София, 6 юни 1995 година
Брой 108 /1409/

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ЖЕНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ, ПРИЕТА НА СРЕЩАТА "БАЛКАНСКИТЕ ЖЕНИ И ПРОБЛЕМИТЕ НА МИРА И ВОЙНАТА" /2-4 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.

Войната в бивша Югославия, ембаргото срещу Сърбия и Черна гора и блокадата на Македония, които последваха разпадането на "социалистическата" система на Балканите, задълбочиха цялостната криза в региона и създадоха допълнителни трудности в прехода към демокрация и пазарна икономика. Забелязва се тревожна тенденция към ограничаване на правата и свободите на жените. Основната тежест от прогресивното обедняване на голяма част от семействата пада върху жената и може да има фатални последствия за бъдещето на нацията. Моралните ценности прогресивно губят своята традиционна стойност.

Рязко нарастват случаите на насилие, особено към жените и децата.

Жените продължават да бъдат ограничавани от участие в управленските процеси и институциите, които взимат решения. Жените от малцинствата, бежанците и емигрантките са особено силно засегнати от тези негативни процеси на общественото развитие. Забелязва се завръщане и засилване на патриархалния принцип в обществените отношения.

Ние, представителките на женските организации от Балканите, сериозно загрижени от тези отрицателни тенденции, приемаме следната програма за действие:
1. Активизиране на контрола върху спазване на човешките права на национално и регионално ниво.
2. Създаване на система на граждански надзор за прилагане на законите, гарантиращи равнопоставеността на жените и мъжете.
3. Засилване на ролята на женските неправителствени организации - основен механизъм в новото гражданско общество.
4. Разширяване на училищната програма за възпитание в дух на толерантност, уважение към личността и зачитане на основните човешки ценности.
5. Постоянно сътрудничество на женските организации от Балканите за осигуряване на равностойно участие на жените в законодателната и изпълнителната власт.
6. Създаване на инициативна група за организиране на ежегодни срещи на женските организации от балканските страни.

Призоваваме женските организации от региона, които споделят идеите на програмата, да подкрепят нейното осъществязане.

Център за права на жените - Белград
"Подслон за малтретирани жени" - Белград
Женска организация на Румънската социалдемократическа партия
Жени за социалдемократическо действие - Хърватска
Съюз на женските организации в Македония
Национална федерация на клубовете на жените в Българската социалдемократическа партия /БСДП/
Български женски съюз
Фондация "Нов живот за българските роми"
"Жени и майки срещу насилието"
Организация на арменските жени в България
"Жени в науката" - България
Българска асоциация на университетските жени
ВИЦО - организация на европейски жени в България
"Ние, жените, за достойнство и равенство" - България
Женска организация към профсъюз "Подкрепа"
Клубове на жените към Българския земеделски народен съюз /БЗНС/.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКАТА ИВАН ТАТАРЧЕВ, ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ, ДО ОКРЪЖНИЯ ПРОКУРОР НА РУСЕ ЛЮЛИН МАТЕВ И ДО ОКРЪЖНИЯ СЪДИЯ НА РУСЕ ПЕТРАНКА ЙОНЧЕВА ПО ПОВОД ПРЕДСТОЯЩОТО ЗАПОЧВАНЕ НА ДЕЛОТО СРЕЩУ СТУДЕНТА АНТОН РАЧЕВ. Документът е адресиран и до средствата за масово осведомяване.

ГОСПОЖО И ГОСПОДА МАГИСТРАТИ,

От вестниците научихме, че на 12 юни 1995 г. в гр. Русе ще започне разглеждането на делото срещу студента Антон Рачев, задържан и обвинен в разпространение на фашистка пропаганда. Управителният съвет на Съюза на юристите демократи /СЮД/ в България прецизно е проучил всичките досегашни масмедийни информации по посоченото обвинение и сериозно е разтревожен от безспорния за нас факт, че в България продължава използването на правосъдната система за постигането на временни и конюнктурни политически цели, представляващи отделни етапи от тоталното неокомунистическо настъпление.

Съюзът на юристите демократи в България се обръща към вас с искането да ни се даде нормална възможност да се запознаваме с материалите по делото по всяко време /преди, по време и след съдебното му разглеждане/, както и да ни се даде възможност да се срещнем и да разговаряме с обвиняемия Антон Рачев, намиращ се в момента в затвора в гр. Ловеч, Втори отряд.

