София, 7 януари 1997 година
Брой 2 (1698)
София, 7 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗКАЗВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 3 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА ПО ПОВОД НА ВНЕСЕНАТА ОТ ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ ЗА ОБСЪЖДАНЕ В ПАРЛАМЕНТА ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ"
Има нещо забележително в това, че политическата година стартира с темата за съгласието. От нас зависи дали в края на дебата няма да се окаже, че това е било фал старт, вместо да сме положили началото на един траен, резултатен диалог, на един нов политически климат.
Ние оценяваме по достойнство консенсуалните тенденции в поведението на опозицията. Не можем да отречем, че такъв характер имаше кампанията за президентски избори, която водеше екипът на г-н Петър Стоянов. Подобни елементи има в поведението и на отделни формации от Обединените демократични сили (ОДС), и на някои лидери.
Иска ни се да вярваме, че и инициативата за днешния парламентарен дебат е продиктувана от най-искрени намерения за постигане на повече и по-трайна политическа стабилност, което е и в основата на икономическата реформа. Затова и към пакета от предложения на ОДС ние подхождаме открито, непредубедено и с готовност за тяхното обсъждане и в цялост, и конкретно по всеки пункт.
Не можем да не се съгласим с част от констатациите; по отделни предложения може да се дискутира, да се търси не само една по-добра редакция и уточняване, но и съдържателното им обогатяване.
Но проектът поражда много въпроси, на които краткият му текст не дава отговор.
Оставям настрани съмненията, че това е правилно избраният жанр.
Чрез програма за спасение - да, но декларация от 3-4 пункта - не е най-убедително. Учудвам се от относително ограничения периметър от предложения за търсене на съгласие.
Ново ръководство на Българска народна банка (БНБ) и екип, който да разработи програма за структурни политика - това, заедно с неподлежащото на оспорване искане за приемане на закони, осигуряващи въвеждането на борда - не е ли твърде скромно, за да обедини тежненията ни към национално съгласие? И едва ли ще впечатли международните финансови институции.
Да допуснем хипотетично, че проектът за декларация бъде гласуван в този му вид без никаква редакция и получи подкрепата, ако не на всички 240, то поне на огромното мнозинство от народните представители. Какво означава това?
Не казваме ли ние на българина, че с един нов екип начело на БНБ и с една разработваща група ние гарантираме спасението на България. Ако не се броят предсрочните избори... Но дали те са спасението за страната?
Опитайте се да ни убедите, че дестабилизирането и на парламента, че служебното правителство, че отлагането за неопределено време на преговорите с международните финансови институции и на приемането на важни закони, включително и на бюджета - че всичко това е по-доброто.
Ако ние разпуснем парламента, то кой ще решава неотложните проблеми на България, включително и с валутния борд?
Аз лично не очаквам, че днес следобед на Солни пазар те ще получат решение.
Въпреки твърде ниския им рейтинг, за което впрочем вина имаме всички ние, легитимните институции трябва да осъществяват своите ангажименти по провеждането на реформата и по въвеждането на борда.
Нито от резултатите от президентските избори, нито от евентуалното въвеждане на валутния борд следва необходимостта от промяна на парламентарното статукво. Както нито през есента на 1994 година, нито през 1995 година след убедително спечелени парламентарни и местни избори, ние не атакувахме президентската институция, формулата за успеха на валутния борд задължително изисква стабилност на основните институции и най-вече на парламента; и съпричастност на всички политически и обществени сили, включително и на опозиционните.
В този смисъл проектът може да се разглежда само като отправна точка на една интензивна, задълбочена дискусия по необходимостта от съгласие относно най-острите и актуални въпроси на съвременното българско общество.
Когато става дума за проблемите на оздравяването на банковата система, за структурната реформа - тук съгласието е не само необходимо, но и задължително условие.
Новото ръководство на Българската социалистическа партия (БСП), а и на Демократичната левица като цяло вече изразиха своята готовност за активни консултации по всички въпроси. Днес аз мога да потвърдя тази готовност - не само за политиката в тези сфери, но и за личностите, за екипите, които да осъществяват тази политика.
Има нещо, което ни тревожи. Случаен ли е фактът, че днес, когато ние откликваме на предложението на Обединените демократични сили за парламентарен дебат, когато правим решителни усилия за стабилизиране на обществено-политическата обстановка - в същото време се организират улични действия с трудно предвидими последствия.
Какво означава това, което предстои днес следобед - че се възпроизвеждат изчерпани (от 1990 година) или се копират чужди модели на улични действия за решаване на належащите проблеми на българското общество?
Кое е истинското лице на опозицията - това, което предлага Декларацията за спасение на България и апелира за конструктивен парламентарен дебат, или това, което търси решение от улицата?
Ние няма да се поддадем на уличния натиск не защото търсим самоцелно оставане във властта, а защото не се вижда реална алтернатива за съхраняването на стабилността на институциите.
Действията, за които вече стана дума, идват в момент, когато върви интензивен процес на радикална промяна, и то преди всичко в изпълнителната власт.
Броени дни ни делят от деня, в който ще гласуваме за едно ново правителство. Ние вече обявихме намеренията си при формирането на новия кабинет да разчупим тесните рамки на досегашната управляваща коалиция, да потърсим една широка обществена и политическа подкрепа за изпълнителната власт.
Ходът на досегашните консултации показва, че можем да постигнем едно по-представително, по-работещо, по-силно правителство на Република България, с което да отговорим на надеждите на българина и на очакванията на международната общественост.
Уважаеми колеги от опозицията, от днес, от началото на новата политическа година до края на мандата вие ще имате един значително променен опонент отляво - по-диалогичен, по-отворен, по-консенсусен.
Ако трябва с едно изречение да формирам същността на нашето ново политическо поведение, то е политиката на "управление чрез максимално съгласие". Но не тълкувайте тази промяна като израз на слабост, като готовност за безпринципни компромиси.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 7 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ПЪРВА) "ЗА КРАХА НА БЪЛГАРИЯ: МИНАЛОТО, ИСТОРИЧЕСКИЯТ РЕЗУЛТАТ И ЦЕНАТА НА 52-ГОДИШНОТО ПРЕСТЪПНО КОМУНИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ (9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. - 9 ДЕКЕМВРИ 1996 Г.) НА ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ И ЧЛЕН НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА НА ТРУДА
През 1985 година в реч, произнесена пред депутати в Бундестага по случай 40-годишнината от освобождението на Германия от националсоциализма бившият федерален канцлер на ФРГ Рихард Вайцзекер заяви: "Всеки народ е длъжен да приема миналото такова, каквото и да е то, и да знае цената на всичко, което се е случило в неговата история". И още: "Не съществува вина и невиновност на целия народ - вината, както и невиновността, са понятия не общи, а персонални".
