София, 4 юли 1994 година
Брой 128 /1173/

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /2 ЮЛИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Появата и съществуването на Българската национално-радикална партия /БНРП/ в българския политически живот не е случайно явление. Времето от няколко години потвърди това. Със своята активна и многостранна дейност БНРП допринесе извънредно много за пресичането на множество опити за отклоняване на българската нация от нейната естествена гравитация и укрепване на европейската й идентичност.

Днес БНРП има очертанията на общонационална партия. Тя няма други цели и задачи освен реализацията на българските национални интереси и идеали. Затова и нашият главен опонент и противник са националните предатели, тези, които работят срещу българските национални интереси и идеали в полза на чужди такива интереси. В борбата си срещу тези сили ние не правим разлика между хората според религиозната им и етническа принадлежност. В своите среди ние сме готови да приобщаваме всеки, който живее с идеята за оцеляването и за по-нататъшното развитие на българската нация.

В програмата на БНРП няма място за омраза към другите народи и вероизповедания. Това обяснява еднакво отрицателното ни отношение към рушителите на българската национална идентичност и онези, които под прикритието на национализъм се проявяват като крайни шовинисти, расисти и неонацисти.

Ние сме български националисти, защото признаваме върховенството на националната идея и се обявяваме против разделянето на нацията на класова, съсловна, етническа, религиозна и т.н. основа. За нас национализмът при сегашните условия има единствен смисъл - искрена привързаност към българските национални ценности и воля за тяхното отстояване срещу всяко посегателство. Ръководени от това разбиране, ние поемаме защитата на всички, които имат българско национално съзнание, желаят да носят българско име и възпитават децата и внуците си в духа на българските национални идеали независимо от традиционната им връзка с исляма в миналото и днес. Ние ще защитаваме всички граждани на страната, които стават жертва на насилие и унижения, дори след смъртта си, заради българските им имена и политически убеждения и настояваме пред държавните институции да предприемат наказателни мерки срещу инициаторите на подобни прояви на фанатизъм и фундаментализъм.

Ние подкрепяме българската мохамеданска дружба "Родина" и ще защитаваме нейните дейци и лидери, станали жертва на предателско преследване през последните 50 години. Ние ще се борим за пълна гражданска и морална реабилитация на тези български възрожденци.

БНРП ще направи необходимото, за да защити и пострадалите заради участие и съпричастие към възродителния процес, освен в случаите, когато става дума за криминални престъпления и ненужни репресии срещу невинни хора по време на този процес. Ние ще се борим за гражданска и морална реабилитация на десетки и стотици български патриоти, пострадали от политическата демагогия на различни политически партии след 10 ноември 1989 г. БНРП възприема възродителната идея като специфична форма на вътрешнонационална консолидация в условията на нашата страна. БНРП ще се бори с всички законни средства срещу онези, които използват изкуствено създадената у нас антивъзродителна истерия за турцизиране на части от българската нация. Нашата борба е насочена срещу онези, които използват демократическата идея като прикритие за своите действия, насочени към придобиване на повече и по-големи привилегии за незаконно забогатяване, за разпродажба на българското национално богатство, създавано от поколенията цели 1300 години, за обезличаване на българската нация, за разрушаване на националната ни идентичност, поставяйки се в услуга на имперските амбиции на съседни страни и техните задокеански покровители, както и техните покорни слуги, издигнали се в днешната политическа йерархия в държавата ни.

БНРП ще поддържа и разширява своите връзки с аналогични политически движения в близки и в далечни страни. Ще работи за възраждане и укрепване на славянската взаимност, за организирана борба срещу настъплението на ислямския фундаментализъм в Европейския югоизток.

В икономическата област БНРП ще се бори за приоритетна роля на националния капитал, за приватизация, която ще увеличи националното богатство, ще стимулира висока степен заинтересованост от участие в укрепването на българската икономика и няма да допусне разпродажбата на безценица и разграбването на националното богатство, сътворено от десетки поколения българи. Ние сме за приватизация, която гарантира на истинските създатели на това богатство да получат своя дял от него и да се включат в неговото умножаване.

