София, 4 юли 1997 година
Брой 51 (1747)

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ, ГЛАСУВАНА НА 29 ЮНИ 1997 ГОДИНА ОТ ДЕЛЕГАТИТЕ НА 42-ИЯ КОНГРЕС НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ (СОФИЯ, 28-29 ЮНИ 1997 ГОДИНА). Конгресът избира за председател на партията Благой Димитров - депутат, заместник-председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в 38-ото Народно събрание.

След категоричната победа на Обединените демократични сили (ОДС) на предсрочните парламентарни избори от 19-и април 1997 г. България навлезе в нов етап на политическо и стопанско развитие.

Правителството на ОДС предприе решителни мерки за икономическа и финансова стабилизация в условията на валутен борд след провала на двегодишното управление на Българската социалистическа партия (БСП).

Повиши се международният авторитет на страната след предприетите категорични действия за пресичане на организираната престъпност и присъединяване на България към европейските структури и НАТО.

Като член и лоялен партньор на Съюза на демократичните сили (СДС) Социалдемократическата партия (СДП) даде своя значителен принос за убедителното спечелване на президентските и парламентарните избори и пое своята отговорност за управлението на държавата на всички нива в законодателната и изпълнителната власт.

С решението на 42-ия конгрес на СДП партията да бъде присъдружна организация към СДС социалдемократите потвърждават своята решимост да работят за националните интереси и да съдействат за провеждането на балансирана социална политика на правителството.

СДП заявява твърдата си воля да работи за обединяване и единодействие на истинските социалдемократи в България и за консолидирането им в Социалистическия интернационал с цел нормализиране и идентификация на демократичното ляво политическо пространство в страната.

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) „ЗА ПОЛИТИКАТА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА В ОПОЗИЦИЯ“, ИЗРАБОТЕНА И ПРИЕТА ПО ПРИНЦИП НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ „ЕКОГЛАСНОСТ“ В СОФИЯ НА 14 ЮНИ 1997 ГОДИНА. Окончателният текст е приет на съвместно заседание на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП, ръководството на ПК „Екогласност“ и ръководството на ПГДЛ в София на 1 юли 1997 г.

ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА Е В ОПОЗИЦИЯ НА СЕГАШНАТА ВЛАСТ

От февруари 1997 г. България се управлява от дясна политическа сила, която осъществява дяснолиберална политика. Тази политика става все по-недемократична. По един странен начин либерализацията се съчетава и се налага с един откровен административен диктат.

Икономическата политика, заложена в програмата и в бюджета на правителството на Иван Костов и в досегашните му административни действия, позволява да се направи изводът, че управлението на Съюза на демократичните сили (СДС) и неговите съюзници преди всичко ще задълбочи противоречията между нищожния слой свръхбогати и огромното мнозинство бедни и ограбени българи. Налице са всички симптоми, че икономическата стабилизация отново се отдалечава, отново ни се натрапва един отживял и отречен модел на реформи.

Управлението на десницата все по-отчетливо показва своя антидемократизъм - разгръща се политическа чистка, уволняват се способни, политически необвързани специалисти. На тяхно място се назначават „“герои“ от януарските безредици. С пропагандни средства, особено чред държавните медии, управляващите създават невярна картина за състоянието и проблемите на обществото и държавата. Премълчават се остри местни синдикални протести и трудови конфликти. Управляващите се правят, че не си спомнят своите щедри демагогски обещания от началото на годината, благодарение на които получиха властта.

Тази дясна, лицемерна и репресивна политика ще ограничи възможността за изграждане на едно свободно, социално, хармонично и по-справедливо бъдеще.

И в опозиция Демократичната левица не се отказва от своята програма, от своите стратегически цели и принципи. Левицата ще отстоява и занапред правото и амбицията си да бъде основна политическа сила в демократичния процес. Ние ще носим своите значими отговорности, ще продължим да работим за решаването на тежките проблеми на обществото, за извеждането на България на един по-добър път.

Затова Демократичната левица ясно заявява:
- Ние не приемаме тази политика;
- Не можем да подкрепяме това правителство;
- Ние сме убедени, че нацията може да намери нови, по-добри решения.

КАКВО ОПОЗИЦИОННАТА ЛЕВИЦА ЩЕ ПОДКРЕПЯ?

Демократичната левица отстоява разбирането, че България се нуждае от истински реформи, които да водят до всестранна модернизация на българската икономика и общество. Нуждае се от реформи, в резултат на които хората да заживеят по-добре.

