7 април 1994 година
Брой 68 /1113/
София, 7 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА 11 АПРИЛ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БИВШИТЕ ПОЛИТЗАТВОРНИЦИ, КОНЦЛАГЕРИСТИ И ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ФАШИЗМА И ВОЙНАТА.
По екраните на софийските кина и в страната се появи филмът на Спилбърг "Списъкът на Шиндлер".
Този филм идва да ни напомни, че насилието и фашизмът не са минали в забвение, а са реална опасност за сигурността на цивилизацията. Терорът не различава политически цвят, пол или възраст. Често е провокиран от война, но нерядко е цел на политически амбиции.
Нашият век, възвестил нови хуманитарни надежди, се превърна в най-кървавия и омразен за човечеството. Безпрецедентно в историята е институционализирането на жестокостта и репресията, характерно за тоталитарните режими. Науката и научно-техническият прогрес нямат своя морален еквивалент.
България познава, и то в недалечното си минало, смяната на авторитарни с тоталитарни режими, помни кафявия и червен терор.
Българска партия Либерали /БПЛ/, отбелязвайки Деня на политзатворника и концлагериста /11 април/, заявява, че е против всякакъв вид насилие и форми на тероризъм, както и против разрушаването на общочовешките и либералните ценности.
В днешните условия на криза лумпенизирани групировки и сили надъхват обществото с расистки и човеконенавистни лозунги.
БПЛ ще бъде преграда срещу правенето на политика с нечисти цели и средства, както и срещу диктатурата, въздигана в панацея за решаване на социално-икономически проблеми.
София, 6 април 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 7 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, КЪМ ВСИЧКИ ДЕПУТАТИ, ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА СЕКТИТЕ.
ГОСПОДА ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ,
През последните дни се наблюдава силно активизиране на дейността на различните секти, чиято основна цел е да рушат съзнанието на нашите деца и млади хора, като им внушават погрешни представи за добро и зло тук, на Земята. Сектите рушат устоите не само на семействата ни, но и на българската държава.
Като жени и майки ние не можем да останем равнодушни към унищожаването на психичното здраве на нашите деца, към фанатизирането на младите хора, което в повечето случаи води до фатални последици.
Настояваме, господа, за спешни и конкретни мерки, които да пресекат вредното и опасно влияние на самозвани пастори - убийци.
След като поради безкрайните икономически и политически проблеми в страната не можете бързо да се справите с недохранването на деца, на бременни и на старци, с ръста на заболеваемостта и детската смъртност, с пълзящата престъпност и корупция, поне със закон и здрава ръка съсечете сектантските плевели, задушаващи цвета на нацията ни - децата и младежта.
Как да обясним и оправдаем престъпното ви бездействие и равнодушие към обезумели от мъка родители от Горна Оряховица и Перник, Пловдив, Козлодуй и София, чиито деца са вече жертва на това безумие в навечерието на двадесет и първи век?
Купиха ли ви, заплашиха ли ви, или забравихте, че трябва да служите на род и Родина?
Всяко бездействие и безразличие днес е с фатални последици за утрешния ден!
Призоваваме правителството, парламента и президента, кметовете и съдебната власт заради паметта на десетките самоубили се деца, заради реките от сълзи на майки и бащи, заради живите ни деца спрете това безумие, защитете националната духовност и бъдеще.
София, 5 април 1994 г.
ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ: ст.н.с. Емилия Масларова
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 7 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪКРАЩАВАНЕ НА ОФИЦЕРИ И СЕРЖАНТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.
Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ изразява своя гняв от неразумното решение на ръководството на Министерството на отбраната /МО/ и на други заинтересувани страни да нанесат смъртоносен удар на въоръжените ни сили чрез плануваното от Валентин Александров съкращаване на 3000 офицери и 1000 сержанти.
