София, 7 юни 1994 година
Брой 109 /1154/

София, 7 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В ПРЕХОДА КЪМ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ПРИЕТА НА ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /25-27 МАРТ 1994 Г., СОФИЯ/.

ПРЕХОДЪТ КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И СЪДБАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Комунистическата диктатура създаде общество, в което свободата на човека и неговите права бяха принесени в жертва на всемогъществото на държавата.

През 80-те години на XX век в т.нар. бивши социалистически страни се разви всеобхватна морална, политическа, икономическа и екологична криза, която скоро се разгърна в движение за смяна на обществената система.

Удари дванадесетият час на комунизма.

Движението за преобразуване на т.нар. "реален" социализъм се насочи към отстраняване на комунистическите партии от властта във всички области на живота и установяване на политическите, икономическите и културните основи на ново гражданско общество.

Преходът от комунистически тоталитаризъм към гражданско общество се изрази в:
- преминаване от еднопартийно управление и диктатура към политически плурализъм /многопартийност/ и демокрация;
- преобразуване на държавния стопански свръхмонополизъм в пазарна икономика;
- премахване на господството на комунистическата идеология в обществото и възстановяване на културното многообразие и на творческата свобода на хората.

По правило преходът към гражданско общество във всички бивши т.нар. "социалистически" страни започва своето развитие като процес на нарастваща свобода на човека и на демократизация на целия обществен живот.

Демократизацията на обществото е сложен, противоречив и многообразен процес, който обхваща цяла система от промени във всички обществени отношения.

Структурата на процеса на демократизация се изразява на няколко равнища.

В политическата област:

Първо, разграничаване между статута /набора от права и задължения/ на човека и гражданина, от една страна, и на обществото и държавата - от друга.

Второ, определяне на ролята на политическите сдружения на гражданите /партии, движения и съюзи между тях/ в живота на обществото.

Трето, избор на форма на държавно управление /монархия или република в техните разновидности/.

Четвърто, разделение между законодателна, изпълнителна и съдебна власт в държавата и между държавна власт и местно /общинско/ самоуправление в обществото, изграждане на техните институции и установяване на реда на взаимодействието им в цялостния процес на управление.

Пето, разграничаване между формите на пряка и представителна демокрация и избор на технология за образуване на народната воля, в т.ч. и за съставяне на представителните органи на държавата и на местното /общинското/ самоуправление.

В икономическата област:

Първо, разделение между държавната власт и стопанското управление на всички равнища на икономиката - премахване на централизираното планово държавно управление на икономиката и въвеждане на пазарна автономия на държавните стопански предприятия.

Второ, приватизация на националната икономика и създаване на нови пазарни субекти на основата на плурализма на формите на собственост и тяхната равнопоставеност в условията на лоялна пазарна конкуренция.

Трето, изграждане на институциите на конкурентния пазар на работна сила, стоки и услуги и капитали /пари и ценни книжа/ и на системата на социалното партньорство между труда, капитала и държавата и между производители и потребители.

Четвърто, създаване на система за социална сигурност на човека в условията на пазарната икономика.

Пето, преструктуриране на националното производство и на външните икономически връзки в зависимост от изискванията на вътрешния и на световния пазар и в защита на националните интереси.

В информационната област:

Първо, уточняване на правата и задълженията на информационните медии /печат, радио, телевизия/ и на другите държавни и обществени институции, свързани с управлението на информацията за осигуряване на пълна, достоверна и своевременна осведоменост на обществото.

Второ, изграждане на система за контрол и пазарна защита на свободата, правата и достойнството на гражданите, държавата и на всички други организации и институции срещу посегателства върху тях от информационните медии.

Трето, създаване на условия за финансово-икономическа самостоятелност на информационните медии и за защита от вмешателство на политически сили, стопански предприятия, стопански организации /синдикати, организации на собственици, работодатели, производители, потребители/ и на всички други в тяхната дейност.

Между промените в политическата, икономическата, информационната и всички други подсистеми на обществото съществува взаимна връзка и зависимост.