Поне засега ние не храним илюзии относно политическия характер на делото и неговия краен резултат, поради което виждаме нашата задача преди всичко като свеждаща се до това да проучим фактите, да ги анализираме и да уведомим сзетовната демократична общественост и правозащитните организации за изводите си.

София 5 юни 1995 г.

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ "ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ ЕДИН ЧОВЕК Е ПОДЛОЖЕН НА ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ САМО ЗАРАДИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИ УБЕЖДЕНИЯ" НА ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТ "ЗАЩИТА НА ИСТИНАТА" - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПО ПОВОД НА НАЛОЖЕНАТА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ НА РУСЕНСКИЯ СТУДЕНТ АНТОН РАЧЕВ. Документът е адресиран до Комисията по правата на човека към Съвета на Европа, до Главна прокуратура на Република България и до средствата за масово осведомяване.

На 17 април 1995 г. в Русе бе арестуван 27-годишният студент Антон Рачев. Всички медии като в единен хор гръмко запяха, че той бил "фюрерът" на русенските "скинхедс" и уж по признания на някои от тях бил отговорен за т.нар. оскверняване на синагогата, еврейския център "Шалом" и съветските гробища в града. Започнаха да се тиражират масово най-невероятни измислици за някакво организирано, неофашистко движение, подкрепяно и щедро финансирано от чужбина, за неонацистка заплаха над България, за опасност от антиеврейски погроми и какви ли още не глупости.

Но истината е съвсем друга. Антон Рачев бе хвърлен в ареста /първоначално в Русе, а впоследствие в Ловеч/, където е вече втори месец, без дори родителите му да са го виждали, напълно невинен. Срещу него няма абсолютно никакви доказателства, че именно той е организирал посочените деяния /отговорността за тях поеха някакви организации, определили се като "Бранник" и "СС-войски", с които Антон Рачев няма нищо общо/, освен изтръгнатите вероятно насила показания на няколко непълнолетни социопатчета, наричащи себе си "скинхедс". Затръби се, че при обиска в дома му била открита "фашистка" литература - една твърде смешна констатация, като се има предвид, че такава литература се продава съвсем легално на книжния пазар навсякъде в страната, както между впрочем и ционистка, масонска, комунистическа и дори открито сатанинска. Явно единствената "вина" на Антон Рачев е тази, че той просто не е крил и е изразявал свободно своите десни политически убеждения, мислейки наивно, че България е демократична страна, чиято конституция гарантира основните човешки права като свобода на словото, на съвестта, плурализъм на мненията и т.н. Уви, оказа се, че не е така. Изпълнявайки определена политическа поръчка, която цели намирането на изкупителна жертва и правенето на "мили очи" на някои влиятелни среди в чужбина, свързани със световния ционизъм и интернационалното масонство /открито антибългарски по своя характер/, органите на властта у нас арестуваха Антон Рачев и набързо го обвиниха по чл. 108, ал. 1 - "за проповядване на фашистка и антидемократична идеология". Връх на наглостта и безочието обаче е прилагането на "мярка за неотклонение" срещу него "заради висока степен на обществена опасност" /?!/. Организираната престъпност и мафиотските икономически групировки в България процъфтяват, а босовете им се чувстват недосегаеми от закона. Но полицията и прокуратурата, вместо да се борят с тях, хвърлят в ареста един невинен 27-годишен младеж, който следва едновременно две висши образования /студент с отличен успех/ и заедно с това се самоиздържа, защото той представлявал обществена опасност. А вероятно Боян Петракиев - Барона, и Иво Карамански - едни от тарторите на престъпния свят, не представляват никаква обществена опасност и затова тях безпроблемно ги пуснаха на свобода под гаранция. Но което е по-важно, според българските закони мярката за неотклонение се прилага само при обвинения в престъпления, за които наказанието е минимум 5 години лишаване от свобода, а при член 108 максималното наказание е 3 години лишаване от свобода. Нали затова полицията и прокуратурата постоянно плачат с крокодилски сълзи, че нямали основания да задържат рекетьорите, понеже според сега действащия Наказателен кодекс изнудването се наказвало с З години лишаване от свобода. Но основания за задържането на Антон Рачев се намериха. Сигурно ще се изфабрикуват и доказателства за пред съда по познатия сценарий на скалъпените политически процеси от близкото комунистическо минало. Горното не буди съмнение, като се има предвид, че следовател по делото на Антон Рачев е личност като Николай Колев, който доста преди 10 ноември 1989 г. е изпращал невинни хора на съд единствено заради антикомунистическите им политически убеждения, обвинявайки ги и тогава по същия този чл 108 - като верен и изпитан слуга на неговата любима Българска комунистическа партия. От своя страна русенският окръжен прокурор Люлин Матев, който не се посвени да наруши най-безскрупулно законите на Република България, постановявайки "мярка за неотклонение" за Антон Рачев, по почина на своя идол Вишински направо заяви, че съдът нямало да бъде затруднен по това дело /разбирай - няма да се затрудни да осъди обвиняемия/. А уж в демократичната съдебна система съществувало нещо като "презумпция за невинност"... Дали това е така ще видим на 12 юни 1995 г., за когато е насрочен съдебният процес.

