София, 8 септември 1992 година
Брой 176 /706/
Ръководител Пресслужба "Куриер"
Стефан Господинов
София, 8 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ - НЕЗАВИСИМИ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА, НАПРАВЕНА ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Политическата оценка за обстановката в страната, дадена от президента на Република България д-р Желю Желев на 30 август, е събитие, отдавна очаквано от милиони избиратели, повярвали в предизборните обещания на Съюза на демократичните сили (СДС).
Алтернативното социалистическо обединение - независими (АСО-н) е политическа партия, която първа обоснова необходимостта от раздяла с двуполюсния политически модел, с пещерния антикомунизъм и политическия нихилизъм, като се обяви за центристка, плуралистична позиция и затова днес приветстваме позицията на президента.
Не може да се изгражда демократично общество и да се води война срещу всички инакомислещи. Политическата конюнктура очевидно заслепява хората на изпълнителната власт, които губят ориентирите, показващи ясно свиването на демократическото политическо пространство. Президентът показа ясно неоспоримите факти за продължаваща икономическа стагнация и за груба административна намеса на изпълнителната власт в сферата на синдикатите, извънпарламентарната опозиция, независимия печат и църквата. Основният признак за загуба на демократичен подход е силовото налагане на "единствената" гледна точка за правилна - гледната точка на "Г-39". За някои "демократи", изглежда, е най-страшно открито да им се заяви, че тяхната политическа линия е погрешна, че тя уронва престижа на СДС(д), че милионите, повярвали в демократичността на синята идея, се чувстват измамени.
Позицията на президента е позиция на държавен глава, обединител на нацията, който ефективно прогнозира необходимите стъпки за избягване на трудностите по пътя към главната цел - ускоряване на демократичните промени в страната при гарантиран граждански мир.
На фона на спокойния и разумен тон с оценките на президента неприемлива за нас е реакцията на политици-парламентаристи и на "журналисти" от официоза "Демокрация". Подета бе яростна атака срещу личността на президента и срещу идеите за национално съгласие, за избягване на конфронтацията и налагане на новия политически стил на диалог и отворени врати за ВСЕКИ, споделящ предизборните програми и цели на СДС.
Стилът на тази кампания нахвърля в значителна степен арогантността и политическия цинизъм на комунистите от 50-те години. Най-смущаващо е поведението на премиера Ф. Димитров, който упорито отказва да признае, че в България има политически партии в опозиция! За него това са "мръснички", "калнически" агресивни мъгляви формирования от мафиотски тип!
АСО-н категорично заявява своята подкрепа за отстояването на общонационалните интереси от президента в този труден за страната ни политически момент. Като учредител на Българския демократичен център (БДЦ) ние ще направим всичко възможно за гарантиране структурите и механизмите на гражданското общество.
Атаката срещу президента и неговите настоящи позиции е атака срещу демокрацията и бъдещето на България.
София, 4 септември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 8 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ КЪМ ВСИЧКИ ДЕМОКРАТИЧНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ, СИНДИКАЛНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕ ЗА ЧЕСТНА ПРИВАТИЗАЦИЯ.
Икономическата реформа в България навлиза в решителната си фаза - предстои приватизацията на държавната, на обществената и друга обществена собственост.
Управляващата коалиция прие Закон за приватизацията, който не създава надеждни механизми за защита на интересите на обикновените български граждани в процеса на раздържавяване на общественото имущество.
Съществува опасност от разграбване на националното богатство, ако не се създадат условия за публичност на процедурите за приватизация.
Българският народ е създател на общественото богатство и има правото да участва при неговото преразпределение.
Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия (БСДП) се обръща към всички демократични, политически, синдикални и обществени организации за създаване на Движение за честна приватизация, което да осигури публичност на всички актове на приватизация, за да се създадат условия за обществен контрол върху този процес, от който зависи бъдещето на всички граждани на основата на законността и общественото доверие.
София, 7 септември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 8 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО ЕКСПОЗЕ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ, ОГЛАСЕНО ПРЕД ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ПАРТИЯТА НА 5 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.
България се променя с непозната за нас динамика, в един вече непознат свят.
Промяната е неизбежна и не зависи от волята на правителството, нито от желанията на избирателите. Социалната машина на тоталитарната държава се износи и рухна. Това е история, а не конспиративен замисъл. Не е въпрос на свободен избор дали ще изграждаме или не пазарно стопанство, дали ще имаме или не политическо многообразие. Даже само с мълчаливото си присъствие на планетата Земя демократичните държави ще ни принудят да изградим демокрация и у нас. Както се казва, от гледна точка на епохата ние няма накъде да мърдаме.
