София, 6 ноември 1992 година
        Брой 219 /749/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА СРЕЩАТА НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА С ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ОТ СЕРИЯТА КОНСУЛТАЦИИ С ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СИЛИ.

Президентът Желев прие ръководството на Българската национална демократическа партия (БНДП) начело с председателя й Лъчезар Стоянов в рамките на провежданите с извънпарламентарни сили консултации. Националдемократите изразиха тревогата си от дестабилизирането на държавните институции, извършено с активното участие на ДПС. БНДП обяви подкрепата си за радикална смяна на системата от силно правителство на СДС. Ако парламентът се окаже неспособен да излъчи такова правителство, българският народ ше трябва да направи пряко своя избор между радикална промяна, основана на идеи, стоящи вдясно от центъра, или мъчителна перестройка, заяви лидерът на БНДП Лъчезар Стоянов.

София, 5 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ДО ПОСТОЯННИТЕ ПРИСЪСТВИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" И БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДСТОЯЩИЯ ОБЕДИНИТЕЛЕН КОНГРЕС.

ГОСПОДА,

На 3 ноември 1992 г. в Дом-паметника "Александър Стамболийски" - София, земеделците, регистрирали и съхраняващи името Български земеделски народен съюз (БЗНС), проведоха съвещание относно обединението на земеделските сили. В оживените разисквания се открояваше идеята, че това е историческа необходимост и за земеделското движение, и за България. Стигна се до убеждение, че името БЗНС вече намира своето адекватно съдържание в осъществяваната обединителна кауза, имаща почти тригодишна история.

Въз основа на направения политически анализ и оценки съвещанието взе следните решения:

1. Двете Постоянни присъствия (ПП) да признаят дейността на земеделците, участвали в Националната конференция за земеделско единство от 27 юли 1991 г., за принос към обединителната кауза, а земеделците, съхранили името БЗНС, да участват в работата на Обединителния конгрес.

2. Двете ПП да отправят Призив-обръщение към останалите земеделски сили да участват в работата на конгреса със свои делегати, като афишират вливането си в единствения БЗНС.

3. Двете ПП да порицаят и се разграничат от всички земеделци, които са работили срещу земеделското обединение. На същите да се препоръча да се откажат от участие във върховните структури на единствения БЗНС.

4. Във връзка с публикувана информация във вестник "24 часа" от 30 септември 1992 г. господата Георги Динчев и Стефан Личев в същия вестник и на същото място да излязат с извинение за спекулативното тълкуване на Предложението до двете ПП, подписано от Л.С.Дългърски и Димитър Баталов.

Господа, очакваме в най-кратък срок решенията на събранието да намерят специално място в Декларация на двете ПП, разгласена чрез печата и масмедиите преди конгреса. Ако това не се извърши своевременно и в пълнота, заявяваме, че няма да участваме в работата на Възстановителния конгрес на земеделското единство.

София, 3 ноември 1992 г.

ЗА СЪВЕЩАНИЕТО: Л.С.Дългърски

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА ОБЕДИНЕНАТА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ "ИЛИНДЕН".

Обединение за България с тревога констатира, че тригодишната антибългарска дейност на шепа родоотстъпници, нарекли се Обединена македонска организация (ОМО) "Илинден", е сериозно активизирана. Новият й печатен орган "Македонец" съдържа най-груби фалшификации, присвояващи българското политическо наследство, и подбужда към подкопаване на териториалната цялост и на националното единство на българския народ.

Още по-тревожно е необяснимото безразличие на управляващите към една отлично позната антинационална дейност.

Като се има предвид, че тази организация се ръководи от добре познати сили, които не случайно активизират подривните й действия в един крайно деликатен и опасен политически момент на Балканите, Обединение за България категорично настоява за спешна и решителна намеса на компетентните органи за пресичане на престъпната антидържавна дейност на ОМО "Илинден".