Българската комунистическа партия е против съкращенията в МО. БКП е против преквалификацията на офицерите и на сержантите, тъй като те са учили и са се специализирали за защита и за отбрана на родината ни Република България. БКП е против съкращенията и е против закриването на някои гарнизони, които имат стратегическо значение за отбраната на страната.
Реваншистките сили, криещи се зад термина СДС, се оказаха не демократични, а антидемократични сили. Те подложиха всичко прогресивно и построено с кървав пот и труд от българския народ под ръководството на БКП на разрушение и на опустошение. Те разгромиха промишлеността и селското стопанство. Те гласуваха закони, с които се нарушават правата на хората. Тези закони са против хартата, приета 1948 г. от ООН. Те забраниха на гражданите на страната свободно да изповядват своите политически убеждения и ги накараха да подпишат декларации, че се отказват от членството си в БКП. Такъв прецедент няма никъде в света. Тези реваншистки сили сега искат да разградят и въоръжените сили на България, от което са заинтересувани враговете на България. СДС изпълнява техни поръчения.
Чест и гордост е за БКП, че възпита предани на БКП и на България бойци и командири - офицери и сержанти, които не жалеха знания, сили и опит за отбрана на Родината. Те винаги са били, са и ще бъдат на своя боеви пост.
Призоваваме обществеността да подкрепи справедливите им протести против плануваното разграждане на въоръжените сили.
София, 5 април 1994 г.
ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 7 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ "ХРИСТО БОТЕВ" ПО ПОВОД НА СЪЗДАВАНЕТО МУ.
След дълги творчески лутания и обсъждания най-сетне е запълнена една осезаема празнота в нашия обществено-културен и просветно-творчески живот. Като символ на общонародна почит и признание към поета на нацията Христо Ботйов и неговите сподвижници в София е създаден Национален комитет "Христо Ботйов" като обществено-творческа организация от общественици, учени, творци. Комитетът ще работи за съхраняване, популяризиране и пропагандиране живота и делото на Христо Ботйов и неговите сподвижници, ще съхранява и развива историческите и демократичните традиции на нацията. За целта комитетът ще обединява и подпомага усилията на организации, движения, учени, творци, общественици и други.
Избраното ръководство с председател Еленко Тодоров осмисли и програмно набеляза дейностите за осъществяване на целите на комитета. Комитетът ще разчита на национална подкрепа за своята дейност.
София, 6 април 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 7 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ЗА СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ.
Днес, 4 април 1994 г., в сградата на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ по предложение на Федерация "Царство България" /ФЦБ/ се състоя среща между представители на Постоянното присъствие /ПП/ на БЗНС и ръководството на ФЦБ.
Основните въпроси, които се разискваха, бяха свързани с тежката икономическа криза и необходимостта от предсрочни парламентарни избори.
Двете страни се съгласиха, че главната задача пред всички некомунистически сили в настоящия момент е борбата против реставрацията на комунистическата система в България и утвърждаване на парламентарните демократични традиции.
София, 4 април 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 7 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНА ОТ ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.
ІІІ. СРЕДСТВА
Едно от главните, определящи различия между двата големи клона на социалистическото движение - социалдемократическия и комунистическия - е свързано с проблема за средствата - как да се постигнат идеалите за свобода, равенство и справедливост: по революционен път или чрез еволюция на обществото в посока на тези идеали. Този спор пронизва борбите и драматичните сблъсъци в историята на партията - стигащи до моралното, а и до физическо репресиране на не един водещ партиен деец или движение. Днес БСП е натрупала достатъчно исторически опит, който я прави способна да търси и намира баланс между решителната борба за справедливо общество и нейното непрерастване в насилие над закономерностите на общественото развитие. Баланс, който не води до разделянето на обществото и потискането на цели социални слоеве и класи.
В условията на демокрация БСП приема принципа на еволюционното развитие. Първото следствие от това е отхвърлянето на конфронтацията. В една демократична парламентарна държава БСП не може да прибягва до конфронтацията като начин за взимане на решения. Това просто не е ефективно. Но това не значи, че никога, при никакви обстоятелства не трябва да се допуска конфронтация. Това невинаги е възможно, а и невинаги е необходимо. Конфронтацията обаче не може да бъде правилото, а изхлючението.
