6 септември 1994


София, 6 септември 1994 година
Брой 174 /1219/


София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗВАНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НА НАЦИОНАЛНИЯ ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ ЗА ЧЕСТВАНЕ НА 50 ГОДИНИ ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. Председател на комитета е проф. д-р Велко Вълканов, депутат на Българската социалистическа партия.


СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ!

Навършват се 50 години от Девети септември 1944 г. На този ден антифашистката борба на българския народ бе увенчана с успех и властта се пое от народнодемократичното правителство на Отечествения фронт под председателството на Кимон Георгиев /"Звено"/ с министри Добри Терпешев /БРП/, Никола Петков /БЗНС/, проф. Петко Стайнов /"Звено"/, Антон Югов /БРП/, проф. Станчо Чолаков /"Звено"/, д-р Минчо Нейчев /БРП/, полк. Дамян Велчев /"Звено"/, Димитър Нейков /Социалдемократическа партия/, Асен Павлов /БЗНС/, Ангел Держански /БЗНС/, Борис Бумбаров /БЗНС/, д-р Рачо Ангелов /БРП/, Григор Чешмеджиев /Социалдемократическа партия/, проф. Петко Стоянов /независим/ и Димо Казасов /независим/. Бе образувано и регентство в състав проф. Венелин Ганев, Цветко Бобошевски и проф. Тодор Павлов.

Деветосептемврийското въстание е връхна точка в десетилетните борби на трудовите хора за демокрация, справедливост и национално достойнство. Борбата на българския народ в името на програмата на Отечествения фронт е неразделна част от световната антифашистка коалиция начело със Съветския съюз, Англия и САЩ и от антифашистката съпротива на народите в Европа. В тази борба взеха участие и българските евреи, патриотичната част от турското население, арменци, цигани и др. Спасяването на 50 хиляди евреи от хитлеристките лагери на смъртта е заслуга на българския народ и получи международно признание.

Най-важна и непосредствена задача на властта след Девети септември бе участието на Българската армия във войната рамо до рамо с Червената армия за окончателния разгром на хитлеристка Германия. Това беше за българския народ наистина Отечествена война.

Деветосептемврийското въстание постави началото на ново, демократично развитие на България след многогодишна диктатура. Бе отменено фашисткото законодателство, бяха разтурени фашистките организации и институции. Възстановени бяха основните конституционни права и свободи. Пълно равноправие получиха жените и младежта, всички етнически групи. Бе прокламирана равнопоставеност на държавната, на частната и на кооперативната собственост. Със свободната волеизява на огромното мнозинство от народа и с подкрепата на всички политически партии - на власт и в опозиция - бе премахната монархията и България бе провъзгласена за република. През февруари 1947 г. бе сключен относително справедлив за страната ни мирен договор.

Девети септември е голям ден за България. Той е голям пример за национално единение в името на антифашизма, демокрацията и социалния напредък. Той беше зареден с чисти помисли и донесе много полезни неша. По-късните деформации и отклонения, нарушения на законността от подражателско и вносно естество, не могат да помрачат светлината на това събитие. Постиженията в духовното и в икономическото развитие на България през следващите години не бива да прикриват провалите, но и провалите не бива да обезценяват постиженията.

Девети септември дойде в името на социалната справедливост, за едно общество без мизерия, безработица и духовна деградация, за равенство на всички пред закона, за сигурност навсякъде и за всеки. Всичко това прави идеите на този голям наш ден живи и актуални днес!

Слава и признателност на загиналите в борбата против фашизма и в Отечествената война от 1944-1945 г.!

Да живее свободна и независима Република България в семейството на свободните и независими страни на Балканите, в Европа и в света!

София, 1 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ГРУПА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ И ОБЩЕСТВЕНИ ДЕЙЦИ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА ОТПРАВЕНАТА ПОКАНА ДО Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ДА БЪДЕ ПОЧЕТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЧЕСТВАНЕ НА 50-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОБЕДАТА НАД ФАШИЗМА В БЪЛГАРИЯ И В ЕВРОПА.


ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Две седмици преди да заминете за Словакия, ние се срещнахме с Вас като представители на Националния комитет за честване на 50-годишнината от победата над фашизма в България и в Европа, като Ви предложихме почетното председателство на този комитет. С това честването би придобило официално общонационален характер. Тогава между нас се състоя откровен разговор.

