София, 7 септември 1992 година
        Брой 175 /705/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 7 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 30 АВГУСТ 1992 Г. Документът е адресиран до президентството и до средствата за масова информация.

На дадената на 30 август 1992 г. пресконференция президентът на Република България д-р Желю Желев отправи призив за национално съгласие. Българската национално-радикална партия (БНРП), като националистическа партия, поставяща интересите на българската нация над всичко, винаги е стояла на принципите за национално единство. Също така БНРП е защитавала идеята за силна средна класа - най-сигурният гарант на демокрацията и националната кауза.

Ето защо, без да се отказва от досегашните си принципни критики срещу отделни действия на д-р Желев, БНРП поддържа идеята за национално съгласие. Същевременно ние считаме, че сегашното правителство и парламент не са в състояние да изпълнят тази задача. За целта са нужни предсрочни избори, проведени по нов, по-справедлив избирателен закон, който да осигури участие на един по-широк спектър на политическите сили в страната.

София, 4 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ КЪМ НЕГОВИТЕ ЧЛЕНОВЕ И СЪИДЕЙНИЦИ ПО ПОВОД НА ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до председателите на клоновете на Българския национален фронт в България и в чужбина и до представителите на организацията.

ДРАГИ СЪИДЕЙНИЦИ,

Изминават вече три години от формалното "падане" на комунистическия режим в България, а положението в родината ни е по-лошо от всякога. Подбрани и поставени от Държавна сигурност (ДС) опозиционери-дисиденти излъчиха свой президент - Желю Желев - преди две години и "спечелиха” изборите от октомври 1991 г. През януари 1992 г. Желю Желев бе избран за президент. СДС има всички възможности да установи правов и демократичен режим в страната, но не го върши.

Политбюро на БКП и ДС имаха и имат свои агенти в миналото Велико народно събрание и в сегашното обикновено такова. То не функционира рентабилно. Създава се анархия, замаскирана като псевдозаконност. Политически убийства продължават из цялата страна, свободата на отделната личност е ограничена, шири се огромна престъпност. Няма и помен от задължения на отделния гражданин към народ и Родина. Държавата е всемогъща, както и преди: тя е главният работодател, потисник и ограничител на инициативата на гражданите.

Правната система е неефективна. Финансовото дело е нестабилизирано. Стопанството е в упадък (96 % от предприятията са още в ръцете на държавата). Земеделието е пред катастрофа, народът ни ГЛАДУВА! Индустрията, електрификацията и транспортът са дълбоко разстроени.

Армията и ДС, както и милицията, продължават да консумират неспасяемо огромна част от националния бюджет, без да се отплащат съответно на държавата и народа си. Здравното дело и медицината са недееспособни. Курортите и външната търговия са унищожени, или пред прага на краха. Емигрирането нарасна в небивали размери: над 500 000 българи са напуснали страната през последните три години.

Църквата ни е абсолютно деморализирана, овлядана от нейни врагове-атеисти по-здраво, отколкото преди. Българите в чужбина са забравени и мост между нас не съществува. Македония е забравена официално и мимолетното правителство в София се чуди как да убеди света, че страната ни е изоставила всякакви опити да постигне националните си идеали по мирен път. Изтребването на българи: физическо в Молдова, национално и етнически в Гърция и бившата Югославия продължава, а денационализирането на сънародниците ни в Македония се въздига като висше благо.

По ред причини - засегнати в дълбочина в писмото ми до вас от 18 април 1991 г. - нашата организация не се оказа на висота и не съумя да оправдае надеждите на нашия народ тогава, когато имахме възможности. Чрез бездействие, инертност, безразличие и най-главното - за постигане на дребнички, лични цели, част от нашите ръководители се ориентираха към Съюза на демократичните сили (СДС) - организация, която - сега това е ясно и на децата в България - беше създадена и отгледана от комунистите, за да им служи като легална опозиция.