В условията на парламентарна демокрация, особено когато е налице значителна поляризация на политическите сили, главният път за взимане на решенията е компромисът. Към него БСП трябва да подхожда не от гледна точка на относителната тежест на една или друга партия, а от гледна точка на националните интереси.
А за постигането на компромиси е необходимо начинът на работа с политическите сили да бъдат постоянните контакти и постоянното поддържане на каналите за тези контакти. И постоянният метод на общуване между политическите сили, който БСП трябва да следва, трябва да бъде диалогът.
IV. ПРОМЕНИТЕ
1. ИНДИВИД - КОЛЕКТИВ
В своите идеи и практика БСП няма да се основава на принципа, че индивидът трябва да се подчинява на колектива. Това беше един от най-ярките белези на тоталитарното общество. От друга страна, не може да стои въпросът и за господството на индивида над колектива. Човешката личност е абсолютна ценност. Но тя се реализира като такава в обществото, а не извън него. Затова е необходимо съчетаването на индивида и колектива, на правата на личността с правата на колектива, големият исторически синтез между тях. Сегашната степен на развитие на гражданското общество дава възможност да се постигне това. Такъв е пътят и на нашето общество.
Този синтез не може да бъде нито застинал, нито в равновесие. Този синтез не трябва да предопределя развитието, не трябва да го затваря. Но той не трябва да се абсолютизира. Самият той трябва да бъде съчетан с отвореност, за да бъдат заложени в него изборът и промяната и за да може да се търсят отговори на непредвидени и непредвидими ситуации. А в самия синтез, според условията, трябва да се мени акцентът, ударението на една или друга негова страна. Сега у нас превес трябва да има личността поради дългия период на нейното потискане.
Идеята за синтез, разбиран така, трябва да пронизва теорията и практиката на БСП.
2. СЪТРУДНИЧЕСТВО И БОРБА
Доскоро водещият принцип беше, че движението на обществото се определя от класовата борба. Но историческият опит на втората половина на XX век, особено на последната му четвърт, показа, че това движение е възможно при още две ситуации: потисната класова борба и наложено класово сътрудничество - доброволно по форма, принудително по съдържание /при тоталитаризма, включително у нас/; или относително свободно, относително непринудително класово сътрудничество - в страните на развита демокрация. Нещо повече - при постигнатата много висока производителност на труда в тези страни доброволното и договорено класово сътрудничество се оказа по-мощен двигател на общественото развитие от класовата борба. Така че се утвърждава синтезът класова борба - класово сътрудничество, като центърът на тежестта сега е в класовото сътрудничество.
3. ПРОМЕНИ В ТРУДА
През последните няколко десетилетия настъпиха съществени изменения в характера и съдържанието на труда. Поточната линия /конвейерът/ и колективният труд започнаха да отстъпват пред персоналния компютър и индивидуализирания труд. Това явление съвсем не е повсеместно, но то е тенденция, която вече се очертава в най-развитите страни.
Но въпросът има и друга страна. Редица мислители анализират общественото развитие чрез диалектиката на производителните сили и производствените отношения. Производствените отношения разкриват характера на труда, начина, по който средствата за производство се свързват с работната сила. Но редом с производствените отношения съществуват и трудови отношения, които разкриват съдържанието на труда - дали той е квалифициран или не, тежък или лек, ръчен, механизиран или автоматизиран, монотонен или разнообразен и т. н. Но не само това. Трудовите отношения са и отношения на сътрудничество между "актьорите" в производството, включително между работниците и работодателите. Те са отношения и на солидарност в производството, определяна от общи производствени цели и задачи.
