София, 5 март 1992 година
        Брой 45 (575)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 5 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА РАБОТАТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ПАРТИИ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ (СДС) И ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС).

Зелената партия с тревога констатира, че икономическата некадърност и външнополитическата некомпетентност на управляващата коалиция СДС - ДПС сега са надминати от техния сценарий за ерозиране на българската народност. В ход е въвеждането на турски език в държавните училища в райони, населени с българомохамедани, чийто майчин език не е турският, а българският. В същността си това е нов "възродителен процес" с антибългарска насоченост, който по зла ирония започва в дните, когато целият български народ чества Освобождението от турско робство. Явно предателството на националните интереси е част от необявената цена, която СДС плаща на ДПС за поддържане на крехкото мнозинство в парламента!

Зелената партия смята, че последният акт на грубо администриране в областта на човешките права е заплаха за процеса на демократизация, а оттук - и за консолидацията на българската нация, и за социалния мир. Затова настояваме Министерството на просветата да преразгледа своето решение, а министър Николай Василев да подаде оставка.

София, 2 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ "КОМУ Е НЕОБХОДИМ ОТНОВО ОБРАЗЪТ НА ВРАГА?" НА РЕГИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В СОФИЯ, ПО ПОВОД НА ПРИЗИВА НА 39-ИМАТА.

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

Тридесет и девет народни представители ви призоваха да излезете в защита на демокрацията от несъгласните с методите на тяхното управление. По стар болшевишки маниер към най-ретроградните сили в Българската социалистическа партия бяха пришити и социалдемократите в България. Срещу председателя на Българската социалдемократическа партия д-р Петър Дертлиев бяха отправени обвинения за антидържавна дейност.

Ние знаем добре кой днес заема ключовите места и затова не се учудваме, че за оправдание на некомпетентността ще се търси отново образът на врага. Затова, верни на своя принцип да се борим докрай с демагогията, се обръщаме към вас с желание да насочим вниманието ви върху фактите.

Месеци наред тридесет и деветимата се афишираха като най-изявени борци срещу съглашателството. Днес в тяхната декларация БСП като цяло вече е отпаднала от силите, борещи се за реставрация, а свободното място е попълнено от довчерашните съюзници. Тези хора, които днес се представят за Съюз на демократичните сили (СДС), дълго говореха за смяна на системата. Сега, когато властта е в ръцете им, се ограничаватсамо с псевдоструктурни промени и задоволяване на личностни амбиции.

Преди година БСДП издигна тезата за социално пазарно стопанство и за приватизация, в основата на която лежи принципът на справедливостта. Идеята да се даде шанс на обикновения човек посредством приватизационни бонове бе високомерно осмяна като популизъм. Четири месеца откакто действа новият парламент, още няма закон за приватизация, интересът на трудовия човек се заменя от частните интереси на определени хора, заинтересовани от бърза реституция.

Жителите на София подкрепиха на 13 октомври миналата година промяната. След голите популистки обещания сега те имат нови имена на улиците, нарастваща безработица и излъгани надежди, свързани с липсата на жилища. Забогатяха спекуланти и перачи на мръсни пари, а пенсионерите останаха в мрак и студ да броят стотинки за хляб и мляко.

Доста злъч се изля по адрес на новата Конституция. Тридесет и деветимата, пролежали седмица на сянка в центъра на София, без свян я цитират, когато им е удобно. Новородени демократи смятат, че най-лесно ще се утвърдят посредством посттоталитарни прийоми. Захвърлили вчера червеният партиен билет, те вече искат монопол върху истината. По този път тръгнаха и следдеветосептемврийските комунисти, които четиридесет и пет години оправдаваха своята некадърност с провокации и саботажи на външен и вътрешен враг.