Като човек с истински десни политически убеждения Антон Рачев никога не е имал нещо общо с т.нар. скинхедс. Просто защото те със своите действия /понякога много умело направлявани и манипулирани от определени задкулисни сили, които имат интерес от съществуването им, за да оправдават своето/ компрометират сериозната дясна идеология. И ако в България имаше твърда дяснопатриотична политическа формация, тя би се очистила първо от такива като тях. Не скинхедовете преди време дадоха изборната победа на неофашистите в Италия, които бяха в коалицията на Берлускони, не скинхедовете издигнаха Жан Мари льо Пен до четвъртото място на президентските избори във Франция, нито пък те създадоха огромния авторитет на Йорг Хайдер в Австрия, а обикновените хора в страните им, които вярват в техните патриотични идеи и ги подкрепят искрено в опитите им да се противопоставят на сатанинските планове на могъщите ционистко-масонски централи за тотално световно господство и на стремежите им към обезличаване на националната идентичност и икономическо омаломощаване на народите по света.

Но да заемеш открито дяснопатриотична позиция в България и да се обявиш твърдо срещу разрушителните и развращаващи леви идеологии и сили, означава да бъдеш заклеймен като враг на обществото и държавата. А в същото време на 9 май комунисти, антифашисти и какви ли още не съвсем открито, под сянката на сърпа и чука, пяха славословия на самия Йосиф Висарионович Сталин - най-големия кръволок и най-мрачния диктатор в историята на човечеството, но това не направи впечатление на никого. Нито един политик не посмя да каже истината, че днес, 50 години след войната и 51 години след зловещите Ялтенски споразумения, победителите все още са победители, а победените - все още победени и унизени. Никой нямаше доблестта да протестира открито срещу проявите на национален мазохизъм, чиито връх бе поднасянето на цветя пред паметниците на червената окупационна армия, от страх да не бъде наречен неофашист или антисемит.

Интересно дали ако някой беше натопил Антон Рачев, че е рисувал по стените червени петолъчки и надписи "Да живее Сталин!", това щеше да предизвика воя на ционистката агентура у нас и на Запад и протестите на консула на "демократична" Русия и дали органите на реда щяха така подозрително експедитивно да го арестуват и обвинят по чл.108 - "за проповядване на антидемократична идеология"... Или може би някои ще преценят, че комунизмът, с милионите си кървави жертви по целия свят, е демократична идеология?

Не на политическите репресии в България! Свобода за Антон Рачев!

Велико Търново, 26 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНО ЗАСЕДАНИЕ И ВЗЕТИТЕ НА НЕГО РЕШЕНИЯ.

Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ довежда до знанието на обществеността, че на заседанието си, проведено на 3 юни 1995 г., взе следните решения:

1. Възстановява Комитета на българските жени /КБЖ/ към БКП. За председател на КБЖ беше избрана Анна Консалес. За заместник-председателки бяха избрани другарките Анастасия Коцова и Весела Драганова. За членове на бюрото бяха избрани Вера Милева, инж. Зонка Златкова Спасова, Тодорка Стойчева и Адриана Пенчева.

2. Утвърди решението на Секретариата на ЦК на БКП за създаването на Висша партийна академия "Георги Димитров" като правоприемник и продължител на Академията за обществени науки и социално управление /АОНСУ/ при ЦК на БКП с основна задача подготовка на партийни кадри както за нуждите на БКП, така също и за световното комунистическо и работническо движение.

3. Утвърди решението на Секретариата на ЦК на БКП за изваждането на Иван Петров от състава на Окръжния комитет /ОК/ на БКП в Плевен и снемането му като първи секретар на ОК на БКП. Утвърди издигането на Денчо Крумов Делчев за първи секретар на ОК на БКП в Плевен и другите промени в ръководството на ОК на БКП.