Производствените отношения очертават стадиите на общественото развитие /антично, феодално, капиталистическо и пр. общество/. В този смисъл те разделят общественото развитие. Трудовите отношения създават общата основа на това развитие, свързват неговите стадии.
Смисълът на тези въпроси съвсем не е само теоретически. Защото производствените отношения винаги са били в основата на доктрината на комунистическите и особено на болшевишките партии. Сърцевината на тази доктрина винаги са дълбоките различия между обществено-икономическите формации и "неизбежната необходимост" смяната на формациите да се извършва чрез "насилствена революция". Същевременно доктрината на социалдемократическите партии все повече се отдалечава от идеята за производствените отношения. Все повече в основата на техните доктрини лежат трудовите отношения и произтичащата от това необходимост от еволюционно развитие.
Сега назрява времето за синтез на тези две страни на общественото развитие - производствените отношения и трудовите отношения. Заедно с това, особено при сегашното огромно нарастване на разрушителните сили, превес трябва да има еволюционното развитие, което е в състояние да запази приемствеността и заедно с това - единството на цивилизацията.
Исторически двете големи течения в социалната демокрация се разделиха в началото на века. Идва времето - в края на този век и началото на XXI век, - когато те отново трябва да се слеят.
4. ПРОМЕНИ В СОБСТВЕНОСТТА
На обществото на монолитната и монополна държавна собственост се противопоставяше раздробената частна собственост.
Основа на традиционното гражданско общество е частната собственост, призната и гарантирана от закона. БСП също гарантира неприкосновеността на частната собственост съобразно Конституцията на България. БСП смята, че премахването или силното ограничаване на частната собственост беше историческа грешка, защото собствеността е материална основа на индивидуалната сигурност и индивидуалната свобода.
Но превръщането на частната собственост в единствена форма на собственост и изграждането на обществото само върху нея също би било историческа грешка. Неограничената частна собственост води до монопол на тесен кръг лица, до манипулиране и контрол над мнозинството от хората, до остро противоречие с принципите на социалната справедливост, солидарността и реалната свобода на личността.
Както показа историята, свободата на личността не може да бъде гарантирана само от една форма на собственост - било частна, било държавна. Затова и другите форми на собственост - кооперативна и държавна - са необходимо условие за свободата на личността, за целостта и развитието на обществото, така както конкуренцията между тях е необходимо условие за неговото развитие.
Затова БСП ще се стреми към общество, в което въз основа на тяхната равнопоставеност и съчетаване ще има разнообразие на различните форми на собственост като гаранция за действително реален избор, за реална свобода на личността.
БСП ще насърчава обединяването на собствениците в кооперации, където се съчетава собствеността със солидарността. БСП трябва да поощрява кооперативната собственост, а и акционерната, да създава законодателни, икономически н социални условия за разгръщането на кооперациите.
Същевременно БСП ще полага грижи за развитието на конкурентоспособна държавна собственост. БСП ще настоява за социална приватизация, за да може мнозинстзото от хората да станат собственици, за обществено регулиране на стопанската активност и на функционирането на пазара. Но приватизацията не може да има като своя главна цел смяната на собствеността, превръщането й от държавна в частна, кооперативна и акционерна. Нейният истински смисъл е постигането на по-висока ефективност.
5. ТРУД И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
В новите условия у нас след 10.XI.1989 г. отношението между труда и предприемачеството се превръща в програмен проблем. БСП е партия, която преди всичко защищава интересите на наемния труд.
Тези интереси сега са свързани с тежкото положение на хората на труда, с рязкото понижаване на жизненото им равнище, с голямата несигурност на труда, с огромната за страната безработица. Тази защита може да се реализира чрез мерки за излизане от кризата, за стабилизация и оживление на икономиката със създаването на истински социално пазарно стопанство.
