София, 5 април 1993 година
        Брой 65 /852/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ "ЗА НОВОТО ИМЕ НА ПАРТИЯТА" НА БЪЛГАРСКАТА БИЗНЕС ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.

Третият конгрес на Българската бизнес партия одобрява и приема съвместната препоръка на ръководствата на ССИГ и ББП за промяна името на партията.

Новото име - Партия Нова България - съответства на нашия стремеж за обновление в българския политически живот и на оптимизма на младото предприемаческо съсловие.

Новото име на партията е израз на нашата отговорност пред социалната поръчка, на безкомпромисното ни желание да се противопоставим на деструктивизма, отрицанието и политическата демагогия. Основа на нашата партийна идеология и практика винаги е бил градивният, прагматичният и толерантният подход в името на благото на България.

Новото име - Партия Нова България, съдържа в себе си нашата загриженост за българската нация и държава и е свързано с просвет[е]ния патриотизъм и родолюбивите стремежи на българския частен бизнес, на зараждащата се българска национална буржоазия.

Традиционните ценности на консерватизва - дом, семейство, отечество - ще намерят своето още по-естествено присъствие и в новото име на партията.

Дълбоко сме убедени, че с новото си име Партия Нова България ще бъде все така вярна на своята идеология, политически принципи и социална поръчка и ще разширява кръга на своите симпатизанти и привърженици.

Нашите основи са многовековната история на България и делата на нашите предци, а погледът ни и нашата отговорност са в днешния ден и бъдещето на Отечеството.

/Пресслужба ”Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/. Документът е идейна платформа за политическо поведение на партията в периода на прехода към пазарна икономика и гражданско общество в България.

Развитието на обществено-политическите и икономическите процеси в нашата страна недвусмислено доказа приоритета на човешките и на гражданските права за развитието на демокрацията и на пазарното стопанство.

Свободата на личността и икономическата й свобода /като форма на собственост, предприемачество и труд/ са за нас не само цел, но и необходимо средство за обществен прогрес. Защитени в конституцията, правата на човека и свободната стопанска инициатива на гражданите са немислими извън неприкосновения характер на частната собственост. Тяхното опазване е едно от най-важните задължения на демократичната държава.

В същото време свободата без отговорност пред себе си и обществото може да доведе единствено до борба на всички срещу всеки, на всеки срещу всички, до тържество на произвола, анархията и насилието. Демократичната държава е длъжна да обезпечи както личната свобода, така и ненакърнимите национални и обществени интереси.

Единството и взаимозависимостта между личната свобода и отговорността пред обществото, между свободата и закона в най-широк смисъл е основен принцип на съвременната демокрация.

Ние сме дълбоко убедени, че демокрацията е разумен компромис между интересите на отделната личност, на социалните, етническите и други групи, на обществото като цяло и на държавата. Модерната демокрация предполага социално партньорство и обществена солидарност като условие за стабилност и народно съгласие.

Демокрацията е немислима извън националния суверенитет. Просветният патриотизъм е основа на действителния стремеж за международно сътрудничество и цивилизационна интеграция.

Партия Нова България е партия на умерения консерватизъм. Ние се борим за свобода на личността, граждански права и широко местно самоуправление. Нашите цели могат да бъдат осъществени само при запазването на стабилна държавност и стриктно съблюдаване на националните приоритети.

Партия Нова България е партия на законността, привърженик на постъпателните демократични реформи. Ние отхвърляме революционния подход и се обявяваме против крайно левия или десния радикализъм като политическо мислене и поведение, против екстремизма и отрицанието като партиен подход, идеология и практика. Ние сме привърженици на консервативния подход, недопускащ волунтаризъм и груба намеса в живия организъм на обществото.

В нашите разбирания политиката е изкуство за възможното и еволюционен процес, който се развива съобразно историческия ни опит, традиции и реално наследство. Желаем да съхраним всичко ценно от миналото и да градим настоящето, отворени за всичко ново и прогресивно.

Като партия на умерения консерватизъм ние виждаме своето място в рамките на един десен, либерално-консервативен съюз, с ясни идейни граници, предсказуем като политическа практика, толерантен към чуждото мнение и политическа позиция и отворен за всяка политическа сила, която споделя прииципното съдържание на нашите методи и ценностна система.

