София, 6 април 1993 година
        Брой 66 /853/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ, ФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ И МЛАДЕЖТА НА ПАСОК ЗА СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ И НА ПРИНЦИПИТЕ НА СОЦИАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ. Документът е подписан по време на работата на Българо-гръцкия форум на прогресивната младеж /София, 3 и 4 април 1993 г./

Ние, младите социалисти на България и Гърция, приемащи принципите на Социалистическия интернационал - свобода, справедливост, солидарност, изразяваме следните общи позиции:

1. Без исторически предразсъдъци помежду ни трябва съвместно да утвърждаваме общочовешките ценности и принципите на социалната демокрация на Балканите.

2. Политиката, която бе водена от Европейската общност по отношение на кризата в бивша Югославия, що се отнася до признаване на нови държави, не допринесе за преодоляването й. Напротив, изостри я.

3. Свидетели сме на изопачаване на събитията в Босна и Херцеговина и едностранното приписване на вината на сръбската страна.

4. Военна намеса от всякакъв вид няма да допринесе за решаването на проблема.

5. Обезпокоени сме от ролята на САЩ и на някои техни съюзници като полицаи и блюстители на така наречения "нов ред" както по света, така и на Балканите.

6. За нас са неприемливи каквито и да било изменения на сега съществуващите граници на Балканския полуостров.

7. Общата православна традиция може и трябва да допринесе за задълбочаване на многостранните връзки между двата народа.

8. Не приемаме създаването на конструкции на Балканите, които са в противоречие с историческата истина.

Подаваме си ръце за постоянно сътрудничество и отстояване на социалната справедливост в България и Гърция.

ЗАЕДНО ЩЕ УСПЕЕМ!

София, 4 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

*  *  *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ ЗА СЪСТОЯЛАТА СЕ ТРЕТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.

Управителният съвет на Консервативната партия съобщава, че на 3 април 1993 год. в гр. София се проведе третата редовна Национална конференция на Консервативната партия.

На проведената Национална конференция делегатите приеха нова актуализирана политическа и социално-икономическа програма на Консервативната партия. Проектът на приетата програма беше публикуван предварително в бюлетина на пресслужба "Куриер".

В изнесения от председателя на Консервативната партия г-н Иван Едисонов политически доклад беше направен обстоен анализ на политическото и икономическото състояние в България и бяха набелязани конкретни мерки за излизане на страната от кризата, в която се намира.

На Националната конференция беше прието с пълно единодушие предложение в определения от закона ред на всички членове на Управителния съвет и на Контролната комисия да бъдат проверени досиетата.

За председател на Консервативната партия беше преизбран г-н Иван Едисонов, за членове на Управителния съвет бяха преизбрани г-н Михаил Константинов, г-н Стефан Коспартов, г-н Николай Сираков, г-н Костадин Контадинов и за председател на Контролната комисия беше преизбран г-н Николай Вълчанов.

На първото си заседание Управителният съвет на Консервативната партия взе следното решение:

1. Избира г-н Михаил Константинов за зам.-председател на Консервативната партия.

2. Избира г-н Стефан Коспартов за международен секретар.

3. Избира г-н Костадин Костадинов за организационен секретар.

4. Избира г-н Николай Сираков за говорител на Консервативната партия.

София, 4 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/. Документът е идейна платформа за политическо поведение на партията в периода на прехода към пазарна икономика и гражданско общество в България.

ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА И ЗА МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА ХОРАТА

Партия Нова България категорично изразява своя стремеж към провеждане на постепенна, но неотклонна реформа на националното стопанство и към създаване на истинска пазарна икономика в страната.

Пазарната икономика е система, която най-пълно отразява интересите на гражданското общество и свободата на личността. Единствено при пазарната икономика може да се постигне действително отделяне на политическата от икономическата власт. Тази система е немислима без ясни и трайни правила за поведение и без икономически независими субекти, без неприкосновено право на частна собственост върху средствата за производство и свободна конкуренция.
 
Само в условията на пазарна икономика свободната стопанска инициатива може да се развива и да възпроизвежда икономически независими субекти.

