София, 5 септември 1997 година
Брой 69 (1765)
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ ИВАНОВ ОТ СЪСТАВА НА ГРУПАТА
Днес, 2 септември 1997 г., в гр. София се проведе редовно заседание на Парламентарната група на Българския бизнес блок (ПГ на БББ), на което присъстваха:
1. Жорж Ганчев - председател на ПГ на БББ
2. Яшо Минков - заместник-председател на ПГ на БББ
3. проф. Нансен Бехар - заместник-председател на ПГ на БББ
4. Христо Смоленов
5. Христо Петров
6. Христо Иванов
7. проф. Христо Стоянов
8. Иван Димитров
9. Веселин Бончев
10. Георги Агафонов
11. Георги Дилков
12. Красимир Симов
Заседанието протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане решението на Политическия съвет на БББ от 15 август 1997 г.
2. Законодателната инициатива на ПГ на БББ за предстоящата сесия.
Р Е Ш Е Н И Е:
По първа точка от дневния ред Общото събрание на ПГ на БББ след явно гласуване - 7 "за", 1 "против", 4-ма въздържали се, на основание чл.12, т.12, чл.17, т.4 и чл.8 т.2 от Правилника на ПГ на БББ бе взето следното решение: изключва от състава си народния представител Христо Иванов Иванов.
При процедурата на гласуване за освобождаване на членове на ПГ на БББ народният представител Христо Кирилов Петров заяви пред Общото събрание, че независимо от резултатите от гласуването той ще подаде молба за излизане от състава на групата.
Общото събрание възлага на председателя на ПГ на БББ във връзка с чл.13, ал.1, ал.З и чл.15, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да уведоми председателя на Народното събрание за взетото решение.
Председателстващ заседанието: ЯШО МИНКОВ Протокола води: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ОБЕДИНЕНИЯ БЛОК НА ТРУДА ЗА УЧАСТИЕ В ЧАСТИЧНИ МЕСТНИ ИЗБОРИ
Обединеният блок на труда (ОБТ) е регистриран в Централната избирателна комисия за участие в местните избори. Във връзка с това Секретариатът на ОБТ ще започне консултации с други социалдемократически и центристки политически формации за уточняване на подходящите кандидати за кметове и общински съветници на предстоящите местни избори в общините Дупница, Приморско и Несебър.
София, 1 септември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЛАДИМИР СПАСОВ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЧЕСТИЛИТЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ АВАРИИ И ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ
В няколко поредни декларации и открити писма до президента на Репблика България господин Петър Стоянов и до министър-председателя господин Иван Костов Българската комунистическа партия (БКП) обръща внимание, че в страната се ширят безотговорност и липса на контрол за опазване живота на гражданите. Всеки ден у нас умират от неестествена смърт, повече от сто души, в това число и при производствени аварии, автомобилни катастрофи, убийства и самоубийства и много други. Никога България не е давала толкова много жертви. Както е известно, през 1885 в Сръбско-българската война убитите са били 700 души. По време на Отечествената война -1944/45 г. - са загинали около 30 000 войници. При изключително ниската раждаемост, липсата на каквито и да са стимули и облекчения за майките и децата страната все по-бързо се обезлюдява. Тази политика на затворени очи пред новата национална катастрофа не може повече да се премълчава. Само след десет години населението ще спадне наполовина. Цените на недвижимите имоти ще стигнат най-ниско ниво на Европейския континент. Земята ще се обезцени. Етническите малцинства ще вземат връх и на практика България ще бъде ликвидирана. Факти като масово закриване на училища, сиропиталища, детски заведения, болници и всякакви социални придобивки са повече от тревожни. Ние обръщаме внимание на правителството: няма по-важен закон от закон за опазване на населението. Така наречената демокрация обслужва малка група от предприемчиви новобогаташи. Повече от 90% от българите бедстват. Армията е ликвидирана. Това не е съдба на малките народи, а престъпление на неподготвени и безотговорни ръководители. Правителството води страната към ликвидация и застаряване. Опасността е обща и тревожна. Няма място за обяснения. Всички некомпетентни чиновници, които не могат да се справят с работата си, веднага трябва да бъдат отстранени от ръководни служби. Всички предизвикани смъртни случаи да получат незабавно възмездие и виновните бързо, точно като престъпниците, да бъдат дадени на съдебните органи.
