София, 6 април 1995 година
Брой 68 /1369/

София 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС БЛОК ИВО ТРАЙКОВ, ПРОЧЕТЕНА ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 5 АПРИЛ 1995 Г.

За заместник-председател на Парламентарната група на Българския бизнес блок /ПГ на БББ/ и един от тримата неоттеглили подписите си за напускане на същата искам да заявя, че съм упълномощен от господин Дончо Димитров и от госпожа Диляна Димитрова да обявя последното решение, което беше съгласувано и взето днес на съвместно заседание на Парламентарната група и на Изпълнителния съвет /ИС/ на БББ. След изясняване на позициите си ние оттегляме подписите си за напускане на Парламентарната група, за да запазим целостта и единството на групата, и се противопоставяме на всички сили, целящи разпадането на Български бизнес блок. Заявяваме, че ще държим позиция център-дясно, ще работим за сплотяване на ПГ на БББ, и ще продължим да отстояваме предизборните ни програми, в чиято основа са залегнали младежта, селското стопанство, армия, полиция, разбира се, средният и едрият бизнес, целостта, единството и суверенитетът на нацията.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ПО ПОВОД НА ПОСЕЩЕНИЕ НА ДЕЛЕГАЦИЯ В РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ И В РЕПУБЛИКА СРЪБСКА В БОСНА.

През втората половина на месец март 1995 г. делегация на Общонародния комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/ и Отечествената партия на труда /ОПТ/ посети Република Югославия и Република Сръбска в Босна по покана на Сръбската демократическа партия с председател Радован Караджич.

Същевременно в Белград по инициатива на Сръбската социалистическа партия /СПС/ се състояха редица срещи между нашата делегация, от една страна, и ръководството на СПС, съюзното правителство и сръбската Скупщина, от друга. Разменените мнения бяха изключително полезни за развитието на двустранните отношения, като българската делегация постави отново въпроса за зачитане на правата на българското национално малцинство в Югославия и изрази подкрепата си за борбата на босненските сърби срещу ислямския фундаментализъм в центъра на Европа.

В този смисъл буди пълно недоумение у нас абсурдната информация, която югославската информационна агенция ТАНЮГ разпространи, позовавайки се на пресслужбата на сръбската Скупщина. В нея на българската делегация се приписват изявления, които никога не е правила, а именно, че се е говорило за "сръбско малцинство" в България. Опровергаваме още веднъж тази дезинформация, защото считаме, че добросъседството между нашите две страни е твърде важна и отговорна задача, за да го обременяваме с подобни "информации" за нещо, което не същестува и никога не е съществувало в България.

София, 4 април 1995 г.

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКЗНИ:

                                                                         Добромир Задгорски

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА" В БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА ОТ ДЕЛЕГАТИТЕ НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО /26 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/.

Четвъртата национална конференция на Идейно обединение /ИО/ "Марксистка платформа" в Българска социалистическа партия /БСП/ високо оценява и приветства победата на партията ни и на коалиционните партньори Български земеделски народен съюз /БЗНС/ "Ал.Стамболийски" и Политически клуб /ПК/ "Екогласност" в парламентарните избори на 18 декември 1994 г. Тази победа потвърждава привързаността на преобладаващата част от народа към социалистическата идея.

Изборната победа доказа, че БСП разполага с мощен кадрови и интелектуален потенциал и широки мобилизационни възможности и е възстановено общественото доверие към нея.

Това не означава обаче, че е преодоляно политическото разделение и противопоставяне в обществото. Напротив, това разделение се превърна в една трайна тенденция с все по-стабилни обществено-икономически параметри. Анализът на фактите от социално-политическия живот на страната през последните пет години показва, че главна причина за задълбочаването на политическите противоречия у нас, лумпенизирането на широки обществени слоеве и изострянето на класовата борба е ускорената и безогледна реставрация на капитализма - неудачно нареченият "преход към демокрация". Известни са вече и някои от печалните резултати от този "преход":

- 93 процента от трудовото население получава 60 процента от доходите, а само 7 процента едри, средни и дребни "бизнесмени" - 40 процента;

- регистрираните 100 000 безработни през 1990 г. нараснаха на 800 000, половината от които са постоянно безработни;

- от работещите около 900 000 души в частния сектор половината са без социални осигуровки;

- от 180 000 частни фирми 50 000 са със затихваща дейност, а само 2000 имат годишен оборот повече от 10 000 000 лева;

Това са само част от реалностите, които създават условия за проява на ляв и десен екстремизъм и неофашизъм.