По правило реформите в политическата област предшестват промените в икономиката и определят пределите на тяхното развитие. От друга страна, реформите в икономическата област създават стимули за ново развитие на политическата система на обществото и определят неговите насоки.

Процесът на демократизация е редуване на политически, икономически, културни и други реформи, които се осъществяват едновременно, но с различна скорост.

Интензивността на социалните промени зависи от много фактори и затова преходът към гражданско общество се извършва на няколко етапа и в различни форми, които зависят от особеностите на отделните страни.

Както показва опитът, преходът към гражданското общество в някои страни става чрез радикални промени - бързо утвърждаване на демокрацията и на икономическия плурализъм с конкурентен пазар, а в други страни се извършва бавно и на части - с връщане към някои форми на диктатура и на архаичен спекулативен капитализъм.

Качеството на обществото, към което се стремят отделните страни, освободили се от комунистическо иго, зависи от самите тях.

ДЕМОКРАТИЧНАТА И СОЦИАЛНА ПРАВОВА ДЪРЖАВА - СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Веднага след своето възстановяване в края на ноевмри 1989 г. Българската социалдемократическа партия се обяви за изграждането на свободно гражданско общество, организирано в демократична и социална правова държава.

Доктрината на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ за демократичната и социална правова държава и за политическата реформа в България е разработена в нейните програмни документи и в проектите за нормативни актове на Седмото велико народно събрание - проектите за концепция и другите устройствени закони.

В първата програма на БСДП от 1990 г. са изложени принципите, които в дългосрочната програма "Социалдемокрацията и пътят на България към XXI век”, приета на XXXVIII конгрес на БСДП през 1991 г., са развити в цялостна концепция за свободното гражданско общество, основано на парламентарната демокрация и на социалната пазарна икономика.

Политическата платформа "Третият път", одобрена на XXXIX конгрес на БСДП, състоял се през 1992 г., конкретизира стратегията на социалдемокрацията за прехода на България към демокрация и социална пазарна икономика в условията на една дясна неоконсервативна политическа и икономическа реформа.

Според БСДП най-сполучливата форма на демократична и социална правова държава у нас е парламентарната република.

Парламентарната република е форма на организация на модерната демокрация - либерална по дух и социална по съдържание. В нея най-добре са защитени както гражданите, така и държавните институции.

С тази убеденост БСДП стана съучредител на най-мощната антикомунистическа коалиция - Съюза на демократичните сили, и се включи с всички сили в борбата за победа на демокрацията в България.

ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ И ПРИНОСЪТ НА БСДП ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Стратегията на БСДП за преход към демокрация и социална пазарна икономика изхожда от обстоятелството, че в България няма икономически предпоставки за развитие на гражданското общество от долу на горе и затова преобразуването на съществуващите обществени структури в държавното устройство и националното стопанство може да се извърши предимно с политически средства.

При това задължително условие за БСДП беше изискването смяната на обществената система в България да се осъществи без насилие - на основата на общественото съгласие и при запазване на гражданския мир.

Въпреки че не разполагаше с опит, БСДП съзнаваше, че една толкова дълбока промяна, каквато е смяната на комунистическата с демократична обществена система, ще бъде продължителен и труден исторически процес.

Концепцията на БСДП за преход към гражданско общество се основаваше на разбирането, че политическата и икономическата реформа в България трябва да се проведат едновременно и във взаимна връзка, най-малко на два етапа:

Първият етап, който да съчетае отстраняването на комунистическата партия от държавната власт и изграждането на висшите органи на новата демократична държава с началната стабилизация на икономиката - паричната реформа, укрепването на националната валута, първите стъпки на приватизацията, изграждането на пазарните институции и създаване на системата за социалната защита.

Вторият етап, който да обхване цялостното преустройство на политическата система, включително и новото административно-териториално деление на страната, изграждането на новите местни органи на демократичната власт и на общинското самоуправление и пълното преструктуриране на икономиката на основата на социалното пазарно стопанство по подобие на развитите страни в Европа.

Развитието на България обаче тръгна по друг път.

На първите свободни избори за Седмото велико народно събрание, призвано да изработи новата конституция, демократичните сили претърпяха загуба и останаха в опозиция.

