София, 6 септември 1995 година
Брой 174 /1475/

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА СЪПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНИЯ СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, СТЕФАН САВОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЗНС ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

Предстоят местните избори. Демократическата партия /ДП/ им отдава голямо значение. Българският народ ще има отново възможност да покаже дали иска да върви по пътя на демократичните промени, или ще даде подкрепа на ретроградните сили.

Централното бюро на ДП констатира с особено задоволство, че нараства политическото влияние на нашата коалиция:

Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия. Ние предлагаме на България една демократична алтернатива, която става все по-привлекателна за значителна част от нашия народ. Дългосрочните цели на нашата коалиция, така както бе замислена още преди парламентарните избори, са насочени към разширяване на политическото пространство и увеличаване влиянието на БЗНС и Демократическата партия във всички социални и демографски групи. Не може обаче да не отбележим с тревога, че осезаемо нарасналият ни имидж притеснява не само нашите политически противници от БСП, но и опозиционни формации, които смятаме за съюзници.

Изборите за общински съветници не поставят особени проблеми. Всяка политическа формация ще се яви със собствена листа. Това позволява на Народния съюз да покаже реалната си сила. Опозиционните сили ще имат възможност да съберат гласовете на по-широк спектър от гласоподаватели. Разбира се, изисква се упорита работа във всяка община.

По-особен е случаят с избори на кметове. Естествено, че идеалното положение е възможността да се открият във всяка община личности, които притежават качества и които не само обединяват ясно манифестиралите се опозиционни сили, но и са в състояние да привлекат и колебаещите се. Това не навсякъде е възможно.

Демократическата партия смята, че Народният съюз трябва да издигне и подкрепи кандидатурите на ония лица, които са дали доказателства за принципност и не са се поддали на съблазните на властта, сиреч не са се корумпирали. Народният съюз показа вече, че надрасна партийните пристрастия и започна да работи открито с всички обществени и национално отговорни личности, способни да формират разширяващо се обществено мнозинство не само в полза на коалицията ни, но и изобщо за демокрацията в България.

Според нас такава личност е вече оповестеният кандидат на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, за кмет на София Ренета Инджова. Централното бюро на Демократическата партия потвърждава поддръжката си за нейната кандидатура. Не бива да се забравя, че изборът на кмет на София е от огромно значение за цялата страна. Ние по никакъв начин няма да оставим София в ръцете на комунистите. Нека затова да подкрепим оная кандидатура, която е печеливша и заслужава искреното ни доверие.

Бъдещето на демокрацията в България е в ръцете на партиите, които и в своята история, и днес, на дело, показват своя антикомунизъм и с отговорност поемат своя дял в днешния демократичен процес.

Уважаеми приятели, сдружени земеделци, вярваме в Земеделския съюз, който неведнъж е избавял България от тресавищата на партизанщината и е извисявал държавността и демократизма до върховете на българската история.

Надяваме се, че нашето писмо, адресирано съм вас, ще бъде прието единствено като искрено послание към истински съюзници.

София, 4 септември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.

Съюзът на Демократичните сили /СДС/ смята за оправдани военните действия на НАТО, ООН и на силите за бързо реагиране /СБР/ срещу военни обекти на босненските сърби в защитените от ООН зони в Босна и Херцеговина. Тези действия бяха предизвикани от преднамереното терористично нападение на 28 август 1995 г. срещу сараевския пазар, довело до смъртта и раняването на десетки граждани.

Това злодеяние не може да бъде прието като война между въоръжени страни. То е преднамерено избиване на мирни жители от босненската сръбска армия и затова в отговор бе предприета акция "Преднамерена сила".

Действията на НАТО, ООН и СБР са в пълно съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за югоконфликта. Макар и силови, за момента те са единствената адекватна стъпка наред с дипломатическата инициатива на САЩ към окончателно мирно разрешаване на кризата - към което като член на ООН и в съответствие с неизменната си позиция за ненамеса в югоконфликта България се стреми от самото му начало.

Тя получи подкрепата на мнозинството демократични държави в света с изключение на Русия, Китай, Гърция и Кипър.

София, 4 септември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ АКАДЕМИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ, ПОДПИСАНО ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ С ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ И ЧЛЕНОВЕ МЕТОДИ ПЕТРОВ, МЛАДЕН МАНУИЛОВ, КОСТАДИН ЗЛАТКОВ И ИВАН НИКОЛОВ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Инициативен комитет, съставен от бежанци от Западните покрайнини, както и от българи, разтревожени от безразличието към участта на нашите сънародници там, се обръща с надежда към вас.

Населението в този край, в мнозинството си българи, е подложено на целенасочена и системна асимилация. Българският език там се потиска, българското историческо минало - изопачава, българските ценности се рушат. Членовете на посетилата неотдавна Белград наша парламентарна делегация се убедиха, че единствено българското малцинство в Западните покрайнини не ползва правата, записани в югославската конституция.