Поради това ние не само оценяваме основния лозунг на партията "Да спрем разрухата, да обновим България" за правилен, но настояваме правителството на Демократичната левица да го реализира, превръщайки България в една демократична, правова и социална държава с регулирана социалистическа пазарна икономика.

"Марксистка платформа" подкрепя всички усилия на правителството на БСП и коалиция, насочени към преодоляване на хаоса и разрухата в икономиката и в селското стопанство на страната, и настояваме:

- с новия бюджет за 1995 г. да бъдат защитени интересите на огромната част от населението в страната;

- да спре разграбването на народното имущество чрез реституцията и приватизацията - официална или скрита, касова или бонова. Нашето становище за масовата приватизация е, че тя не ще доведе до имуществено овластяване на хората, а ще спомогне само по-нататъшното обедняване на дребните собственици и до увеличаване на собствеността на едрите капиталисти - чужди и наши.

Разрухата в икономиката на страната доведе до хаос в обществото, престъпността достигна непознати у нас размери. Президентството и прокуратурата обаче, вместо да съдействат за въвеждане и поддържане на ред и законност в България, воюват с решенията на правителството и Народното събрание. Необходимо е Парламентарната група на Демократичната левица със своята дейност да защити конституцията, според която върховен орган на властта в България е Народното събрание.

Друг особено важен акцент в съвременния обществено-политически живот са взаимовръзките между вътрешната и външната сигурност на страната ни. През последните няколко години в резултат на безотговорно, а в някои случаи дори престъпно управление армията и полицията бяха поставени в унизително и недееспособно състояние. Това е следствие от многобройните политикански и непрофесионални вмешателства в дейността на двете министерства, както и неудачните в много случаи кадрови промени в състава им на всички нива. До голяма степен блокирането на двете ведомства бе предопределено и от мизерните средства, предоставяни им от държавния бюджет. Резултатът от всичко това е, че от една елитна армия, каквато беше Българската народна армия /БНА/, се превърна в една аморфна структура, лишена до голяма степен от военнотехнически и военностратегически потенциал, за да изпълнява ролята си на основен гарант на националния суверенитет и териториалната цялост на България.

Днес особено важно е с обединените усилия на цялото общество да бъдат заложени в бюджета необходимите средства за възстановяване на статуса на Българската армия и силите за поддържане на реда и законността в страната, както и да бъдат създадени и приети специфичните за тяхната ефективна дейност закони.

В съвременна България няма място за партии на етническа основа и междунационални вражди, за безконтролно действие на чужди политически и религиозни емисари. Днес България се нуждае от последователна и добре балансирана с оглед националните интереси външна политика. Нашата страна не трябва да бъде обвързана с регионални и други военни пактове във вреда на трети страни, да бъде поставяна в неравностойна позиция, обслужваща интересите на една или друга от великите сили.

Нашата страна сега повече от всякога има нужда от независимост и поставен на принципна основа неутралитет, от нови форми на външнополитически отношения, основани на взаимноизгодни икономически връзки с всички държави в света.

София, 26 март 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание, до Парламентарната комисия по образованието и науката, до министъра на образованието, науката и технологиите и до всички средства за масово осведомяване.

Българска социалистическа младеж /БСМ/ като цяло подкрепя внесения проект за Закон за висшето образование. Според нас проектът не отнема автономията на висшите училища, защото образованието е държавна политика, финансира се главно от държавата и трябва да бъде контролирано от нея.

Въвеждането на семестриални такси за обучение на студентите, аспирантите и специализантите в българските висши учебни заведения по същество е имуществен ценз и ограничава основните права и свободи на личността, гарантирана от Конституцията на Република България. Затова ние смятаме, че академично обучаващите се не трябва да заплащат обучението си под формата на такси, докато не се утвърдят механизми и фонд за кредитиране.

Българска социалистическа младеж чрез председателя си внася в парламентарната Комисия по образованието и науката проектозакон за създаване на Общонационален фонд за кредитиране на зрелостници /в последния курс от обучението им/, студенти, аспиранти и специализанти.