Но за съжаление тези епохални мисли носят малка утеха за човека, чийто живот се измерва с десетилетия и за когото промяната има смисъл, когато дава възможност за значим личен успех. Един иска добра пенсия, друг - добра работа, трети - възможността да забогатее, четвърти и пети - нещо друго, и всеки го иска във видимото време, а не някога си, когато България щяла да стане демократична и процъфтяваща държава.
Точно тази човешка мярка за времето и промяната представлява интерес за политическата партия, която се стреми да спечели симпатиите на избирателя, като му обещава чрез механизмите на политическата власт благоприятни условия, за да постигне той своите цели.
Казаното не бива да индивидуализира политиката и по този начин да я принизи. Всеки освен съзнание за своите лични интереси има и се ръководи от представи за общото устройство на държавата и желае да намери задоволителен отговор и на въпроси, които далеч надхвърлят обозримото време и битовите проблеми. Но човек пак иска в своето време, в своя живот да получи тези отговори.
Започвам своето изложение пред Националния съвет на партия ЛИБЕРАЛИ толкова отдалеч, защото бих искал политическият ни прагматизъм да бъде ориентиран не към интересите на партията, а към интересите на хората, на техните общности и на държавата.
България е в тежко положение. Десетмесечното управление на СДС-движение очерта ясни тенденции.
Страната навлезе в период на стопански и държавен разпад. Законът за земята доведе до блокиране на поземлената реформа и разграбване на натрупаното имане - машини, добитък, сграден фонд, селскостопанска продукция и материали. Загиват отрасли на промишлеността. С електрониката комай е свършено. Машиностроенето едва ли ще оцелее. За закриването на мините вече има правителствена програма. Военнопромишленият комплекс е застрашен от чужди интереси. Химията може да се окаже заграбена от чужди сили. Транспортът е на ръба на тотален срив. Енергосистемата всеки ден е пред разпад. Здравеопазването от месеци наред вегетира и може да изключи. Просветата не е била в по-тежка ситуация. Институтите на художествената култура загиват един по един. Кадровият потенциал на българската наука се демотивира и разпилява.
Смяната на системата засега е идеологема без конструктивно съдържание.
Тоталитарната система в България беше част от световната комунистическа система. Това, че Политбюро на БКП беше филиал на КПСС, е бял кахър. Няма ги двете политбюра, няма го проблема. Но какво да правим с десетките и стотици производствени обекти, които с материали и пазар са били включени във веригите на тази световна комунистическа система. Българската икономика беше зъбно колело в една световна машина. Смяната на системата в България не е вътрешен български проблем. Смяната у нас е част от изграждането на нов световен ред.
Работата е там, че новият световен ред е все още мъгляво далечно понятие, за да може да смятаме, че работниците от фирмата Хикс, които досега са работили за Стария ред на СИВ, биха могли да разчитат, че ще имат работа в рамките на новата система на Новия световен ред. Те просто са безработни, а докато се създаде мрежата на новите икономически връзки, може да се окаже, че тяхното производство е морално и материално безвъзвратно остаряло, а техните умения - безполезни.
Така, докато се въодушевяваме от лозунга за "незабавна смяна на системата", ние можем да осъмнем в един хубав ден за българската демокрация като непригодна страна, населена с излишни хора. Пълните магазини днес ще се окажат биберон-залъгалка за гладно бебе.
Задачата е смяната на системата да се извърши по такъв начин и с такива темпове, че българският гражданин да бъде конкурентоспособен на пазара. И пазарът не е женският пазар до Лъвов мост, а световно тържище на работна сила, стока и идеи.
Ето, за това е нужна национална програма.
Кое, кога, как ще се променя в хармония с всичко останало променящо се, за да бъде българският гражданин равностоен производител - потребител на останалите европейци, а България пълноценен партньор в европейското семейство. Това е смисълът да се смени системата.
За съжаление управляващите 39 герои и Втори адвокатски колектив разбират смяната на системата като чесане на стар сърбеж и непреодолимо желание да си напълнят пупите. От практически проблем те са го превърнали в проблем на своето честолюбие.
Създаването на национална програма за реформата се предхожда от общото съгласие, че реформата е продължителна, тя трябва да бъде осъществявана от поредица от правителства и парламенти и може да бъде успешна само ако се ползва с широка подкрепа от политическите сили, синдикатите и другите институции на гражданското общество. Националната програма трябва да обхваща споделените ценности на демокрацията, идеала за държавата България, принципите за изграждане на националната сигурност, приоритетите на външната политика, принципите и етапите на стопанската реформа. Това са и темите, които ние предлагаме в известната ви идея на Български демократичен център за провеждане на Национална кръгла маса или Национална консултативна среща. Името е без значение и става дума не за надпарламентарна структура, а за институция на гражданското общество.