Ние сме в опозиция, но нашата опозиционност в 38-ото Народно събрание няма да бъде самоцелна. И в парламента, и в обществото ние последователно ще защитаваме националните интереси, интересите на хората на труда, на социално слабите, на предприемчивите и на професионалистите. Ще търсим нови пътища към националното разбирателство и успеха.

Докато това правителство разполага с парламентарно мнозинство, ние ще бъдем конструктивна опозиция. Според нас реформите нямат шанс в условията на крайна политическа конфронтация. По време на своето управление Демократичната левица стартира важни реформи, те трябва да продължат. Ще подкрепяме онези решения и действия на управляващите, които са полезни за хората, за страната, за българската индустрия и земеделието, за духовния живот на обществото.

Ние ще бъдем съвременна опозиция. Ще подкрепяме мерките, насочени към финансова стабилизация и укрепване на финансовата дисциплина, към стопанско оживление, към възстановяване на производството, стимулиране на потреблението и нарастване на износа.

Демократичната левица разглежда въвеждането на паричен съвет само като една от мерките на настоящото правителство за икономическа стабилизация. Ние ще подкрепяме всички разумни правителствени действия, насочени към цялостна структурна реформа в икономиката.

Ще приветстваме всички мерки, насочени срещу мизерията, глада и безработицата; действия, насочени срещу безотговорността и корупцията в държавното управление. Ще подкрепяме всички мерки, издигащи международния престиж на страната.

И в опозиция, както и на власт ние ще се стремим да постигнем национално съгласие по общонационалните проблеми. В това виждаме конструктивната си политическа роля. Длъжни сме да заявим, че управляващите тихомълком се отрекоха от важни принципни договорености, които бяха постигнати и огласени през февруари.

Ние сме готови да търсим и постигнем съгласие с управляващите по редица конкретни въпроси от най-различен характер - от стабилизацията на банковата система до герба и до преодоляване на разкола в църквата.

Националното съгласие не изключва, а предполага силна и авторитетна опозиция. Демократичната левица отчита, че в настоящия момент диалогът между управляващи и опозиция трябва да се съсредоточи върху постигането на съгласие по общонационална програма за стабилизация, преструктуриране и растеж на икономиката, обсъдена на равнопоставени начала между парламентарните сили и приета с консенсус.

Демократичната левица ще бъде адекватен коректив на дясното управление. Ще оценяваме управляващите строго, отговорно и честно съобразно един критерий - дали и доколко те водят България напред. Нека те не очакват от нас безпринципно съглашателство. Напротив - техните действия от последните седмици ни мотивират към нарастваща критичност.

КАКВО ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ЩЕ ИЗИСКВА ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ?

Първо. Пълна прозрачност в намеренията и действията в икономиката, в социалната и в духовната сфера, във външната политика и в борбата с престъпността.

Ще настояваме всички значими обществени проблеми да се обсъждат честно и отговорно пред цялото общество. Ще изискваме строги и ясни „правила на играта“ в икономическия живот.

Второ. Снижаване на социалната цена на икономическите промени.

Демократичната левица изисква усилията и ограничените в момента ресурси на държавата и обществото да бъдат насочвани и разпределяни така, че хората да могат да преживеят икономическата криза. Това по-конкретно означава:
- Борба с бедността;
- Съхраняване на гарантираните от Конституцията права на безплатно здравеопазване, образование и помощ при безработица;
- Ефективна социална защита за хората на труда, за безработните, за децата и за младежите, за всички социално слаби слоеве от народа;
- Регулярна индексация на пенсиите;
- Поддържане на достатъчно широко развита мрежа за социално осигуряване и подпомагане, функционираща по европейски образец.

Трето. Демократизация на българската държавност.

Според нас продължаването на този процес изисква:
- Защита на държавността, на конституционно установения правов ред;
- Утвърждаване на парламентаризма, задълбочено обсъждане на законопроектите, разгръщане на парламентарния контрол;
- Засилване на ролята на местното самоуправление;
- Зачитане на основните човешки права и свободи на българските граждани, по-голяма лична сигурност за обикновения човек;
- Недопускане на политичсеки уволнения, чистки, разправи и репресии;
- Предприемане на конституционно съобразни, ефективни законодателни и контролни мерки и действия срещу престъпността и мафията.

За Демократичната левица главната причина за ръста на престъпността се корени в срива на производството, в безотговорността в управлението на държавната собственост, в драстичното социално неравенство. Ние ще настояваме за истинска борба с престъпността, а това значи пресичане на социиалните й корени.