Като политически изразител и защитник на предприемаческото съсловие Партия Нова България ще пропагандира и възпитава в обществото уважение към частния бизнес и свободната инициатива. Класовата вражда е несъвместима с модерната демокрация и с идеята за социално партньорство.

За стимулиране на пазарните отношения и на конкуренцията е необходимо да се придаде масов характер на процеса на образуване на нови недържавни предприятия и производства. Частният сектор се нуждае от подкрепа, данъчни и кредитни преференции от страна на държавата, от насърчаване на инвестициите и капитализирането на печалбата. Необходима е целенасочена, комплексна законотворческа дейност за изграждане на трайна нормативна основа за развитие на частния бизнес във всички области на живота.

Без стабилни позиции и статут на националния частен бизнес не може да се очакват значими чуждестранни инвестиции в нашата страна. За чуждестранния капитал състоянието на българския частен бизнес е не само барометър за пазарната реформа, но и показател за отношението на държавата ни към самия него.

Партия Нова България е за разумен протекционизъм, способен да опази приоритетните интереси на националното предприемаческо съсловие. Отворени за чуждестранно присъствие, ние искаме лидерските позиции в българската икономика да бъдат запазени за българския частен капитал.

Приватизацията е един от основните пътища за преструктуриране на националното стопанство и за укрепване на пазарната икономика. Особено внимание и подкрепа трябва да получат усилията на частния капитал за приватизиране на свободните пространства от икономическата, инфраструктура.

Ние оценяваме приватизацията като мащабен, но дълъг във времето процес, при който част от собствеността е необходимо да се предостави безвъзмездно на всички граждани като компенсация за техния и на предците им труд.

В процеса на приватизацията е необходим най-строг контрол за съблюдаване на закона и недопускане на умишлено или неволно разрушаване и обезценяване на вече построеното от обществото.

Държавата е длъжна да осигури опазване на жизненоважните отрасли на икономиката като енергетика, съобщения, транспорт, военнопромишлен комплекс, като, съобразно спецификата на икономическата ни инфраструктура, приватизация в тези браншове е нереална или ще влезе в противоречие с националните ни интереси и със суверенитета на този етап от нашето развитие.

Държавната собственост е достояние на цялата нация и към нея е необходимо да се проявява загриженост и внимание. В тази връзка Партия Нова България вижда като целесъобразно възстановяването на държавен орган за икономическо планиране наред с приоритета на косвените методи за регулиране на икономиката /данъци, мита, лихвен процент и т.н/.

Държавната власт трябва да стимулира тези дейности, за участие в които частният сектор не разполага все още с необходимите възможности или интерес.

Нашият икономически девиз днес е: "Оставете на държавата само това, с което частното предприемачество не желае или не може да се заеме."

Ние сме дълбоко убедени, че постепенният подход на реформа на икономиката ще позволи да се опази вече изграденото, ще създаде благоприятни условия за делово съжителство на държавния и на частния сектор и ще гарантира съхраняването на материалното благосъстояние на нацията.

Държавните мениджъри трябва да получат необходимия статут, гарантиращ управленска свобода и реализация на професионалните им възможности.

Партия Нова България е за активизиране на взаимовръзката между частните бизнесмени и държавните директори и установяване на пряк и постоянен диалог между тях в рамките на браншови и национални организации на работодателите и предприемачите.

ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Демокрацията е мъртва фраза без активното присъствие на гражданското общество, способно да гарантира свободата на личността и на частния живот на хората.

Ние сме дълбоко убедени, че гражданско общество има само тогава и там, където има граждани, т.е. икономически независими хора, способни самостоятелно да изразяват личното си мнение и воля. Неприкосновената частна собственост е гарант именно за такова независимо поведение, а свободната стопанска инициатива е основният генератор на обществена активност и независими икономически субекти.

Като политически изразител на националното предприемаческо съсловие Партия Нова България категорично декларира своята готовност да защитава с политически средства приоритета на свободната инициатива като двигател на гражданското общество.