Крайно време е властващите икономисти да проумеят, че икономическата реформа може да се осъществи чрез социална технология, а не чрез тясно икономически инициативи. Малък пример - когато се закрива едно производство като икономически неизгодно, трябва да се вземе предвид, че там работят живи хора, които издържат семействата си, че работещият човек е приобщен към социален механизъм, а безработният в най-добрия случай е чужденец в обществото, а в лошия - става контингент на потенциално деструктивни групи, че безработният губи значимостта и забавата от трудовата игра и е изправен пред бездната на екзистенциалните проблеми, които за мнозина означават безсмислие на живота. Да твориш безработица, без да чертаеш перспективи, без да създаваш нови мотиви за живот, е престъпление. Не може да действа чист пазарен механизъм без осъзнаване на всекидневно равнище на свободата на инициативата, без елементарен набор от приложни икономически знания, без сериозна религия, без развита художествена култура, вплетена във всекидневието, без стандарти за социално значимо свободно време. "Чистият” пазарен механизъм без тези неща ще има само един резултат - ще станем роби срещу мъниста.
Бедата на нашата реформа не е в Иван Костов, а в това, че правителството смята, че Иван Костов е по-важен от Елка Константинова, Николай Василев или Векил Ванов. Реформата не е чисто икономическо явление - тя засяга всички срезове на живота, тя е общосоциален проблем. Затова едни и същи закони, действащи еднакво на територията на страната, предизвикват различен тип поведение в различните региони, различните етнически и религиозни групи.
Затова и реформата се нуждае от план, в който, естествено е, трябва да бъдат ясно формулирани целите, за които ще работим, и сроковете, в които ще ги постигнем. Това ще очартае перспективите пред обществото и пред всеки човек. Ще бъде ясно защо трябва да стягаме коланите, защо трябва да си гънем мозъците и кога, какъв резултат ще получим от своите усилия.
Дори блестящ да е този план, той няма да работи, ако всеки човек не види своя личен смисъл от реформата. В търсенето на този личен смисъл смятаме за безспорни няколко неща:
Първо: Човекът трябва да знае, че животът му не е минал напразно. Престъпниците трябва да бъдат наказани, но милионите хора са се трудили честно и почтено през последните десетилетия, водени от съзнанието, че задоволяват свои интереси и че вършеното от тях е значимо. Централизираното стопанство изчерпа своите възможности и показа своята непригодност за осигуряване на обществения прогрес. Но в тези години бяха създадени с труда на хората необходими на България материални и духовни ценности. Освен че със своя труд хората са възпроизвеждали живота, те са работили и за бъдещето. Комунистическата партия като структура и действие носи вина за създаването на тоталитарната система у нас, но милионите партийни и безпартийни са работили и създали най-малкото онова, което при такова напрежение сега управляващите искат да си го приватизират.
Смяната на системата не означава да отречем живота на милиони хора, а да се поучим от миналото и да използваме в максимална степен онова, което може да се използва.
Тук стигаме до другата идея на Българския демократичен център и партия ЛИБЕРАЛИ. Щом като връщаме национализираните магазини и фабрики, длъжни сме да върнем и национализирания труд. Хората не са работили напразно. Те са създали чрез своя труд повечето от материалните ценности на съвременна България. Чрез приватизационни бонове, съобразно труда и трудовия стаж, всеки трябва да получи възможност да участва в приватизацията. Така всеки ще види личния си интерес в извършваната реформа.
Дребни хитреци са пещерните антикомунисти от групата на 39-те. Всичко досега е лошо, долу, който не е с нас, е комунист, ама, хайде да разделим помежду си, каквото е сътворено от милионите.
Второто, което според нас трябва да се направи, за да мотивира всеки човек за участие в реформата, е свързано с частната собственост. Едва ли има сериозен човек у нас, който да е против закрилата на частната собственост. Придобитата по законен ред частна собственост трябва да бъде недосегаема за държавата и която и да е друга структура, а кооперациите би трябвало да бъдат между частни собственици, които запазват правата си по отношение на нея. Частният собственик е този, който е напълно свободен да се разпорежда със своята собственост, без при това да нарушава правата на други граждани.
За съжаление вън от общите декларации частната собственост - наличност и начини на придобиване, е в периферията на законодателната и на изпълнителната власт. За нея става дума при решаването на други въпроси: данъци, кредити, спекула, Закон за земята, за реституцията и прочие. България се нуждае от специален Закон за частната собственост, който да я дефинира, да осигури нейната закрила и да даде пространство за неограниченото й развитие.