ЗА СОЦИАЛНАТА ПОРЪЧКА

Партия Нова България е носител на конкретна социална поръчка. Ние сме политически изразител и защитник на интересите на българския частен бизнес, на младото предприемаческо съсловие. Нашата политическа практика е в съзвучие с нуждите, оптимизма и патриотизма на зараждащата се национална буржоазия.

Отговорността на партията към социалната поръчка е залог за реализъм и прогнозируемост на цялостното ни политическо поведение.

Ние сме убедени, че съсловните интереси на националното предприемачество са близки и разбираеми за гражданите на свободна практика, за занаятчиите, за българското чиновничество, за военнослужещите от армията, от сигурността и от полицията, за националната интелигенция.

Наред с представителите на свободната стопанска инициатива това е основата на бъдещата средна класа в България, фундамент и гарант на гражданското общество и демокрацията в нашата страна.

Съвместно с предприемаческото съсловие тези социални групи са двигател на реформата и естествен локомотив на прехода. Партия Нова България в съзвучие със социалната си поръчка изразява и е готова да защитава политически и техните социални и патриотични интереси.

Консервативната идеология на партията и нашата загриженост за вече построеното, за сигурността и за обществения ред хармонират с традиционния начин на мислене на естествено близките до националното предприемачество социални групи.

ЗА ДЕСНИЯ ПРЕХОД

Изходната точка на демократичните промени в България беше доведената до абсурд централизация на държавното управление и повсеместното колективизиране на обществения и на личния живот.

В този смисъл движението на обществото към свободата на личността, към либерализация на икономиката и децентрализация на държавното управление е преход надясно. Необходим и желан за страната, десният преход към пазарна икономика и гражданско общество все още не е намерил политическия си носител.

Партия Нова България в съответствие със социалната си поръчка и като умерено-консервативна, дясна политическа партия заявява своята готовност за активно политическо поведение в рамките на десния преход и като инициатор на ясен и социално обоснован либерално-консервативен съюз.

Ние съзнаваме своята отговорност като представители на дясното политическо мислене в нашата страна. Активната ни политическа позиция е бариера както срещу крайно десния екстремизъм, така и срещу съблазънта за хлъзгане вдясно на левите политически сили.

Реалните ценности на консерватизма - дом, семейство, отечество - могат да бъдат защитени само при активно присъствие в политическия живот на ясно дефинирана дясна партия. Партия Нова България е именно такава партия.

В съзвучие с консервативната ни идеология и нашата привързаност към постепенния еволюционен подход ние съзнаваме, че десният преход може и трябва да бъде осъществен в атмосфера на социално партньорство, чрез ефективна и индивидуализирана социална политика.

Цената на прехода е тежка и често непосилна за цели социални слоеве. Само силните икономически и професионални личности могат да изтеглят след себе си останалата част на обществото. Без разбиране и подкрепа от страна на държавата и на политическата класа техните усилия ще се окажат напразни.

Партия Нова България призовава именно към такова политическо поведение. Ние искаме десният преход да се извършва от адекватни десни политически сили. Ние искаме да се даде шанс на социално силните и можещите да измъкнат социално слабите. Ние искаме да защитим интересите на инициативните хора, за да могат и те да изпълнят своята отговорност пред обществото и пред държавата. Само така цената на прехода ще е най-поносима за цялата нация. За България друга разумна алтернатива няма.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯ ФОРУМ НА ПРОГРЕСИВНАТА МЛАДЕЖ /СОФИЯ, 3 И 4 АПРИЛ 1993 Г./ ДО ПАРЛАМЕНТИТЕ И ПРАВИТЕЛСТВАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ПО ПОВОД НА ВОЕННИЯ КОНФЛИКТ В БИВША ЮГОСЛАВИЯ И НА МЛАДЕЖКИТЕ ПРОБЛЕМИ В БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ. Документът е подписан от Българската демократична младеж, Социалистическия младежки съюз, Федерацията на българската социалистическа младеж и младежта на ПАСОК.

Ние, участниците в Българо-гръцкия форум на прогресивната младеж, сме силно обезпокоени от продължаващия военен конфликт на Балканите и непоследователната политика на големите държави, които толерират едни за сметка на други и не допринасят за неговото разрешаване.

Обявяваме се против опитите, които се правят на Балканите, за създаване на политически конструкции, които черпят своето основание от миналото, за категорична ненамеса на балканските държави в конфликта и за нерушимост на съществуващите граници.

Смятаме, че младежта може и трябва да играе все по-активна роля за стабилизиране на обстановката в нашия регион.