Приятел на демокрацията може да бъде всеки, който на първо място признава правото на другия на лично мнение и не се смущава това мнение да бъде чуто. БСДП още след своето възстановяване заяви: "Ние ще управляваме с ума и таланта на целия български народ." Верни на този принцип ще бъдем винаги, защото тоталитаризмът не може да бъде ликвидиран с тоталитарни средства. Господата отдясно настръхваха от думата социален. Сега тихом прокарват социалдемократически идеи в своите изказвания. Нямаме нищо против някой да достигне сам до социалдемократическите ценности, но сме и винаги ще бъдем срещу демагогията, била тя червена или тъмносиня. Ние издигаме своя глас днес, защото на България в този тежък момент са необходи преди всичко честни хора.

София, 24 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "СТО ДНИ БЕЗСИЛИЕ И БЕЗПЪТИЦА (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА), ПОДГОТВЕН ОТ ГРУПАТА НА ГОВОРИТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ, С УЧАСТИЕТО НА ШИРОК КРЪГ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЕКСПЕРТИ.

6. Сигурността на българския гражданин е сериозно застрашена

През последните три месеца равнището на сигурност на живота на българските граждани непрекъснато намалява. Това се дължи преди всичко на стремително нарастващата престъпност, с която МВР очевидно не може да се справи.

В сравнение с 1990 г. криминалната престъпност в страната е нараснала близо 3 пъти, а стопанската - с около 5,5 на сто.

Особено тревожно е състоянието при така наречените "класически" криминални престъпления. За една година умишлените убийства са се увеличили от 238 на 429; изнасилванията - от 424 на 777; грабежите - от 1 257 на 4 148; кражбите на обществено имущество - от 32 600 на 93 894. Нарасна относителният дял на престъпленията, извършени от малолетни и непълнолетни, зачестиха нападенията над самотни стари хора, увеличи се броят на престъпните деяния, извършени от жени. Обществеността все по-често е шокирана от престъпления, извършени с особена жестокост и бруталност. Несигурност и страх се вселиха в душите на хората.

В същото време продължава да се задълбочава очерталата се през последните години тенденция към снижаване разкриваемостта на извършените криминални престъпления. През 1991 г. тя е едва 36,75 на сто, докато през 1990 г. е била 44,3 на сто, през 1989 - 63,5 на сто, а през 1986 г. - 81,4 на сто.

Всичко това не е просто следствие от тоталитарния режим. Причините за устойчивия характер на тези тенденции са в продължаващото пълно отрицание на всичко създадено в страната през последните 45 години, в игнорирането на установения правов ред, в откритото насърчаване и толериране от самия парламент и правителството на действия, нарушаващи Конституцията. Всичко това води до създаването на обстановка на правен нихилизъм, на незачитане на закона и неуважение към правозащитните и контролните органи. Немалко хора разбраха демокрацията като възможност за безнаказано извършване на противозаконни деяния.

В същото време органите на реда продължават да бъдат обект на несправедливи обвинения и политически натиск. Това води до силно понижаване на самочувствието на служителите, до снижаване на тонуса и желанието им за работа, до възприемане на пасивна, изчаквателна позиция. Нещо по-лошо - нестабилността на органите създава предпоставка за тяхното корумпиране, а това е едно от най-опасните явления в тези органи.

В създалата се обстановка на дезорганизация на стопанския живот и стихиен преход към пазарна икономика възниква силен вакуум в системата за противодействие на престъпността.

Изградената система за социална профилактика фактически престана да действа. По-голямата част от контролните органи бяха закрити, без да се прехвърлят техните функции на други инстанции.

В момента, когато започна подготовката за приватизация, държавният контрол се оказа изолиран и обществената собственост беше оставена без надеждна защита. Липсата на стабилно и пълно стопанско и данъчно законодателство, както и неясната регламентация на функциите на стопанската полиция в този период се отразиха негативно върху състоянието на стопанската престъпност и допринесоха в немалка степен за развихрянето на спекулата и контрабандата в страната.

Сто дни се оказаха недостатъчни, за да бъдат внесени приоритетно в Народното събрание жизненоважните за страната проекти на Закон за полицията, за устройството на съдебната власт, за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, пряко отнасящи се до борбата с престъпността.

