София, 5 август 1992 година
        Брой 152 /682/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 5 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ГЛАСУВАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД, НАПРАВИЛИ ПОСТЪПКИ ЗА ЗАМИНАВАНЕ В ТУРЦИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до председателя на Министерския съвет и до Комитета за правата на човека в Женева.

ГОСПОДА,

Миналата седмица при изненадващ минимум - една четвърт от общия брой на депутатите (61 депутати от общо 240), бе приет на първо четене проектозакон за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 година.

Стана известно, че този антибългарски закон, с който ще се погазят правата на човека - на българите в България, през настоящата седмица ще бъде приет на второ четене.

Вносителят на проектозакона "Доган" е антиконституционната терористическа организация ДПС, която според Конституцията няма място в българското общество.

Клаузите на твърде краткия проектозакон - 9 члена и 3 разпореждания - притежават небивала ударна сила, която ще се стовари върху десетки хиляди беззащитни български семейства.

Чл. 1. От закона "Доган" възстановява "собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход", чиито имоти през изселническата, организирана от терористическата организация "Турска ръка" кампания в 1989 г. "са били изкупени от държавата, общините...".

Чл. 3. Обявява "договорите за прехвърляне на недвижимите имоти по чл.1 от този закон на трети физически лица и техните правоприемници, от държавата, общините,... за нищожни".

Творецът на този документ - ДПС - цели незаконно, със задна дата, нищожността на договорите за продажба от държавата (общините и др.) на недвижимите, купени от нея през май - септември 1989 г. от "екскурзиантите" имоти на трети физически лица.

Проектозаконът "Доган" обаче противоречи на действащия и сега Закон за задълженията и договорите, на който чл.26 гласи:

ал. 1. "Нищожни са договорите, които противоречат на закона...";
ал. 3. "Нищожността на отделни части не влече нищожността на договора, когато са заместени по право от повелителни правила на закона или задължителни разпоредби на държавен орган, или когато може да се предположи, че сделката е била сключена и без недействителните й части."

Въпросните договори обаче не противоречат на закона. В съгласие със Закона за собствеността на гражданите общинският съвет като посредник при продажби е трябвало като държавен орган да получи разрешение от областния народен съвет или от друг държавен орган, чиито актове имат такава сила. В случая с продажбата на купените през 1989 г. жилища на "екскурзиантите" от съветите на трети физически лица такава сила има 27-о постановление на Министерския съвет от 1989 г., срещу което се опълчва ДПС.

Следователно договорите по така извършените от съветите продажби през 1989 г. са перфектни и обезсилването им със задна дата от бъдещ закон "Доган" ще е вопиющо нарушение на действащото законодателство, погазване на правата на човека - на българите в собственото им Отечество, и накърняване на българските национални интереси.

Този антихуманен проектозакон, който се реализира в момента в законодателния орган, засяга жизнените съдби на десетки хиляди български семейства, за което, г-н председателю на Народното събрание, Вие лично и антибългарската престъпна турскосиня коалиция на СДС и ДПС в българския парламент ще носите юридическа и историческа отговорност.

Г-н президент, апелираме към Вас да упражните влиянието си на глава на българската държава за отклонение на законопроекта "Доган" от Народното събрание.

БНРП като изразител на българските национални интереси се застъпва за потърпевшите от парламентарната бруталност и беззаконие на СДС и ДПС десетки хиляди български семейства и категорично настоява протурският законопроект "Доган" да бъде отклонен от Народното събрание. В случай че такъв антибългарски, античовешки закон бъде гласуван в парламента, БНРП ще се бори за обезсилването му чрез обявяване на неговото действие за нищожно, за окончателната му отмяна, а неговите творци да бъдат заклеймени и осъдени за национално предателство.

София, 22 юли 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

 

*  *  *

София, 5 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА НА ЦИГАНИТЕ "ЕДИНСТВО" - ХАСКОВО, ЗА ИНЦИДЕНТА В ПЛОВДИВСКИЯ КВАРТАЛ "СТОЛИПИНОВО".