Модерната демокрация предполага широко развитие на сдруженията на гражданите, на корпоративните и съсловните организации. Партия Нова България подкрепя асоциативните обединения на хората и като градивни единици на гражданското общество, и като бариера срещу егоцентричния индивидуализъм или обезличаването от крайния всеобхватен колективизъм.

В периода на прехода и при липсата на установени традиции политическата и държавната власт трябва широко да подкрепят стремежа на хората към сдружаване в съсловните структури и организации, които са в състояние да възпитават демократични критерии в отделния човек и да развиват обществения плурализъм.

Огромна е ролята на православната църква и на другите религиозни организации за духовното оздравяване на нацията. Държавата, уважавайки тяхната канонична специфика, трябва да подкрепя религиозните институти и да опазва българското общество от агресивното нахлуване на нетрадиционни за страната ни вероизповедания. Недопустимо е политизирането на религията и използването й за теснопартийни интереси.

Основно значение за развитието на демокрацията и на гражданското общество имат политическите партии. Партиите са предопределящ фактор за политическия плурализъм и реализирането на всеобщото избирателно право.

Паузата в практическия опит и слабите исторически традиции са сериозен проблем за политическия плурализъм в България.

Ние смятаме, че демократичният процес в България изисква висок професионален подход и отговорност от политическата класа. Модерната демокрация е несъвместима със стремежите за политическа всеобхватност и за партийна всеядност.

Партия Нова България е за ясна и трайна политическа практика и социална обоснованост на всяка политическа партия или движение. Ние категорично възразяваме срещу нетърпимостта и стремежа за политизиране на обществото, срещу придаването на идеологически характер на традиционните нравствени и материални ценности, срещу превръщането на отрицанието в идеология, срещу разделянето на нацията по политически признак.

Като партия на умерения консерватизъм ние отстояваме своето политическо пространство в средата на десния политически спектър. Левите, центристките и крайно десните политически позиции са чужди на нашата идеология и на политическото ни мислене, но без да отричаме тяхното право на съществуване и присъствие в демокрацията и в плурализма.

Партия Нова България е за открита дискусия по проблемите на общественото развитие, за диалог и консенсус по всички общонационални проблеми и приоритети.

Само толерантна политическа дискусия може да формулира необходимия за демокрацията и за държавата вътрешнополитически компромис между различните социални слоеве и партийните им изразители.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА МАШИНОСТРОИТЕЛИТЕ И МЕТАЛОРАБОТНИЦИТЕ "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЯТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ.

1. Федеративният съвет на Синдикалната федерация на машиностроителите и металоработниците /СФММ/ "Подкрепа" на свое заседание от 31 март 1993 г. одобри изцяло досегашните действия и взети решения на Националния стачен комитет.

2. Потвърждава решението на Националния стачен комитет от 24 март 1993 г., което гласи: "Ние, работещите в отрасъл машиностроене, снемаме доверието си от министъра на промишлеността и правителството. Цялата отговорност за всички по-нататъшни действия, които ще предприемем за отстояване на нашите искания, подкрепени от осемнадесет милионната международна федерация на металоработниците, чийто член сме, и проявената синдикална солидарност на нашите колеги от различни професионални и регионални структури на КТ "Подкрепа", ще носят министърът на промишлеността г-н Румен Биков и кабинетът на професор Любен Беров."

3. Длъжни сме да подчертаем, че проблемите, поставени за решаване в стачната декларация от 27 февруари 1993 година, целят защитата на правата и интересите на всички работещи в отрасъл "Машиностроене", без оглед на тяхната синдикална или политическа принадлежност.

Във връзка с гореизложеното недоумение буди неконструктивната и недалновидна политика на ръководството на НСФ "Метал-Електро" - КНСБ, което не подкрепи нашите справедливи и законни искания.

4. Като естествено продължение на нашите действия Федеративният съвет на СФММ и Националният стачен комитет преди обявяването на национална ефективна стачка

Р Е Ш И:

Свиква национално протестно шествие-митинг на 14 април 1993 г. от 14,00 часа в град София пред Министерство на промишлеността, Министерския съвет и Народното събрание.