Вместо тях новото правителство на СДС внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет едва през юли 1991 година. Една от основните цели на този законопроект е да се развържат ръцете на министъра за радикални структурни промени в МВР, които да му послужат като основание за по-нататъшно освобождаване на служители, "нелоялни" към новата управляваща партия.

Нестабилността на органите на МВР, задълбочавана от СДС и неговото правителство, на практика оставя развързани ръцете на престъпния свят и дава път на политически действия в системата на вътрешната сигурност. Ако прибавим към това и неспособността на правителството да осигури финансово нуждите на ведомството, можем да разберем нарастващата тревога на гражданите, критичното отношение на опозицията. Особено тревожно е нарастването на корупцията в държавните органи, включително в органите на реда, митническите служби и др.

Не по-малка тревога будят и редица решения на правителството и на новия министър на отбраната.

Парламентарният съюз за социална демокрация е на мнение, че новата ситуация в света, Европа, Балканите и в България коренно изменя досегашната ни практика по гарантиране на националната ни сигурност. В отсъствието на военен блок, в който сме членове, ние следва да готвим българската армия за много по-разнообразни и много по-сложни ситуации.

Това налага задължително приемане на концепция за националната сигурност и военна доктрина, осигурени от закони, чрез които да се гарантира в най-голяма възможна степен сигурността на България.

Междувременно в армията реално протичат промени, които стават все по-широкомащабни. Те водят до бързо нарастващи разходи, поставят под въпрос ежедневния учебен процес във войските и нерядко тяхната бойна готовност.

Посяга се със замах на съществуващите структури, а също и на военната ни промишленост. Парламентарният съюз за социална демокрация е за съхранение на военнопромишления ни потенциал. Само чрез съчетаването на нашите военнопроизводствени възможности със синхронизирани доставки от заводите на бившия Съветски съюз и от нови партньори от системата на НАТО можем да осъществим ефективна отбрана с достатъчни качества загарантиране на националната ни сигурност.

Ние смятаме, че военната реформа трябва да се извърши само въз основа на цялостна концепция за национална сигурност.

За съжаление "реформите" в Министерството на отбраната сега се правят "на тъмно", а обсъжданията все още само "предстоят". Досегашните действия на правителството и по-скоро на министъра на отбраната будят тревога с прибързаните кадрови промени, с назначаването на неподготвени в тази област отговорни служители, с висока степен на идеологизация. Това излишно повишава напрежението в армията и я отклонява от отговорните й задачи. Продължава да безпокои очевидното смесване на два напълно различни проблема - политическите гаранции за нашата сигурност и гаранциите, които може да ни даде българската войска.

7. Кризата в духовната сфера унищожава културния потенциал на България

Икономическата криза се отразява особено болезнено върху интелектуалния труд. Интелигенцията на България е сред най-беззащитните и лесноуязвими социални групи. Действията на новото правителство показват, че то не иска и не може да се занимава с реалните проблеми на образованието, културата, науката.

За изтеклите сто дни Министерският съвет не е приел нито едно решение, което да стимулира качествени промени в духовната сфера. Мерките на министрите и другите ръководни органи са хаотични и често пъти - противоречиви. Липсва каквато и да е законодателна инициатива. В същото време конкретните действия, продиктувани от политически, користни или лични интереси, задълбочават и умножават съществуващите трудности.

Наложеното в противоречие с Конституцията и законите изучаване на турски език е безпрецедентен случай в историята на България. Правителството обръща гръб на ширещия се натиск за денационализация на българите мохамедани и други етнически и социални групи.

Не бе направено нищо и за изпълнение на декларираното пожелание за "издигане на авторитета на университетския преподавател и учителя като творческа личност с висок жизнен стандарт и достойно обществено положение". Учителите и преподавателите във ВУЗ не получиха на практика нищо, освен засилена социална несигурност и влошаване на материалното си положение.

Особено тежко се отразиха необмислените структурни промени в училищата. Те доведоха до съкращения, утежняване положението на директорите и създадоха допълнителни трудности за водене на учебния процес.