Обръщаме се към нещастния и ограбен народ - кой както може, да изрази протеста си, като поиска правителството да защити правата му, записани в Устава на Организацията на обединените нации и в подписаната и от нашата страна конвенция. Илюзорната демокрация, която ни се предлага, е неефективна и опасна за държавата ни. Ние искаме да чуем думата на българската интелигенция, която е избутана в ъгъла на културния и политическия живот. Вместо бездарни певици и голи манекени искаме да чуем какво мислят нашите духовни водачи, чиято дума отдавна е отнета. Надяваме се разумът да надделее над политическите страсти е да намерим сили за разбирателство и дружно да спасим страната си.
София, 3 септември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 38-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕЖДАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО СТРУКТУРНА РЕфОРМА И ПРИВАТИЗАЦИЯ. Документът е адресиран и до националните средства за масово сведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Българската национално-радикална партия (БНРП) следи действията на правителството на Иван Костов, насочени към продажбата на български предприятия на чужди собственици. На нашата общественост е известно, че огромната част от тях са печеливши и са в добро състояние. При това продажбите се извършват на многократно по-ниски от реалните цени. С пълно основание можем да кажем, че се разпродава България, че се продава онова, което в течение на десетки години е строил българският народ. Тези действия ще доведат:
- до намаляване на държавните приходи, защото печалбите ще отиват в чужбина;
- до увеличаване на безработицата, защото чужденците ще съкращават работници;
- до закриване от чуждите собственици на цели предприятия, за да не се конкурира скъпото западно производство.
Ето защо БНРП счита, че действията на правителствата на Беров, Виденов и Костов са национално предателство. Това е изпълнение на чужда поръчка и е часкт от плановете на силите на "новия световен ред" за деструктуриране на българската държава. БНРП призовава:
1. Да се спре продажбата на български предприятия на чужденци.
2. Да се ограничи участието на чужди капитали в български предприятия до 33%.
Ние открито заявяваме, че след една бъдеща смяна на сегашното правителство и при едно участие на националноотговорни сили в управлението на България ще потърсим най-строга съдебна отговорност на виновниците за сегашната разпродажба на безценица на българска национална собственост и ще национализираме без право на компенсации всички разпродадени досега под диктовката на чуждите сили български стопански обекти на чужденци.
София, 28 август 1997 г.
Председател на БНРП:
д-р ИВАН ГЕОРГИЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛЕН РЕГИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" - ГР.ДУПНИЦА, И НА РЕГИОНАЛЕН ОТРАСЛОВ СИНДИКАТ "ПОДКРЕПА" - ГР. БОБОВ ДОЛ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ДО ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ТЕЖКАТА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА В МИНИ "БОБОВ ДОЛ" И ПОСЛЕДВАЛИ ИЗЯВЛЕНИЯ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА МИНИТЕ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Потресени сме от поредната трагедия в Мини "Бобов дол" - АД, която продължи черната серия на злополуките в мината. За огромно наше съжаление досега не беше назован нито един виновник за тези нещастия и никой не е наказан за престъпната си небрежност. Обезпокоени сме, че и сега не се търсят виновниците за трагедията и пътища, по които това да не се случва, а се тръгва по най-лесния път - да се затвори мината. Не забравяйте, че мината дава поминък на хиляди семейства, които ще бъдат обречени на глад. Смятаме, че не са използвани всички ресурси - материални, природни и човешки, за излизане от икономическата криза в Мини "Бобов дол" - АД. Уверени сме, че съществуват начини за нейното обезопасяване и нормално функциониране. Настояваме да се направи задълбочен и прецизен анализ на цялостната дейност на Мини "Бобов дол" - АД и едва тогава да се вземе най-правилното и целесъобразно решение относно нейното бъдещо развитие и дейност. Всяко прибързано и емоционално решение ще породи социално напрежение в няколко района, а това според нас не бива да се случва.