Водени от необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между младежта на България и Гърция, се обръщаме към парламентите и правителствата на България и Гърция с апел за:

- Продължаване на усилията на нашите страни за мирно уреждане на военния конфликт в бивша Югославия и за недопускане неговото разрастване и разпространение в други райони на Балканския полуостров.

- Свободно движение на млади хора и идеи на двете страни за укрепване на културните връзки.

- Законодателно уреждане и гарантиране на правата на младежта и правителствена политика на диалог с младежта и младежките организации за решаване на острите социални и икономически проблеми на младите хора, на принципите на социалната справедливост.

- Запазване на националните традиции и на културната идентичност на нашите народи в условията на европейската културна интеграция и опазване и възпроизводство на околната среда в граничните райони на България и Гърция.

София, 4 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ "РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯ" НА АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ХАРАКТЕРА И ИЗХОДА ОТ КРИЗАТА. Документът е предложен за обсъждане на Общопартийната конференция на Българската социалистическа партия /27 и 28 март 1993 г., София/.

Днес България е изправена пред проблеми, невиждани досега в новата й история. Без да е преживяла война, България е в разруха, сравнима с национална катастрофа. Катастрофален спад на производството, невиждана безработица, все по-трудно поддаваща се на контрол инфлация, загуба на жизненоважни за националното стопанство пазари, прогресиращо обедняване на основната част от народа, заплаха за физическото оцеляване на голяма част от населението, нестихващи политически раздори, партизанщина, корупция и преследване на политическия противник, война на институциите и масово обезверяване, деморализация на широки обществени слоеве, загуба на жизнени перспективи и мотивация за достоен труд и общественополезна изява, дълбок срив в основанията на ценностната система на обществото - всички тези разрушителни процеси, взети заедно, създават картината на една страна, която е победена, без да е водила война.

Повсеместна разруха в обществото, разруха на държавните институции - това са резултатите на студената гражданска война, водена под различни лозунги до днес в България. Засегнати са дълбинните основания на самата българска държавност. Събитията от последните години проблематизират българската историческа съдба и я поставят пред непознати изпитания. Загубил в резултат на десетилетни граждански раздори своята способност за историческа ориентация, днес българският гражданин преживява спазъм в своето културно-историческо съзнание и самобитност. България е на път да загуби войната, която води срещу себе си.

Последните три години на "нежна революция" не прекратиха бошуващото през последните 70 години гражданско противопоставяне.

"Революционният хаос", обявен от някои в името на незабавната смяна на системата, не смени системата, а само нейните собственици. Псевдореволюционната истерия пред лицето на наболелите проблеми не само че не ги реши, а сериозно увреди способността на обществото да се ориентира в собствената си история. Пътят към националното съгласие и разбирателство и отказът от решаването на проблемите по метода "кой кого" минава през съгласието на обществото със своята собствена история и през разбирането, че историята се е състояла и че е невъзможно нито пренаписването, нито изхвърлянето на цели нейни периоди. Българското общество няма никога да се сдобри със себе си, ако не се сдобри със собствената си история. Единствената гаранция за необратимостта на историята е нейното разбиране и нейната приемственост.

Осмисляйки историята на България, днес българските социалисти осмислят поновому и своята собствена история, неразделно свързана с националната съдба през последните 100 години. Преодоляването на историческото безвремие, обхванало цялото общество, дава възможност за генериране на нова политическа воля и откриване на нови политически хоризонти пред България.

Днешната всеобхватна обществено-политическа и икономическа криза очевидно е резултат от безотговорни псевдореволюционни експерименти през последните три години. Но тя има своите предпоставки в процесите, протекли през последните 45 години, а дълбинните й корени - историческото й начало, са много преди това, още в началото на века, когато българската национална буржоазия въпреки очакванията на българските социалисти не успява да изпълни своята историческа мисия и да овладее икономическите и политическите съдбини на българската държава. В резултат на няколко десетилетия господство на компрадорско-спекулантски авторитарно-монархически елити историческите цели на българската национална буржоазия са предадени, тя не успява да осъществи своите културно-исторически, цивилизаторски и държавно-творчески задачи.

Изпълнението на тези задачи стана мисия на българската левица, доминирана от Комунистическата партия.