Такъв закон ще мотивира частната инициатива и ще даде модел за вероятно печелившо поведение пред всеки български граждани. Особено внимание би трябвало да се обърне върху частна собственост, която разкрива работни места. Тази собственост, на която очевидно ще разчитаме в изграждането на модерна, демократична България, не само че не стимулира, тя не се разграничава от закона и изпълнителната власт. Ние сме убедени, че най-сигурният начин да бъдат защитавани интересите на наемните работници е защита на интересите на работодателите. Тази материя заслужава специално внимание, защото е принципно нова за нормативната уредба.
Третият проблем, който смятаме, че трябва да намери своето решение при мотивирането на милионите хора в процеса на смяна на системата, е проблемът за досегашната юридически и фактически държавна собственост. Необходимо е да се сложи край на разграбването и разпадането на предприятията, материализирали труда на народа. Ако досегашната практика на разсипване на стопанството продължи, само след година каквато и да е приватизация ще стане безпредметна.
Стопанството на България е ограничено цяло. Има предприятия, включително и в селското стопанство, които поне засега трябва да останат държавни и държавата трябва да ги стопанисва добросъвестно. Тук ще споменем семепроизводителните и хибридните центрове, жп транспорта, енергетиката, водопромишления комплекс, голямата химия, металургията, значимите машиностроителни фирми, електрониката и прочие. Трябва да се прекъсне практиката, в която носещи икономиката ни фирми и производства са оставени на самотек. Те се нуждаят от специално внимание, за да бъдат пренесени при най-благоприятни условия за страната в пазарната икономика.
Когато това стане, милионите хора ще имат икономическа и морална сигурност, че държавата не изоставя на пътя общите блага. Тогава ще има и икономически условия и за частна инициатива в свободните икономически пространства.
Споменаваме тези три условия за лична мотивация в процеса на реформата, без да смятаме, че изчерпваме всички възможности. Според нас политическите ни търсения, търсенията на нашите експерти трябва да продължават в тази посока.
/Пресслужа "Куриер"/
* * *
София, 8 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ЕПИЛОГ ИЛИ..." НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИЯ ТЕЛЕВИЗИОНЕН РАЗГОВОР СЪС СИМЕОН ІІ.
Като председател на Българския национален съюз "Нова демокрация" съм длъжен да взема отношение и да предам впечатленията си от срещата, осъществена чрез телевизионния екран, между Н.В. цар Симеон II и режисирани сценаристи.
Наистина забележително. Два образа, две действия. Изгнаника в своя ръст и малкия познат герой.
"Вечерни новини" и още там неясни руини...
А хората, обичащи монарха си, най-малко по на заден план!
Ваше величество, Вие задържахте сълзите си, но ние ги проляхме, защото прозряхме мъката в глъбините на сърцето Ви по родната земя, за Вашият народ.
А другите - да, другите, простете им. Аз зная, Вие ще простите, защото не за първи път срещу Вас застава посредствеността. Не за първи път и низшият се опитва да Ви уязви.
Ваше величество, сърцето ни, голямото българско сърце, Ви благословя, Вас и Вашият дом. То няма да престане да се надява и да се бори за завръщането Ви на престола, за да поемете държавното кормило в ръцете си.
България Ви гледа, България зове, България Ви чака, за да пребъде по-единна, по-сплотена около чистата ни национална демократична съвест.
София, 7 септември 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ": Иван Лазаров
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 8 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА НАЛОЖЕНАТА ЗАБРАНА ВЪРХУ ПОЛЕТИТЕ НА ИРАКСКИТЕ ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ НАД ЮЖЕН ИРАК. Документът е адресиран до посланиците на САЩ, Великобритания, Франция и Ирак.
ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,
На 27 август 1992 г. в 14,15 ч по Гринвич САЩ, Великобритания и Франция наложиха забрана върху полетите на иракските военновъздушни сили (ВВС) над Южен Ирак, която допълни онази за територията северно от 36 паралел (Северен Ирак), наложена през 1991 г. С това явно изпъква преследваният от неоколониализма план за разкъсване на Ирак, при което вече ясно се оформят три части - северна, централна и южна, на две от които (Северен и Южен Ирак) де факто е отнет суверенитетът на небесното пространство. Въздушното наблюдение и контролът на Южен Ирак са възложени на един американски самолетоносач, ескортен кораб, британски и френски самолети. За неудържимия американски хегемонизъм в района свидетелстват намеренията на САЩ сами да принудят Ирак да изпълни двете резолюции на ООН.
