София, 6 юни 1997 година
Брой 43 (1739)

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА ФРЕНСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЛИОНЕЛ ЖОСПЕН ПО ПОВОД НА ПОБЕДАТА НА РЪКОВОДЕНАТА ОТ НЕГО ПАРТИЯ В ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ И ИЗБИРАНЕТО МУ ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ

УВАЖАЕМИ ДРУГАРЮ ЖОСПЕН,

Поздравявам Ви сърдечно за голямата изборна победа на Френската левица, която с обединени усилия на Френската социалистическа партия (ФСП), Френската комунистическа партия, "Зелените" и "Движение на гражданите" постигнаха блестящия успех на парламентарните избори. В навечерието на новото хилядолетие Франция отново ще има ляво правителство!

Това е победа за Вас, но тя е победа на цялата Европейска левица, на нейната борба за обединена Европа в името на социалните, човешките и гражданските права, на хуманните ценности. Това е убедителна победа на социалната и солидарна алтернатива за нова Европа, която може да се проведе именно от социалистически правителства.

Резултатът от изборите във Франция не би бил възможен без единодействието на всички леви сили, което е вдъхновяващ пример за нас, българските социалисти.

След предсрочните парламентарни избори във Франция на 19 април 1997 г. Българската социалистическа партиа (БСП), както и Вашата партия преди няколко години, е основна опозиционна парламентарна сила в страната. Въпреки трудностите ние ще продължим нашите усилия за изработването на социална алтернатива за провеждането на тежките икономически реформи, за защита на правата на трудещите се. Ние ще продължим да развиваме диалога и сътрудничеството с други партии от левицата. В това отношение опитът на Френската левица ще бъде много важен за нас. Във връзка с това искам да изразя моята увереност, че в бъдеще връзките между БСП и ФСП ще имат по-редовен и продуктивен характер.

Пожелавам ви успех и кураж при управлението на Франция за изпълнение на програмата на обединената левица! Желая лично на Вас и на ръководството на ФСП, на депутатите социалисти крепко здраве и лично щастие!

София, 3 юни 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /31 МАЙ 1997 ГОДИНА, СОФИЯ/

Българската социалдемократическа партия отчита като успешно участието си в изборите за 38-о Народно събрание, при което тя заедно със своите партньори в Обединените демократични сили е в основата на реформаторското мнозинство за извеждане на България от икономическата криза.

Българската социалдемократическа партия ще продължи да работи за ефективна промяна в България, като е готова да поеме своята част от отговорността в управлението.

Българската социалдемократическа партия като пълноправен член на световната социалдемокрация ще продължи да работи за единението на всички социалдемократи в страната за отстояване на интересите на хората, които ще градят нова България.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОГРАМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ ЗА ПЕРИОДА 1997 - 2001 ГОДИНА, ПРЕДСТАВЕНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Зелената партия поддържа програмата на правителството най-вече заради целите, които си поставя за подобряване на живота на българските граждани и за приобщаването ни към Европа.

Ние приветстваме желанието за ускорено привеждане на нашето законодателство към световните и европейските норми.

Едновременно с това Зелената партия смята, че програмата е доста обща и по-скоро е програма на политическа сила, отколкото на правителство.

Зелената партия с особено внимание ще следи за изпълнението на така декларираните добри намерения, както и за начините, по които ще бъдат реализирани.

От своя страна ние ще използваме всички възможности да предоставим и отстояваме своите виждания за извеждане на България от кризата.

София, 2 юни 1997 г.

Председател:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ГОЛЯМАТА СИЛА НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПРАТИЯ" НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ПАРТИЯТА ВЛАДИМИР СПАСОВ

Нито една от политическите партии, които влизат в 38-то Народно събрание, не схваща политиката като начало, което би могло да изведе народа ни към висини, непознати за българите през последните години. Всички без изключение се преструват, че търсят изход от задънената улица. Те се страхуват да разглобят собствените си програми и да покажат механизмите, които ги движат. В това се състои и първата им отлика от програмата на Българската комунистическа партия (БКП), защото тяхната политика е сраснала с мафията, а самата мафия у нас е рязко политизирана. Парламентарните партии нямат никакви морални задръжки. Вместо да изберат пътя на демократичното развитие върху основата на българската държавност, на българската духовност, на историческата традиция, за да се свърже миналото с настоящето и по този начин да се създаде бъдеще на народа ни. Ние сме свидетели на едно поколение политици, което не разбира, че е слабохарактерно и предателско. Това е причината да се надигат патриотичните сили в лицето на военните организации, служителите и младежта, за които България не е загубена кауза. Това е причината нашата интелигенция да се събуди най-после и да започне своите идейни търсения, като сложи край на седесарските и бесепарските лутания.

