София, 6 май 1994 година
Брой 88 /1133/

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МИНЬОРИ ОТ "МИНИ ПЕРНИК" - АД ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪГЛЕДОБИВА В СТРАНАТА, ПРИЕТА НА МИТИНГ НА 4 МАЙ 1994 Г. Документът е адресиран до Народното събрание и до Министерския съвет.

ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
ГОСПОДА УПРАВНИЦИ,

Ние, миньорите от град Перник, категорично протестираме срещу разрастването на безработицата, тоталното обедняване на населението и създадените условия за развитие на престъпността и на спекулата.

Считаме, че е ваш дълг чрез закони и спешни решения да овладеете непоносимата обстановка и въведете ред в страната ни, за да могат нашите семейства и деца да се трудят и живеят спокойно на родната земя.

Време е най-после с нормативен акт да се определи развитието и значимостта на собствения въгледобив като гарант за бъдещето на енергетиката и енергийната ни независимост.

За пореден път със загриженост и настойчивост поставяме пред вас следните

И С К А Н И Я:

1. Да се приеме концепция за дългосрочно развитие на въгледобива в България, като собствените въглища бъдат основен приоритет в енергийния баланс на страната.

2. Осигуряване на необходимите инвестиции за ефективно развитие на подземния въгледобив в "Мини Перник".

3. Своевременно отпускане и актуализиране на разчетените субсидии за 1994 г. с цел създаване на:
- безопасни условия на труд;
- нормално развитие на подготвителните работи за обезпечаване на заместващи производствени мощности;
- навременно изплащане на работните заплати.

4. Изготвяне на алтернативни социални програми, които да гарантират сигурни работни места за съкратените миньори и съответни преференции за миньорите с доказани професионални заболявания.

5. Изменения в Закона за социалното осигуряване, като на миньорите се определят достойни за тежкия им труд пенсии.

Господа, нека този митинг на пернишките миньори бъде един предупредителен сигнал за вземане на бързи решения от страна на държавните институции.

Твърдо заявяваме, че това е само началото и ако настоящите искания не получат необходимото решение, то ние ще продължим по-нататък синдикалните си действия.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА СИНДИКАТИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНИЯ НА РАБОТЕЩИТЕ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Документът е адресиран до Народното събрание и до Министерския съвет.

Изпълнителната власт в България с приемане на Постановление на Министерския съвет N 77 отново изрази своето безразличие и незаинтересованост от социалното положение на заетите специалисти в бюджетната сфера. На практика медицинските специалисти със замразяването на доходите им в момента са поставени под социалния минимум за страната.

Тази ситуация, съчетана с провежданите груби и необмислени административни съкращения по места, предизвика Федерацията на синдикатите в здравеопазването/ФСЗ/ и нейните членове към изразяване на своите справедливи искания и защита на своите трудови, икономически и социални права.

Ние настояваме за:

1. Отменяне на Постановление на Министерския съвет N 77, водещо до реално обединяване на заетите в системата на здравеопазването в страната.

2. Осъществяване на кръгла маса с всички заинтересовани в страната по проблемите на реформата в здравеопазването.

3. Приоритетно приемане на внесените в парламента проекти за закон за здравеопазване, закон за здравно осигуряване, закон за лекарствените средства, закон за здравните заведения.

4. Договаряне на еднократни допълнителни компенсации във връзка с ценовия шок през март, април 1994 г.

5. От 1 юли 1994 г. да се въведат нови диференцирани компенсации по фактическата инфлация за всяко тримесечие.

В подкрепа на тези справедливи искания членове на ФСЗ се присъединяват към предупредителната стачка на 4 май, организирана от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, с прекъсване на работа в цялата страна ние изразяваме своето несъгласие с водената социална и икономическа политика от правителството.

Настояваме да се поднови работата на Националния тристранен съвет, който да предприеме спешни мерки по синдикалните искания.

София, 4 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНИЯ СЪВЕТ И НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ ПРИ МИНИ "БОБОВДОЛ"-АД ПО ПОВОД НА ПРОТЕСТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ, ОРГАНИЗИРАНИ ОТ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ.

Днес, 27 април 1994 г., на съвместно заседание на Синдикалния съвет /СС/ и на Стачния комитет /СК/ при Мини "Бобовдол"-АД бяха обсъдени въпросите, свързани с националните протестни действия, организирани от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/.

След станалите разисквания се прие следното:

Р Е Ш Е Н И Е:

1. Декларираме пълната си подкрепа на решението на Координационния съвет на КНСБ за национални протестни действия срещу бездействието на правителството, водещо до катастрофалното обедняване на населението.