Резолюция N 687 изисква от Багдад да унищожи приписаните му оръжия за масово унищожение. Демонстрацията на ударната мощ на "Пустинна буря" доказва обратното твърдение, че такива притежава антииракската коалиция. Това обяснява и неуспеха на американските експерти-шпиони при проверките им в Багдад.
Втората резолюция N 688 на ООН забранява на Ирак да преследва опозиционните групи, в частност на иракците-шиити в Южен Ирак. Този акт на световната организация издава груба намеса във вътрешните работи на суверенна държава, членка на ООН, и погазва вътрешното й законодателсто.
Грулата на иракците-шиити от Южен Ирак носи белега на сепаратистко формирование, изградено на религиозна основа. Фактът, че въстанието на шиитите от този район на Ирак избухна непосредствено след "Пустинна буря" едновременно с това на отдалечените на неколкостотин километра от тях кюрди на Северен Ирак, дава основание да се предположи, че ръководещата го шиитска върхушка в угода на чужди интереси изпълнява външна воля и планове, насочени срещу отстояваната от иракското правителство цялост и независимост на държавата. В стремежа си за самоопределение има опасност тази групировка да се отцепи в "нова държава" или да се присъедини заедно с територията на Южен Ирак към шиитите на съседен Иран, генетично принадлежащи към друго езиково семейство, национално пространство и държава. Извършването на такова деяние може да се квалифицира като престъпление, което накърнява иракските национални интереси, погазва конституцията и законодателството на страната, крие опасност от дезинтеграция на иракския народ и откъсване на държавна територия.
Събитията в Персийския залив породиха лавина от въпроси: "Пустинна буря" през 1991 г. и операцията от 27 август 1992 г. не представляват ли агресия срещу Ирак? Може ли ООН да разрешава военна намеса на външни сили във вътрешните работи на суверенна държава? На чия територия са разположени бойната техника и обслужващите я части на анти-иракската коалиция в района на Персийския залив и на колко километра се намират те от своите държави? Кой ги е поканил - Саудитска Арабия и Кувейт или иракците-шиити от Южен Ирак? С тази военна операция антииракската коалиция кого и какво защитава - иракците-шиити (от Южен Ирак) или преследва овладяването но богатствата на Ирак от САЩ, Великобритания и Франция? Може ли религиозните фанатици - шиитите-сепаратисти, лишени от прерогативите на национално правителство, да канят за помощ една външна, враждебна на Ирак военна сила? Разрешава ли Иракската конституция такива антинационални деяния?
Без съмнение резолюция N 688 на ООН е в полза на нейните субекти - САЩ, Великобритания и Франция, отдавнашни исторически врагове на Ирак, които целят връщането отново на колониалната система, която ще бъде в ущърб както на иракците-шиити от юг, така и на целокупния иракски народ, който го грози неоколониално робство.
Неоколониализмът днес жъне победи. Древната максима на потисниците "Разделяй и владей!" е основен негов постулат, а овладеният в съвършенство от тайните и шпионските му служби мощен инструмент на етническо, религиозно, политическо и прочее разцепване под маската на "демокрацията" и "правата на човека" действа безотказно в реализацията на стратегията му за заробване, за хвърляне на народите в бездната на неоколониалното робство.
В настоящия исторически момент три държави - Ирак, Русия и България - се разграждат по отработван десетилетия план, в който всички детайли са претеглени и се коригират в движение така, че развиващите се в тези страни процеси да бъдат овладени, управлявани и "да работят" за осъществяването на крайната неоколониална цел. Принципната разлика се състои в това, че докато крушението на България и Русия се извършва в тях със "свои" сили - от продажни управници-марионетки, национални нихилисти, национални предатели и "собствената" им антинационална, манипулираща и обезсилваща народа пропагандна машина, то в Ирак правителството и масмедиите отстояват националните интереси на иракския народ.
Именно това налага военната агресия на САЩ, Великобритания и Франция срещу Ирак.
Днес пред очите на света се унищожава една държава, един, с хилядолетни културни традиции народ. БНРП не може безразлично да съзерцава брутално извършваното от неоколониализма престъпление и заклеймява неговите субекти САЩ, Великобритания и Франция. В своята справедлива борба за независимост, мирен труд и просперитет иракският народ не е самичък и той ще победи.
София, 31 август 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 8 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА) НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРИНАДЕСЕТИ КОНГРЕС НА 17 И 18 АПРИЛ 1992 Г. В СОФИЯ.
Чл. 35.(1) Текущата работа на Координационния съвет се организира и провежда от Изпълнителния комитет. В неговия състав влизат по право председателят, зам.-председателите и най-много още 7 членове, избрани от Координациония съвет. Той се свиква от председателя на федерацията по искане на 1/4 от неговите членове или от ФКК.
