София, 7 ноември 1997 година
Брой 87 (1783)
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ
София, 7 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА ЯНКО ЯНКОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС, НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ-ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БАЗИСНИЯ ИНСТИТУТ ЗА ПРОУЧВАНЕ И ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ В СТОЛИЧЕН ВСЕКИДНЕВНИК. Документът е адресиран до посланиците на държавите, подписали Заключителния акт на Съвещанието на сигурност и сътрудничество в Европа, Хелзинки; до главния редактор на "Дневен труд" и чрез БТА - до средствата за масово осведомяване.
Четвърто: Да, но... "преработването на този модел" бе станало възможно едва последните две години от шестгодишното ми пребиваване в затвора, а това бяха годините 1988 и 1989 г.!
През първите четири години това бе невъзможно, а през първите две - абсолютно невъзможно.
През първите две години бях напълно изолиран в самостоятелна килия без прозорци в отделението на осъдените на смърт и от време навреме имах възможност да разговарям само с убийците, на които всичките съдебни процедури са напълно приключили и им предстои единствено да преминат през комина на крематориума.
После затворите изведнъж бяха напълнени с невинно осъдени по фантасмагорични обвинения български турци, а аз бях изведен при останалите затворници. И едва тогава постепенно започна да става възможно онова, което описах по-горе. Още тогава започнах да подозирам, а днес вече съм категоричен, че по това време ние с турците сме били заложници не на официалната битка между демокрацията и комунизма, а на конспиративната битка между два вида комунисти.
Нека поясня накратко. Когато Андропов стана ръководител на КГБ и особено когато стана ръководител на КПСС, първоначално в СССР, а после и в "братските страни", включително и в България, постепенно започват да се оформят два вида комунисти: едните са бетонните глави, класическите комунисти, които искат световен комунизъм и като компромис са съгласни да приемат онова, което наричат "социализъм"; другите са тези, които са обиколили света и са си казали: "Я, майната му на комунизма! По-добре да направим капитализъм! Но така, че само и единствено ние да сме капиталистите! При това да сме такива капиталисти, че даже капиталистите от Запада да ни завиждат на богатството!".
По времето на Горбачов този процес на диференциация е вече окончателно приключил и структурно-организационно оформен.
Вторите обаче много добре са разбирали, че за да реализират замисъла си, ще им е трудно да се справят с първите. Тогава вторите организирали нов и специален вид "жертвоприношения", целта на които е била преди всичко публично да компрометират и организационно да дестабилизират първите. Е, ако някой личен "овен" или "вол" от "стадото" сам се натисне да отиде на заколение, това вече е идеалният вариант да му предоставят пълната възможност да се прояви като жертва; но ако никой не иска да бъде жертвен овен или вол, тогава КГБ просто си внедрява някого в стадото и то пощръклява (според мен точно такава е била задачата на Доган, поставена от горбачовистите за дестабилизиране режима на Тодор Живков); а това е повод за живковистите да заиграят с ножа. Ако пък Западът започне да защищава овните, воловете и стадото - значи всичко е "по ноти"!
Дали това е капан, заложен от КГБ на Запада, или е капан, заложен от Запада на КГБ, на мен ми е все още трудно да отговоря еднозначно, факт е обаче, че тази стратегия е започнала по времето на Андропов и се е развила особено интензивно по времето на Горбачов, когато всъщност под прикритието на "нежна революция" започва осъществяването на "криминалната революция", осигуряваща богатството на "новите капиталисти".
Поне за мен е неоспорим факт, че Западът не само помогна на вторите да премахнат от власт първите, но и малко по-късно, особено след пълната "победа на криминалната революция", напълно изостави подкрепата си за "жертвените овни" като мен и за цялото стадо, които по-рано бе защищавал; и които отново си останаха под ножа на кагебистите, действали по-рано като част от структурата на държавата, а сега превърнали държавата (с президента, депутатите и министрите) и цялото общество в елементи на своята престъпна структура. Между впрочем, интересно защо бившият съветник на бившия президент Желю Желев и на днешния президент Петър Стоянов, а понастоящем вътрешен министър Богомил Бонев не споменава по време на атаките си срещу Ахмед Доган нищо за това по чия команда партията на Доган (и на Атанас Семерджиев) - Движението за права и свободи (ДПС) даде през 1992 г. и през 1996 г. гласовете си за избирането и на двамата президенти?