Миньорите са потърпевши от тази политика не само като граждани на страната, но и поради нерешените проблеми в отрасъла, а именно:
- постепенно ликвидиране на добива на въглища, което довежда до закриване на работни места;
- неосигуряване на средства за подпомагане на производството и създаване на безопасни условия на труд;
- блокиране на тристранното сътрудничество и браншовото договаряне.

2. Заявяваме готовността си да участваме с активни и протестни действия на 17 май 1994 г. - ден, определен от КНСБ за провеждане на Генерална стачка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СС: В.Спасевчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СК: Л.Росенов

София, 27 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРИ "ГОРУБСО"-АД ПО ПОВОД НА ПРОТЕСТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ.

ГОСПОДА,

Синдикалната организация на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ предприема протестни действия за отстояване исканията на КНСБ за извънредни мерки за контрол върху цените на основните стоки и услуги за всекидневно потребление, стабилизиране на валутно-финансовия пазар, защита на спестяванията на населението, компенсации на заплатите, на пенсиите и на социалните помощи.

Освен общите искания имаме искания, касаещи отрасъла, като запазване на подземния рудодобив и ритмично изплащане на трудовите възнаграждения.

Синдикалната организация на КНСБ като една разумна и цивилизована организация провежда своя протест съобразно спецификата на производството, без да му пречи и във връзка с това по клонове и управления на "Горубсо"-АД формите са различни: провеждане на събрания и изпращане на декларации, едночасови протестни и целодневни символични действия.

София, 4 май 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ: инж. Г. Стоева

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СОФИЙСКИЯ РЕГИОНАЛЕН КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА 9 МАЙ - ДЕН НА ПОБЕДАТА СРЕЩУ ФАШИЗМА.

Наближава 9 май, денят на разгрома на нацистка Германия от силите на антихитлеристката коалиция. Ден, който заслужено ще бъде отбелязан в Москва и Вашингтон, в Лондон и Париж.

По стара традиция българските комунисти вероятно ще отбележат този ден пред Паметника на Съветската армия в София. Забележете, не пред Паметника на Българската армия, дала толкова жертви за България през Втората световна война. Нашите комунисти ще славословят несъществуващия СССР и неговата армия - поддържала толкова години репресивните източноевропейски режими, носеща смърт както в красивата Будапеща и Златна Прага, така и в пустините на Афганистан.

Приятели, граждани, елате и вижте поклонението на родоотстъпниците пред оръжието на окупатора, довело ги на власт!

София, 4 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОФИЦИАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ В ИРАК НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

На едноседмично официално посещение в Ирак на 8 май 1994 г. заминава делегация на Либерално-демократическата партия /ЛДП/, водена от директора на партията Диана Хаджиева и от председателя на Младежкия съюз и член на Централното ръководство Николай Няголов. В състава й са включени бизнесмени от партията и журналисти.

Българските либералдемократи ще гостуват на Международния отдел на Арабската социалистическа партия БААС, на Младежкия съюз на Ирак и на Иракско-българското дружество за приятелство и сътрудничество.

Предстои вторият кръг от разговори между ЛДП и БААС, засягащи както междупартийни въпроси, така и възобновяването на икономическите и културните връзки между двете страни. По време на официалната визита ще бъде подписано икономическо споразумение между представители на бизнеса от двете партии.

Делегацията ще подготви посещение на високо ниво на официални иракски гости в България в края на месец май 1994 г.

София, 5 май 1994 г.

ДИРЕКТОР ЛДП: Д. Хаджиева

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 20 МАРТ 1993 Г. В СОФИЯ. Организацията е регистрирана по Закона за политическите партии и е приемник на Българската лига за защита правата на човека и гражданина, основана на 9 ноември 1924 г. в София.

IV. МЕСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛИГАТА

Чл.14. Местните организации на лигата се формират по решение на Областния съвет на определена от него територия съобразно действащата разпоредба за административно деление на страната. Местната секция трябва да има най-малко десет души.

Чл.15. Общото събрание на местната секция избира с явно гласуване: председател, заместник-председател и секретар за срок от една година. Изборът се утвърждава от Бюрото на Областния съвет.

Чл.16. Общото събрание:
- разглежда и решава всички въпроси на лигата на своя територия;
- приема, освобождава и предлага за изключване членове на лигата;
- избира делегати за областните, годишните, националните конференции и за конгреса;
- Общото събрание на местната секция се свиква на редовни събрания един път на три месеца. Заседанието е законно, ако присъстват повече от половината членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. На заседанията на Общото събрание на секциите се води протокол.

V. ОБЛАСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛИГАТА

Чл.17. Областните организации на лигата се формират по решение на Централния комитет съобразно териториалното деление на страната. Същите се избират за срок от една година. Областните съвети на лигата се състоят от председателите на местните организации и по двама членове на същите, избрани на общи събрания. Председателят се избира на Общо събрание на областната организация на лигата.

Чл.18. В Бюрото на областната организация на лигата се включват председателят на същата и избрани от Областния съвет: заместник-председател, секретар и от двама до четирима членове.

Чл.19. Областният съвет на лигата:
- осъществява ръководство на местните секции;
- направлява дейността им и съдейства за уреждане на разногласия помежду им;
- следи за обществените движения и инициативи от местен характер;
- организира участие в предизборната борба;
- организира разпространението на печатни издания на лигата.

VI. ОБЩО СЪБРАНИЕ

Чл.20. Общото събрание е висшият ръководен орган на Българската лига за защита правата на човека и гражданина. Той се свиква от Централния комитет един път на всеки две години.

Чл.21. Общото събрание се състои от делегати, избрани от местните секции на лигата по норми на представителство, определени от Централния комитет.

Чл.22. Свикването на Общото събрание се извършва чрез съобщение, обнародвано в средствата за информация най-малко един месец преди определената дата, в което се посочват часът, датата и мястото на провеждане на конгреса.

Чл.23. Извънредно Общо събрание се свиква, когато това е необходимо, от Централния комитет на лигата или по искане най-малко на една трета от членовете на местните секции.

Чл.24. Общото събрание се счита законно, ако присъстват най-малко половината от всички избрани делегати. Всеки делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване по пълномощно.

Чл.25. Решенията на Общото събрание се вземат с явно гласуване - с обикновено мнозинство /50 + 1 гласа/ от гласовете на присъстващите делегати. Не могат да се вземат решения от Общото събрание по въпроси, които не са били предварително оповестени в дневния му ред.

Чл.26. Общото събрание:
1. Приема и изменя устава на лигата.
2. Взема решения по всички внесени от Централния комитет въпроси от принципен, организационен или финансов характер.
3. Избира и освобождава членовете на Централния комитет.
4. Приема политическата платформа на лигата.
5. Изслушва и приема отчетите за дейността на лигата и нейните ръководни органи.
6. Взема решение за прекратяване съществуването на лигата.

Чл.27. Всеки делегат на Общото събрание получава от секцията, която го е избрала за такъв, писмено пълномощно, въз основа на което той получава делегатска карта, с която само има право да гласува.

VII. ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ

Чл.28. В периодите между сесиите на Общото събрание работата на лигата се ръководи от Централния комитет, чийто мандат е две години.

Чл.29. Централният комитет се състои от 10 до 20 членове.

Чл.30. Централният комитет:
1. Осъществява политическото ръководство на лигата.
2. Провежда решенията на Общото събрание.
3. Координира дейността на областните организации и местните секции.
4. Организира пропагандната работа.
5. Определя предизборната платформа на лигата.
6. Взема решения за създаване на стопански единици с оглед осъществяване на издателска, полиграфична, пропагандна или друга стопанска дейност, свързани с финансирането на лигата.
7. Изготвя бюджета на лигата.
8. Избира председателства между своите членове.
9. Назначава Секретариат.
10. Решения се вземат с просто болшинство /50 + 1 гласа/ при явно гласуване.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ СЕДМА - ПОСЛЕДНА/ "НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ - НАШЕ ОБЩО ДЕЛО" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /25-27 МАРТ 1994 Г., СОФИЯ/.

Военна сигурност

Неизградеността на европейската система за колективна сигурност, демонстрираното нежелание на НАТО да се обвърже на настоящия етап с гаранции за сигурността на България, липсата на каквито и да са други външни гаранции за националната ни сигурност правят въоръжените сили на страната основен стълб на териториалната цялост и националния ни суверенитет.

Военната сигурност е интегрално понятие и се постига не само чрез мощта на въоръжените сили, но и посредством целия комплекс от външнополитически мерки, насочени към намаляване или премахване на военното противопоставяне, постигане на военно равновесие, създаване на колективни системи за сигурност и т.н.

Създаването на система за военна сигурност, която да е сигурен гарант за националната сигурност на страната, е възможно само на базата на междудържавна система за сигурност.

Въоръжените сили на Република България трябва да се развиват като сериозен сдържащ фактор за всеки опит за агресия от която и да е страна. Съществуващата международна ситуация налага да се съобразяваме с реалностите и да се ориентираме към изграждане на отбранителните си възможности изцяло със собствени сили.

