5 април 1994 година
Брой 66 /1111/

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА СТРАНАТА И ИЗХОДА ОТ КРИЗАТА.

Въз основа на анализа на социално-икономическата обстановка в страната Висшият съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/

КОНСТАТИРА:

Рязката дестабилизация на икономиката през последните седмици, изразяваща се преди всичко в бързо понижаване курса на българския лев и ускоряване на инфлационните процеси, поражда сериозна заплаха за социалните интереси на милиони българи и за политическата стабилност на страната.

Тези явления са предизвикани най-вече от дълбоките нарушения на основни стопански баланси, които са пряко свързани с двегодишната дейност на т.нар. "икономически екип на Съюза на демократичните сили" /СДС/. Съсипването на селското стопанство, разрухата на националната индустрия, отстраняването по политически причини на хиляди от най-подготвените стопански кадри на България, неоправданото отстъпване на традиционни пазари и изкуственото свиване на вътрешното търсене поради драстичното обедняване на 80% от народа - всичко това са наследени фактори, които пораждат дълбока и трайна нестабилност на стопанството и държавния бюджет.

Ние не подценяваме отговорността на сегашното правителство за днешните кризисни явления. Тази отговорност е свързана преди всичко с липсата на реални резултати в провеждането на структурната реформа и на ясна средносрочна икономическа политика, която би отчела тежките грешки на управлението на СДС и би осигурила условия за постепенно оживление на стопанската активност. Не само Българска национална банка /БНБ/, но и правителството допринесе за развихрянето на валутната криза с недобрата координация, закъснелите и неадекватни мерки за своевременно адаптиране на валутния курс към реалностите, недостатъчния контрол и прекаления либерализъм в управлението на финансовия сектор и валутните операции. С това се създаде благоприятна среда за спекулативни операции в огромни мащаби. Правителството носи отговорност и за хаоса в цените, резултат от липсата на необходимата система за контрол върху ценообразуването, особено във връзка с въвеждането на данъка върху добавената стойност /ДДС/ и новите цени на енергията, за забавянето на компенсирането на доходите на най-засегнатите слоеве на населението.

Във връзка с всичко това Висшият съвет на БСП

РЕШИ:

I. Възлага на Изпълнителното бюро и на ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация /ПССД/ да поставят категорично пред правителството следните изисквания, насочени към преодоляване на острите кризисни явления:

1. Промени в ценовата политика, осигуряващи разширяване на кръга на наблюдаваните стоки, и ефективен контрол с оглед недопускане на спекулативното им увеличение.

2. Правителствени мерки и законодателна инициатива за борба със спекулата и слагане на бариера пред нетрудовото обогатяване, включително чрез действена система за стопански контрол, санкции и данъчно изземване на свръхдоходите.

3. Последователно прилагане от Министерството на финансите /МФ/ и от Българската народна банка /БНБ/ на валутния режим, ефективен контрол върху участниците на валутния пазар, в т.ч. и отнемане лицензите на онези от тях, които допринесоха за развихрянето на валутната криза.

4. Постигане на съгласие със социалните партньори за справедливо и навременно компенсиране на доходите, особено на най-засегнатите слоеве от населението - пенсионерите, безработните, инвалидите, учащите се, майките.

5. Ясно и конкретно изложение за икономическата политика на кабинета, която до средата на май 1994 г. да се разгледа в Народното събрание с необходимата задълбоченост заедно с отчета на БНБ.

II. БСП настоява пред правителството за: подобряване на управлението на фирмите с държавна собственост при едновременна социална приватизация; прекратяване на дейността на ликвидационните съвети и ускорено връщане на земята; позиция за успешно приключване на преговорите по външния дълг, осигуряване на средствата, необходими за дейността на общините, за здравеопазването, за отбраната, за науката и за образованието.

III. Висшият партиен съвет възлага на Изпълнителното бюро и ръководството на ПССД да изготвят виждане за необходимите структурни, функционални, кадрови промени в социално-икономическия блок и други звена на правителството, за да се създадат условия за изпълнение на посочените изисквания.