Вие си спомнихте, че на 9 септември 1944 г., като деветгодишен, сте били свидетел на искрения и спонтанен възторг, с който хората посрещаха новото време, изказахте уважението си към жертвите на фашизма, осъдихте злокобната роля на Кобургготската династия, съобщихте ни, че ще участвате в честването на Словашкото антифашистко въстание. Изразихте загрижеността си у нас да не се получи конфронтация, тъй като след 9 септември 1944 г. станаха недостойни неща - имаше лагери, убийства и т.н. Пожелахте да имате време да си помислите.

Пред Вас ние изтъкнахме някои съображения. Припомнихме, че в антифашистката борба, продължила няколко десетилетия, нашият народ даде десетки хиляди скъпи жертви. В нея участваха хора от всички слоеве на населението - мъже и жени, млади и стари, бедни и богати, хора с различни политически убеждения и различен народностен произход. Жертви антифашистите даваха до самия 9 септември 1944 г. Да си спомним разстрела на миньорите от рудник "Куциян" в Перник или убийството на Петър Топалов-Шмит край Майчин дом в София, или това на Методи Шатаров и др.

Победата на 9 септември 1944 г. бе логически завършек, връх на антифашистката борба и никой не може и не бива да прави опит да изтрие тая дата от историята на нашия народ. Това е невъзможно. Тя предотврати и възможността от преврат в България от най-яростните последователи на хитлерофашизма у нас, групирани около небезизвестния Александър Цанков и част от армейската върхушка. Ако това бе станало, то би определило съвсем друга нерадостна съдба на България. Дори съмнително би било нейното съществуване след края на Втората световна война.

Деветосептемврийската победа, в която наред с партизаните важно значение имаха и антифашистките патриотични сили в Българската армия, осигури реалното ни участие в края на Втората световна война на страната на войските на антихитлеристката коалиция, водена от Съветския съюз, Англия и САЩ. В резултат нашата антифашистка борба получи признание и формира оня актив, с който България се представи на Парижката мирна конференция. Тя получи мирен договор, гарантиращ нейната териториална цялост и възможността за мирно демократично развитие.

Ние изтъкнахме пред Вас необходимостта от един нов поглед и оценка на антифашисткото въстание на 9 септември 1944 г. Нужно е да се върнем към програмата на Отечествения фронт, към онези демократични идеи, съдържащи се в нея и които имат напълно съвременно звучене.

Ние сме изненадани, г-н президент, от Вашето изявление пред Българската национална телевизия, направено минути преди излитането Ви за Словакия. Вие си позволихте да принизите това истинско народно въстание до някакъв преврат, донесен на щиковете на една чужда армия. Та кое въстание в Европа можеше да успее без въоръжената намеса на организираната военна мощ на антихитлеристката коалиция. Нима кървавото потушаване на Словашкото въстание, на Варшавското въстание не е ясно доказателство за това. Нима Пражкото въстание и въстанието на антифашистките сили в Париж можеха да успеят без навременна намеса на военните сили на съюзниците от антихитлеристката коалиция. Нима ролята на Съветската армия не беше решаваща в Европа за победата над фашизма. Това с нищо не намалява подвига на борците антифашисти и в Полша и Чехословакия, и в Югославия, Унгария и Румъния, Франция, Белгия, и в самата Германия. Нищо не трябва да ни смущава да бъдем горди, че демократичните антифашистки сили у нас успяха на 9 септември 1944 г. да сложат край на един режим, пагубен за страната ни, и да я предпазят от страшен погром.

Вярно е, че нещата у нас няколко години след 9 септември 1944 г. се развиха по начин, който днес всички отричаме, че някои от преките участници като Никола Петков, Трайчо Костов станаха жертва, а други изстрадаха по лагери и затвори. Но това са други неща, които нямат нищо общо с идеалите на антифашистката борба, която се водеше не само за възстановяване на демократичните свободи, но и за една по-справедлива уредба на цялостния живот в страната ни. В името на тия идеали отдадоха живота си хиляди антифашисти, хора със силна вяра и жертвоготовност в името на едно щастливо бъдеще на нашия народ.