БНРП ще поддържа модерен икономически национализъм, който ще позволи зараждащата се средна класа да се ръководи от интересите на националната икономика и от стремежа за благоденствието на нацията.

БНРП искрено поддържа и отстоява плурализма в икономическата област, като признава еднакво право на съществуване на всички форми на собственост - лична, частна, кооперативна, обществена, държавна. Поради това намира за пагубна политиката на сегашните ни управници - парламент, правителство, президентство, по силата на която насилствено се налагат едни форми на собственост и насилствено се ограничават други.

БНРП ще се бори за приоритетни действия и мерки за скорошно и ускорено възстановяване на икономиката в районите, където икономическата и социалната криза вземат размери, заплашващи оцеляването на тези краища на страната. Модерни производствени мощности, достатъчно специалисти за всички производства и способни стопански дейци днес са обречени на принудително и престъпно бездействие, за да се доубие националният пазар и се настанят в него чуждият капитал, чуждите търговци. Ние сме абсолютно против погасяване на "дълг срещу собственост", което е форма за отнемане на територии.

БНРП измина труден път. Тя навлиза в нов етап в своето развитие и вижда своята мисия днес и утре в умножаване на съзидателните сили на нацията, в укрепване на нейното единение, в обединяване на всички национално-патриотични и родолюбиви сили в страната независимо от партийните им пристрастия, с изключение на онези, които със своята дейност са накърнили и накърняват българското национално достойнство, използвали са политическата си кариера в услуга на чужди национални интереси и по този начин са допринесли за сегашната дълбока криза в страната. Заради това БНРП дели хората днес на българи и антибългари. БНРП подава ръка на всички патриоти, на всички национално-патриотични сили, родолюбиви интелектуалци, бизнесмени, политици, дипломати, офицери, жени и мъже, младежи и девойки, ученици и студенти, държавни чиновници, производители, търговци и банкови служители. Тя изразява своята готовност да съдейства за тяхното обединяване и ги призовава да поведат борба, заедно с БНРП, в името на българската национална идея. В случая всяка от партиите и политическите движения запазват своята цялост и независимост. Те не са длъжни да съобразяват своите вътрешнопартийни структури и уставни положения с дейността на това единение. Те се обединяват само върху единна национална платформа, за общи действия, за защита на българската духовна индентичност, за поддържане на българското национално достойнство, за по-нататъшно задълбочаване на процесите на националното ни единение, за защита на българските граждани, които стават обект на насилие и на преследване, унижения и заплахи заради българските им имена и българското им самосъзнание.

Националната конференция на БНРП възлага на централното ръководство да предприеме съответните стъпки, за да даде своя принос за изграждане в най-близко бъдеще на такова единение.

Националната конференция апелира към българските журналисти, към всички средства за масово осведомяване, за по-висок професионализъм и вярно отразяване на оценките на БНРП за обществено-политическия живот в страната. Ние категорично протестираме против информационното затъмнение срещу БНРП.

Българската национално-радикална партия /БНРП/ е само политическият образ на единството на всички българи, съпричастни към българската национална съдба, затова тя трябва да се схваща не толкова като политическа партия, колкото като общобългарски защитник на националните интереси!

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА "ФОРУМ ПРЕОБРАЖЕНИЕ" ИЛИЯ СТЕФАНОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Вие сте единственият човек, който би могъл да помогне да се преодолеят недоразуменията между лидерите на българските политически партии. Тези недоразумения пречат да се изпълни волята на българските избиратели за привличане в правителството на хора, знаещи и умеещи да се справят в трудни моменти с най-сложните обществени проблеми.

Предложението, което аз искам да Ви отправя от името на членовете на "Форум Преображение”, може да спести доста години безплодно търсене на подходящо за България правителство.