Четвърто. Защита на националния суверенитет, отстояване на българската национална кауза, на националните интереси на Република България.

Особено ще следим и ще изискваме ясна защита на националния интерес при крупни приватизационни сделки с международен елемент и при трансграничните инвестиционни проекти. Категорично ще изискваме важни въпроси, свързани с военнополитическото обвързване на страната, да се решават чрез допитване до народа.

Пето. Помощ и подкрепа на младежта.

Нацията и управляващите трябва да се вглеждат внимателно и грижовно в своето младо поколение. Българската младеж трябва да получи своя шанс и подкрепа за професионален и житейски успех. Настояваме за особени грижи за децата, заплашени от наркомания и нелегитимни секти.

Шесто. Грижа и уважение към професионализма.

Структурните преобразувания в икономиката и въвеждането на паричен съвет изискват полагането на особени грижи за съхраняване на националния професионален капитал. Демократичната левица ще настоява за съхраняване на достойно място в обществото за лекарите, учителите, за хората на науката и културата, за всички професионалисти в обществото.

Седмо. Спасяване на българското земеделие.

Изискваме държавна и обществена подкрепа за земеделските кооперации и за едноличните земеделски стопани. Ще следим за реализацията на онези мерки, които са насочени към преодоляване на продоволствената криза, родена от абсурдния модел на аграрната реформа, който бе натрапен от сегашните властници през 1991-1992 година. Ние ще искаме гаранции за правото на българските земеделци сами да решават как да обработват земята си.

Осмо. Защита на отечествената култура и духовност. Демократичната левица ще изисква от управляващите силна държавна подкрепа за културата, образованието и науката; приемане на такива законодателни решения, които да гарантират общодостъпността на образованието и културнтие ценнности, опазване на националните традиции, паметниците на културата и творческите постижения. Ще изискваме конкретни действия срещу тревожните процеси на обезбългаряване на духовния ни свят.

България ще се съхрани и възроди, само ако оцелее българският дух.

Девето. Реалистична и балансирана външна политика.

Демократичната левица ще настоява за балансирана външнополитическа дейност на парламента и на правителството, която следва да се опира на консенсусно определени приоритети на основата на българските национални интереси. Тя трябва да бъде ориентирана към европейската интеграция и да подпомага развитието на външноикономическото сътрудничество, за възвръщане на традиционните и разкриване на нови пазари за българските стоки.

Десето. Стабилност, подкрепа и защита на местната власт.

Демократичната левица ще настоява в условията на паричен съвет средствата за държавно управление да се разпределят оптимално, като основната част от тях се насочат там, където се решават проблемите на отделния човек - в общината, в населеното място.

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗКАЗВАНЕ НА ИВАН ИВАНОВ, ДЕПУТАТ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ЧЛЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕЛЕГАЦИЯ В ПАСЕ, ПРЕД ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА (24 ЮНИ 1997 ГОДИНА, СТРАСБУРГ) В РАМКИТЕ НА ДЕБАТИТЕ ПО ДОКЛАДА НА ЛУИС-МАРИЯ ДЕ ПУЧ ОТНОСНО ПОЛОЖЕНИЕТО НА АРУМЪНИТЕ

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПАРЛАМЕНТАРИСТИ,

Докладът на Комисията по културата и образованието на нашата Асамблея за положението на арумъните на Балканския полуостров представя относително обективен анализ на историческите и съвременните реалности за присъствието на арумъните върху етническата карта на този регион на Югоизточна Европа.

Важно е да се подчертае, че в доклада изрично се набляга върху разграничението между румънския етнос и етноса на арумъните. Докладчикът отбелязва по-скоро като негативно явление тенденцията да се считат румънците и арумъните за един и същ и единен етнос, като акцентира върху различията в техния произход и езици.

От друга страна остава впечатлението, че в доклада понятията „арумъни“ и „власи“ понякога се смесват, и то до степен че се внушава, че Румъния е тази, която следва да се погрижи за осигуряване на съхраняването на идентичността на арумъните на Балканите.

Що се отнася до частта от доклада, посветена на положението на арумъните в България, трябва да се направят следните уточнения.

Етническата карта на Югоизточна Европа, в приложение към доклада, е заимствана от румънска публикация от 1942 година; тя не отчита последиците от прилагането на Крайовския договор от 1940 година. Съгласно член 3 от този договор в периода 1942-1944 година бе осъществена размяна на население между Румъния и България, като български граждани от румънски произход се преселиха в Румъния, а румънски граждани от български произход - в България. Така че въпросната карта съвсем не отговаря на сегашното положение.

