София, 6 януари 1992 година
        Брой 3 (533)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 6 януари - ПРЕДСТАВЯМЕ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА ПЕТЪР МАНОЛОВ ГЕОРГИЕВ И ЗА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА САВОВА, РЕГИСТРИРАНИ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ НА 12 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА ИЗБОРИ ОТ ИМЕТО НА ДВИЖЕНИЕ "БЕЗПАРТИЙНИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ". ИЗБОРНА БЮЛЕТИНА - БЯЛА С ЕДНА СИВА ИВИЦА.

Следват биографиите на кандидатите и пълните текстове на предизборните им обръщения.

ПЕТЪР МАНОЛОВ ГЕОРГИЕВ

Роден в Садово, Бургаско, през август 1939 година, завършил гимназия в Сунгурларе, Школа за запасни офицери в Силистра и педагогика в Софийския университет. Работил е различни професии: журналист, метеоролог...

Докато е писал книгите си, е замислял програмата на движението ВИК "24 май" и профсъюз "Подкрепа". Секретарството в Независимото дружество за правата на човека му осигури кратко заточение в Париж - нещо като обмяна на опит по демокрация.

Собственик е на незаконно построена къща на брега на морето в местността Урбан, собственик е на етаж от къща в Пловдив, както и на фондация Болната планета с издателска къща "КРАХ", регистрирана в Париж.

Женен е за панагюрка на име Вера Пондьова, специалист по нетъкан художествен текстил. Има син Манол, осемнадесетгодишен ученик в лицея Севър - Париж.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА САВОВА

Родена на 16 ноември 1945 г. в София. Завършила е гимназия с изучаване на английски език, химия - производствен профил в СУ "Климент Охридски", следдипломни квалификации по "Научно-техническа информация" и "Международни икономически отношения". Има син на 15 години.

Работила е в завод "ФОХАР", в СО "ФАРМАХИМ" и в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ). По предложение на института и след успешно полагане на съответните изпити през 1985/1986 е специализира маркетинг и маркетинг-мениджмънт в САЩ, след което създава и ръководи отдел "Маркетинг и международно сътрудничество" в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт в София. Освен участие в разработването и реализирането на международни договори за научно, производствено и търговско сътрудничество, пише и издава бюлетин "Състояние и тенденции на развитие на химико-фармацевтичното производство и пазар в света". Научен сътрудник първа степен в областта на информатиката и маркетинга. Естеството на работата й е дало възможност да бъде в досег не само със сферата на науката, но и с внедрителската и развойната дейност, производството, търговията, пазарните проучвания.

/Пресслужба ”Куриер"/

*  *  *

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ КАНДИДАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР МАНОЛОВ

ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ!

Сега, като кандидат за президент на република България, искам да благодаря на онези от вас, които през месец февруари 1989 г. по време на гладната ми стачка бойкотираха измърсителската кампания на в. "Работническо дело" и провалиха сценария на откритите партийни събрания, като отказаха да ме заклеймят.

С този акт вие доразтърсихте тоталитарното управление на Живков-Балеви хвърлихте в паника така наречените народни водачи. Грандиозните митинги, които последваха по-късно и на които присъствах чрез френската телевизия, уплашиха тези водачи, но съвсем за малко и те се измъкнаха сухи и чисти от блатото, в което ни набутваха и продължават да ни набутват чрез свои подставени лица.

Ето ни сега - ограбени, полугладни, полуоблечени и отчаяни, но свободни.

Уродливият режим на управление десетилетия ни поощряваше да пренебрегваме своите задължения, за да нямаме самочувствие да търсим своите права.

Ако запазим днешната свобода и възвърнем предишното си трудолюбие и направим тези две неща норма на поведение, само след две години ние ще бъдем сити и облечени, а след още четири ще се наредим между проспериращите народи на Европа.

Кандидатурата ми за президент на Република България е издигната от възможно най-неутралното движение "Безпартийни за демокрация". Безпартийните - това през всички времена са хората, които съставляват гръбнака на народността и държавността. През изминалите десетилетия мнозина български граждани, които по рождение ненавиждат партийното джафкане, бяха принудени да членуват в БКП. Аз призовавам тези хора отново да се завърнат към свободата си, да престанат да множат с присъствието си глутниците на омразата и да не поемат върху себе си чужда историческа вина.