Макар и мнозина от нас, както и аз самият, да желаем предсрочни избори, всички добре разбираме, че предизвикването на една нова вълна от озлобление между "червени", "сини" и всякакви други "цветове" с нищо няма да подобри сегашното безнадеждно състояние на нещата. Очевидно е, че трябва да се търси някакъв друг път, по който да се успокоят политическите пристрастия. С тях не е възможно да се прикрива за вечни времена фактът, че през време на тоталитарния режим в България не беше възможно да се води борба срещу комунизма.

Лесно е да се докаже, че освен около четиристотин, а може би и по-малко от 400 измежду потърсилите политическо убежище в чужбина никой друг българин не се е опитвал преди появата на Михаил Горбачов да се противопоставя на комунистическия тоталитаризъм.

Ако съществува поне един българин, който да прави изключение от това общо правило, редно е той да има доблестта да ми позволи да му поставя няколко малки въпросчета пред българските телевизионни зрители. Ако ли пък има повече от един човек измежду нашите сънародници, които биха се възмутили от моите твърдения, аз ще настоявам да се явят поне десетина или двадесетина от тях на същото телевизионно предаване, за да докажат, че действително съм подценил техния патриотизъм.

След като за 5 години нито един политически лидер не можа да ни обясни за какво точно се е борил, аз не виждам, уважаеми господин президент, причина да ми откажете съдействието си за провеждането на така предложения "експеримент" - той няма да струва нито една стотинка на българските избиратели и ще възстанови нормалната мозъчна дейност на голям брой "заслужили борци против комунизма". За всекиго е ясно, че с настоящото писмо не някой друг, а аз самият поемам цялата отговорност за последствията от така предложеното откровение.

Готов съм да понеса всички евентуални упреци. Но ако се окаже, че съм бил прав, Вие разбирате колко ще бъде трудно да ми се откаже удоволствието да обясня пред българските телевизионни зрители в по-големи подробности създадената от мен преди 17 години "Преображенска концепция" за бърз и безболезнен преход от тоталитаризъм към нещо по-добро, което действително да прилича на демокрация.

С настоящата декларация аз поемам голям риск и нямам на кого другиго да разчитам освен на Вас, уважаеми господин президент, да поискате от уважаемите господа депутати от българския парламент да се задължат поне с едно минимално условие. Принуден съм да го изискам не само заради услугата, която им правя, като ги изваждам от трудното положение, в което са поставили сами себе си. Принуден съм да го изискам още и затова, защото в продължение на десетки години трябваше да понасям да бъда ограбван, гонен и унижаван, за да мога да напиша настоящото мое писмо. Не мога да им имам доверие, без те да ми дадат някаква гаранция за лоялност. Ето тази гаранция е моето минимално условие и тя се състои в това да се удовлетвори искането на неколкостотин български политически емигранти, някои от които са били принудени да придобият второ гражданство, народът да получи право да ги избира за народни представители в българския парламенти в другите органи на държавната и на местната власт. Това може да се постигне много лесно само с три незначителни допълнения към Конституцията на Република България от 1991 година:

1. Към член 65 от конституцията да се добави например изречението: "Придобиването на второ гражданство в една от 18-те държави - членки на Европейската общност и на Европейската асоциация за свободна търговия, преди момента на приемането на настоящото допълнение към конституцията не може да представлява пречка за избирането на български гражданин за народен представител."

2. В член 93, ал.2, да се добавят думите: "... или в една от 18-те държави - членки на Европейската общност и на Европейската асоциация за свободна търговия", след израза: "...и е живял последните пет години в страната...".

3. В член 99, алинея 2, да се замени изразът: "... в 7-дневен срок..." с израза: "... в 30-дневен срок...".