Обещанието за "стабилно финансиране на образованието" след тримесечното управление на СДС се превърна в реално съкращаване на средствата, отпускани за тази цел. Все по-тежко става материалното положение на студентите и стипендиантите, разходите за образование на децата стават непосилни за бюджета на средното българско семейство.

Причините за всичко това се коренят както в липсата на ясна представа за приоритетите в образованието, така и в демонстрираното желание всички проблеми в тази област да се решават чрез силово администриране. Декларираното желание "да се изработи в кратки срокове национална стратегия" свидетелства за това, че правителството още няма такава.

Пълна анархия настъпва пред очите ни в областта на науката. Необоснованите съкращения на кадри, средства и цели звена и институти, противоречивите становища, изказани от членове на правителството и ръководствата на академиите и от други научни институции, говорят за абсолютно ненаучен подход в тази област. "Нормалните условия за живота на българския учен", обещавани преди изборите, за сто дни се трансформираха в серия от дискриминационни мерки срещу стотици български учени и проблематични перспективи за запазване на работата за хиляди други. Абсолютното съкращаване на субсидиите за науката обуславя и нарастващата невъзможност за провеждане на изследователските процеси на съвременно ниво.

През първите месеци от дейността си новото ръководство на Министерството на културата не само не оповести своите виждания, но и систематично променяше изказваните по един или друг повод мнения. То не прояви сериозна законодателна инициатива и не предприе съществени мерки за решаване на все по-тежките проблеми в духовната сфера. Нито един от тях не бе поставен за разглеждане и в Министерския съвет.

Сега пред очите ни загиват цели сектори на културния живот. Разпускат се артистични групи и оркестри, затварят се галерии и музеи, спират се издания, изтъкнати творци се лишават от възможност за изява. Всичко това става, без да има дори намек за перспектива или поне най-общо формулирана цел.

Започналият процес на преустройство на механизмите за формиране на културната политика и на институциите, които я реализират, трябва да бъде подчинен на ясни национални и икономически критерии.
Формулирането им е възможно само в непрекъснат диалог с широки слоеве на културните дейци у нас.

Качествени рационални реформи в българската култура могат да бъдат реализирани само на базата на нови закони. Законодателната инициатива на Министерството на културата обаче закъсня, а шансовете тя да бъде материализирана в парламента през следващите месеци са нищожни. Очевидно е, че в близко бъдеще само чрез оперативни решения на министерството и Министерския съвет могат да бъдат решавани отделни въпроси. Но след първите сто дни на правителството липсват дори проекти за такива.

Пример за липса на виждане и концепция е въпросът за финансирането на българската култура. Очевидна е необходимостта да се фиксират минимални прагове на средствата, които държавата ще отделя за културна дейност и ясен механизъм за разпределянето им. Колкото и скромни да са те, това е единственият начин за съхраняването на националния културен потенциал. В пълен разрез с предизборната програма на СДС, в която се твърди, че "държавата трябва да финансира националните културни институти", те са поставени в края на просещите държавна милостиня. Опитите да се оправдае бездействието с оспорване на Конституцията и законите издават творческо безсилие и професионална некомпетентност.

Приватизацията на една част от материалната база на културата, за което няма законови пречки, би могло да осигури немалки средства, но правителството няма дори идея как да стане това. Чувствително спадна спрямо предишни години и притокът на дарения от българската емиграция. Значително под нормалното се използват възможностите за привличане на инвестиции по линията на международните културни фондации и други организации.

Истинският културен пазар у нас трябва да бъде създаден на основата на внедряване на международните стандарти и критерии за реалната стойност на културната продукция. Лоша услуга правят на народа ни някои масмедии, специално Българска телевизия и Българско радио, които тиражират напоследък далеч не най-доброто от световните постижения, при това изразявайки предпочитания към определени страни и определени типове произведения с ниска художествена стойност. Крайно време е да разберем, както това беше разбрано във Франция оше преди десетилетия, че по този начин рискуваме националната културна продукция да бъде смазана пред очите ни от могъщите външни конкуренти.