(2) Заседанията на ИК на ФНСЗ са редовни, ако на тях присъстват 2/3 от членовете му. Решенията на ИК се взимат с явно гласуване и обикновено мнозинство.
(3) Изпълнителният комитет:
1. Организира и ръководи дейността на помощните и обслужващите звена на ФНСЗ и решава въпросите от текущ характер.
2. Подготвя и свиква Координационен съвет.
3. Взема решения по текущи въпроси.
4. Изработва проект за бюджет и щатно разписание на федерацията.
5. Подпомага дейността на браншовите и териториалните формирования на федерацията.
Чл. 36. Председателят на ФНСЗ:
1. Представлява федерацията.
2. По право е член на КС на КНСБ.
3. Организира и контролира изпълнението на решенията на КС и ИК на ФНСЗ.
4. Внася предложения по организационни и кадрови въпроси в КС или ИК.
5. Свиква и ръководи заседанията на КС и ИК.
Чл. 37. Заместник-председателят:
1. Организира и контролира изпълнението на решенията на КС и ИК на ФНСЗ.
2. Замества председателя и представлява федерацията в негово отсъствие.
3. Взема оперативни решения, произтичащи от взети решения на КС и ИК на ФНСЗ.
Чл. 38. Всички ръководни длъжности във ФНСЗ и в нейните основни членове са изборни и за определен мандат.
Заемащите щатни длъжности могат да бъдат избирани за не повече от два последователни мандата на една и съща длъжност. Продължителността на мандата се определя от редовен конгрес на ФНСЗ.
Чл. 39.(1) Финансово-контролната комисия на ФНСЗ е орган за цялостен контрол на федерацията.
(2) ФКК се състои от председател и членове, избрани от конгреса с тайно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите делегати.
(3) Членовете и председателят на ФКК не могат да бъдат избирани и назначавани в ръководните органи и да заемат други щатни длъжности в централата на федерацията.
(4) ФКК оказва методическа помощ и има право да контролира документацията за отчисленията от членския внос на всички структури на ФНСЗ.
(5) За констатациите си ФКК информира КС на ФНСЗ, а за дейността си се отчита пред конгреса.
(6) ФКК може да свика КС и ИК на извънредно заседание.
(7) Издръжката на ФКК се осигурява от бюджета на федерацията, а нейната вътрешна структура и организация на дейността - от самата комисия.
V. ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА
Чл. 40.(1) ФНСЗ организира дейността си върху принципа на самоиздръжката.
(2) Федерацията може да придобива и притежава недвижими имоти и движими вещи и права върху тях, право на интелектуална собственост и други права, които законодателството допуска.
Чл. 41.(1) Финансовите средства и постъпления на ФНСЗ се формират от членския внос, помощи, приходи от дарения и стопанска дейност, спонсорство и други.
(2) Федерацията и нейните членове могат да извършват всякаква позволена от закона стопанска, финансова, застрахователна и друга дейност.
Чл. 42.(1) ФНСЗ формира следните фондове:
1. Фонд "Стачен" за осъществяване на общоотраслови протестни действия и стачки.
2. Фонд "Взаимно осигуряване и подпомагане" за допълнителни социални осигуровки и подпомагане на синдикалните членове и техните семейства.
(2) По решение на КС на ФНСЗ могат да бъдат създавани и други фондове.
(3) Средствата по фондовете се набират от отчисления от членски внос, вноски от синдикални членове и организации, от други юридически и физически лица, както и от всички позволени от закона източници.
(4) Размерът на средствата, предназначени за синдикални протестни действия, не се обявява публично.
Чл. 43.(1) ФНСЗ формира годишен бюджет за приходите и разходите, които се утвърждават от КС и се отчитат пред него.
(2) Изразходването на средствата се осъществява на основата на наредба и правила, утвърдени от Координационния съвет.
Чл. 44.(1) Възнагражденията на изборните дейци и сътрудниците могат да се уреждат по трудов или по граждански договор.
(2) Възнагреждението на изборните ръководни дейци се утвърждава от КС на ФНСЗ.
(3) Възнаграждението на щатните сътрудници се утвърждава от ИК на ФНСЗ в рамките на средствата, определени с бюджета на федерацията.
Чл. 45. Имуществото на федерацията, както и нейни услуги, могат да се ползват единствено при редовно плащане на членския внос.