В краткосрочен план постигането на сигурност на труда и значително намаление на безработицата изисква политика на намаление на лихвите и засилване на инвестициите, развитие на строителството, особено на жилищното, широка програма и нейното осъществяване - за оздравяване и благоустрояване на градовете, предимствено подпомагане на изостаналите райони, екологическо обновяване на икономиката и транспортната система. Необходима е грижа от държавата и работодателите за ефективна професионална квалификация, за реорганизация на труда в съгласие със социалните партньори - труд, синдикати, работодатели, държава. В по-далечен план - намаление на работното време за по-добро разпределение на наличния труд - намаление на работната седмица, отпуски за квалификация, доброволно частично работно време. Това не са задачи на днешния, нито на утрешния ден, но по тях трябва да се мисли отсега и БСП трябва да го направи. Няма да е далече времето, когато трябва да се институционализира участието на работниците в управлението на производството, а и на предприятията. БСП трябва да разработи проект, макар като проект на бъдещето, за изграждане на работнически инвестиционни фондове, чрез които работниците да участват и в инвестиционния процес. Това също е задача на бъдещето. А задача на днешния ден е организацията на участието на работниците в приватизацията и участието им в създаването на акционерен капитал на широка социална основа.
Поради своя социален състав и своя характер на лява национална партия БСП трябва да защищава интересите и на средната класа. Тази класа сега се характеризира със собствеността върху средства за потребление - доходи, имущество, място в организацията и производството и др., чрез масовата /т. е. социална/ приватизация част от средната класа ще стане собственик на средства за производство. Друга част от нея ще се пауперизира, ще обеднее драстично. БСП ще полага усилия тази част да бъде колкото се може по-малка. Социалната масова приватизация, която БСП подкрепя и благодарение на чиято политика тя ще се осъществи, е важна стъпка в това направление.
В условията на прехода от тоталитаризъм към демокрация, като изразява интересите на своя социален състав и като национална партия, БСП защищава и представителите на националното предприемачество, на деловите и предприемчиви хора, особено на малките и средните предприятия. А по отношение на чуждия капитал БСП защитава интересите на националното предприемачество.
Сега у нас се образува една специфична предприемаческа прослойка - хора, които навлязоха в производството и особено търговията, и които при тоталитаризма бяха, в редица случаи, способни стопански ръководители. Не става дума за това, че сред тях има и спекуланти, и нарушители на законите, и хора злоупотребили с обществено имущество. Не техните интереси ще защищава БСП. А интересите на тези бизнесмени, които със своите познания и способности в рамките на закона развиват икономиката и, естествено, печелят от това. В много случаи, далеч не всички, те помагат на БСП и няма основание да не се изтъкне това. Като част от националното предприемачество те заслужават подчертаното внимание на БСП.
Същевременно БСП е против неограничаваната от закона икономическа власт и против нарушенията на законите от крупните монополи, против монополизма изобщо и особено - против претенциите на монополите за политическа власт. Между политиката и бизнеса трябва да има сътрудничество, но само върху основата на предимството на националните интереси и под контрола на обществото.
БСП обръща особено внимание на стопанските ръководители, на прослойката на мениджърите. Те сега са практически без защита. Опитът показа, че разрушителната дейност на някои синдикати доведе до многобройни смени на мениджъри и до пагубни в огромния брой случаи икономически и социални резултати. БСП ще оказва особена защита - политическа и законодателна - на тези мениджъри и собственици, които създават нови работни места, системно повишават квалификацията на работниците, поощряват инженерните и технически кадри, модернизират своето производство и го правят конкурентоспособно на международните пазари. БСП ще бъде на страната на производителите и търговците в борбата срещу реститутския, рентиерския и спекулантския капитал. Именно за това БСП трябва да води такава данъчна политика, която да държи сметка за социално слабите, за бедните хора, за интересите на държавата, но и за интересите на националното предприемачество с оглед преди всичко на възможностите му за инвестиции. Това е извънредно трудна задача, но тя е по силите само на партия, която поставя националните интереси над партийните. БСП, макар бавно и постепенно, се превръща в такава партия.
6. СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ
БСП си поставя задачата да поощрява и подпомага създаването на социални предприятия, социални фирми. Под силното въздействие на идеите за социална справедливост и поради лявата ориентация на големи социални групи в България у нас се появяват социално мислещи бизнесмени.
а) Приватизацията ще постави нови проблеми пред новите собственици. През периода на първоначалното натрупване, който вече е започнал и ще се засилва, експлоатацията ще се увеличи, нарушението на трудовите закони и трудовите и социални права на работниците - също. Ще нарасне ролята на синдикатите в защита на тези права. В зависимост от техния натиск и натиска на големи и влиятелни партии, преди всичко на БСП, ще се поведе борба за ограничаване на експлоатацията, възстановяване и реално осъществяване правата на труда. В някои предприятия нещата ще стигнат и останат в такова положение.
б) В друг тип предприятия обаче, в които ще има социалномислещи бизнесмени и мениджъри и силни синдикати, които се грижат за интересите на работниците, ще се развие вътрешна социална политика - работнически столове, работническо здравеопазване, детски домове и градини, стипендии, допълнителни заплати и възнаграждения и др. Разбира се, това сега е трудно, но това е въпрос на недалечно бъдеще.
в) В трети тип предприятия ще се отиде по-нататък - до участие на работниците в управлението - било чрез синдикатите, било непосредствено. Този въпрос не намери истинско законодателно решение в Кодекса на труда и БСП ще настоява зз това в бъдеще, макар че по-правилно ще бъде този процес да започне доброволно от самите предприятия и да бъде по-скоро оформен, отколкото решен със закон. В това отношение трябва да се развие демокрацията на работното място, участието на работниците при вземане на решения по кадрите и по редица въпроси на управлението.
г) В четвърти тип предприятия ще се отиде още по-нататък - не само социална политика, не само участие в управлението, а и участие на работниците в собствеността. Превръщането на работниците - било на част от тях, било на всички - според възможностите - в собственици на акции от предприятието променя характера на това предприятие. Този въпрос е много актуален сега, при започващата приватизация, когато е възможно да се създадат предприятия със смесено участие - и на бизнесмени, и на работници.
Предприятията от втори, трети и четвърти тип са различни видове социални предприятия. БСП ще насърчава тяхното създаване - това е голям програмен въпрос. Критерият за успеха на такива предприятия трябва да бъде взаимният интерес на бизнесмените и работниците и особено благосъстоянието на работниците.
В условията на криза това звучи утопично. Но колкото по-рано тази необходимост бъде осъзната и от труда, и от собствеността - толкова по-добре. Същевременно това не трябва да бъде политика на патернализъм, а на правилно разбрани социални права и на социална справедливост. Но не само това. Тези предприятия ще отразяват по-висока ефективност и взаимни интереси. А това значи - не противопоставяне, а синтез на интересите.
7. СОЦИАЛНО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО
Посочените по-горе промени очертават някои най-съществени елементи на разбирането на БСП за социалното пазарно стопанство на микроикономическо равнище.
Главната особеност на това стопанство като цяло, към чието осъществяване ще се стреми БСП, е да се постигне социална справедливост въз основа на растяща икономическа ефективност. Това е и коренната отлика от централизираното стопанство преди, където се постигаше социална справедливост за сметка на икономическата ефективност, едно равенство на посредствено равнище.
Пътят до социалното пазарно стопанство минава през няколко етапа. Първият - това е етапът, през който спира спадът в икономиката и се преодолява дълбоката структурна криза. През него е осъществима само една социално-либерална политика, при която ролята на държавата може да се осъществява главно в две направления: 1. Създаване на правила за поведение в защита на лоялната конкуренция, против установяването на монополно положение на отделни фирми или монополни съюзи, които поставят в неравноправно положение доставчици и потребители. Създаване на правила за отговорността на производителя и търговеца за здравето на потребителя и за околната среда. Като цяло правилата на този етап трябва да осигуряват прозрачност, предсказуемост и равнопоставеност на стопанските субекти. 2. Изграждане на регулиращи механизми главно чрез данъчната политика за преразпределение в полза на социално слабите, за осигуряване на жизнения и социалния минимум.