IV. БСП подкрепя основните искания към Министерския съвет /МС/ на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и организациите за социална защита, но счита, че те не бива да се политизират. Изразява готовност за разговори по реализацията на тези искания.

V. БСП категорично отхвърля идеите за решаване на проблемите на сигурността чрез масови съкращения в армията - преди приемането на Закона за въоръжените сили и в разрез с предвидените по сегашния закон компенсации.

VI. БСП оценява като противоречащи на националния интерес провокационните действия на десницата, президента, икономически групировки и политически интриганти за предизвикване на криза в периода на най-отговорните промени във финансово-икономическата система и на нормализиране на финансовите ни отношения с чужбина.

БСП няма да участва в каквито и да било опити в този парламент отново да се състави правителство на политическата конфронтация, реванша и реставрацията. Висшият партиен съвет /ВПС/ задължава депутатите социалисти да отстоят тази позиция.

VII. Като отчита вероятността от предсрочни избори при провал на усилията за стабилизация, ВПС възлага на ръководството на парламентарната група да активизира работата на ПССД по:
- законите за местната власт;
- избирателните закони;
- необходимите изменения в конституцията и в законите за функционирането на независимата законодателна, съдебна и изпълнителна власт в периода на действие на назначеното от президента служебно правителство.

София, 3 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕДЕНО РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ.

На 2 април 1994 г. в София се проведе редовно заседание на Координационния съвет на Партия Либерален конгрес /ПЛК/. С пълно единодушие /при 39 присъстващи "против" и "въздържали се” няма/:

1. Координационният съвет изрази съгласието си с решението на председателя за оттеглянето на пълномощията, дадени на Иван Вечерников за секретар и на Юлиян Коцев за заместник-председател на ПЛК.

2. Утвърди решенията на Изпълнителното бюро от 16 март 1994 г. за изключването на Иван Вечерников от Изпълнителното бюро.

3. Прие оставката на Юлиян Коцев като член на Изпълнителното бюро.

4. Прие оставките на Юлиян Коцев и на Иван Вечерников като членове на Координационния съвет.

Новото ръководство на Партия Либерален конгрес е: Янко Янков - председател, Тошо Пейков и Божидар Палюшев - заместник-председатели, и Петър Манков - секретар.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ПЛК: Янко Янков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМИЯ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

Независимият профсъюз /НП/ "Единство" е озадачен от действията на неразумни политици в парламента и извън него, както и на държавния глава. Вредно и пагубно е сега да се предизвиква правителствена криза и насрочване на парламентарни избори.

Правителството на проф. Любен Беров е достойно. То наследи много тежки социално-икономически и политически проблеми, сложни, напрегнати обществени взаимоотношения. Без тяхното преодоляване беше невъзможен социалният и гражданският мир. Кабинетът на г-н Л. Беров с търпение и мъжество успешно преодоля тежката страхова психоза у хората. Той създаде първите градивни предпоставки за съживяване на производството и за изграждането на здрава система на национална защита и сигурност, както и активна, гъвкава външна политика. Правителството не можа да извърши бърза приватизация поради липса на законова база и действието на един несъстоятелен Закон за земята. Тази истина се знае от всички ни.

При заболяване на министър-председателя немалко политици и синдикални лидери проявиха безчовечие и цинизъм. Те започнаха чрез здравето на премиера да играят срамни и недостойни спекулативни игри. Най-необуздани от тях са Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и нейният лидер Кръстьо Петков - със заплахата от провеждане през май 1994 г. на национална протестна стачка.

Според нас сега не е време за правителствено-политическа криза. Потребен е разумен подход, мъдрост и отговорност в преодоляване на немалко трудности. Интересите на нацията налагат:

- От 5 април 1994 г. да се приеме шестмесечен мораториум, задължаващ всички политически сили, движения и социални сдружения да оставят на мира правителството, а то да проведе гъвкава политика в оздравяване на икономиката и паритета на лева.

- Парламентът да приеме най-важните закони за стопански напредък, а така също и за националната сигурност, за отбраната и борбата със спекулата.

- Президентът да бъде лоялен към конституцията.

- Правителството да осъществи социална програма за защита на социално слабите и застрашените.