При тези обстоятелства БСДП предложи на ръководството на Седмото велико народно събрание свой проект за неговата законодателна програма, който предвиждаше приемането на нова конституция и на около 30 устройствени закона за политическата, икономическата и социална реформа в България. БСДП беше една от малкото партии, които предложиха свой проект за новата демократична конституция на страната. Много от основните положения, предложени от БСДП за държавното устройство и за бъдещото социално пазарно стопанство на България, бяха възприети от Седмото велико народно събрание и залегнаха в основите на нашата най-нова конституция.

В дейността, свързана с разработката и приемането на Конституцията на Република България, се състои най-големият принос и заслуга на БСДП за утвърждаването на демокрацията у нас. Благодарение на твърдата позиция на БСДП в условията на остра политическа криза и в тежка борба с БКП/БСП и с десницата в СДС, успяла да предизвика неговото разцепление, българската държавност беше защитена и бяха положени основите на нашата млада демокрация.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД НОВ ИЗБОР" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

По спад на производството ние "надминахме Америка" с нейната Велика депресия от края на 20-те години. Брутният вътрешен продукт през 1993 година е намалял в сравнение с 1989 година с около 40 на сто, а националният доход - с близо 50 на сто. Тревожна е и отрасловата характеристика на спада. Промишлената продукция през 1993 г. е намаляла в сравнение с 1989 г. с 51 на сто, обемът на строителството - със 77 на сто, селскостопанската продукция - с 36 на сто, услугите - с над 20 на сто.

Политизацията на външноикономическите ни отношения доведе до загубата на наши традиционни и обективно изгодни външни пазари. Сега там се разполагат други мощни производители и нашето завръщане става все по-проблематично. Тоталната либерализация на вноса, от друга страна, доведе до обезкръвяването на редица наши производства, които и без това бяха в тежко финансово състояние.

Огромен брой предприятия работят на загуба. През 1993 година общата сума на тези загуби /без загубите на предприятията от селското стопанство/ е близо 38 милиарда лева. Брутната рентабилност за миналата година е минус 7,9 на сто, като динамиката на финансовите резултати е по-тревожна от спада на производството. Тези отрицателни натрупвания доведоха до сумарен дълг на предприятията в края на миналата година от 245 милиарда лева, което е повече от 35 на сто от техните активи.

Драстичното свиване на производството и отрицателните финансови резултати на фирмите водят до застрашително съкращаване на заетостта. Броят на заетите през 1993 година е намалял в сравнение с 1989 година с 140 хиляди души. Относителната заетост е спаднала от 49 на сто през 1989 година до 36 на сто през 1993 година. Само официално регистрираните безработни в края на 1993 година са били над 620 хиляди души. Според анкетни изследвания по международно призната методика фактическият брой на безработните в края на миналата година е 815 хиляди души.

Социалното напрежение се засилва от неовладяваната инфлация, от рязкото обедняване на широки социални слоеве и от уродливата поляризация на доходите. През последните четири години потребителските цени са нараснали над 17 пъти. Реалните доходи са спаднали средно над 3 пъти. Особено критично е положението на пенсионерите. Като цяло механизмите за компенсация на доходите срещу инфлацията, за социално подпомагане и за контрол върху цените са изключително слаби и неефективни.

Тази нерадостна картина днес поставя с пълна сила въпросите на социалната цена на прехода. Може ли тя изобщо да бъде поносима поне за голямата част от обществото? Кой би трябвало да я поеме - и кой я плаща на практика? Преодолима ли е загубата на обществената подкрепа за реформите? Възстановимо ли е доверието в тях?

Въпросите са трудни и болезнени, но още сега могат да се формулират някои принципни изводи и поуки:

Първо. Без широка обществена подкрепа всяка програма за реформи в социално-икономическата област е обречена на неуспех. Обществената подкрепа, от своя страна, зависи пряко от справедливата и поносима социална цена на реформените мерки, от добросъвестните усилия тази цена да е възможно най-ниска.

Второ. Острата политическа конфронтация и примитивното политизиране на икономическите проблеми парализират дейността на институциите и блокират необходимите структурни промени.