Никой не може да попречи на българските депутати да направят тези допълнения, защото това си е чисто български проблем, произтичащ от непреодолими по друг начин последствия от тоталитарния режим. В замяна на това всяко противодействие на тези допълнения може да бъде изтълкувано като: нежелание да се допуснат в законодателната власт хора, които действително са се борили срещу тоталитаризма, стремеж да се укрият от българското население действителните недъзи на комунизма и главните предимства на западната демокрация и насърчаване на безработицата, корупцията и престъпността. Не по-малко чудат е и фактът, че в българския парламент се допускат дори турци, които, въпреки продължителния си престой в България, не са се отказали от принадлежността си към турската нация, за чийто стремеж към експанзия достатъчно много се говори по цял свят - нима онези неколкостотин български патриоти, които са пожертвали цялата си младост за освобождаване на България от тоталитаризма, са по-малко благонадеждни от турците? Нима българският народ желае и занапред да поддържа досегашното си враждебно отношение към демократично устроените западноевропейски държави, че господата депутати не смеят да допуснат в политическия живот на родината ни българи със западноевропейско гражданство? Как деветте милиона българи ще придобият гражданство в Европейската общност, щом като нямат доверие в първите неколкостотин, които вече са направили тази крачка, и то не по своя воля, а по вина на българския парламент? - Иначе и до ден-днешен с нашите емигрантски паспорти не бихме могли да влезем в България, без да загубим всичкото си имущество, както стана, когато я напускахме, както стана, когато за удоволствието на съветските окупатори изменниците на родината ни ограбиха нашите бащи и деди.

Време е господа депутатите добре да се размислят по всички тези въпроси, защото ние можем да изведем България от кризата и да възстановим доверието на народа в държавните институции, а те не могат! Разликата не идва от това, че сме живели по-дълго на Запад, нито пък, че смятаме себе си за по-мъдри, а защото сме се готвили десетки години за преобразяването на България, докато през това време на господа депутатите и през ум не им е минавало, че комунизмът ще трябва един ден да се сменя с нещо по-добро и по-човечно...

През последните 16 години аз съм изпращал до представителите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в България, както и до Вашите предшественици, уважаеми господин президент, много писма със съдържание, подобно на настоящото. В 1981 г. предлагах конструктивен диалог, защото тогава беше възможно за един петилетен план да се удвои покупателната способност на българското население. През следващите години пишех, за да се опитам да предотвратя сегашната катастрофа. В 1986 предупреждавах Тодор Живков, че ще стане изкупителна жертва на П. Младенов и другите виновници за днешния хаос в България. В 1990 г. помолих председателя на Народното събрание акад. Николай Тодоров да съдейства да организираме 48-часово телевизионно предаване /16 пъти по 3 часа/, за да предотвратим последвалото 48-месечно агонизиране на българския народ. До Вас лично също изпратих доста писма. Никого не можах да трогна нито с благи думи, нито с груби. Възможно е да не сте ми обърнали внимание, защото винаги пишех писмата си от мое име.

За разлика от всички предходни писма този път Ви пиша от името на 30 442-ма български избиратели, които се довериха на донесената от мен в България програма за бърз и безболезнен преход към демокрация. Господа политиканите могат да продължат да ме изтощават икономически, физически и психически. Но аз не съм юрист и не идвам да се надприказваме. Инженер съм по професия. В нашия занаят ние казваме, каквото е казал Кольо Фичето на турския султан: "Ето този мост, тук, над тази река, ако не го построя за шест месеца, можеш да ми вземеш главата." Време е да покажа на дело какво мога и какво не мога. Затова настоявам ония, които се смятат за по-големи майстори от мен, да не се крият, а да дойдат да се покажем заедно пред народа.

Ако Вие, уважаеми господин президент, се съгласите да ми помогнете, ще предотвратим правителствената криза без каквито и да било сътресения. Работата не е много трудна, защото министър-председателят, господин проф. Л. Беров, в отговора си за "намеренията на правителството" направи вече две много мъдри предложения: за персоналните промени и за възстановяването на дейността на тристранната комисия.