- В този шестмесечен период всички политически сили, синдикални сдружения и обществени движения да не предявяват политически и социални искания, непосилни за държавата ни.

Нашите предложения обслужват интересите на цялата нация, на всички хора и политически сили. Налага се да бъдем разумни, отговорни и мъдри.

Умоляваме всички политически сили, движения, синдикални сдружения и обществени формации да приемат и подкрепят предложенията на НП "Единство".

София 1 април 1994 г.

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ
РЪКОВОДЕН СЪВЕТ: О. Бонев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕДИНСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ.

Още в учредителните си документи през януари 1992 г. Националният професионален съюз констатира реалната опасност синдикалното пространство в България да бъде овладяно от лявоориентирани професионални съюзи. Тази опасност се усили, когато Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" и Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ се обединиха за блокиране на реформата, започната от първото демократично правителство, съставено от първата политическа сила в страната - Съюза на демократичните сили. И двата синдиката съзряха опасност за членската си маса и своето влияние в страната в задаващата се приватизация, смяната на собствеността, появата на нови собственици и индустриален капитал. Конкуренцията между държавния и частния сектор неминуемо би довела до прегрупиране и преориентация сред трудоспособното население, а оттам и до прегрупиране в синдикалното пространство. Очевидно е, че появата на действителен пазар на труда и разширяването на влиянието на синдикатите в недържавните предприятия не устройват КТ "Подкрепа" и КНСБ. И двете централи се чувстват удобно в условията на тотална държавна собственост, паразитиращ на неин гръб търговски капитал и липса на чужди инвестиции в страната. Повече от удобно е за тях срастването им с държавната собственост и проникването сред висшата държавна администрация, процес особено нагледно демонстриран от КТ "Подкрепа". При това положение повече от ясно е, че наемните работници се манипулират с единствената цел "синдикалното благоденствие" да продължи колкото се може по-дълго, не е тайна и фактът, че двете синдикални централи се опитаха да поделят имущество за десетки милиарди при наличието на катастрофален спад на жизненото равнище у нас и смазваща мизерия за милиони български граждани. В името на тези свои интереси двете централи поддържаха и продължават да поддържат марионетното правителство на професор Беров.

Спирането на реформата и процесите на рекомунизация обаче изложиха на реална опасност също така и членовете на двете синдикални централи. Именно това е една от причините за отлива от техните редици, както и за спадане на тяхното влияние. Логичният ход на събитията, който скоро ще изправи страната пред избори, ще постави сериозни въпроси и пред синдикалните централи. Всеки ще ги реши по различен начин. Членовете на Националния професионален синдикат са за ускорена политическа и икономическа реформа и решителни действия в тази посока на единствената политическа сила, способна да ги извърши - Съюза на демократичните сили. Заедно с това те не отричат правото на съществуване на лявоориентираните синдикални централи - дори и на онези, които са обладани от нелепата амбиция да защитават интересите на целокупния български народ.

Членовете на НПС посрещнаха с интерес и нескрита симпатия появата на Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/ в началото на 1993 г. Поради близостта в платформите и в оценките за политическата и синдикалната ситуация двата синдиката от самото начало си повярваха и установиха тесни връзки. Нерядко АДС и НПС координираха усилията си при общи акции, доколкото позволяваха ситуацията и възможностите, с които разполагаха. Една от тях бе отмяната на 54 Постановление на Министерския съвет /ПМС/ на правителството на Любен Беров, за която и двата синдиката пледираха пред Върховния съд. Общи са и усилията, когато става дума за отпор на дискриминационни актове както на правителството като цяло, така и на работодателите.

Една от идеите, които поддържат и НПС, и АДС, е идеята за обединението на усилията на демократичните синдикати за отпор на дискриминационните актове и за изграждане на алтернатива на лявоориентираните казионни синдикални централи. Идеята бе обсъждана неведнъж и не два пъти. През декември 1993 г. Генералният съвет на НПС изслуша информация за водените разговори, обсъди различните варианти и задължи ръководството на съюза да предложи обединителен конгрес на демократичните синдикати през март 1994 г. Проведе се среща на ръководствата на НПС и АДС, на която стана ясно, че от страна на АДС няма готовност да се приеме такава формула.
Предложението на АДС бе Националният професионален съюз след съответната процедура да влезе в състава на асоциацията. Не би могло да се каже, че тази формула ще удовлетвори напълно членовете на НПС, но в интерес на общата кауза тя би могла да се реализира. Особено ако асоциацията вземе своевременно решение за свикване на извънреден конгрес.