Дълбоко изостаналото патриархално българско общество, със запазени елементи на родови и общинни връзки, с примитивно земеделие и слаборазвито, полуразрушено и разорено индустриално производство се нуждаеше от спешна модернизация /индустриализация, урбанизация, рационализиране на производствената дейност/. Българските комунисти заплатиха за общественото доверие, с което се ползваха, с хиляди жертви, дадени в борбата с политиката на национално предателство, водена от българските фашисти-компрадори. Те се оказаха единствената радикална сила, способна да извърши цивилизационния преход от патриархално-архаично, изостанало битие на България към модерни структури на живот, производство и управление.

Решавайки историческите задачи, които българската национална буржоазия трябваше да реши, българските комунисти възпроизведоха логиката и културата на едно некласическо буржоазно развитие.

По същество в България бе утвърден един държавно-монополистичен капитализъм, характеризиращ се с висока степен на централизация и одържавяване на националното богатство и с монополно политическо положение на Комунистическата партия. Формира се нов съвкупен капиталист - партийно-държавната номенклатура като реален монополен субект на власт и собственост. Въпреки тоталитарната форма това състояние беше огромна крачка по пътя на модернизацията. Налице беше цивилизаторската мисия на капитала, макар и в необичайна идеологически завоалирана форма. Цената на тази модернизация беше огромна - разрушени бяха хиляди човешки съдби, бяха репресирани цели социални групи, разкъсани бяха връзките на десетки и стотици хиляди дребни собственици със собствеността им, потъпкани бяха и без това немного развитите демократични традиции в българското общество.

Именно тази неразвитост, а също и острата необходимост от ускорена модернизация на всички форми на обществен живот предопредели до голяма степен начина, по който Комунистическата партия осъзна своята централна историческа задача - а именно социализация единствено и само като национализация. По този начин се утвърди едно исторически ограничено и неизбежно едностранчиво разбиране за социализъм като общество с пълно господство на държавните форми на собственост, общество с висока степен на формална социализация, представяно по превратен начин като "реален социализъм".

В пълно съгласие със своите програмни постановки БКП на практика още през 60-те години превърна себе си в държавна машина като главно средство за постигане на поставените цели. Одържавяването на партията беше съпътствано от зараждането на дълбоки и непреодолими противоречия вътре в колективния субект на власт и собственост. Съвкупният капиталист - номенклатурата, влезе в противоречие със самата себе си. Конфликтът между собственика-партократ от неофеодален тип и владелеца-мениджър, ръководител и организатор на производството, стана непреодолим. Одържавеният централизирано управляван национален капитал не можеше да се възпроизвежда повече в старите си форми и неудържимо се стремеше, движен от присъщата си вътрешна логика, към децентрализация и формиране на свободни пазарни субекти, независими от държавно-бюрократичния неофеодален произвол.

Промяната на 10 ноември 1989 г. дойде като разрешение на противоречието между националния капитал и неговата собствена форма на съществуване - неадекватната и феодализираща се държавна форма на собственост.

В резултат на дълбинните икономически промени през 70-те и 80-те години тоталитаризъм в България еволюира до една обикновена авторитарно-бюрократична йерархизирана система, носеща белезите особено в края на 80-те години на неумолимо вътрешно разпадане. Елементите на политическата надстройка включваха представители на всички общественозначими групи, включително и на представители на репресирани слоеве. Особено важно е да се утвърди и разбере истината, че на 10 ноември 1989 т. на власт беше не партията на българските комунисти, а държавно-бюрократическият живковски елит.

10 ноември 1989 г. убедително свидетелства за една проста историческа истина - комунистическата партия в този момент вече не беше идейна общност. От нейния състав излязоха главните функционери, активисти и идеолози на почти всички десни партии във и извън СДС, включително и на ДПС. Това стана възможно поради факта, че както БКП беше загубила отдавна характера си на комунистическа партия, така и самият обществен строй в страната съвсем не беше нито комунизъм, нито социализъм и още по-малко реален. Във формата на социализъм в България се развиваше обикновен държавен капитализъм с прекомерно централизиран национален капитал и с авторитарно-бюрократичен архаичен политически режим. Това е единственото обяснение на парадоксалния на пръв поглед факт, че огромно количество довчерашни "беззаветно предани борци за комунизъм" днес са също така беззаветно предани борци за десен либерализъм. Преминавайки като цяло от комунизъм към социален реформизъм и социалдемокрация, БКП роди в своето развитие не само своята правоприемница БСП, но и почти всички десни партии и движения в страната. Затова твърденията, че главният противник на демокрацията днес е някаква митична комунистическа партия, както и че главната цел била демонтирането /разграждането/ на комунистическата система, представляват груба фалшификация. СДС монополизира историческото време, за да пренапише историята в своя изгода и за да прикрие очевидния факт, че обявеният "главен противник" /Комунистическата партия и системата изобщо/ е умрял доста преди появата на СДС. Днес СДС воюва срещу отдавна изчезналите предпоставки за своето собствено съществуване. Прословутият антикомунизъм на СДС днес е нищо друго освен борба срещу изчезналия комунизъм с комунистически средства. Комунизмът в България, изпълнявайки своите задачи и извършвайки своята историческа модернизаторска мисия, остана в историята като непреходно достояние със своя героизъм, самопожертвувателност и революционно величие. Но и със своя фанатизъм и жестокост, нетолерантност и едноизмерност на мисленето той намери своя задгробен живот в главното политическо отроче на БКП - СДС.