При моето първо посещение в България през април-май 1990 г. аз се срещнах с повечето ръководители на СДС и оформих нашето становище, което бе отразено и в моето окръжно до вас. Позицията ни тогава беше да се оказва избирателна помощ на СДС само в изборите през юни 1990 г., и то с неохота и принудено, понеже целта беше победа над комунистическата партия, въпреки че ни беше ясно още тогава, че СДС е до голяма степен рожба на ДС. Нашето отношение бе доведено и до знанието на Васил Златаров, Васил Костов и другите тогавашни ръководители на демократическия форум (БДФ), с които бяхме установили близка връзка. Илия Минев, разбира се, беше наясно относно същността на СДС, както и Иван Лазаров, нашият боен другар и председател на Българския национален съюз "Нова Демокрация" (БНС). Целта ни беше - както впрочем бяхме решили и през декември 1989 г.- да отдадем всички сили за оформяне и укрепване на Български национален фронт (БНФ) в България така, че след известно време да започнем да играем по-голяма роля в политическия живот на страната. СДС беше разглеждан и анализиран единствено като удобен мост към премахването на комунизма от обществото, но в никакъв случай като заместител на нашата организация.

За наше учудване Васил Златаров - след като се освободи от неудобните му помощници Долев, Костов, Сокеров, Джовани и Ваклуш - гравитира неудържимо към СДС и започна да поставя целите и задачите на БДФ в зависимост от прищевките на СДС. Борбата му за обезличаване на неговата организация завърши с успех: на 9-и септември 1991 г. той бе приет в СДС и получи паницата леща на изборите от октомври 1991 г., когато му се подхвърлиха четири депутатски места (включително и неговото собствено).

Съвсем нормално е за съидейници да имат временни различия. Ненормално и пагубно е, когато тия различия прерастват в непреодолими противоречия. С пълната подкрепа, давана на СДС, на Желю Желев и на правителството на Филип Димитров, в момента Васил Златаров носи и пълна отговорност за действията (или бездействието) на хората, с които се е свързал. Това е проблем за него и за неговата организация. Тя ще го съди.

Въпреки напомнянията ни и взетите мерки за разграничаване на действията на БНФ от Васил Златаров някои от нас - по причини известни само на тях самите, но с подбуди, които не са скрити - намериха за уместно и удобно да хвърлят всички сили на тяхно разположение и да продължат да помагат на СДС, на мнимия президент Желев и на шепата продажници и комунистически агенти около тях. Иван Дочев се появи в България през септември 1991 г. и лично агитира из цялата страна за победата на СДС, Желю Желев и Филип Димитров. Това бе позорно, особено при обстоятелствата на 1991 година, които диктуваха само едно: ОРГАНИЗИРАНЕ, ОРГАНИЗИРАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ на БНФ в Родината ни. Вместо това всред известни кръгове се създаде впечатление, че организацията ни е пред издъхване и си търси гроб, в който да се самопогребе. Нито СДС, нито БДФ в сегашния му вид са наши приятели, нито могат да бъдат наши съюзници, освен при крайно ограничени и решителни обстоятелства.

По същото време, когато Иван Дочев, Дърводелски и Ангел Тодоров се мъчеха да убедят скептичните ни последователи в България (които познаваха политическото положение отлично), че бъдещето им е в СДС и с Желю Желев, Илия Минев призова да се гласува против СДС и за партията на Янко Янков Либерален конгрес, а Иван Лазаров води неравна борба за разкриване на истината пред целия наш народ, с неговия БНС и с подкрепата на всички наши последователи в България.

Сега любимецът на Дочев - Желю Желев, който нарече покойния ни Цар престъпник - е президент на България и Филип Димитров е министър-председател, управляващ от името на СДС с подкрепата на Ахмед Доган и неговата турска организация. Постиженията на режима на СДС - Желев-Димитров-Доган са всеизвестни. Вие ходите в България, във връзка сте с ваши роднини, приятели и съидейници и знаете накъде върви страната. Сигурно ви е известно и всичко това, което бях засегнал в началото на моето изложение. Не е мъчно и да си извадите необходимите заключения.