Кой би оспорил факта, че три четвърти от народа ни е уплашен, невротизиран, изтощен, с една дума - болен.

БЪЛГАРСКАТА ФОРМА НА СОЦИАЛИЗЪМ

буквално се провали поради предателството на ренегатите въпреки постоянните финансови подкрепления на Запада и на Изтока. Монополът на държавата върху цялостния живот на страната се оказа пагубен и за народа, и за самата държава. Но най-страшното е, че парламентарните партии все още не могат да осъзнаят размера на разрухата. Те не искат да разберат, че създадените сега условия за живот в България са тяхно съвкупно дело. Законите, които гласуват в парламента, са резултат от вътрешно неспокойствие, на чувство за малоценност и липса на патриотизъм. Промяната, за която толкова много говорят, преди всичко означава да се променят самите депутати. А това означава да осъзнаят себе си! Кои са те, техните родители, какви са намеренията и постъпките им? Народните представители, каквито и да са те, са взаимно свързани и всичко зависи от всеки.

Пред очите на цял народ се разиграва фарсът - управляващата партия изисква от останалите партии да се променят, а от себе си нищо не изисква. Цялата седемгодишна практика на така наречените демократи не е нищо друго освен признание за собствения им провал. Когато липсва политическа воля за промяна, тогава излиза на преден план агресивността. Нашите парламентарни политици капитулираха пред западния начин на живот с гласуването на закона за попечителство на България (валутния борд). Вместо за "развития социализъм" днес ни говорят за "развития капитализъм", но в никакъв случай не могат да укрият идейната му същност, намерила образ и подобие в една мафиотско-корумпирана прослойка от довчерашни служители на Държавна сигурност, УБО, VI управление, Централния комитет на Живковата ревизионистична БКП и окръжните му мафиоти и предатели. Развитият капитализъм ни се представя с небивала разюзданост на престъпността и корупцията. Нашите парламентарни политици се оказаха в един кюп и вече не могат да хвърлят вината за провала едни на други.

Голямата сила на БКП се състои в традиционното й мислене, че

БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМА В СВЕТА

Българските проблеми са част от световните проблеми. Ние не бива да изхвърляме от сметките надмилиардния Китай, Япония, Индия, Бразилия и не на последно място Русия. От едната страна е богатата Америка, от другата страна на управлението са европийските и азиатските страни. Но това уравнение крие още много неизвестни: Арабския Изток, Австралия, Африка и т.н. Как могат да се уравновесят интересите на всички тези народи? Ние, българите, нямаме обща национална политика и затова винаги сме стояли или в сянката на големите народи, или извън глобалните проблеми на цивилизацията.

Българската политическа криза е преди всичко суровинна и енергийна криза, криза на българската екология, криза на здравеопазването, образованието, безнравствеността, насилието, криза в религиозната сфера и много други.

Ние с новата политика на Българската комунистическа партия сме единствените, които заявяваме, че една партия може да даде на народа си това, което притежава като умствен и нравствен потенциал. Ние сме първите, които виждат и казват, че цялата планета Земя е пред избор на обща философия за оцеляване. Силата на нашата партия не е в броя на членовете й, нито в броя на теоретиците, а в способността й бързо да се съобразява с действителността и бърза да се променя. От несъзнателното не може да произлезе нищо друго освен несъзнателни постъпки, несъзнателни пътища, крах на финансовата система, крах на образователната, на здравната, на земеделската и военната система, с една дума - крах на държавността.