Чл. 46. Индивидуалният членски внос се определя по следния начин:
- за синдикалните членове, наети и член-кооператори, работещи по трудов договор - 1 на сто от нетното месечно възнаграждение;
- за пенсионерите и безработните - по 1 лев месечно;
- за член-кооператорите и частните земеделски стопани - по 10 лева месечно;
- за младежите и девойките до 18-годишна възраст и майки в отпуск по майчинство - по 2 лева месечно.
Чл. 47. Асоциираните колективни членове внасят членски внос според споразумението, постигнато в договора с федерацията.
Чл. 48.(1) Събраният в синдикалната организация членски внос се разпределя и внася, както следва:
- 50 на сто - остава в синдикалната организация;
- 50 на сто - за централното управление на ФНСЗ, от които: 15 на сто за КНСБ, 20 на сто за ФНСЗ, 15 на сто за териториалните структури и браншовите синдикати.
(2) Вноските за бюджета на ФНСЗ се правят ежемесечно. Окончателното издължаване на членския внос става след приключването на календарната година.
Чл. 49. Видът, мащабите и начинът за осъществяване на стопанската и друга дейност н формирането и изразходването на паричните фондове на ФНСЗ се определят от Координационния съвет.
VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 50. Федерацията на независимите синдикати от земеделието е правоприемник на всички права и задължения на Федерацията на независимите синдикати на трудещите се от земеделието.
Чл. 51. Въпросите, които не са уредени в този устав, се решават от Координационния съвет на ФНСЗ с квалифицирано мнозинство от две трети.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ
София, 8 септември - Следва пълният текст на:
АМЕРИКАНСКА КОНВЕНЦИЯ (ЧАСТ ВТОРА) ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.
Член 8
Право на справедлив и безпристрастен процес
1. Всяко лице има правото неговото дело да бъде разгледано при необходимите гаранции и в разумен срок от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен предварително от закона за потвърждаване на отправените към него обвинения от криминално естество или за определяне на правата и задълженията му от гражданско, трудово, финансово или каквото и да е друго естество.
2. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има правото да бъде смятано за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона. По време на съдебното дирене всяко лице има правото - при пълно равенство - на следните минимални гаранции:
а) правото на обвиняемия да получи безплатна помощ от писмен или устен преводач ако не разбира или не говори езика на трибунала или съда;
б) предварителното подробно уведомяване на обвиняемия за обвиненията срещу него;
в) достатъчно време и средства за подготвяне на защитата му;
г) правото на обвиняемия да се защитава лично или да бъде подпомаган от адвокат по собствен избор, както и да общува свободно и насаме с адвоката си;
д) неотменимото му право да получи помощ от адвокат, предоставен от държавата, със или без заплащане според вътрешните закони, ако обвиняемият не е в състояние да се защитава сам или да наеме свой адвокат в определения от закона срок;
е) правото на защитата да разпита представените пред съда свидетели и да осигури явяването като свидетели на вещи и други лица, които са в състояние да хвърлят светлина върху фактите;
ж) правото на обвиняемия да не бъде принуждаван да свидетелства срещу себе си или да се признае за виновен;
з) правото да обжалва присъдата пред по-висша съдебна инстанция.
3. Признаването на вина от обвиняем ще се смята за действително, само ако е направено без каквато и да е принуда.
4. Обвиняем, оправдан с необжалваема присъда, не може да бъде съден отново по същите обвинения.
5. Наказателният процес следва да бъде публичен, освен ако обратното не се налага от нуждата да се защитят интересите на правосъдието.
Член 9
Законът не може да има обратна сила
Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е представлявало криминално престъпление според законите, приложими към момента на извършването му. Не може да се налага по-сурово наказание от онова, което е било приложимо по време на извършването на криминалното престъпление. Ако след извършването на престъплението законът предвиди по-леко наказание, към виновното лице се прилага последното.
Член 10
Право на обезщетение
Всяко лице има право да получи обезщетение в съответствие със закона, ако е било осъдено поради съдебна грешка.
Член 11
Право на неприкосновеност на личния живот
1. Всеки има право да бъде уважавана честта му и да се зачита достойнството му.
2. Никой не може да бъде обект на своеволна или оскърбителна намеса в личния му живот, семейството, дома му, кореспонденцията му или на незаконни нападки срещу честта или доброто му име.
3. Всеки има право на защита от закона срещу такива намеси или нападки.
Член 12
Свобода на съвестта и религията
1. Всеки има право на свобода на съвестта и религията. Това право включва свободата да изповядва или променя своята религия или вярвания и свободата да проповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или насаме.
2. Никой не може да бъде подлаган на ограничения, които са от естество да нарушат свободата да изповядва или променя своята религия или вярвания.
3. Свободата да се проповядват религия или вярвания подлежи само на ограничения, предвидени от закона, които са необходими за защита на обществената сигурност и реда, здравето, морала или правата и свободите на други лица.