Броят на власите в България е силно преувеличен. При последното преброяване на населението в България през декември 1992 година само 5159 души са се обявили за власи. Освен това те не причисляват себе си към етническите румънци, които са 2491 на брой.

Въпреки това в доклада проблемите на арумъните и проблемите на етническите румънци се смесват нееднократно.

Като пример може да се цитира споменатият проблем с Румънския културен институт в София. Във въпросния институт никога не са били преподавани арумънски език и култура, така че не е ясно каква връзка би могла да съществува между дейността на този институт и загрижеността за съхраняването на арумънската култура.

Що се отнася до Румънския културен институт, той е бил продаден на българската държава през 1948 година въз основа на перфектно сключен договор, и средствата от продажбата са вложени в строежа на сградата на Посолството на Румъния в София.

През 1977 година е подписана спогодба между двете правителства относно взаимно създаване на културни центрове на България в Букурещ и на Румъния в София. Най-вече поради бюджетни съображения тези проекти и до днес не са осъществени.

В крайна сметка би следвало да се подчертае, че в България арумъните, чийто брой не надхвърля 2000 души, са разпръснати в множество градове в южната част на страната, което действително прави много трудно практическото приложение на препоръките, предложени в доклада от страна на комисията.

Освен това, имайки предвид, че арумънски емигранти са разпръснати в множество страни на Бвропа, включително Турция, Франция, Германия, Испания и др., с основание може да се постави въпросът, според какви критерии е извършен подборът на страните, в които да се разгледа положението на арумъните.

В заключение бих искал да ви уверя, че правата на арумъните в България се зачитат напълно и няма никакви ограничения за тяхното движение както във вътрешността на страната, така и в чужбина, нито се ограничават техните контакти, религиозна практика, социално и езиково общуване; няма никакво ограничение и на упражняването на тяхното право на сдружаване.

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

РЕШЕНИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП ПО ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ, ВЗЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ В СОфИЯ НА 24 ЮНИ 1997 ГОДИНА

Секретариатът на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) взе следните решения:

1. Поради фракционна борба и грубо нарушение на Устава на БКП изключва от редовете на БКП Стайко Стоянов Генчев и Ангел Фиданов.

2. Издига за първи секретар на Околийския комитет (ОК) на БКП в град Пазарджик др. Димитър Шуманов, член на ЦК на БКП.

3. Обръща сериозно внимание на Околийския комитет на БКП и на Градския комитет (ГК) на БКП в град Пазарджик за в бъдеще да проучват кадрите, които издигат за ръководители на ОК на БКП и на ГК на БКП.

Задължава същите да съгласуват предварително една седмица по-рано преди провеждането на партийните форуми всички документи, които ще предлагат за разглеждане, в това число и проектите за съставите на бъдещите ръководни органи на БКП.

4. Изключени от редовете на БКП като Стайко Стоянов Генчев, Ангел Фиданов и секретарят на ЦК на БКП г-н Иван Петков Иванов Полименов нямат право да се произнасят по партийни въпроси на БКП. Те нямат право да дезинформират обществеността и да насрочват редовни и извънредни конгреси на БКП, на която не са членове.

5. Задължава първия секретар на ОК на БКП в срок до 3 юли 1997 година да оформи новото бюро от предани комунисти на Околийския комитет на БКП, за което да докладва на пленума на 5 юли 1997 година.

6. Обръща сериозно внимание на др. Петко Симеонов и го предупреждава за в бъдеще да не предоставя на Иван Полименов служебния телефон на Министерство на отбраната, където работи като охрана на пропуски, за водене на разговори за разколническа дейност против БКП със страната.

София, 24 юни 1997 година

Генерален секретар:

ВЛАДИМИР СПАСОВ

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП ПО ВЪТРЕШНО ПАРТИЙНИ ПРОБЛЕМИ

Секретариатът на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) уведомява обществеността чрез БТА за антикомунистиечската истерия на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) и нейните марионетки, които са създадени за борба против БКП и марксистко-ленинското й ръководство начело с генералния секретар на БКП Владимир Спасов.

Така например днес господин Иван Полименов, „секретар на ВС на БСП“, както признава Дума-прес в броя на вестник „Дума“ от 21 юни 1997 година, ще проведе даде пресконференция в Агенция София прес, на която ще се опита да излъже, да заблуди и да дезинформира обществеността, че е създал инициативен комитет за насрочване на редовен конгрес на БКП. На това бесепарско сборище ще бъдат всички ръководители на запъртъците, които са създадени от Александър Лилов за борба против БКП, като например Българска комунистическа партия (марксисти) - БКП (м), Българска единна комунистическа партия (БЕКП), Комунистическа партия (КП), Обновена българска комунистическа партия (ОБКП).

