстоятелства. Те трябва да ни мобилизират, да ни събудят, да ни извадят от апатията. Западът и САЩ ни предлагат "Партньорство за мир". Тази инициатива, макар и доста обща и неподкрепена с истински гаранции, е все пак един добър жест. Той можеше да бъде по-съществен, ако в нашата страна, ако в Източна Европа имаше по-голяма стабилност - политическа и икономическа. За жалост действителността е много различна. Мирът е най-голямото благо и земеделците винаги са го поставяли на първо място сред своите основни ценности. Но той може да бъде осигурен само когато има и хляб, и свобода, и народовластие. У нас тези предпоставки не са налице и борбата за тях е наше задължение и върховна цел.

БЗНС ще продължи да разговаря, да убеждава демократичните партии и организации за нуждата от спешни действия в защита на демокрацията и изграждането на едно истинско сътрудничество между всички, които гледат напред и пренебрегвайки личните си интереси, са готови да направят всичко необходимо за спасението на родината от останките на тоталитарните порядки, от рекомунизацията, ретекезесацията, мафиите, престъпността, безизходицата, унижението на бедността.

България има ресурсите. Тя трябва да намери сили и да мобилизира своя творчески потенциал, да потърси своя възрожденски дух и да осъществи големите си възможности. Ние трябва да повярваме в себе си.

Говори се много за нова демократична алтернатива. Тя изкуствено няма да може да се създаде. Тя още по-малко би могла да се изгради от партии и групи, подкрепящи това правителство или гласуващи с БСП в парламента.

Такава демократична алтернатива обаче отдавна съществува. Тя се казва Български земеделски народен съюз. Вечно актуална, вечно обновяваща се, защото никога не е била догматична и фанатична, тази организация се превръща все повече в надежда за българския народ. Като него тя е страдала и работила. За него тя ще продължи да работи с всички сили и чрез него ще успее, за да има мир и хляб, разум и радост в сърцата и делата на всички.

Да живее БЗНС!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОКЛАД /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ ЗА БЪЛГАРИЯ НА "ХЕЛЗИНКСКАТА КОМИСИЯ” НА КОНГРЕСА НА САЩ /МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1993 Г./, ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДАКЦИЯТА ОТ ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ.

МАЛЦИНСТВЕНИ ПРАВА
ЗАКОН

В общи линии малцинствените права бяха определени в законите, приети след 1989 г. Българската конституция определя правата на индивида, но неин недостатък е, че не предлага достатъчна защита на колективните права на малцинствата, в нея дори се изпуска думата "малцинство".

И, както бе отбелязано по-горе, основаните на етнически, расов или религиозен принцип политически партии са забранени от конституцията. Легитимността на представляващата реално трета по големина партия в България Движение за права и свободи /ДПС/ срещаше спънки в съдилищата поради това, че уж нарушавала няколко члена на конституцията, защото повечето от членовете й са етнически турци и следователно това води до разногласия и разединение. Преди парламентарните избори през октомври 1991 г. ДПС се опита да се регистрира като политическа партия, но това бе отхвърлено от Софийския градски съд. Опитът да се предотврати участието на ДПС в изборите бе разкритикуван от САЩ и други страни на състоялата се в Москва през септември 1991 г. конференция в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/ по човешките права. Малко след това българската Централна избирателна комисия постанови, че регистрацията на ДПС за юнските парламентарни избори през 1990 г. е постоянна регистрация и така му позволи да участва като политическа партия.

Скоро след изборите през октомври 1991 г., в които бяха избрани 23-ма депутати от ДПС, представляващи реално решаващия вот в българския парламент, Българската социалистическа партия /БСП/ оспори конституционността на постановката на Централната избирателна комисия относно ДПС. /Нейната политическа мотивация изглеждаше ясна: БСП правилно подозираше, че заедно със Съюза на демократичните сили /СДС/ ДПС би могло да спечели повече гласове в парламента./ През април 1992 г. Конституционният съд взе решение с минимален превес в гласовете, с което потвърди легитимността на ДПС, което беше техническата страна. За съжаление това не решава въпроса за политическите партии или движения, основани на етнически или религиозни малцинства.

Поради тези конституционни ограничения малцинствените групи се сблъскаха с някои препятствия. Циганите и македонците бяха най-засегнати, тъй като усилията на тези групи да образуват политически партии бяха възпрепятствани от властите.

ПРИЛАГАНЕ

От практическа гледна точка, въпреки законодателните пречки, членовете на българските малцинства са далеч по-свободни, отколкото в миналото, що се отнася до изявата на личността им - те говорят своите езици, следват културните си традиции, поддържат връзки с етническите си събратя, живеещи извън България. Връщане към пълното потисничество на специфичните малцинствени групи, подобно на асимилационната кампания през 1984-1989 г., е невъзможно в днешна България. България продължава борбата си за завръщане към докомунистическите си традиции в плурализма и в относителната толерантност.

