София, 5 май 1993 година
        Брой 86 /873/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ХРИСТИЯНСКО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ ПО ПОВОД НА УЧАСТИЕТО МУ В СЪЗДАВАНЕТО НА ЛИБЕРАЛНО-КОНСЕРВАТИВЕН СЪЮЗ.

Християнско женско движение /ХЖД/ е член на Парламентарния съюз за социална демокрация /ПССД/ на базата на предизборно споразумение с БСП и още седем партии и движения от август 1991 година. Християнското женско движение има парламентарен представител в тридесет и шестото Народно събрание на Република България в резултат от това предизборно споразумение. Поетите от нашата партия политически ангажименти са действащи и не са приключили.

ХЖД е партия на жените в България, която се опира на християнската нравственост и общочовешките ценности. Поради своя характер ХЖД може да участва в политически образувания само като политически съюзник, не може да се слива или влива в друга или други политически партии.

Ние смятаме, че демокрация без гражданско общество е невъзможна. Развитието на гражданското общество според нас изостава поради липсата на ясно съзнание какво представлява дясното политическо мислене. Основна истина в нашите съждения е, че правилно избраната дясна политика гарантира социалната държава.

В тази връзка ХЖД е готово да работи чрез своите организации по места и на ниво национално ръководство за създаване на дясно политическо мислене с онези политически сили, които поставят на първо място българския национален капитал, правилната демографска политика, защитата на Българската православна църква и християнската ценностна система.

Пловдив, 3 май 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Миленова, народен представител

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В ПЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /1-2 МАЙ 1993 Г., СОФИЯ/.

Драги съидейници,

През месец май се навършват две години от началото на разцеплението на социалдемократите в България. Причината за това печално събитие беше неразбирателството по един тактически въпрос и липсата на политически опит. Социалдемократическото движение позволи на емоциите да вземат връх над трезвата преценка и здравия разум. Нетърпимостта към чуждото мнение доведе до взаимно ожесточение и размяна на думи, за повечето от които днес сигурно съжаляваме.

Ние тръгнахме по два различни пътя. Българската социалдемократическа партия /БСДП/ отстояваше конституционализма и остана сериозна центристка алтернатива в България. БСДП изнесе на гърба си изборите през 1990 г., а Социалдемократическата партия /СДП/ осигури изборите на Съюза на демократичните сили /СДС/ през 1991 г., но това не намери адекватно отражение при структурирането на новия парламент.

Днес, две години по-късно, социалдемократите могат с ръка на сърцето да признаят, че няма какво да делят. Необходимостта от влиятелно социалдемократическо присъствие в българското политическо пространство е повече от крещяща. Ударил е часът социалдемократите да си подадат ръка независимо от различията във вижданията им. Нещата, които ни сближават, са много повече.

Нека да бъдем мъдри и да си сътрудничим в борбата с политическите крайности и най-вече в противопоставянето срещу надигащите се авторитарни тенденции отляво и отдясно.

София, 2 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ГОЛЕМИТЕ ИЗЮЗИИ" /ЧАСТ ТРЕТА "ДЕМОКРАЦИЯТА - ТАЗИ БЪБРИВА СВРАКА"/ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЕВРОПА СЛЕД 1989 ГОДИНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР ПОПОВ.

Принципът на разделение на властите? Общественият договор? Декларацията на правата? Монтескьо, Русо, Джеферсън? Вятър работа!

"Демокрацията" като инструмент на руската комунистическа империя беше добре смазаната машинка за голямото говорене. Тя беше изпращана като колетна пратка във васалните страни, за да предава братски опит чрез "академични" издания, наръчници на агитатора и зловещи шарлатани от рода на Андрей Януаревич Вишински и Трофим Денисович Лисенко. С подобни имена се създаваха школи от бъдещи "светила" на марксистката наука и мракобеси на комунистическото управление.