Ние сме разочаровани от Вашето изявление, г-н президент! За съжаление Вие не можахте да превъзмогнете Вашата политическа ограниченост и съвсем не допринасяте за премахването на конфронтацията в нашето общество. Девети септември е голяма дата в историята на нашия народ. Това бе повратният момент, в който България се нареди на страната на европейската и на световната антифашистка борба, довела до победата на 9 май 1945 г. Да се отрича значението на Деветосептемврийското народно антифашистко въстание и да се търси някаква друга дата /!?/ е най-малкото несериозно. България не трябва отново да изпада в изолация сред цивилизования свят, отново да се самооплюва и принизява, каквито случаи за съжаление има и по други поводи през последните години. Вероятно Вие сте почувствали това и при Вашето посещение в Словакия, където положихте цветя пред паметника на ония българи, които загинаха в Словашкото въстание. Как ще се чувствате на 9 септември у нас, г-н президент? Двойните стандарти не са достойно поведение за никого и още по-малко за един политик от Вашия ранг.

Вие пропускате и един личен шанс, г-н президент, да се покажете обединител на българската нация, а не да съдействате за нейното по-нататъшно разединение. В края на краищата историята ще каже своята тежка дума и ще  даде една справедлива оценка на събитията със съдбоносно значение и на дейците, участвали в тях.

София, 31 август 1994 г.


чл.-кор. Кръстю Горанов  
акад. Никола Попов  
акад. Георги Близнаков  
Богдан Глогински
генерал  о.з. Китан Русанов
ст.н.с. Марин Калонкин

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗВАНИЕ "ДА ПОЧЕТЕМ ПАМЕТТА НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА" НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПАМЕТНИК НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА.


Петдесет години ни делят от началото на един от най-мрачните и трагични периоди в историята на България - управлението на Българската комунистическа партия /БКП/, преименувала се днес в социалистическа. Чрез невиждана човеконенавист и терор с помощта на окупационната Червена армия беше наложена насилствено червената диктатура на "пролетариата". Хиляди са безследно изчезналите и избитите без съд и присъда. Хиляди са жертвите на "народния" съд. Десетки хиляди прекараха голяма част от живота си в лагери и затвори. Много от тях не се завърнаха. Чрез насилствената колективизация беше ограбено и унищожено българското село. Държавните граници бяха оградени с телени мрежи. Страната ни беше превърната в огромен концентрационен лагер, управляван от гоговци и газдовци.

Днес, когато всичко това е само кошмарен спомен от миналото, ние не искаме мъст. Знаем, че насилието ражда насилие. На България сега повече от всякога й трябват мир и спокойствие. На насилието ние противопоставяме демокрацията като единствена алтернатива. В това е нашата сила!

Но отказът от насилие не означава забрава на престъпленията и жертвите на комунизма!

Най-малкото, което можем да направим за тях, което сме длъжни да направим, е да съградим в столицата на България скромен паметник - параклис, където да можем да запалим свещ, да положим цвете и смирено да се помолим за душите им.

Споменът за тях трябва да остане жив, за да ни напомня, че злото е все още сред нас и отново надига глава.

До параклиса трябва да възстановим и разрушения от комунистите войнишки паметник на Шести полк, който също е една от жертвите на комунизма и е единствен пример в света за конщунство над паметта на воините, отдали живота си за Отечеството.

Ние се обръщаме към всички български граждани и към българите, живеещи извън майката Родина: Подкрепете инициативата ни. Нека с общи усилия съградим паметника на жертвите на комунизма в духа на старите български традиции - с дарения и доброволен труд.

Банковите сметки за даренията и имената на дарителите ще бъдат оповестени в средствата за информация.

Инициативният комитет ви кани и на упокойна молитва за душите на жертвите на комунизма и поставяне на паметен знак в парка на Националния дворец на културата /НДК/ в 17,00 часа на 9 септември 1994 г., в деня, в който беше сложено началото на червения фашизъм и на геноцида над българския народ. След това, в 17,30 ч., ще се присъединим към траурното шествие, организирано от Комитет "Съединение".

Онези от вас, които не могат да присъстват, молим по същото време да запалят свещ и да се помолят с нас. А тези, които са на път, да запалят фаровете на автомобилите си и да подадат звуков сигнал.

Нека в този ден бият камбаните на всички черкви и манастири, а на домовете си да поставим траурни символи и знамена.