В същото време проблемите относно малцинствата съществуват. Има опасения, че тежката икономическа ситуация в България може да засили етническото напрежение. Според Илона Томова, съветник по етническите въпроси в българското президентство, безработицата в районите със смесено население е тревожно висока и малцинствените групи започват да се оплакват от дискриминиране. Сред дискриминационните прояви, от които членове на малцинствата /предимно турци, цигани и помаци/ се оплакват, са: жилища далеч под стандарта в много градове, неравностойни възможности за получаване на работа, включващи получаването на предимно нискоквалифицирани работни места, и "предимство" при уволняване от работа при закриването на предприятията.

Официален представител на българското празителство в изказването си на семинара на СССЕ, състоял се във Варшава през май 1993 г., говори пред участниците за правителствени планове, касаещи проекти за етнически смесените райони в Южна България, за разкриване на работни места и програми за обучение, насочени към ограничаване на високата безработица и оплакванията на малцинствените групи от дискриминация.

ТУРЦИ

Според българските статистически данни от декември 1992 г. в страната има 822 000 етнически турци, което представлява 9,7 процента от населението.

От Освобождението от османския режим през 1878 г. отношението на България към най-голямата й малцинствена група се е изменяло от толерантност до брутална репресивност. Най-яркият пример за българската репресивност е мащабната насилствена асимилационна кампания на комунистическото правителство през 1984-1989 г., в която етническите турци бяха принуждавани да приемат български имена и срещаха пречки при практикуването на тяхната култура и религия. Кулминацията в тази кампания беше през 1989 г., когато около 350 000 турци се изселиха в Турция.

Последица от падането на Тодор Живков през ноември 1989 г. бе прекратяването на асимилационната кампания и подобряване на отношението на правителството към турското малцинство. В същото време отношенията на България с Турция се подобриха значително.

Въпреки това турското малцинство среща пречки за пълната реализация на културните си и политически права, отчасти защото отново се възроди национализмът - първоначално в лицето на малки, но гласовити антитурски групировки, особено през 1990-1991 г.

Етническите турци в техните основни райони на концентрация /Централна, Южна и Североизточна България/ се сблъскаха с известна дискриминация, проявявана във високата степен на безработица, ограничаването на езиковите права и изключването на възможността да заемат офицерски места в армията. Десетки хиляди, предимно от Кърджалийския район в Централна Южна България, се изселиха в Турция през 1989 г. Мнозинството от изселниците заминаха в Турция по икономически причини, особено поради това, че процъфтяващото по-рано тютюнопроизводство значително намаля.

От друга страна, етническите турци укрепнаха политически, имайки свои представители в Движението за права и свободи, играещо ключова и понякога решаваща роля в българския парламент като трета най-голяма политическа сила в България. Тъй като нито СДС, нито БСП представляват мнозинство, ДПС бе критичната точка при формирането на правителства. През 1991 г. ДПС позволи да дойде на власт правителството на СДС - Ф.Димитров. Когато ДПС оттегли подкрепата си, правителството на Ф.Димитров падна. Сегашният кабинет на Беров, избран през декември 1992 г., бе образуван с използването на мандата на ДПС. Наистина ДПС прояви политическо умение в националната политика. То предложи своя собствена програма за малцинствените права, но в същото време "неговият прицел надхвърли въпросите за етническите и малцинствени права, които го създадоха”.

Други партии бяха създадени миналата година, като Турската демократическа партия, Демократическата трудова партия /създадена за защита на интересите на българските мюсюлмани/ и Мюсюлманската партия за справедливост. Също така множество етнически турци бяха избрани в управлението на общините със смесено население. В това отношение турците се радват на реална власт в много райони, в които те са мнозинство.

Като ярък контраст с късната живковистка ера сега етническите турци, подобно на други малцинствени групи, не срещат никакви законодателни пречки в прилагането на културни традиции, религиозни навици и говоренето на турски език. След падането на Живков и края на асимилационната кампания етническите турци започнаха да оказват натиск за факултативно изучаване на турски език в българските училища, въпреки опозицията от страна на някои ултранационалистически групи. През 1991 г. правителството въведе инструкция за изучаването на турски език по желание като част от учебната програма в районите със значителен брой етнически турци. През август 1993 г. българското радио започна предавания на турски език на средни вълни. През октомври 1993 г. предаванията ще бъдат излъчвани три пъти дневно по един час.

Значителни усилия бяха направени за подобряване на материалното положение на етническите турци, които напуснаха България и заминаха за Турция по време на асимилационната кампания. Повече от половината от 350-те хиляди турци, които се изселиха, впоследствие се върнаха обратно в България. За много от тях беше невъзможно да си възвърнат обратно изгубената, продадена /често далеч по-неизгодно, отколкото при идеални условия/ или експроприирана собственост. През 1992 г. парламентът прие закон, предвиждащ реституция за етническите турци, загубили своята собственост при кампаниите за смяна на имената и изселническата кампания. Някои от тези, които бяха закупили имоти от заминаващите турци, ще бъдат също компенсирани от държавата.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
08.02.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Тинка Христова
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!