София, 6 юни 1994 година
Брой 108 /1153/

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД НОВ ИЗБОР" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-ИЯ КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

ДРУГАРИ,

Задачата на 41-ия конгрес на Българската социалистическа партия /БСП/ е ясна: да сложи началото на една нова политическа линия в живота на партията - линия на непосредствено ангажиране на социалистите с разрешаването на огромните проблеми на българското общество. Конгресът в края на 1991 година бе конгрес на една силна партия, излязла в опозиция. 41-ия конгрес заварва БСП като партия, поддържаща едно правителство, което колкото и да е слабо, съумява да гарантира мирния ход на промените.

Когато напускахме студената белокаменна сграда, мнозина ни предричаха скорошна политическа гибел или най-много маргинално съществуване. Други се уплашиха от репресии. Трети потърсиха по-спокоен политически заслон.

Огромното мнозинство от членовете на БСП постъпи иначе. Ние удържахме на анти-цивилизования натиск, на заплахите и репресиите не заради твърдия си характер, а заради честната си политика.

Страната ни отново е на кръстопът. Резултатите от досегашните промени не удовлетворяват никого. За БСП от самото начало на демократическия преход бе ясно, че той ще бъде продължителен и тежък и ще изисква максимално отговорни решения. Днес констатираме, че преходът е много по-труден не само в сравнение с нашите предварителни представи, но и в сравнение с потенциалните възможности, които имахме, но не използвахме докрай. Днешното българско общество е много далеч от онова, към което всички се стремяхме преди четири години. Все по-дълбоко е усещането на хората за излъгани надежди, за безпътица и затъване, за липса на изход. Доверието в институциите и в принципите на политческата демокрация и социалната пазарна икономика е сериозно накърнено. Все по-масови са носталгичните и авторитарните нагласи.

Нашето общество днес е изправено пред нов избор. Ще продължи ли сегашното безконтролно състояние на икономическа анархия, на разпадане на държавността, на растяща корупция и грубо погазване на закона? Или ще бъде възстановена управляемостта на икономиката в съчетание с принципите на свободната стопанска инициатива? Ще бъде ли укрепен авторитетът на институциите? Ще продължи ли формирането на гражданско общество в България? И в крайна сметка - ще бъдат ли гарантирани националната сигурност, суверенитетът и достойнството на нацията, за да бъдем готови като народ за предизвикателствата на XXI век!

Необходимостта от ясен избор в полза на едната от тези алтернативи е очевидна за обществото, но не и за политиците. И хората, които наесен ще се отправят към изборните урни /включително и членовете, симпатизантите и избирателите на БСП/, днес се питат за смисъла, целите, пътищата и цената на прехода. Пред тях ние отново декларираме, че катастрофалните резултати можеха да бъдат ако не изцяло избегнати, то поне значително смекчени. Ние заявяваме, че няма да се откажем от пътя на реформите, но страната бе тласната към погрешна стратегия за тяхното осъществяване. В основата на тази стратегия стоеше гражданското противопоставяне. С политически, пропагандни и административни средства цели пет години СДС се стремеше да организира война на обществото срещу БСП. СДС още не се отказва от нея, макар отдавна да се убеди, че не може да я спечели. Неговият извод бе циничен и парадоксален - "колокото по-зле за всички, толкова по-добре за СДС". Затова днес милиони българи /включително активисти и избиратели на СДС/ берат горчивите плодове на непрекъснатите "сини шутове" срещу индустрията, земеделието и пазарите; срещу институциите, законността и националното достойнство и най-вече - срещу мощния обществен стремеж към съгласие. Конфронтация, диктат, реставрация - ето това беше представата на българската десница и на нейните чуждестранни покровители за българския преход.

На конфронтацията БСП не отвърна нито с безхарактерност и гузност, нито с истеричност и агресивност. Ние настойчиво се стремим към национално съгласие. Ще го търсим и в бъдеще - не само и може би не главно сред политическите елити, а сред обикновените хора, опирайки се на техния здрав разум. Те вече достатъчно надеждно гаратираха мирния преход. Днес той няма явни политически противници и не е застрашен реално дори на фона на кървавите етнорелигиозни сблъсъци в непосредствена близост до нашите граници.

