София, 7 юли 1995 година
Брой 131 /1432/

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ЗА УКРЕПВАНЕ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В СТРАНАТА.

Днес, 5 юли 1995 г.,

Социалдемократическата партия /СДП/, представлявана от Петко Леонидов Търпанов - заместник-председател, и Българската социалдемократическа партия /БСДП/, представлявана от Теодор Данаилов Дечев - заместник-председател, водени от решителността да спомогнат за укрепването на социалдемократическото движение, от намерението да се противопоставят на процесите на рекомунизация и латиноамериканизация на българското общество, от желанието да дадат своя принос за изграждане на свободно, справедливо и солидарно гражданско общество

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

1. Двете партии ще обменят информация по всички значими вътрешнополитически събития, БСДП и СДП редовно ще се допитват за мнението си по злободневни политически въпроси и ще се стремят към съгласуване на позициите си.

2. За постигане на горното се изгражда контактна група на ниво заместник-председатели.

3. Двете партии се договарят своевременно да се осведомяват за предстоящи международни срещи и форуми.

Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра с копие за всяка от страните.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ГЛЕДИЩЕ НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЛАЗАРОВ ЗА МЯСТОТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО В ПРОЦЕСА НА ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ.

Днес народите, разделящи се с комунизма, са в състояние на духовно напрежение. Потокът от анализите на историческите повратности преминава не само покрай хората, но и през хората. Без особени насилия над паметта си спомняме, че строеният от комунистите политически строй се опираше на едностранния монолог на властта с обществеността. Комунизмът не се нуждаеше от диалог, защото комунистическата власт се опираше на принципа, че тя и само тя притежава монопола върху социалната истина. При това положение за хората на страната в обществото оставаше само място, което предварително ги обричаше на живот с илюзии. А ако човекът пожелаеше да отхвърли илюзиите, той трябваше да приеме за своя гледната точка на властта. В такава ситуация диалогът на комунистическата власт с обществеността изобщо не е необходим, защото в защита на монолога застава цензурата. Тя е институционалният признак на монологичната концепция за истината при комунизма.

Алтернативата на монологизираното общество е обществото на диалога. Принцип на това общество е убеждението, че истината за социалния живот се разкрива пред всеки мислещ член на обществото. Властта има своя истина, но и човекът има своя истина, така както и властта, и човекът имат свои илюзии. Никой обаче не трябва да си присвоява монопола върху истината, защото чрез свободата се отрива пътят към обществото на диалога, потребност, която освобождава човека от страх, за да посегне той, човекът, към разума на своите нравствени потребности. Е, вярно е, че такова общество не се ражда лесно, защото това предполага преодоляване на редица тоталитарни наслоявания като подозрителност, врагомания /врага с партиен билет, а може и без него - просто врага/, нагласа за отмъщение, демагогия, перманентно чувство за вина, страх... Следователно диалогичното общество, освободи ли се от чувството на страх, неусетно ще се устреми към по-висока чувствителност и към стойностите на истината. А нейното начало ще бъде бунт срещу лъжата, която се появява още при зараждането на комунизма. Ето защо именно този бунт трябва да се доведе докрай, за да се даде път на хармонията в отношенията на хората, за да има свобода, за да има слънце за всеки дом и индивид...

Това са нашите виждания - стремежи и виждания на Българския национален съюз! Свобода за освободения човек, за да стане той творец и носител на духовни ценности, та да бъдат оправдани и грижите му за насъщния, та да има право на предпочитания и политическа пристрастеност без ограничения и апострофи. В едно обаче трябва да се чувстваме задължени от какъвто и ъгъл да разглеждаме живота, да се стремим към просперитет на Родината, към просперитет и на човечеството... Нашият съюз е отдавна готов да подкрепя всяко начинание към дела благородни.

За България!

София, 4 юли 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК - СОФИЯ, ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЯ ЗА РАЗЦЕПЛЕНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БББ.

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

Към вас се обръща Регионалният съвет на Българския бизнес блок - София /РС на БББ/. Това, което искаме да заявим тук, е не само мнението на ръководството, а и на всички членове на БББ в столицата.

Дълго ние не се намесихме с мнения, тактично дадохме достатъчно време на някои от нашите депутати сами да се преборят с обзелото ги скудоумие. Разчитахме на осъзнаване, преосмисляне на позиции, политически морал, добра воля, желание за дискусия. Но сега казваме - достатъчно.

