София, 7 февруари 1994 година  
Брой 26 /1071/

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ЗА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

На заседание, проведено на 4 февруари 1994 г., Националният съвет на Християндемократическата партия /НС на ХДП/ взе следното становище по отношението си към правителството на професор Любен Беров:

- ХДП мотивира поддръжката си на правителството на професор Беров с умерено оптимистичната оценка на неговата дейност, в частност резултатите от работата по предстоящото сключване на споразумения за външния дълг и с международните финансови институции, приемането на бюджета, връщането на земята, създаването на макар и минимална производствено-икономическа стабилизация.

- ХДП оценява искания вот на недоверие в настоящия момент като недалновидна политическа игра за извличане на пропаганден ефект от сериозни национални проблеми, неразрешими с механична смяна на кабинети, без създаване на стабилитет на държавните институции и разумно време за реформа.

София, 4 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХДП: Стефан Караджов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРОФ.Д-Р РАДКО ТОДОРОВ, БИВШ РЪКОВОДИТЕЛ НА КАТЕДРАТА ПО ПРАКТИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ ПРИ СОФИЙСКАТА ДУХОВНА АКАДЕМИЯ, ДО НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Пиша ви тия редове като Ваш по-голям по години брат в Господа:

Народът ни е вече свободен от в пастта на безбожието. Но на негово място нахлу сектантството с разклонения, опасни за църквата и за народа.

През вековете на османското владичество църквата беше народът ни и народът ни беше църквата. Те бяха в такова единство, в каквото са тялото и душата на човека. Тъй нашата родна Българска православна църква в лоното си спаси народа ни от загиване като народ.

Сетнина от въздействието на безбожието беше поява на разположение у народа ни към странични, гибелни за единството му влияния.

Вие поехте кормилото на църковния живот тъкмо в това време, когато трябваше спасителните църковни сили да се насочат срещу тая опасност.

Това обаче не стана и не става. И в пресата, и вън от нея Вие сте обвинен, че сте заели трона на светеца боголюбец и народолюбец Евтимий, патриарх Великотърновски и Всебългарски, незаконно, че не следвате неговия път на цялостно просвещаване и опазване единството на народа ни.

Като изтъквам това, аз си позволявам да Ви помоля - когато заставате на молитва, задълбочено предварително да помислите:

1. Честно ли от гледище на църковния устав постъпих, когато ми се предложи патриаршеският жезъл?

2. Честно ли от гледище на църковния устав постъпих, когато окончателно се отказах от мисълта да поставя в законен ред живота на църквата?

3. Честно ли от гледище на евангелския морал постъпвам, когато тъй ожесточено поддържам настъпилото опасно разделение на църквата?

4. Защо не се срамувам от Бога и благочестивите хора, че тъй лекомислено създавам удобна почва за развитие на сектантството, особено сред младежта?

5. Не се ли намери поне един миг в живота ми да помисля за отговорност пред Бога, пред народа ми и пред историята, като се увличам толкова много по пагубното преди всичко за мен властолюбие?

6. Не се ли намери поне един миг в живота ми да помисля, че историята ще впише в страниците си името ми не на строител, а на рушител на църквата?

В едно мое предходно отворено писмо до Вас аз ви молих братски да се оттеглите от патриаршеското служение и тъй да дадете възможност на млади ентусиазирани духовници и миряни да послужат по-сполучливо от Вас на църквата и народа ни. И сега пак Ви моля: Помислете за безценната Жертва на Голгота, за жертвите на безброй светители, които са дали живота си за спасителното евангелско дело, станете и Вие светител като тях. Постарайте се поне в края на живота си да разберете и осмислите това обръщение, с което се назовавате, "светейшество”.

В момента, когато четете тия ми редове, пропити с дълбока скръб и голяма любов към Вас, помислете: заслужавате ли да се наричате ”светейши”, тоест най-свят, щом като фактически не градите, а рушите църковния живот? И тъй пожертвайте се за църквата ни, за да бъдете наистина "светейши” и като действителен "светейши" Бог да Ви приеме в царството си на небесата.