Призоваваме и всички свещенослужители от всички вероизповедания, във всички селища на страната в този ден да се помолят и да поменат хилядите именни и безименни български граждани, които станаха жертва на една налудничава и човеконекавистна идеология.

Мир за душите на жертвите и палачите им!

Бог да пази България!

София, 1 септември 1994 г.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ: Стоян Груйчев, Богдана Карадочева, отец Анатолий Балачев, Мария Харбова, Жана Стоянович, Иван Стоянович, Петър Янъков, доц. д-р Найден Мирчев, Юлия Берберян, Александрина Пендачанска, Божо Шкодров, д-р Христо Димов, д-р Георги Велчев, Методи Спасов, Борис Кадийски, Георги Минчев, Ани Бакалова, Анани Явашев, д-р Даниела Сотирова, Петър Джорински, Андрей Велчев, Маргарита Пехливанова, Катя Филипова, Васил Бъчваров, Крум Калъчев, Мария Наследникова, Люба Манолова, Руслан Евл. Райчев, Борис Годжунов, Петър Георгиев, Блинка Лозанова, Александър Райков - граф Воронов, Александър Воронов, Ивайло Крайчовски, Васко Кръпката, Васил Делиев, Иван Лечев, Наталия Бонева, Иван Пендачански, Столичен координационен съвет на СДС, ОбКС, КС на СДС - Триадица.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ЧЕСТВАНЕТО НА 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА.


Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ изразява възмущението на всички комунисти в България от недостойното и с нищо неоправдано изказване на Желю Желев за историческата заслуга от победата на социалистическата революция на 9 септември 1944 г. С това изказване той оскверни светлата памет на всички народни синове и дъщери, убити от палачите на народа ни. Желю Желев всячески се мъчи да оправдае масовите убийства на монархофашистите в България. Той за сетен път доказа, че изпълнява чужди поръчки за оклеветяване и за отричане на героичното минало на нашия народ, а така също и положителното в строителството на социализма. За днешния батак в България най-много е виновен Желю Желев и неговите задокеански rocподари.

Без предварителното съгласие на Желю Желев Валентин Александров не би се осмелил и не би посмял да разгроми боеготовността на армията. С уволнението на 812 кадрови полковници и други офицери, за смяната на които няма добре подготвени офицери, Валентин Александров нанася удар на Българската армия, така както Атанас Семерджиев като министър на Министерството на вътрешните работи /МВР/ в угода на Желю Желев разгроми разузнавателните и контраразузнавателните органи, без които не може да се гарантира неприкосновеността и сигурността на страната ни.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия осъжда тази антинародна и предателска политика на Желю Желев, Валентин Александров и Атанас Семерджиев спрямо националната сигурност на България и изказва своето възмущение от техните антинационални действия.

Призоваваме Народното събрание да вземе спешни мерки и да отмени това решение на Валентин Александров.

София, 1 септември 1994 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЕТДНАДЕСЕТА/ "НОВИ ВРЕМЕНА, НОВА БЪЛГАРИЯ, НОВА БСП" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът ше бъде гласуван на референдум от 15 септември до 15 октомври 1994 г. от членовете на партията и от нейните симпатизанти.


ТРЕТА ЧАСТ
БСП - ПАРТИЯ НА ОБНОВЯВАЩИЯ СЕ ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ
РАЗШИРЯВАНЕ НА ИДЕЙНИЯ КРЪГОЗОР НА БСП

Една от основните характеристики на БСП като нов тип социалистическа партия се заключава в нейното изграждане като единна в политическо и в организационно отношение формация, с определен идеен облик, но без налагане за идейно единомислие. Всеки член и привърженик на БСП е свободен да има и да изразява различни философски, религиозни и естетически възгледи. Нас ни обединяват общите цели, общата политика и единната организация на партията. Това не значи че БСП е без идейна база, но тя не се затваря в рамките само на една философска доктрина, а е в границите на основните ценности на обновяващия се демократичен социализъм: мир, свобода, справедливост, солидарност, екологическа сигурност, ново качество на живота, нова хуманизация на обществото и реализация на всяка човешка индивидуалност.

По-нататъшното обновление на БСП е тясно свързано с разширяване на идейния кръгозор на партията. Това се налага от възникването на нови проблеми в развитието на съвременния свят, както и от вътрешното развитие на левите сили и идеи. Някои от тези проблеми са коренно различни от досегашните и дори безпрецедентни в историята на човечеството. Без да обнови своето идейно-теоретично мислене, БСП не може да посрещне новите предизвикателства.