Автори на проекта са доцент Христина Мирчева и студентът Ивайло Йолов от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Югозападният университет "Неофит Рилски" - Благоевград.

София, 4 април 1995 г.

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариела Митева

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЮРОТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА КОНФЛИКТА В РУСЕНСКАТА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА. Документът е адресиран до Българската национална телевизия и до Българската телеграфна агенция.

Истинска социална катастрофа - само така може да се обясни състоянието, в което пребивават през последните месеци 2700 русенски корабостроители и техните семейства. Вече четвърти месец те не получават заплати, като общата сума надхвърля 89 000 000 лв. заедно с вноските по бюджета за социално осигуряване. Очевидно проблемът надхвърля рамките на фирмата, защото става дума не само за корабостроителите, но и за техните семейства, или общо за около 12 000 граждани на Русе. Най-неприятното в тази ситуация, е че няма изгледи за промяна, тъй като очевидно сегашното ръководство не е в състояние да осигури необходимите средства, като по този начин спази елементарни клаузи в колективния трудов договор.

На свое заседание Бюрото на Националния професионален съюз /НПС/ разгледа досегашните действия на синдиката в подкрепа на русенските корабостроители и прецени, че в крайна сметка удовлетворяването на техните искания зависи в голяма степен от солидарните действия на всички синдикални организации на територията на фирмата. Очевидно на този етап проблемът е решим единствено на правителствено равнище и именно в тази посока трябва да насочат своите усилия както НПС, така и централата на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, която е със значимо синдикално присъствие във фирмата. Още повече че когато в такава голяма фирма са поставени под заплаха доходите и елементарното просъществуване на хиляди работници и служители, няма цивилизована държава, в която правителството да не поеме в една или друга степен ангажимент за решаването на проблема.

Бюрото на НПС подкрепя предстоящите шествия и митинги, които организират русенските корабостроители, и се обръща към сродните организации в рамките на съюза, както и към други независими синдикални организации, с апел да бъдат подкрепени русенци, ако се наложи, дори и с ефективни действия и едночасови предупредителни солидарни действия.

София, 4 април 1995 г.

                                                                           ПРЕЗИДЕНТ: Пламен Даракчиев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ СТУДЕНТИ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.

Явната криза в отношенията на институциите на Република България предизвиква нашата основателна тревога, че академичните проблеми не намират своето адекватно законодателно и нормативно уреждане.

Политизирането на проблемите с развитието на българското висше образование и тяхното конюнктурно тълкуване граничат с национално предателство и влизат в противоречие с изграждането на единна национална образователна кауза.

Това налага единение на академичната общност, излизането й от позицията на пасивен наблюдател и активизирането на общността за решаване на въпроса около бъдещето на висшето ни образование.

Съюзът на свободните студенти /ССС/ апелира към всички свои членове, симпатизанти, студенти, преподаватели, научни дейци и всички, чувстващи се съпричастни към развитието на българското висше образование, да отстояват с активни действия своите и на общността права и свободи.

София, 29 март 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ ПО ПОВОД НА СЛАБОТО ОТРАЗЯВАНЕ НА РАБОТАТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ОТ БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СЕНДОВ,

Чистосърдечно Ви уверявам, че не ни е лесно да напишем това писмо до Вас по поръчение на Централния съвет на Съюза на пенсионерите в България /ЦС на СПБ/ с молба да го представите на Комисията по радио и телевизия към Народното събрание.

Много усилия положихме пред Българската национална телевизия /БНТ/ и пред Българското национално радио /БНР/ Съюзът на пенсионерите в България да присъства съответно в техните предавания.

СПБ е половинмилионна организация. Той с някой от синдикатите е най-масовата организация в страната, независим, непартиен с влияние и авторитет, завоювани с дейност в социалната защита на пенсионерите, както и с мащабната си социална дейност за подпомагане на пенсионерите чрез магазинната мрежа за снабдяване на пенсионерите с основни хранителни стоки по намалени цени. Завършиха регионалните прегледи на пенсионерската художествена самодейност и на 10 и 11 април 1995 г. в Националния дворец на културата ще се проведе националният преглед с участието на 75 колектива - първенци, но да не изпадаме в отчетническа работа по разнообразната дейност на ЦС на СПБ.