Същите хора, които бяха начело на БНФ и положиха толкова много усилия да саботират решенията на конгреса ни от декември 1989 г., които доведоха организацията ни до задънена улица, сега се опитват - и то с ваша помощ - да я унищожат окончателно и да я погребат. За постигане на тази цел те не се спират пред нищо: ругатни, клевети, лъжи, фалшификации и подлост: това са главните техни оръжия.

Попитайте тези, които ви убеждават, че сегашното ръководство на организацията ни е в ръцете на комунистически агенти и психопати, кой издигна навремето тия хора на ръководни длъжности и кой беше виновен за техните действия. Прелистете кореспонденцията си от 1985 година насам и ще видите, че зад тях винаги е стоял Иван Дочев. Ако той е бил заблуден тогава, или ако комунистите са успели да го излъжат, каква е гаранцията, че това не се е случвало и преди. Откъде знаете, че той не се заблуждава сега?

Несъмнено е, че организацията ни ще представлява заплаха за комунистите и техният интерес към нас ще е отколешен. Ако сега агентът им в БНФ е демаскиран, кой беше техният помагач и агент преди него? Кой е сега?

Бъдещото свободно правителство в България ще се опита вероятно да разкрие архивите на ДС, особено тези, които се отнасят за нашата емиграция. Сега това не може да стане по понятни причини: тези,които трябва да разкриват са самите агенти. Но когато истината излезе наяве, може би ще бъде късно за тези от нас, които продължават да се самозаблуждават и да приемат нескопосни обвинения на юнашко доверие.

Тези от нас, които са уморени, трябва да си починат, по-възрастните ще се пенсионират, неуверените ще отпаднат и малодушните ще се откажат. Но нашата организация ще пребъде, понеже нашите възгледи, идеи и схващания са правилни и съзвучни с въжделенията на народа ни. Въпреки всички пречки, и то най-много от страна на хора, които би трябвало да са наши съюзници в борбата, БНФ расте и се развива в България. Там е животът и бъдещето на всички нас. Времето е разделно, животът тече и всеки трябва да стори избор. Ако не сега - кога?

ЗА БЪЛГАРИЯ!

Санта Барбара, 20 август 1992 г.

Ваш
        Никола Алтънков, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНФ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ НА ПРОТОСИНГЕЛА НА ЛОВЧАНСКАТА МИТРОПОЛИЯ И ПЪЛНОМОЩНИК НА НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ОТЕЦ ДИМИТЪР АМБАРЕВ, АДРЕСИРАН ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В ЛОВЧАНСКАТА ЕПАРХИЯ.

Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

В качеството ми на правозащитник и протосингел на Светата Ловчанска митрополия остро протестирам срещу насилническите действия на врачанския митрополит Каленик от така нареченото "ВРЕМЕННО ДУХОВНО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА". Тези действия се инспирират от директора на изповеданията към Министерския съвет със серия от писма, служещи като основен документ на разколниците в Светата ни църква при овлядаване чрез брутална сила митрополитските катедри на страната. Въз основа на едно от тези писма, изведено с изх. N 154/20 август 1992 г., кметът при Общинския съвет - Ловеч, извършва регистрация на въпросното "ВРЕМЕННО РЪКОВОДСТВО", което веднага след този акт започва открити екстремистки действия за овладяване на митрополията, а и на епархията като цяло. С преднамерена спекулативност се използват писма на министрите Соколов и Лучников, както и на главния прокурор г-н Татарчев. На тези писма, представени пред съответните органи по места, се придава превратно и неточно тълкувание, изопачаващо правния им смисъл. По този начин се въвеждат в заблуждение държавни органи, правещи ги съучастници в беззакония, противоречащи на Конституцията, Каноническото право, Позитивното и обичайно право на Светата църква и цялото православие. Изпълнителният орган при Дирекцията по изповеданията при Министерския съвет за кой ли път суспендира конституционния текст както Решение N 5/11 юни 1992 г. на дело N 11 на Конституционния съд.