Разбира се, би могло да се спори по въпроса за съотношението и степените на американското и руското влияние в различни точки на света и конкретно в България, но мисля, че по един въпрос фактите са категорични: и двете империи с еднаква жестокост и цинизъм са унищожавали и най-дребните кълнове на автентични демократични процеси.
Така че в крайна сметка именно посоченият глобален стратегически механизъм позволи на майка ми и баща ми редовно да занасят моите затворнически протести в посолството на САЩ, както и да занесат там историческата декларация на Ахмед Доган. В крайна сметка превърналите се в "нови капиталисти" бивши кагебисти (с политическата подкрепа на всичките създадени от тях политици, включително и Ахмед Доган!) стъпиха върху дадените от мен четири гроба, доведоха майка ми до животинска мизерия, а мен - до икономическа нестабилност и уязвимост, в много отношения по-зловеща от тази преди и по време на затвора; но това е друга тема.
Така че именно аз и моите родители сме единият фактически канал, по който декларацията на Ахмед Доган е стигнала до Париж. Той много добре знае това и не само не се опитва да го отрече, но и специално (макар и пределно общо!) го подчертава в публикувания в днешния брой на вестника журналистически материал.
Пето: За мен този мой "канал към Запада" бе единствената реална сила, благодарение на която останах жив. За историческата декларация на Ахмед Доган обаче този "мой канал" е бил само камуфлаж, само обезпечаване на автентичност, само прикритие на истинския канал. Истинският канал е друг и това е каналът на КГБ. А аз само съм бил използван като прикритие и обезпечение на автентичност. Търсенето на тази автентичност е заложено и в днешния журналистически материал. То просто е очевидно! Само че аз вече отдавна разбирам тънкостите на играта, в която съм бил въвлечен като "вол за жертвоприношение" в името на престъпното забогатяване на новите капиталисти!
На 30 октомври 1997 г. в интервю на радио "Свободна Европа" отговарящият за обучението и действията на Ахмед Доган офицер от Държавна сигурност о.з. полковник Иван Карамучев заяви, че арестуването на Доган на 12 юни 1986 г. е било плод на противоречия между разузнаването и контраразузнаването. В книгата "КГБ - поглед отвътре" авторите К. Андрю и О. Гордиевски твърдят, че председателят на КГБ по времето на Горбачов Владимир Крючков има пряко участие в организацията на терористичните актове в България през 1984-1985 г. В доклада на вътрешния министър Богомил Бонев пред парламента, прочетен на 22 октомври 1997 г., се казва, че Ахмед Демир Доган е работил за Военното контраразузнаване и за Първо главно управление на ДС (Външното разузнаване) от 1974 до 1988 г.
Нека припомня, че Ахмед Доган е арестуван през 1986 г., когато (по думите на ръководещия го офицер Карамучев) вече е бил направил своя избор и е преминал на другата страна на барикадата. Ако Богомил Бонев казва истината, то става очевидно, че в продължение на две години Ахмед Доган е работил за службите и в затвора! Или може би тук става въпрос за нещо много по-съществено - за това, че до 1988 г. Доган е работил за българските тайни служби, а след 1988 г. вече е преминал на служба при съветските детронатори на Тодор Живков?! Щом българската Държавна сигурност го е свалила от отчет!
Вестник "Капитал" от 27 октомври 1997 г. цитира твърдение, че през юни 1989 г. лично генерал Атанас Семерджиев е започнал да създава контролирано от него Движение за права и свободи (ДПС), а автентичните основатели на Движението са екстрадирани. По това време генерал Семерджиев е началник на Генералния щаб на БНА и като такъв е представлявал България в Обединеното командване на войските от Варшавския договор; под негово ръководство е РУМНО - Разузнавателното управление на МНО, осигуряващо преки връзки с ГРУ - Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на съветската армия, което именно е реализирало методическото ръководство на Десетоноемврийския преврат в България в полза на Москва.