Следващият етап на развитие на социалното пазарно стопанство - в условията на начало на растеж в икономиката - следва да включва заделянето на ресурси за по-голямо въздействие върху икономиката:
- за индустриална политика, която подкрепя зараждащи се конкурентни отрасли в икономиката;
- за поощряване на инвестиционната дейност чрез адекватни механизми за гарантиране на риска и достъпа до дългосрочни кредити;
- за активна външна пазарна политика и за гарантиране и кредитиране на износа.
Такава политика означава подкрепа за развитието на конкурентоспособни производства и дейности, които осигуряват възможности за по-квалифициран и по-привлекателен труд, за по-широка социална реализация на работещите.
БСП подкрепя важната роля на държавата за създаването на правилата на пазарната икономика и за стабилния и балансиран растеж. Същевременно БСП е против въвеждането на мерки, които ограничават свободата на избор и инициатива на индивида и пречат на конкуренцията между стопанските субекти. БСП е против ново одържавяване на стопанската дейност.
8. КУЛТУРОЛОГИЧНИЯТ СИНТЕЗ
Обясняването на общественото развитие и изобщо на цивилизацията само или главно с обществено-икономическите формации - формационният подход, доведе до неговото абсолютизиране. Но стремежът този подход да бъде отхвърлен и изцяло заменен с цивилизационния, също ще доведе до отрицателни резултати. Между двата подхода също трябва да има синтез с превес в сегашните условия на цивилизационния подход. Без този синтез става необяснимо и вечното в културата, и стадиите в развитието на културата.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 7 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ДЕВЕТА/ "СОЦИАЛНА ДИАГНОСТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ /ОТКРИТИ И ЗАКРИТИ/ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. Докладът е написан през месец май 1992 г.
ТЕХНОКРАЦИЯТА У НАС
I. Технокрацията у нас /на Изток/ възникна като социална и политическа група, когато управлението от форма на социално /обществено/ признание се превърна в самостоятелен вид платена специализирана дейност - стана и професия. На Запад технокрацията има същите претенции към обществото, само че е в основен конфликт с притежателите на едрия капитал. Тя атакува собствеността, тъй като без нея не може да управлява. Радостта от властта тя получава от друг, който я назначава или избира.
Опростено казано, ако чистият капиталист се радва на богатството си чрез придобитото от капитала, прозводствената функция на капитала е поверена на технокрацията. Това е особено валидно при корпоративния. Тя се радва на непосредствената социална власт, която дава употребата на тази функция. Това технокрацията получава безплатно. На нея й плащат за самото управление, а и няма как това удоволствие да й бъде отнето. Напротив, това се награждава в обществото като уважение, популярност, слава и т.н. Следователно тя пряко е свързана със социалния порядък, какво се уважава и цени, какво не, какви са социалните ценности. Вече бях посочил, че "държавната партия" не можа да прости оценката на БКП за своя висококвалифициран труд като непроизводителен, т.е. паразитен. И не само това - тя публично лансираше по-простите професии и труд в скалата на общественото признание. Подлагаше на социална сегрегация държавната партия и величаеше от "демагогски” съображения работническата класа. Людмила Живкова се постара да поправи грешката на баща си в културата, но това беше малко, а и културното творчество, само по себе си, е чуждо като ценност на технокрацията. БКП бе по тиражирането на вече създадени ценности, по внедряването им в обществото, в упражняването на властта и влияние над тези ценности.
II. Като професионално-социална група у нас технократите са достатъчно масова професионална група на висококвалифицирания и относително високоплатен труд. По отношение на последното фактически те нямат ограничения. Получиха своето право на високоплатен труд. С тази си характеристика те влизат в цялостната професионално-стратификационна структура на обществото като трудово общество.