Но главен проблем на демократичния преход стана неговата все по-несправедлива, непосилно висока социална цена. Тя изправя политическите субекти пред все по-трудна дилема. Дали да се включат в оъстезанието за доверието на избирателите, за правото да поемат отговорността на прехода? Или да продължат да се дисквалифицират взаимно в състезанието по бягство от национална отговорност? Воден от интересите на новоизлюпената компрадорска, спекулативна и реституционна върхушка, СДС заложи на втория път. Той не крие апетита си да доограби българското национално богатство чрез нов административен произвол, чрез безогледна корупция и сливане на властите както в "доброто старо време" на 1992 година. БСП като националноотговорна политическа сила на труда, интелекта и инициативата е длъжна да заложи на първия път. Тогава изборът на българите след няколко месеца ще бъде неминуемо в полза на социално справедливия преход. Този избор ще бъде коренно различен от тежката заблуда на октомври 1991 г.

БСП В ИНСТИТУЦИИТЕ НА ВЛАСТТА

Оценявайки изборните резултати от 1991 година, 40-ият когрес възприе линията на конструктивна, гъвкава и решителна опозиционност както в Народното събрание, така и в местните органи на властта и в отношенията с правителството. Още тогава бяха посочени двете реални заплахи за осъществяването на тази линия - непреодоленият "синдром на властта" у някои кръгове в партията и очерталият се крайнодесен политически завой. Те се проявиха веднага след президентските избори, когато СДС и ДПС наложиха екстремистка формула на управление. Обществото се сблъска с една реставраторска, репресивна и реваншистка политика, осъществявана от новата "синя" номенклатура в парламента, правителството, президенството, в органите на местната власт, в съдебната система и националните медии. Тежки удари бяха нанесени върху производствените структури в земеделието, върху ръководствата на държавните и общинските фирми, върху органите на реда, дейците на науката и културата и ред обществени организации. Главният удар обаче беше срещу БСП.

В тези условия, макар и колебливо, нашата партия възприе единствено правилната линия на решително противопоставяне срещу налаганата от СДС и ДПС реставраторска политика. Крайнодясната философия на прехода скоро влезе в противоречие с нагласите на електората /включително и на повечето от избирателите на СДС/. Без допълнителен кредит на доверие, без какъвто и да е управленски потенциал и без очакваната икономическа помощ от чужбина СДС изпадна в тежка криза и се провали като управляваща сила.

В края на 1992 година България се изправи пред възможността за нови избори в условията на крайна конфронтация, все още силни позиции на СДС във всички институции на властта, обществена обърканост и разединение сред левите и центристките сили. БСП прецени, че подобни избори биха били преждевременни и лансира идеята за програмно правителство на националното съгласие. Тази инициатива имаше силен обществен резонанс, но беше осуетена от останалите политически сили под скритата диктовка на президента.

Чрез мандата на ДПС държавният глава се опита да лансира формално същата конструкция: авторитетен в обществото премиер, свободни от партиен диктат министри, диалог и взаимодействие на кабинета със структурите на гражданското общество, парламентарна подкрепа за програмата, а не за състава на правителството. Формула, наречена по-късно "непартиен кабинет - динамично парламентарно мнозинство".