А спомняте ли си летучките, петминутките, оперативките, съвещанията, заседанията, пленумите, конгресите? Цялата тази ръждясала, скърцаща, тракаща отвратителна машинария на имперската система, която трябваше да ни държи под око. Да ни приобщава, да ни съветва, да ни поучава, да ни превъзпитава, да ни унищожава като индивиди и като личности, за да ни възвеличава като колектив, като класа, като прогресивно човечество.

Кой идиот би се наел да докаже, че се е изградил като личност и проявил като гражданин в империята на Сталин, на Хрушчов, на Брежнев? Такива се запуфичваха като празна цигарена кутия в боклукчийската кофа на една имагинерна система от концентрационни лагери, наказателни затвори, наказателни отделения, килии за смъртници, единочки, карцери, психиатрични "болници”. Бяха мачкани, унижавани, оскърбявани, пребивани, удушавани, изгаряни, карани да лазят по едрорендосани дъски до оголване на костите им. Защото "Човек - това звучи гордо!" може да бъде казано само за едно абсурдно общество, в което няма капка човещина.

Народна демокрация, народна република, народен съд, народна милиция, народен театър, народна опера, народен цирк. Това прилагателно народна и народен сякаш трябваше да убеди някои отсреща, че тяхната демокрация е фалшива, защото народът отсъствал.

Идеолозите на империята нямаха илюзии за същността на системата, която бяха изградили. Нито илюзии за това, че тези отсреща ще им повярват на брътвежите. Механизмът беше не само прост, той беше просташки. Трябваше да се насажда непрекъснато страх и зависимост на хората от държавата-партия и от партията-държава. А тя именно беше това необозримо чудовище, чийто ум управляваше от Кремъл със същите средновековни средства, както Романовците. Само за година-две Сталин изтрови всичките си васали в Източна Европа - от Полша до България, и ги смени с нови. Спаси се само Тито.

Репресивната машина на НКВД и на КГБ беше така всеобхватна и толкова смразяваща, че на местните комунистически вождове и през ум не им минаваше да желаят за себе си друга роля освен тази на послушни и доволни от съдбата надзиратели на собствения си народ.

Механизмът на имперската подчиненост, освен страха и зависимостта от държавата-партия и от партията-държава, включваше и цяла скала, или стълбица, от стотици привилегии, в които буквално се оплиташе цялото общество. От разпределителните карти за дрехи и обувки до достъпа в специалните магазини, от "радостта" да живееш в панелен бокс до заслугата да се разположиш в неколкостотин квадрата масивен дворец и да бъдеш на специално снабдяване, разрешено "отгоре". Ето го моралното изгниване на обществото!

И ако си представим държавата, наложена ни на девети септември 1944 г. от червените империалисти, като една дълга, дълга трапеза, то всеки от нас, живял в това шутовско общество, е гледал да намери своето местенце и да се възползва по някакъв начин от системата. В центъра около първия - най-заслужилите, и т.н. през "инициативната" интелигенция до опърления от слънцето текезесар. Хората разбраха твърде бързо, че не умът, трудолюбието и достойнството са определящите за доброто местенце, а покорството, приспособимостта и готовността да се освободиш от излишни скрупули, насаждани през столетията от религиите и от възвишени пантеисти. По този начин в кривото огледало на системата добродетелите се превърнаха в недостатъци, а предпочитаното поведение за човека стана онова, което се приемаше в миналото за позорно. Може би именно тези мотивации предопределиха в крайна сметка и гибелта на империята. Още с раждането си тя беше възникнала като една инертна система, обречена като валяка да мачка, но да изостава непрекъснато и все по-непоправимо във века на космическите скорости.

И когато дойде развръзката, когато настъпи краят на империята, оказа се, че обществото ни си беше загубило /или може би забравило?!/ личностите и гражданите. А демокрация без личности и без граждани може да бъде само народната демокрация.