Конфликтите в сферата на труда, а не конфликтите във властта бяха в основата на процесите, започнали в цяла Източна Европа. Те ще определят и какво ще бъде посттоталитарното ни бъдеще.
Много новоизлюпени политици у нас мислят, че проблемите са политически. Каква наивност! Винаги съм твърдял, че проблемите на Източна Европа бяха и са социално-трудови. Тези проблеми направиха от бившата система онова, което е тя в момента, и само задълбочен анализ може да даде ясна представа за това какво трябва да се направи в бъдеще.
Но да се върнем на темата. Конфликтите, които групата на нашите технократи има да урежда с останалите групи, не са уредени. Много други групи - лекари, транспортни работници, миньори, опитаха да направят това сами, атакувайки политическата система. Разликата е в това, че тя, за разлика от тях, има по-особен статус в политическите структури на властта. Може да управлява, да бъде полезна на властта и следователно шансове да остане там.
III. Поведението на технокрацията в състояние на политическа криза.
3.1. Това, което прави технокрацията като особена професионална група в ситуацията на политическа криза, е същностен белег за разчитане на социалното й поведение. Тя се реализира професионално пряко чрез властта. Следователно в ситуация на криза на властта тя се превръща в самостоятелна политическа група.
В процеса на смяна на системата на властта у нас тя разви стратегия на самозащита, типична за една голяма и самостоятелна социална група. Политизира се на две, червено и синьо, за да защити сама като цяло политическата си позиция в обществото.
3.2. Вътре в самите политически формации, оспорващи си лидерството в промяната на България, въпросната група беше агресивна спрямо бащите. За СДС - основателите, дисидентите т.нар. светлосини, за БСП - авторите на 10 ноември.
Двигателят на политическата конкуренция между СДС и БСП бяха апетитите на тази група за властта в държавата. В крайна сметка политиците със социално мислене, истинските политици в двете формации, бяха изхвърлени зад борда или изтикани на заден план.
3.3. Това, че групата има много силно и здраво мислене за себе си като социална група, доказва най-активното й участие и в смяната на икономическата система. Тук делата й заслужават възхищение. Очевидно е, че това е група с най-бърз социален рефлекс в условията на криза. Тя няма идейни проблеми. Отдавна е деидеологизирана поради логиката и развитието на собствената си професия. Бе наясно как стоят нещата поради високата степен на информираност за системата отвътре и достатъчната информация, връзки и контакти извън страната. Имаше резерв, който трябваше да реализира. Не е мястото тук да изтъквам [...?].
Важното е, че в условията на социална криза и намирането на избор, когато класическите трудови групи не знаеха какво да правят и се оказаха на дъното, тя изплува.
Изплува за тяхна сметка и сега, грубо казано, всички са под водата, благодарение на нейната повратливост и групов егоизъм. А всички наистина имаха общ политически проблем, дефиниран различно от дефиницията, която му дадоха партиите във властта.
3.4. Обяснението за нейното щастливо избавление за разлика от събратята й, останалите социални групи, е, че тя се движи в двумерно социално пространство и по скалата на труда, и по скалата на властта.
3.5. В индустрията двуликият Янус от сферата на производството беше нападнат от синдикатите, опозиция със задължителните клишета за морално унищожение. Такова нещо те не можеха да допуснат и заплатиха със социалната си алиенация и подчертан групов егоизъм.
Технокрацията /при заплахата да бъде унищожена/ си показа зъбите на всички, а беше гордостта на Живков: "Ние имаме кадри, които могат да управляват цяла Европа.”
Като всяка истинска опозиция с позиция, тя е в опозиция на всички персонажи.
Наистина драматични времена. Всъщност началото на истинската драма е в сблъсъка на двете сфери - икономиката и политиката. Тогава нещата стават по европейски и без маски.
/Пресслужба "Куриер"/
15:00:00
07.04.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Славка Кочева
Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!