Въоръжените сили на страната се поддържат и развиват в пряко съответствие с принципа на необходимата отбранителна достатъчност и поддържане на военно равновесие на възможно най-ниско равнище.

Държавата чрез своите институции разработва и осъществява комплекса от мероприятия по осигуряването на военната сигурност: военно-политически, военностратегически, военнотактически, военнотехнически, военноикономически и кадрови.

Важен елемент на военната сигурност е военното строителство. Съкращаването на конвенционалното въоръжение на страната, неблагоприятните демографски реалности, необходимостта от високоефективни въоръжени сили налагат бърза оценка и вземане на мерки за преминаване към професионално-ориентирани въоръжени сили на базата на доброволността.

Военната подготовка и преподготовка на населението трябва да бъдат поставени на нова основа, а мобилизационната готовност, изградена на нови принципи за по-голяма бързина, ефективност и защитеност.

Първостепенна по време и по важност задача на военната сигурност е превантивната й роля за пресичане на всеки замисъл за агресия. Затова изграждането на национална разузнавателна общност с перфектна координация и на информационна банка към нея е от кардинално значение. Тук принципът е: "Който е предупреден, той е дважди въоръжен!" Съответно трябва да се засили ролята и подобри дейността на контраразузнаването.

Тъй като превъоръжаването на въоръжените ни сили на този етап е икономически невъзможно, то наложително и съвсем реалистично е модернизирането и поддържането в бойна готовност на съществуващата бойна техника. Това налага съхраняването и укрепването на военнопромишления комплекс и на съответния научен кадрови потенциал.

Приватизирането на държавната собственост налага да се разработят нови модели за преминаване на производството и транспорта от мирно към военно положение.

Специално внимание трябва да се обърне на подготовката на населението и на територията на страната за отбрана. Поддържането и усъвършенстването на националните инфраструктури, повишаването на тяхната ефективност и устойчивост имат много важно значение. Въвеждането на алтернативна гражданска повинност може много да способства за поддържането на инфраструктурите, които понастоящем са в незавидно състояние.

IV. ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ - ГЛАВНА ЗАДАЧА НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Външната сигурност на страната се постига от нейната външна политика, която в съответствие с националните интереси и принципите за тяхното осъществяване, залегнали във външнополитическата доктрина, урегулира взаимоотношенията с други държави, международните организации и общности.
В своята външна политика България изхожда от геополитическите реалности и от тяхното кардинално значение при формирането на международните връзки и влияния между различните силови центрове и региони в света.

В основата на външната политика на България стои нейният стремеж към цивилизованост в отношенията със съседните страни, създаване на взаимно доверие, стабилност и траен мир на Балканите, както и на условия за техния просперитет на базата на балканска и източноевропейска система за колективна сигурност в контекста и като неразделна част от нова Европа. Тези интеграционни действия се извършват под егидата на ООН, НАТО, Европейската общност, САЩ и Русия в условията на пълна прозрачност.

България ще се придържа към полицентристка интеграционна ориентация, в която приоритет има Европейската система за сигурност.

България гледа на едно евентуално членство /нейно и на другите страни от бившия социалистически блок/ в НАТО, съчетано с членство в Европейската система за сигурност, като на още по-висша степен за гаранции на националната й сигурност, както и като нова фаза за укрепване на мира в Европа и света.

При възникване на конфликти на Балканите България действа активно чрез мирни двустранни и многостранни действия за тяхното мирно разрешаване. България не участва и призовава и другите балкански страни да не участват на страната на воюваща държава, както и да не предоставят своята територия, акватория и въздушно пространство за подпомагане на подобно участие.

Република България е нашият дом и от нейното състояние зависи съдбата ни. Националната сигурност на Отечеството е главната гаранция за съществуването и просперитета ни като нация и народ.

Сега страната ни се намира в остър дефицит на национална сигурност и това положение е сериозно, но не и непоправимо. На първо място политическите сили и цялото общество трябва да проумеят своята историческа отговорност за днешния и утрешния ден на България и на базата на диалог и сътрудничество да постигнат национален консенсус по този въпрос. Националната сигурност няма цвят и е недопустимо нейните основни аспекти да се идеологизират или да се политизират.

Общата ни историческа съдба ни кара да бъдем единни при спазването на нашите национални идеали, интереси и достижения. Националната сигурност на България е постижима само ако се осъзнае, че е ОБЩО ДЕЛО на всички българи и че за нея са нужни УМЪТ, ТАЛАНТЪТ И УСИЛИЯТА НА ЦЕЛИЯ НАРОД!

/Пресслужба "Куриер"/

15:30:00
6.05.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                           Тинка Христова
                                           Маргарита Анева
                                           Цветанка Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!