Каним всички членове и симпатизанти на КТ "Подкрепа", както и всички съпричастни с тежкото и безизходно положение на отрасъл "Машиностроене".

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ ПО ПОВОД НА КОНФЛИКТА С РЪКОВОДСТВОТО НА ВАЗОВСКИТЕ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ - СОПОТ.

Централата на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ следи с тревога и загриженост задълбочаването на конфликта между ръководството на Вазовски машиностроителни заводи /ВМЗ/ - Сопот, и нашия синдикат. Интересите на нашите членове са застрашени. Нерешаването на конфликта и евентуални стачни действия биха означавали началото на края на ВМЗ. Затова Централата на КНСБ подкрепя справедливите синдикални искания на своите членове и настоява ръководството на ВМЗ да поеме своята отговорност и да пристъпи незабавно към сключване на взаимноприемливо споразумение.

София, 31 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ПО ПОВОД НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО НА КУЛТУРНАТА ПРОГРАМА "ОРФЕЙ". Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Народното събрание, до Комисията за радио и телевизия към Народното събрание, до Комисията за култура към Народното събрание, до Министерството на образованието, науката и културата, до председателите на творческите съюзи в България и до средствата за масово осведомяване.

От 1 април 1993 г. прекратява съществуването си една Национална програма на българското радио - културната програма "Орфей".

Българският слушател е ощетен. Въпреки протестите на стотици представители на българската наука и култура, на лидерите на трите основни парламентарни групи, на много депутати, общественици извън парламента, ръководството на Българското национално радио /БНР/ не изчака решението на специално създадената за разглеждане на проблема подкомисия към парламентарната Комисия за радио и телевизия. С писмо изх. N 203/30 март 1993 г. до НУ "Радио и телевизионни станции" - ТВ Кула, началник отдел "Радиорелейни и космически връзки" от 1 април 1993 г. се преустановява радиопредаването на програма "Орфей" по III УКВ-мрежа. С този акт се поставят пред свършен факт не само слушателите, но и парламентът.

Категорично протестираме срещу фактическото закриване на програма "Орфей".

София, 31 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ /ЧАСТ ВТОРА/ "РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯ" НА АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ХАРАКТЕРА И ИЗХОДА ОТ КРИЗАТА. Документът е предложен за обсъждане на Общопартийната конференция на Българската социалистическа партия /27 и 28 март 1993 г., София/.

Днес повече от всякога и повече от всичко обществото ни има нужда от граждански мир и спокойствие, от съгласие и широк обществен диалог. Яростната борба на "всеки срещу всички в борбата за синя демокрация" трябва да отстъпи място на спокойното съжителство и на широка обществена дискусия в името на демокрацията с цветовете на националния трибагреник. Провалът на СДС свидетелства красноречиво, че обществото има нужда не от измислени колизии и от фалшиви /но твърде удобни за някои тесни кръгове/ антагонизми, а от реална и бърза модернизация, проведена с демократични средства, върху основата на спокоен обществен диалог.

Защитник и посредник на такъв диалог днес е Социалистическата партия. Днес ние осъзнаваме, че главната причина за всички обществени антагонизми - конфликтът между труда и капитала, може и трябва да се решава с мирни, еволюционни и ненасилствени средства. Краят на този антагонизъм бележи края и на студената гражданска война, която бушува в умовете на някои български сини свръхреволюционери.

Днес БСП не е партия - боен отряд на някоя отделна и противопоставена на другите класи или социални групи. Основавайки се на вечните и общочовешки ценности на всяко човешко общество - свобода, справедливост и солидарен живот за всички, партията на българските социалисти защитава интересите на всички социално и национално отговорни сили и слоеве в обществото. Нейната социална основа е класовото и груповото сътрудничество в името на общото благоденствие и на достоен живот, бързата модернизация и укрепването на националния суверенитет на основата на класовото сътрудничество и съвместното участие в управлението на държавния и на обществения живот. Това са основните задачи на нашата партия днес. Отхвърляйки категорично всички икономически догми, БСП смята, че икономическата ефективност не е и не може да бъде самоцел, а само средство за повишаване на благосъстоянието на всички граждани. Социалистическата партия вижда като своя историческа задача овластяването на колкото може повече членове на обществото, паралелно с превръщането им в реални собственици - само по този начин формално-юридическите предпоставки за демокрация в България ще се превърнат в демокрация на всички и за всички - в социална демокрация. Разделянето на властта и собствеността, а така също и тяхната деконцентрация за БСП са главната гаранция, че в обществото няма да се възстанови, макар и в свръхдемократични одежди, някаква нова диктатура.