Трето. Изход от кризата и възобновяване на икономическия растеж не може да се търси само чрез мерки от монетарен характер, особено в техния "шоков" вариант.

Четвърто. Преходът от централнопланираната към пазарна икономика в нашите условия изисква съчетаването на структурните реформи с принципа на приемствеността и постепенността. Иначе не може да се запази и да се използва пълноценно и в интерес на прехода значителният производствен и интелектуален потенциал на нацията.

Пето. В условията на криза, при преобладаващата държавна собственост, държавата и нейнйте органи не могат да абдикират от задълженията си да регулират и коригират икономическите процеси в интерес на реформите и на обществото.

Шесто. Трябва да се мобилизира целият потенциал на нацията за намиране на нова философия на икономическата реформа, най-подходяща за българската специфика.

В опита да намери най-добрите за обществото отговори БСП предложи на правителството, на парламентарните партньори, на синдикатите и на всички националноотговорни обществени сили да започнат незабавен отговорен диалог. Надявахме се да постигнем поне минимум съгласие по осъществяването на нетърпящите отлагане мерки в социално-икономическата област.

Добре разбирахме, че без тях е невъзможна дори относителна, ограничена и неустойчива финансова стабилизация. За всички вече е ясно, че тя не може да се постигне със средствата на примитивния монетаризъм. Единственият възможен път към икономическото оживление в перспектива е съчетаването на мерките за финансова стабилизация с решителни стъпки в структурната реформа и с насочена социална защита на хората, оставащи извън активния икономически оборот.

Предложихме да се разработи цялостна, добре обмислена и реалистична концепция за бъдещата структура на националната ни иконимика. Днес структурната скованост се изправя като основна пречка за производственото оживление, а структурната реформа - като ключов проблем на икономическата политика. Без ясна стратегия за преструктуриране на значителен брой големи предприятия, които и в бъдеще ще останат държавни, е невъзможна успешната приватизация на останалите.

Настоявахме за принципно нов механизъм за управление на държавното участие в икономиката, насочващ всички процеси на преструктуриране, приватизация, оздравяване и развитие на предприятията към реализирането на най-общите ориентири на националната икономическа политика. Разбира се, този механизъм трябва да се основава изцяло на пазарните принципи, а не на остарели догми, камо ли на лични, тясногрупови, чуждестранни, дори престъпни интереси, както нерядко се случва при сегашната ситуация.

Очевидно бе, че финансовото оздравяване на държавните предприятия не търпи отлагане. Суровите мерки за финансова стабилизация на икономиката в най-трудния, началния етап на преструктурирането й трябва да се обвържат със създаването на предпоставки за провеждане на политика за икономическо оживление. Широко разпространеното схващане, че липсват ресурси за такава политика, е невярно. Източници могат да се търсят в много направления.

Днес никой не оспорва очевидния факт, че реформите в социалната област в периода на структурни промени трябва да осигурят гаранции главно за онези слоеве от населението, които са извън активните икономически процеси и затова най-тежко понасят ударите на кризата и най-късно и най-слабо ще почувстват благоприятните последствия от бъдещото икономическо възстановяване. При сегашното финансово положение на страната действащата система за компенсиране на доходите трябва да бъде пренасочена главно към ниско-доходните групи от населението. Механичното увеличаване на съответните разходи в бюджета на общините вече не помага. Трайно решение на проблема ще даде само последователна политика на оживление, съчетаваща финансовата стабилизация с крупни държавни инвестиции в инфраструктурата, в преквалификацията и въшноикономическата дейност.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 7 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЮРОТО НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ И НА 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

Двукратното бламиране на кабинета на господин Беров в парламента и отказът на министър-председателя да се съобрази с изискванията на конституцията на България изправят страната пред нови реалности. Те подсказват, че у нас има политици и политически сили, които са склонни да свалят досегашната маска, да се разделят дори с имитирането на демократичните процеси и да преминат към открито беззаконие. Само по този начин те биха могли да надделеят над общественото мнение, според което правителството и парламентът нямат необходимата поддръжка сред българския народ.