София, 4 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "БЪЛГАРОМОХАМЕДАНСКИ ЕТЮД ЗА "ВЛАДЕТЕЛЯ" ОТ МАКИАВЕЛИ, ИЛИ ОТКРИТО ПИСМО ДО АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ" НА СЪПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ДОБРОМИР ЗАГОРСКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПИТИТЕ ЗА "ПОТУРЧВАНЕ" НА БЪЛГАРОМОХАМЕДАНИТЕ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛИЛОВ,

Бащата на циничната, но прагматична политическа демагогия Николо Макиавели имаше отредения от историята шанс да посвети на Лоренцо Медици своя уникален труд "Владетелят". Там той формулира забележителни мисли: "Обидите трябва да се нанасят наведнъж, тъй като колкото по-малко ги изпитваш, толкова по-малко те озлобяват. Но един владетел - и това е най-важното - трябва да умее да живее със своите поданици така, че никакви случайни обстоятелства, нещастни или щастливи, да не го заставят да променя поведението си."

Поразителен съвет за хора като Вас! Но, уви, очевидно дори обременената Ви от нравствени и политически еквилибристики кариера, изглежда, не ви е подсказала, макар и със задна дата, че поведението на Комунистическата партия и Вашата особа в драматичния 29 декември 1989 г. донесе тежки, самоубийствени и трайни последици за сигурността на България. Тогава Вашият доклад и пленумът на БКП доведоха десетки хиляди хора в София, за да Ви предупредят за последствията, но Вие аристократично ги пренебрегнахте. Вие, разбира се, натоварен с класовия нихилизъм, с посредствения интернационализъм и с коминтерновщината на дългогодишния комунистически режим, едва ли сте предполагали докрай каква бомба със закъснител заложи във фундамента на Отечеството печално прословутият доклад относно възстановяването на имената на т.нар. български турци. Тук не визирам хуманния акт на справедливост, който поправи увлеченията на "възродителния процес", а привързаността, неадекватността и конюнктурната същност на този жест, довел до създаването и регистрирането на ДПС. Вашата "ненагледна" БКП сътвори своя малък, но фатален Франкенщайн, когото по-късно, пак не без Ваша помощ, сините колаборационисти еманираха в решаваща функция от родното обществено-политическо пространство.

Но най-непростимата Ви грешка не е сегашното вокално, визуално и задкулисно дерибейство на бившия терорист Ахмед Доган, разбрано като такова. А новото драматично потурчване на Родопите, Пирин и Рила - навсякъде, където живеят българомохамедани. Защото именно Вие неразумно поставихте началото на това, което днес архивраговете на България с фалшив евфемизъм наричат "родопски турци" и "османско присъствие", водено от партизанските интереси на текущата политическа конюнктура.

Така сега, благодарение на бившата БКП и на Ваша милост, емисарите на Доган потурчват отново Якоруда, Гоце Делчев, Сатовча, Белица, Корница и още десетки селища в планинските райони. Единствените патриотични сили там, които се опитват да се противопоставят решително на пантюркистката експанзия, са Общонародният комитет за защита на националните интереси и на отделни места организациите на ВМРО - Съюз на македонските дружества. А Вие, който запалихте искрата на този пожар, и днес сте във вихъра на апаратните игри до такава степен, че фактически мълчаливо благославяте един деструктуриращ държавата процес.

Господин Лилов, в историята на България са познали небитието много политически режими. Особено тези, които са се поставяли в качеството на пета колона на Анкара. Дано съдбата на правителството на Филип Димитров Ви подскаже простата истина, че ако искате да останете видимо на политическата сцена, трябва да се "преобразите” преди всичко в български патриот. Битката за българомохамеданите, които насила се потурчват от ДПС, ще предреши в крайна сметка дори Вашето лично политическо присъствие. Затова поемете с достойнство огромната си отговорност.

София, 3 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СТАЧКАТА.

УВАЖАЕМИ УЧИТЕЛИ,

Изпълнителният съвет на Учителския синдикат "Подкрепа” се обръща към вас, както и към цялата българска интелигенция, с желанието да сподели анализа си за събитията от последните няколко месеца, засягащи не само българското учителство, но и цялата ни общественост.

До какво доведе "октомврийската" стачка, организирана от учителските синдикати на КНСБ?