У нас няма обективно управляваща партия. Мнозинството в парламента е гипсирано от корупцията и от престъпността. Обективността е най-благородната цел, която една партия може да си постави. Това е втората проява на нашата сила. Ние сме психически свободни, защото никога не сме бягали от проблемите на народа си. Като осъзнаваме тези проблеми, ние отнемаме разрушителната им сила и винаги сме предупреждавали обществото за приближаващата опасност. Бедата е в това, че пропагандата умишлено ни смесва с онази БКП, която в ръцете на Тодор Живков се превърна в тиранин и експлоататор на българския народ. Ние нямаме нищо общо с тази клика, обсебила рожденото ни име, по-скоро скрила се зад него, за да извърши историческите си престъпления. Ние, днешните членове на БКП, имаме едно качество, по което всеки добронамерен човек би ни забелязал и разпознал. Това качество е

МОРАЛЪТ НА СТАРИТЕ КОМУНИСТИ - ИДЕАЛИСТИ.

Благодарение на този морал БКП винаги е привличала и очаровала народа ни, благодарение на този морал е оцеляла повече от 100 години. Само истинските комунисти знаят колко горчиво са преживели отстъпленията от него, изкривяванията и злоупотребите с него, уж в името на "великите социалистически идеали". Благодарение на тази спекулация много псевдокомунисти си построиха мраморни дворци със страховита архитектурна сила, отвориха лихварски брокерски къщи, банкови пирамиди и построиха цели квартали в Лос Анжелос - САЩ.

Третата проява на нашата сила е, че никога не се замесваме в престъпления, в корупция и в политически интриги. Ние се стремим към властта с пораснали възможности, с прозорливост и търпимост. Нашият дух е свободен от всякакви вътрешни борби. Винаги сме утвърждавали плурализма в методологията на познанието. Винаги сме признавали равноправието на различните идейно-политически учения и доктрини, освен човеконенавистническите и тия с нехуманни цели. Ние предпочитаме търпимостта пред конфронтацията. Винаги сме били готови да съпоставим диаметрално противоположните гледни точки, щом става дума за доброто на народа ни. Нашата сила е в откритото възприемане на духовните ценности на човечеството, в общественото развитие, философията както атеистичните, така и религиозните схващания. Моралът на старите комунисти-идеалисти винаги е бил открит за духовното усвояване на действителността.

Нашата сила е и в това, че никога не сме били чужди на идеологията на истинския патриотизъм. Ние винаги сме били против надяването на "умствена униформа", за да могат лесно да ни разпознават, следователно и противопоставят. Една промяна може да стане резултатна само тогава, когато започне от личността. Освободеният човешки ум винаги е готов за промяна. Никога една партия не може да се промени, ако е раздирана от вътрешни конфликти. Тя сама се блокира като заседнал кораб и пречи на общото движение.

България днес повече от всякога се нуждае от конструктивен мироглед и духовно здраве. Навсякъде по света където и да се намират те, комунистите формират мощен алтернативен център на световно влияние, олицетворяващ справедливостта и народовластието. Членовете на БКП винаги са били продукт на политическата несправедливост, на извратената държавност и злоупотребата с властта и парите. Народът ни знае, че винаги сме подавали ръка на слабите, винаги сме изправяли падналите и сме прегръщали талантливите. Тъкмо заради това нашият морал е станал привлекателен център на народните маси и на прогресивната интелигенция. И тъй като сме български комунисти, ние не само че се гордеем с това, но сме и най-ревностните пазители на БЪЛГАРСКАТА ИДЕЯ: независимост, отговорност за поведението на съседите, справедливост, хуманизъм, ненамеса във вътрешните им работи от когото и да било, провеждане на референдум за или против НАТО, за или против включването ни ЕС, за или против разпродажба на безценица на построеното от целия ни народ, за социализъм или капитализъм. Ние сме за подсигуряване на работа за всички, за безплатно образование и медицинско обслужване, за кооперативно обработване на земята, за спиране на приватизацията, за премахване на причините, които породиха спекулата, черната борса и корупцията. Ние сме за спазване на законността, за създаване на условия за сигурност в днешния и в утрешния ден. Ние сме за единний светъл комунизъм, поправител на недъзите на човешкото общество.