Месец декември 1996 година - България, в края на Двадесетия век, в силно развита и модерна Европа и в мирно време, преживява невиждана в съвременния свят национална катастрофа. Българският народ е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята нова история. Започва да тече времето на краха на България... Как си стигна дотук?
Ако искаме правилно да разберем смисъла на историческите причини за краха, за обществената катастрофа на нашата страна, никога не трябва да забравяме страшните комунистически престъпления, чудовищното комунистическо наследство, неговата цена и вината. Миналото, такова, каквото е то - 52 години жесток съветски комунистически режим, осъществил насилствена денационализация на българския народ, систематично опустошаване на страната, връщането й към средновековно съществуване чрез изграждане на военноорганизирана неефективна икономика.
Цената - огромни и непосилни вътрешни и външни дългове, икономически банкрут и тотално обедняване на цялото население.
Персоналните виновници - престъпната управляваща клика от комунистическата партокрация и висша държавна номенклатура на Българската комунистическа партия извърши национално предателство, престъпления срещу собствения си народ и невиждан грабеж на народното богатство. Комунистическата партия винаги е действала против българските национални интереси и е провеждала чужда съветска държавна политика. Вече повече от петдесет години в България се утвърди правилото: жертвите да понасят тежестта на присъдата за престъплението, а извършителите на престъплението, разбойниците, да не получават възмездие, а оправдание.
Известно е, че българските комунисти завзеха на 9 септември 1944 година държавната власт с насилствен въоръжен преврат с чужда съветска военна помощ. Комунистическата конспирация продължи през годините. Нова комунистическа конспирация беше и извършеният вътрешен партиен преврат на 10 ноември 1989 година, когато се установи в прикрита форма нова комунистическа обществена система. Комунистическата конспирация не се изчерпи докрай, а придоби нови измерения. Всъщност управлението на страната след парламентарните избори през декември 1994 година е по своята истинска природа нов комунистически държавен преврат. Българските комунисти спечелиха изборите с измамна партийна програма за спасение и спиране на разрухата на страната, но на практика се възприе противоположен правителствен курс на управление и се наложи криминален насилствен политически режим, т.е. извършена беше нова комунистическа узурпация на държавната власт и опустошаване на българската държава.
Комунистическата партия (откраднала наименованието "социалистическа") вече втора година с провежданата политика по същество нарушава действащата комунистическа конституция, която сама е утвърдила, защото въвеждането на валутен борд е ограничаване на суверенитета на българската държава, което е противоконституционно. Само за това нарушение на конституцията комунистическата партия трябва да бъде обявена извън закона.
Настана вече времето за плащане на голямата и тежка цена за половинвековното комунистическо управление, за военната окупация над собствения си народ и за безмилостното и неограничено ограбване на съдбата и богатствата на страната. Кой ще плати цената? Българият народ или истинските персонални виновници - поотделно представителите на висшата комунистическа партийна и държавна номенклатура, управлявала страната през периода 1944-1996 година?
Колкото и да се опитват да избягат от страшната вина, българските комунисти непрекъснато и неумолимо се приближават към нея. В последна сметка отговорността за краха на България ще бъде заплатена със заклеймяването на противонародната политика и осъждането на комунистичексите политически и криминални престъпления, с изтласкване от държавната власт на комунистическата (лъжесоциалистическа) партия и отнемането на собствеността, ограбена от управляващата прослойка, произлизаща от средите на комунистическата апаратна номенклатура, и службите на бившата Държавна сигурност, съвместно с организираната криминална престъпност. По принцип това означава смяна в отношенията на владеенето на собствеността и на властта, т.е. премахване на комунистическия държавен строй и замяната му с демократично държавно устройство, основано на легитимната Търновска конституция.
Знаменателен обществено-политически факт е, че крушението на българския комунизъм не беше нито в резултат на военно поражение, нито на вътрешна борба с организирано народно съпротивително движение, нито толкова на рухването на главния комунистически център - Съветския съюз. Нещо повече, което е отличително: държавната комунистическа структура в нашата страна надживя своята метрополия - Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Явлението "български комунизъм" има своите специфични особености в света на комунистическата цивилизация, на световния съветски комунистически обществен ред. От една страна в България комунистическият режим беше един от най-ефективните в сравнение с другите съветски сателити.
От друга страна обаче в дълбините на душевността на българския народ, въпреки повърхностните форми на проявление, не можаха да проникнат и да се затвърдят основните същностни черти на безбожната съветска комунистическа идеология. Противочовешкият характер на съветския комунизъм и неговата заплаха бяха отблъснати предимно с пасивна вътрешна съпротива от болшинството българи. Същевременно не бяха избегнати тежките последици от съветската комунистическа доминация у нас - политически геноцид, икономическо опустошение, морален упадък, разпадане на християнските ценности и добродетели и духовно осакатяване на човешката личност. Тези са основните признаци, струва ми се, които в своето единство налагат и пред вестяват края на съветската комунистическа система в страната. Упадъкът на съветския комунизъм у нас беше съпроводен, за нещастие, със загуба и изчерпване на съпротивителните сили на българския народ. Той беше превърнат в аморфна и поддаваща се на лесна манипулация и контрол човешка маса. В името на тържеството на комунистическата идея и утвърждаването на тоталитарната държава бяха разрушени устоите на българската народност, беше физически премахнат националният духовен, политически и културен елит, бяха заличени границите между издигнатите обществени слоеве и примитивната и нискообразована част на българския народ, т.е. - съвсем умишлено беше унищожено българското духовно единство.
В края на 1989 г. и началото на 1990 г. беше поставена повратна точка в историята на българския комунизъм. След 10 ноември 1989 г. в България, както навсякъде в европейските съветски сателитни страни, са разпадна тоталитарният комунистически режим от сталинистки тип. Бившите комунистически страни обаче имаха впоследствие различна историческа съдба. Ако направим паралел между тях ще видим, че повечето страни решително скъсаха с комунистическата доктрина и практика. В нашата страна развитието на обществения процес беше насочено в друга посока.