- подписа се частично стачно споразумение между Синдиката на българските учители (СБУ), Независимия учителски синдикат (НУС) и Министерството на образованието и науката (МОН), което блокира провеждането на конкурси в системата на средното образование. Това задържа средната комунистическа номенклатура по места и противоречи на Закона за народната просвета;

- учителите не само че не получиха никакво увеличение на работните си заплати (освен 26-те процента по смисъла на 133 ПМС), но и загубиха средно по около 500 лв. за времето на ефективната стачка;

- позицията на Изпълнителния съвет на Учителския синдикат (ИС на УС) "Подкрепа", заявена още през м. септември по "Отзвук" от председателя на УС "Подкрепа", разконспирираща действителния адрес и цел на стачните действия - дестабилизиране на парламента, оттам евентуално падане на кабинета, - се оказа не пророчество, а неоспорим факт.

- при липсата на социален партньор (а едно правителство в оставка едва ли е най-надеждният гарант за социално партниране) УС "Подкрепа" на практика не може да води преговори по бюджетния проектозакон за 1993 г., като по този начин за неопределено време се разсрочва възможността за подписване на браншов трудов договор в частта му работни заплати.

Всичко това показва, че:

- последователно отстояваната позиция на УС "Подкрепа" за водене на социален диалог в рамките на трипартизма - позиция, подкрепена и от третата конференция "Изток-Запад" на Международния секретариат по образованието към Конфедерацията на свободните синдикати - е единствено правилната особено когато държавата е в състояние на радикална реформа;

- босовете на яркочервените учителски синдикати към КНСБ за пореден път нагло излъгаха надеждите на своите членове за справедливо решаване на социалните им проблеми, превръщайки част от българското учителство в пушечно месо на фронта на общата дестабилизация на страната.

Ето защо ИС на УС "Подкрепа" счита, че е крайно необходимо всеки честен учител, всеки честен интелигент, всеки честен български гражданин точно в този момент да осмисли гореизложените факти и да излезе от ролята на пасивен страничен наблюдател. Тъй като само истинският синдикализъм, а не политическото хамелеонство, реално може да защити интересите ни.

Най-важното условие за успех в тази изключително тежка ситуация е обединението на всички усилия - и на нашите членове, и на цялото българско гражданство, стоящо зад синята идея, - защото само това единство може да гарантира пред което и да е правителство реализирането на справедливата ни кауза.

София, 29 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ "ПОДКРЕПА": Димитър Димов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ВТОРА) "ЗА НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА", ОБОСНОВАВАЩ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЧАСТ НА МЕМОРАНДУМА "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - 1992 Г." Документът е внесен от депутатите Господин Атанасов, Марин Маринов, Асен Мичковски, Димитър Луджев, Христо Тодоров, Валентин Карабашев, Маргарит Минков, Стефан Божилов, Георги Костов, Емил Цочев, Стефан Караджов и Атанас Матеев за разглеждане в Парламентарната група (на 6 октомври) и в Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, в Президентството и в Министерския съвет (на 7 октомври 1992 г.).

I. ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

Паричната политика може да се дефинира накратко като действия, предприети от оторизираните монетарни органи с цел влияние върху количеството на паричната маса и величината на лихвения процент.

Паричната политика е един от основните инструменти за постигане на макроикономическата стабилност и по време предхожда останалите. В условията на източноевропейските страни единствено възможният и обоснован подход е рестриктивната парична и кредитна политика, целяща да се установи равновесие, като се съкрати изключително високото парично търсене до икономически обоснования размер и да се предотврати превръщането на високия темп на инфлация в хиперинфлация.

За постигане на финансова стабилизация чрез рестрикция в източноевропейските страни се използват всички финансови лостове, но главно ударението пада върху преките средства за контрол (лихвения процент и кредитните тавани).

По силата на законите на пазарната икономика, а също и на законите на страната, централната банка е институцията, която провежда и носи отговорност за паричната политика.

Поради значителния бюджетен дефицит и начина на неговото финансиране, поради лошото финансово състояние на много държавни предприятия и нестартиралата приватизация паричната политика остана единствената възможност за стимулиране на стопанската активност.

Кредитните тавани на търговските банки, въпреки усилията на Българската народна банка (БНБ) през първото шестмесечие на 1992 г., не бяха достатъчно ефикасен инструмент за контрол върху растежа на паричната маса.