Общопризнато е, че сме изключително надарен народ. Ние призоваваме вашата одареност: организирайте работилници, цехове, предприятия, проспериращи фирми и търговски сдружения, замисляйте процъфтяващи частни и кооперативни земеделски стопанства, разкривайте работни места, за да има хляб, радост и сигурност за всички!

Нашата бюлетина е бяла със сива ивица, което означава, че нашият екип ще моли сътрудничеството преди всичко и най-вече на сивото вещество, на целия интелектуален потенциал на българските граждани, живеещи вътре и вън от страната.

Войната между цветовете е допустима само върху платната на нашите съвременни големи художници. Войната между политическите цветове е само друга форма на расизъм. В този смисъл ние ви призоваваме да забравите партийните си пристрастия и да проявите независимост на 12 януари 1992 година.

За мен се намериха добри думи у много хора - възнамерявам да намирам в себе си добри мисли и думи за още повече хора, а сега ще се представя съвсем накратко. Роден съм в с. Садово, Бургаско, през август 1939 година. Мама се казва Мария, татко се казва Манол, сестра ми - Мирка, брат ми - Иван, жена ми е панагюрка, казва се Вера, а синът ни е кръстен Манол. Завършил съм гимназия в Сунгурларе, Школа за запасни офицери в Силистра и педагогика в Софийския университет. Или, както се пишеше някога, близки, съдени от Народния съд след 9 септември 1944 г. и след 10 ноември 1989 г., нямам.

Нашият екип ще ратува за демокрация, която вече е съществувала по нашите земи и която е лика-прилика на християните и мюсюлманите - български граждани.

Наши врагове ще бъдат всички, които ни насъскват един срещу друг.

А за да не се изродим или, както още по-хубаво го казва народът, за да не се измъстрим, то с ваша помощ възнамеряваме да воюваме срещу онова, срещу което е воювал великият хан Крум и ще бдим марксизмът и комунизмът да не тровят повече нашия здрав балкански въздух.

Ежедневно се срещам с много хора, които нямат ден спокойствие от състоянието, в което се намираме. Един от тях е г-н Николай Николаев от Българска асоциация за стабилна икономика със своята много интересна програма за приватизация, срещам се с ядрени енергетици, с агрономи, с бизнесмени, за които бизнесът не е само правене на частни пари, а и народностен дълг.

И накрая, бих могъл по-малко да обещавам и да споделя повече тревоги за раждаемост, за хала на пенсионерите, за отровите, с които се храним и сред които живеем, но времето изтича, пък и нали тази срещане е последната, защото се надявам да запомните - бяла бюлетина с имената Петър Манолов и Емилия Савова, написани на кирилица, и сива ивица през бялата бюлетина, която олицетворява мощния ум на цялата нация, а нали с него ще се защитаваме от идващите беди.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КАНДИДАТА ЗА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ ЕМИЛИЯ САВОВА

Родена съм на 16 ноември 1945 година в София. Реших да се включа в тандема с поета правозащитник Петър Манолов, за да мога да изразя идеите си по жизненоважни въпроси и да се опитам да допринеса за по-спокоен и по-достоен живот на всички родени и живеещи в България. Завършила съм английска гимназия, химия - производствен профил, и международни икономически отношения. Специализирах маркетинг и маркетинг-мениджмънт в САЩ. След завръщането си създадох отдел по маркетинг и международно сътрудничество. Участвала съм и в разработването на международни договори за научно-техническо, производствено и търговско сътрудничество.

Като всички хора и аз не съм идеална. Не се срамувам от живота си. Срамувам се заради тези, които се присмиват на мен и на другите президентски двойки - не считам, че заслужаваме присмех за смелостта си и гражданската си позиция - защитаваме основното демократично право на всеки български гражданин!

Бих искала да повярвам, че демокрацията може би все пак не е утопия. Не бих искала и синята идея да бъде опорочена - надежда, че все пак ще живеем достоен живот, трябва да има!

В живота си се старая да следвам девиза "Велика е истината и най-силна от всичко”, включително и за моите пропуски и грешки. Смятам, че човек, който знае или усеща истината, а не я казва на народа си, не може да бъде президент или вицепрезидент. Противник съм на физическото и психическото насилие, считам, че всеки има право на собствено мнение и на свободен избор и не трябва да бъде обвиняван, че ги отстоява. ПОД СЛЪНЦЕТО ИМА МЯСТО ЗА ВСИЧКИ!