По повод на инцидента в квартал "Столипиново" - Пловдив, Централното ръководство на Съюз "Единство" протестира срещу неправомерните действия на служители от МВР - откритата предупредителна стрелба, от която е убит невинният, Христо Мерджинян и са ранени 11 души. По този повод ръководството иска оставките на полковник Иван Георгиев - директор на Районната дирекция на вътрешните работи - Пловдив, на Гарабед Томасян - кмета на Пловдив, Теодор Димитров - председател на Общинския народен съвет.

Настояваме да бъде назначена специална комисия от Народното събрание и от Президентството за разследване на случая. Виновниците да бъдат наказани, за да не се ескалира напрежението.

След съобщението на Пресцентъра на МВР, че е заловен подпалвачът на вилата на Кадир Кадир, ние установихме, че той не е член на нашия съюз и този акт няма нищо общо с дейността ни. Не бива това да бъде повод за разпалване на вражда между цигани и турци.

Централното ръководство моли да бъде информирано за резултатите по проверката на двата случая.

Хасково, 4 август 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
        СЪЮЗ "ЕДИНСТВО”: Ачо Йорданов

/Пресслужба "Куриер"/
 

*  *  *

София, 5 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНФОРМАЦИЯ (ЧАСТ ВТОРА) "ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НАСОКИ ЗА НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ", ПРОЧЕТЕНА НА 39-Я КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА (12 - 14 ЮНИ 1992 Г. - СОФИЯ).

ІІІ. ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ И НЕГОВОТО ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО

В периода между двата конгреса работата на Националния комитет, Изпълнителното бюро и парламентарната група на БСДП беше изключително напрегната.

Националният комитет проведе 8 заседания, на които се извърши всестранен и задълбочен анализ на развитието на обществено-политическата и икономическата обстановка в страната и бяха взети всички най-важни решения, свързани с политиката на БСДП. Националният комитет, ръководен от решенията на 38-я конгрес, продължи развитието на възприетата от него политическа стратегия и тактика.

Изключително напрегната и отговорна беше работата на парламентарната група на БСДП. Националният комитет и парламентарната група на БСДП, поставени в тежки условия, успяха бързо да се консолидират и да дадат своя принос за реализиране на нейната политика. Тяхната отговорна работа беше на сравнително високо политическо и професионално равнище.

Най-напрегната и тежка беше работата на Изпълнителното бюро. Промените в идейно-политическото и организационното развитие на партията дадоха силно отражение върху организацията и дейността на Изпълнителното бюро, която премина през три етапа:

1. Първи етап

На първото заседание на Националния комитет след конгреса беше избрано Изпълнително бюро в състав от 15 души, което се конструира както следва:

А. Секретариат на Изпълнително бюро на БСДП
Председател на БСДП - д-р Петър Дертлиев.
Главен секретар на БСДП - инж. Груди Панчев.
Заместник-председател на ИБ на БСДП и секретар по международните връзки - Михаил Петков.
Секретар по политическите и синдикалните въпроси - Стефан Златев.
Секретар по стратегическите анализи и прогнози - Антон Антонов.
Секретар по идеологическите въпроси и партийната просвета - Валентин Младенов.
Секретар по социално-икономическата политика - Петър Коев.
Секретар по организационните въпроси - Стефан Радославов.

Б. Членове на ИБ на БСДП, завеждащи комисии
Комисия по юридическите въпроси - Петър Корнажев.
Комисия по индустриалната политика - Стефан Нешев.
Комисия по аграрната политика - Вълкана Тодорова.
Комисия по здравеопазването, социалните грижи и спорта - Александър Чирков.
Комисия по образованието, изкуството и културата - Ангел Ахрянов.
Комисия по екологическата политика - Григор Шишков.
Представител на БСДП в СДС - Георги Бакалов.

На заседание от 10 април 1991 г. Изпълнителното бюро утвърди тази структура и прие програма за работа по всички направления. Най-голямата трудност през този период създаваше обстоятелството, че с изключение на четирима, всички останали членове на ИБ бяха и парламентаристи. Изключителната им натовареност се отрази върху работата на ИБ - четиримата му членове (Груди Панчев, Антон Антонов, Петър Коев и Георги Бакалов), които не бяха народни представители, въпреки трудностите съумяха да организират неговите постоянни връзки с местните организации на БСДП.

