София, 6 август 1992 година
        Брой 153 /683/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА РАТИФИЦИРАНЕТО ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ.

 

Управителният съвет на Независимото дружество за защита на правата на човека в България (НДЗПЧ) заявява, че подкрепя приемането на европейските норми за човешките права в българското законодателство.

На 16 януари 1988 г. шепа смели хора, бивши политически затворници, жертви на комунистическия режим, дръзват пред угрозата от терор да създадат първата опозиционна организация в България. Създателите на дружеството още тогава, в мрака на насилието от Държавна сигурност, заложиха в Устава и Програмата на дружеството тези хуманни ценности като Международната харта за правата на човека, Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права.

Националното ръководство на НДЗПЧ напомня на демократичната общественост, че реформите в името на свободата, прогреса и демокрацията срещу тоталитарния режим на комунистическата партия и Държавна сигурност започнаха от създаването на дружеството.

София, 4 август 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан Вълков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА ЛИБЕРАЛНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИЕМАНЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ЧЛЕН НА ЛИБЕРАЛНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ.

ДРАГИ Д-Р ЛАМБСДОРФ,

Българските зелени са убедени, че либералната философия и либералното мислене са жизненоважни за успешния преход на нашата страна към демокрация и пазарна икономика.

Смятаме също така, че либералните политици играят важна роля в поляризираното общество като българското и че такива политици има в различни политически формации. Чудесен пример за това е президентът на България д-р Желю Желев.

Поради това, като партия, принадлежаща на зелено/либералното направление, българските зелени подкрепят приемането на д-р Желев за индивидуален член на Либералния интернационал. Присъствието на д-р Желев несъмнено ще допринесе за утвърждаването на либералните и реформистките идеи в България.

София, 3 август 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ: Ал. Каракачанов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ САЩ И ИРАК.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

В началото на 1991 г. над Ирак се разрази "Пустинна буря”. Според великия "демократ" Джордж Буш мотивът за тази свръхмощна военна, под егидата на ООН, операция е нахлуването на Ирак в Кувейт.

Честните хора по света обаче съвсем законно зададоха въпроса: Защо цитаделата на "демокрацията" САЩ не стори същото, когато Турция нахлу в Кипър? Отговорът е прозрачен: Кипър няма петрол и милиардите на кувейтския шейх.

Още по-съществен е друг въпрос: Защо стана възможна реализацията на "Пустинна буря"? Тази унищожителна война нямаше да се разрази и нямаше да погуби и осакати стотици хиляди хора, да нанесе огромни материални щети, ако:

1. Горбачов, като ръководител на една велика държава, не беше дал съгласие за осъществяването на това грозно престъпление.

2. Китай беше наложил своето вето над този пъклен акт в Съвета за сигурност.

3. ООН и Съветът за сигурност, призвани уж да служат на мира, не бяха оръдие в ръцете на геополитическия тоталитаризъм.

4. Правителствата и страните - членки на ООН, бяха дали организиран отпор на античовешката мисия на Джордж Буш и неговите господари.

Възстановяването на статуквото на Кувейт обаче не разреши кризата в Персийския залив. Петролът на Кувейт и интересите на шейха не са единствената нейна причина.

Стратегията, която налагат Джордж Буш и САЩ, е много по-обхватна - тотално разграждане на средните, малките и слабите държави, превръщането им в колонии на свръхмощния капитал. Показателен е примерът на страните от Източна Европа. По същата причина войната срещу Ирак продължава и сега с други средства. Наред с наложената му от световната организация икономическа блокада, американски шпиони под маската на експерти и емисари на ООН преследват не обезвреждане на оръжия за масово унищожение (САЩ за кой ли път демонстрират кой притежава и за какво се използват такива оръжия, жертва на които стана иракският народ), а именно разграждането на арабската държава и превръщането й в колония, защото освен човешки Ирак притежава и огромни природни ресурси - кладенци за петрол и пр.

Острото раздразнение на стратезите на колониализма за законния отпор на Ирак прерасна в злобна закана за нов вихър на "Пустинна буря" над него.

Престъпленията срещу човечеството продължават, но и необходимостта от международен трибунал срещу техните стратези и извършители назрява.

Българската национално-радикална партия (БНРП) осъжда и заклеймява зловещите планове срещу иракския народ и подкрепя неговия стремеж за независимост и мирен труд.