В България изплашената до смърт ръководна комунистическа върхушка трескаво търсеше спасителния изход. И той беше намерен в създаването на фалшива демократична фасада на политическата система в страната - беше формирана казионна опозиция. Комунистечската партия по стар начин направи нов опит за трайно запазване на държавната власт. Тогава стана истинско чудо: тя успя - целият властов ресурс остана под нейния пълен контрол. Оказа се, че тази уж нова политическа формула, реализирана в дълбока тайна, е един типичен комунистически заговор, като се образува ново комунистическо отечественофронтовско съглашение. Използвана беше старата и изпитана вече през 1944 година политическа структура: създаде се нова отечественофронтовска политическа коалиция, обхващаща Българската комунистическа партия, Съюза на демократичните сили и Българския земеделски народен съюз (казионен). Нищо в политиката не може да се твърди със сигурност. Обаче у нас едно нещо може да се каже със сигурност: след 10 ноември 1989 г. в продължение на седем години в основни линии обществено-политическият процес се разви в рамката на комунистическия сценарий - запази се комунистическата обществена система, разабира се, в прикрита и завоалирана форма.
При подобни обстоятелства за краткото време на следдесетоноемврийското псевдодемократично yпpавление (по своята истинска природа ново тоталитарно управление) нямаше възможност да бъдат прикрити грозните черти на оставащия у нас български комунизъм. Вярно е, че се извършиха някои козметични политически действия, които смекчиха до известна степен крайностите на предишния откровен комунистически обществен ред. Комунистите често използват тези измамни и лъжливи средства. Продължиха обаче да съществуват огромните противоречия в българското общество, характерни за тоталитарния комунизъм.
Комунистическата (лъжесоциалистическа) партия чрез новия отечественофронтовски сговор устоя и не позволи в страната да се извърши противокомунистическа демократична революция. Създадените формации на реалната българска демократична опозиция бяха елиминирани, просто не им беше дадена никаква възможност за участие в политическия живот на страната.
Комунистическата номенклатура запази изцяло властта и собствеността. По всички линии се извърши бърза трансформация на политическата в икономическа власт. Индустрията, банките, застрахователното дело, общественото осигуряване, търговията, външнотърговските връзки, селското стопанство, цялата държавна инфраструктура бяха овладени от бивши и сегашни представители на висшия комунистически апарат и на тайните служби на бившата Държавна сигурност, при това вече на основата на "частната" номенклатурна комунистическа собственост. Всичко това се отрази фатално върху развитието на страната - вместо свобода и демокрация се състоя новата комунистическа криминална революция. Много показателно е обстоятелството, че макар и с известни различия, десетоноемврийската комунистическа обществена конфигурация не се отличава по своя характер и е съпоставима с ортодоксалния съветски комунистически режим. Страната попадна в нов комунистически капан.
В края на 1996 г. опустошена България се изправи пред своя последен и съдбовен избор: спасение или гибел. Българският народ трябва най-после да намери своя правилен път към спасението. Ясният отговор е: нашата страна, една от най-древните държави в Европа, за да стъпи здраво на крака, трябва веднъж завинаги да премахне комунизма от своята снага и във всичките му явни и прикрити форми и проявления. Какво трябва да го замени? Спасението за България трябва да се търси единствено там, където е възможно: в новото въздигане на българската народна идея, на българския дух и национално достойнство, завещани ни от нашите славни предци.
(Пресслужба "Куриер”)
* * *
София, 7 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен тескт на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ОГЛАСЕНО ОТКРИТО ПИСМО НА ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
Секретариатът на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) реши да уведоми комунистите, симпатизантите и целия гладуващ и мизеруващ наш народ във връзка с Откритото писмо до членовете на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (БСП) и до членовете на БСП, депозирано непосредствено преди пленума на 11 ноември 1996 година в деловодството на Висшия партиен съвет, което писмо представлява нов опит за дезинформация. То е подписано от група членове на БСП, бивши величия, идеолози, рекламни деятели, научни работници, главни редактори, ректори на АОНСУ, министри, професори и доценти на БКП, сега - на Българската социалистическа партия (БСП). Те отново искат да заблудят, да измамят и да дезинформират бившите членове на БКП, които на 3 април 1990 година за една нощ се пребоядисаха от "комунисти" на членове на антикомунистическа котерия, която нарекоха БСП. Тази новосъздадена буржоазна партия измени на идеите на марксизма-ленинизма. Сега, когато техните съпартийци доведоха страната ни до дъното на пропастта, а народа - до гладна смърт, са решили да спасяват потъващия кораб. Къде бяхте досега, бивши ревизионистични величия? Нима вие все още не знаете, че БКП продължава да съществува като чиста марксистко-ленинска комунистическа партия? От кой зор ще лъжете бившите членове на БКП да се обособяват като идейно течение - "Комунисти в БСП"? Нима може да съществува комунистическо движение в антикомунистическа партия, каквато е БСП? Вие, господа ренегати и предатели, апелирате да се обединяват бившите членове на БКП с всички леви и патриотични сили в България в народно-патриотичен ляв фронт, но нима той е необходим при наличието на Отечествен фронт (ОФ)? И кои партии включвате в този фронт? Това се отнасяло за "левите" течения в БСП като "Марксистка платформа", "Марксистка алтернатива", Дружество на учените-марксисти, Движение на социалисти в помощ на родния край и всички други сродни идейни течения. Това се отнасяло за патриотичните леви сили извън БСП като Съюза на комунистите в България, като партиите от "Единния комунистически фронт", Отечествената партия на труда (ОПТ), Българския антифашистки съюз (БАС), Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), Политическия кръг "Зора", Тракийските и Македонските дружества, Съюза на офицерите от запаса, Асоциацията на бившите разузнавачи в България, Съюза на пенсионерите, различни отраслови профсъюзи, младежки, женски спортни и културни организации, фондации и др., а за БКП господата ренегати и капитуланти и дума не отронват. Всички тези движения са създадени от Висшия съвет (ВС) на БСП за борба против БКП. Господа, не ронете крокодилски сълзи, никой няма да ви повярва на лъжите, на лицемерието и на демагогията. Та нали през септември представители на БКП проведоха разговори с