Реалната интеграция с европейската култура може да се осъществи само на базата на еквивалентен обмен. Ние имаме какво да предложим на света в областта на културата, но още не умеем да определим истинската му цена. Допускането на сериозен дисбаланс в културния обмен, което днес се толерира, ще доведе до сериозни поражения далеч не само в сферата на духовния живот.

Основното богатство и потенциал на всяка култура са хората, които я създават и творят. Приоритет на общата политика на държавната администрация трябва да бъде защитата на техните икономически, социални и професионални интереси. Неотложни са мерките за подобряване на заплащането на културните дейци, защитата им от нелоялна конкуренция, осигуряването на експертна оценка на извършеното в духовната сфера, гарантиране на свободата на творчеството и на равнопоставеността на творците, обезпечаване на достойни условия за
оттеглянето им от активна дейност.

8. Пределът на народното търпение е достигнат

През изминалите сто дни Парламентарният съюз за социална демокрация следваше линията на конструктивна опозиция. Ние съзнавахме и съзнаваме, че след две изтощителни години България има нужда от спокойствие и национално помирение.

Същевременно обаче стоте дни на правителството на СДС изостриха социалното напрежение и очертаха неблагоприятни тенденции, които могат да имат трайни отрицателни последици за демократичния процес в страната и общото й развитие, много по-бързо, отколкото можеше да се предполага.

Правителството провежда откровена линия на срастване на партийната и държавната власт, включително възраждайки личната уния. То открито ограничава условията за дейност на всички останали опозиционни парламентарни и непарламентарни сили.

Правителството води систематична атака срещу законите и Конституцията на страната. То не крие дори монархическите си предпочитания и в опитите си да ревизира историята стига до открит реваншизъм.

Правителството не успява да спре кризата в икономиката и да промени тежката ситуация, в която живее болшинството от народа. Приоритетитена неговата политика обслужват само малка група бивши собственици и партийни активисти от ядрото на СДС.

Правителството е очевидно неспособно да спре стремително нарастващата безработица.

Правителството не е в състояние да спре нарастващата вълна от престъпност и да защити сигурността на живота и имуществото на гражданите.

Правителството наруши трипартийния принцип за разрешаване на социалните конфликти и отхвърля линията на социален мир, установена от бившия коалиционен кабинет.

Правителството се отказа от диалога като основен начин за решаване на националните проблеми и все по-ясно се ориентира към тоталитарни средства за налагане на волята си на всяка цена.

Правителството на СДС не намира верния тон и не повишава авторитета на българската външна политика в момент, когато се полагат основите на нова стратегическа ориентация на страната.

Нараства икономическата, социалната и политическата конфронтация. Нашата констатация е, че пределите на народното търпение са достигнати.

Или правителството на СДС трябва адекватно да промени своята политика, или то ще понесе отговорността за очертаващата се национална трагедия.

Отминалите неотдавна президентски избори показаха, че съотношението на политическите сили в страната се изменя. Явно е, че промяната не е в полза на екстремизма, реставраторската психология и утвърждаване на нова тоталитарна номенклатура.

До тези изводи стигнаха почти всички политически сили в България. Те се възприемат и от все по-голяма част от българските граждани.

От това трябва да си направи изводи правителството на СДС. В противен случай изводите ще направи народът.

София, 19 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) ЗА 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА 20 ФЕВРУАРИ 1992 Г. И ПРЕДСТАВЕНО ПРЕД УС ОТ СЕКРЕТАРЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ ВИКТОР ВЪЛКОВ.