Какво означава социализъм? С една дума, това понятие означава при него хората да живеят по-добре, отколкото при капитализма. Към такъв обществен строй се стреми БКП. Имахме ли такъв строй досега? Не, нямахме. Следователно от VI конгрес до 10 ноември 1989 година имаше държавен капитализъм. Досега социализъм в чистия му вид в света не е имало. БКП ще построи такъв социализъм.

София, 2 юни 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ВЪПРОСИТЕ НА СОЦИАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ПРИЕТА НА IV ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС /29 МАЙ 1997 ГОДИНА, СОФИЯ/

Един от програмните документи на Националния професионален съюз (НПС), приет на Учредителния конгрес през март 1992 г., бе Резолюция по социалното партньорство. Още тогава бе поставен с цялата му острота въпросът за изграждане на система за социално партньорство, адекватна на бързо променящите се политически и икономически условия в страната. С този документ бе отправено едно много сериозно предупреждение към социалните партньори, че действащият модел на сътрудничество води до силна централизация на колективното договаряне, до усилване на бюрократичните тенденции в синдикалните централи, до неефективна работа на органите на изпълнителната власт. Последвалите събития доказаха правотата на тези виждания. Тази система се оказа удобна на Българската социалистическа партия /БСП/ и на нейните две правителства - на Любен Беров и на Жан Виденов.

Отстояването на изходните позиции, заети от тогавашните социални партньори - главно централите на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" - се оказа най-важното в тяхната политика. На заден план останаха интересите на обществото от бърза и всеобхватна реформа. Последвалата национална катастрофа, до която доведе управлението на Българската социалистическа партия, сложи край на всички илюзии, що се отнася до ролята на синдикатите в обществото като цяло. Резултат от всичко това е спадът на общественото доверие към този тип организации и отливът на членове от тях.

Спечелването на изборите от Обединените демократични сили (ОДС) и оповестената от неговото правителство програма носят нова и голяма надежда за България. Тази надежда споделя и най-голямата част от членовете и симпатизантите на синдикатите в България. Заедно с това обаче тези организации ще бъдат поставени пред голямото предизвикателство - да работят в условия на действителна пазарна реформа, на бързо меняща се икономическа обстановка, на налагащи се непопулярни мерки от страна на кабинета. Това налага те да преразгледат своето досегашно отношение към държавната собственост като към източник на членска маса, на средства за издръжка на синдикатите и на влиянието в обществото. Очевидно в тази посока трябва да търпи промени и системата за социално сътрудничество.

Ние смятаме, че преди всичко и най-вече социалното сътрудничество не бива да се възприема като "свещена крава". Тъкмо обратното. Тази система трябва да бъде основно преразгледана от социалните партньори и реално да се прецени дали да бъде реформирана, или да бъде обявен нейният фалит. Второто означава да започнем отначало, да започнем стъпка по стъпка, и то в условия на действителна пазарна реформа и на слагащи се пазарни отношения в страната.

Ето защо ние не приемаме тенденциите сред някои от социалните партньори - организации на наемните работници и организации на работодателите, да удържат на всяка цена статуквото и позициите на собствените си организации. Ние сме за установяване на нови и ясни критерии, които да легитимират синдикатите и работодателските организации. Тези критерии трябва да бъдат договорени не просто между тях и правителството. Те трябва да бъдат признати от обществото като цяло. Нещо повече, що се отнася до синдикатите, ние смятаме, че след седем години експерименти с търпението на хората на наемния труд най-сетне трябва да им дадем думата, за да се произнесат на кого имат доверие.