4. Порицава лъжите, разпространени от Българската единна комунистическа партия /БЕКП/, че на техния конгрес, проведен на 27 и 28 май 1995 г., била присъствала Нина Андреева, генерален секретар на ЦК на Общосъюзната комунистическа партия на болшевиките /ВКПБ/ /в Русия - бел. ред./, и била произнесла поздравление. Това е дезинформация и лъжа. Нина Андреева не е присъствала на въпросното мероприятие.

5. Задължава пълномощниците на ЦК на БКП по области на 2 юли 1995 г. от 9 часа да организират и да проведат съвещания по области, на които да бъдат издигнати кандидатурите за кметове и за общински съветници за всички населени места.

6. Задължава окръжните комитети на БКП на 1 юли да представят в Секретариата на ЦК на БКП плановете си за работа през второто полугодие на 1995 г.

7. Задължава Лилияна Костова, председателка на Централната контролно-ревизионна комисия /ЦКРК/ на БКП, да организира извършването на финансови ревизии на всички бивши областни комитети на БКП в срок до края на август 1995 г.

8. Отменя всички решения на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, с които са преотстъпвани, дарявани, завещавани имущество на БКП на други партии, организации и държавни учреждения. Решенията на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/ в това отношение обявява за нищожни, тъй като те не са имали право да преотстъпват, да даряват и да завещават имущество на друга партия, каквато е БКП. Задължава генералният секретар и секретаря по административно-домакинския отдел и кадрова политика при ЦК на БКП да направят постъпки пред правителството, президентството и пред Народното събрание за връщане на целия сграден фонд, пари, ценности и друго имущество, които са конфискувани на БКП на 2 април 1924 г. с Определение N:1 на Върховния касационен съд, с което е конфискувано партийното имущество на БКП, което досега се използва от Министерството на вътрешните работи /МВР/ и от други институции, а така също от БСП, Български антифашистки съюз /БАС/, Съюза на демократичните сили /СДС/ и Народното събрание /НС/, в това число и партийния дом на пл. "Лъвов мост", които се използва от 1924 г. до сега неправомерно от Дирекцията на полицията.

9. В бъдещите избори на всички нива БКП да организира участието си в тях с основния символ на БКП - червената бюлетина, на която никой друг няма право.

10. Политбюро осъжда пронатовската политика на президента, на министър-председателя и на председателя на НС. Те нямат право да поставят народа ни пред свършен факт. Този въпрос може да се реши само на референдум от целия ни народ и от никой друг. Също така БКП е за провеждане на референдум по въпросите за реституцията на конфискуваното имущество на буржоазията през 1947 г., за смяна на социалистическата система с капиталистическа, за приватизацията и др.

11. Политбюро предлага на вниманието на Главна прокуратура, че по време на прекратяване на дейността на ликвидационните съвети в цялата страна станаха вандалщини за доразгромяването на селското стопанство. Разрушавани са постройки на ТКЗС, разпродавани са строителни материали, машини, зърнени храни, животни, като парите са отивали в джобовете на ликвидаторите. Следователно тези разгромаджии трябва да се издират и да се подведат под наказателна отговорност, както и всички, които допринесоха за разгрома на селското стопанство, в това число и тези, които взеха решения за създаването на ликвидационните съвети.

12. Политбюро на ЦК на БКП предлага на правителството да задължи бившите председатели на ликвидационните съвети да внесат в банките всички суми, които са натрупали като дългове на ТКЗС по време на ликвидационния период. Онези, които откажат да възстановят натрупаните задължения, препоръчваме да бъдат предадени на правораздавателните органи.

13. Задължава пълномощниците на ЦК на БКП да организират и създадат Окръжни комитети /ОК/ на БКП в онези градове, където досега не са ги създали, а така също и първични организации /ПО/ и комитети на БКП във всички градове и села.

14. Задължава партийните ръководства на всички нива да издирят всички гласоподаватели, които са гласували за кандидатите на БКП, да им благодарят и да ги привлекат за редовни членове на БКП.

15. Задължава секретарите по идеологическата работа в окръжните, околийските и градските комитети на БКП да абонират всички комунисти за вестник "Комунистическо дело", тъй като БСП пречи на разпространението му чрез РП.

16. Упълномощава генералния секретар и секретарите по организационните въпросни за връзки с други партии да направят опити за създаване на предизборен съюз-коалиция - БКП и коалиция с циганските, арменските, еврейските, турските, каракачанските и др. малцинствени групи и с Българската работническа социалдемократическа партия /БСРДП/, Българската работническа социалистическа партия /БРСП/, Младежката революционна партия /МРП/, женските организации, с Отечествения фронт /ОФ/, с Димитровски комунистически младежки съюз /ДКМС/ и др.