За мен президентските избори и шумът около тях ще бъдат изпит по демокрация и великодушие както за личностите, които считат, че са достойни да обединят българския народ, така и за целия български народ, който може да направи своя най-добър избор само ако разчита на вродения си усет, интуиция и разум и по-малко се вслушва в преднамерени внушения!

Най-искрено се надявам, че българите именно с вродения си усет  ще успеят да намерят една истински обединяваща и балансираща президентска двойка, която по човешки да гарантира правото на всеки на спокоен, качествен и достоен живот!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС) ПО СЛУЧАЙ ВТОРАТА ГОДИШНИНА ОТ УЧРЕДЯВАНЕТО НА ДВИЖЕНИЕТО.

На 4 януари 1992 година се навършват две години от учредяването на Движение за права и свободи. Политическата необходимост от появата на Движението за права и свободи се мотивира от продължилата десетилетия политика на етнокултурен геноцид и държавен тероризъм спрямо малцинствата в България и грубото нарушаване от комунистическия режим на правата на човека и човешките общности. Утвърждаването на ДПС като обществено-политическа организация на широка социална основа беше продиктувано от обстоятелството, че демократичните процеси, започнали от 10 ноември 1989 година, поставят като приоритет безусловното решаване на проблема за правата на човека и човешките общности.

През тези две години Движението за права и свободи се наложи като авторитетна и конструктивна обществено-политическа сила, която най-активно участваше в разграждането на тоталитарните структури на всички равнища: законодателна, изпълнителна и съдебна власт със съществен принос в гарантирането на социалния мир и мирния преход към свободно гражданско общество.

Със своите 23-ма народни представители във Великото народно събрание ДПС допринесе за решаването на редица проблеми, свързани с промяната на политическата и икономическата система у нас. Въпреки това Парламентарната група на ДПС не подписа изготвената и приета от Великото народно събрание нова конституция на Република България, която по своята същност е прокомунистическа, а в частност - десетки членове от нейното съдържание не са съобразени с международните стандарти и договорености за правата на човека. В резултат на проведените избори през месец октомври 1991 година за народни представители, общински съветници и кметове, ДПС отново се утвърди като трета политическа сила със своите 24 народни представители, 1144 общински съветници, 27 общински кметове и 653 селски кметове.

Със своето участие в законодателната и изпълнителната власт ДПС осъзнава своята отговорност в сложния политически живот на страната. Съобразявайки се с това, Движението за права и свободи счете за целесъобразно на този етап от политическия живот на страната да не участва в съставянето на правителството.

Независимо от центристката си програма и роля в политическия живот, ДПС по същество прие биполярната структура на парламента като предпоставка за ускорената демократизация на страната.

Общите цели в изграждането на цивилизовано гражданско общество по естествен начин доведоха до плодотворното политическо партньорство и сътрудничество между СДС и ДПС на всички нива.

В следствие на това и оценявайки личността на д-р Желю Желев като символ на Демократичните процеси в България, закономерно е Движението за права и свободи да подкрепи кандидатурата му за президент на предстоящите президентски избори на 12 януари 1992 година.

Както досега, така и за в бъдеше Движението за права и свободи ще продължава да бъде една необходима конструктивна политическа сила, която ще бъде един от основните гаранти за необратимостта на демократичните процеси в Република България.

София, 4 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДИЗБОРНИЯ ЩАБ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ И ОГНЯН САПАРЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТРАЗЯВАНЕТО ПО БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НА КАНДИДАТСКИЯ ЕКИП, СЪСТОЯЛА СЕ НА 3 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА.

 ДО БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ ЗА ГОСПОДИН X

ГОСПОДИН X,

Използваме това обръщение към Вас поради трудността да намерим поне един служител в Българска телевизия, който да заяви, че носи отговорността за дейността й през настоящия период от време.

Неприятно сме изненадани от тенденциозно поднесената информация за нашата пресконференция, която се състоя на 3 януари 1992 г. В репортажа по Българска телевизия на репортерката Зорница Гюрова (това име фигурира в списъка на присъстващите журналисти) в централната информационна емисия, залегнаха третостепенни по значение факти. Нито дума не бе казана за критиките, отправени към досегашната политика на г-н Желю Желев, а и темата на пресконференцията не бе съобщена. Не сме убедени, че трябва да виним лично г-жа Гюрова за нейния репортаж.