БСП реши /не без известни колебания/ да подкрепи тази формула въпреки очевидните й сериозни дефекти - изолиране на основните парламентарни сили, политическа безотговорност на министрите, липса на гаранции за изпълнение на правителствената програма, отсъствие на трайни положителни промени в парламента, запазване на сините безобразия в администрацията и т.н. Непартийното правителство поначало бе по-слабо, уязвимо и нетрайно от едно програмно правителство на националното съгласие. Но и то се оказа достатъчно силно да се противопостави със солидно мнозинство в парламента /и главно в обществото/ на заявките на СДС за силова, конфронтационна и монополна власт. Хората желаеха промяна към по-добро, но не по върховете, а в реалния живот, и все по-ясно разбираха, че тя ще се постигне с работа и отговорност, а не с бойкот и с безбройни вотове на недоверие. Те дадоха шанс на политиката на диалог, мирен преход и национално съгласие.
На стремежа за отхвърляне на философията на реставрацията, за стабилизиране на страната и за истинска модернизация според принципите на демократичната, социална и правова държава. Такъв бе и мандатът, формулиран в политическата резолюция на Общопартийната конференция на БСП от март-април 1993 година. Той бе потвърден при гласуването на двата бюджета, на основните икономически закони, на промените в правителстото, на вотовете на недоверие и при парирането на опитите на СДС да предизвика изкуствени политически кризи през пролетта, лятото и есента на миналата година.

Усилията на БСП за конструктивен натиск и същевременно подкрепа на правителството, за деблокиране и активизиране на парламента, за преодоляване на саботажа в местната власт частично се увенчаха с успех. БСП се утвърди като основен конструктивен политически фактор в българското общество. Тя стана източник на инициативи, действия и стандарти за националноотговорно поведение в институциите на властта. Едновременно с това тя запази възможността за предсрочни избори като демократичен изход от икономическата криза, от политическия авантюризъм и националната безотговорност.

При реализацията на тази политическа линия непосредствено се сблъскахме с тежките проблеми на социално-икономическата криза. Продължаваща вече пета година, тя е безпрецедентна и по своята дълбочина, и по своите размери, и по продължителността си. Реформите в икономическата и в социалната област от дълго време са практически блокирани. Ресурсите на обществото са почти изчерпани. Безотговорните и демагогски обещания породиха взрив от обществени очаквания, които днес се превръщат в масово разочарование и апатия.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ КЛУБА НА ПАРТИЯТА.

На 2 юни 1994 г. бе извършено последното покушение срещу политическа сила, която е показала своя антикомунизъм - Български национален съюз /БНС/ "Нова демокрация" - в 4 часа след полунощ бяха разбити стъклата на клуба на партията.

Това не е първият случай, няколко пъти след 10 ноември 1988 г. са извършвани покушения върху политически лидери, които са показали своето отношение към комунизма и тоталитаризма. Така например след дворцовия преврат е нападан три пъти председателят на Независимото дружество за правата на човека със седалище гр. Септември Илия Минев. Такива действия имаше и срещу председателя на БНС "Нова демокрация" - Варна, Петко Карагьозов - той умря при много съмнителни обстоятелства. На два пъти е разбиван апартаментът на председателя на БНС "Нова демокрация" Иван Лазаров, без да са взети каквито и да било вещи, освен писмата, писани от него в затвора, адресирани до майка му. Има нападения и срещу млади подвижници на господата Минев, и Лазаров.

Тези действия говорят, че има сили, които не желаят партии, които се борят срещу все още съществуващия комунизъм, или личности, които искат свободна, демократична България, България за българите, просперираща и нова България.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ТРАКИЙСКОТО ДРУЖЕСТВО - ПЛОВДИВ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПОВОД НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ, ПРИТЕЖАВАЩИ ОБЛИГАЦИИ ПО СПОГОДБАТА "МОЛЛОВ-КАФАНДАРИС". Документът е адресиран и до Съюза на тракийските дружества.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Бежанците от Беломорска Тракия, притежаващи облигации по спогодбата "Моллов-Кафандарис", с нетърпение очакваха решението на Министерския съвет, за условията и реда за използване на предвидените в бюджета на държавата за 1994 г. 30 милиона лева за изплащане на част от облигациите и лихвите им. Но останаха изненадани и огорчени от решението на Министерския съвет /МС/ от неоправдано дългия срок, определен за регистрация на облигациите в ДСК - шест месеца. Нашето мнение е, че този период е много дълъг, като се има предвид, че тракийските дружества разполагат със списъци и с адресите на носителите на облигации и са в състояние в съвсем кратък срок да ги информират за решението на МС. Затова желанието на бежанците от Пловдивския легион [?] е срокът за регистрация на облигациите да се съкрати на 3 месеца, примерно от 1 юни до 31 август 1994 г., който да има силата на давност.