Ние не критикуваме БНТ, БНР за дребнотемието, за излишното им политизиране и очевадното пристрастие на много журналисти. Това е проблем на тези медии и на комисията към Народното събрание.

Нас ни възмущава, че те от години пренебрегват СПБ, неговата ползотворна дейност в помощ на пенсионерите, както и факта, че комисията също не проявява интерес към пенсионерската тематика в БНТ и БНР.

София, 29 март 1995 г.

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦС: Тодор Колев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/, ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ЧАВДАР КЮРАНОВ ПРЕД ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ /1 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.

IV
ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БСП И КОАЛИЦИЯ

15. Какво не стана в правителството?

Преди всичко съществуваше опасност в него да получат влияние, а и непосредствено участие хора от миналото, бивши величия /или недотам величия/ на БКП, сега в БСП. Наблюдаваше се размърдване в тези среди, които доскоро бяха минали "в нелегалност". Струва ми се, че тази опасност не беше голяма, но беше реална. И беше нужна определена твърдост, за да не се получи такъв резултат. Такава твърдост беше проявена. Така това правителство - като характеристика - не стана правителство на бивши хора.

На второ място, то не стана правителство - двойник на Изпълнителното бюро. А редица членове на ИБ вече се вживяваха като министри. Въпросът не е, че те нямат право на това - разбира се, че имат. Но може да се получи едно сливане, срастване на партийна и държавна власт, което може да доведе до неприятни последици.

16. Тук ще отворим една скоба. А как стои въпросът със съчетаването на постовете - председател на БСП и председател на Министерския съвет? Това също крие опасност. Опасно е за човек, който е провел успешно 41-я Конгрес на партията, с чието име основателно ще се свързва понятието изборна победа, ласкателствата към когото вече започнаха /Л.Коларов на пленума на ВПС, 28 декември 1994 г./, да съсредоточи много власт, която да се окаже безконтролна. Това е така, и то трябва постоянно да се има предвид. Но има и друго. Практиката в редица демократични страни обединява постовете министър-предеседател и председател на партията. Естествено е да се носят и двете отговорности. Също така опитът от второто правителство на Луканов, когато ръководството на партията фактически не се интересуваше от дейността на правителството, беше отрицателен. Освен това при надигаща се опозиция вътре в БСП от страна на определена група /въпрос, на който ще се спрем отделно/, при опасността т. нар. "втори център" да продължи своята дейност, по-разумен вариант е /най-малкото засега/ съчетаването на двата поста.

17. Правителството безспорно е политическо, но то не стана едно чисто политическо правителство, съставено предимно от политически лица. То е правителство от технократски тип, което е също негова положителна черта.

18. Но истинската оценка за правителството засега може да се направи само като се изхожда от неговата програмна декларация.

V
ЗА ПРОГРАМНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

19. Тази програмна декларация претърпя пет варианта. Характерно е, че докато в първите варианти приоритет получаваха социалните проблеми, в по-късните най-напред излиза борбата с инфлацията и престъпността - естествено, без отказ от възможното решаване на важни социални проблеми. В последния вариант се поставя задачата - наред с други - "да се увеличи с бързи темпове делът на частния сектор - чрез масова приватизация, да се предвидят стимули за малкия и за средния бизнес, да се стабилизира статутът на ръководителите на държавните предприятия, да се оздрави банковата система, да се ускори развитието на капиталовите и на паричните пазари, да се опрости процедурата за привличане на чужди инвестиции.

Същевременно програмната декларация е изградена върху регулативната роля на държавата. Тази регулативна роля няма да се осъществява непосредствено, а преди всичко и главно чрез икономически лостове.

20. Всичко това говори за реалистичност на програмната декларация. Тази реалистичност изпъква още по-ярко, когато декларацията се сравни с предизборната платформа на БСП. Макар че също се стремеше към реалистичност, очевидно има определени различия между декларацията и платформата, например по въпроса за високата трудова заетост, предвидена в платформата, както и известен оптимизъм в нея по отношение на реалните доходи и цените: "да спре спадът на реалните доходи". /Наистина, казано е, че "свободното ценообразуване е без алтернатива", но също така е казано, че преходът към ценовите равнища на международните пазари ще се извършва постепенно, с отчитане на реалното плащане в страната./ Това неминуемо ще бъде източник на критика към Министерския съвет, и то преди всичко вътре в БСП, но щеше да бъде значително по-лесно, ако програмната декларация беше повторила или задълбочила тези обещания.