Уверени сме, че ще изберете най-правилното решение и няма да загърбвате интересите на хиляди работещи там.
Дупница, 2 септември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на
ОТВОРЕНО ПИСМО НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИВАН КОСТОВ И ДО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МС И СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЕВГЕНИ БАКЪРДЖИЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОИЗВОДСТВЕНАТА АВАРИЯ В МИНИ "БОБОВ ДОЛ"
По повод на трагичната авария в Мини "Бобов дол", довела до големия брой човешки жертви и неизмерими социални последици за техните семейства, ръководството на Независим профсъюз (НП) "Единство" предлага:
На основание т.8 от Правилата за работа на Националната система за тристранно сътрудничество да се свика незабавно Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който спешно да се обсъди:
1. Състоянието на условията и охраната на труда, както и на дисциплината в минния комплекс.
2. Какви мерки e вземало и взема Министерството на труда и социалната политика чрез регионалните си инспекции за охраната и предотвратяването на системните аварии в Мини "Бобов дол".
Предлагаме по тези въпроси отчет да даде министърът на труда и социалната политика г-н Иван Нейков.
3. Националният съвет за тристранно сътрудничество да приеме решения за социалните последствия, отговорности и намерения на правителството по аварийните ситуации в Мини "Бобов дол".
Молим незабавно да бъдат информирани социалните партньори чрез Секретариата на НСТС за нашето предложение и за датата за насроченото заседание на съвета.
София, 2 септември 1997 г.
Председател на НП "Единство":
ОГНЯН БОНЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ПО ПОВОД НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА АВАРИЯ В МИНИ "БОБОВ ДОЛ"
Независим профсъюз (НП) "Единство" изказва съболезнованията на близките на починалите и пострадалите в Мини "Бобов дол" на 1 септември 1997 г. Сега за нас най-важното е да се разкрият из основи причините за грубо нарушаване на условията и правилата за труд в мината. Досега се избягваше да се посочат точно причините за гибелта на десетки хора. Охраната на труда е особено важен орган в експлоатацията на подземните богатства. Съществува ли такава служба и дали заедно с ръководството на мината са взимани системни мерки за здравето и живота на миньорите? На този въпрос трябва да се даде бръз и окончателен отговор. В него е скрито разковничето за честите трагични беди в Мини "Бобов дол". Немалка вина имат и политическите сили. При всяка промяна на управляващите се сменят и ръководните екипи на мината. Такъв подход сам по себе си довежда до анархия в управлението и до тежки последици за техните семейства. Профсъюзите политически се боричкат за влияние, но не изпълняват основния си дълг да изискват непрекъсната безопасност за полагане на подземния труд. Не са на място и инспекциите по труда към Министерството на труда и социалната политика. Те носят правна и морална отговорност за проявено нехайство.
НП "Единство" има свои организации в Мини "Бобов дол" и е против закриването им. Да се осигурят необходимите средства за охрана и безопасност на труда, а не да се вземат крайни, и то антисоциални мерки.
На 2 септември 1997 г. поискахме от министър-предедателя да се свика по спешност извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
София, 3 септември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер”)
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ИВАН НЕЙКОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ТИРАЖИРАНИЯ В СТОЛИЧНИ ЕЖЕДНЕВНИЦИ РАЗМЕР НА "ПРАГА НА БЕДНОСТТА"
ГОСПОДИН НЕЙКОВ,
Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" изразява своята тревога във връзка с възможността да се разработи и приеме "праг на бедността", без да се отчете становището на социалните партньори за неговия размер.
Публикуваната величина на "прага на бедността" в размер на 23 460 лв. през неотоплителния и 48 952 лв. за отоплителния период е значително ниска. Тя се различава в твърде голяма степен от размера, предвиждан от експертите на КТ "Подкрепа".
КТ "Подкрепа" счита, че установяването на "праг на бедността" в размер на 48 952 лв. ще постави голяма част от населението в критично положение.
Тенденцията на увеличаване на цените на някои хранителни стоки и услуги след 1 август 1997 г. е твърде тревожна. При това обстоятелство издръжката на един човек за един месец нараства от 192 000 лв. на 220 000 лв., в т.ч. за храна от 104 000 лв. на 130 000 лв.