Бихме искали да подчертаем, че най-голямото оръжие на всеки журналист е обективността. Тя е, която ще му даде сигурност и перспектива в неговото професионално бъдеще. Политиците идват и си отиват - журналистите остават.

Ние сме наистина обезпокоени от атмосферата на партизанщина и силно пристрастие, които са на път да се установят в някои държавни средства за информация, включително и Българска телевизия.

Убедени сме, че този климат не е от полза нито за журналистите, нито за бъдещето на демокрацията в нашата страна. Всичко това силно намирисва на следдеветосептемврийския климат на 40-те и 50-те години, но бързо ще отшуми. Професионалистите, хората на здравия разум и обективността, на интелектуалната честност ще надделеят. Тези, които търсят евтини изгоди и нагаждания по съмнителни ветрове, бързо ще се озоват в периферията. Ние вярваме в това.

София, 4 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДИЗБОРНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ ЙОЛО ДЕНЕВ, ИЗДИГНАТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, НАПРАВЕНО ПО БЪЛГАРСКО РАДИО И БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ.

Братя и сестри, безработни, гладуващи, боледуващи, смазани, отчаяни, бягащи от своя дом на Запад, жадуващи за човешки живот и за спасение на България и на своите деца, чуйте гласа на истината и спасението!

Братя нещастници, и днес продължават да ни лъжат и грабят. Националните предатели като Луканов, Желев ни тикат към ярема на Запад - на вълчия капитализъм, към новата васална зависимост. Сините предлагат да се изплати огромният външен дълг с продажба на заводи и земя. Водят ни към Европа. Първи резултати - безработица, спекула, престъпност, порнография, нравствено падение, забогатяване чрез грабежи от 3% милионери - червени пирати, мизерия и др.

Луканов и Желев изготвиха сценарий за мирен преход към червен хищен капитализъм - ненаказание на виновниците за катастрофата, създаване на червени фирми и червени милионери, демагогия, безработица. С престъпното бездействие на тях и на обкръженията им България беше разграбена и набутана в блатото на зловеща мизерия. Младите бягат на Запад. Девойките вместо да раждат деца се продават за хляб на арабски и европейски търговци. Никой престъпник не е осъден, даже Т. Живков. Никой не е наказан. Нищо заграбено не е върнато. На извънпарламентарните партии не се дава достъп до радио и телевизия, не се дава и материална база според законите, и финанси, включително и за президентските избори. Те са неравностойни, нечестни, недемократични и незаконни. На България е нужен президент - личност, честен, способен, съвестен, енергичен човек, некомунист, българин. Личност, а не пионка.

Червените пирати владеят десетки милиарди долари и левове, сгради, фирми, скъпа модерна техника. Продев създаде мафия - издателска къща за лъжи, като всеки кабинет е оборудван с японски цветен телевизор, хладилник, факс. Не плащат нито лев наем. Редакцията на в-к "Демократична България" се помещава в тесен килер. БСП плаче, че връщането на заграбеното от народа било репресия. Наглост и престъпност!

Г-н Костов, който не смени парите, за да не пропаднат червените милионери, веднаги ги успокои по телевизията, че конфискацията е сложен процес и ще продължи с години. Подигравка с милионите гладуващи и със съдбата на България. Даже Албания реши този проблем. България остава червено петно на позор, демагогия, грабежи, мизерия. България е пред гибел - икономическа, нравствена, национална. Един е пътят за спасение и възход и той стои в ръцете на самия трудов, гладен, безработен, смазан и отчаян народ. Пътят на незабавната социална безкръвна революция с изпълнение на 10 принципа на Българската демократическа партия (БДП):

1. Незабавна конфискация на цялото заграбено имущество и финанси на БСП и на нейните слуги. Замразяване на червените фирми у нас и в чужбина. Ревизия. Забрана на номенклатурчици и на техните деца да създават фирми до 5 години. Връщане по етапен ред на червените бизнесмени от Запад и от Изток и съд в името на гладуващите и спасението на България.

2. Със средствата от конфискацията да се изплати веднага външният дълг, да се купи селскостопанска техника за възход на селското стопанство и на България, да се купят лекарства, да се изплаща социална помощ на гладуващите възрастни и деца, да пътуват безплатно по БДЖ и автотранспорта пенсионерите, безработните, гладуващите, учениците и студентите.

3. Шестстотинхиляди българи са изхвърлени на улицата като тор - без работа и без хляб; 600 хиляди млади българи са избягали от роден дом на Запад. Да се уволни червената номенклатура и да работи на село. Съд на виновниците за катастрофата и незабавно публикуване на списък с 5000 имена.