VI
ВТОРИЯТ ЦЕНТЪР

21. ОСД не за първи път поставя въпроса за втори център в БСП. Той се разви особено ярко преди 41-я конгрес. Тогава в редица интервюта в печата беше извършена политическа, "идеологическа" и организационна подготовка, която целеше властта в партията да премине в други ръце. Да припомним: в момент, в който идейната борба в партията беше получила едно нормално и спокойно развитие /по повод обсъждането на различните варианти за програма на БСП/, в момент, в който нито едно от идейните течения не водеше борба за власт - тъй като и ОСД, и "Марксистка платформа" нямаха такива намерения, в интервю в печата /в."24 часа"/ беше съобщено, че ако боричканията в партията продължават, "аз ще се върна в политиката". Първоначално някои другари водеха борба за предсрочни избори, но през септември казаха, че, както вече беше споменато, вече е късно за избори и някой /кой ли?/ трябва да носи отговорност за това. А в навечерието на конгреса едно ново интервю постави въпроса, че са необходими промени в ръководните органи "на всички нива".

Поражението, което претърпя част от тази група на конгреса /както за програмата, така и в личен план/, трябваше да я накара да си направи нови изводи. Но това не стана. При съставянето на правителството тази група сметна за необходимо да излезе с критика за начина, по който то бе съставено, за липсата на колективност и обсъждане на кандидатурите, за това, че всички въпроси, свързани с управлението на страната, се решават набързо, и така нататък.

22. Въпросът не е, че се прави критика. Въпросът е за нейния характер. И не за това дали е градивна или не, дали е конструктивна или не, а за друго. Ние тук трябва да кажем - не сме съгласни с "Марксистка платформа", но ги уважаваме, защото те излязоха със своя програма и наистина са идейно течение в партията. Нещата с "втория център" не стоят така. Тези другари не излизат със своя платформа и което е по-важното, не очертават своя политика. А в действителност следват своя политика.

23. Известно е от дългата практика на БКП, че борбата за власт вътре в нея често се маскираше зад обвиненията в "лош стил и метод" на работа, в отсъствие на колективност и взаимно обсъждане на проблемите. Тези, които издигнаха такива обвинения преди пленума на 17 март, и по същество на самия пленум, имат същата цел - властта в БСП. Те не са идейно течение, те не излизат със свои политически и идейни документи. Бихме искали да припомним, че ОСД най-напред излезе със свой политически документ /на 40-я конгрес/, а след това се създаде като самостоятелна формация в БСП.

24. Нещата станаха доста прозрачни на пленума на Висшия партиен съвет на 12 март. Стана ясно, че след като изминат 100-те дни на правителството на Жан Виденов, ще е твърде вероятно да му бъдат предявени обвинения в неизпълнени предизборни обещания и оттам в узурпиране на власт. А до изтичането на 100-те дни великодушно му се обещава да не бъде критикувано.

Преди всичко такова великодушие е с твърде съмнително качество. Ами ако - не дай си боже - правителството допусне голяма грешка преди изтичането на 100-те дни? И тогава ли няма да има критика? Или ще стоим "на пусия", ще изчакваме да изтече 100-ят ден и ще почнем канонадата.

Но не това е най-важното. Важното е, че определена групировка в БСП продължава линията си на борба за власт, която започна още преди 41-я конгрес. А това крие сериозни опасности, които Изпълнителното бюро подценява.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ШЕСТА/ "ЧЕРВЕНА КНИГА ЗА ЗАСТРАШЕНИЯ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ БЪЛГАРСКИ РОД" НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ТОШО ПЕЙКОВ. Документът е огласен на пресконференция на партията на 28 март 1995 г.

4. СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ФИНАНСИ И НЕУСПЕХЪТ НА РЕФОРМАТА.

4.1. Вътрешният дълг на страната.