Ако човек има доход 50 000 лв. и плаща за отопление 27 000 лв., ще се наложи да се издържа с 23 000 лв. за храна, вода, телефон, лекарства и т.н.
Отчитайки гореизложеното, КТ "Подкрепа" настоява да й бъде предоставен пакетът от документи и предложения за определяне на "праг на бедността" и да бъде поканена за преговори по проблема.
София, 1 септември 1997 г.
Президент на КТ "Подкрепа":
д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СТОЛИЧНАТА СЕКЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПЕТЪР СТОЯНОВ ПО ПОВОД СПИРАНЕТО НА ПРЕДАВАНИЯТА НА ОБЩЕСТВЕНАТА РУСКА ТЕЛЕВИЗИЯ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Свикана на събрание, столичната общественост изразява своята голяма загриженост по повод прекратяването на предаванията на Обществената руска телевизия на българска територия. Това сериозно ще накърни исторически утвърдилите се духовни връзки между нашите два народа. Ще бъдем ощетени преди всичко ние, българите, които по традиция с интерес следим постиженията на всеобятната руска култура. Каквито и да са затрудненията, те трябва да бъдат преодолени, за да можем и в бъдеще непосредствено да следим събитията на великата славянска страна и да ползваме плодовете на нейната култура.
Очакваме Вашата решителна намеса за положителното решение на възникналия проблем.
София, 3 септември 1997 г.
Председател на БАС: проф. ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ТРЕТА) НА СДРУЖЕНИЕ "ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ" ПО МНЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С МОЛБАТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗАСЯГАЩО ПО-СПЕЦИАЛНО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА. Документът е изготвен от секретаря на сдружението Милко Бояджиев и е предоставен специално на Пресслужба "Куриер" при БТА на 25 август 1997 г.
Променяйки смисъла на Определение No 9 от 19 декември 1996 г., комисията се позовава (стр. 12) на "потвърждение" на Конституционния съд, че създаването на партията Движение за права и свободи (ДПС) не е конституционно. Съдържащите се в това мнение спорни моменти налагат вземането под внимание на няколко обстоятелства.
Движението за права и свободи е регистрирано на 26 април 1990 г. в Софийския градски съд по фирмено дело 2574 като сдружение с нестопанска цел. Въпреки декларирания характер, то провежда цялата своя по-нататъшна дейност само като политическа партия. За придобиване статут на такава движението е направило постъпки за пререгистрация. С решението от 28 август 1991 г. Софийският градски съд определя за недопустимо регистрирането на партия "Движение за права и свободи". Съдиите са единодушни, че в представените учредителни документи правата и свободите на гражданите се разглеждат като функция от принадлежността им към една или друга общност. При това тези общности не са предвидени и защитени като субект на правото. С това според съда се насажда етническо, верско и културно обособяване, разделение и противопоставяне на гражданите на основата на споменатите различия. В учредителните документи на движението се предвижда също недопустимото от вътрешните норми използавне на религията за политически цели. Обстоятелствата сочат, че се иска създаване на партия, която с преследваните цели застрашава националното и държавното единство на България. След обжалване в едноседмичен срок решението е потвърдено от Върховния съд на страната. Следва безпрецедентен и недопустим натиск на правителството на Турция, под който Централната избирателна комисия регистрира на 11 септември 1991 г. движението за участие в изборите за Народно събрание. Без признат статут на партия изграденото на етническа и верска основа (99%) движение продължава политическата си дейност. То провежда политика на асимилация на българите мохамедани на религиозна основа. Стреми се към обособяване на намиращото се под негово влияние население в затворена, отделена от българското население общност. Развива и насърчава административната и политическата автономия. Дори предишният президент Ж.