Тъй като господин професорът не е успял за година и половина да забележи, че от тристранната комисия липсва главният четвърти актьор, без който е невъзможно да се предотврати корупцията при осъществяването на реституцията и приватизацията, очевидно е, че първата персонална промяна се налага да бъде смяната на самия министър-председател. Тъй като с по-малко от 30 министри българското правителство не можа да реши главните проблеми: предотвратяването на безработицата и на обезценяването на българския лев, очевидно броят на министрите ще трябва да бъде многократно по-голям... по този начин можем да задоволим апетитите на по-голям брой политически партии... А четвъртият актьор в тристранната комисия трябваше да бъдат представителите на бившите собственици на капиталите, с които в продължение на 50 години България строи "социализъм", "комунизъм" и "демократизъм". При добро желание всички тези неща могат бързо да се изяснят, за да се възстанови доверието на народа. Вие сигурно знаете, че още преди 2500 години китайският мъдрец Конфуций е казвал, че: "гладът не е толкова страшно бедствие, колкото загубата на доверието на народа във властта, защото смъртта е съдба на всички хора, но народ, който не се доверява на господаря си, е действително загубен". Доверието обаче не е нещо, което може да се открадне, както национализиран капитал. Доверието трябва да се заслужи!

Затова аз се надявам, че ще мога в най-скоро време да прочета пред моите сподвижници Вашия отговор на настоящото мое послание. Като Ви благодаря предварително от името на всички преображенци, аз Ви моля да приемете, уважаеми господин президент, нашите най-дълбоки почитания.

Варна, 28 юни 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА "ФОРУМ ПРЕОБРАЖЕНИЕ": инж. Ил. Стефанов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА УМСТВЕНО УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА /15-16 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/. Форумът е проведен под патронажа на президента на Републиката д-р Желю Желев.

Конференцията установи:

В отношението на обществото и държавата към умствено увредените, които в България са над 100 000, нашата страна изостава на етапа на тяхната изолация от нормалната социална среда. Системата на обслужването им е далеч под средното европейско равнище. Техните права, утвърдени с Декларацията на ООН от 1971 г., остават нереализирани поради липса на нормативна уредба за приложението й и непознаването й от съответните ведомства, служби и от гражданството. Конвенцията на ООН от 1989 г. за правата на детето, в член 23 на която са регламентирани задълженията на държавата към децата с физически и умствени недостатъци, ратифицирана от нашата страна през 1990 г., не се прилага поради същите причини.

За преодоляване на това изоставане в социалната политика, което ни дискредитира пред света като хуманно общество, е необходимо:

1. Законът за народната просвета да се допълни с текст, осигуряващ правото на умствено увредените от всички степени и на останалите категории деца със специални педагогически нужди да получават обучение, адекватно на тези нужди.

2. Да се ратифицира Конвенция 159 на Международната организация на труда /МОТ/ от 1983 г. за професионалната рехабилитация на инвалидизираните лица.

3. Да се направят корекции в законодателството относно социалното осигуряване и подпомагане, които да задоволяват преференциално нуждите на семействата, отглеждащи деца с умствена изостаналост и други тежки увреждания.

4. Всестранно да се стимулира и подкрепя създаването и функционирането на родителски и други неправителствени организации за подкрепа на умствено изостаналите лица, като им се осигуряват държавни субсидии и участие в ръководството на съответните заведения.

5. Да се регламентира статут и да се актуализира съставът на Постоянната междуведомствена комисия по ментална ретардация.

6. Във всички по-големи градове на страната според нуждите да се разкриват дневни центрове за деца и възрастни с умствена изостаналост - общински, на неправителствени организации, частни. Обезлюдените масово детски градини и Общинските детски заведения /ОДЗ/ да се трансформират в специални детски градини /които сега са само пет в страната/ и дневни центрове, вместо да се закриват и използват за търговски и други цели.

7. Да се промени критерият при профилирането на съществуващите домове за социални грижи за умствено увредени лица, като се премахне разделението по пол, а за домовете за деца и юноши - и по възраст.

8. Да се организира експериментално обучение на деца с умерена и тежка умствена изостаналост в два дома за социални грижи /от 3 до 10 и от 10 до 18 години/, които да се трансформират в училища към Министерството на науката и образованието /МНО/, като станат база за разработване на педагогически програми и за обучение на професионалисти.