4. Родителите или настойниците, според случая, имат право да осигяряват религиозно или нравствено възпитание на техните деца или подопечни, което е в съгласие с техните собствени убеждения.
Член 13
Свобода на мисълта и словото
1. Всеки има право на свобода на мисълта и словото. Това право включва свободата да се търсят, получават и предават всякакъв вид информация и идеи независимо от държавните граници, било то устно, писмено, печатно, под формата на изкуство или чрез каквото и да е друго средство.
2. Упражняването на предвиденото в предходната точка право не може да се подлага на предварителна цензура, но може да подлежи впоследствие на търсене на отговорност, която трябва да е изрично определена от закона до степен, необходима за гарантиране на:
а) зачитането на правата и доброто име на други лица;
б) защитата на националната сигурност, обществения ред или общественото здраве и морал.
3. Правото на свобода на словото не може да се ограничава чрез косвени методи или средства като например злоупотреба с правителствения или частен контрол върху хартията за печат, честотите за радиопредаванията, оборудването за разпространение на информация или друг начин, който цели да затрудни предаването и движението на идеи и мнения.
4. Независимо от условията в т. 2 по-горе обществените форми на забавление могат да бъдат подлагани по законен път на предварителна цензура с единствената цел да се регулира достъпът до тях, за защита на нравствеността на децата и подрастващите.
5. За престъпление, наказуемо от закона, се смята всякаква пропаганда на война или проповядването на национална, расова или религиозна вражда, които представляват подстрекателство към незаконно насилие или към други също така незаконни действия срещу отделно лице или групи лица на каквото и да е основание включително раса, цвят, религия, език или национален произход.
Член 14
Право на отговор
1. Всяко лице, засегнато от неточни или оскърбителни изявления или идеи, разпространявани сред обществеността чрез законно действащо средство за масова информация, има правото на отговор или опровержение чрез същия информационен източник и при условия, установени от закона.
2. Опровержението или отговорът в никакъв случай не отменят другата правна отговорност, която произтича от случая.
3. За ефикасната защита на честта и доброто име всеки издател, а също така всяка фирма, издаваща вестник или произвеждаща филми, радио- или телевизионни програми, трябва да имат отговорно лице, което не е защитено с имунитет или специални привилегии.
Член 15
Право на събрания
Признава се правото на мирни събрания без оръжие. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения освен на такива, които са наложени по силата на закона и са необходими в демократичното общество в интерес на националната и обществена сигурност, обществения ред или в защита на общественото здраве и морал, или на правата и свободите на други лица.
Член 16
Право на сдружаване
1. Всеки има правото на свободно сдружаване с идеологическа, религиозна, политическа, икономическа, трудова, социална, културна, спортна или друга цел.
2. Упражняването на това право подлежи единствено на законно установените ограничения, необходими в демократичното общество в интерес на националната и обществена сигурност, обществения ред или в защита на общественото здраве и морал, или на правата и свободите на други лица.
3. Изискванията на настоящия член не са пречка за налагането на законови ограничения, включително и за отмяната на упражняването на правото на сдружаване по отношение служителите във въоръжените сили и полицията.
Член 17
Права на семейството
1. Семейството е естествената и основна колективна структурна единица на обществото и има право на закрила от обществото и държавата.
2. Правото на мъжете и жените в брачна възраст да сключват брак и да създават семейство се признава, ако те отговарят на изискванията на вътрешното законодателство, при условие че тези изисквания не противоречат на принципа за недискриминация, установен с настоящата Конвенция.
3. Не може да се сключи брак без свободното и пълно съгласие на встъпващите в него бъдещи съпрузи.
4. Държавите - страни по Конвенцията, са длъжни да предприемат необходимото, за да гарантират равенство на правата, балансирано разпределение на задълженията между съпрузите по отношение сключването на брака, времетраенето му и неговото прекратяване. За случаите на прекратяване на брака те са длъжни да предвидят защита на родените в него деца, изхождайки единствено от техните интереси.
5. Законът е длъжен да признава равни права за извънбрачните и за децата, родени от брака.
Член 18
Право на име
Всяко лице има право на собствено име и на фамилното име на единия или на двамата родители. Начинът, по който това право се гарантира на всички, се установява със закон, при необходимост и чрез използването на имена, приети от самото лице.
Член 19
Права на детето
Всяко непълнолетно дете има право на закрила, произтичаща от неговото непълнолетие, от страна на семейството, обществото и държавата.
/Пресслужба "Куриер"/
10:40:52
08.09.1992 г.
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!
(1).jpg)
Twitter
Facebook