Господата Иван Полименов и Аврам Цветков бяха изключени от БКП на 12 юни 1997 година. Тогава връчих и статията си за зловредната роля на Александър Лилов, на Жан Виденов, Георги Първанов и Стефан Продев. На 28 юни 1997 година Секретариатът на ЦК на БКП изключи от БКП господата Стайко Генчев и Ангел Фиданов от град Пазарджик като внедрени от БСП в БКП агент-провокатори и за водене на фракционна, разколническа и предателска политика в полза на БСП. Също така Секретариатът на ЦК на БКП наказа със строго мъмрене с последно предупреждение Петко Симеонов от град Пазарджик, затова че като портиер на бюро пропуски в Министерството на труда и социалните грижи е разрешил на Иван Полименов да води разговори по служебния телефон с цялата страна за обработване на комунисти в своя подкрепа. Иван Полименов е провел разговори за над 50 000 лева, за което уведомих със сигнална записка министър Иван Нейков и му предложихме да задължи Петко Симеонов да заплати водените разговори по служебния телефон с провинцията, откакто е на работа в това ведомство, и да бъде освободен от работа.

Не могат хора, които не са членове на БКП, да провеждат пресконференции и да насрочват конгреси от името на БКП. Защо не направят това например с БСП, със Съюза на демократичните сили (СДС) или с друга партия, на която не са членове? Тези инсинуации и престъпления се организират и се провеждат по нареждане на Александър Лилов като отмъщение заради разобличението му във въпросната моя статия против него.

На това сборище ще присъстват и платени журналисти и екипи от Българска национална телевизия и Българско национално радио.

Довеждаме до знанието на обществеността, че всички делегати на XVII конгрес на БКП по предложение на Стайко Генчев положиха следната клетва:

КЛЕТВА
НА ДЕЛЕГАТИТЕ НА XVII КОНГРЕС НА БКП, ПОЛОЖЕНА НА 15 СЕПТЕМВРИ 1996 ГОДИНА

Аз, комунистът, делегатът, членът на ЦК на БКП, се заклевам, че ще служа честно и предано на работническата класа, на трудовите селяни, на народната интелигенция и на делото и идеите на марксизма-ленинизма. Ще спазвам устава и програмата на БКП. Няма да пожаля сили в борбата до окончателната победа на социализма и комунизма в нашата страна.

Ще се боря за марксистко-ленинската чистота на партията и ще давам заслужен отпор на враговете й. Ако наруша тази клетва, нека бъда най-сурово наказан и презрян от БКП и от моите другари. Заклех се!

Текстът на тази клетва беше предложен от г-н Стайко Стоянов Генчев, който с Ангел Фиданов, Петко Симеонов, Иван Полименов и Аврам Цветков й изневериха и я нарушиха като внедрени от БСП в БКП агент-провокатори. С тях е и кредитната милионерка Вера Илиева, която беше натрапена на БКП като кандидатка за президентка от същата криминална и престъпна мафия. Доведоха я в ЦК на БКП Иван Полименов и Александър Димитров Александров, понеже нямахме да внесем депозит от 250 000 лева. Александров е лицето, което се е хвалило пред Петко Тонев, че ще убие генералния секретар на БКП.

София, 1 юли 1997 година

Генерален секретар: ВЛАДИМИР СПАСОВ

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ И РЕШЕНИЯ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ В ПАЗАРДЖИК НА 14 ЮНИ 1997 ГОДИНА. Документите са огласени на 1 юли 1997 година в София и са адресирани до членовете и симпатизантите на БКП и до средства за масово осведомяване.

Буржоазните контрареволюции в бившите социалистически страни и в Съветския съюз доведоха до разпадане на политико-икономическите им системи.

Това не беше случайност, а процес, планомерно насочван от някои западни секретни служби.

Днес е хвърлена обилна светлина върху ролята на тези служби и на западния криминален свят за краха на Източна Европа, както и в подготовката на онова, което се случи по-късно.

Определени сили у нас, предимно хора от бившата партийна върхушка и държавни функционери, които бяха добре запознати с историческите условия, ръководеха процеса на разлагане на „реалния социализъм“. Те ускориха крушението и си послужиха с него за постигане на своите цели. Накрая процесът започна да изглежда като „предопределен от историята“. Намесата на тези разрушителни сили беше един от факторите за сгромолясването на Източна Европа и Съветския съюз.