Втората идея, която усилено се обсъжда напоследък, е идеята за синдикален блок или синдикален съвет, който ще гарантира представителство в органите за социално парньорство на професионалните съюзи, без да ги свързва в организационно цяло. НПС не може да възприеме тази идея поради реалната опасност един такъв съюз на всеки един етап да се разпадне или самоблокира, излагайки на риск бъдещите си социални парньори. Нещо повече, при наличието на двата добре организирани синдиката - КТ "Подкрепа” и КНСБ, тази формула би могла да се окаже много удобна за тях по редица причини. От друга страна, подобна коалиция в никакъв случай не би била в унисон с принципите и нормите, възприети в международната синдикална общност.

Генералният съвет на НПС смята, че няма повече време за губене, нито от едната, нито от другата страна. И НПС, и АДС имат вече достатъчно авторитет и влияние сред хората, които желаят истинска демокрация и пазарна икономика в страната. Не е необходимо те да бъдат разделяни по синдикати. По-важното на този етап е те да бъдат единни и да устоят на политическия и икономически натиск срещу тях. Логичното е именно АДС и НПС да подготвят и осъществят среща на високо равнище, на която да вземат окончателно решение за демократично обединение на неказионните синдикални организации. Логичното е именно АДС и НПС да са инициаторите за подобно обединение. Единствените, които не биха желали единен, демократичен и добре организиран синдикат, са бившата комунистическа партия и казионните профсъюзни централи. Би било добре, ако успеем да им поднесем този крайно нежелан предизборен "подарък”.

Генералният съвет на НПС потвърждава пълномощията на ръководството на съюза да води преговори с АДС за изграждане на демократично синдикално обединение. Генералният съвет счита, че при добра воля от страна на АДС, както и на други свободни синдикални организации, обединителен конгрес би бил възможен още през първата половина на месец юни 1994 г.

София, 26 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПО ПОВОД НА ИЗБОРА ЗА МИТРОПОЛИТ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ЕПАРХИЯ.

Във връзка с новото развитие на проблемите в Българската православна църква Светият синод се смята за длъжен да заяви:

Съгласно разпореждането на Дирекцията по вероизповеданията от 8 февруари 1994 г. и нейното писмено уведомление, че произведеният избор за митрополит на Светата Великотърновска епархия е нелегитимен, и като така избраното лице Константийски епископ Григорий е никой, той няма право да бъде настаняван в църковни сгради.

Следователно извършеното покушение в Търновската митрополия е очебийно самоуправство, самоволие и беззаконие.

Статуквото трябва да бъде възстановено чрез освобождаването на съответните сгради от държавните институции и бъде своевременно извършена обстоятелствена проверка от самите тях по случая.

Учудващо е, че до този момент Дирекцията по вероизповеданията не е взела отношение по извършеното закононарушение в Светата Великотърновска митрополия.

Молим за бързо реагиране на държавните институции.

София, 1 април 1994 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА СВЕТИЯ СИНОД: † Маркианополски епископ Инокентий

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ СЕДМА/ "СОЦИАЛНА ДИАГНОСТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ /ОТКРИТИ И ЗАКРИТИ/ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. Докладът е написан през месец май 1992 г.

Извод първи: Като две паралелни, оспорващи си цялата власт, йерархични бюрократични политически структури истината за тайната война беше известна само на върховете във високите етажи на властта в двете системи. Надолу нещата изглеждаха по друг начин - като лични амбиции, борба за власт и борба на клановете за властта. Нещо обичайно за всяка система на власт.

Извод втори: /За политическото развитие у нас и неговата същност./

До 10 ноември 1989 г. реалните участници в системата на политическите отношения, борещи се за политическата власт в обществото, бяха двама:

1. Държавните властни структури в НРБ.