господата Йордан Йотов и Емил Христов и с други, но последните заявиха, че си остават верни на БСП, а други бивши секретари на ЦК на БКП и министри вече флиртуват с Жорж Ганчев и подкрепят Българския бизнес блок (БББ). Достатъчно е да се каже истината кой какви далавери е вършил до 10 ноември 1989 година. Така наппример Борис Дерибеев в Комитета за туризъм нанесе не малко вреди. Такива лица дават физиономията на последната манипулация и измама, която се опитвате да извършите, господа ревизионистични номенклатурчици! А защо не сте изяснили какви са идейните течения, както и какво означават "Марксистка платформа" и "Марксистка алтернатива"? Защо доц. Минчо Минчев и проф. Асен Каратанчев не са подписали откритото ви писмо? Минаха времената на лъжите, измамите, манипулациите и дезинформациите, когато бяхте всесилни и всевластни тирани. Сега вече никой няма да тръгне след вас. Вие компрометирахте най-светлите идеали на комунизма. Нима все още не сте разбрали, че без БКП не може да се изгради ляв фронт? От 14 май 1992 година съществува Съюз на левите сили, но вие къде бяхте при създаването му? Докога ще се преструвате, че нищо не виждате и нищо не знаете? Минаха времената, когато вие разпореждахте кога, къде и какво трябва да се прави. Защо мълчахте, когато бяха извършени престъпленията с така наречената приватизация и защо вие всички взехте приватизационни бонове? Защо вие членувате в БСП, а децата ви членуват в Съюза на демократичните сили (СДС)? Защо сега, когато предателите и разбойниците вече ликвидираха "Химко", "Плама", "Соди", "Медет", медодобивните рудници в Елаците, вие мълчите като глухонеми? Къде е вашата съвест? Защо участвате в приватизационни фондове? Защо не оглавите общонародно протестно шествие пред Министерския съвет, президентството и Народното събрание до подаване на оставката на правителството, на президентството и до саморазпускането на Народното събрание и насрочването на истински свободни парламентарни избори, при които всички партии да бъдат равнопоставени във всяко едно отношение, като се премахне 4-процентната бариера, и която партия каквото получи, с това да разполага в 38-ото Народно събрание? Не смеете да минете на този вариант, защото от 9 септември 1944 година досега сте живели како бъбреци в лой. Нима не знаете и не сте разбрали, че само БКП е комунистическа партия в България? Всички останали, наричащи се само "бекапета" на име, с представки, с наставки и с между ставки, както и тези с обърнати букви са марионетки на БСП, създадени от БСП за борба против БКП. Та нали някои от вас - Григор Стоичков и Емил Христов, са присъствали в създаването на предпоследния запъртък на 15 декември 1996 г. - Комунистическа партия на България, но какво означава това име - то означава "Капиталистическа партия на България"; и избраха за неин председател момчето на Петьо Блъсков - Венцислав Йосифов, Валентин Моллов от Интерпред. Ето това е вашето лице и вашата физиономия, господа ревизионисти, волунтаристи и жадни за вождизъм и груб кариеризъм господа ревизионисти и предатели. Нима не ви е ясно, че всички запъртъци с буквени прибавки към БКП са създадени от ВС на БСП за борба против БКП? Знаете много добре, но това ви уйдисва, защото такива са ви интересите, такава е и идеологията ви. Нима не знаете, че през 1990 година ръководството на БКП направи девет писмени предложения до Александър Лилов за създаването на Обединен ляв народен фронт, но той не отговори нито с да, нито с не. Нима не знаете, че от 14 май 1992 година до 14 ноември 1994 година направихме 14 предложения на г-н Жан Виденов за създаването на Съюз на левите сили, но и той не отговори на предложенията ни. Нима не знаете, че през т.г. направихме и предложение до г-н Жан Виденов да издигнем общи кандидатури за президент от БКП и за вицепрезидент от БСП, но и на това конструктивно предложение не получихме отговор. Нима не знаете, че сега направихме ново предложение чрез Георги Първанов до Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП - БСП да се саморазпусне, като социалдемократите се влеят при Българската социалдемократическа партия (БСДП) или при Българската работническа социалдемократичека партия (БРСДП), комунистите - в БКП, и фашистите и монархистите в съответните формирования? Знаете много добре, но правите отчаяни опити отново да излъжете, да заблудите и да измамите членската маса на БСП, която се състои от бивши членове на БКП, за да слугуват на черноборсаджиите, спекулантите, банкерите, на бизнесмените, на супермилионерите и милиардерите в БСП. Ето това е целта ви, но и този път номерът ви няма да мине! БКП е на мястото си и на никого няма да прощава. Не смятате ли, че би било по-добре честно и открито да си направите самокритика и да потърсите прошка за грешките и за престъпленията, които извършихте, да се разкаете, ако имате чест и достойноство, и да потърсите прошка от БКП и от 96 процента от народа ни, който по ваша вина е доведен до гладна смърт, и ако бъдете приети на общо основание в БКП, тъй като досега след 1990 година сте членували в антикомунистически партии, като нейни редници честно и почтено трябва да воювате в Съюза на левите сили за оцеляването на България и на народа ни. В противен случай няма да е далеч денят, когато всеки ще отговаря пред народа и пред БКП за своите антинародни и антикомунистически деяния. Побързайте, времето не чака. Няма да можете да стоите на двата бряга. Или с БКП за спасението на България и на страдащия ни народ, или с враговете им, начело с БСП, СДС, Движението за права и свободи (ДПС), Българския бизнес блок (БББ) и т.н. Друг избор нямате!
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:
ВЛАДИМИР СПАСОВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 7 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен тескт на:
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ФЕДЕРАЦИЯТА НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ И КОМИТЕТА ЗА МЛАДЕЖТА И ДЕЦАТА КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЛИЧНОСТНАТА, ТВОРЧЕСКАТА И ПРОФЕСИОНАЛНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА
Днес, 18 декември 1996 година, в София се подписа настоящото споразумение за съвместна дейност и сътрудничество между федерацията на научно-техническите съюзи в България (ФНТС), представлявана от проф. д-р Владимир Гановски - председател на ФНТС, и Комитета за младежта и децата (КМД) при Министерския съвет, представляван от Веселин Вълчев - председател на КМД при МС.
Страните се споразумяха да обединят усилията си за подпомагане на личностната, творческата и професионалната реализация на младите хора, като с това да допринесат за обогатяването на националната политика по отношение на младежта и децата, и по-специално ученици, студенти, млади учени и специалисти в Република България.