"Вътрешният дълг на страната, а не външният е главният проблем за бюджета" /Ръсел Кинкейт от МВФ/.

Бюджетните дефицити и лошите кредити увеличиха вътрешния държавен дълг до "астрономически размери". По данни на правителството 283, а по данни на печата 580 млрд. лв. Опитите за стабилизация без структурни промени са донесли загуби от близо 120 млрд. лв. Това е твърде висока цена, платена за запазване на статуквото на старите елити в икономиката. А както личи от становището на сегашния промишлен министър, губещата стратегия - "фалит на промишлени предприятия няма да има!" - ще продължи.

"Никой не искаше да умира" не само през 1992 г., но и през 1993 и 1994 г. Никой не искаше да фалира и в началото на 1995 г. А новите още "по-лоши" кредити отново ще се трансформират в бюджетен дефицит и чрез банките ще изпразват кошниците на населението. На ход са младите реформатори от БСП. Днес те са овластени. Ще има ли структурни реформа, приватизация и фалити?

4.2. Външният дълг на страната.

През 1991 г. социалистите и демократите размениха своите места в управлението. За БСП остана надеждата "десните" да получат международна подкрепа и да уредят външния дълг. Действително обявеният през 1990 г. мораториум върху плащанията на Българска външнотърговска банка /БВТБ/ към чуждите кредитори ни изолира от външно кредитиране.

В началото на 1992 г. председателят на Изпълнителния комитет в 36-то Народно събрание Асен Мичковски и депутатите от СДС Румен Биков и Маргарит Мицев раздадоха на народните представители Доклад за персоналната вина и отговорност на А. Луканов за настъпването на икономическата криза в България. В доклада е записано, че мораториумът е обявен, без да бъде поставен въпросът пред правителството или пред парламента и без консултации с външните ни кредитори. Така е прекратен достъпът на страната до международния финансов пазар, а на производителите - до външни търговски кредити.

Луканов не отрича всички факти, изнесени в доклада, но не се съгласява с разчетите, че щетите от мораториума са за около 1800 млн.лв. непроизведена стокова продукция за 1990 г. За това "Бялата книга" мълчи.

Правителството на СДС не оправда надеждите на БСП и беше сменено с това на проф. Беров. Името на бившия финансов министър Иван Костов не се споменава в правителствения документ, но той е един от участниците в преговорите за уреждане на дълга на БВТБ с Банковия консултативен комитет. Според Костов преговорите са се превърнали в лична драма на участниците от българска страна поради грубостите от страна на банките кредиторки. Известно е силното му желание да продължи своето дело като финансов министър дори в кабинета Беров.

Още през януари 1994 г. стана ясно, че социалистите се готвят да управляват, но не искат избори, преди да бъдат сключени споразуменията с МВФ и с Лондонския клуб. Действително чак след уреждане на сделката по дълга и след споразумението с "политическия" противник СДС БСП тръгна при благоприятни за себе си условия към избори.

За последните пет години към 11-те млрд. долара външен дълг се прибавиха 2220 млн.д. без лихвите, получени до средата на 1994 г.

По данни на А. Александров - шеф на Отдела за банкови престъпления към Националната следствена служба /НСС/: "При рутинно обслужване на сделката за купуване на нефт по заем на Световната банка се е стигнало до посягане на валутния резерв. Световната банка ни е дала първия транш от 150 млн. долара за точно определено нещо - купуване на нефт, а не на друго." От доклада на ревизор на БНБ се вижда, че са теглени суми, които не са използвани по предназначение. Не е известно също така дали кредитът за структурната реформа е използван по предназначение.

От доклад на Агенцията за икономическо програмиране и развитие /АИПР/ от 1994 г. става ясно, че се установява "необяснено" стопяване на валутните резерви на ЦБ. През ноември и декември те са намалели с около 203 млн. долара. Според паричния отчет на ЦБ все още не са възстановени около 380 000 тройунции злато /около 150 млн. долара/. Въпреки че разведе журналисти из трезорите на БНБ, управителят проф. Вълчев не беше убедителен в твърденията си. Това твърдение костваше уволнение на шефовете на АИПР, тоест външният дълг и валутният резерв си останаха занимание за избрани.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00    
06.04.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                 Валентина Игнова
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                    Мария Иванова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!