Целувам десницата Ви с надежда, че сериозно ще се замислите върху това, което Ви пиша, и повече няма да се поддавате на странични, неразумни и вредни преди всичко за личното Ви здраве влияния.

София, 1 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ РЕГИОНАЛНИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ, ДРУЖЕСТВА И КЛУБОВЕ НА СЪЮЗА ЗА ОБЕДИНЕНИЕ.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ ПЕНСИОНЕРИ,

На 27 януари 1994 г. в София се проведе извънреден конгрес на Съюза на пенсионерите в България /СПБ/. Той бе организиран и проведен главно от избраното от Старозагорския конгрес ръководство на 23 април 1993 г., представено в Инициативен комитет /ИК/, създаден в грубо нарушение на устава на съюза. Конгресът също допусна нарушения на устава, на демократичните порядки, недостойни квалификации и обиди към дейци на СПБ.

Провъзгласен чрез лозунга на сцената като конгрес на единството, неговите организатори и ръководители направиха всичко за задълбочаване на разединението на СПБ.

За съжаление на конгреса почти не се търсеха пътища и средства за обединяване на силите и за преодоляване на разкола в центъра и по места.

ЦС на СПБ положи максимални усилия за предотвратяване на разкола. Основното в нашите усилия бе: различията и разединението да се преодолеят с взаимно зачитане, уважение на правата и задълженията, недопускане на диктат и пренебрегване.

На 20 януари 1994 г. предложихме насрочените конгреси на 27 януари и 30 март 1994 г. да не се провеждат. Да се проведе един конгрес в края на февруари или в началото на март. Същият да се подготви от обща комисия. Това бяха предложения, които ревизираха решенията на пленума на ЦС от 21 декември 1993 г., но ние решихме да направим този компромис в името на спасяване на единството на СПБ. Предложението ни бе отхвърлено.

На 25 януари се постигна договореност: на конгреса на 27 януари да не се избират ръководни органи, а всички делегати да бъдат делегати на насрочения на 30 март т.г. конгрес на единството с гарантирано право на избор и избираемост в ЦС и ЦКРК.

Минути преди откриването на конгреса тази договорка бе отхвърлена от организаторите му.

Това си предложение ние и сега поддържаме: делегатите на конгреса на 27 януари могат да присъстват и ние ги каним да участват като делегати на конгреса на 30 март 1994 г.

Ние не желаем да даваме оценка на проведения конгрес и това няма да направим, но не може да не отбележим няколко факта.

Слабото посещение на конгреса организаторите компенсираха с даване на мандат от конгреса на 27 души като делегати, което е нарушение на устава. Нарушен бе уставът, като не само членовете на ЦС не бяха поканени и не им се дадоха делегатски карти, но присъствалите членове на ИБ бяха третирани като "гости".

По основния и най-важния въпрос за СПБ и пенсионерите - новата инфлационна вълна, конгресът "пропусна” да обсъди и приеме някакъв документ.

Нанесен бе удар и по единодействието с пенсионерските организации и движения, включително и с Конфедерацията на обществените организации за социална защита на пенсионерите.

Конгресът не получи подкрепата на болшинството от регионалните и общинските организации на СПБ.

Конгресът на 30 март 1994 г. ще разработи и приеме реалистична, адекватна на интересите на пенсионерите социална програма, ще усъвършенства устава, ще актуализира политиката на СПБ по отношение на законодателната и Изпълнителната власт, обществените организации, синдикатите и пр.

Решенията на конгреса ще имат важно значение за СПБ и затова в тяхната разработка и приемането им трябва да участват делегати от всички, абсолютно всички негови структури.

ЦС не дели структурите на такива, които го подкрепят или не! За него СПБ е единен. Не е допускал и никога няма да допусне конфронтиране, дискриминация, незачитане, елиминиране на някоя съюзна структура! Всички заедно, в единен и мощен СПБ за ефикасна социална защита на пенсионерите - това е било и е нашата цел!

Призоваваме всички съюзни структури, дейци и членове на съюза да превърнем конгреса на 30 март 1994 г. в конгрес на единството на Съюза на пенсионерите в България.