София, 28 юли 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНФОРМАЦИЯ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) "ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НАСОКИ ЗА НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ", ПРОЧЕТЕНА НА 39-Я КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА (12 - 14 ЮНИ 1992 Г. - СОФИЯ).

3. Трети етап

След IV национална конференция (декември 1991 г.) Изпълнителното бюро беше принудено да продължи усилията си за подобряване на своята собствена организация. То се натъкна на сериозни трудности при изграждането на експертните екипи към БСДП. Наложи се ново съкращение.

На три заседания - от 5, 6 и 8 януари 1992 г. - Изпълнителното бюро подложи на много сериозен анализ своята работа и при създадените обстоятелства взе решения за нова структура, която е валидна и сега.

Новата структура запази в намален състав обслужващите звена (отдел "Организационен" и "Административно-стопански", отдел "Финансово-счетоводен" и "Международни връзки"). Останалите звена бяха разформирувани и на тяхна основа се изгради един Център за политически комуникации под ръководството на председателя, главния секретар и заместник-председателя на Изпълнителното бюро. Непосредствената координация беше възложена на Лиляна Минчева. В центъра се сформираха направления за: "Актуална информация" (с функциите и на Пресцентър); "Обществени науки и социалдемократически теории", "Политически маркетинг" (стратегия и тактика на БСДП); "Пропаганда и политическа просвета"; "Партийни издания и партиен исторически архив" с библиотека. Дейността на бившия Секретариат за стратегически анализи и прогнози се предвиждаше да се включи в този център като ядро на направлението за политически маркетинг (стратегия и тактика на БСДП), но за съжаление това не стана. Постепенно центърът се консолидира, привлича все повече и повече специалисти на доброволни начала. Той започна да издава седмичен експресен бюлетин - "Инфофакс", добре приет от общинските организации; организира първата Научно-практическа конференция на БСДП, проведена през май 1992 г.; прие издателска програма, която успешно изпълнява; установи постоянни връзки с в-к "Свободен народ" и Фондация "Янко Сакъзов" и работи заедно с тях по съгласувани програми. Около Центъра за комуникации отново се консолидираха на обществени начала и с по-разширен състав разпадналите се експертни комисии към ИБ на БСДП. Така със същите финансови средства се създаде едно изключително ефективно звено на партията, което тепърва ще докаже правилността на взетото от ИБ решение за неговото създаване.

Описаната кратка история показва, че ИБ на БСДП винаги се е старало да търси най-ефективните форми за работа независимо от трудностите и изненадите, произтичащи от промените в живота на партията. Въпреки това ИБ не можа да изгради по-висок стил на ръководство на собствената си дейност, свързана с използването на научна и друга експертна информация.

Изпълнителното бюро е провело през отчетния период общо 40 заседания. Присъствието на заседанията е както следва:

 

1991/1992 г.			от 1.I.-27.V.1992 г.
	присъст.	отс.	присъст.	отс.
Петър Дертлиев	35	5	14	2
Михаил Петков	-	-	-	-
Груди Панчев	38	2	15	1
Стефан Радославов	34	6	14	2
Стефан Златев	17	23	2	14
Петър Коев	34	6	14	2
Валентин Младенов	27	13	6	10
Антон Антонов	26	14	9	7
Петър Корнажев	15	25	6	10
Ангел Ахрянов	33	7	15	1
Григор Шишков	17	23	3	13
Вълкана Тодорова	19	21	3	13
Георги Бакалов	30	10	13	3

           
Отрицателно въздействие върху работата на Изпълнителното бюро оказаха и продължителните боледувания на Стефан Златев и Петър Корнажев.

Най-голяма слабост, която допусна Изпълнителното бюро, беше, че не съумя да въведе разделение на труда, перспективност и плановост в своята работа. То беше принудено да съсредоточава усилията си предимно върху текущи политически въпроси и отделяше малко време на въпросите, свързани с другите направления в дейността на партията. С редки изключения такава е практиката в цялата партия и това следва да се преодолее в бъдеще.

Особено внимание по-нататък трябва да се отделя на кадровата ни работа.