Непосредствено на 10 ноември 1989 г. беше налице абсолютен обществен консенсус за това, че са необходими радикални промени на целия обществен живот. Така търсеното днес национално съгласие тогава беше налице - обществото беше съгласно, че промените са не само необходими, но и желани. Ясна беше и посоката на развитие към все по-голяма либерализация на всички условия на живот, към "чиста и свята демокрация” на всички и за всички, без репресии и ограничения на човешки права, без политически преследвания и отмъщения, без чиновническо-бюрократичен произвол в управлението на всички сектори на обществения живот.

СДС монополизира промяната, самообявявайки се не само за най-главен, а дори за неин единствен субект. В пълно съответствие с онаследената от БКП политическа култура СДС се нарече "партия-хегемон" и обяви, че извън нея няма нищо. Така бяха положени предпоставките за тоталитарно изграждане на СДС, което не закъсня.

На 10 ноември 1989 г. пред българското общество беше отворен ясен път към демокрацията и модернизацията на всички обществени структури и условия на живот. Цяла България изискваше решителна либерализация на политическия живот и приватизация на националното одържавено богатство /като форма на реална социализация/. Вместо това СДС успя да наложи декомунизация /което не е нищо друго освен преследване на политически противници с комунистически средства/ и реституция като процес на създаване на непроизводителен рентиеро-компрадорски капитал от паразитно-потребителски тип. Националното богатство не смени своята форма и начина на съществуване, а главно своя собственик. Старата бюрократично-административна партийно-държавна върхушка беше сменена с нова такава. Стагнацията в икономиката се превърна в разпад. СДС в съкратени срокове премина пътя от изразител на обществените интереси за модернизация на страната в главен защитник на реставрацията и на архаично-патриархалното минало. Днес СДС изразява не интересите на мениджърския слой на партийно-държавната върхушка, както беше в началото на процеса, а интересите на компрадорско-реституционния капитал и това се проявява в опита му да установи тоталитарно-компрадорски режим на репресии и грабеж. СДС днес - това е общественият антагонизъм, издигнат в ранг на институция. Тази институция набира сили от разрухата и объркването, от конфронтацията и озлобяването, от историческата безпътица на обществото ни, от деморализацията на широките обществени слоеве и едновременно СДС се явява техен орган и инструмент. Появило се като историческа необходимост, СДС днес е историческа случайност, саморазрушаваща се и рушаща обществото сила, обречена на скорошно, макар и не безболезнено, изчезване от сцената на историята.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МОРЯШКИ СИНДИКАТ - БУРГАС, ПО ПОВОД НА ИСКАНАТА ОСТАВКА НА МИНИСТЪРА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА.

По повод изявлението на министър Биков пред Българска национална телевизия /БНТ/, че стачните действия за неговата оставка имат политически характер, заявяваме следното:

Г-н Биков е министър на промишлеността в две правителства с антагонистична същност и възгледи и като личност няма собствена политическа физиономия, за да бъде обект на натиск.

Становището му да претопи океанския флот и да остави без работа 1500 моряци той налага, без да са разгледани на правителствено и на експертно ниво реалните искания на синдиката и ръководството на "Океански риболов" за съставяне на комисия по оценка на състоянието на отрасъла.

Едноличното становище на г-н Биков ние приемаме като налагане на изкуствен фалит и подготовка за криминална приватизация на флота.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА МОРЯШКИЯ СИНДИКАТ - БУРГАС: Пламен Симов

Бургас, 1 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИТЕТА ЗА ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ МЕДИЦИНСКИЯ ФАКУЛТЕТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНИТЕ ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ.