Желев, известен с протурските си настроения, в обръщение към нацията на 3 ноември 1991 г. заяви: "За съжаление констатирам, че съществуват действия у някои ръководители и активисти на Движението за права и свободи, които противоречат на уверенията им, че служат единствено на националните интереси. Проблемите на нито една общност не биха могли да се решат чрез самоизолация и затваряне. Още по-малко по пътя на дискриминацята. Възстановяването на правата на българските турци не трябва да води до ограничаване правата на българите. Конституцията и законите са еднакво задължителни за всички български граждани." На 8 октомври 1991 г. е заведено искане на 93-ма народни представители от Великото Народно събрание (към което се присъединяват 53-ма народни представители от 36-ото Народно събрание) Конституционният съд да се произнесе по конституционността на Движението за права и свободи - независимо от това дали то е сдружение с нестопанска цел или политическа партия. С Решение No 4 от 21 април 1992 г., въпреки че в полза на искането са гласували 6-има съдии (с един по-малко от необходимия кворум) и 5-има са били против, Конституционният съд не обявява противоконституционността на Движението за права и свободи. От друга страна, след като решението е "ДПС не е противоконституционна партия" и след като няма необходимия кворум от 7 гласа, би било правомерно Конституционният съд да не постановява и обратното становище - конституционност на ДПС. Коректно е изходът на делото да бъде прекратяването му без постановяване решение по същество, тъй като и по двете становища е невъзможно да се постигне предвиденото в Конституцията мнозинство. Следва да се отбележи и Решение No 5/11 юли 1992 г., с което Конституционният съд потвърди в съответствие с международните стандарти становището си, че религиозните институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели и да застрашават националната сигурност, обществения ред, правата и свободите на другите граждани.
Тук могат да се вметнат решенията на 49-те държави - членки на Организацията Ислямска конференция (ОИК), която в приетите документи открито взема решения за политически и стопански натиск, за намеса във вътрешните работи на други държави и особено на България. Такива са резолюции 30/16-Р, 42/17-Р, 39/18-Р и приетата декларация на срещата на 4 октомври 1989 г. в Ню Йорк, Заключителното комюнике на V Ислямска конференция на ръководителите на ОИК относно положението на "мюсюлманските малцинства" в немюсюлманските държави - респ. 44/19-Р на XIX конференция на министрите на външните работи в Кайро (юли 1990 г.) и XX конференция в Истанбул (август 1991 г.). От споменатите документи са видни усилията на страните - членки на ОИК, да използват за своите политически цели изкуствено създавани малцинствени проблеми и да "покровителстват" намиращите се там мюсюлюмани. Като раздухват чрез исканията си за признаване на "колективни права" социално напрежение, страните - членки на ОИК, ги превръщат в чуждо тяло, прокарващо техните стратегически интереси и цели.
В съзвучие с политиката на ОИК е изказването на лидера на ДПС Ахмед Доган на Втората национална конференция на движението: "Ние няма да позволим на никого, в това число на парламент, президент, правителство, изпълнителни органи и политически сили, да диктува нашите права и свободи в този район."
В края на 1994 г., в периода след разпускане на 36-ото Народно събрание и провеждането на избори, с решение No 10 Софийският градски съд регистрира Движението за права и свободи като политическа партия.
На проведената на 1 декември 1996 г. Трета национална конференция в устава на движението са направени изменения и допълнения с цел привидното му хармонизиране с вътрешните и международните норми. Под прикритието на словесните манипулации отново се прокарва внушението за колективни права и свободи на етническите и културно-религиозните групи в България. Не на лицата, принадлежащи към тях, а на общностите като колективен правен субект. Неслучайно понятията "етнокултурна", "религиозно-културна" и пр. общности и групи преднамерено се отъждествяват с "малцинства". В самото наименование и навсякъде в документите на конференцията се подчертава "правозащитният" характер на движението. Никъде обаче то не се разграничава от основаната от шериата "Каирска декларация за човешките права в исляма", утвърдена от държавните и религиозни ръководители на 49-те държави - членки на Организацията Ислямска конференция. Тази декларация се счита за неделима част от мюсюлманската религия и е несъвместима и дори противоречи на утвърдените от Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа, а и на Европейския съюз универсални хуманни ценности и норми. За разлика от пропагандните внушения движението на дело прилага тъкмо залегналата в Каирската декларация шериатска ценностна система - включително за привилегированите колективни права на световната ислямска общност - в частност на мюсюлманите в България. Всичко това ни задължава с не по-малко основание и достойнство да споделим изразеното от канцлера Конрад Аденауер европейско кредо: "По своя произход и дух ние принадлежим на Европа и затова във всичките си дела трябва да се ръководим от духа на християнската цивилизация."