Трагичното положение на хората, засегнати от войната в бивша Югославия, днес се превръща в средство за потисничество на сънародниците ни в района. Българите, членове на общинските управи, угоднически изпълняват политиката на Белград. Те, като спекулират с чисто човешките чувства на състрадание към бежанците от Крайна, заселват масово сръбски семейства. Тези семейства получават земята на прокудените насила българи, пред които се създават постоянно бариери за завръщането им и на практика се лишават да ползват правата си на собственици. Според Ньойския договор Западните покрайнини като държавна територия са дадени на Кралството на СХС, но всеки стопанин е в правото си да владее собствения си имот.

Стратегическата цел на Белград е да измени етнографското съотношение на населението в региона, за да може сърбите да надхвърлят 52 процента. Това на практика би лишило българите от статута им на национално малцинство.

Господин председател,
Ние, бежанците западнопокраинци, пострадали и напуснали родна земя, дом, имот и чудни природни красоти, сме дълбоко обезпокоени от прекалено меките, конюнктурно съобразени и нерешително изразени официални български становища, когато стане дума за Западните покрайнини.

Нашата гореща молба към Вас като председател на най-висшия законодателен орган е да направите всичко необходимо, за да бъдат мобилизирани официалните български институции, които са задължени да изпълнят своя свещен дълг към трагично онеправданите от историята наши сънародници в Югославия.

София, 4 септември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ОБЩОГРАДСКИ КОМИТЕТ ЗА ПОЧИТАНЕ НА ПАМЕТТА НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във Варна бе учреден Варненски общоградски комитет за почитане паметта на жертвите на комунистическия терор след 9 септември 1944 г.

Десетки хиляди българи с дълбока мъка си спомнят за изживените страдания, причинени от жестокия тоталитарен терор, упражнен след 9 септември 1944 г. и за убитите без съд и присъда български граждани, станали жертва на политически отмъщения, чиито гробове и досега са неизвестни.

Варненският общоградски комитет, съставен от 13 политически партии и родолюбиви организации, отправи призив към цялата българска общественост да се организират паметни събрания за почитане светлата памет на жертвите на неописуемия терор.

Във Варна такава траурна вечер /събрание/ се организира на 7 септември 1995 г. в Спортната зала в Двореца на спорта и културата, а на следващия ден, 8 септември 1995 г., ще се отслужи панихида в църква "Свети Никола" в 17 часа.

Нашата главна цел е с тези паметни събрания да напомним, че българската общественост тачи жертвите на комунистическия терор след 9 септември 1944 г. и уважава тяхната светла памет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩОГРАДСКИЯ КОМИТЕТ: П. Джамбазов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРИЕТ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24 - 25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.

Чл. 23 /1/ Между две национални конференции действа Постоянна конференция, която включва в състава си членовете на Националния съвет, председателите на общинските организации и всички народни представители, членове на ГОР.
/2/ Постоянната конференция се свиква по решение на Изпълнителния съвет.
/3/ Заседанията на Постоянната конференция са редовни, ако присъстват не по-малко от 1/2 от членовете на Националния съвет по чл. 19, ал. /1/ и не по-малко от 1/2 от председателите на общинските организации на ГОР.
/4/ Постоянната конференция може да взема решения по вътрешнополитически и международни проблеми, за сключване на съюзи и коалиции, приемане на предизборни платформи.
/5/ Постоянната конференция взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 24 /1/ Изпълнителният съвет на ГОР е в състав от 17 членове и се избира за срока на пълномощията на Националния съвет.
/2/ Изпълнителният съвет ръководи дейността на ГОР между заседанията на Националния съвет.
/3/ Изпълнителният съвет заседава най-малко веднъж месечно и се свиква от председателя или не по-малко от 1/2 от членовете му с писмена покана, изпратена най-малко 3 дни преди обявената дата на заседанието.
/4/ Заседанието е редовно, ако присъстват не по-малко от 1/2 от избраните членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.
/5/ В заседанията на Изпълнителния съвет има право да участва и председателят на Контролната комисия със съвещателен глас.

Чл. 25 /1/ Изпълнителният съвет изгражда комисии за организационно, методическо и експертно съдействие на организациите и клубовете на ГОР, както и други организационни структури по направления и дейности.
/2/ Ръководителите на комисии се утвърждават от Националния съвет. Те имат право да участват в работата на Изпълнителния съвет със съвещателен глас, ако не са негови членове.

Чл. 26. До избор на нов Изпълнителен съвет старият продължава да изпълнява функциите си.

Чл. 27. Изпълнителният съвет:
1. подготвя заседанията на Националния съвет;
2. води преговори за сключване на съюзи и коалиции, които се одобряват от Постоянната конференция по чл. 19;
3. приема решения, декларации, обръщения и др.;
4. създава помощни органи и определя техните членове;
5. издава препоръки за поделенията на ГОР по организационни, финансови и други проблеми.

Чл. 28 /1/ Председателят на ГОР се избира от всички регистрирани съгласно този устав членове на организацията.
/2/ Правилата и механизмът за избора по алинея 1 се приемат с решение на Националния съвет.