Пред очите ни рухна една, с извинение казано, ценностна система. Тя беше сглобена с критериите на отдавна останали в историята епохи. Но за жалост ние живяхме десетилетия именно в тази система и в онези епохи. Наистина живяхме редом до другата, до истинската система, но само редом. Нравите ни бяха други.

Обществото ни пристъпи в реалния свят на свободата с поривите на любовта и на омразата. То търсеше своите герои и ги "намери". Но във времена на големи, столетни разминавания първи се появиха мимовете. Жестът и маската изтикаха напред парвенютата, властогонците и подставените. А след тях с челичени лакти и с гумена съвест си пробиха път кресльовците и некадърниците. Така любовта си отиде, но остана омразата. Живеехме сякаш в нова, а всъщност си беше старата до болка позната среда. Появи се тамбуевщината и пусна метастазите си. Обществото ни се оказа по-податливо на сензацията, отколкото на съзиданието. Демокрацията, за която толкова мечтаехме, без да знаем какво всъщност е, вече страшно заприличваше на бъбрива сврака, която до втръсване кряска думичките от оня вестник: "Ние пак сме тук!".

А демокрацията, която няма да дойде сама без нас при нас, е устоявала през хилядолетията като форма и съдържание на самоуправляващата се човешка общност, защото се мотивира от прости и ясни принципи. Между тях на първо място бих поставил ТЪРПИМОСТТА, ОТГОВОРНОСТТА И ПРЕДПРИЕМЧИВОСТТА.

Ще завърша с една интересна мисъл от една нестандартна книга: "Голямата промяна ще дойде, когато се сменят персонажите, а не гледните им точки."

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ПО ПОВОД НА ЧЕСТВАНЕТО НА 6-ТИ МАЙ - ДЕНЯ НА ХРАБРОСТТА. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

БЪЛГАРКИ И БЪЛГАРИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,

Възстановяването на демократичните ценности в страната възстанови и празника на българският воин-победоносец - ДЕНЯ НА ХРАБРОСТТА - 6-ти май, ден за почит и уважение към българската армия, защитница и единствен гарант на суверенитета и териториалната цялост на Родината ни, ден на почит, уважение и признателност към цялото българско войнство.

Длъжни сме да напомним, че за въстановяването на този празник със старинен военен ритуал - тържествения парад, ОСНОВНА заслуга има Съюзът за военноинвалидите и пострадалите от войните и в мирно време воини, изпълнявали своя конституционен дълг /чл.59, ал.1 от конституцията/. Този ден без прекъсване се празнува под една или друга форма от 1915 г. /от създаването на съюза/ та до наши дни като негов официален патронен празник от членовете ни. На този ден по традиция се отдава почит и уважение и към тези българи, които в бран или в подготовка за нея, са загинали, получили увреждания и са останали военноинвалиди, а така също и към тези, които носят загубата и тежестите по своите близки - вдовиците, сираците и семействата им.

Празникът бе възстановен през 1991 г. по инициатива на нашия съюз, Българска офицерска легия "Раковски" и Военноисторическия музей към Министерството на отбраната.

Нека на този ден, като един светъл християнски празник и стародавнашна воинска традиция, бъдем единни в почитта си, уважението и признателността към българските воини, военноинвалиди и пострадалите за и в името на нашата Родина.

Нека на този ден, за доброто и благоденствието на Родината ни, се обединим под родния трибагреник, който ни е водил към много победи и само чрез който може да превъзмогнем тежкото положение, в което се намираме.

Нека се вслушаме в 80-годишния девиз на съюза ни "ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ", за да можем на този ден да издигнем един единен девиз, така необходим и нужен за Отечеството ни, "БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!".

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /В. Анчев/

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЯРВАЩИТЕ МЮСЮЛМАНИ ОТ С. КОЧАН, ОБЩИНА САТОВЧА, ПО ПОВОД НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВМРО "ЧЕЧ" ЗА ТУРЦИЗИРАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ТОЗИ РАЙОН.