Нашият горчив земеделски опит, а и практиката на страни, намиращи се в аналогична ситуация, сочи, че излизането от икономическата криза е възможно само при провеждане политика на чувствителни финансови и кредитни облекчения за отраслите и дейностите, които имат относително кратък цикъл на възпроизводство, изискват по-малки капиталовложения и за които съществуват благоприятни вътрешни условия. За България такива отрасли са земеделието, хранителната, леката промишленост, туризмът и др. Затова обществеността подкрепи прокламираната в предизборната платформа на СДС икономическа позиция за приоритетно развитие на тези отрасли. Днес можем да констатираме, че правителството не предприе нито една съществена стъпка за ускоряване на аграрната реформа, за реалното възстановяване на собствеността върху земеделските земи, за провеждане на нова държавна политика с лице към земеделието и селото. Зимата си отива, иде пролет, предстоят мащабни земеделски работи, за които отрасълът изобщо не е подготвен. Приложението на Закона за земеделските земи фактически е блокирано. Милиони декари земя останаха неизорани, незасети и не познаха истинския си собственик. Проучванията показват, че пролетната кампания ще бъде изцяло провалена, ако не бъдат осигурени минимално 1 млрд. лева за торове, 600 млн. лв. за гориво, 350 млн. лв. за растителна защита, 250 млн. лв. за резервни части, 100 млн.лв. за семена и т.н. Освен тези средства е необходимо опрощаването на 1,78 млрд. лв. дългове на сегашните производствени структури в земеделието. Ако това бездействие продължи дори само месец-два, сигурно е, че ни чака гладна есен и още по-гладна зима. Ние не можем да не констатираме, че правителството фактически остави на самотек решаването на жизненоважните проблеми на земеделието и българското село, че постави под въпрос хляба на хората!

През тези 100 дни Българският земеделски народен съюз бе толерантен към политиката на правителството. Нещо повече, с предложения, становища и декларации по различни поводи (измененията по Закона за кооперациите, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и др.) ние имахме доброто желание и намерения да подпомогнем на дело парламента и правителството да вземат оптимални решения по въпросите на икономическата и социалната политика.

В областта на външната политика бе демонстрирана атрактивна дипломатическа активност, но практическият резултат от нея са няколко двустранни договора, фактически подготвени от предишното правителство. Не бяха реализирани и намеренията на МВнР да поеме изцяло външноикономическите връзки на страната.

Признаването на независимостта на Македония и на още три бивши югославски републики като цяло е една положителна стъпка. Но за да бъде тя наистина безспорна, по наше мнение, трябваше задължително да бъде съгласувана с останалите балкански и с европейските правителства, да бъде предхождана от търсенето на консенсус сред другите демократични политически сили, включително двата земеделски съюза, и най-широката наша общественост. Политиката на свършените факти не е най-добрата политика в наши дни. Тя не е в интерес на новото лице на България пред света.

Същевременно следва да отбележим, че започналите масови уволнения и съкращения в Министерството на външните работи не допринесоха за подобряване на неговата работа. Кадрови промени са наложителни, но едновременно не можем да не си даваме сметка, че правителството трябва да намери достатъчно високоподготвени специалисти, които да заемат освобождаващите се места. Това не бе направено.

Според ръководството на БЗНС (е), абстрахирайки се изцяло от политически пристрастия, общата оценка на работата на правителството е неудовлетворителна. Тези прословути 100 дни се оказаха до голяма степен изгубено време. Правителството не направи минимално необходимото за овладяване на негативните процеси в обществото и стопанството на страната. То остана техен пасивен наблюдател.

Сериозно се задълбочи социалното напрежение, възникват и продължават да се пораждат огнища на противопоставяне с непредвидими последици. Във връзка с това Декларацията на 39-имата от Варна не помага за заздравяване и стабилизиране на обстановката в страната.

Тази стъпка твърде напомня реакцията на правителството на Луканов и тогавашната власт, които по същия начин пророкуваха заговори, конспирации и какви ли не още беди за България.

Дилемата, пред която сме изправени, е: да оцелее или не обществото и държавата! Нейното решаване императивно изисква намаляване градуса на политическото противостоене, национално единение около стопанското замогване и трайните интереси на страната, бързи, радикални и компетентни действия на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, обмислени кадрови промени във всички етажи на властта.
Бездействието е пагубно за България! Това категорично потвърдиха 100-те дни на правителството.