София, 1 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВМРО - МЛАДЕЖКА ОРГАНИЗАЦИЯ, ПО ПОВОД НА СТУДЕНТСКАТА СТАЧКА. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до председателя на Министерския съвет, до министъра на науката и образованието, до стачните комитети на Софийския университет "Св.Климент Охридски" и Висшия педагогически университет "Неофит Рилски" и до средствата за масово осведомяване.

Във връзка с развълнувалите българската общественост проблеми на академичното образование ВМРО - Младежка организация, декларира своята принципна подкрепа на исканията на стачкуващите студенти. Смятаме, че е крайно наложително разрешаването на следните проблеми:

1. Нормативно да се уреди университетският статут на ВПИ "Неофит Рилски".

2. Министерският съвет да промени постановлението си, с което изисква от студентите - българи от чужбина, да плащат непосилно висока такса /1000 лв/ за паспорт за временно пребиваване в България. Паспортът за тях трябва да бъде безплатен.

3. Да се отмени постановлението на Министерския съвет /"Държавен вестник", бр.16 от 26 ноември 1994 г./, въз основа на което не се изплащат стипендии на студентите - българи от чужбина, за времето, през което са гостували по родните си места. Не може българите от Скопие да се дискриминират по отношение на българите от Бургас.

София, 3 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Кънчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ АНАСТАСИЯ МОЗЕР ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ, ОГЛАСЕН НА РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПАРТИЯТА /29 И 30 ЯНУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Уважаеми членове на Управителния съвет, гости и приятели,

Честита Нова година и честита победа па закона срещу комунистическите опити да се повтаря сценарият от 1945 г. и да се краде името на БЗНС от самозванци, изпълняващи поръчки. Върховният съд сложи окончателно край на незаконната "тутраканска" регистрация и постанови, че това свещено име ще носи само възстановеният на 7 и 8 ноември Български земеделски народен съюз, правоприемник на обявената извън закона през 1947 г. обединена земеделска организация. Дано този успех срещу беззаконието, на което през изминалата година даваше тон и почва прокомунистическото правителство на Любен Беров, се окаже повратна точка в политическата обстановка. Дано все по-обедняващият български народ - от земеделеца до интелигента, се отърси от унинието. Време е той да изправи ръст, да вдигне глава и да заяви на правителство и парламент:

Стига манипулации, стига бездействие, стига кражби, стига убийства!

България загива! Истинско национално предателство е да се продължава тази агония, да се подкрепя това правителство, да се участва в този парламент, опорочил народния вот, загубил своя морален кворум. Положението няма да се подобри с полумерки и козметични промени.

То няма да се подобри и чрез тайни срещи и пазарлъци на тъмно, а единствено чрез радикални мерки, чрез открит диалог между политическите сили и пряко с българския народ, който има право да знае накъде го водят и какво му готвят неговите ръководители. Той трябва да поиска сметка, да знае има ли в тази страна държавна политика за справяне с все по-задълбочаващата се криза във всички области на икономиката. Стопанският хаос говори, че такава политика не съществува. Защо тогава се мълчи и бездейства? Няма ли нито един доблестен политик в тази власт, готов да пожертва своя мерцедес, но да каже истината и да направи първата стъпка за спиране на упадъка и против съучастничеството в рекомунизацията и ретекезесацията на България.

С какво завърши работата си правителството миналата година?

С решение за поредната провокация срещу възстановилия своето единство независим БЗНС и после, вдигайки наздравица за "отличната" си некадърност през този период, то си връчи 13-а и 14-а заплата.

Тази гавра с банкрутиралата ни държава, с мизерията на обикновения гражданин, на пенсионера, на все още безимотния селянин, на ученика, зъзнещ в студената класна стая, на студента, неполучил стипендия от месеци насам, на болниците, оставени без отопление, лекарства, съоръжения и средства за поддържане на хигиена, с мизерията на нашата наука и образование, унизителните заплати на лекарите, преподавателите, хората на изкуството!