Крайно време е правителствените учреждения да уточнят статута на признаваните от него разколници - Свети синод ли са, както ги е регистрирал Методи Спасов, Инициативен комитет ли са, както ги обяснява г-н Методи Спасов по електронните масмедии и пресата, или са временна управа, както е цитирано в горевизираното писмо на г-н директора по изповеданията Методи Спасов. Най-сетне, правителството в своето безумие вярва ли си, че е в състояние да промени утвърдените от две хилядолетия Светоотечески канони на православието, което в кръга на тези две хилядолетия претърпя закалката на врмето и през огън и меч достигна до края на второто хилядолетие. Незачитане решението на великия български архиерейски събор от 8 юни 1992 г. е незачитане каноните на източното православие и е груба обида и предизвикателство към целия православен свят, за което България горчиво ще съжалява, и проклятие вечно ще тежи върху съвестта на целия ни народ по вина на неговите управници.

Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
Помнете, че Вие лично и "иже нарицаемият български парламент" ще останете отговорни пред историята и пред грядущите поколения, в чийто тъжен спомен и съзнание ще останете със "славата" и вечното проклятие на Херостат. Нам нищо друго не остава освен, верни на древната скрижал с вика "Ортодоксия и танатос - православие или смърт", да последваме дедите си във вечността, овенчани с венеца на мъченичеството, обвеяни от ореола на блажените в православието Божи угодници.

Ловеч, 4 септември 1992 г.

ОТЕЦ ДИМИТЪР АМБАРЕВ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНО ПИСМО ОТ ОКОЛИЙСКИЯ И ГРАДСКИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - КЮСТЕНДИЛ, ДО КМЕТА НА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ ПО ПОВОД НА ЗАБРАНА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА АНТИФАШИСТКИ НАРОДЕН СЪБОР. Документът е адресиран до средства за масова информация.

Днес, когато неонацизмът отново надига глава в Европа и в света, ние, комунистите от Кюстендил и региона, издигаме СВОЯ ГЛAC НА ПРОТЕСТ срещу Вашата забрана да се проведе антифашистки народен събор в Кюстендил.

Издигаме СВОЯ ГЛAC НА ПРОТЕСТ срещу поруганата саможертва и борба против фашизма от нашите предци.

Издигаме СВОЯ ГЛAC НА ПРОТЕСТ срещу Вашия страх и отричане на една справедлива кауза, чиито привърженици и радетели са всички прогресивни и демократични сили в света.

Милиони са жертвите на човеконенавистния фашизъм и Вашето нежелание да разрешите провеждането на един събор в подкрепа на справедливостта и отпора на новите нацисти в света, Ви отрежда ролята на техен привърженик.

Управляващите, които не се съобразяват с народната воля, историята ги захвърля в забвението на миналото.

ПРОТЕСТИРАМЕ и НАСТОЯВАМЕ да бъде разрешено провеждането на антифашисткия народен събор в Кюстендил на 26 септември 1992 г.

Кюстендил, 28 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА) НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРИНАДЕСЕТИ КОНГРЕС НА 17 И 18 АПРИЛ1992 Г. В СОФИЯ.

IV. СТРУКТУРА И ОРГАНИ

Чл. 26.(1) Синдикалната организация е основно звено на ФНСЗ.
(2) Трима души могат да учредят синдикална организация.
(3) Във всяка самостоятелна производствена единица може да се изгради синдикална организация.
(4) На територията на всяко населено място, независимо от броя на производствените единици и работодателите, може да се изгради и териториална синдикална организация.

Чл. 27.(1) Ръководен орган на синдикалната организация е общото (делегатското) събрание. То:
1. Определя реда на свикване и начина на работата му.
2. Определя структурата на синдикалната организация.
3. Определя и избира синдикален комитет и финансово контролна комисия и техните председатели, като определя и мандата им.
4. Решава въпросите, свързани с щата и бюджета на синдикалната организация.
5. Взема решения за членуването на синдикалната организация във федерацията и в сдруженията, както и за нейното напускане.
6. Приема и изключва синдикални членове.
7. Взема решения за създаване и разпускане на синдикалната организация.
(2) Общото (делегатското) събрание е редовно и може да взема решение, когато присъстват повече от половината от членовете на синдикалната организация.
(3) Решенията на общото (делегатското) събрание по т. 1, 2, 3 и 4 се вземат с обикновено мнозинство, а по т. 5 и 6 - с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите.