На 3 май 1991 г. Петър Коев беше избран за изпълнителен директор на в-к "Свободен народ" - длъжност, която погълна цялото му време.

На 7 август 1991 г. проф. Александър Чирков се самоотстрани от Изпълнителното бюро на БСДП и премина в опозиция на партията.

В този си вид ИБ на БСДП просъществува до края на Седмото Велико народно събрание.

2. Втори етап

Вторият етап обхваща времето след разпускането на Седмото ВНС и отстраняването ни от СДС (август-септември 1991 г.). Повечето от неговите членове започнаха работа по своите професии, а тези от провинцията напуснаха София. При това положение Националният комитет на БСДП промени структурата на ИБ и персоналния състав както следва:

А. Секретариат на ИБ
Председател - Петър Дертлиев,
Гл.секретар - Груди Панчев
Заместник-председатели: Стефан Радославов, Димитрин Дичев и Вълкана Тодорова.

Щатни членове на ИБ:
Антон Антонов, Петър Коев (освободен от в-к "Свободен народ"), Георги Бакалов (освободен от щатна длъжност в апарата на СДС), Ангел Ахрянов (избран за изпълнителен директор на в-к "Свободен народ").

Б. Членове на ИБ, живеещи в София, но работещи извън БСДП:
Стефан Златев, Петър Корнажев, Йордан Нихризов.

В. Членове на ИБ, живеещи в провинцията и работещи по професиите си:
Григор Шишков, Янко Станев, Емануил Манов и Вълкана Тодорова.

От заместник-председателите само Стефан Радославов остана на щатна работа в Изпълнителното бюро. Председателят д-р Петър Дертлиев и главният секретар инж. Груди Панчев не получават заплата.

Другите двама заместник-председатели - Вълкана Тодорова и Димитрин Дичев, останаха по местожителството си извън София.

От 15 членове на ИБ само 6 работиха постоянно в Бюрото и 4-ма от София участваха в седмичните заседания. Останалите петима членове от провинцията вземаха участие само в най-отговорните заседания, тъй като не разполагаха с финансови средства за чести пътувания до София. Тези трудности поставиха сериозни въпроси за изграждането на малък, но висококвалифициран щатен апарат. Това беше направено с решение на ИБ на БСДП от 17 ноември 1991 г., с което се преразпределиха и задълженията между членовете на ИБ: председателят пое и международните връзки (работата на освободения от ИБ Михаил Петков, станал посланик в Испания); г-н Антон Антонов - направлението за политически маркетинг; Георги Бакалов - вътрешните връзки; Стефан Радославов - отделите "Организационен” и "Административно-стопански"; Петър Коев - отдела "Финансово-счетоводен", "Договорно-правен", както и ръководството на избрания Стопански съвет на БСДП.

С това решение членовете на ИБ от София бяха упълномощени да организират провеждането на всички мероприятия, свързани с текущата политика на партията, с право да вземат оперативни решения.

За говорители бяха определени Стефан Радославов и Петър Корнажев, а за постоянни представители на БСДП в Политическия съвет на Българския демократичен център - Антон Антонов и Георги Бакалов, подали по-късно оставка от тези длъжности.

Междувременно тази структура изпитваше трудности както поради намаляването на числения й състав, така и поради тежкото финансово състояние на партията, което наложи съкращаване на местата на техническите сътрудници. Г-н Валентин Младенов подаде оставка и беше освободен от длъжността си в ИБ, напусна и Петър Коев.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА, ПРИЕТ НА ВТОРИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС (31 ЯНУАРИ 1991 Г. - СОФИЯ).

Г л а в а  IV
ДРУЖЕСТВА НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА

Чл. 19. Дружествата на офицерите и сержантите от запаса са основа на съюза. Те се изграждат по местоживеене, месторабота и интереси на територията на общините, кметствата, предприятията и учрежденията.