Ръководството на Българския земеделски народен съюз - единен счита за наложителна н е з а б а в н а т а   к о р е н н а    р е к о н с т р у к ц и я  на правителствения екип, в резултат на която то да бъде попълнен с висококомпетентни, ерудирани и ползващи се с добро име сред обществеността личности. Ние изразяваме своята готовност да подкрепим обновеното правителство на републиката и да му помагаме с конструктивни идеи, позиции и добронамереност във всички негови действия, насочени към радикални промени във всички области на живота в интерес на хората, демокрацията и справедливостта, в името на България.

София, 20 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 5 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА СМЯНАТА НА ИМЕНАТА НА УЛИЦИ И ДЕМОНТИРАНЕТО НА ПАМЕТНИЦИ.

Ръководството на Социалистическия младежки съюз има информация, че Националният координационен съвет на Съюза на демократичните сили след изтичане на 100-те дни на правителството е дал указания на партиите и активистите си, включително и чрез структурите на властта, да водят шумна и дискредитираща политика спрямо партии, организации и лица, свързани с миналото, а също и разрушителна политика спрямо историята на нацията (смяна на имена на улици, масово рушене на паметници и пр.). Целта е да се отклони вниманието от некомпетентните и безрезултатни действия на правителството. Самият факт, че по този начин се търси оправдание за очевидното безсилие, е позорен и опасността той да се превърне в еталон за управленческо поведение е реална и няма нищо общо с демокрацията.

София, 27 февруари 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомир Николов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА" - СЛИВЕН ДО МАНУШ РОМАНОВ, ПО ПОВОД НА НЕГОВО ИЗЯВЛЕНИЕ ВЪВ ВЕСТНИК "24 ЧАСА" ОТ 24 ФЕВРУАРИ 1992 Г.

Успявахме да запазим хладнокръвие, гледахме на безкрайните изявления на Мануш Романов и личния му генерален секретар като на болестна проява на самолюбивост и недобросъвестност. Но поредното велико изречение на мъдреца (отново в "24 часа") надмина всякакви очаквания.

Мануш Романов не бил признавал "сливенските отцепници"?!

Кой сте вие, бивш Мао, та да не признавате или да признавате?! Прочетете отново вестник "24 часа" от 3 юни миналата година и ... търсете друго лекарство за болестта си. На вас и на вашия доносник 143 от общо 160 делегати на Втората национална конференция на Демократичен съюз "Рома" в София ви обърнаха гръб. А вие, истинските отцепници, наругахте делегатите и след това притичахте до Съюза на демократичните сили, пак от името на "Рома", пак от името на Централното ръководство, от името на Нейно Височество Легитимацията - там да ви повярват - колко сте им верни, колко ги обичате, и разбира се - да ви имат предвид в предстоящите парламентарни избори. Уви, и там вече се догаждаха за дребничките ви сметки. Не ви повярваха, но не можеха да ви спрат и вие продължихте.

Малко по-късно и двайсетината души, които бе успял да заблудиш, те изритаха, господине Романов (виж в. "Демокрация" от 2 декември 1991 г.). В интерес на истината трябва да признаем, че твоята и на генералния ти секретар неуморимост не секна. Прехвърлихте се в "Преображение" (някои му викаха "въображение") и получихте възможност от синия екран да агитирате рома да гласуват с някаква си оранжева бюлетина. Номерът не мина...Започна да плюеш срещу СДС и обещаваш наляво и надясно, разбира се, пак в "24 часа", че рома ще бойкотират парламентарните избори...

А сега - по интимното ти предизвикателство.

Не си ли ти, Мануше, този, който десет години слушаше много внимателно какво прави, как живее сливенската организация "Рома" и нито веднъж не пожела да се срещнеш с нейните членове, нито да станеш член на организацията? Не си ли ти, който едва след ноември 1989 г. се престраши да дойдеш открито в Сливен и се присламчи към първата в България нова циганска организация, естествен наследник на познатата ти нелегална "Рома"? Не си ли ти, който "забрави" имената на "будалите", за да сложиш до себе си Георги Парушев и Димитър Марков - за които прекрасно знаеше, че са твърде далеч от "Рома".