С голяма изненада и възмущение посрещнахме Декларацията на ВМРО "Чеч", в която се твърди за "натиск, турцизиране, разиграване на коня, противонационални интереси", като за това се спрягат имената на ходжата в с. Кочан и ексдепутата Шакир Поюков.

Ние, варващите мюслюмани от с. Кочан, твърдо се противопоставяме на такава констатация и заявяваме, че насилия и натиск върху населението за възстановяване на имената си няма.

Насилия и натиск, уволнения от работа, затвори, опожаряване на села, убийства имаше през времето, когато в "Чеча" действяше ВМРО, след него и по време на тоталитарния режим на комунистическото управление, особено през седемдесетте години, когато по насилствен начин бяха сменени турско-арабските имена на мюслюманите в с. Кочан и в целия "Чеч". Когато по най-жесток начин комунистическите каменотрошачи се подиграха с паметта на мъртвите и чупиха надгробните камъни, когато насилствено ни бяха наложени християнските ритуали при погребения и бяха забранени мюслюманските обреди и ритуали, съборени джамиите.

Независимо от това как ни наричате: българи, мохамедани, българи-мюслюмани, помаци, дори и македонци, ние заявяваме, че сме една реалност, ние сме факт и вие сте длъжни да ни приемате такива, каквито сме.

Ние най-добре знаем своя произход и други имена и решения няма да позволим да ни бъдат налагани.

Това го изисква Конституцията на Република България, Международното право и договорености по малцинствените проблеми, където категорично се изисква спазването на свободно изповядване на своята религия, език и култура, без да бъдат подлагани на асимилация.

Ние сме горди, че в с. Кочан всички жители са мюслюмани, това го показа последното преброяване.

Ние се ръководим единствено от законите на шериата и основния закон в Република България - Конституцията.

Ние смятаме, че мюслюманската религия, обслужваща мюслюмани, не противоречи на законите в нашата Родина - България. Ние, мюслюманите, не ги делим на сини и червени, бели и зелени. Джамията е храм за молитви и в нея се молят и комунисти, и седесари, и земеделци, и депесари. Партии и движения ще се образуват и ще се разпускат, но религията остава вечно да служи на хората.

Ние твърдо се противопоставяме на "изпитаните методи на ВМРО". Още помним техните методи, когато бяха изгорени села и джамии в "Чеча" и избити стотици хора. Ние също заявяваме, че не сме си "разигравали коня", но те циркулират с колата на ВМРО по селата на "Чеча" и са източник на етническо напрежение. Ние не се учудваме от действията на ВМРО в общината и в местното дружество в с. Кочан, тъй като те са бивши възродители-комунисти с неосъществени амбиции.

Напрежение, ако въобще е имало такова, способства и разпореждането на Областния съвет в Софийска област за заплащане по 50 лв. за възстановяване на името, след като законът предвижда безплатна процедура.

Според нас емисарите от ВМРО със своите крайно националистически настроения създават етническа омраза и вървят против интересите на трудолюбивото мюслюманско население в общината и в селото ни и дестабилизират обстановката. Място в България има и за мюслюмани, и за християни. Ние сме убедени, че всичко ще си дойде на местата.

Бъдете сигурни, господа бивши комунисти-възродители, че вие вървите против интересите на България и че ние, мюслюманите от с. Кочан, ще отстояваме своите права и задължения и няма да позволим повече да си играете с нашата религия и съдба, защото това го изисква и нашата мюслюманска религия.

Нека всевишният Аллах даде повече разум на всички, за да работят за доброто на нашата Родина - Република България.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВАТА НА СИНДИКАТА НА НЕФТОХИМИЦИТЕ И НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ В "НЕФТОХИМ" АД - БУРГАС, ПО ПОВОД НА ДЕЙСТВИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РАБОТНИЧЕСКИЯ СВОБОДЕН СИНДИКАТ. Документът е адресиран до президента на Репубика България и до председателя на Народното събрание, председателя на Министерския съвет, министъра на промишлеността и средствата за масова информация.