2. Структурите на власт в БКП. Като политическо отношение борбата за власт в управлението и за управлението по-късно се превърна в борба за властта изобщо. В тази борба се включиха и новите политически формации.

Извод трети: Политическите отношения в България до 10 ноември 1989 г. бяха реализирани само между държавните властни структури и структурите на властта в БКП. Това изчерпваше политическия живот в страната. Други нямаше. Най-срещаните политически отношения се състояха в борба за власт между властни субекти. В борбата в управлението и за управлението те нямаха дефиниран социален корелат, т.е. бяха без социална база. Те са социално неутрални и позволяваха случайност в привличането на партньори в борбата при разширяването й като публична.

Извод четвърти: Поради това, че войната се водеше между две йерархични организации, победата се решаваше във върховете и се водеше пряко от тях. В тези случаи победеният връх губи контрола над организацията, която представлява. Ако не му трябва в този вид, победителят я разтурва или реформира. Примерът със забраната на КПСС в Москва е показателен.

Извод пети: БКП нямаше друг начин да излезе от тази клопка и да оцелее като партия, ако не се демократизираше поне в структурно отношение. Това в БКП се наричаше промяна на партията. В противен случай при загуба на борбата тя трябваше да изчезне от политическата сцена на страната. Такава участ сполетя Румънската комунистическа партия.

Извод шести: При масовизацията на политическия конфликт между две партии на властта активната и осмислената като лична позиция подкрепа идваше от хора, чийто професионален или трудов статус имаше пряко отношение към вертикалите на властта. Останалите проявяваха солидарност и се "прикрепяха” по чисто идейни и морално-ценностни мотиви към един от двата лагера.

Извод седми: Тъй като войната се водеше между двата стълба на политическата власт, София като административен център на властта стана и центьр на опозицията. Всеки един от двата персонажа при недостиг на ресурси можеше да предизвика неформални вълнения, т.е. демократичната опозиция в своя подкрепа.

Извод осми: Истината е, че опозицията след 10 ноември 1989 г. не беше политическа, нямаше и не можеше да има политически характер, защото тя не поиска властта пряко, революционно. Ако беше казала, че иска избори, хората щяха да се запитат - защо? Друго определение у нас за политически отношения на друга масова представа освен борба за власт не беше известна. Затова тя, опозицията, търсейки признание, беше толкова агресивна. Това беше средство, с което убедиха хората, че са сила, власт, която може да вземе властта. Те отговориха на масовата представа и се включиха като отделна политическа сила явно в полза на държавната партия и срещу БКП.

Малко отклонение: Г-н Дертлиев, г-н Милан Дренчев, г-н Каракачанов, г-н Петко Симеонов и други лидери на формации от дейнопроективен тип, все хора, които са вън от "голямата игра", си платиха за невежеството. Те така и не разбраха, че в България политическите партии и политическите идеи все още не играят голяма роля в голямата политика. В нашата страна все още по-голяма роля играят формации и групи с непосредствено групови интереси към властта и политиката, разбрана като власт. Като пример за правилно ориентиране мога да дам ДПС, Демократическата партия, Радикалдемократическата и ОДЦ на Ст. Ганев, независимо че думата "партия" участва в техните имена.

IV. Обобщение на политическата драма.

4.1. Конфликтът между двете партии на властта в ситуация на дълбока икономическа криза беше неизбежен. Горбачов с неговата "перестройка" и отказ да поддържа личните режими в Източна Европа, опитът в Чехословакия, Полша, Унгария, които дискредитираха бившите режими като непобедими, показаха, че има изход. Една от двете партии трябваше да слезе от сцената и да понесе вината и отговорността, другата да тържествува като избавител и спасител от "тиранията".

План обаче за това какво да се прави след победата имаше само държавната партия.

Групировката около г-н Живков отдавна работеше по друг план за реформи. Бих могъл да кажа - реформа от китайски тип. В този тип реформа икономическата власт се поделя между технокрацията и партокрацията. Недостатъкът на този план е, че не гарантира политическа демокрация, т.е многопартийна система. Г-н Живков вероятно е имал доразвит този политически сценарий, но времето не го остави да го разиграе.