I. В изпълнение на споразумението двете страни поемат ангажимент да:
1. Набират, обменят и разпространяват информация за дейностите по основните приоритети на двете организации с цел професионалната защита на интересите на младите научно-технически специалисти у нас.
2. Организират съвместни обсъждания на проекти за законови и подзаконови нормативни актове в областта на интересите на двете организации.
3. Организират съвместна информационна, издателска, квалификационна, преквалификационна и консултантска дейности за подпомагане потребностите на младите хора.
4. Стимулират създаването и дейността на младежки икономически, научно-технически клубове и други сдружения.
5. Стимулират на конкурсна основа творческите изяви на младежи от технически и икономически учебни заведения.
6. Подпомагат за участието на младите хора в национални проекти и програми.
7. Подпомагат обмена и мобилността на младите хора и приобщаването им юьм европейските стандарти чрез проекти по програми на Съвета на Европа, Европейския съюз и други европейски правителствени и неправителствени организации.
8. Популяризират съвместната си дейност и сътрудничество чрез средствата за масово осведомяване.
II. Ангажиментите, касаещи финансови и имуществени взаимоотношения, ще се изпълняват на основа на двустранни договори.
III. Конкретизацията на дейностите по споразумението ще се извършва въз основа на годишни програми.
IV. Настоящото споразумение се сключва за срок от три години и влиза в сила от датата на подписването му.
V. Изменения и допълнения по споразумението ще се извършват по взаимно съгласие на двете страни, изразено в писмена форма.
VI. Изпълнението на споразумението се възлага на главните секретари на двете организации.
Председател на ФНТС: Председател на КМД при МС:
Проф. д-р ВЛАДИМИР ГАНОВСКИ ВЕСЕЛИН ВЪЛЧЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 7 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИЗВЕЖДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И ОТ МЕЖДУНАРОДНА ИЗОЛАЦИЯ. Документът е подписан от общинските организации на Съюза на демократичните сили, на "Подкрепа", на Българската социалдемократическа партия, на Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия, и на Движението за права и свободи в град Велико Търново.
Разтревожени от все по-задълбочаващата се икономическа, финансова, политическа и духовна криза от продължаващото безскрупулно ограбване на труда и богатствата на българския народ, от страшната мизерия, в която живвеят българските граждани, от пълното разложение на държавните институции, от небивалото разрастване на престъпността, корупцията и спекулата и от пълната международна изолация на България, Общинските организации на Българската социалдемократическа партия (БСДП), Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа паритя (НС - БЗНС, ДП), Движението за права и свободи (ДПС), Съюзът на демократичните сили (СДС) и "Подкрепа" обединяват своите усилия за спасението на България от престъпното управление на бившата комунистическа партия.
Ние сме убедени, че кредитът на обществено доверие към управлението на Българската социалистическа партия (БСП) е напълно изчерпан. Единственият изход за извеждане на страната от тоталната криза и международната изолация на България според нас е:
* Незабавна оставка на правителството на БСП;
* Разпускане на 37-ото Народно събрание и провеждане на предсрочни парламентарни избори;
* Всенародно обсъждане и решаване на въпроса за отговорността на бившата и настояща комунистическа номенклатура за извършените престъпления срещу българския народ.
Велико Търново, декември 1996 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 7 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ВТОРА) НА ЖАН ВИДЕНОВ ПРЕД 42-ИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (СОФИЯ, 21-24 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА). На конгреса за председател на Висшия съвет на БСП е избран Георги Първанов.
Ние, социалистите, участващи в периода след 41-ия конгрес в ръководството на Българската социалистическа партия (БСП) и в управлението на Демократичната левица, споделяме противоположното схващане - че БСП е преди всичко националноотговорна сила и само с участието си в реформите може да осигури бъдещето си като съвременна лява партия в един променящ се свят, в една нова България. Тази логика, колкото и мъчително и рисковано да е нейното политическо осъществяване, е истинската логика на българския преход, истинската логика на промяната в партията.
Тук винаги е минавала, минава и сега, но след този конгрес повече не бива да минава разграничителната линия в ръководството на БСП -именно тук, а не в измисления спор между млади и стари, столичани и провинциалисти, с опит и без опит, с корени и без корени; не в измисления избор между статуквото и промяната, без която някои предварително ни заплашват, че нямало да признаят този конгрес за политически състоял се.
Нека тези другари бъдат напълно спокойни. Както и да протече, както и да завърши този конгрес, той просто е обречен да стартира промени, да даде политически импулс за най-решаващите реформи в икономиката от началото на прехода насам, да преобърне обществените нагласи, да гарантира успешно изпълнение на парламентарния мандат и победа на левицата в следващите избори точно след две години, да преодолее сегашната криза в ръководството на БСП главно чрез преосмисляне на отношението на партията към властта въобще, към собственото й управление в частност, към мястото й в прехода. Да се консервират тези взаимоотношения в сегашния им вид е не само безсмислено, но и вредно, а и вече невъзможно. Именно това статукво конгресът трябва решително да отхвърли, нищо че някои от днешните най-големи радетели за промяна са част от него.
Анализирайки ситуацията в страната и задачите на партията, реших да посветя този доклад именно на тази промяна. Защото ние стигнахме до този извънреден конгрес не само след тежка загуба в президентските избори, но и след още по-тежък спор за управлението на Демократичната левица. Този спор се води в ръководството на партията - кога гласно, кога негласно, точно от две години - буквално от мига, в който се разбра, че Демократичната левица разполага с абсолютно мнозинство в новоизбрания парламент и ще трябва да състави самостоятелно правителство, доколкото другите парламентарни сили по различни причини не желаят голяма коалиция. Част от "партийния елит" така и не прие тази принципно нова за партията ситуация, в която огромното мнозинство от хората желаеше БСП да се ангажира с отговорностите на управлението най-пълно и най-пряко и отхвърляше без каквото и да е колебание всеки рецидив на "кръглите маси", "шарените политбюра и "експертните правителства". Тези ръководни другари нито потърсиха, нито намериха своето място в парламентарните, правителствените или местните държавни дела. Заместник-председатели на Висшия съвет отказваха предложенията да работят в парламента или в правителсвтото. Говорители на партията отказваха да подготвят и правят дори най-рутинни политически заявления от нейно име. Стратегически центрове на БСП сс занимаваха с всичко друго, но не и с въпроси на управлението. Очевидно смятаха, че не участието на БСП в управлението е важно и определящо за стратегията на БСП в прехода, а нещо друго.