Друг важен инструмент на паричната политика е рефинансирането от страна на Централната банка на търговските банки, т.е. търговете на междубанкови депозити, предоставянето на ломбардни кредити и сконтирането на търговски ценни книжа. За да бъдат кредитните лостове и други инструменти за пряк контрол достатъчно ефективни, необходимо е да се определят и съблюдават и някои количествени ограничения при рефинансирането на търговските банки от страна на БНБ.

Високите номинални лихвени проценти са друг ефективен инструмент за контрол на паричното търсене. През февруари 1991 г. основният лихвен процент на БНБ бе повишен на 45 %, през август 1991 г. той стигна 54 %, за да спадне през септември 1992 г. на 41 %.

Високите номинални лихвени проценти имаха за цел да отслабят инфлационния натиск чрез пренасочване на паричните излишъци към срочни депозити, да принудят неефективните предприятия да преструктурират или да преустановят дейността си. Въпреки относително високите номинални лихвени проценти поради високата инфлация реалните лихвени проценти останаха с отрицателни стойности, което доведе до обезценяване на спестяванията на населението и прехвърляне на левове в чужда валута. 000000000Наблюдава се прехвърляне на средства от населението към сметките на предприятията, което има характер на специфична субсидия.0000000000 Освен това по този начин се редуцира и обезцени вътрешният дълг на държавата и на някои предприятия, главно търговски и такива, произвеждащи стоки за крайно потребление.

Като цяло паричната политика в периода пролет/лято 1991 година - първа половина на 1992 година може да се оцени като успешна. Сравнително бързо, още през есента на 1991 г. се установи относителна финансова стабилност в страната.

През целия период на финансова стабилизация БНБ провеждаше балансирана парична политика и не се поддаваше на натиск и конюнктурни действия. През юли и август т.г. БНБ отслаби рестриктивната си политика - паричната маса и кредитите останаха относително по-слабо контролирани. Макар и със закъснение и прекалено скокообразно се намали и номиналният лихвен процент. Основно усилията напоследък се насочват към поддържане на стабилен валутен курс на лева.

000000Основният въпрос обаче е доколко сегашното правителство успя да използва постигнатата относителна финансова стабилизация и доколко успя да въведе твърди бюджетни ограничения пред стопанските субекти.000000000

Определено трябва да се заяви, че правителството на СДС не успя да се възползва от създадените предпоставки, с което рязко се намали доверието към стабилизационната програма и към реформата. Създават се условия за популистки решения и непоследователна икономическа политика.

Правителството не разработи и не стартира институционалната и структурната част от реформата. Създава се впечатление, че икономическият екип на правителството на Ф. Димитров няма ясна представа в какво се състои структурната политика в условията на пазарната икономика. Твърде опасно и необосновано се забави изграждането на необходимите институции н а пазарната икономика.

Правителството не следва и няма позиция за създаване на действителни пазарни субекти. Това замъгли социалната и икономическата структура на българското общество, забави се появата на новите собственици в града и селото, не се появи новата средна класа. На икономическата сцена продължава да стои администрация и работници без пазарна мотивация и стимули за действие. В това отношение не помогна дори и реституцията, а приватизацията все още предстои. Правителството се задоволи само с поставянето на предприятията пред бариерата на търсенето. Запазването на държавната собственост в нейния заварен обем и отсъствието на ясна правителствена политика за регулиране, комерсиализация и автономизация на държавните фирми създаде силна макроикономическа неустойчивост. Започна да се стимулира пазарно поведение при запазени условия на "меки бюджетни ограничения". По-конкретно между държавните предприятия, банковата система и бюджета се образуваха устойчиви взаимни зависимости и преливания, което именно позволява да се функционира в условията на "меки бюджетни ограничения”. Липсват правила и процедури за обявяване на предприятия във фалит, когато те изпадат в трайна и дълбока несъстоятелност. Доколкото държавните предприятия все още не са изправени пред опасността от реален фалит, те продължиха да ползват кредити, независимо от величината на лихвения процент, за да финансират текущи разходи и главно заплати, убедени, че част от тези лихви, а в някои случаи и главницата няма да плащат.