На 12 декември 1996 г. 94-има народни представители от 36-ото Народно събрание са се обърнали към Конституционния съд за даване на тълкуване на разпоредбите на Конституцията и за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи. Без искането на народните представители да е разглеждано по същество Конституционният съд с Определение No 9/19 декември 1996 г. го отклонява и прекратява делото. Припомня се, че по този спор съдът се е произнесъл с Решение No 4/21 април 1992 г.
От гореизложеното следва, че би било неуместно еднозначно да се утвърждава конституционността на Движението за права и свободи, и то в нарушение с конституционните норми и противно на европейските стандарти.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 5 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА КОАЛИЦИЯ "ОБЕДИНЕНИЕ ЗА ЦАРЯ" ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩАТА СЪВЕТСКА ОКУПАЦИЯ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Документът е изготен в памет на цар Борис Трети и на всички герои, паднали в защита на България, и е адресиран до извънредните и пълномощни посланици на Руската федерация, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, САЩ, Федерална република Германия, Япония, Република Италия, Република Хърватска, Унгарската република, Словашката република, Румъния, Република Турция, Литовската република, Латвийската република, Република Молдова и Естонската република в Република България, до българската общественост и до средства за масово осведомяване. Предоставен е изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА на 31 август 1997 г.
Такъв един резултат не е възможно да се прикрие. В Източна Европа "малки Антанти" са вече неосъществими, антантски идеологии са неприложими. Историческото осъществяване на народите и нациите не може да се командва отвън. Няма съмнение, че онези, които подкрепиха убийците на своите национални елити, като поляците например, изпаднаха в категориите на бившите "нации". Но в други страни, въпреки закъснелите намеси на Антантата, обещания и още повече - лъжливи обещания, националният живот се възстановява. И тук още по-жалка и смешна става продажбата на източноевропейските народи, тъй като и ужасното полувековно руско владичество не успя да ги обезглави.
Няма никакво съмнение, че унищожението на нашите български интелектуални и политически елити не бе самостоятелно руско предприятие. Несъмнено то стана с подстрекателството на Антантата. В концлагерите се озоваха - вече на възраст - героите на Дойранската епопея, даже нейният историограф, офицери от Първата световна война, които като взводни и ротни командири безкомпромисно воюваха срещу англо-френците на Битолския фронт, политически дейци, които будеха националното самосъзнание на народа ни. Заедно с тях в концлагерите се оказаха и агентурните типове, слугите на Антантата в България, националните предатели. То е, защото в програмата за "изравняването" на Източна Европа влизаше премахването на образованите слоеве въобще и тяхното заместване със "селячеството", сиреч със селските пунгаши. Този резултат също се оказа, че не е в полза на Антантата. Сега, когато Вашингтон-Лодон имат нужда от създаването на свои нови агентурни среди, за такова предприятие те не могат да намерят подходящи лица поради общата "нивелация". Огледайте се и вижте от какви "хора" са съставени днешните политически "елити" в България!
Антантата съвместно с руската си агентура злоумишлено газеше източноевропейските народи и по-особено нашия. Нейните цели отидоха далече отвън целите, които така или иначе е нормално да се поставят при воюване. Антантата целеше не само завземането на територии и съсипването на "победените" чрез "контрибуции". Тя отиде дотам да разруши социалните структури на източноевропейските държави, по-специално на България, тъй като именно социалните обособености определяха държавната самостоятелност и националното противостоене на разни външни фактори. Не трябваше да остане немският бюргер, българският дребен собственик, унгарският дребен рентиер, румънският и още повече молдавският заможен чокоин. В целия този ареал не трябваше да остане никаква среда от писатели, художници, хора на изкуствата. Всички те трябваше да бъдат материално и морално провалени, за да останат без всякакво влияние върху обществения живот в страната си. Нещо, което и се случи - няма български интелигент, който да не вижда това. Антантата беше дразнена от всичко - от небивалия апогей на немската поезия, живопис, музика, наука, културознание; от румънското участие в европейските авангарди; от развитието на живописта, театъра и музиката в България. Стремежите на тези народи към културна самостоятелност, към участие в световните процеси беше третирано като претъпление против "човечността".