А същевременно по улиците хвърчат скъпи коли, въртят се мръсни пари, правят се тъмни сделки. Инвестира се обаче не в производство, а в игрални домове, хазарт и порнография. Този бизнес въртят бивши милиционерски началници, които продължават стария си занаят - да вършат беззакония и да убиват. По улиците на София започнаха престрелки. Случаят в "Белите брези" е познат на всички. Ефектът му - поредното доказателство, че правителството като изпълнителна власт не е способно да управлява и да осигури реда и спокойствието в страната.

Парламентът с присъщата си мудност бави приемането на съответните поправки в наказателните кодекси и законите за устройство на съдебната система и държавния служител. Но и това са извинения на правителството, защото по времето на комунистическата диктатура милицията някак си се справяше и поддържаше реда много успешно. За нас е явно, че властите умишлено поддържат безредието и развихрилата се престъпност, за да компрометират демокрацията и реформата в съзнанието на хората. Безработица, корупция, непрекъснато понижаване на жизненото равнище. Това, господа управници, не са дивиденти за никого а факти, които не могат да се премълчават, защото се изстрадват ежедневно. Според данни от самия Любен Беров 60 % от българските граждани живеят под минимума. Затова страната е залята от протести и стачки на миньори, тютюнопроизводители, земеделски стопани, студенти, лекари, преподаватели, шофьори.

Затова ние окачествихме изминалата година като година на изгубеното време за демократичната реформа в България. Реформата не само буксува, тя се опорочава и крачката назад става все по-голяма и умишлена. В земеделското стопанство връщането на земята се саботира по всички показатели.

/Пресслужба "Куриер”/

[реклама]

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ ЗА БЪЛГАРИЯ НА "ХЕЛЗИНКСКАТА КОМИСИЯ" НА КОНГРЕСА НА САЩ /МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1993 Г./, ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДАКЦИЯТА ОТ ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ.

СВОБОДА НА ДВИЖЕНИЕ

Българите имат право да емигрират и да пътуват, а от януари 1991 г. са премахнати изходните визи. Съвсем естествено, емиграцията и пътуванията се увеличиха значително, въпреки че западните страни налагат все повече ограничения за онези, които се опитват да имигрират по икономически причини. Само от Южна България например десетки хиляди етнически турци са заминали за Турция през последните няколко години. Единствените ограничения по отношение на емиграцията се прилагат при изключителни случаи, свързани с националната сигурност, въпреки че през 1990 г. и 1991 г. бяха отнети международните паспорти на македонска група, която бе обявена за сепаратистка и следователно незаконна.

Влизането в България сега е много по-свободно, отколкото в миналото. Американските граждани, които пътуват до България частно, например имат право да останат един месец, без да се изисква виза или друг входен документ.

РЕЛИГИОЗНИ СВОБОДИ

Религиозната свобода се разшири значително след падането на комунистическия режим. Средният гражданин може свободно да изповядва своята религия. Няма ограничения върху религиозното образование, религиозните публикации или контакти със сродни религиозни групи в чужбина. Собствеността на религиозни организации, която е била конфискувана или неизползвана по времето на Живков, беше възстановена или отворена отново. Религиозните институции процъфтяват, поне в сравнение с периода преди 1989 г.

Основните религии в България са източноправославна и мюсюлманска. Според преброяването от декември 1992 г. християнска религия изповядват, поне на думи - 87 % от населението /86% православни, по-малко от 1% католици и протестанти/, ислям - 12,7% /12% сунити и по-малко от 1% шиити/.

Мюсюлманите по-специално изповядват свободно религията си, което е в остър контраст с края на Живковата ера, когато се разрушаваха джамии и много ислямски религиозни ритуали бяха забранени.

Конституцията на България от 1991 година дава свобода на съзнанието и религията, но забранява образуването на политически партии на религиозна основа. Характеристиката, която се дава в конституцията на Православната църква като "традиционна религия", първоначално провокира известна загриженост сред останалите религии, но тази загриженост изглежда, че е намаляла.