Мотивите ни за това са следните:

1. Според решението на МС, ако шестмесечният срок за регистрация започне да тече евентуално от 1 юни 1994 г., той ще приключи до 30 ноември 1994 г. За обработката на данните вероятно ще е необходимо още най-малко 1 месец, т.е. времето до 31 декември 1994 г. ще бъде необходимо за извършването само на подготвителните процедури по подготовката на изплащането на облигациите. А на 31 декември 1994 г. приключва и изпълнението на бюджета за 1994 г. Това ще рече предвидените 30 милиона лева да останат неизползвани и бежанците, притежатели на облигации, и тази година да не получат нито лев.

Ето защо от името на притежателите на облигации по спогодбата "Моллов-Кафандарис” предлагаме срокът за регистрация на облигациите от Бежанския заем да се извърши в срок от 3 месеца - юни, юли, август 1994 г.

Дълбоко сме убедени, че ще разберете тревогата ни и ще направите възможното молбата им да бъде удовлетворена. В очакване на решението Ви оставаме

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Найденов

Пловдив, 30 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ, ПРИЕТ НА ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /7 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

У С Т А В

І.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Този устав определя характера, целите и задачите, устройството и принципите на дейност на Движение "Гражданска инициатива”, наричано по-нататък ДГИ или Движението.    
,
Чл.2. ДГИ се учредява като национално движение на 25 ноември 1989 г. в Южния парк в София и е пряк приемник на основания в Русе на 26 декември 1988 г. Съюз за Гражданска инициатива.

Чл.3. ДГИ е обществена, непартийна, политическа организация, юридическо лице, вписано в Особения регистър на Софийски градски съд, фирмено отделение по чл.9 от Закона за политическите партии /ЗПП/ със седалище в София, със собствен печат, знаме и емблема.

II. ЦЕЛИ НА ДГИ, СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ

Чл.4. ДГИ е независимо сдружение на граждани, обединени от идеята за необходимост от защита на обширни съсловни, социални, обществени и национални интереси, убедени, че основните демократични процеси в България трябва да протичат при пряк контрол и активно участие на самите граждани.

Чл.5. Основни цели на ДГИ са:

Да работи за осъществяването на коренни демократични промени в българското общество и държавата, които да доведат до:
а/ постигане на ново стопанско, културно и духовно възраждане на българския народ,
б/ изграждане на структурите на самоуправляващо се гражданско общество, в което социалната справедливост, личностното и общественото развитие и хармонията между човека и природата представляват основни принципи на съществуване и функциониране на държавата.

Чл.6. Като гражданска организация на широка социална основа ДГИ има следните задачи:
/1/ Да защитава демократичните права и свободи на гражданите независимо от тяхната националност, етническа, расова и съсловна принадлежност, от политическите и религиозните им убеждения, както и независимо от формата на управление на страната и нейния социален строй.
/2/ Да изразява и осъществява волята на гражданите и да отстоява цялостни обществени и национални интереси.
/3/ Да работи за създаването на условия за възникването на пазарна икономика, ориентирана към нуждите и социалната сигурност на гражданите.
/4/ Да работи за екологичната защита на човека и природата, за постигане на стабилен екологичен баланс.
/5/ Да работи за преодоляване на конфронтацията в обществото, за постигане на широко обществено съгласие по основните национални интереси и националната стратегия на прехода към гражданско общество.
/6/ Да популяризира идеите на свободата и на демокрацията, да работи за развитието на патриотичния дух у българите, срещу националния нихилизъм, за утвърждаване на непреходните ценности на българското национално възраждане.

Чл.7. ДГИ е политическо средство на обществото за:
/1/ Осъществяване на граждански контрол над дейността на държавните органи и структури, за оказване на влияние върху формирането на социалната, на икономическата и на културната политика на държавата.
/2/ Самозащита от посегателства от страна на изпълнителната власт, политически партии и организации, икономически групировки и пр. над правата и свободите на гражданите и интересите на обществото.