Новите времена налагат цялостно преосмисляне на основополагащите теоретични, политически и организационни предпоставки, върху които през отминаващия XX век израстваха партиите на социализма. Същевременно сме изправени пред агресивната конюнктура на тотална критика срещу досегашната история на социализма, която си поставя за цел да дискредитира социализма изобщо, без да разграничи ценното и непригодното в опита и в теоретичните търсения от миналото.

Отговорността на съвременната лява мисъл, в частност на БСП, се изразява в способността й да се подложи изминатият път на критично преосмисляне. Но в тази критика трябва да избегнем неблаговидната роля на търговци с идеите, в които се въплъти надеждата за социално освобождение на човечеството.

Българската социалистическа партия не се отказва от своите марксистки корени. Ние високо ценим историческото наследство на Марксовото учение, което изигра голяма интелектуална и преобразуваща роля през XIX и XX век. Отчитаме, че и днес по целия свят методът и редица теоретични положения на марксизма продължават да имат своето реално въздействие върху съвременното обществознание. Стремим се да анализираме различните разклонение в развитието на марксизма, някои от които бяха подложени на необосновано отрицание Заедно с това отношението ни към марксизма днес е по-сложно и нееднозначно, отколкото през изминалите десетилетия. Ние запазваме потвърденото от живота и изоставяме остарялото и догматизираното.

Преди да отхвърлим онези теоретични обобщения и онзи практически опит, които са доказали своята несъстоятелност, трябва да отдадем дължимото на историята на социализма, включително и на социалистическото движение в България. Социализмът е неотделим от развитието на съвременния свят и на съвременна България. Въпреки всичките си грешки и неизбежни ограничения с цялата си историческа драма социалистическото движение изпълни една от задачите, конто си поставяше - то измени света. Социализмът не е само поредица от грешки, но и поредица от неоценими придобивки за хората. Така българските социалисти вече повече от сто години се борят за един по-справедлив свят. Свят, в който всеки гражданин е осигурен с работа, жилища, евтин транспорт, здравеопазване, образование, достъп до културата, сигурност. Ние виждаме своите грешки, осъждаме извращенията, но не се срамуваме от историческия си път.

БСП в навечерието на XXI век се нуждае както от най-ценното в идейната база на социализма през изминалия век и половина, така и от нови идеи, от по-богати теоретични основи на политическата си дейност. Днес БСП е отворена към всички прогресивни идеи и открития, създадени от съвременната наука.

БСП изгражда своята практическа политика във всички области на общественото развитие върху основата на научните постижения. По този начин тя гарантира съответствието на политиката си с водещите процеси и тенденции в света и съдейства България да не изостане от тях.

Идейната дискусия в БСП, както и в другите партии на съвременния социализъм, продължава. Тя трябва да се води открито, толерантно и другарски. Само в дискусията можем да постигнем истината за съвременното развитие на света. Времето и практиката ще проверят верността на едни или други постановки. Така БСП ще осигурява творческо развитие и обновление на своята теоретична и идейна база.


БСП - ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА, ЕВРОПЕЙСКАТА И СВЕТОВНАТА ЛЕВИЦА

Глобалните промени, залезът на двуполюсния геополитически модел на света, нарастващата нестабилност в част от нашия континент и особено на Балканите, вътрешните икономически, политически и социални проблеми в редица страни изискват осъзнаване на отговорностите и единодействие на левицата - както в национален, така и в регионален, европейски и световен план.

Левите сили в България днес са изправени пред големи отговорности и предизвикателства. Съзнанието за нашата обща отговорност би трябвало да ни тласка не към подхранване на разединението и дори на противоборството сред левите сили в България, а напротив - трябва да ни мотивира да действаме в духа на очертаващото се значително сближаване както сред европейската левица, така и сред по-широките демократични сили в борбата им за мир, демокрация и справедливост. Нужно е да засилваме волята и способността за разбирателство и за намиране на общи решения на тежките обществени проблеми, за да може българската левица да застане с лице към перспективата за лява алтернатива в управлението и модернизирането на страната.