Но истинските причини и корена на краха на социалистическата система трябва да търсим в дълбокия разрив между производителните сили и производствените отношения през последните години.

Комунистическите партии се бяха превърнали в тоталитарни и не можеха да ръководят по-нататъшното развитие на социалистическото общество; те предадоха интересите на работническата класа и на трудовите хора.

Днес у нас тези, които взривиха и разбиха социалистическото общество, ни учат на „пазарна икономика и приватизация“, на „ускорена структурна реформа“ и т.н. Тоест, те реставрираха капитализма.

С „пазарна“ фразеология сега управляващите грабят българската икономика, ликвидационните съвети погубиха селското стопанство,, приватизацията унищожава българската индустрия и туризма, образованието, здравеопазването и пр. Просперира единствено криминално-мафиотското съсловие.

В слънчева България, която при социализма се нареждаше на едно от челните места в света по производство на зърнени храни на глава от населението, днес хората гладуват.

Единствената реална сила, която може да се противопостави на тази пагубна политика, е Българската комунистическа партия (БКП). Отчитайки този факт, реставраторските сили на капитализма приеха елементарна, но ефикасна борба с комунизма.

Те поставиха начело на Комунистическата партия една карикатурна фигура - лицето Владимир Асенов Спасов - демагог по природа, брутален по характер, „даровит“ фалшификатор и груб индивидуалист, който си въобразява, че е „велик вожд“. С ежеседмичните си медийни атракции той се превърна в силно компрометираща фигура за БКП. Заради необикновения му талант да разбива комунистическото движение той бе поставен за генерален секретар и на Коминтерна - Германската комунистическа партия и Турската комунистическа работническа партии бяха обявени от Владимир Спасов за предателски. И така Коминтернът просъществува само два месеца и накрая останаха само Спасов и синът му да ръководят нещо, което вече го няма.

Отчитайки динамиката на развитие на обществените процеси в България и нарушените приниципи на единство в БКП по вина на една-единствена личност, поставена начело на партията от чужди на комунизма сили, какъвто е Владимир Спасов, Инициативният комитет, съгласно чл. 20 от Устава на БКП, на свое заседание на 14 юни 1997 г. в град Пазарджик взе следните решения:

1. Да се свика извънреден конгрес на БКП през месец септември 1997 г. в гр. София. Съгласно чл. 19 от Устава на БКП конгреси се свикват на всеки 4 години и тъй като от последния конгрес не е изтекъл този срок, се налага свикването на извънреден конгрес.

2. Снема се политическото доверие от Владимир Спасов като председател на Изпълнителното бюро на Централния комитет на БКП до провеждането на извънредния конгрес заради груби нарушения на Устава, незачитане на вътрешнопартийната дисциплина и демокрация и заменяне на колективния метод на работа с деспотични, брутални и еднолично налагани решения.

3. За подготовка и провеждане на извънредния конгрес Инициативният комитет избира Изпълнително бюро в състав от 9 души и председател Иван Полименов, което да подготви необходимите документи и да организира провеждането на извънредния когрес на БКП.

4. Изпълнителното бюро да представи в съда необходимите документи за свикване на конгреса в законния срок.

5. Инициативният комитет приканва всички партийни организации и партийни комитети на БКП да проведат организационни събрания, на които да се запознаят с Декларацията на Инициативния комитет и да вземат решение за участие в конгреса. Приканват се партийните организации да изпращат протоколите от събранията в Инициативния комитет.

6. Инициативният комитет препоръчва на членовете на БКП да установяват контакти с всички бивши и настоящи членове на партията с цел изграждането на монолитна комунистическа партия, която да играе съществена роля в политическия живот на България.

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ В ЧЕТВЪРТАТА АСАМБЛЕЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНГРЕС НА ПРОМИШЛЕНИЦИТЕ И ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ (САНКТ ПЕТЕРБУРГ, РУСИЯ, 18-22 ЮНИ 1997 ГОДИНА)

Четвъртата асамблея на Международния конгрес на промишлениците и предприемачите (МКПП) се състоя в град Санкт Петербург от 18 до 22 юни 1997 година.

Международният конгрес е учреден през февруари 1992 година. Той е неправителствена и неполитическа обществена организация. В МКПП са представени Азербайджан, Армения, Беларус, България, Грузия, Казахстан, Киргизия, Молдова, Полша, Русия, Румъния, Словакия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна, Узбекистан, Унгария, Хърватско, Чехия, Югославия, Естония, Китай.