Чл. 28.(1) За съгласуване на дейността за постигане на общи цели и задачи синдикалните организации могат да се обединяват в независими синдикални сдружения на производствен, професионален и териториален принцип. Те избират свои делегати за координиращи органи в рамките на отделен бранш, стопанска организация, институт или на дадена територия.
(2) Устройството, функциите и издръжката на органите по ал. 1 се определят по предложение на организациите, които са взели решение за тяхното изграждане.

Чл. 29. Организациите по чл. 28, ал. 1 могат да създават клубове и домове на културата при условията на ал. 2 на същия член.

Чл. 30.(1) Конгресът е върховен орган на ФНСЗ. Той се състои от делегати, избрани от синдикалните организации, и се провежда на 3 години.
(2) В работата на конгреса участват по право и със съвещателен глас неизбрани за делегати действащи членове на КС, ИК и представители на асоциирани членове на федерацията.
(3) Конгресът се свиква по решение на Координационния съвет, който определя и нормите на представителство.
(4) Конгресът е редовен, ако на него присъстват 3/4 от избраните делегати.

Чл. 31. Извънреден конгрес или конференция на федерацията могат да бъдат свикани по решение на Координационния съвет или по искане на не по-малко от 1/10 от синдикалните организации. С решението се определят нормата на представителство, редът за избиране на делегатите и дневният ред.

Чл. 32.(1) Конгресът на ФНСЗ:
1. Обсъжда и приема общите насоки и програмните документи на федерацията.
2. Приема отчетите на председателите на ФНСЗ и на Финансово-контролната комисия.
3. Приема, допълва и променя устава.
4. Избира председателя и заместник-председателите на ФНСЗ, председателя и членовете на Финансово-контролната комисия и представителите на ФНСЗ зо Координационния съвет и ФКК на КНСБ.
5. Взема решение за членуването на федерацията в други синдикални формирования или за тяхното напускане.
6. Определя размера на членския внос.
7. Взема решение за разпускане на федерацията.
(2) По т. 1, 2, 5 и 6 конгресът взема решения с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите делегати, а по т. 3 и 7 - с явно гласуване и квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати.
С тайно гласуване и мнозинство - 50 на сто плюс един от присъстващите делегати, конгресът избира председател и зам.-председатели на ФНСЗ, председателя и членовете на ФКК и представителите на ФНСЗ в КС и ФКК на КНСБ.
(3) Броят на заместник-председателите на КС на ФНСЗ се определя с решение на конгреса, с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите делегати. Кандидатите могат да се предлагат от обща делегатска комисия, формирана по определени от конгреса норми на представителство и начин на избиране, както и от делегатски групи и отделни делегати.

Чл. 33.(1) В периода между конгресите дейността на ФНСЗ се ръководи от Координационния съвет, в състава на който по право влизат председателят, зам.-председателите и избрани по браншове и региони делегати на синдикалните организации.
(2) Координационният съвет се свиква от председателя, Изпълнителния комитет, по инициатива на 1/10 от неговите членове или от Финансово-контролната комисия.
(3) В работата на КС с право на съвещателен глас участват председателят на ФКК и представители на асоциираните членове на федерацията.

Чл. 34.(1) Координационният съвет на федерацията:
1. Приема и изключва членове на ФНСЗ.
2. Определя броя и избира членове на ИК, които не влизат в него по право, и водещ мениджър.
3. Утвърждава проекти за бюджет и щат на ФНСЗ и определя заплатите на щатните изборни ръководни дейци.
4. Приема решения за обявяването, прекратяването и отмяната на общи за отрасъла стачни и други протестни и солидарни действия.
5. Взема решения, свързани с имуществото и за развиване на стопански и други разрешени от закона дейности.
6. Взема решения за създаване на други фондове, нерегламентирани с този устав, и утвърждава механизъм за тяхното формиране и разходване.
7. Взема решения за членството на ФНСЗ в международни синдикални обединения и организации.
8. Определя статута на Националния отраслов стачен комитет.
9. Разработва и приема правилник за дейността си.
10. Взема решения по всички въпроси, неуредени с този устав.
(2) Решенията на КС на ФНСЗ по т. 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 9 се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство, а по т. 4, 5 и 10 - с явно поименно гласуване и квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 7 септември - Следва пълният текст на:

АМЕРИКАНСКА КОНВЕНЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.