Колкото и сложни, противоречиви и исторически обременени да са идейните, политическите и практическите взаимоотношения в българската левица, тя трябва да отговори на предизвикателството за избистряне на своята идентичност и за постигане на взаимодействие. Водещо тук е общото в алтернативата, предлагана както от традиционните социалистически, социалдемократически, земеделски и други партии и движения, така и от новите екологически, правозащитни, граждански, кооперативни, женски, младежки, патриотични и други организации и движения.

Българската социалистическа партия е най-голямата и политически най-влиятелната лява сила в страната. Но ние не претендираме за монопол върху левицата и левите идеи. Българската социалистическа партия има своите проекти за решаване на острите проблеми, пред които е изправена страната, и е готова за конструктивен и равноправен диалог на първо място с другите леви сили в България, както и с всички демократични, политически и обществени организации. Провеждането на Кръглата маса през 1990 г. и приемането на новата Конституция през 1991 I. показват, че такъв диалог и фактическо сътрудничество са не само възможни, но и продуктивни.

Нашето желание за диалог и единодействие с другите леви сили в страната е искрено и добронамерено. То не е конюнктурно. Бихме искали обаче да подчертаем ясно, че само нашето желание не е достатъчно за изграждане на силна лява алтернатива за България. Всяка лява политическа сила в страната трябва да извърви своята част от пътя към единството на българската левица.

Лявата алтернатива е обществено и политическо дело с историческо за страната ни значение. Тя може да се осъществи само ако търпеливо се изгради политически и социален фундамент, създаващ предпоставки за солидни нови форми на единодействие.

Това е политика за изграждане на единодействие, способно да издържи на продължителни и тежки изпитания, продукт на дълга и мъчителна икономическа, политическа, социална и духовна криза на българското общество. Не е достатъчно просто да се "сглоби" някакво управляващо мнозинство, защото днес България има нужда от лява алтернатива, която да стане носител на ново схващане за икономическите реформи, за разширяване на политическата демокрация, за гъвкави и отговорни социални мерки. Естествено, това може да стане единствено по пътя и с методите на реформите, чрез един прагматичен реформизъм, който да внесе реални промени в икономическите и политическите отношения в страната.

Това, което според нас заслужава водещо внимание, е съответствието между ценности и програми. Програмите трябва да се основават на реални и автентични ценности, а ценностите без прагматични програми не могат да бъдат осъществени.

Нашата позиция е ясна - ние отдаваме приоритет на практическите програми и именно на тази прагматична основа целим единството на левицата. С този дух ние призоваваме социалдемократите и другите леви сили заедно да изработим и да реализираме лявата алтернатива в развитието на страната днес.

Особено важно за нас е обръщението ни към съвременната българска социалдемокрация. Нас не ни разделят нито целите, нито ценностите. Напротив, социалистическата перспектива ни обединява или, по-точно казано, трябва да ни обедини. От страна на БСП няма принципни пречки, тъй като нашият избор е в полза на демократичния социализъм. Това, което трябва да се постараем взаимно да преодолеем, са рецидивите на противопоставяне, недоверие и нелоялност.

Не е нужно да тръгнем от някакво организационно единство, за да стигнем до единодействието в името на лявата алтернатива. Вероятно ще бъде по-лесно да тръгнем от лявата алтернатива, за да направим по-нататъшни стъпки към целостта на социалистическото движение в България в неговото многообразие.

Истинският проблем на силите, които се ориентират към демократичния социализъм, е не толкова изборната конкуренция, колкото принципната връзка между непосредствените политически задачи, програмните цели, моралната и културната същност и самата перспектива на социализма в страната ни. Този проблем може да намери своето решение единствено чрез добронамерено и конструктивно обсъждане.

Българската социалистическа партия е органична част от демократичната европейска и световна левица. За това говорят не само нейният произход и традициите й, но и същността на извършваните през последните години дълбоки промени в нея. БСП възприе Декларацията за принципите на Социалистическия интернационал и обяви в програмните си документи демократичния социализъм за своя най-синтезирана идейна и политическа характеристика. Общите принципи и ценностите на демократичния социализъм намират конкретно приложение в стратегията на БСП за мирен преход на България към демокрация и социално пазарно стопанство. Политиката на социалистическата партия за диалог, взаимодействие с всички демократични сили и национално съгласие е в духа на европейските стандарти за цивилизовано и конструктивно политическо поведение. БСП открито заявява привързаността си към европеизацията на политическия живот и външната политика на страната, към усилията за интегрирането на България в европейските структури, в които страната ни да бъде пълноправен и пълноценен участник.