Чл. 20. Дружествата функционират и се управляват самостоятелно, като се ръководят от устава, решенията на конгреса и указанията на общинските съвети и Централния съвет на съюза.

Общото събрание на дружството взема решения и приема мероприятия, които се провеждат за постигане целите на съюза. Отчетните събрания се провеждат ежегодно. На тях се обсъжда дейността през годината, приема се план за работата през следващата година, разглежда се и се одобрява бюджетът и се избира съвет от 5-7 души. Ръководството на дружеството се състои от председател, секретар и касиер. При по-малките дружества секретар и касиер може да бъде едно и също лице. Председателят на съвета се избира с явно гласуване от общото събрание между няколко кандидатури. Останалите длъжностни лица се избират от съвета.

Решение за прекратяване дейността на дружеството приема общото събрание или общинският съвет - ако е налице нарушение на изискванията на устава на съюза.

 Г л а в а  V
ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ И МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА БАЗА НА СЪЮЗА

Чл. 21. Паричните средства на съюза се събират от членски внос, доходи от стопанска дейност, дарения и други постъпления. Бюджетът на съюза като цяло се утвърждава от Централния съвет, на региона и общината - от съответните съвети, а на дружествата - от Общото събрание.

Чл. 22. На председателите и секретарите на Централния, регионалните и общинските съвети и комисии може да се изплаща хонорар, размерът на който се решават от бюрото на съответния съвет.

Чл. 23. Разходите и отчетът на финансовите средства на съюза се извършват в съответствие с нормативните документи в Република България. Преписката, която се води в Централния и общинските съвети, се подвързва в дела, които се изпращат в Централния военен архив след 5 години.

Чл. 24. За нормално функциониране съюзът използва собствена база (канцеларии със съответно обзавеждане, клубове и др.) или такава под наем, а също така по съгласуваност със съответните органи - домовете на Народната армия, читалищата и базата на сродни по цели обществени организации.

Чл. 25. Всеки член при постъпване в съюза плаща встъпителен    членски внос от 1 лв. Годишният членски внос е в размер на 1 % от месечния доход на член на съюза.

Приходите от членския внос на съюза се разпределят, както следва:
- 30 % за нуждите на дружеството;
- 50 % за нуждите на общинските и регионалните съвети;
- 20 % за нуждите на Централния съвет на съюза.

Сумите за регионалните съвети се превеждат не по-късно от 5 април, а за Централния съвет - не по-късно от 30 май на текущата година.

Чл. 26. Дружествата, общинските и регионалните съвети имат право да провеждат самостоятелно или съвместно с други организации стопанска дейност. Получените средства се използват от дружеството и регионалните съвети по тяхно решение.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

118. КОНСЕРВАТИВНА ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ

Още през месец август 1991 година членове на Зелената партия в България, несъгласни с политиката й, се отделиха, проведоха национална конференция, която прерасна в учредителен конгрес (2 април 1992 г.). Зелената партия в СДС реши да се преименува в Консервативна екологична партия и на 21 април под това име беше регистрирана по Закона за политическите партии.

Основните насоки на организацията са екология, дясна ориентация и елитарност (в смисъл на професионализъм). В програмните цели и задачи се преплитат консерватизъм и екология: утвърждаване на парламентарната демокрация, развитие на гражданското общество, възраждане на частната собственост, връщане към традициите в бита на българина, свързани с природосъобразния начин на живот, възстановяване на нарушеното екологично равновесие, развитие на силна икономика като условие за силна екология, утвърждаване на индивидуалното частно земеделско стопанство, проникването на екологията във всички сфери на човешката дейност, интегриране на България в европейските и в световните структури.

С листата на СДС Консервативната екологична партия има четирима депутати в Народното събрание. От тази партия е председателят на Министерския съвет и председател на Националния координационен съвет на СДС Филип Димитров.
Ръководен орган на партията е Националният съвет с председател Христо Бисеров. Адрес за контакти:

София, ул. "Раковски” N 134 тел. 65-70-21

/Пресслужба "Куриер"/

11:40:36
05.08.1992 г.

Редактори:  Нина Гаврилова - деж. ред
                     Любомир Йорданов
Технически изпълнител:  Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!