9. Към останалите домове за социални грижи под ведомството на Министерството на труда и социалните грижи /МТСГ/ да се създаде педагогическо звено на подчинение към МНО за осигуряване на възможности за обучение на децата с умерена, тежка и дълбока умствена изостаналост от 3 до 18-годишна възраст. То да се ръководи от заместник-директор на дома, който да има правото да назначава педагогически персонал със специална подготовка и задължението да осигурява обучение по нормативите и критериите на МНО.

10. Да се промени Инструкция 6/1977 г. на Министерство на народната просвета /МНП/ и Министерство на народното здраве /МНЗ/ с оглед на осигуряване на възможност за приемане и на деца с умерена и тежка умствена изостаналост в предучилищни групи и в паралелки към сега съществуващите специални учебно-възпитателни заведения.

11. В плановете и програмите на учебно-възпитателните заведения за умствено изостанали деца, които сега са ориентирани предимно към теоретични знания, да се застъпи усвояването на практически умения за общуване и самостоятелен живот, като се използват съвременни методи, вкл. изкуствотерапия.

12. Да се осигури възможност на лицата с умствена изостаналост да получават професионална подготовка в социалните учебно-професионални заведения или по друг път, както и да се създават условия за трудова заетост и включване в други форми на смислена дейност.

13. В системата на обслужване на лицата с умствена изостаналост да се изградят мултидисциплинарни екипи от медицински специалисти /генетици, педиатри, психиатри и невролози/, психолози, ортопедагози и социални работници, които в активно сътрудничество със семействата да работят чрез ранна диагностика и интервенция за осигуряване на профилактика и оптимална социална адаптация на увредените лица съобразно индивидуалните им възможности.

14. В университетското образование, следдипломната квалификация и други форми на обучение на педагогически, медицински кадри и социални работници задължително да бъдат включени проблемите на ранната диагностика, лечение /рех/абилитация и профилактика на лицата с умствена изостаналост. При подготовката на специализирани кадри за обслужване на умствено увредени лица да се включат знания и практически умения за работа с деца и възрастни от всички степени на умствена изостаналост. Тези кадри да ползват преференциално материално стимулиране.

15. Националните масмедии да отделят време в своите програми за информиране, образование и възпитание на обществото като цяло по проблемите на умствено увредените лица.

16. Да се осигури периодично издаване на информационен бюлетин по проблемите на умствената изостаналост.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание Александър Йорданов, до председателя на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили Филип Димитров, до председателя на Парламентарната група на СДС Стефан Савов и до средства за масово осведомяване.

Господа лидери на Съюза на демократичните сили,

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия, /ЦК на БКП/ недоумява как така вие като грамотни люде, за каквито претендирате, че сте, приблизително четири години и повече не можахте да научите, че Българската социалистическа партия /БСП/ не е БКП и че БКП продължава съществуването си като политическа партия на българските комунисти. За съжаление БСП е антимарксистка и антикомунистическа партия. Нима за вас не стана ясно, че на току-що проведения 3-и конгрес на БСП /казваме трети и това е точната номерация, тъй като те нямат никакво правно основание да претендират, че са наследници на БКП, защото БКП е жива и продължава съществуването си, а при живи родители не може да има никакви наследници/ не беше прието направеното предложение БСП да се определи като марксистка партия. Следователно БСП е буржоазна партия, каквито са повечето от партиите и на Съюза на демократичните сили /СДС/. Вие ги наричате комунисти, а те са заклети антикомунисти. Вие напразно ги обиждате. Вие обиждате и БКП. Те не са достойни да носят високото звание комунисти. Именно те окаляха прекрасната комунистическа идея и идеология. Те по-скоро са феодални фашисти, но в никакъв случай не са били, не са и не могат да бъдат комунисти. Ако продължите да нанасяте подобни обиди на БКП, ще бъдем принудени да завеждаме дела в съда за всяка обида. Комунистите са честни хора. Те не могат да бъдат мошеници, черноборсаджии, спекуланти, наркотрафиканти, рекетьори, сводници, обирджии, далавераджии, милионери и милиардери, каквито са представителите на БСП. Вярно е и това, че в БСП има и честни хора. Вярно е и това, че членската маса на БСП е все още поне 60% комунистическа, но те досега ги лъжеха и заблуждаваха, за да не ги напуснат, защото били същите, каквито са били до 3 април 1990 г. Да, те им казваха истината, но блуждаещите комунисти не ги разбираха, защото те никога не са били комунисти, а бяха грабители и мошеници. БКП няма свои представители нито в Народното събрание, нито в правителството на г-н Беров, което е антикомунистическо правителство. То изпълнява антикомунистическата програма на СДС, на БСП и на Движението за права и свободи /ДПС/.