Изключително значение за пълноценното интегриране на БСП в европейската левица има нейното идейно-теоретическо виждане за необходимостта от сътрудничество на европейските леви сили пред лицето на новите предизвикателства. Социализмът на XXI век не може да бъде разбиран като формула за прогреса и благосъстоянието единствено на най-богатите и привилегировани нации на планетата. Ето защо БСП застава зад разбирането, че европейската и световната левица трябва с всички сили да се стремят към създаване на международни условия за развитие на ефективна политика на солидарност и установяване на ново равновесие в днешните асиметрични и в много отношения несправедлизи международни икономически и политически порядки.

Идеята за наличие на някакви "гета" или "оазиси", в които се поставят цели нации или региони, е несъвместима с коренните принципи на съвременния социализъм. Днес главният въпрос е как европейската левица - и БСП като органична нейна част - ще може ефективно да работи за разгръщането на необходимата международна политика на солидарност, присъща на социализма.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА ФОНДАЦИЯ "ПИРИН", ПРИЕТ НА 20 НОЕМВРИ 1993 Г. В БАНСКО.


Целите на фондацията, финансите и имуществото, устройството и изпълнението, начинът на представляване и специалните правила, въз основа на които тя ще осъществява своята дейност, са както следва:


РАЗДЕЛ I
НАИМЕНОВАНИЕ, СЕДАЛИЩЕ И СРОК

Чл.1. Фондацията носи наименованието "Пирин" и придобива качеството на юридическо лице с вписването й в регистъра на съда.

Чл.2. Седалището на фондацията е София, ул. "Граф Игнатиев", 10-А, ет. IV, стая 409.

Чл.3. Името, седалището и адресът на фондацията се поставят върху всички документи и издания, които изхрждат от нея.

Чл.4. Фондацията не е ограничена със срок.


РАЗДЕЛ II
ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТ

Чл.5. Целите на фондацията са:

ал.1. Събиране, систематизиране и анализ на съществуващата информация от геолого-географски, климатични, екологични, социално-икономически, етнографски, културологически и др. изследвания и проучвания на региона и полагане на основите на Информационна банка за Пиринския край.

ал.2. Издирване на учени, специалисти и експерти, участвали в изследванията на региона, и създаване на разширена консултантска група, която ще бъде използвана при разработването на:
- Програма за опазване на защитените територии в региона. - Националния парк Пирин и резерватите в него, на екосистемите в буферната зона, на природните паметници в населените места.
- Анализ на инфраструктурата на селищата от региона и специално на центровете на общините, на специфичните и традиционни дейности, както и на благоприятните тенденции, които биха могли да обезпечат просперитет на същите.
- Цялостно картиране на културните паметници: археологически находища, архитектурно-исторически паметници и др.
- Събиране на литературни издания, посветени на Пиринския край, фолклорни записи и други реализации в изобразителното, музикалното и киноизкуството.
- Проучване на регионалните взаимоотношения между селищата от пограничните райони на България и Гърция, както и на възможностите за развитие на търговско-икономически, административен, туристически и културен обмен.
- Подпомагане на селищните институции на властта при разработването на програми за екозащитна, стопанска и културна дейност.

ал.3. Получаване, осигуряване и управляване на средства, имоти и доходи от тях, които могат да бъдат използвани и изразходвани за проучвания и разпространение на знания в областта на екозащитната, екологосъобразна стопанска дейност, културоведска дейност, експертизи, издаване на печатни материали за Пиринския край.

ал.4. Извършване, организиране и финансиране, самостоятелно или съвместно с други лица, на всяка друга дейност или на отделни действия, необходими или полезни за осъществяването на посочените в този устав цели.

Дейността на фондацията и изразходването на средствата не могат да бъдат обвързани с политически цели, ангажиращи фондацията в предизборни кампании или във воденето на пропаганда и агитация в полза на политически партии.


РАЗДЕЛ III
ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ИМУЩЕСТВО

Чл.6. Финансовите средства на фондацията се набират както следва: от дарения, помощи, завещания и наследства, предоставени от български и чуждестранни физически и юридически лица и организации със стопанска или идеална цел, от българската държава, от други държави, междуправителствени и неправителствени организации, от български, чужди или международни фондове или фондации, от други приходи и постъпления, осъществявани съгласно установения от закона ред.