4. Смяна на парите в различно съотношение: до 20 хил. лв. - 10:10, до 33 хил.лв. - 10:5 и над тази сума - 10:1. Останалите милиарди остават в ръцете на държавата за спасение на България - връщане на дълговете, купуване на трактори и подпомагане на гладуващите и боледуващите. Привилегии за българските семейства с три деца. Социална справедливост и равен старт.

5. Социална пазарна икономика. Държавата да осигури организационна и финансова дейност на честните и способните българи и да бъде бариера пред спекулантите, бизнесмените-пирати, престъпниците, безработицата, порнографията и гаранция за собствеността, живота, сигурността на личността и плода на нейния труд. Да се възстанови смъртното наказание.

6. Народното събрание, правителството, президентът да обезпечат независимата външна политика, националната независимост и модерно въоръжена армия. Осигуряване на производство, и то високоефективно. Дане се късат търговските връзки с руския съюз като доставчик на суровини, машини, резервни части и като потребител на българските стоки.

7. След конфискация на имуществото на БСП и на сателитните й организации да се осъществи пълна приватизация и реституция, вкл. и на земята, с решаващата роля на колективите. Спиране на червената приватизация. Анулиране на старите договори.

8. Премахване на безработицата. Осигуряване на нови работни места - при 4-часов работен ден при същата заплата с плаващо работно време, премиране за качество, възможност за работа в други фирми, надомна работа и на село, на вили, отглеждане и възпитание на децата. Със същата цел и за създаване на по-млада работна ръка за селското стопанство да се пенсионират жените на 50 г. и мъжете на 55 г. Слага се бариера за бягство на млади българи на Запад. Осигурява се работа, възпроизводство на нацията.

9. Борба срещу порнографията, за висока нравственост, за екологична природа, храна и здраве. Радикални реформи в образованието, културата, науката и осигуряване на модерна материално-техническа база за възход на България.

10. Истинска демокрация в средствата за масова информация. Равноправие на всички политически партии, вкл. и еднаква материална база.

Братя и сестри, приятели на демокрацията, да се борим твърдо за унищожаване на престъпната система и за човешки живот на вас и на вашите деца, за да изпълните своя дълг в тези трагични за България дни. Въпреки мизерията желая ви приятни коледни празници.

София, декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯТА НА В. "ПОДКРЕПА" "ФЕДЕРАЦИЯ "ИЗКУСТВО" ЩЕ ИСКА ДА СЕ ОДЪРЖАВИ ИМУЩЕСТВОТО НА СБХ". Документът е адресиран до Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до министъра на културата, до президента на КТ "Подкрепа" и до средства за масово осведомяване.

МНОГОУВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Уверени, че в една демократична, правова държава беззаконието, безотговорните и необоснованите претенции, които не отговарят на историческата истина и на реалната действителност не са възможни, се обръщаме към вас. Като връх на една дълга поредица от сигнали и с усещането за удари под пояса на подобни претенции дойде публикацията във вестник "Подкрепа" брой 97 от 17 декември 1991 г. под заглавието "Федерация "Изкуство" ще иска да се одържави имуществото на Съюза на българските художници (СБХ)". Тази федерация, състояща се от неизвестни художници, изкуствоведи, аранжори и изпълнители, е оглавявана от също така неизвестния на творческите среди Николай Панов (от когото не бива да искаме историческа памет, но е задължителна историческата информация). Изглежда, той не познава историята на СБХ, сигурно се води от навиците, възпитани около пионерските лагерни огньове.

СБХ като творческа организация с идеална цел реално води началото си от края на миналия век, т.е. почти 100 години, когато художниците като събратя по съдба започват да се обединяват в различни общности, съзнаващи нуждата от непрекъснат взаимен творчески обмен.