Преамбюл

Американските държави, подписали тази Конвенция,

        Като потвърждават отново намерението си да укрепят в своето полукълбо чрез демократични институции една система на лична свобода и социална справедливост, основаваща се на зачитането на същностните права на човека;

Като отчитат, че същностните права на човека не произтичат от това, че той е гражданин на дадена държава, а се основават на свойства на човешката му личност, което следователно оправдава международната защита на тези права под формата на конвенция, засилваща или допълваща защитата им, осигурена по силата на вътрешното законодателство на американските държави;

Като имат предвид, че тези принципи са заложени в Хартата на Организацията на американските държави, в Американската декларация за правата и задълженията на човека и във Всеобщата декларация за правата на човека и са потвърдени и уточнени и в други международни инструменти както в световен, така и в регионален план;

Като потвърждават отново, че в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека идеалът за свободния човек - освободен от страха и недоимъка, може да се постигне само ако се създадат условия, при които всеки ще може да упражнява своите икономически, социални и културни права, а също така и гражданските си и политически права; и

Като имат предвид, че Третата специална междуамериканска конференция (Буенос Айрес, 1967 г.) одобри включването в самата Харта на Организацията на по-широки стандарти, отнасящи се до икономическите, социалните и образователните права, и реши, че една междуамериканска конвенция за правата на човека трябва да определи структурата, пълномощията и процедурните правила на органите, отговарящи по тези въпроси,

Се договориха за следното:

Ч A С Т  I
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ И ЗАЩИТЕНИ ПРАВА

Г Л А В А  I
ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 1
Задължение да се зачитат правата

1. Държавите - страни по настоящата Конвенция, се задължават да зачитат признатите в нея права и свободи и да гарантират на всички лица, попадащи под тяхната юрисдикция, свободното и пълно упражняване на тези права и свободи, без каквато и да било дискриминация, дължаща се на раса, цвят, пол, език, вяра, политически и други възгледи, национален или обществен произход, икономическо положение, рождение или друго обществено условие.
2. За целите на настоящата Конвенция "лице” означава всяко човешко същество.

Член 2
Осъществяване във вътрешното право

Там, където упражняването на някое от правата или свободите, упоменати в чл. 1, не се гарантира все още от законодателни или други постановления, държавите - страни по настоящата Конвенция, се задължават да приемат в съответствие със своите конституционни процедури и разпоредбите на тази Конвенция такива законодателни и други мерки, каквито са необходими за практическото осъществяване на тези права и свободи.

Г Л А В А  II
ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА

Член 3
Право на правосубектност

Всяко лице има право на признание от закона на неговата правосубектност.

Член 4
Право на живот

1. Всяко лице има правото да бъде зачитан животът му. Това право се защитава от закона и - по принцип - от момента на зачатието. Никой не може произволно да бъде лишен от живот.

2. В страните, които не са премахнали смъртното наказание, то може да се налага само за най-тежките престъпления, и то след произнасянето на окончателна присъда от компетентен съд и в съответствие със закон, предвиждащ такова наказание и влязъл в сила преди извършването на престъплението. Налагането на подобно наказание няма да се разпростира върху престъпления, за които то не се предвижда в момента.

3. Смъртното наказание няма да се възстановява в онези държави, които вече са го премахнали.

4. При никакви обстоятелства не може да се налага смъртно наказание за политически престъпления или свързани с тях престъпления от общ характер.

5. Не може да се налага смъртно наказание на лица, които по време на извършване на престъплението са били под осемнадесетгодишна или над седемдесетгодишна възраст; смъртно наказание няма да се изпълнява по отношение на бременни жени.