Тези тревожни тенденции съществуват в нашата партия още от самото начало на прехода, но в условията на управление през последните две години постепенно стигнаха до крайности. Така през цялата 1996 година за група другари сякаш не съществуваха други политически задачи, включително предотвратяването на финансовата криза и спечелването на президентските избори, освен смяна на формулата, на състава, на премиера и едва ли не на чиновниците в Министерския съвет. И то без оглед на реалната обстановка в страната, на вредите, които подобни боричкания в управлението й нанасят. Разбира се, в условията на толкова сложен преход и толкова тежка криза най-лесното е да се дистанцираш от всякаква отговорност, да се солидаризираш с всякаква критика, да обявяваш непрекъснато "няма човек, няма проблем", да успокояваш и другите, и себе си, че "кадрите ще решат всичко".
Неясно остава едно - с какво подобно поведение помага на партията и на страната. Ясно е, за жалост друго - колко много им вреди. Защото руши непоправимо доверието в управлението, а оттам - и във всичко останало. Защото никоя партия няма шанс да оцелее във властта, ако част от ръководството й се превива под цялата тежест на управлението, друга се упражнява в опозиционен популизъм, трета бърза да реализира свои си грандиозни бизнеспланове, а четвърта мечтае да дърпа конците на властта от уютното задкулисие, без да се появява на твърде проветривата сцена. Защото крайният лош резултат в управлението към днешна дата е толкова сложен продукт от обективните и субективните, положителните и отрицателните, градивните и разрушителните фактори и в ръководството на БСП, и в управлението на Демократичната левица, че вече единст вен най-висшият партиен форум - конгресът, е в състояние да отговори на стоящите пред нас въпроси. Именна това разбиране наложи провеждането на настоящия извънреден конгрес на БСП.
Неуспехът в президентските избори бе за някои само един удобен повод. Той може и трябва да бъда анализиран днес. И не само от гледна точка на обективните причини в управлението, но и на субективните фактори и техните движещи мотиви и в ръководството на партията, и в самата предизборна кампания за провала на основната политическа задача на партията за 1996 година. Длъжни сме да започнем с безпощадна трезва оценка на ситуацията в страната днес. А тя е крайно тежка. Определя се от краха във финансовата система, от тежките социално-икономически и обществено-политически условия за продължаване на реформите и за преодоляване на кризата.
Най-сложна е ситуацията в банковата система. Доверието в нея така и не бе възстановено. Хората не желаят да правят спестявания в български левове и в български банки. Влагат доходите си във валута и в стоки от първа необходимост, усилват инфлационните и девалвационните очаквания. Тежко е положението и в реалния сектор поради липсата на кредитни ресурси и поради непоносимите лихви по натрупаните в предишни години дългове. Борбата с безстопанствеността се сблъсква с може би последните, но затова пък най-нагли опити да се богатее както досега. Обобщен резултат от всичко това са прекратяването на растежа на брутния вътрешен продукт и очертаващият се значителен спад за 1996 г. В условията на вече съществуващата финансова нестабилност това не може да не доведе до голяма девалвация и инфлация. Продължаващите опити на БНБ да възстанови стабилността с високи лихви поставя под вече непоносимо напрежение държавния бюджет. Почти 2/3 от републиканските разходи през 1996 г. отиват за обслужване на държавния дълг. Поради тази причина всички останали бюджетни разходи са свити до безпрецедентно ниско ниво. Това създава тежки проблеми при финансирането на отделните бюджетни сектори и особено на тези, които не са обезпечени с фондове, приходи от такси или общинско финансиране - сигурността, отбраната, администрацията, по-голямата част от здравеопазването, образованието, науката, културата.
За гражданите, особено за тези, които разчитат на доходи само от бюджета, високата инфлация стана истински бич. Дори след известното икономическо оживление през 1995 г. реалният общ доход на член от домакинство бе наполовина в сравнение с 1990 година, а след икономическия спад и обезценката на лева през настоящата година този показател е още по-лош. Изправихме се и пред тъжния парадокс - доходите на гражданите с източник държавният бюджет изостанаха безнадеждно от доходите във финансовата сфера, особено в частните банкови институции. Действително "болен здрав носи"!
Преструктурирането на разходите по домакинства съвсем недвусмислено говори за висока динамика и степен на обедняване. В първите години на прехода свиването на потреблението реално изоставаше спрямо загубата на покупателната сила на текущите доходи на домакинствата, защото се използваха натрупвания от миналото. Сега тези своеобразни "подкожни мазнини" са стопени, спадът на доходите води направо до ограничаване на потреблението и се чувства като изключителлно остро социално сътресение. Сега разходите за храна в домакинския бюджет са с около 10 процентни пункта по-високи, отколкото през 1989 г. Разходите за храна, отопление, осветление и вода за нискодоходните домакинства са над 80 процента от общите им разходи. Потреблението на всички основни стоки от първа необходимост в натурални измерители е намаляло с 30-40 процента спрямо 1989 г.
Количествените показатели за безработицата не са толкова тревожни, колкото качествените й характеристики. Само част от най-квалифицираните и най-предприемчивите намират бързо нова работа. Около 60 процента от безработните остават без работа за повече от две години или изобщо излизат от пазара на труда. Те се маргинализират или лумпенизират. Разкъсването на традиционните трудови, духовни и социални връзки, което трансформацията на обществото предизвиква, повишава до крайна степен несигурността на хората. Така се създава онази благоприятна среда, в която те лесно се манипулират политически и която подхранва престъпността във всичките й разновидности.
Тежката цена на тези икономически и социални проблеми е трупана с години, но през 1996 година тя твърде много се увеличи и в момента се плаща от управлението на Демократичната левица, от участващите в него социалисти, от БСП. Всички ние чувстваме това. Но горчиво се лъже всеки, който смята, че както след кризата през пролетта на 1994 година нещата ще тръгнат автоматично към оправяне. Никой няма правото тук, от конгресната трибуна, да заблуждава себе си и нас, партията и страната с подобни илюзии. Те вече достатъчно ни навредиха. Имам предвид не само несбъдналите се оптимистични прогнози - те повече дразнят, отколкото подвеждат, а фетишизираните кадрови промени - в подобни случаи те почти никога не помагат, а почти винаги вредят.