В плана за либерална икономическа реформа икономическата власт трябва да премине в ръцете на държавата. Тук възможностите са две:

а/ пълно елиминиране на собственика /народа/;

б/ частично елиминиране на собственика.

У нас в момента се реализира проектът с пълно елиминиране на собственика Проектът изключва участието на БКП в управлението, а най-добре - изобщо от политическия живот като социалистическа политическа формация. Този план е най-реализуем. Вината и гонитбата на комунизма и комуниста са чудесна основа за диктатура на държавната партия.

Вторият план изискваше изчакване, защото Горбачов спираше "демократите" в подстъпите към властта. По това време човекът, който можеше нещо да измисли и да защити идеята за социализъм, Лилов, беше в немилост. Много комунисти от гонения трябваше да изчакат прищявката на Живков. Всичко това означаваше, че БКП нямаше политическо крило с лидер, който да знае какво да прави.

4.2. При това положение Политбюро на БКП - по функционално положение "институционализиран форум”, "кръгла маса" на двете партии на властта, престана да работи и да ги примирява. Живков наливаше масло в огъня с депозираната си оставка, която не беше приета. Повече не желаеше да служи като примирител на конфликтите помежду им. Явно в този момент той вече беше много слаб. Неговият китайски вариант не успя да заработи.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.

II. БСП И ДВИЖЕНИЯТА

1. Още преди Бузлуджанския конгрес /1891 г./ сред основателите на партията се очертават две становища - какво да се създаде: "партия" /Димитър Благоев, Никола Габровски/ или "съюз" /Сава Мутафов, Константин Бозвелиев, Кръстьо Раковски/. През 1905 г. след спор относно "централизма" или по-широкия демократизъм в партията се обособяват т.нар. анархолиберали /Георги Бакалов, Никола Харлаков/, а след това - "прогресистите" /Никола Сакаров, Койка Тинева/ - 1908 г. След разцеплението на "тесни" и "широки" Кръстьо Раковски води борба за обединението им /1910 г./, като сочи грешки и на едните /наричайки ги "канцеларски социалисти"/, и на другите /окачествявайки ги като "политически чапкъни"/. По-късно, през 1919 г., се обособяват "левите комунисти" - антипарламентаристи /Иван Ганчев/.

В началото на 20-те години започват споровете около създаването на Единния фронт и около нежеланието на ръководството на БКП да търси съюз с БЗНС. През 1923 г. - сблъсъците около неутралитета на партията към преврата на 9 юни. По-късно - двете ясно изразени тенденции: в полза на Септемврийското въстание /Васил Коларов, Георги Димитров/ или против Септемврийското въстание /Тодор Луканов, а и Димитър Благоев/. През лево-сектантския период /1929-1935 г./ се разразява сблъсъкът между "идейниците" /Владимир Топенчаров, Ангел Тодоров, Никола Ланков, Димитър Полянов/ и "качествениците" /Христо Радевски, Александър Жендов, Георги Караславов/ - групата около вестник "Кормило" като реакция на лявото сектантство /макар по конкретен повод - за качеството на художественото творчество/.

2. Но в условията на централизма и сталинизма в историята на БСП има формации от особен тип, има "неродени движения", "неродени фракции", неразвити тенденции. Не всяко разномислие представлява тенденция или движение, но има разномислия, които при нормални, демократични условия в партията можеха да се оформят като такива. До голяма степен това важи още през 20-те години за противниците на Септемврийското въстание, за противниците на левосектантския курс.

Особен е случаят с т.нар. трайчокостовизъм. Ако той може да бъде окачествен като такова "неродено движение", то негов "организатор" беше самото обвинение в "антисъветизъм", "антисталинизъм". Без в началото да бъде така, тези обвинения действително породиха у някои групи в БКП силно критично отношение към сталинизма, тенденция срещу сляпото подчинение и подражание на Съветския съюз, за относително самостоятелна външна политика, за постепенност на промените в страната, за народна демокрация, а не за диктатура на пролетариата.