В началото на 30-те години започва организационният си живот днешният творчески съюз. Това означава, че СБХ не би могъл да бъде рожба на тоталитарното време, както някои неосведомени твърдят. В архива на съюза съществуват документи за съдебни регистрации на организацията преди 9 септември 1944 г., като последната регистрация е от 1942 г. По-скоро творците, обединени в този съюз, и техният естествен дух на свободомислие непрекъснато бяха подлагани след тази дата на непрекъснат идеологически натиск. Но знайно е, че това беше система и този, който не иска да признае тези истини, е най-малкото злонамерен. СБХ независимо от наложените му от властта структури по различни начини в голямото си болшинство реално реагираше като опозиция на тоталитарната власт. Тази власт, имаща нужда от витрина, действително се опита да подкупва творците с разни премии, звания и контрактации, обещавайки светло бъдеще, но за това най-малко могат да бъдат отговорни творците и изобщо хората, живели в този период и успели да съхранят достойнството си. Важното е, че никога СБХ не е бил на бюджетна издръжка и още по-малко е получавал подаръци от "доброто старо време". В този съюз са членували (а останалите живи все още членуват) творци като Владимир Димитров-Майстора, Никола Маринов, Никола Петров, Андрей Николов, Иван Лазаров, Никола Танев, Константин Щъркелов, Илия Бешков, Кирил Цонев, Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Любомир Делчев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Иван Ненов, Вера Недкова, т.е. цвета на българската изобразителна култура и е бил председателстван от известния художник и общественик Райко Алексиев, както и от Александър Жендов, и двамата жертви на тоталитарното време. Днешният Съюз на художниците е очистен от структурните недостатъци на миналото и освободен от политически пристрастия, с нов устав, изключващ партийна зависимост, и с цели да бъде приемник на идеалния дух от неговото създаване и на неговите високи творчески критерии. Последното условие и днес е задължително, защото това означава отговорност пред националната култура.

Историята е доказала за съжаление, че истински независимият художник е утопия. В настоящия момент в СБХ членуват около 2300 български художници, изтъкнати творци от всички възрасти и специалности, организирани в 50 дружества, обединени от общата съдба (защото, както казваше Илия Бешков, изкуството е съдба), ясно съзнаващи, че това е единственият начин да не бъдат зависими от папа или партия. След всичко, казано дотук, трябва да е ясно, че това не може да бъде организация "фантом".

Федеративният съвет на СБХ, състоящ се от представители на отделните дружества на федерацията, зад чийто гръб стоят 2300 творци със съдбите на техните семейства, отдавна потиснати от кризисния момент на страната и от още неразрешени данъчни и социални проблеми на цялото съсловие, са допълнително разтревожени от домогванията на организации "истински фантоми", лишени от сериозни творчески критерии и демагогски прикрити зад паравана на реформата. Трябва да се добави в този ред на мисли, че Федеративният съвет никога не е упълномощавал когото и да било да представя СБХ на ниво Министерски съвет или Министерство на културата за своите проблеми, свързани с реформата, отнасящи се до настойчиво предлаганите напоследък структурни промени.

Накрая искаме да изразим вярата си в институциите, към които се обръщаме, че не ще се повлияят от озлоблението и агресивността на неуспели дилетанти, за които смяната на власт означава "стани ти, за да седна аз". Хората от по-възрастното поколение не могат да забравят такива прийоми, типични за времето, от което искаме да се отърсим. Българската култура и хората, свързали съдбата си с нея, не бива да бъдат оскърбявани повече от никого.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБХ: Иван Гонгалов
ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБХ: Жеко Алексиев
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА СБХ: Добролюб Пешин  
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТФ НА СБХ: Михаил Шапкарев