6. Всяко осъдено на смърт лице има правото да поиска амнистия, помилване или смекчаване на присъдата, като те могат да бъдат постановени във всички случаи. Не може да се изпълнява смъртна присъда, докато подобно искане е в процес на разглеждане от компетентните власти.

Член 5
Право на хуманно отношение

1. Всяко лице има право да бъде зачитана физическата, умствената и моралната му цялост.

2. Никой не може да бъде подложен на мъчения или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или отнасяне. Към всички лишени от свобода лица ще се проявява отношение, зачитащо достойнството на човешката личност.

3. Наказанията не могат да се разпростират върху други лица, освен самия престъпник.

4. Освен при изключителни обстоятелства обвиняемите се държат отделно от осъдените, като към тях се проявява отношение, подходящо на статута им на неосъдени.

5. По време на наказателен процес непълнолетните трябва да са отделени от пълнолетните и да се изправят пред специализирани съдилища колкото се може по-бързо, така че отношението към тях да съответства на статуса им на непълнолетни.

6. Наказанията, представляващи лишаване от свобода, трябва да имат за своя същностна цел превъзпитанието и повторната социална адаптация на затворниците.

Член 6
Свобода от робство

1. Никой не може да бъде държан в робство или в недоброволно подчинение, които са забранени във всичките им форми,както е забранена и търговията с роби и жени.

2. От никого не може да се изисква да изпълнява принудителен или задължителен труд. Това изискване не следва да се тълкува като запрещение върху изпълнението на присъда в страни, в които за определени престъпления се предвижда наказанието лишаване от свобода с принудителен труд. Принудителният труд не следва да влияе отрицателно върху достойнството или върху физическото или умствено състояние на затворника.

3. За целите на настоящия член не се смятат за принудителен или задължителен труд:

а) работа или служба, които по начало се изискват от лице, лишено от свобода по силата на присъда или на официално решение, издадено от компетентни съдебни власти. Такава работа или служба се извършва под наблюдението и контрола на властите, като лицата, изпълняващи такава работа или служба, не могат да се поставят под разпореждането на частно лице, фирма или юридическо лице;

б) военната служба, а в страни, които признават освобождаването от военна служба по силата на личните убеждения - и гражданската служба, която законът може да предвижда вместо военната;

в) службата, наложена по време на опасност или бедствие, заплашващо съществуването или благоденствието на съответната общност;

г) работа или служба, представляваща част от нормални граждански задължения.

Член 7
Право на лична свобода

1. Всяко лице има правото на лична свобода и сигурност.

2. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен по причини и при условия, предварително установени в конституцията на съответната държава - страна по Конвенцията, или в закон, предварително издаден по силата на същата конституция.

3. Никой не може да бъде подложен на произволен арест или лишаване от свобода.

4. Всяко задържано лице се уведомява за причините за задържането му, като своевременно му се съобщава обвинението или обвиненията срещу него.

5. Всяко задържано лице се изправя своевременно пред съдия или друго официално лице, което законът е упълномощил да упражнява съдебна власт, като има право да бъде съдено в разумен срок или да бъде освободено, без това да влияе върху продължаването на съдопроизводството. Освобождаването му може да се обвърже с гаранции за явяването му пред съда.

6. Всяко лишено от свобода лице има правото да се обърне към компетентен съд, който следва без забавяне да разгледа законността на арестуването или задържането му и в случай че се окажат незаконни - да постанови освобождаването му. В онези страни по конвенцията, чиито закони предвиждат правото на лице, смятащо, че е заплашено с лишаване от свобода, да се обърне към компетентен съд, който да определи дали подобна заплаха е законна, това средство за защита не може да бъде ограничавано или премахвано. Засегнатото лице или друго лице от негово име има правото да изисква прилагането на това средство.

7. Никой не може да бъде задържан заради дългове. Този принцип не ограничава разпорежданията на компетентните съдебни власти, издадени във връзка с неизпълнението на задължения за издръжка.

/Пресслужба "Куриер"/

11:02:27
07.09.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!