Тази маниакалност не е качество на френската или английската нация. Още по-малко на "американската". Но в живота на тези народи левицата надви. Тя наложи примиренческо поведение на своята общественост, на своите национални сили. Хора, произхождащи от традиционните среди - Рузвелт, Чърчил, Де Гол, се оказаха внезапно силно "радикализирани" или олевели. Ние ги видяхме в съюз със собствените им крайно леви течения. Те насочиха действието на своите вътрешни "революции", на своите леви течения навън - срещу тези народи, които не бяха капитулирали пред лумпениата си.
Още Волтер е казал, че всяка война в Европа е "война гражданска". Това важи в най-пълния смисъл на думата за Първата и Втората световна война, които, взети заедно и взаимосвързано, образуват една нова стогодишна европейска война. За наше голямо съжаление тази война продължава и няма перспективи скоро да се прекрати.
Антантата изля беса на своята левица върху нас. В това се състоят особеностите на "европейската политика" от 1905 година насам. Тя направи от своята вътрешна слабост оръдие на своята външна "победа". Тя хвърли върху нас своя лумпениат, за да избегне неговия вътрешен удар. А че се касае за един удар на лумпениата не е трудно да се докаже: през Втората световна война Върховното командване на САЩ е принудено да освободи от войската болни от сифилис, на брой две щатски дивизии. Това е визитната картичка на тази армия. Сифилисът върлува епидемично в най-долните обществени слоеве. Ще рече, че срещу нас бе антантският сифилистичен лумпениат. Той бе предвождан от квакера Рузвелт, от радикализирания "консерватор" Чърчил, от представителя на френския нарцисизъм Де Гол, който не може да търпи нищо немско: нито езика, нито музиката, нито писателите, най-малко пък армейските добродетели на германеца.
Сталинизмът е политическо творение на тия и подобни на тях господа. В Русия те имаха нужда от един абсолютизъм, по-лош от стария, при който масите без разсъждения хващат пушката и потеглят, където ги пратят, без да питат на какво основание. Антантата си послужи срещу нас с геноцида, тоталното ограбване на земите ни, изтреблението на всички, които имат интелект. Ако тя бе оставила в света сянка на нормални отношения, то ние днес бихме могли да претендираме за заплащане на причинените ни вреди. Но Антантата е застанала в позата на Ледената царкиня - неумолимата съдба на народите и на света. Очевидно е, че колкото и да е тържествено едно такова поведение, то все пак е идиотско.
С настоящата декларация ние изразяваме своя протест срещу опитите за унищожение на българския народ и култура. И това няма да е единственият протест. Ние не подканяме нашите съотечественици към ярост, към мъст, към нетърпимост, не произнасяме заплахи. Ние сме старата десница, която си е служила винаги със средствата на разума и културата. Срещу яростта на левицата, комунягите, охлократите и Антантата винаги сме противопоставяли здравия разум. На безумията, които срещахме и продължаваме да търпим, ние противопоставяме своята анализа. На първо време и това е достатъчно. Огромната наивност на лумпенията в Източна Европа се изпарява яко дим. И отечествените ни лумпени долавят със закърнелите си сетива, че се касае не само за съдбата на интелектуалните слоеве в България, но че въпросът опира вече и до тяхната "кожа". А това е само едно начало.
Госпожи и господа пълномощни министри!
Нищо от това, което е направила Антантата, не е нито реално, нито трайно. Защото световните империи се създават насила и рухват безславно, но нациите и народите остават вечни!
Съ нами Богъ!
София, 28 август 1997 г.
От коалиция "Обединение за Царя": АНТОНЪ РАЧЕВЪ
(Пресслужба "Куриер")
--------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 4 септември 1997 година.
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Валентина Игнова
Репортери: Нина Гаврилова, Лилия Томова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