Никакви "нови лица" сами по себе си няма да подобрят чувствително перспективите пред страната. А тя е пред реалната опасност да не може да плаща външния си дълг. Нов мораториум както през 1990 година е практически неосъществим, а и всеки подобен опит би сложил кръст на шансовете на България да участва в европейските и световните интеграционни процеси, би зачеркнал достойното бъдеще на страната. Искането за ново разсрочване на дълга или за някакво негово редуциране чрез прихващане с дългове към България в краткосрочен план е нереалистично. Алтернативни източници на финансиране са възможни само при относително нормални взаимоотношения с международните финансови институции, а те се градят трудно и бавно.
Държавата е пред опасността да не може да обслужва и вътрешния дълг, а това означава директно заплаха от хиперинфлация, изразяваща се в стотина процента ръст на цените ежемесечно. Хиперинфлацията безжалостно ще обезцени голяма част от националното богатство, а останалата част ще преразпредели отново в полза на онези, които открай време са си имали (или междувременно са натрупали) имоти в чужбина, недвижима собственост в България, конвертируема валута. Останалите осем милиона българи ще направи равни в една крайна и ужасяваща нищета. Ще срине докрай целия финансов, икономически и социален механизъм на страната. Трудно ми е да намеря достатъчно силни думи, за да изразя възмущението си от онези глашатаи на самозвания едър български капитал, които от страниците на лявата преса и с декларации за принадлежност към левицата рекламират това като някакво чудодейно решение.
Всъщност решение има, но то е съвсем друго и наистина изисква ново доверие. Свежда ли се то обаче единствено до нови личности, нови правителствени формули, нови парламентарни комбинации, нови експерименти с конституционното устройство на страната? Категорично - не! Свързано ли е с ново отношение на БСП към собственото й управление? Да! Защото не можем да искаме доверие за управлението си навън, докато отвътре някой му съчинява обвинителни актове и чете присъди, приписва му чужди грешки и се включва в психологическата война срещу него. Затова днес ние просто сме длъжни да започнем с отговора на въпроса "Заради нас ли е всичко това или въпреки нас?".
Отговорът не е възможен, без да се върнем към прословутия въпрос за наследството, което получихме преди две години не само от чужди, а и от свои. Някак много бързо забравихме, че още в края на 80-те години страната вече беше в остра икономическа, финансова, структурна криза, криза на обществено-политическата система, криза на доверието, криза на морала. През 90-те години България навлезе в периода на радикални промени в крайно неблагоприятна социално-икономическа среда. Националното стопанство се характеризираше с много висока степен на отвореност, което по принцип е предимство. Но реализирането му главно чрез механизмите на международната социалистическа икономическа интеграция бе ахилесовата му пета. Освен това в България бяха започнати, но не бяха завършени мащабни инвестиционни проекти за икономическа преструктуриране, които вместо допълнителни възможности днес създават допълнителни проблеми на страната ни. Бяха вземани огромни кредити от чужбина - и за тези проекти, и за чиста консумация от населението и за притъпяване на недоволството от властите, и за скриване на остротата на кризата. Точно в онези години, които на много хора днес изглеждат златни, бе натрупан огромен за мащабите на страната външен дълг. Именно на нашето управление се падна тежкият жребий да подновим изплащането му. За това вече втора година заделяме по над 10 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) - едно смазващо число, безпрецедентно дори за страните с най-големи дългови проблеми. Всяка от големите социално-икономически беди на днешна България може да се свърже пряко или косвено с тази цифра. Длъжни сме да запитаме - това заради нас ли е или само заради някои от нас? Защото външният дълг, спадът на производството и загубата на традиционните пазари бяха факт още от самото начало на прехода. Този факт беше една от главните причини за промяната на 10 ноември 1989 година. За надвисналата икономическа катастрофа говореха тогава народни представители, партийни лидери и президенти. Необходимостта от икономическа реформа през далечната есен на 1989 година сякаш бе не по-малко императивна, отколкото днес, в трудната 1996 година. Защо не я започнахме тогава? Защо хвърлихме последните резерви на страната за невиждана свръхконсумация и презапасяване през 1990 година? Защо позволихме именно икономиката да стане жертва на яростна уж политическа борба, която днес се оказва, че тогава сме водили с много от сегашните си коалиционни съюзници и политически партньори? Как така бе постигнат политически консенсус по цяла една нова конституция, но не и по уреждането на външния дълг на страната, лошите кредити на предприятията към банките, приватизацията в индустрията, поземлената реформа? По какви причини само няколко месеца след избори, в които получихме над 3 милиона гласа и спечелихме абсолютно мнозинство в едно Велико Народно събрание, не приехме предизвикателствата на реформите? Защо ги прехвърлихме насила върху едно политически безотговорно правителство? Защо допуснахме те да се изродят в своето отрицание още на старта? Защо всичко се сведе до най-вулгарна либерализация - на цените, на външната и вътрешната търговия, на банковата дейност? Заради нас ли стана това или само заради някои от нас?
Защото негативните последици бяха ужасни, трупаха се през годините като бавнодействаща отрова и разтърсват социално-икономическия организъм на страната именно сега. Така например банковата система получи пълна независимост от централната изпълнителна власт, включително по въпросите на лихвената, паричната и валутната политика.
Тогава може би се е разсъждавало, че правителствата в прехода по принцип ще са политически слаби и затова истинската икономическа власт трябва да се съсредоточи не в тях, а в банките. Днес ситуацията е точно обратната. Множеството държавни банки (да не говорим за десетките частни) концентрираха (главно поради неблагоразумието, некомпетентността или престъпността на своите ръководства) такива огромни проблеми, които днес могат да бъдат решени единствено чрез правителствата и за сметка на цялото общество.
Още по-тежки поражения нанесе прибързаната автономизация на държавните фирми в реалния сектор. Те бяха насила откъснати от своите традиционни пазарни, производствени, финансови и административни връзки. Станаха лесна плячка на синдикален рекет, обвързаха се със съмнителни партньори. Изправени бяха от една страна, срещу хилядите частни посредници, непризнаващи никакви правила, а, от друга страна, срещу мощните чужди конкуренти, готови на всичко в битките за нови пазари. Повечето предприятия реално нямаха никакъв шанс за оцеляване, гигантският спад в производството им беше неизбежен, днес състоянието им е близко до безизходността.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 7 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) "СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА" НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е приет на заседание на Политическия съвет на 15 декември 1996 г. в София.
НАШЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ДНЕС
1. Въз основа на икономическата стабилизация и възприемането на линията на устойчив икономически растеж ще започне постепенното решаване на наболелите социални проблеми. А дотогава следва да се овладяват най-драстичните и остри социални напрежения, като се полагат целенасочени грижи за хората с най-ниски доходи.
2. Нужен е обществен компромис между труда и капитала по социалната им отговорност и неизбежните жертви в името на икономическия растеж. Този компромис трябва да намери израз в данъчната система, в непрекъснатия диалог със синдикатите, в използването на ресурсите на гражданското общество.
Този компромис е възможен, защото категорията на наемните работници значително се видоизменя и разширява. Самият капитал се изменя по структурата и формите си - той също не е само икономически, а и социален, интелектуален, културен, политически. Една "икономика на социалните практики", където наемните работници стават собственици, асоциират се като субекти на собствеността и притежават свои капитали.
Социалдемокрацията днес е в синтеза между икономическа рационалност и социална справедливост.
3. Длъжни сме да потърсим нов баланс между икономическите и социалните аспекти на реформите, който да отговаря на тежките условия на прехода, но и да преследва по-дългосрочни цели: възможностите на гражданското общество като общност на свободни индивиди, да се самоорганизира чрез осигурителни фондове и създаването на алтернативни форми за социално подпомагане.
НАШЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
1. Промените през 1989 г. завариха страната ни интегрирана в една от двете системи за колективна сигурност в Европа - Варшавския договор. Разпускането на тази организация лиши от смисъл досегашните принципи и правила у нас на военното строителство, на ресурсното осигуряване на отбраната, на мобилизационните планове, на бюджетирането и мениджмента на отбраната.
Появи се непознатият досега въпрос за собствена система за национална сигурност, за собствена отбранителна концепция, за своя военна доктрина.
2. През изминалите седем години не постигнахме принципно решение на тези въпроси. Отсъствието на национален консенсус по основни въпроси на обществото попречи и за изграждането на система за национална сигурност.
3. Необходимо е цялостна концепция за сигурността, която да отчита както новите геостратегически и геополитически реалности, така и особеностите на демократичната система на управление и нашите икономически възможности. Реформата във въоръжените сили следва да се основава на политическия консенсус в парламента, на програмно бюджетиране и планиране на отбранителната политика.
4. Изключително важно значение има вътрешната сигурност, овладяване на необичайния за българските традиции ръст на престъпността. Седемгодишният опит показва, че в основата на тази борба е необходимо да се постави укрепването на органите на реда, особено на местно равнище, създаването на ясни икономически правила.
5. Липсата на реална икономическа реформа е в основата на добилата гигантски размери корупция в държавния апарат, както и на икономическата престъпност.
Крайно време е да се приеме Закон за държавния служител. Да се установят нормални отношения между трите власти в държавата - законодателна, изпълнителна и съдебна.
Социалдемокрацията днес е синтез на интересите на социалните, етническите и политическите групи, националния интерес и геополитическите реалности.
НЕОБХОДИМИЯТ КОНСЕНСУС
1. Една от най-важните причини за провала на реформата у нас е отсъствието на консенсус по нейните начини на осъществяване, етапи и социална цена.
Ето защо всякакви политически формули на управление се оказаха компрометирани.
2. И днес сме свидетели на призива за национално съгласие. Но се предлага национално съгласие в рамките на някакво сегашно или бъдещо мнозинство.
Социалдемокрацията у нас предполага разбирателство, което значително надхвърля рамките на което и да е мнозинство.
3. БСП ще се превърне в инициатор на такъв консенсус само ако възприеме ясна стратегия на собственото си реформиране като социалдемократическа партия. Ако изработи на практика последователна политическа позиция по такива ключиови въпроси като: идентичността си в условията на радикални икономически реформи; отношението към икономическите и социалните аспекти на прехода; към частния капитал и предприемачеството; към опозицията и структурите на гражданското общество; към държавата.
4. Сега е жизнено важно да постигнем консенсус в обществото по програмата на икономическите реформи. Въз основа на такъв консенсус да се определи и адекватната формула на управление, като се изхожда от разбирането, че нито една политическа сила сама не е в състояние да предприеме налагащите се радикални мерки.
5. Бъдещето не принадлежи на една единствена политическа алтернатива. Все повече ще е наложително взаимодействие на различни алтернативи. Защото преходът съдържа различни измерения и тенденции, решаването, на пръв поглед, на взаимоизключващи се задачи.
Социалдемократическата алтернатива е мост към съгласието, шанс за излизане от кризата, достоет път на България към XXI век.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 7 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА (ЧАСТ ТРЕТА) НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЧНИЯ ПЪТ ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ (21 ДЕКЕМВРИ 1995 ГОДИНА, СОфИЯ)
Тези сили чрез свои проводници в страната успяха да разбият външното разузнаване, контраразузнаването, да отслабят и да доведат до трагично състояние армията ни. Те ни доведоха до изгубване на традиционните ни външни пазари. Чрез една незаконна етническа партия, каквато е Движението за права и свободи (ДПС), както и с внедрени агенти, те се стремят да създадат югославската драма на българска сцена.
Не можем да подминем действията и на престъпния свят - вътрешните и международните мафии. Това, което стана у нас, му създаде прекрасни условия за свобода на действие. Действията на престъпните групировки и мафии допълнително блокират нормалното функциониране на стопанството, създават постоянна заплаха за живота и имуществото на гражданите, разстройват цялостния вътрешен живот на страната и дават негативно отражение върху нейните международни отношения.
Днешното състояние на България е резултат от безредие, загърбване на националните интереси и национално предателство.
Българското национално движение на вечния път (БНД) издига като своя основна кауза националните интереси, възраждането на българския национален дух, осигуряването на на национална сигурност и просперитет на България.
Нашият дом, нашата България и нейният авторитет пред световната общественост като огнище на висока древна култура и непреходни духовни ценности са нашата цел.
Постигането на националните интереси може да стане само по пътя на единението на нацията и консолидирането на всички патриотично настроени партии, движения и отделни граждани. Ние не сме за противопоставяне на изконните национални интереси на другите страни, а сме за отстояване на собствените и издигане на нашата роля в общочовешката история, в полза роду и човечеството като цяло.
(Пресслужба "Куриер")
[реклама]
-----------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 4 януари 1997 година.
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