Въпросът за реформата в системата на социалното сътрудничество според нас трябва да бъде решаван от действителни социални партньори - организации на хората на наемния труд и организации на работодателите. Те следва да получават и периодично, да потвърждават своя кредит на доверие от обществото, подобно на своя партньор на национално равнище - българското правителство. Само тогава социалното сътрудничество може да стъпи на здрава основа и да се впише реално в зараждащите се идустриални отношения в България.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ, ПРИЕТА НА IV ИЗВЪНРЕДЕНКОНГРЕС /29 МАЙ 1997 ГОДИНА, СОФИЯ/

Неведнъж Националният професионален съюз (НПС) е изразявал откритата си и ясна позиция по този въпрос. В основата на тази позиция винаги е било виждането, че това имущество е съградено от милиони български граждани независимо от днешния им социален и професионален статус - наемни работници, безработни, хора на малкия или на средния бизнес, пенсионери и пр.
От тази презумпция изхождаше и приетият от 36-ото Обикновено народно събрание закон, с който бе одържавено имуществото на Българската социалистическа партия (БСП), Българските професионални съюзи (БПС), Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Що се отнася до имуществото на БПС, идеята на законодателите бе то да стане основа на бъдещите самоуправляващи се в пазарни условия социални фондове. Изминалите шест години обаче показаха, че това имущество продължава да се стопанисва, меко казано, неефективно от два синдиката - Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа", и от две държавни фирми - "Софис" и "Социален отдих".

Икономическото състояние от това стопанисване са плачевни и доколкото ги има, те обслужват корпоративни интереси (синдикатите) или пък частни и групови, какъвто е случаят със "Софис". Парадоксално е, но в условията на невиждана икономическа криза и тотално обедняване на българските граждани имущество, възлизащо по пазарна оценка на стотици милиарди лева, продължава да бъде блокирано от частни и корпоративни интереси.

Ето защо Националният професионален съюз призовава българското правителство да предприеме необходимото с цел да бъде спряно разграбването и декапитализирането на това имущество. Според нас правителството като представител на собственика на това имущество - държавата, още сега би могло да извърши следното:

1. Пълна инвентаризация на имуществото, стопанисвано от синдикатите в България.

2. Да определи рационални критерии за ползването му от отделните синдикални централи, съобразно тяхната численост и влияние, доказани на синдикални избори.

3. Да упражнява правата си на основен собственик в Акционерното дружество "Софис" и да прекрати неговото разграбване.

4. Да прекрати съществуването на "Социален отдих" в този му вид.

5. Да блокира още отсега квоти от имуществото, стопанисвано от тези организации, за нуждите на новоизграждащите се фондове - пенсионен, здравноосигурителен и пр.

С настоящата резолюция Националният професионален съюз още веднъж потвърждава, че няма претенции за ново разпределение на имуществото на Българските професионални съюзи. Призоваваме същото да направят и другите синдикални централи, като по този начин да потвърдят подкрепата си за реформата и загрижеността си за оцеляването на българските граждани през идните нелеки за България години на промени.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА ЗЕЛЕНАТА ФЕДЕРАЦИЯ И ЗЕЛЕНИТЕ ПАТРУЛИ КЪМ ГРАЖДАНИТЕ НА БОТЕВГРАДСКА ОБЩИНА ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЕЛАТА ДО ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА

Ние, природозащитниците на България, сме сигурни, че е възможно да бъде запазена елата, като се прекрати достъпът на корените й до основите на часовниковата кула.

Сега, когато в цяла Европа решения от този род се подлагат на широка обществена дискусия, кметът на Ботевград е заповядал еднолично елата да се отсече в срок до 30 юни 1997 г. И то след като е чул становището само на експерти от Националния институт по паметниците на културата!

Кметът не е поискал становището на Министерството на околната среда, нито на Районната инспекция по околна среда, нито на природозащитниците. За нас не е учудващо, че той е използвал старите, добре изпитани комунистически методи за налагане на решение, както и познатата демагогия, когато обяснява на обществеността защо е взел това решение.

Затова в сряда, 4 юни 1997 г., от 13 часа ви каним до елата. Елате да подкрепим алтернативното и трезво предложение на специалистите от Лесотехническия университет елата да се запази, без да пречи на кулата занапред!

За нас няма значение дали ще вали дъжд или град. Ние сме там. Чакаме ви!

София, 2 юни 1997 г.

За Зелена федерация:
АЛБЕНА СИМЕОНОВА

За Зелени патрули:
АМАДЕУС КРЪСТЕВ

(Пресслужба "Куриер")

------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 4 юни 1997 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред., Валентина Игнова, Лилия Томова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.