В средата на 60-те години към такива "неродени движения", или по-скоро техен зачатък, може да се отнесе и групата около Никола Куфарджиев с теоретически разработки - сравнение между съветския, китайския и югославския социализъм /Бенджамен Варон/ - изключени от партията. През същия период левият фланг беше групата на Цоло Кръстев, Борис Темков, Иван Велчев и др. с тогавашни прокитайски тенденции - осъдени и хвърлени в затвора.

Към такива "неродени движения" може да се отнесе, също с известна условност, и част от Клуба за гласност и преустройство, създаден на 3 ноември 1988 г. При неговото образуване от около 120 души основатели към 80 бяха членове на БКП. Те влязоха в клуба със съзнанието, че техните собствени възгледи са различни от официалната линия на БКП. По същество те представляваха началото на едно дисидентско движение в БКП, от което после се създадоха и АСО в БСП, и АСО-независими, и "Път към Европа", и радикалите, и ОСД.

3. Този хвърлен поглед към историята на БСП показва, че:

а/ В БСП винаги е имало различни тенденции, различни течения, отразяващи различни становища по основни политически, икономически, социални, културни и други въпроси.

б/ Тези тенденции и становища невинаги са прераствали в движения. Това е ставало по правило при легалното съществуване на партията, и то когато в страната е имало многопартийна система, когато е имало демокрация - в една или друга степен.

в/ По отношение на такива движения ръководствата на партията пак по правило са проявявали нетърпимост и неразбиране. След болшевизацията /периода след 1919 г./ и сталинизацията на партията /особено втората половина на 30-те години/ тези тенденции, течения, движения или техните зародиши са били заклеймявани, участниците в тях - изключвани от партията, а в периода след 9.IX.1944 г. - изключвани или предавани на съд и хвърляни в затвора.

г/ Независимо от това появата и развитието на тенденции, течения, обединения, групи вътре в партията е един нормален, естествен процес, който не може да бъде спрян. Той не можа да бъде спрян дори през времето на сталинизма и живковизма у нас. Това е процес, органически присъщ на всяка социална структура, на всяко социално образувание.

д/ Историята на движенията и тенденциите в БСП учи и друго. Потискането, потъпкването, насилието над такива движения - било с репресивни действия, било морално - е създавало привидно единство на партията, създавало е формално единство - с цената на административен натиск и потъпкване на различията.

е/ Различията и движенията са дали немалко на партията - като позиции, като предвиждания, като политика. Пророчески се оказаха думите на Кръстьо Раковски за "канцеларския” /т.е. бюрократичния/ социализъм. Правилни бяха позициите на тези дейци на партията, които през юни 1923 г, застанаха рамо до рамо със земеделците за защита на правителството на Стамболийски, а не чакаха "да се бият селската и градската буржоазия". Верни се оказаха становищата на групата около "Кормило”, които имаха значение не само за художественото творчество, а за дейността на партията изобщо.

В много отношения т.нар. трайчокостовисти бяха прави в разбиранията си за развитието на партията и страната. Верни, общо взето, се оказаха анализите на групата на Куфарджиев за опасностите, които грозят сталинския и живковския "реален социализъм". Необходима беше борбата на Клуба за гласност и преустройство срещу живковизма и тоталитаризма.

ж/ Но наличието на движения и обединения в една партия поставя и един особен въпрос - въпроса за нейното единство. Това единство не може да се схваща по формулата "Една партия, едно ръководство, една политика, единни действия." Това е формулата на наложеното единство, на формалното единство. Тя логически произтича от т.нар. демократически централизъм. Той беше отхвърлен от БСП на нейния XIV и XXXIX конгрес, но тази формула се опитва да го възкреси. Истинското единство на БСП може да бъде само единство в многообразието. Само този принцип съответства на една истински демократична партия, на една партия на социалната демокрация. Не става дума за две ръководства, а става дума ръководството да се вслушва, да обсъжда, а и в редица случаи да се съобразява със становищата, представени от движенията. Не става дума за две политики, а става дума, че движенията полагат усилия партията да има друга политика. Единството на партията е в единството на нейните движения въз основа на идеите и идеалите на социализма.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
05.04.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Галина Дамянова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Прссслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!