Синдикалните ръководства на Синдиката на нефтохимиците при Конфедерацията на труда "Подкрепа" и Независимия синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България заявяваме, че всякакви преговори с представителите на Работническия свободен синдикат /РСС/ на всички нива са предателство спрямо интересите на страната и на работещите във фирма "Нефтохим" АД - Бургас.

Заявяваме, че няма да допуснем повече екстремистите на РСС да създават хаос, защото не може 10 души от 10 000-ия колектив да диктуват условия, които са в техен личен интерес и са против интересите на колектива на "Нефтохим" АД.

На този етап никой в "Нефтохим" АД не желае стачка и всеки, който се стреми да доказва обратното, има за цел да манипулира обществеността.

Бургас, 8 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ". Документът е приет на Учредително събрание на 10 август 1991 г. в София.

3. КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА
Конгресът е върховен орган на партията. Редовните конгреси се свикват на 4 години.
Извънредните конгреси на партията се свикват от председателя или по настояване на 1/3 от местните партийни организации.
Конгресът е редовен, ако присъстват 50% плюс 1 от избраните за него делегати.
Конгресът взима своите решения с обикновено мнозинство.
Решенията за изменения на Устава се взимат с мнозинство от 2/3 от делегатите на конгреса.
Делегатите за конгреса се избират по 1 от всяка местна партийна организация, а с партийни организации с повече от 50 членове, от един на всеки 50 членове.
Делегати по право са членовете на Националното ръководство, както и председателите на Областното ръководство на партията.
Конгресът организира, планира, насочва, ръководи и контролира дейността на партията.

3.1. Конгресът на партията избира НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО.
Националното ръководство се избира за срок от 4 години.
Националното ръководство се състои от: председател, отговорен секретар, касиер, седем членове, двама говорители.
Конгресът избира Контролен съвет от трима членове.

3.2. Националното ръководство на партията е постоянно действащ орган на партията.
Заседанията му са редовни, ако присъстват 50% плюс 1 от членовете му. Решенията се взимат с обикновено мнозинство. Националното ръководство организира, насочва, планира, ръководи и контролира дейността на партията между конгресите. Националното ръководство се отчита пред конгреса. Националното ръководство разглежда жалбите по раздел VII, т. 3 от устава, когато жалбата срещу решението за изключване е потвърдена от областното ръководство на партията.
Националното ръководство свиква редовните и извънредни конгреси на партията.
Членовете на националното ръководство могат да бъдат избирани най-много два мандата.

3.3. Контролната комисия, избрана от конгреса на партията, организира, насочва и контролира финансовата дейност на съюза. Тя се отчита пред конгреса.

IX. СРЕДСТВА

Средствата за съществуването и осъществяване дейността на ПСНБ се набират от членски внос, от печатни органи, дарения, субсидии и други такива.

X. ПЕЧАТЕН ОРГАН

Печатен орган на ПСНБ е вестник "Нова България", който се издава ежеседмично.

XІ. ПРАЗНИК

Празник на ПСНБ е 22 септември, в памет на обявяване на независимостта на България през 1908 година.

XII. ЕМБЛЕМА

Емблемата на ПСНБ е кръг, в него - коронован лъв на зелен фон. Девизът е: "ЛОЯЛНОСТ, НЕЗАВИСИМОСТ, ПРОСПЕРИТЕТ!" Около кръга - надпис: ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ".

XIII. ЗНАМЕ

Знамето на ПСНБ е зелено, с неговата емблема.

XIV. ПЕЧАТ

Печатът на ПСНБ е емблемата му.

XV. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Прекратяването на дейността на партията, независимо по какви причини, може да стане само по решение на извънреден конгрес с квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете.

/Пресслужба "Куриер”/

11:00:00    
05.05.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!