По същество се осъществява процес на насочване на спестяванията на населението към неплатежоспособни предприятия, които реално, но не и формално са във фалит. Това създава фиктивен оборот в икономиката, като се унищожава един от малкото останали икономически ресурси за някакво оживление в производството - спестяванията на населението.

Правителството се страхува да признае дори отделни фалити поради опасността да се предизвика верижна реакция. По този начин обаче изкуствено се предизвикват загуби и в печелившите предприятия. Замъглява се разликата между добрите и лошите фирми. Рано или късно ще се наложи преоформянето в държавен дълг на несъбираемите заеми на държавните предприятия, като срещу тези заеми държавата ще емитира и предоставя на търговските банки-кредиторки дългосрочни облигации. Срещу тези облигации на търговските банки ще се плащат лихви от бюджета, а освен това се създават възможности за получаване на ломбарден кредит от БНБ. Става ясно, че и в двата случая ще се наложи печатането на нови пари, т.е. затваря се схемата на инфлационното ограбване на населението.

С цел да осигури приходи на всяка цена в бюджета правителството прибягва до нарушаване на пазарните принципи за изземване на доходи от предприятията.

В резултат на всичко това, по данни на Националния статистически институт, спадът на производството (без селското стопанство) през първите шест месеца на годината в сравнение с първото шестмесечие на 1991 г. е 20 %, а за промишленото производство и повече - 23 %.

Рязко намалява степента на събираемост на данъка върху печалбата на държавните фирми, увеличава се делът на просрочените кредити и на просрочените задължения. Намалява делът на платените към начислените лихви.

Особено тежко е финансовото състояние на отделните предприятия. Нетната рентабилност на фирмите (печалба след облагане или загуба) е на катастрофално ниско равнище. Например за промишлеността през 1991 г. тя е била плюс 1,16 %, а за първото тримесечие на 1992 г. - е силно отрицателна - минус 35,7 %.

В строителството през първото тримесечие на 1992 г. нетната рентабилност е минус 2,2 %, в транспорта - минус 4,43 %, и в търговията - минус 4,1 %. Не е по-добро финансовото състояние и в селското стопанство.

Материалното производство като цяло е губещо през 1992 г., като няма никакви признаци за подобряване на катастрофалното състояние и през третото и четвъртото тримесечие на текущата година.

Общо взето, българската икономика през 1992 г. се превърна в икономика на абсурда. Приходите в бюджета постъпват главно чрез банковите и другите финансови институции и по същество те изпълняват функциите на данъчна администрация, което е пълна икономическа нелепост.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА РЕФЕРЕНДУМА ОТ 1964 Г. Документът е от архива на съюза.

 
Политическият съюз "Нова България" (ПСНБ) подкрепя вносителите на законопроекта за обявяване нищожността на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на република (публикуван в ДВ бр. 174 от 2 август 1946 г.) като антиконституционен.

Политическият съюз "Нова България" безрезервно подкрепя инициативата на Свобода Стефанова, Христофор Събев, Красимир Чернев, Тошо Пейков, Иван Тосев, Радка Василева, Красимир Найденов, Николай Христов, Петър Манов, Емил Недков, Ромил Томов, Яни Милчаков и заявява, че одобрява мотивите на внесения от тях законопроект, а те са: със Закона за референдума през 1946 г. се е целяло да се измени държавното устройство на България, което е установено в чл. 4 от действащата Търновска конституция и съгласно чл. 141, ал. 2 във връзка с чл. 169 от същата това изменение може да стане единствено от Велико народно събрание, каквото не е било свикано до референдума.

Политическият съюз "Нова България" заявява:

Референдумът от 1946 г. противоречи на сега действащата конституция, като приет и приложен по време на окупация от чужда държава, при отсъствието на международни наблюдатели и контрол и преди сключване на мирния договор след Втората световна война.

Политическият съюз "Нова България" е за легитимност на властта и възстановяване на Търновската конституция!

София, 30 юли 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПНСБ: Е. Соколов

/Пресслужба "Куриер"/

10:15:41
06.11.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!