Чл.7. Имуществото на фондацията се образува от правото на собственост върху недвижими имоти, непарични вноски, дарения и завещания от български и чуждестранни физически и юридически лица и организации, от приходи от имуществото на фондацията, от книжа, дялово участие в сдружения, права върху интелектуална и стопанска собственост, от права върху акции и вземания и от други имуществени права.

Чл.8. Всички направени дарения се вписват в специална книга за даренията.

Български и чуждестранни дарители могат безусловно или под условие да правят дарения в полза на фондацията в съответствие с нейните цели.

Чл.9. Имуществото на фондацията се влага в: недвижими имоти, банкови депозити, ценни книжа, права върху дялови вноски, права върху интелектуална и стопанска собственост и по друг подходящ начин, по решение на Съвета на фондацията.

Чл.10. За осъществяване на целите си фондацията може да формира фондове, които ще се използват изключително за целите на фондацията, да открива банкови сметки за нуждите си, да прави дарения, да предоставя стипендии и друга финансова помощ, съобразена с целите й, да участва в обществени организации и дружества заедно с местни и чуждестранни лица.

Чл.11. Фондацията не може да формира, разпределя и изплаща печалба на своите членове или други лица под каквато и да е форма.


РАЗДЕЛ IV
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл.12. Органите на управлението на фондацията са: Съвет на фондацията, президент на фондацията, изпълнителен директор и Контролен съвет.

Чл.13. По решение на фондацията могат да бъдат образувани помощни органи: експертни съвети, комисии и др. в зависимост от потребностите на фондацията.

Чл.14. Всеки член на органите на управление може да подаде оставка, като подаде писмено предизвестие най-малко един месец преди това, отправено до президента.

Чл.15. Съветът на фондацията се състои от учредителите й. При напускане на някой от тях се избира нов с обикновено мнозинство.

Чл.16. Член на Съвета на фондацията може да бъде всяко физическо лице, което приема целите на фондацията и работи за тяхното осъществяване.

Чл.17. Броят на членовете на Съвета на фондацията може да бъде променен с решение на същия, взето с квалифицирано мнозинство.

Чл.18. Правомощията на Съвета на фондацията и начинът на вземане на решенията се уреждат с правилник.

Чл.19. Президентът на фондацията има следните правомощия: назначава и освобождава изпълнителния директор на фондацията, председателства заседанията на Съвета на фондацията, управлява дейността на фондацията и нейното имущество, взема необходимите решения в рамките на настоящия устав между заседанията на Съвета на фондацията, изпълнява представителни функции.

Чл.20. Изпълнителният директор на фондацията има следните правомощия: организира и ръководи дейността на фондацията, назначава служители и упълномощава представители на фондацията, определя задълженията и възнагражденията на служителите, както и всички други задължения, делегирани му от президента.

Чл.21. Контролният съвет на фондацията има следните правомощия: следи за спазването на устава, за опазване на имуществото на фондацията, извършва ежегодно финансови и делови проверки и дава отчет пред Съвета на фондацията. В Контролния съвет не могат да се включват лица, които са заемали или заемат материално-отчетна длъжност във фондацията.


РАЗДЕЛ V
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл.22. Фондацията се представлява от президента й. Той може да упълномощава и други лица за извършването на определени дейности, с изрично пълномощно.


РАЗДЕЛ VI
ИЗМЕНЕНИЕ НА УСТАВА. ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл.23. Съветът на фондацията може да прави промени на устава с квалифицирано мнозинство, да взема решение за прекратяване на фондацията и за ликвидация на имуществото й.

Чл.24. В случай на прекратяване съществуването на фондацията и ликвидация на цялото й имущество същото се предоставя безвъзмездно на друго юридическо лице по решение на Съвета на фондацията.


РАЗДЕЛ VII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.25. Президентът на фондацията да предприеме необходимите действия за вписване на фондацията в регистрите на Софийския градски съд.

Чл.26. Фондацията си изработва печат с надпис: Фондация "Пирин", в средата с емблема, определена от Съвета на фондацията.

/Пресслужба "Куриер"/


16:45:00
06.09.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!