Хиляда и седемдесет преподаватели от общо 1916 по щат в столичния Медицински факултет сложиха подписа си под становище да бъдат продължени и разширени ефективните протестни действия, с искане да бъдат върнати на факултета университетските болници. Подписката визира: да не се подновява учебният процес със студентите по медицина, да не се провеждат курсове за подготовка на кандидат-студенти, да бъдат спрени занятията по следдипломна подготовка на лекари, да се пристъпи към етапно ограничаване на лечебно-диагностичната дейност, без да бъдат засегнати грижите за лежащо болните и за болните по спешност.

Вчера, 31 март 1993 г., Комитетът за протестни действия при ВМИ в присъствието на голям брой студенти обсъди ситуацията в Медицинския факултет и реши: за да не бъдат ощетявани възпитаниците на факултета, от понеделник 5 април 1993 г. да бъдат възстановени учебните занимания с тях. Студентите настояват да запазят готовност за протестни действия и след като започнат учебни занятия. В Медицинския факултет се спират обаче всички форми на следдипломно обучение. Преустановява се консултативната помощ за преподаватели и студенти не бъдат удовлетворени, майската изпитна сесия за присъждане на специалност няма да се състои. Във вторник, 6 април 1993 г. студенти и преподаватели организират шествие до Народното събрание, за да връчат петиция с искане да бъдат коригирани закононарушенията, осакатяващи клиничната подготовка на бъдещите лекари.

София, 2 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА 20 МАРТ 1993 Г. ВЪВ ВАРНА.

РАЗДЕЛ ШЕСТИ
ВИСШИ ОРГАНИ НА ПАРТИЯТА

Член 21. Висш орган на БРСП е конгресът. Редовен конгрес се свиква на две години. Извънреден конгрес се свиква по инициатива на НК на БРСП или по искане на не по-малко от една трета от общия брой на членовете на партията, които са били представлявани на последния конгрес.

Конгресът е редовен, когато присъстват упълномощени лица, които представляват над 50 на сто от партийните членове.

Член 22. Датата и дневният ред на редовния конгрес се обявяват не по-късно от два месеца преди конгреса, а за извънредния - два месеца и половина.

Нормите за представителство на конгреса и начинът за избиране на делегати се определят от НК на БРСП.

Член 23. КОНГРЕСЪТ
а/ Обсъжда докладите на НК на БРСП и НКРК и приема решения по тях.
б/ Приема, допълва и изменя устава и програмата на партията,
в/ Определя линията по вътрешната и външната политика на партията,
г/ Избира НК на НКРК на БРСП.
д/ Определя своите печатни органи, имената им и техните главни редактори.

Член 24. НК и НКРК на БРСП се избират в състав, определен от конгреса. В случай на излизане на членове от състава на НК на НКРК те се попълват на пленума.

Член 25. За времето между конгресите партията се ръководи от НК, който:
а/ Конкретизира и развива решенията на конгреса и осъществява ръководството за тяхното изпълнение.
б/ Теоретично осветлява назрелите проблеми на обществото,
в/ Извършва подбор и разпределение на кадрите в партията.
г/ Разпределя средствата на партията. Ръководи и контролира изпълнението на нейния бюджет.
д/ Представлява партията при взаимоотношенията й с други партии и движения,
е/ Редовно информира партийни организации за своята работа.

Член 26. НК на БРСП на свое първо заседание след конгреса избира председателство за ръководство на партията между пленумите и секретариат за текущата дейност от организационно-изпълнителен характер. НК на БРСП избира председател на НК и определя състава на председателството.

Член 27. Националният комитет свиква не по-малко от едно пленарно заседание на шест месеца. Извънредни пленуми се свикват по инициатива на НК на БРСП, на секретариата или по искане на една трета от членовете на НК.

Член 28. На всеки пленум задължително присъства и председателят на НКРК. Членовете на НКРК на разширен пленум участват в работата му със съвещателен глас.

Член 29. Задачите на НКРК са:
а/ Да привлича към партийна отговорност членовете, които са нарушили устава и програмата на партията, партийната дисциплина и морала.
б/ Да разглежда молбите, жалбите и възраженията срещу решения на партийните организации и органи, за изключване от партията и други партийни наказания.
в/ Да дава мнения по съставянето на бюджета и неговото изпълнение. Да следи за правилното изразходване на паричните и материалните средства, както и стопанисването на партийното имущество.
г/ НКРК избира бюро в състав: председател и заместник-председатели. Свиква заседания не по-рядко от един път на шест месеца.