Предшестващата трета асамблея бе проведена през май 1993 година в Кишинев, Молдова.

Обединяващите фактори в МКПП през последните години са:
- Разработването на съвместни икономически инициативи в зависимост от общите интереси и интересите на отделните страни в приоритетните области;
- Обединено влияние върху държавните и правителствени органи в страните за решаване на назрелите проблеми на правното и нормативно регулиране на стопанската дейност;
- Повишаване на надеждността на деловите партньорски връзки на двустранна и многостранна основа;
- Обмен на информация с оглед получаването на определени предимства в предприемаческата дейност.

На настоящата Четвърта асамблея бяха разгледани резултатите от досегашната дейност на МКПП и беше обоснована стратегията на бъдещото икономическо сътрудничество. Асамблеята прие отчет на Контролната комисия, утвърди изменения в Устава и избра ръководни органи на Международния конгрес.

След като изслуша доклада на председателя на Съвета на МКПП В. К. Глухих, асамблеята отбеляза нарасналата активност на болшинството национални съюзи на промишлениците и предприемачите в провеждането на икономически преобразувания в отделните страни. През отчетния период е разширен обхватът в дейността на Конгреса. Задълбочен е подходът при решаването на наболелите проблеми, като особено внимание е отделено на практическите действия за усъвършенстване на механизмите за регулиране на пазарното стопанство. Отчетено е изоставането в някои от задачите, продиктувани от реалните нужди на икономиката. Набелязани са мерки за повишаване ефективността на работните органи на МКПП и неговата инфраструктура и за повишаване на функционалния и финансов ефект от дейността на конгреса.

Българската делегация на асамблеята беше в състав от 7 души, в т.ч. президентът, двамата вицепрезиденти и генералният изпълнителен директор на Съюза на българската индустрия (СБИ).

Както е известно, СБИ е основан през 1990 г. от фирми и предприятия на българската промишленост. Членове на Съюза са отраслови съюзи, държавни и частни фирми и териториални клубове за индивидуално членство. В съюза са представени основните отрасли на българската промишленост: химическа и фармацевтична, черна и цветна металургия, машиностроене, електроника и електротехника, строителство, търговия и др. Членове на СБИ са и други организации като търговски банки, информационни фирми и др. В своята международна дейност СБИ полага усилия да създаде благоприятни условия за развитие на българската промишленост чрез възстановяване, преструктуриране и завоюване на нови пазари. Съюзът съдейства за осъществяване на преки връзки между фирмите-производители от различни страни, в т.ч. и чрез осигуряване на съответната информация в областта на промишлената интеграция.

Българската делегация на асамблеята изложи своите виждания за необходимостта от по-оперативно и мащабно развитие на дейността по изграждането на трансгранични проекти. Тази тема бе подкрепена от всички участници в асамблеята, което ни позволява да мислим, че приносът на МКПП в тази област ще нараства. Българските предприемачи и Съюзът на българската индустрия са удовлетворени, че за вицепрезидент на МКПП бе избран президентът на СБИ г-н Кръстю Станилов. Това е един успех за българската индустрия, който създава условия и възможности за мащабно възстановяване на икономическите връзки с външнотърговските ни партньори.

Като един от първите резултати от международната дейност на СБИ след провеждането на Четвъртата асамблея на МКПП е осъщественото през изминалата седмица посещение в София на 8-членна китайска делегация, присъствала на асамблеята. Начело на делегацията беше г-н Чен Зонг - заместник-генерален директор на Китайския съюз на промишлениците. В делегацията участваха директори на предприятия от химическата, тютюневата и текстилната промишленост на Китай. Ръководителите на Съюза на българката индустрия и на Китайския съюз на промишлениците обсъдиха проект на договор за съвместна дейност. Този договор разкрива нови възможности за активизиране на стопанските връзки между Китай и България.

Като цяло след провеждането на Четвъртата асамблея на МКПП Съюзът на българската индустрия преценява, че възможностите за икономическо сътрудничество със страните - членки на МКПП, са значително нараснали, но на сегашния етап не се използват от българска страна в достатъчна степен. Впечатлени бяхме от активната позиция, която държавните органи на Чехия и Унгария са заели за завземането на търговски ниши в руския пазар, в т.ч. и такива, които са били традиционни за българските производители през близкото минало. С оглед на възстановяването и разширяването на икономическите връзки със страните - членки на МКПП, е очевидна необходимостта от подобряване на взаимодействието между неправителствените организации и правителствените институции за създаването на по-добри условия за българския износ на междуналродните пазари. Там, където в съответните страни това се осъществява, резултатите не са закъсняли. И в бъдеще СБИ ще направи всичко необходимо за приобщаване на държавните органи, в т.ч. и на министерства и крупни стопански единици, в тази дейност.