17. Политбюро не разрешава на членове на БКП да членуват в други партии, в това число в БСП, БАС. Те са длъжни и най-стриктно да спазват Устава на БКП. БСП и техният сателит БАС са антикомунистически формирования.

18. Политбюро на ЦК на БКП довежда до знанието на БТА, а чрез нея на всички средства за масова информация, че СДС беше създадена в кабинетите на Милко Балев и Андрей Луканов по нареждане на Тодор Живков, а така също и в нелегалните срещи на Андрей Луканов в апартамента на писателя Николай Хайтов и в други квартири с Желю Желев и др. СДС е изкуствено създадена опозиция за заблуда на народа. Трябва да се има предвид, че и сега ръководителите на СДС в много населени места са бивши партийни секретари на БКП, а активисти са децата на активните борци и на бившите ръководители на БКП-БСП.

19. Желю Желев беше издигнат за президент от БСП. Той не може да провежда друга политика от тази на БСП. Разлика в политиката на СДС и БСП няма. И БСП, и СДС са за смяна на социалистическата система с капиталистическа, за реституция, за приватизация, за прикачване на България към колесницата на НАТО и др.

20. Политбюро утвърди доклада, изнесен на заседанието от Владимир Спасов, генерален секретар на ЦК на БКП, "Нов възход в партийната работа" и задължи членовете на Политбюро, секретарите на ЦК на БКП, пълномощниците на ЦК на БКП и на ЦКРК на БКП да го доведат до знанието на целия партиен актив по области, а след това и на цялата партия.

21. Политбюро на ЦК на БКП свиква редовен пленум на ЦК на БКП на 29 юли 1995 г. на връх "Бузлуджа", в деня на тържественото честване на 104-годишнината от създаването на БКП, при дневен ред:
1. Утвърждаване кандидатурите за кметове, за общински съветници и за съдебни заседатели.
2. Приемане на предизборна програма за общинските избори.
3. Организационни и кадрови въпроси.

                                                                                                           ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА АСОЦИАЦИЯТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ ОТ ЗАПАСА, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ /8 ФЕВРУАРИ 1595 Г./ И КОРИГИРАН НАОБЩО СЪБРАНИЕ /12 АПРИЛ 1995 Г/.

ГЛАВА I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. /1/. Асоциацията на разузнавачите от запаса, изписвана в съкращение АРЗ и наричана по-нататък за краткост "Асоциация", е доброволно неполитическо, неправителствено сдружение с нестопанска цел на служителите от запаса на външното разузнаване, регистрирана по Закона за лицата и семейството /ЗЛС/.
/2/. Асоциацията осъществява своята дейност на принципа на пълната самоиздръжка. Тя не образува и не разпределя печалба.
/3/. Асоциацията е независима от политически партии и организации.

Чл.2. /1/. Асоциацията осъществява своята дейност съгласно конституцията, действащото законодателство на Република България и разпоредбите на този устав.
/2/. Асоциацията издава свои членски карти, има емблема със своето име, самостоятелни бланки, значки и кръгъл печат, присъщи на сдружение с нестопанска цел.
/3/. Асоциацията може да учредява свои паметни знаци, грамоти, дипломи, статуетки, почетни знаци, премии и други награди, които присъжда на организации и граждани в съответствие със задачите и целите си и по ред, определен от вътрешните й правила.

Чл.3. Асоциацията е юридическо лице със седалище град София, община "Триадица", жк "Стрелбище", ул. "П.Ю.Тодоров" /бивша "Младежки проход"/, Бл.7, вх.А, ет.1, ап.1, тел. 580 954.

ГЛАВА II. ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И СРЕДСТВА

Чл.4. Асоциацията е национална организация и има следните основни цели и задачи:
/1/. Съдейства за осигуряване на правна и социална защита и материална помощ на своите членове, както и за осигуряване на представителство в защита на интересите на нейните членове пред държавните и местните органи.
/2/. Създава условия за поддържане на връзки и общуване между бивши служители от външното разузнаване, както и за активното им участие в обществения живот.
/3/. Сътрудничи със сдружения и обществени организации, с държавни органи и учреждения по въпросите за националната сигурност в съответствие с действащото законодателство.
/4/. Участва в обсъждането на законопроекти и други проектонормативни актове по въпросите, свързани с националната сигурност на Република България.
/5/. Съдейства за разпространяването на правдива информация за историята и дейността на българското външно разузнаване, доколкото това не представлява държавна тайна.
/6/. Съдейства за разработването на нови идеи и концепции в областта на националната сигурност и ги предлага на заинтересованите институции.
/7/. Участва в публични дискусии на обществени форуми и в средствата за масово осведомяване по проблемите на националната сигурност.
/8/. Поддържа връзки с други сродни обществени организации и сдружения, с бивши служители от органите на националната сигурност, министерствата на външните, вътрешните работи и отбраната в страната и при необходимост установява контакти със сродни организации в други държави в полза на интересите на Република България и съгласно действащото законодателство в страната.