БСП е убедена, че свободата за всеки трябва да бъде съчетана със справедливост за всички в името на един достоен и солидарен живот на всички български граждани. Пътят на България към XXI век е пътят на социалната демокрация.

За същността на кризата

Разкритата тайна на краха на СДС се състои в нежеланието и в неспособността на неговите политици и функционери да решат основния проблем на днешното българско общество - проблема за модернизацията. В пълно противоречие с обективната логика на развитие върхушката на СДС не беше в състояние да отговори на обективните изисквания на днешния ден на България. Заслепена от собствените си свръхреволюционни идеологеми, превръщайки се в заложник на доктриналната си обремененост, българската десница загуби връзка с реалността. Прикривайки се зад левопопулистки лозунги, крайната десница възпроизведе чиновническо-бюрократично отношение към икономиката, характерно за периода на късния живковизъм, съчетано с елементи на реставрация и явен реваншизъм.

Още в средата на 70-те години българският национален капитал влезе в остро противоречие със своята собствена форма на съществуване. Централизираният държавен монопол върху средствата за производство се превърна в пречка за тяхното развитие. Високата концентрация на власт и собственост в ръцете на съвкупния капиталист /номенклатурата/ се оказа несъвместима с естествената логика на неговото органично развитие и възпроизводство. Скритата енергия на това дълбинно противоречие е двигател на драмата на българския политически живот от 10 ноември 1989 г. до днес. Оставайки и до днес неразрешено, то е източник и основа на незатихващия до днес граждански конфликт. Без осмислянето и разрешаването на това противоречие националното съгласие, идеалът за помирение остават неосъществимо пожелание. То се явява както предпоставка на, така и резултат от разрешаването на дълбинния конфликт между националния капитал и тотално одържавената форма на неговото съществуване.

Политическите промени от 10 ноември 1989 г. дадоха възможност да започне както процес на разделяне на властта от собствеността, така и на тяхната деконцентрация. Правителството на Ф.Димитров и цялата политическа върхушка на СДС чрез всичките си действия се опита да спре именно това естествено и органично необходимо преструктуриране, името на което е всъщност модернизацията. Започнаха обратни процеси - властта и собствеността започнаха отново да се сливат, а концентрацията им /този път в ръцете на нова държавно-партийна номенклатура/ заплашително нарастваше. Стремежът на ръководството на БСП да търси националното съгласие повече като предпоставка за, отколкото като резултат от разрешаването на това противоречие, а също недостатъчното разбиране на необходимостта от разделянето на властта от собствеността бяха причини за загубата на изборите от 1991 година. Процесът на прогресиращо обедняване на по-голямата част от населението се съчета с тяхното обезвластяване. В опасност се оказаха не просто демократичните завоевания на обществото, а самите дълбинни цели /модернизацията/, спрямо които демокрацията е само средство. Ето защо единственият изход от днешната криза, за който БСП е длъжна да настоява категорично, е бързото разделяне на власт и собственост /което е истинската гаранция, а и основа за т.нар. "разделение на властите"/, а също и бързата деконцентрация както на властта, така и на собствеността.

Деконцентрацията на собствеността /днес предимно държавна/ означава преди всичко поставянето на всички форми на собственост в условията на пазарен режим. Тази деконцентрация, включително и чрез приватизация, е равносилна на истинска, реална социализация - икономическо овластяване на най-широки слоеве на обществото. По този начин става ясно, че /въпреки широко разпространеното мнение/ по своята природа процесът на преход не е десен, а по същество ляв. Тук е мястото изрично да се подчертае, че социално справедливата приватизация е също така социализация /реална социализация/, която заедно с формално-юридическата социализация /национализация, одържавяване/ са двете неразривно свързани страни на единния процес на социализация.