Ако всичко това е вярно, полковник Карамучев е прав. Ахмед Доган е арестуван от верните на Тодор Живков служители на Държавна сигурност и осъден "тихомълком" на съдебен процес като главен обвиняем, провинил се именно като агент на Москва. Генерал Семерджиев разполагаше с доверието на Москва и като министър на вътрешните работи през 1990 г. изпълни блестящо задачата си да елиминира живковото контраразузнаване и да утвърди властта на горбачовистите в България. Преди изборите за Велико Народно събрание той организира триумфалното посещение на Ахмед Доган в Кърджалийски окръг с личния си хеликоптер. Съвсем основателно Ахмед Доган в не едно свое интервю изтъква заслугите си за дестабилизиране на живковия режим, но без да споменава в чий интерес. Голямото му самочувствие на политик с мисия през последните години черпеше своето основание в заслугите му пред Москва. Срещите му с експосланика на Русия Авдеев, изкарването на Андрей Луканов от ареста на "Развигор", избирането на промосковското правителство на Любен Беров, лобирането за руските икономически агенти от "Мултигруп" са неоспорими и красноречиви факти от политическа дейност на Доган.
Нека припомня, че многократно съм правил публични изявления и съм писал, че осъдените на смърт "турски атентатори" всъщност не са манипулирани, а пряко са били ръководени от българския филиал на КГБ. Нека припомня, че няколко пъти съм писал до главния прокурор обосновани изложения, в които съм развивал тази теза и съм настоявал за разследване на извършените от Държавна сигурност престъпления, изразяващи се в подбуждане, организиране и обезпечаване извършването на атентатите, при които пострадаха невинни хора. В "Документ за самоличност" ще намерите подробните обосновки на тази моя теза. Искам изрично да подчертая, че до сега прокуратурата не е реагирала с никакъв отговор и никакво действие на тази моя обоснована теза.
Не бих се ангажирал да определя как точно под ръководството на българския филиал на КГБ Ахмед Доган е осъществявал от затвора "връзката си със света", но искам категорично да отхвърля твърдението, че "връзката му със света са приятелката му Таня, от която има син, Янко Янков и приятелят му Валентин. Връзката му чрез нас е била само камуфлажна връзка, само aberratio ictus.
В същото време нека изрично да подчертая, че за разлика от другите бивши агенти на българския филиал на КГБ и сегашните агенти на българския филиал на червената мафия, Ахмед Доган има реален и изключително висок принос за разбиването на класическата комунистическа власт, и че е понесъл реални и с нищо незаличими и никому неопростими страдания.
Нека изрично да подчертая и това, че лично аз никога няма да му простя, че въпреки заслугите си за унищожаването на едното зло, той се включи в създаването на другото зло - създаването на капитализъм само за онези, които са "отличени" в списъчния състав на КГБ и Червената мафия.
София, 1 ноември 1997 г.
Председател на Партия Либерален Конгрес, председател на Съюза на юристите-демократи в България и председател на Управителния съвет на Базисния институт за проучване и защита на човешките права:
ст. н. с. доцент ЯНКО ЯНКОВ
София, 1 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
София, 7 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО АРХИВИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Документът е на Управителните съвети на Асоциациите на разузнавачите от запаса и на контраразузнавачите от запаса в България, на ръководствата на Клубовете на военните разузнавачи от запаса и на военните контраразузнавачи от запаса; адресиран е чрез БТА до българската общественост и до средствата за масово осведомяване.
Асоциацията и Клубовете на разузнавачите и контраразузнавачите от запаса в Република България многократно, пред различни форуми, инстанции и средства за масова информация професионално и безпристрастно доказваха своите опасения за негативните последици от приемането на Закона за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. В Декларацията си от 4 август 1997 г. ние отново подчертахме безсмислието на тази кампания за отварянето на т.н. досиета и реалните опасности, които тя крие за сигурността на държавата и морално-политическото единение на нацията.
Първият опит да се приложи приетия вече закон с прочитането на "Констативния протокол" на комисията пред Народното събрание не даде и не може да даде отговор на така настойчиво поставяния въпрос - кой кой е? Не стана очакваното "пречистване", а още по-малко бяха попълнени белите петна в българската история.