IV. НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БСДП

Организационното развитие на партията показва, че и в бъдеще трябва да се търсят все по-ефективни форми за дейност на всички равнища. В този смисъл Изпълнителното бюро счита, че действащият устав е остарял. Макар и приет преди малко повече от година, той не отразява промените, настъпили в политическия живот на страната, както и в живота на самата партия. С приемането на Закона за местните органи на държавна власт и местно самоуправление и с провеждането на изборите за нови общински съвети и кметове, както и с назначаването на областни управители започна административно-териториалната реформа в България. Предстои приемането на закон за административно-териториалното деление на страната, който ще възстанови околиите. Организационната структура на БСДП не съответства на тези промени и я лишава от представителство пред органите на държавната власт. Освен това действащият устав узаконява тризвенната структура в организацията на партията, което стеснява правомощията на местните организации. На партията е необходима нова и гъвкава организация, която да й позволява да се адаптира към бързо променящите се условия.

Считаме, че промени трябва да бъдат извършени в следните направления:

Първо. Да се разширят и укрепят правата на членовете на БСДП, като се премахнат безсмислените наказания, освен едно-единствено - изключването. Партията не е учебно-възпитателен институт и на практика предвидените наказания не се прилагат.

Второ. Да се разширят възможностите за обмен на мнения с оглед изработването на политическата линия на партията в непрекъснат порядък и да се дадат гаранции за защита на мнението на малцинството при вземане на решения.

Трето. Да се утвърди двузвенната организационна структура на партията, като се премахнат регионалните конференции и комитети.

Четвърто. Да се укрепи колективният стил на ръководство, особено в националните органи на партията, като се съчетае широкото местно представителство и бързината при вземането на решения. За целта да се възстанови Висшият партиен съвет (ВПС). В него да участват председателите на сегашните общински организации или други избрани от тях представители и членове на Националния комитет - 101 души, избрани от Конгреса. Да се разграничат правомощията на ВПС и НК според важността на вземаните решения. Да се премахне Националната конференция, която се оказа неефективна форма на дейност. Подготовката на Национална конференция, свързана с избор на делегати и т.н., изисква от 2 до 3 месеца. Бързо променящата се обстановка в страната налага партията да разполага с бързодействащ и в същото време достатъчно представителен национален ръководен орган, който да определя нейната политика между конгресите. Предлаганата структура удовлетворява изискването за местното представителство в националния ръководен орган на партията, като му дава възможност добре да познава общите и местните проблеми. Внася се баланс между регионалните и националните интереси на партията.

Пето. На мястото на регионалните конференции и комитети по избирателни райони (които съвпадат с бившите окръзи) да се изградят регионални координационни съвети (РКС), които да имат само информационни и координиращи функции и да се състоят от председателите на местните организации. По време на избори РКС да действат като изборни щабове на БСДП - една организация, която ни е крайно необходима. По подобен начин да се изгради и партийното представителство пред областните управители.

Шесто. Да се регламентират по най-демократичен начин процедурите за вземане на решения и избор на ръководни органи, както и да се предвиди отговорността, която те носят за своята дейност.

Седмо. Да се сложи ред в издигането на кандидатите на БСДП за длъжности в органите на държавна власт на всички равнища, взаимодействието между тях и партията и тяхната отговорност за провеждането на нейната политика.

Изпълнителното бюро на БСДП счита, че 39-ят конгрес на партията, на основата на натрупания опит и чрез промените на устава, трябва да изгради една демократична и ефективна организация, която да даде възможност БСДП да се утвърди като водеща политическа сила в страната.

Необходимо е да се има предвид, че успехът на БСДП винаги ще зависи от умелото съчетаване на нейната идейно-политическа, организационно-кадрова и финансово-осигуряваща дейност, които трябва да се усъвършенстват непрекъснато и в оптимално единство. Колкото по-добре се развиват отделните направления в дейността на БСДП, толкова повече ще се усъвършенства цялостната й дейност в обществото. И обратното, цялостната дейност на БСДП ще бъде толкова по-добра, колкото повече се усъвършенстват отделните направления в нея.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА) НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА, ПРИЕТ НА ВТОРИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС (31 ЯНУАРИ 1991 Г. - СОФИЯ).