Чл.8. Средствата за постигане целите на ДГИ са:
/1/ Организиране на събрания, подписки, анкети, демонстрации и пр. за изразяване на ДГИ относно действията на изпълнителната власт, на обществени и политически организации и стопански ръководства.
/2/ Провеждане на политически инициативи, организиране на гражданството по интереси, формиране на глобални национални, обществени и съсловни интереси.
/3/ Изготвя анализи и изразява становища по основните насоки на социалната, трудовата, пазарната, културната и международната политика на правителствата, съдейства за усъвършенстването на културата, на науката и на образованието.
/4/ Самостоятелно или в съюз с други демократични сили участва в изборни кампании, издига кандидатурите на посочени от гражданите представители при избори на всички равнища, упражнява контрол при провеждане на изборите.
/5/ Издига законодателни инициативи.
/6/ Оказва специализирана и друга помощ на своите членове и организации.
/7/ Развива принципите и формите на гражданската солидарност сред членовете и организациите на ДГИ.
/8/ Оказва материална и морална помощ на членовете си.
/9/ Провежда културно-просветна, благотворителна и пр. обществена дейност.
/10/ Информира обществеността за своите инициативи и пропагандира целите и идеите си. За тази цел ДГИ използва държавните и обществени средства за масова информация, издава и разпространява собствени печатни издания.

Чл.9. ДГИ се стреми да влияе на осъществяването на радикалните демократични промени в България посредством участие със свои представители в Народното събрание, в изпълнителната власт и в местното самоуправление.

III. ОСНОВНИ ЦЕННОСТИ И ПРИНЦИПИ НА ДГИ

Чл.10. Присъщи на ДГИ са следните ценности:
/1/ Свобода на личността и на нейното развитие в обществото, свобода на изявата на личността.
/2/ Неприкосновеност на личността, неприкосновеност на собствеността.
/3/ Социална сигурност и защита достойнството на личността.
/4/ Равнопоставеност пред законите, равни права и равни възможности за всички граждани.

Чл.11. ДГИ участва в политическия живот на страната на следните принципи:
/1/ Независимост на вземане на решения и предприемане на действия.
/2/ Законност на предприеманите действия и инициативи.
/3/ Демократичност, свобода на личното мнение, откритост на информацията /гласност/.
/4/ Доброволност на участието.
/5/ Солидарност, сътрудничество и взаимодействие с демократичните сили в страната и в чужбина.
/6/ Сътрудничество и взаимодействие с държавните институции и с местната изпълнителна власт.
/7/ Противопоставяне и борба срещу всеки рецидив на тоталитаризма, на опити за реставриране или установяване на каквито и да било форми на диктатура или еднопартийна система на държавно управление.
/8/ Поставяне на интересите на обществото и на нацията над всички останали интереси, отстояване и защита на националните интереси.

Чл.12. ДГИ отрича и осъжда като антихуманни и антидемократични и никога няма да признае законността на действия, които имат за цел:
/1/ Насилствено изменение или суспедиране на Конституцията на Република България.
/2/ Насилствено изменение на избраното от народа обществено-политическо устройство на страната.
/3/ Изменение на държавните граници към нарушаване териториалната цялост на страната.
/4/ Насилствено насаждане на партийни и на религиозни възгледи, пропагандиране на националистически и шовинистически идеи, расова, национална, идеологическа и религиозна нетърпимост и вражда.

IV. ЧЛЕНСТВО В ДГИ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл.13. Член на ДГИ може да бъде всеки пълнолетен, дееспособен гражданин, който приема устава и програмата на ДГИ, без оглед на неговата расова, национална, етническа, социална и религиозна принадлежност.
/1/ Членството в ДГИ се урежда чрез подаване на писмена молба, след което на общо събрание се утвърждават новите членове.
/2/ Допуска се персонално членство за специалисти, експерти и сътрудници на обществени начала. Общинските съвети на ДГИ и Политическият съвет /ПС/ се произнасят отделно за всяка кандидатура, като одобрените се аташират към Експертния съвет /ЕС/, Изпълнителното бюро или Националния съвет /НС/.
/3/ ДГИ създава секции на движението извън страната с членове българи, постоянно или временно пребиваващи.