Очевидно е също така, че днешната схема на приватизация, приета и от Парламентарната група на БСП, е недопустимо дясно-архаична и не обслужва модернизацията. За нас е безспорно, че изходът от кризата трябва да бъде видян през гъстата идеологическа мъгла като бърза модернизация, равна на деконцентрация, важен елемент на която е социалната приватизация /социализация/. Естеството на прехода, преживян днес от България, е по същество не надясно, а наляво, от формална към реална социализация.

В пълно съгласие със своето разбиране за приватизацията като основен социализиращ механизъм днес, БСП трябва да настоява за:

- пълна инвентаризация на държавната собственост /във всичките й форми - държавна в тесния смисъл, общинска и поземлена собственост/, както и пълна ревизия на субектите, разпореждали се до днес с тази собственост /правителство, общински съвети, ликвидационни комисии/;

- определяне на обема и на вида на тази държавна собственост, която ще подлежи на приватизация в краткосрочен и средносрочен план на базата на ясни, осмислени, прозрачни, публично огласени и подлежащи на дискусия и обществен контрол критерии и цели. Критериите за определяне на подлежащата на приватизация собственост трябва да бъдат публично и обществено доказуеми, на базата на ясни обществени цели и на обсъдена икономическа стратегия;

- неподлежащата на приватизация държавна собственост трябва да бъде предадена във владение на парламента в лицето на неговия специализиран орган - Сметната палата;

- органите за контрол и провеждане на самата приватизация не могат да бъдат проводници нито на теснопартийни цели и интереси, нито на съмнителни идеологеми с псевдолиберален или неоконсервативен характер. Досегашните експерименти в тази насока се оказаха непосилно скъпи и с явен разрушителен ефект. Тези органи трябва да бъдат под явния и непрекъснат контрол на парламента /единствения легитимен собственик на националното държавно богатство/ и да работят в условия на пълен обществен контрол. Те трябва да са работещи органи на националното съгласие на дело, а не на думи, тъй като предметът на работата им е преразпрелянето на жизнени ресурси. Необходимо е в работата на тези органи да бъдат предоставени /в центъра и по места/ всички реални общественовалидни политически сили чрез свои експерти, а не чрез политкомисари;

- БСП няма право да отстъпва и по най-фундаменталния и ключов въпрос - какъв тип приватизация трябва да бъде осъществен. Това не е теснопартиен въпрос, а въпрос за оцеляване на самата българска държавност. На БСП не може да е безразлично дали значителна част от националното богатство ще се контролира от свободни асоциации и стопански субекти на български граждани /образуващи в своята съвкупност т.нар. средна класа - основа на гражданското общество и на национална държава/, или ще бъде под контрола на компрадорски елити, които по природата си са посредници на чужди икономически и геополитически интереси и за които българската държавност е странично обстоятелство, а националните интереси - пречка. Особено ясно е да се разбере и да се отстои законодателно, административно, идеологически и морално социално-справедливата приватизация, тъй като тя по своята същност, социализирайки собствеността, умножава числото на субектите-собственици /граждани, а не поданици/ до максимум, като интересите на тези граждани съвпадат с общия национален интерес. Отстояването на социално ангажирана и справедлива приватизация /социализация/ е единственият начин за БСП не само да изкупи непростимата си грешка от гласуването на яловия и обществено опасен закон за приватизация в парламента, но и /което е изключително важно/ да отстои единствено възможната и спасителната формула за съчетаване на националната отговорност със социалната ангажираност - т.е. за органично съединяване на обществен /глобален/ интерес и социална справедливост. Ако днес БСП не се раздели на практика с гибелната илюзия, че единствената социализация е формалната социализация /одържавяването/, то може да се окаже вярна злокобната прогноза, че от комунистите по-лесно се получават десни либерали, отколкото социалисти /социалдемократи/.

/Пресслужба "Куриер"/

 

10:30:00
06.04.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!