Подобни действия и несъобразяване с волята на суверена - българския народ, са реална заплаха за социалния и граждански мир и в крайна сметка за националната сигурност. Всичко това е в състояние да убие и малкото останала вяра на българските граждани в парламентарната демокрация и държавните институции, да създаде почва за суспендиране на конституцията и установяване на неконституционна форма на управление на страната.

Такава ситуация, разбира се, не устройва хората на наемния труд в страната. Спирането на демократичния процес означава потъпкване освен на политически, също така и на социални, икономически и културни права. Такъв процес би изправил синдикатите и обществените организации пред опасността да не могат да защитават своите членове или по-лошото - да бъдат насилствено разпуснати.

Ние считаме, че понастоящем българското правителство е вън от законите на страната, нещо, което, разбира се, поставя под въпрос и легитимността на Трийсет и шестото обикновено народно събрание. Това е така, защото нито един парламент в демократична страна не би продължил да законодателства по този начин при наличието на бламирана изпълнителна власт. Ето защо ние считаме, че са в противоречие на конституцията и всички нормативни актове, които понастоящем приема Народното събрание. В това отношение, според нас, президентът на Републиката д-р Желю Желев би трябвало да упражни своите функции и съответно да наложи вето над тези актове, включително и на последните законодателни промени, засягащи съда и прокуратурата.

Ако това не стане, ние смятаме, че опозицията би трябвало да направи всичко възможно, щото българският народ със всички средства, форми и начини, указани в закона, да изрази с действия своята воля за свобода и парламентарна демокрация.

София, 4 юни 1994 година

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ, ПРИЕТ НА ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /7 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

V. ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ

Чл.17. Организационните структури на Движение "Гражданска инициатива” /ДГИ/ се изграждат с оглед решаването на основните тактически задачи и стратегически цели на Движението.

Чл.18. Основни структурни звена на ДГИ са местните организации /МО/.
/1/ МО са автономни при дейността си на своята територия.
/2/ МО участват активно в цялостния обществен, политически, културен живот на общината и региона, посредством издигане на съответните инициативи, упражняване на граждански контрол и сътрудничество с местните и с регионални общински и държавни власти и с политически сили.
/3/ Организират провеждането на избори за местните органи на самоуправление и за Народно събрание, както и контрол над провеждането му, като участват в изграждането на избирателни комисии.
/4/ МО изграждат квартални и местни секции, провеждат инициативи за изграждане на обществени и граждански комитети по интереси.

Чл.19. Общото събрание /ОС/ на местните организации има следните функции:
/1/ Избира местен съвет на ДГИ, състоящ се от председател, заместник-председател, секретар и координатори, избрани с явно гласуване и поименно.
/2/ Приема или отхвърля инициативите на местните съвети /МС/ на ДГИ и решава участието в национални кампании и инициативи.

Чл.20. Местният съвет на ДГИ има следните права и задължения:
/1/ Представлява интересите на гражданството и на ДГИ пред държавната и пред стопанската администрация, изпълнителната власт, политическите сили, съда и прокуратурата.
/2/ Участва в преговори и споразумения на местно равнище.
/3/ Координира дейността на МО с Общинските съвети /ОбС/ на ДГИ и централното ръководство.
/4/ Свиква общо събрание най-малко веднъж на три месеца.
/5/ Мандатът на членовете на МС на ДГИ е две години.

Чл. 21. Председателят на МС на ДГИ представлява Движението пред официалните власти, политическите партии, съда и прокуратурата, ръководи заседанията на МС и цялостната дейност на МО по текстовете на чл. чл.17, 18 и 20. Организира преговори, разговори и пр. на местно равнище.

Чл.22. Местните организации на територията на една община образуват Общинска организация на ДГИ.
/1/ Всяка местна организация делегира по двама координатори в ОбС на ДГИ, а всеки асоцииран клуб или организация от общински мащаб по един.
/2/ Общинската организация на ДГИ избира председател и секретар - членове на Градската организация на ДГИ от общинския център.
/3/ Общинската организация на ДГИ избира Общинска контролно-ревизионна комисия.