Чл.14. Членовете на ДГИ имат право:
/1/ Да избират и да бъдат избирани във всички органи на ДГИ.
/2/ Да бъдат защитавани от ДГИ навсякъде и по всяко време в техните основни граждански, социални, икономически, съсловни и прочие интереси.
/3/ Да предлагат и да бъдат предлагани като кандидати на Движението в местните и парламентарни избори.
/4/ Да искат отчет и отговорност от местното и централно ръководство и да отправят критики и предложения до всички ръководни органи относно политиката и дейността на Движението.
/5/ Да създават специализирани комисии, клубове, обществени и граждански комитети и да участват в дейността им.

Чл.15. Членовете на ДГИ се задължават:
/1/ Да съблюдават духа и предписанията на настоящия устав и основните програмни документи на Движението, да работят и съдействат за осъществяване програмата и целите му.
/2/ Да участват в дейността на местните и общински организации и в националните акции на ДГИ.
/3/ Да съблюдават вярност към интересите на Движението и да пропагандират гражданските идеи.

Чл.16. Прекратяване на членството в ДГИ става по волеизявление, поради недобросъвестно членство или несъобразяване с програмата, устава и политиката на Движението.
/1/ Всеки член на ДГИ е свободен да прекрати членството си. Желанието за напускане се изразява писмено пред ръководството на Местната организация /МО/ или устно, пред Общото събрание. Възстановяване на членство може да стане само по реда на чл.13, ал.1.
/2/ На членовете на местни и общински организации, които с действия или бездействие, противоречащи на устава и програмата, нанасят вреди на ДГИ, Общото събрание/ОС/ на съответната организация прекратява членството поради недобросъвестност. Решението се обжалва в едноседмичен срок пред общинската Контролно-ревизионна комисия /КРК/.
/3/ Решение за прекратяване членство на член на Националния или на Политическия съвет се взема от Националния съвет, по мотивирано искане от ПС, Националния контролно-ревизионен съвет /НКРС/ или член/ове/ на НС. Обжалването на такива решения се представя в НКРС в десетдневен срок.
/4/ При установено бездействие, липса на обществено-политическо присъствие, участие в непредвидени от настоящия устав и противоречащи на интересите на Движението вътрешноорганизационни сбирки и прояви, НС по мотивирано предложение на ПС или НКРС, прекратява съществуването на местни и на общински организации. От бившите ръководства се снема политическото доверие и се отнемат пълномощията им.
/5/ Материална част, пари, архиви и печати, пълномощни удостоверения се връщат и отчитат в срок от една седмица след вземането на съответното решение за прекратяване на членството.
/6/ Засегнатите по текстовете на предходните алинеи не могат да представляват ДГИ пред обществеността, политическите сили и държавната администрация по какъвто и да е начин.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД ИЗБОР. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ" НА ПРОФ.МИНЧО СЕМОВ, ОГЛАСЕН НА НАУЧЕН СЕМИНАР НА ТЕМА "ПРОБЛЕМИ И ПОСОКИ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРЕХОД В БЪЛГАРИЯ", ОРГАНИЗИРАН ОТ ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ", ОТ СТУДЕНТСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ И ОТ КЛУБ "ПАТРОНАТ" /9 И 10 ЮНИ 1993 Г., СОФИЯ/.

5. За историческите основи на нашето място в Европа и в света.

Всяка нация, всеки народ и държава трябва да си намери мястото сред другите, мястото в света. От това зависи как ще я възприемат и как ще реализира своя потенциал в международните отношения. Както и при хората, бедите идват от стремежа да се заеме чуждо място, да се обсебят чужди заслуги или да се изтъкват качества, които са съмнителни. Тит Ливий казва, че е по-лесно да се порицае миналото, отколкото да се поправи. Сега е време да се заемем с поправянето. За да се справим с тази работа, която няма кой да свърши вместо нас, трябва да ни е ясно, че всяка нация, народ, държава има свое собствено място между другите, което й е отредено от досегашния естествен ход на историята. Проблемът е да заемеш собственото си място, за което има корени, основания в историята.