За Дружество на художниците - Смолян - В. Гайдаров    
За Дружество на художниците - Сливен - В. Мънев
За Дружество на художниците - Шумен - В. Кулев
За Дружество на художниците - Ямбол - Н. Димитров
За Дружество на художниците - Пазарджик - М. Маринов
За Дружество на художниците - Габрово - Иван Кънчев
За Дружество на художниците - "Гама" - Ст. Загора
За Дружество на художниците - Силистра - Пл. Аврамов
За Дружество на художниците - В. Търново - Гр. Спиридонов
За Дружество на художниците - Бургас - К. Кехайов
За Дружество на художниците - Търговище - Д. Чолаков
За Дружество на художниците - Благоевград - О. Механджиев
За Дружество на художниците - Казанлък - Д. Пападакис
За Дружество на художниците - Перник - Л. Чакъров
За Дружество на художниците - Троян - Хр. Йонков
За Дружество на художниците - Плевен - Г. Пейчински
За Дружество на художниците - Враца - Ц. Ценов
За Дружество на художниците - Хасково - Р. Гаргов
За Дружество на художниците "Юли" - Ст.Загора - М. Косев  За Дружество на художниците - Разград - Хр. Велчев   
За Дружество на художниците - Видин - Ч. Петров
За Дружество на художниците - Русе - А. Софев
За Дружество на художниците - Варна - В. Антонов
За Дружество на художниците - Кюстендил - Е. Тодорова
За Дружество на художниците - Пловдив - Вл. Генадиев
За Дружество на художниците - Михайловград - Т. Антонов
За Дружество на художниците - Кърджали - В. Василев
За Дружество "Художествено-пространствено оформление" - София - Г. Петров
За Дружество "Сцена-екран 6" - В. Узунова
За Дружество "Реставратори" - П. Попов
За Дружество "Уникат" - К. Райчев
За Дружество "19.90" - Й. Мирчев
За Клуб на младия художник - Л. Бояджиев
За Дружество "Графичен дизайн" - Б. Икономов
За Дружество на българските графици - М. Петков
За Дружество "Дизайн" - Г. Колев
За Дружество "Скулптура" - Ст. Кочев
За Дружество "Живопис" - Н. Карамфилов
За Клуб на художниците - община "Кремиковци" - С. Попов
За Дружество на карикатуристите - Ст. Дуков
За Дружество "Д-33" - Е. Стойчев
За Дружество "Арт-контакт" - П. Дукова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА КОМИТЕТА ЗА ЗАЩИТА НА МАТЕРИАЛНИТЕ И НА ДУХОВНИТЕ ЦЕННОСТИ НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА И ДО КМЕТА НА СОФИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА СГРАДАТА НА СЪДЕБНАТА ПАЛАТА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,

Известно Ви е противозаконното и дискриминационно разпореждане N 62 от 16 ноември 1979 г. на Министерския съвет, с което Съдебната палата в София бе отнета от законните й собственици - юристите, и бе предоставена на Националния исторически музей. За мнозина това бе израз на аморално и нихилистично отношение към юристите от страна на управляващата тогава тоталитарна върхушка. По този начин бяха противопоставени и представителите на двете интелигенции - юристи и историци. Създаде се свеобразен хибрид - нито дом на юристите, нито музейна палата. И всичко това за сметка на качеството на правораздаването, в ущърб на данъкоплатеца.

След продължителна борба от наша страна с Решение N 134 от 9 юли 1990 г. Бюрото на Министерския съвет отмени противозаконното и волунтаристично разпореждане N 62/16 ноември 1979 г. и реши Съдебната палата в София да бъде предоставена изцяло за потребностите на правораздаването.

Освобождаването на Съдебната палата от Националния исторически музей трябваше да се извърши поетапно, но не по-късно от 30 септември 1991 г.

По силата на това решение на Министерският съвет на министъра на културата и на председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет бе възложено да извършат необходимите проучвания и да предложат вариантни решения за устройване на Националния исторически музей в подходящи сгради. Уместно е да подчертаем, че ние, юристите, винаги сме поддържали тезата, че трябва да съществува Национален исторически музей, в който да се съхранява националната ни историческа памет.

За съжаление и с дълбоко огорчение трябва да се констатира, че Решение N 134/9 юли 1990 г. на Министерския съвет все още не е изпълнено. Нещо по-тревожно, изпълнението му въобще не е започнало.

В резултат на продължителни настоявания от наша страна, огласени и чрез средствата за масова информация, бившият премиер Димитър Попов, за да отклони вниманието на юридическата общественост от решаването на проблема по същество, на 9 октомври 1991 г. в сградата на Министерския съвет проведе едно формално съвещание. За нас е ясно, че това е поредният ход срещу възтържествуването на справедливостта. Отново останахме излъгани от неговите обещания, че до "двадесет дни въпросът ще се реши"...

Ето защо се обръщаме към Вас с надеждата, че най-после ще бъде изпълнено Решение N 134 от 9 юли 1990 г. на Министерския съвет. Вече е нетърпимо положението, независимата, третата съдебна власт да не може да функционира нормално предвид нуждите на Върховния касационен, Върховния административен и Конституционния съд и на прокуратурата.

При неизпълнение на решението ще бъдем принудени в рамките на закона да предприемем решителни действия.

Изразяваме вярата си, че Министерският съвет на Република България и лично Вие, господин председателю, ще имате волята, след като имате и правното основание, да сторите всичко, щото ореолът на свещената сграда в центъра на София - Съдебната палата, да заблести, озарена от огъня на правото.

София, 23 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:35:23
06.01.1992 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!