Господа депутати, това, което направихте, не може да се формулира лесно. То е една невероятна смесица от липса на морал, липса на отговорност пред България, криворазбрано чувство за властване, интригантство, продажничество, политическо късогледство и ялови опити да съсипете доверието на избирателите към Жорж Ганчев.

Господа депутати, вие сте в момента властимащи поради две причини: първо - защото ние ви избрахме, второ - Жорж Ганчев. Кои бяхте вие без Жорж и нас, без БББ? Не ви ли е срам да говорите за независимо депутатство? Ако сте искали пълна свобода, защо не се кандидатирахте независимо от БББ? За да ви дадем власт, зависехте от нас, а сега вече не зависите! Ако сте достатъчно уверени в себе си, предлагаме ви да се откажете от депутатските места и да се кандидатирате като независими тази есен.

Вие бяхте Никои и ние ви направихме Някои. Осъзнайте се навреме, иначе ще ви върнем там, откъдето сте дошли!

Господа депутати, пускайки бюлетините с вашите имена, сключихме с вас договор. Ние ви даваме власт, а вие я използвате за благото на България и укрепвате авторитета на БББ. Ние изпълнихме нашата част от договора, а вие?

Вместо да ковете закони и да защитавате интересите на тези, които ви издигнаха, вие правите вътрешнопартийни преврати. Положихте усилия, по-големи от тези на Конституционния съд, за да компрометирате Жорж Ганчев. Заради вас, нашите представители, ние, низовите организации, изпаднахме в комична ситуация. Създава се недоверие към една реална политическа сила, която достойно влезе в Народното събрание без коалиция, без да е прослоечна партия или партия, подкрепяна от етноси. Опитайте и вие на свой ред да бъдете достойни депутати на тази партия. А ако желаете да работите против тези, от чиито данъци получавате заплатите си, по-добре напуснете парламента.

Трудно се работи с Жорж Ганчев, ще кажат отново някои от вас. Ваша грижа, господа! Затова ви избрахме, да работите, независимо дали е трудно, или лесно. Ако смятате, че има против кого и какво да се борите, добре. Борете се. Но не така, че да накърнявате интересите на нас, избирателите ви, не така, че да сте безполезни клоуни в парламента, и не така, че да уронвате престижа на партията, която ви издигна, престижа, който не вие сте създали!

Ние ви дадохме своето доверие и уважение и понесохме кръста на своята отговорност. Понесете и вие вашия кръст, господа депутати, и го носете достойно, за да не останете сами.

София, 3 юли 1995 г.

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РО НА БББ:

                                                                                             Иван Иванов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК - СИЛИСТРА, КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ И СИМПАТИЗАНТИТЕ НА ПАРТИЯТА ПО ПОВОД НА ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БББ - СОФИЯ.

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ И СИМПАТИЗАНТИ НА БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС БЛОК,

Във връзка с изявлението на председателя на Регионалното ръководство на Български бизнес блок /РР на БББ/ - София, направено по телевизията на 3 юли 1995 г., се обръщаме към вас и заявяваме следното:

1. Подкрепяме изцяло направената декларация от Регионалното ръководство на БББ - София.

2. Категорично заявяваме, че ще следваме политиката на Централното ръководство на БББ, целите и идеите, заложени в партийната програма и в предизборната платформа.

3. Обръщаме се към всички депутати от Парламентарната група на БББ, забравили, че са избрани от нас и от нашите съмишленици, забравили, че на тях им е гласувано доверие да защитават интересите на БББ, а не само собствените си интереси, и искаме най-сърдечно да им напомним, че предателите никой не уважава, а само ползва временно, че с "волните си съчетания", несъобразени с решенията на Централното ръководство на БББ, рушат не само имиджа на Бизнес блока и на нашия председател Жорж Ганчев, а слагат клеймо най-вече върху себе си, върху семейството си, близки и приятели, извършват предателство към всички, които вярват в БББ и дадоха за него своя глас.

4. Ние сме убедени, че всеки депутат трябва да гласува по съвест, но също така трябва да се знае, че всеки, който е предложен и избран за депутат в листата на която и да е партия или коалиция, е длъжен да се съобразява с решенията на ръководството на тази партия, с нейната линия и политика.