Член 30. За изпълнение решенията на партията в НК и по места се създават отдели:
а/ организационен;
б/ идеологически;
в/ икономически;
г/ административно-стопански;
д/ международен /само в НК/.

По решение на НК на партията могат да се създават или закриват отдели в зависимост от необходимостта.

Член 31. Въпрсите за промяна на името на партията, за нейното обединяване, сливане или разпускане се решават само на конгрес.

РАЗДЕЛ СЕДМИ
НАКАЗАНИЯ ПРИ НАРУШАВАНЕ НА ПАРТИЙНАТА ДИСЦИПЛИНА

Член 32. 3а нарушаване на устава на БРСП и за неизпълнение на партийните задачи, опити за фракционна дейност, за разцепление на партията, прояви на кариеризъм, погазване на партийния морал и етика и за нарушаване на законността на страната се налагат следните наказания:

ЗА ПАРТИЙНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ - предупреждение, порицание, разпускане /разформиране/ на организацията.

ЗА ОТДЕЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ - бележка, мъмрене, порицание, строго мъмрене, изключване от БРСП. Провиненията на партийните членове се разглеждат в партийните организации, в които членуват.

Член 33. Въпросът за изключване на партиен член се решава от събранието на партийната организация. Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината членове на организацията.

Член 34. Въпросът за привличане към партийна отговорност на член на НК и член на НКРК се решава от НК на БРСП. Въпросът за изключване от партията на член на НК или на НКРК се решава от конгреса, а между конгресите - от пленума на НК. Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от две трети от членовете на НК на БРСП.

РАЗДЕЛ ОСМИ
ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА НА ПАРТИЯТА

Член 35. БРСП е юридическо лице и седалището на НК е гр.Варна.

Член 36. Партията осъществява своята дейност на принципа на самоиздръжка. Паричните средства се набират от постъпления от членския внос, доброволно набиране на средства, дарения, стопанска дейност /позволена от закона/, наследство и др.

Член 37. Ежемесечният членски внос е: за пенсионери, безработни и учащи се - 2 лв; за членове с доход от минималната работна до две минимални работни заплати - 5 лв, и над две минимални работни заплати - 10 лв. Встъпителният членски внос е 5 лв.

Член 38. Членският внос се разпределя 20 на сто за ПО, 15 на сто за общинските партийни организации, 15 на сто за областните партийни организации и 50 на сто на НК на БРСП.

РАЗДЕЛ ДЕВЕТИ
СИМВОЛИ НА ПАРТИЯТА

Член 39. Символи на партията са:  знамето е разделено по диагонал - горната част е в червено, долната в зелено. На него има сърп и чук, стиснати в юмрук и изписано името на партията.

РАЗДЕЛ ДЕСЕТИ
ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕЙНОСТ НА ПАРТИЯТА

Член 40. Избраните общински съветници и народни представители, членове на БРСП, образуват група на общинските съветници, съответно на народните представители и развиват дейността си, спазвайки Правилника за вътрешния ред на общинските народни съвети, съответно - Народното събрание.

а/ Общинските съветници и народните представители строго отстояват интересите на работническата класа и на останалите трудещи се в Република България.

б/ Привеждат в изпълнение платформата на партията, оповестена пред народа в периода на предизборната борба.

РАЗДЕЛ ЕДИНАДЕСЕТИ
ПРЕДСТАВЛЯВАНЕ НА БРСП

Член 41. БРСП се представлява пред другите партии и държавни органи от лице, упълномощено от председателството, като всяка проява става след съгласуване и обсъждане с останалите членове на председателството.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

084. БЪЛГАРСКА БИЗНЕС ПАРТИЯ /ББП/

Третият конгрес, проведен в София на 3 април 1993 г., реши да промени името на Българската бизнес партия в Партия Нова България.

Избрани са дванадесетчленен Национален съвет, седемчленен оперативен орган - Изпълнителен съвет, и тричленен Контролен съвет.

Председател на партията е Стефан Николов.

Адрес за контакти:
София, ул. "Съборна" N 2А тел. 65-97-71

/Пресслужба "Куриер"/

    
11:00:00
05.04.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!