Г л а в а  VI
ДЕЛОВОДСТВО

Чл. 27. В Централния и в общинските съвети се води следната документация:

а) протоколи за заседанията на конгресите (конференциите) и за всяко заседание на съвета;
б) книга-опис на имуществото;
в) книга за броя на членовете на съюза по общини и поименно съставът на общинските съвети: в общините - за броя на членовете по дружества и поименно за общинския съвет и ръководствата на дружествата;
г) приходно-разходна книга и всички финансови документи съгласно нормативите в Република България.

Чл. 28. В дружеството се води следната документация:

а) протоколи за събранията на дружеството и заседания на дружествения съвет;
б) книга-опис на имуществото;
в) книга за поименния състав на членовете на дружеството и дружествения съвет и ако в дружеството влизат секции и групи, имената на техните отговорници;
г) приходно-разходна книга.

Всички книги в Централния, общинските съвети и дружествата трябва да бъдат и заверени от председателя и от секретаря.

В Централния, регионалните и общинските съвети и дружествата се разработват и приемат годишни планове.

Чл. 29. Печатите на съюза са кръгли с надписи: "Съюз на офицерите и сержантите от запаса". В средата се посочват названието на населения пункт и съответният съвет.

Печатите се съхраняват от секретарите.

С печатите се подпечатват всички изходящи писма и други документи по установения в страната ред.

Г л а в а  VII
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 30. Изменения и допълнения на устава могат да се правят само от конгреса, и то ако това бъде поискано най-малко от половината делегати. Предложените изменения се приемат с мнозинство от 3/4 от делегатите на конгреса.

Чл. 31. Съюзът има свой печатен орган, чийто главен редактор се избира от конгреса.

Чл. 32. Съюзът има свое знаме - българския трицвет, - украсено от едната страна с лъв, а от другата - с надпис " Съюз на офицерите и сержантите от запаса в България". Знамето се съхранява в Централния съвет.

Чл. 33. Съюзът има своя собствена значка, която се носи на лявата страна на горната дреха. Който носи значката, трябва да има удостоверение, подписано от председателя на дружеството и подпечатано.

Чл. 34. Ръководните органи на съюза награждават или предлагат за награждаване членове на съюза.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

119. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ (БЗНС "Н. ПЕТКОВ" В СДС).

През октомври-ноември 1991 г. сред инициативна група от 10 души съзрява идеята да се създаде нова земеделска партия. По-късно тя решава да възстанови членството на БЗНС - Никола Петков в СДС, но тъй като това не се постига, групата създава нова политическа организация.

На 16 декември 1991 г. Софийската градска конференция (с представителство на 22 общини) предложи да се свика национална конференция на земеделците, гласували със синята бюлетина за народни представители в парламента. На конференцията (21 декември 1991 г.) се създаде Национално движение БЗНС "Никола Петков" в СДС. След като реформаторите от БЗНС - Никола Петков не бяха допуснати на 27-я му конгрес, те свикаха национална конференция, която прерасна в учредителен конгрес (29 март 1992 г. - София) на партията БЗНС "Никола Петков" в СДС. Съюзът е регистриран по Закона за политическите партии на 17 май 1992 г.

От 14 април 1992 г. е редовен член на СДС.

Това формирование не е нито съсловно, нито класово, а общонационално, в което членуват равноправно представители на всички социални слоеве. Според своята програма - да заема десноцентристкото ппространство от политическия спектър в България - утвърждава частната собственост като свещена и неприкосновена и защитава интересите на собствениците. Приоритетно значение придава на частното земеделие от фермерски тип, както и на кооперациите, сформирани от свободно обединилите се собственици. Ще съдейства за развитието на отраслите, свързани със земеделието - хранително-вкусовата и леката промишленост, туризма, както и на обслужващите клонове на науката.

Като демократична организация подчертава индивидуалната роля на личността, която е основата на общественото развитие. Особено място отрежда на културните, духовните и религиозните традиции на българския народ. Отърсил се от политическата обремененост на земеделските движения, съюзът е с поглед към развитието на българското земеделие - изравняване на земеделските пенсии с останалите, осигуряване на ниски лихвени кредити за период от 5 и повече години, освобождаване от мито на вносната техника и други.

БЗНС "Никола Петков" има 7 депутати в Народното събрание.

Ръководен орган е Изпълнителният съвет. Председател на партията е Георги Петров.

Адрес за контакти:
София, ул. "Раковски" N 134.
тел. 65-70-81

/Пресслужба "Куриер"/

11:18:25
06.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.  
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!