Чл. 29. Председателят на ГОР:
1. осъществява общото ръководство на ГОР и го представлява;
2. прави изявления, за което уведомява незабавно Изпълнителния съвет;
3. председателства заседанията на Националния съвет, Постоянната комисия и Изпълнителния съвет на ГОР.

Чл. 30 /1/ Заместник-председателите ръководят работата на ГОР по направления, определени от Националния съвет.

Чл. 31. Изпълнителният секретар на ГОР:
1. ръководи дейността на служителите на Националния съвет на ГОР и осъществява координационно-методическо ръководство на организациите на ГОР;
2. отговаря за архива и документацията на ГОР;
3. отговаря за организационното и кадрово състояние на ГОР;
4. трудовото правоотношение на изпълнителния секретар възниква от момента на избора му и се прекратява с избора на нов изпълнителен секретар.

Чл. 32 /1/ Контролната комисия на ГОР се избира от Националната конференция в състав от 11 членове и за срока между две национални конференции.
/2/ Контролната комисия на ГОР избира от своя състав председател и секретар.
/3/ Контролната комисия на ГОР се свиква на заседание от председателя или не по-малко от 1/2 от списъчния състав на членовете й.
/4/ Заседанията на Контролната комисия на ГОР са редовни, ако присъстват не по-малко от 6 от членовете й.
/5/ Контролната комисия на ГОР взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 33. Контролната комисия на ГОР:
1. контролира за спазването на Устава на ГОР;
2. проверява финансовото състояние на ГОР;
3. следи за воденето на отчетността и протоколите на Изпълнителния съвет, Националния съвет и помощните органи;
4. проверява за правилното съхранение на архива на ГОР;
5. отчита се за дейността си пред Националната конференция, а между две национални конференции и по искане на Националния съвет - пред него.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗБОРИ’95

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ N 18
София, 1 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на Българската комунистическа партия

Постъпила е молба за регистрация за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. от Българската комунистическа партия. Молбата е подписана от председателя на партията и е заведена в регистъра на ЦИК с N 7 от 29 август 1995 г.

Към молбата са приложени следните документи:
- удостоверение от Софийски градски съд от 29 август 1995 г. по гр.дело N 2809 по описа на съда за 1990 г. за вписване в регистъра на политическите партии на Партията на трудовия народ и за последващото й преименуване на Българска комунистическа партия;
- фотокопие от решение на Софийски градски съд от 26 септември 1990 г. по гр.дело N 2809 по описа на съда за 1990 г. за вписване на преименуването и други промени в партията;
- фотокопие от стр.8 на "Държавен вестник", бр.83 от 1990 г., в който е обнародвано съдебното решение за вписване на преименуването и другите промени в партията;
- образец от печата на партията;
- образец от подписа на председателя на Българската комунистическа партия.

Предвид гореизложеното и на основание чл.25, ал.1, т.3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. Българската комунистическа партия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 20
София, 4 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на партия Национална демокрация

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. от партия Национална демокрация.
Заявлението е подписано от председателя на партията и е заведено в регистъра на ЦИК с N 11 от 4 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
- фотокопие от решение на Софийски градски съд от 14 април 1992 г. по гр. дело N 6612 по описа на съда за 1992 г. за вписване на партия Национална демокрация в регистъра на политическите партии, заверено на 1 септември 1995 г.
- фотокопие от "Държавен вестник", бр.37 от 1992 г., в който е обнародвано съдебното решение за вписване на партията;
- образец от печата на партията;
- образец от подписа на председателя на партията.

Предвид гореизложеното и на основание чл.25, ал.1, т.3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. политическа партия Национална демокрация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 21
София, 31 август 1995 г.

ОТНОСНО: Назначаване на експертна група по въпросите на предизборната кампания, по реда за акредитиране на журналисти и др.

На основание чл.25, ал.1, т.2, ал.3 и във връзка с глава VII от ЗМИ Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

1. Създава към ЦИК на основание чл.25, ал.3 от ЗМИ експертна група по въпросите на предизборната кампания.

2. Партиите и коалициите, поставени в 37-о Народно събрание, да представят в срок до 20 септември 1995 г. в ЦИК имената на посочен от тях експерт за участие в създаваната експертна група.

3. В срок до 7 септември 1995 г. в ЦИК следва да се предостави списък за нарочна акредитация на журналисти за пресцентъра на комисията. С решение на ЦИК ще се определят броят и редът за достъп на акредитираните журналисти.

4. Възлага на работната комисия по медиите при ЦИК в срок до 7 септември 1995 г. да проведе среща с ръководствата на БНТ, БНР и БТА по въпроси, свързани с предизборната кампания.

5. Да се изиска информация от Комитета по пощите и далекосъобщенията кои са лицензираните частни радио- и телевизионни станции и кабелните телевизии, както и кои общини от територията на страната покрива всяка една от тях.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
06.09.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Цветанка Любомирова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!