5. Апелираме към всички парламентаристи от БББ да стъпят най-после на земята, да оставят след себе си всички недоразумения и лични раздори и да престанат да се гаврят с доверието на хората.

Ако не са съгласни с политиката на БББ и нямат необходимите сили и възможности да отстояват в парламента тази политика, ако се чувстват "длъжници" на други парламентарни групи - то предлагаме им поне честно да напуснат нашите редици, да си подадат оставките и да освободят място на хора, които ще милеят за идеите на БББ и ще защищават целите, заложени в нашата програма.

Силистра, 5 юли 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО СЪВЕЩАНИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МОНАРХИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ, ПОДПИСАЛИ ПРОТОКОЛ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ /12 ЮНИ 1995 Г./

На 5 юли 1995 г. в сградата на Федерация "Царство България" се състоя национално съвещание на представители на монархически организации в България, подписали протокол за обединение /12 юни 1995 г./. Главната тема бе общото им участие в предстоящите избори за местна власт. На заселението присъстваха представители от ФЦБ, от Националното движение за коронована демокрация, от Съюза на монархическите сили и от Съюза на свободните демократи.

Взе се решение за всеки от избирателните райони да се упълномощи по един общ представител за водене на преговори и подписване на споразумения.

За София представител е Константин Халачев, за Плевен - Величко Тодоров, за Варна - Владимир Панталеев, за Русе - Иван Хаджииванов, за Кюстендил - Антон Сираков, за Добрич - Христо Георгиев, за Враца - Стефка Янчева, за Бургас - Борис Бухчев, за Ловеч - Кирил Льосков, за Сливен - Катя Бояджиева, за Благоевград - проф. Константин Костов.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ТРАКИЙСКОТО ДРУЖЕСТВО В ПЛОВДИВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 37-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ПО ПОВОД НА ВНЕСЕНИЯ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТО ИМУЩЕСТВО НА ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД ПРИ НАПУСКАНЕТО ИМ НА СТРАНАТА ПРЕЗ 1989 Г.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

От средствата за масова информация узнахме, че парламентарната група на Движението за права и свободи /ДПС/ е депозирала проектозакон за амнистия и възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход при напускане на страната ни през периода май-септември 1989 г.

Ние, членовете на Тракийско дружество в Пловдив, и нашите съмишленици сме изненадани от дързостта на вносителите на документа да се иска амнистиране и възстановяване на имущество, взето от оторизираните органи при опит за незаконното им изнасяне от страната в друга държава.

Разглеждането на този въпрос да бъде обект на двустранни договори между правителствата на България и Турция, като на масата на преговорите се поставят и задълженията на турската страна към българските бежанци от Турция. От принудителното им изгонване от Одринска Тракия до сега изселниците не са обезщетени за оставените от тях имоти в Турция. И до ден-днешен клаузите на Ангорския /Анкарския/ договор от 1925 г. не са изпълнени от турска страна, която според официални данни дължи на българите, бежанци от Одринския край, 1,4 милиарда долара.

Надяваме се, че при обсъждането на проектозакона ще имате предвид нашия протест.

Пловдив, 30 юни 1995 г.

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Найденов

                                                                                            СЕКРЕТАР: Ив.Калоянова

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА КУЛТУРАТА, УТВЪРДЕНА НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24-25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/. Форумът преизбра Александър Томов за председател на партията.

След 1990 година наблюдаваме два основни процеса - възможности за разширяване на територията, до която българската култура може да достигне във външен план и едно значително свиване на обема на всички културни дейности във вътрешен. Заедно с това се постави и начало на децентрализация, на отхвърляне на модела "управление" на културата, към автономност на творческите гилдии и колективи.

Този процес срещна негласната съпротива на хора, които считаха и считат контрола върху идеите за главен критически ориентир. Всяка стъпка към самостоятелност, която приобщаваше българската култура към сродни европейски модели или аналогични световни тенденции, се съпровождаше с глухото тропане на подкованите обуща на всички онези, които виждаха в изолацията ни главния мотив за персоналния си героизъм.