София, юни 1997 г.

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА СИНДИКАТИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПО ПРОБЛЕМИ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

На свое заседание Федералният съвет на Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФС на ФСЗ) разгледа тревожното състояние и напрежение, възникнало след изявленията на министъра на здравеопазването в средствата за масова информация за намеренията на Министерството да закрие повече от две трети от здравните структури в страната, без да бъдат разработени и обсъдени критериите и принципите за съкращенията в Отрасловия съвет за социално сътрудничество.

Федералният съвет на федерацията на синдикатите в здравеопазването

ДЕКЛАРИРА:

Ако в срок от 7 дни не бъде свикан Отрасловият съвет за социално сътрудничество и не бъдат обсъдени критериите и принципите за преструктуриране и съкращения на националната здравна мрежа, Федерацията на синдикатите в здравеопазването ще приведе структурите си в национална стачна готовност.

София, 20 юни 1997 г.

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА СЕКЦИИТЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“, НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА НЕЧЛЕНУВАЩИ В ДВАТА СИНДИКАТА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ В ЕООД „ФЕНИКСРЕСУРС“ - ДОБРИЧ, ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЕТО НА УПРАВИТЕЛЯ НА ФИРМАТА СТОЯН СЕРАФИМОВ. Документът е адресиран до 38-ото Народно събрание, до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет, до министъра на търговията и туризма, до изпълняващия длъжността председател на КНСБ, до президента на КТ „Подкрепа, до председателя на Българска стопанска камара и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ние, работниците и служителите на ЕООД „Фениксресурс“ - гр. Добрич, стекли се на протестно събрание на 19 юни 1997 г., с недоумение и тревога посрещнахме вестта за предстоящото уволнение на управителя ни Стоян Георгиев Серафимов.

Стоян Серафимов е в системата на вторичните суровини от 21 януари 1977 г. Негова инициатива и заслуга са изградените за съвсем кратък период нови бази и складове в региона със съответстващите им пътища и площадки, единствената все още в отрасъла ни станция за производство на сгъстен въздухообразен кислород и течен азот, почивна станция край Кранево и други обекти. Същото се отнася и за транспортната, товароподемната и заготвителната ни техника. Предприятието бе печелившо, носител на новите форми на труд и организация на работа, с опрделен ред, порядък, роля и място в системата.

Независимо от всичко това на 3 юли 1992 г., напълно незаконосъобразно и в пълен разрез с принципите на демократичната правова държава кабинетът на управителя бе запечатан с подписа и печата на кмета на Добрич (а ние сме държавна фирма!) и полиция, а впоследствие той беше освободен. Две години и 10 месеца предприятието ни бе в застой и упадък, с внушителната за този етап загуба от 2 151 000 лева за 1993 г. Нещата вървяха на самотек, работеше се ден за ден, тухла върху тухла не бе съградена за този период.

Г-н Серафимов бе възстановен на 10 май 1995 г. През изтеклите две години дружеството ни излезе отново на печалба (1 071 000 лв. за 1995 г., 5 252 000 лв. за 1996 г., 8 509 000 лв. за първото тримесечие на тази година), не бе съкратена нито една бройка от заварения наличен персонал, нарасна чувствително брутната работна заплата, извършиха се строително-монтажни работи, вземат се своевременно необходимите мерки за ремонта на моторните превозни средства и другата ни техника. Само за една година бе направено и представено в МТТ всичко необходима за откриването на процедура за приватизирането на дружеството. Имаме регистрирано АД със 100%-во участие на колектива и кандидатстваме за работническо-мениджърско изкупуване на предприятието.

Уважаеми господа,
Като довеждаме до знанието ви всичко това, отново изразяваме нашето твърдо несъгласие с каквито и да са опити на политическа основа за второ поредно уволнение на управителя ни Стоян Георгиев Серафимов. С многогодишния си професионален опит и знания, вярата към хората и извършеното досега той се ползва заслужено с доверието и уважението на колектива.

Заявяваме категорично, че ако не се съобразите с нашето мнение, ще преминем към друга форма на протест, включително и към гражданско неподчинение!

Добрич, 20 юни 1997 г.

(Пресслужба „Куриер“)

 

-----------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 3 юли 1997 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Валентина Игнова, Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.