Чл. 23. Председателят на ОбС на ДГИ представлява гражданските интереси на Движението пред изпълнителната власт, съда, прокуратурата, политическите партии и обществените организации на общинско и регионално равнище. Участва в преговори, разговори и подписва споразумения.

Чл.24. На територията на бившите окръзи се свикват Регионални съвети /РС/ с цел консултации по райони, оказване на помощ на нуждаещи се организации, опознаване на членовете от региона за съвместни действия. Регионалните съвети не вземат решения по основни и организационни въпроси. Решенията на РС на ДГИ не могат да противоречат на основните решения на Националната конференция, на Националния или на Политическия съвет.

        VI. НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО

А. НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Чл.25. Висш форум на ДГИ е Националната конференция.
/1/ Националната конференция се свиква веднъж на две години и се насрочва от Националния съвет.
/2/ Конференцията започва своята работа, ако присъстват делегати не повече от половината от регистрираните местни и общински организации, но не по-малко от 2/3 от делегираните редставители.
/3/ Конференцията взема решения, ако присъстват повече от половината от регистрираните делегати, с явно гласуване, при обикновено мнозинство.
/4/ При настояване на 1/4 от делегатите конференцията може да взема решения с тайно гласуване или с квалифицирано мнозинство.
/5/ Извънредна национална конференция се свиква по решение на:
- Националния съвет;
- по искане на Политическия съвет;
- Контролно-ревизионния съвет;
- по инициатива на 2/3 от местните организации, придружени от протоколни решения на техните общи събрания, представени в Политическия съвет.

Чл. 26. Националната конференция:
/1/ Приема устава и измененията в него с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите регистрирани делегати с явно гласуване.
/2/ Утвърждава програмата на ДГИ и свързаните с нея документи при квалифицирано мнозинство с явно гласуване.
/3/ Избира председател и заместник-председател с обикновено мнозинство /50% +1/ от присъстващите при явно гласуване с мандат до следващата редовна конференция.
/4/ Избраният председател предлага листа на членовете на Политическия съвет. Листата се гласува поименно, явно и с обикновено мнозинство.
/5/ Избира Контролно-ревизионен съвет /КРС/ в състав пет членове поименно, явно, с обикновено мнозинство.
/6/ Приема доклада на председателя.
/7/ Приема отчетния доклад на КРС.
/8/ Взема решения по всички въпроси, засягащи цялостната обществена и политическа дейност на Движението.
/9/ Произнася се по правилността на решенията и действията на Националния и Политическия съвет.

Б. НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ

Чл.27. Ръководен орган на ДГИ между две конференции е Националният съвет.
/1/ Националният съвет се състои от членовете на Политическия съвет, депутатите, председателите на местните и общински организации и ръководството на изпълнителното бюро. Председателите на асоциирани организации имат право да участват в заседанията на Националния съвет.
/2/ Националният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца.
/3/ Националният съвет може да бъде свикан на извънредно заседание по инициатива на председателя, Политическия съвет, Контролно-ревизионния съвет или по искане на 1/3 от членовете на НС.

Чл.28. Националният съвет:
/1/ Изработва правилник за работата и дейността си.
/2/ Приема отчета за дейността на Политическия съвет на всяко заседание и утвърждава неговите решения.
/3/ Координира дейността на членовете си.
/4/ Утвърждава членството в ДГИ на новообразувани организации.
/5/ Прекратява съществуването на местни и общински организации.
/6/ Утвърждава бюджета на Движението.
/7/ Освобождава членове на Политическия съвет, поради оставка, неизпълнение на служебните им задължения или за действия, противоречащи на устава и програмата на ДГИ.
/8/ Попълва състава на Политическия съвет.
/9/ Приема решения за акции, кампании и други действия в национален мащаб.
/10/ Взема решения за встъпване в коалиции, в съюзи и др.
/11/ Националният съвет е задължен да предприема действия за търсене на имуществена и на наказателна отговорност от всички членове на Националния и на Политическия съвет и от местните и общински ръководства за действия или бездействия, които представляват нарушение на устава на ДГИ и могат да нанесат неимуществени и имуществени вреди на Движението.

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00
07.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Тинка Христова
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позовазането на Пресслужба "Куриер” е задължително!