Настоящето на българската култура е значително по-мрачно и съмнително, от който и да е период на последните 40-50 години. Управляващата коалиция взима решителни мерки, за да се пресече самостоятелността и независимостта на българските културни дейци. Всеизвестно е, че не само липсата на закони, но и бавното протичане на първоначалните процеси на пазарната икономика, способстват или по-скоро пречат да се акумулират средства от частни и обществени организации, които чрез различни форми да подкрепят и развиват българската култура. И днес, и занапред, поне за следващите 15-20 години българската култура може да съществува само чрез средства от бюджета на държавата. Всички други разчети са нереални и унищожителни, така че още на старта правителството нанася своя коварен удар - за културата са отделни най-малко средства, както в процентно изражение, така и в абсолютни стойности спрямо предишните години.

В същото време се възстановяват форми на отречени симулативно-обществени, а всъщност държавно-цензурни институции. Връщаме се с големи крачки към времето на строго управление на културата, драстично намаляване на средствата за култура, към централизация. Това отново ще предизвика процеси на провинциализация на културата, защото и чрез бюджета, и чрез управленски решения се отнема самостоятелността на регионалните центрове. Те принудително се затварят в тясна чиновническа рамка, с решения на "обществени съвети" и колегиуми, които често са в пълен дисонанс с нуждите на региона.

Възстановяват се привилегиите и влиянието на т.нар. творчески съюзи, където битката за надмощие отдавна е спечелена от "железни" администратори, посредствени културтрегери и мастити масовици. Държавните културни институти са притиснати от ограниченията на бюджета и нововъвеждащи се правила, а малкото частни театри, оркестри, издателства и състави методично се извеждат встрани и извън приложното поле на Министерството на културата.

Националната конференция на Гражданското обединение за Републиката определя като основни свои приоритети в областта на културата:

Първо. Утвърждаването на модели за децентрализирано управление на културата и премахване на всички форми на държавен и партиен контрол върху творческите организации и гилдии.

Второ. Разширяване на държавната помощ за културата въз основа на национални приоритети, гарантиращи съхраняването на българската национална идентичност.

Трето. Подкрепа на индивидуалното и частното начало във всички направления на културата.

Четвърто. Премахването на данъци при субсидии от частни лица на културата.

Пето. Приемането на нов закон за културата, гарантиращ правата на заетите в тази сфера - социалното и пенсионното им осигуряване, преференции и т.н.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА 39-Я КОНГРЕС /ЮНИ 1992 Г./, ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН ОТ 40-Я КОНГРЕС /ЮНИ 1994 Г./ И ОТ 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /14-16 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.

Раздел седми
Финанси и стопанска дейност

Чл. 59 /1/ БСДП набира средства за цялостната си дейност по разрешени от закона начини - събиране на членски внос, дарения, приходи от стопанска дейност и др.

/2/ Минималният размер на членския внос е:
а/ за работещи - 1% от минималната работна заплата;
б/ за пенсионери - 0,5% от минималната пенсия, но не по-малко от 5 лева.

/3/ От средствата, набирани от членския внос, местните организации превеждат 30% на НК. Останалите средства се използват по решение на МО, включително за нуждите на ОбО и РК.

/4/ За начина на събирането, разходването и отчитането на парични средства ИБ изготвя инструкция.

/5/ За поемането на крупни финансови задължения, за покупки на имоти и средства за производство, НК взема специални решения.

Чл. 60. БСДП е юридическо лице и се представлява от своя председател и определеният от НК по силата на чл. 45 от този Устав заместник-председател, а при необходимост от нарочно упълномощени за случая лица.

Раздел осми
Символи на БСДП

Чл. 61 /1/ Символът на БСДП е знакът на Социалистическия интернационал - разцъфнала червена роза с два зелени листа в дясната ръка.
/2/ Знамето на партията е с небесносин цвят. От едната страна е изобразен символът на партията, а под него е изписано БСДП и годината 1891. От другата страна отгоре са изписани трите принципа: Свобода, Справедливост, Солидарност, а под тях - Българска социалдемократическа партия и седалището на организацията.
/3/ Втори август се чества като партиен празник.

Раздел девети
Преходни и заключителни правила

Чл. 62. Националната конференция, НК и ИБ на БСДП в границите на своята компетентност могат да утвърждават документи, свързани с тяхната дейност, които не могат да противоречат на този Устав.

Чл. 63. За правилното прилагане на Устава при необходимост ЦКРК дава тълкувание по отделните разпоредби, което е задължително за всички партийни членове, местни организации, общински организации, регионални обединения и избираните от Конгреса органи на БСДП.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
07.07.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнител: Маргарита Анева
                                         Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!