Не си ли ти този, който след като проглуши участниците в пленума със своята "независимост", без знанието на Централното ръководство направи поредния си завой? Не бяха ли сливенци тези, които те направиха депутат във Великото народно събрание? Нелегитимните!

Не тебе ли защищаваха сливенци, след като софиянци и мнозинството на пленума на няколко пъти поискаха оставката ти, обвинявайки те в нарушаване на устава, нелоялност, безпринципност и др.? Не си ли ти, който пет пъти отложи Втората национална конференция и разсейваше всяка надежда за обединяване на ромските организации?

Не си ли ти първият отцепник, който макар и извън организацията, не е преставал да се представя за самата организация?

И ти хитрецо, си тръгнал да агитираш за обединяване, ти, който след като бе предложено да се гласува "вот на недоверие" към Мануш Романов, скочи и грабна микрофона на конференцията, за да гониш тези, които вече не ти вярваха. Това ли е новият ти демагогски ход, с него ли ще търсиш хора за твоя романовска конференция, или ще ти помогнат и парите, които взе извън заплатата си от ВНС?

Пази си Легитимацията и я развявай, дано се намерят още наивници, които да ти повярват.

Иначе, знаеш - най-малко - Легитимацията може да представлява Истината за един рома.

Сливен, 27 февруари 1992 г.

ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА" - СЛИВЕН

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Русчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА БРОКЕРИТЕ, ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНАТА БОРСОВА АСОЦИАЦИЯ, ДО ЕКСПЕРТНИЯ СЪВЕТ ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА БОРСОВАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ. Документът е приет на Националното съвещание на брокерите от Националната борсова асоциация, състояло се на 25 и 26 февруари 1992 година.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Ние, брокерите от Националната борсова асоциация, приветстваме създаването на Програмата за развитие на борсовата дейност и на Национален съвет по борсите в България - с нейните цели, средства, форми, органи и звена.

Именно съдържанието на ръководената от Вас Програма за развитие на борсовата дейност в България ни дава основание да се обърнем към Експертния съвет с тревогата си, че особено напоследък в средствата за масово осведомяване се появяват информации и коментари, които невинаги представят достоверно същността и резултатите от нашата дейност.

Напротив, ние имаме основание да смятаме, че в период, когато борсите в България започват да се утвърждават все повече като публичен, легитимен, открит, прозрачен пазарен механизъм, постигащ естествено регулиране на цените чрез съпоставяне на търсенето и предлагането, спрямо нас като борсови агенти се упражнява нелоялна конкуренция.

НИЕ ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ:

- всякакви опити за твърдението или разпространението на неверни факти за нашата дейност, както и за представянето на верни факти в изопачен вид ще бъдат предавани от нас и с Ваше съдействие в Комисията за защита на конкуренцията и други компетентни органи в качеството им на действия, съставляващи нелоялна конкуренция;

- готови сме да предоставим възможност на официални представители на изпълнителната власт в лицето на Министерството на икономиката и търговията и Министерството на финансите пряко да наблюдават нашата дейност както по времето на борсовите сесии, така и на всички етапи на обработка на борсовата информация;

- открити сме за оказване на всестранно съдействие на всички оторизирани в страната органи за борба със спекулата и корупцията;

- изразяваме желание за по-тесни контакти с Експертната комисия по средствата за масово осведомяване към Националната програма за развитие на борсовата дейност с оглед по-пълноценното информиране на обществеността за същността и предимствата на борсовите механизми, процедурите и крайните стопански резултати от нашата дейност.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
В процеса на преход на националната икономика към демокрация и пазарни отношения ние - брокерите от Националната борсова асоциация, сме заложили не само материални средства, но и честта, и името си. Не можем да допуснем и сянка от съмнение върху една общност, поставила си за цел създаване на пазарни отношения, подчинени на лоялността, етиката и почтеността в бизнеса. Вярваме, че в тези наши усилия ще срещнем подкрепата Ви.

София, 26 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:40:27
05.03.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използуване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!