Кои са корените, историческите основания на нашето място?

Най-напред ние сме една от най-старите европейски държави. Имаме хиляда и триста годишна история.

На второ място ние принадлежим към славянството, една от най-големите човешки общности в Европа и в света.

На трето място нашата православна християнска вяра ни прави част от световната духовна общност.

На четвърто място ние сме на границата на два континента, територия на срещата между различни световни религии и култури.

Накрая ние сме малка държава без претенции за величие.

И от най-беглия анализ на тези неоспорими дадености на историята е ясно, че имаме достойно място в този свят.

Българската народност, българската нация и държава са европейски. Принадлежим на европейската история. Европейци сме и няма защо да се стремим да ставаме такива. Друг е въпросът, че трябва да възприемем постиженията на по-напредналите от нас. По този въпрос спор няма и тук не става дума само за Европа.

Ние сме европейци, част от славянството, част от една от великите европейски култури.

Нещо повече. В българската държава, в нейните политически и културни центрове Преслав, Плиска и Охрид учениците на светите Кирил и Методий сътвориха кирилицата - славянската азбука, и първоосновната книжнина. Ние сме първосъздатели на една световна култура. Тя е в кръвта ни, тя е нашият начин на възприемане на света.

Доказали сме, че на наша земя могат да живеят в мир две световни религии, че сме народ, предан на общочовешките ценности.

Може ли някой да каже, че това е малко за един малък народ, за една малка държава? Това е достатъчно като мисия, достатъчно като градиво на българската самобитност в този многообразен свят? То ни прави самостоятелни като нация и народ, като общество и държава, то ни дава собствено лице. Няма защо да се смятаме за прусаците или руснаците на Балканите. Достатъчно е, че сме българите на Балканите. Няма защо да се гордеем, че сме преден пост на някаква политика или идеология, че сме най-верният съюзник на някоя от великите сили. Много дълго сваляхме шапки на други и пак ще го правим, ако става дума за благодарност, а не за преданост, но е време да разберем, че постоянното място на нашата шапка е нашата собствена глава, че имаме право да стоим с наложени шапки сред другите.

Вярно е, че сме в криза. Но кризи са имали и другите. Ще я изживеем, ще се справим. Където е текло, пак ще тече. Това трябва да осъзнаем и да поставим в темелите на българската национална и държавна политика. Длъжни сме да постигнем консенсус и да заемем единна позиция като народ. Тя би могла да се изрази така: имаме собствено, самостоятелно място в европейската история и върху тази основа трябва да проявим своята самостоятелност като нация, народ и държава, за което светът ще ни уважава и цени.

6. Международната позиция на българската държава

Международното положение на нашата държава е обективно трудно. На Балканите се води война и никой не може да гарантира, че не съществува възможност да бъдем въвлечени в нея. Освен това разпадането на двуполюсния свят ни остави без гаранции за нашата териториална цялост. Разполагаме с изразяващи приятелство декларации на НАТО, на Съвета на Европа, имаме приятелски договори с Русия, Украйна и други страни. Това е от значение и трябва да се уважава. За съжаление то не е достатъчно като гаранция за държавата ни при кризисна ситуация, в която ще имат думата войските.

Вече е лансирана идеята да влезем в НАТО. Това наистина е гаранция, макар че и НАТО не можа да предотврати военната конфронтация между Турция и Гърция в Кипър. Но НАТО очевидно не бърза да приема източноевропейски държави и освен това мисли за собственото си бъдеще, което след разпадането на Съветския съюз е поставено под въпрос. След отпадането на съветската заплаха за Западна Европа става неизбежно изтеглянето на американската армия и пактът губи досегашната си функция и предназначение. Дали ще се превърне в нещо друго, например във военна организация на Европейското съвещание за сигурност или на ООН, е въпрос на бъдещето. В този случай бихме могли да разчитаме на НАТО дотолкова, доколкото ще можем да разчитаме на обединената добра воля на великите сили.