Докато конституцията осигурява разделението на църквата и държавата, действителната практика някак опровергава това. Дирекцията по вероизповеданията, създадена през януари 1991 г., изисква от всички религиозни организации да се регистрират, но позволява регистрация само ако уставът им е в съответствие с българския закон и ако изборът на религиозни служители е произведен в съответствие с изискванията.

Дирекцията по вероизповеданията бе намесена в няколко спорни уволнения на християнски и ислямски религиозни ръководители. През 1991 г. Дирекцията нареди да се считат за нелегитимни както изборите през 1985 г. на главен мюфтия и на няколко други районни мюфтии, така и изборите през 1971 г. на патриарх на Православната църква, тъй като те са били назначени от комунистическото правителство, без да е имало редовни избори с участието на самите паства. Тази стъпка бе част от усилията на оглавяваното от Филип Димитров правителство на СДС за декомунизация, имайки предвид убедителните свидетелства за сътрудничество на православните и ислямските религиозни ръководители с Живковия режим.

Действията да бъде свален главата на Православната църква патриарх Максим получиха политическа окраска. След отказа на Максим да се откаже от поста си след интензивен натиск от страна на реформаторите, Дирекцията обяви избора на Максим през 1971 г. за невалиден, твърдейки, че той не е бил произведен в съответствие с каноните на българската църква, както и че е бил повлиян от българската тайна полиция. Намесата на Дирекцията предизвика критики към нея, че се намесва в църковните въпроси, дори и сред някои от онези, които имаха разногласия с Максим. Православната църква бе объркана и възникна разцепление между съперничещите си синоди - този на патриарх Максим и на временния синод под ръководството на митрополит Пимен. Би следвало да се отбележи, че един от най-важните реформатори и критици на патриарх Максим бе Христофор Събев, депутат от СДС и по това време председател на Парламентарната комисия по религиозните въпроси. През ноември 1992 г. Конституционният съд на България присъди, че и двата синода са невалидни: "оригиналният, защото, когато е подавал молба за регистрация, не е спазил църковните канони и законите, а временният, защото Съветът не е имал право да регистрира Синод, който не е избран от членовете на църквата".

През април 1993 г. министър-председателят Любен Беров уволни Методи Спасов - ръководител на Дирекцията по вероизповеданията, заради неговото спорно ръководство, привидно причинило схизмата в Православната църква. Въпреки че преди това Любен Беров даде да се разбере, че ще разпусне Дирекцията, на мястото на Методи Спасов той назначи Христо Матанов, който обеща да не се намесва в църковните дела.

Сега в България има регистрирани над 25 религии. Въпреки това съществува загриженост, преувеличена от отделни сензационни по характер съобщения в средствата за информация /включително твърдения за употреба на наркотици, самоубийства на младежи и насилствена проституция/, относно очевидно растящото влияние на религиозни секти извън основната религия. През април 1993 г. на над 100 членове на религиозна секта от Швеция бе отказана входна българска виза, както се твърди между другото и защото преди това са изпълнявали религиозна дейност в България без необходимата регистрация и лиценз. Дейността на сектата е "предизвикала много протести от страна на държавни и обществени организации, отделни граждани и религиозни групи". /4/

Протестантски евангелистки църкви изразяват все повече загриженост във връзка с евентуални предлагани ограничения върху мисионерската дейност и от засилващите се нападки на средствата за информация, които смесват техните църкви с чуждестранни нерелигиозни секти, активни в България след 1989 г. /5/ Отказват се също молби за разрешение за престой над определен срок. Най-новият случай е с мисионери на Мормонската църква, на които било казано, че ще им се даде разрешение за престой в страната само за шест месеца.

Очевидно се прави малка разлика между различните неизточноправославни религии и растящ брой българи, изглежда, подкрепят налаганите от държавата ограничения над неправославната евангелистка дейност. Много от тези нападки срещу неизточноправославните религии - били те отдавна установени християнски деноминации или нехристиянски секти - изглежда, са мотивирани повече от националистични, отколкото от религиозни подбуди.

/Пресслужба "Куриер"/

15:40:00
07.02.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!