Чл.5. Асоциацията осъществява своите цели и задачи посредством:
/1/. Организиране на конференции, срещи, беседи и други подобни форми с представители на дружества и организации от страната.
/2/. Извършване на издателска и рекламна дейност, която не е търговска дейност и доколкото е свързана с реализиране на идеалните цели на Асоциацията.

ГЛАВА III. ЧЛЕНОВЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл.6. /1/. Членове на Асоциацията могат да бъдат граждани на Република България - бивши служители от външното разузнаване - офицери и сержанти от запаса и волнонаемни, които със своята дейност и лично поведение са допринесли за укрепването на националната сигурност на Република България.
/2/. В Асоциацията запасните офицери и сержанти и волнонаемните служители са равнопоставени и имат еднакви права и задължения.
/3/. Асоциирани членове могат да бъдат физически и юридически лица, които проявяват интерес към дейността на Асоциацията, съдействат за изпълнение на нейните цели и задачи и плащат членски внос.
/4/. Асоциираните членове участват в работата на Общото събрание само със съвещателен глас и не могат да бъдат избирани в управителните и контролните органи на Асоциацията.
/5/. Учредителите на Асоциацията са нейни членове по право.

Чл.7. /1/. Нови членове на Асоциацията се приемат на основание на писмена молба, отправена до Управителния съвет, в която се посочва, че приемат устава и целите на Асоциацията.
/2/. Молбата се разглежда от Управителния съвет на първото му заседание след подаването й.
/3/. В случай на отказ въпросът се отнася за решаване от Общото събрание.
/4/. Приемането на нови членове на Асоциацията става с решение на Управителния съвет, взето с мнозинство от две трети.

Чл.8. Членството в Асоциацията не ограничава правата на нейните членове да участват в други организации.

Чл.9. Всеки член на Асоциацията има право:
/1/. Да участва в Общото събрание.
/2/. Да избира и да бъде избиран в органите на управление и контрол на Асоциацията.
/3/. Да внася предложения за подобряване на дейността на Асоциацията, за отстраняване на недостатъците в работата на нейните органи и длъжностни лица.
/4/. Да участва в дейностите, провеждани от Асоциацията при реализация на нейните цели и задачи.
/5/. Да ползва необходимата информация за дейността на Асоциацията.
/6/. Да ползва имуществото, помещенията и оборудването на Асоциацията по ред, определен от вътрешните й правила.
/7/. Да се обръща с молба до Асоциацията за правна, социална, материална и други видове помощ и подкрепа.
/8/. Да ползва услугите на създадената към Асоциацията взаимоспомагателна каса.

Чл.10. Всеки член на Асоциацията е длъжен:
/1/. Да спазва настоящия устав.
/2/. Да изпълнява решенията на органите на управление и контрол на Асоциацията, засягащи нейната дейност.
/3/. Да плаща редовно встъпителните и годишните членски вноски, одобрени от Общото събрание или установени чрез вътрешните правила.
/4/. Да участва активно в дейността на Асоциацията и да отстоява нейните интереси, както и да не накърнява нейния авторитет.
/5/. Да спазва разпоредбите за опазване на държавната тайна и други законни разпоредби за националната сигурност на Република България в своите публикации и публични изяви и в дейността си за осъществяване на целите и задачите на Асоциацията.

Чл.11. Членството в Асоциацията се прекратява:
/1/. С писмена молба, с която желаещият да напусне отправя едномесечно писмено предизвестие до Управителния съвет. Решението за прекратяване на членството поради напускане се взема от Управителния съвет с обикновено мнозинство.
/2/. С изключване поради груби нарушения на устава и произтичащите от него задължения на члена на Асоциацията. Решение за изключването се взема от Управителния съвет, който го внася за утвърждаване от Общото събрание с обикновено мнозинство.

/Пресслужба "Куриер"/

13:30:00
06.06.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Мария Иванова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позовазането на Пресслужба "Куриер" е задължително!