Огласяването в Народното събрание на 23-мата бивши щатни служители и сътрудници на службите за сигурност във висшия ешалон на властта, красноречиво потвърждава това. Обществото още веднъж се убеди, че секретните сътрудници на органите за сигурност не са се занимавали с клеветническа и доносническа дейност, а в огромното си болшинство са били почтени, честни и верни на българските национални интереси граждани и са работили за защита на националната сигурност на Република България.
Твърденията, че не идеята за отваряне на досиетата, а несъвършенството на закона е причина за печалните резултати, получени при огласяването, са илюзорни. Несъстоятелни и смешни са и упреците към Конституционния съд, чието решение до известна степен успя поне да намали вредоносните резултати от приложението на закона.
Прогласеното намерение да се поправи "грешката", като се внесат изменения в сегашния закон или се разработи съвършено нов закон за досиетата ще нанесе още по-голяма вреда върху настоящата и бъдеща агентурно-оперативна дейност на органите за сигурност, ще доведе до нова конфронтация в обществото и ще има преки отрицателни последици върху националната сигурност, мира и спокойствието на гражданите.
Асоциациите и Клубовете на запасните разузнавачи и контраразузнавачи считат, че сега усилията не следва да бъдат насочени към отварянето на досиетата на бившите сътрудници на Държавна сигурност и приемането на закони за "лустрация". Сега България се нуждае от закони за пресичане на организираната престъпност и борба с мафиотските структури, престъпните кредитни милионери и др. подобни, закони, които ще я изведат от тежкото икономическо положение.
В тази борба органите за сигурност и в бъдеще ще се нуждаят от активната подкрепа на офицерите от запаса - разузнавачи и контраразузнавачи, от хиляди бивши, настоящи и бъдещи секретни сътрудници и патриоти.
Дългът към Отечеството е свещен. Той няма политически цвят.
София, 29 октомври 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
РЕЛИГИОЗНИ ВЪПРОСИ
София, 7 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ЗА ЦЪРКОВНИЯ РАЗКОЛ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е подписан от 12 свещеници от Врачанска епархия. Адресиран е и до председателя на 38-ото Народно събрание, до министър-председателя и до негово светейшество българския патриарх Максим - председател на Светия Синод. Предоставен е за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер” и чрез БТА - на останалите средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Ние, свещениците от Врачанска епархия, неведнъж се обръщахме към всички инстанции със зов за помощ, страдайки от безчинствата на бившия Врачански митрополит Калиник. Никой досега обаче не ни обърна внимание, а само ни се поднасяха обещания. В това време Калиник, с помощта на някои кметове, продължи да вилнее и да разбива епархията ни. Храмовете в град Враца са заключени, ние мръзнем отвън, а семействата ни гладуват, тъй като нямаме възможност, без да бъдем заплашвани и тормозени, да изпълняваме служебните си задължения.
Господин президент,
Вие, Народното събрание, Министерският съвет и други институции сте запознати добре с проблемата ни и няма да повтаряме нищо, а Ви заявяваме категорично:
Всички сме родени в България и сме граждани на тази Република. Преди всичко обаче ние сме православни свещенослужители и няма да нарушим своите обети пред Бога и народа ни. С голяма болка в сърцата си още веднаж Ви заявяваме, че ако в най-скоро време изпълнителната власт не уреди нашия проблем, верни на своите обети, ние ще бъдем принудени да напуснем скъпата ни Родина заедно със семействата си, приемайки чуждо поданство, за да служим на някоя друга православна държава, в която има законност и ред.
Многоуважаеми господин президент,
Вие сам казвате, и ние Ви вярваме, че сте обединител на нацията ни. Обичаме Родината си и сме убедени, че няма да допуснете такъв позор - България да бъде напусната от свещеници, чийто свещен дълг е да продължават подвига на народните будители и да бъдат родолюбци!
В очакване незабавно да ни помогнете, оставаме към Вас с най-голямо уважение!
Враца, 4 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер”)
--------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 6 ноември 1997 година.
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортер: Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