Следователно перспективата да влезем в НАТО не е малко реална, а при неизбежните промени в тази военна организация тя едва ли би била достатъчно ефикасна като гаранция за нашата териториална цялост.

Възниква въпросът дали е възможно да си уредим пряко отношенията с великите сили и да постигнем международноправен статут, който те биха признали и гарантирали. Това зависи от силата и характера на интересите на великите сили на Балканите. Тук са необходими задълбочени изследвания и анализи, но някои позиции са ясни и известни.

На Балканите няма минерални богатства със стратегическо за света значение. Ако в Босна имаше петрол, колкото в Кувейт, нещата щяха да бъдат други. Трябва да признаем, че не представляваме първостепенен интерес за великите сили като цяло.

Западна Европа, и най-вече Германия, възстанови своето влияние на Балканите от миналото с независимостта на Словения и Хърватска. Като се има предвид, че Гърция е член на Европейската общност, може да се приеме, че западноевропейците няма да полагат кой знае какви усилия, за да печелят нови позиции, освен ако това им се наложи поради активността на някой от конкурентите.

Съединените щати гледат на Балканите като предмостие към страните от Близкия изток и ще държат тук да има мир и стабилност, за да не се създаде опасност от дестабилизация в Близкия изток, където са основните им интереси. Християнските страни на нашия полуостров имат значение за САЩ и като опора в борбата против ислямския фундаментализъм. Естествено, и те ще държат никоя друга велика сила да не постигне доминация в нашия район.

Русия безспорно ще се стреми да възстанови своето влияние на Балканите и с активността си в бивша Югославия подсказва, че няма да се чака оправянето на вътрешните работи.

Украйна, която в недалечно бъдеще ще се бори за статут на велика сила, е нов фактор, но несъмнено ще бъде заинтересувана от влияние в този близък за нея район.

Специален случай представлява Турция. След разпадането на СССР турската политика намира опори в близките по език и култура средноазиатски републики със стратегическата цел да се приближи и включи в клуба на великите сили. Това я прави сериозен опонент на великите сили на Балканите, а това за нас има разбираемо важно значение.

Обобщено преценено, може да се каже, че великите сили не се намират помежду си в някаква конфронтация, която не би позволила да постигнат общо мнение за отношението си към България.

Това дава основание да се очаква, че великите сили биха приели преговори за едно споразумение с България, което да й отреди статут на неутрална държава, както са направили това с Швейцария през 1815, с Белгия през 1837 и с Австрия през 1955 г. Какво значи неутралитет, е известно, но при всички случаи това е отказ от териториални претенции, от участие във всякакви съюзи, насочени против друга държава, от армия с нападателни функции и т.н.

Може да се допусне, че в тази преходна обстановка великите сили биха приели и гарантирали такъв статут на България. Това би стабилизирало Балканите, защото би изключило войната като средство за разрешение на противоречията между балканските държави, оставени ни от миналото. За България това би било бъдещето на една сигурна в себе си независима национална държава.

Нашата държава няма сигурно и стабилно международно положение. Пред нас, пред очите ни трябва да е предупреждението, поуката на историята, че държава се прави за хиляди години, но бързо може да се разруши. Затова трябва да се опитаме да постигнем този неутралитет. Най-малкото това ще е още едно свидетелство за миролюбието в стратегията на българската държавна политика.

ДАМИ И ГОСПОДА,
Нашето общество, нашата държава са в преходно състояние. Това естествено ражда проблеми и също така естествено ние се стремим да ги разрешим успешно, да постигнем успех в извеждането на страната от кризата. За да го постигнем, трябва да имаме предвид едно заключение на Наполеон. Той казва: "Когато търсиш причините за успехите на великите пълководци, забелязваш с учудване, че те са правили всичко, за да ги осигурят."
Следователно: ние, а не някой друг, трябва да направим всичко, а не какво да е, как да е, за да осигурим успеха на демократичното българско общество и държава.

/Пресслужба "Куриер"/

15.30:00
06.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Цвета Любомирова
                                           Галина Дамянова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г.. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!