Нима за всички не е ясно, че мнозинството от ръководителите на СДС от Националния координационен съвет /НКС/ по цяла верига до общинските ръководства са бивши членове на БКП или са синове, дъщери, внуци, внучки, зетьове и снахи на комунисти, на активни борци против фашизма и капитализма, а също така и бивши активисти и ръководители на Димитровския комсомолски младежки съюз /ДКМС/.

Не бива да се отминава и фактът, че бащата на Филип Димитров беше на работа в Ленинския районен комитет на Отечественият фронт /РК на ОФ/ като номенклатурчик на Кубадински. Също така в ЦК на БКП получихме информация, че дядото на Александър Йорданов по линия на майка му е бил голям и честен комунист в село Бреница, Белослатинско, а Снежана Ботушарова беше дълги години секретар на БКП. Ето това е вашият елит, а той е комунистически.

Разлика между БСП, СДС и ДПС няма. Тези формации са сиамски близнаци. За кого още не е ясно, че БСП, СДС и ДПС изпълняват една и съща програма за пълния разгром на социалистическите завоевания и за до разграбването на България? За кого не е ясно, че всички вие унищожихте селското стопанство и промишлеността? За кого не е ясно, че народните представители от кумова срама се джавкате като кученца в Народното събрание, за да получавате заплати над сто хиляди лева и да доунищожите онова, което все още е останало? За кого не е ясно, че нито БСП, нито СДС, нито ДПС не искате предсрочни избори? За кого не е ясно, че правителството на проф. Л. Беров е правителство на г-н Монтгомъри? За кого не е ясно, че фактическият президент на Република България не е Ж. Желев, а е Монтгомъри? За кого не е ясно, че в Народното събрание изкуствено разигравате фарсове и интермедии за заблуда на народа? За кого не е ясно, че ръководните кадри на СДС и ДПС са бивши членове на БКП? Вие, господа, много добре знаете, че при следващите избори може би нито един от сегашните "народни" представители няма да бъде избран и именно затова не искате предсрочни избори. Миналите избори бяха нечестни и мошенически. БСП заграби чужда бюлетина - червената, която по морал, по етика и по право принадлежи само на БКП и на никой друг. Още отсега предупреждаваме за следващите избори, никой да не смее да посяга на червената бюлетина. Тя трябва да бъде на БКП и на никой друг. Нашата цел сега е да си изтеглим комунистите от БСП, от СДС и от ДПС, за да останете чисти буржоазни партии, за каквито претендирате, че сте. Как във СДС сте вие, след като по нищо не се различавате от епохата на Живков и живковизма-лиловизма. Даже вие ги надминахте в грабежите на народното имущество. След разобличаването от проф. Марков Ф. Димитров автоматически трябваше да напусне Народното събрание и НКС на СДС и сам трябваше да поиска възмездие от съда и от прокуратурата. С какви очи той излиза все още пред народа? На България са необходими чисти и честни мъже, но в никакъв случай такива, каквито се оказахте от БСП, СДС и ДПС. Вие всички гледате личния си келепир и нищо друго. Срам и позор.

София, 27 юни 1994 г.

ЗА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Вл. Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА СЪЮЗ "ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ", ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 8 ЮНИ 1994 Г. В СОФИЯ.

I. ИМЕ, СЕДАЛИЩЕ И ЦЕЛИ

Чл.1. Името на политическата организация е Съюз "Демократична България" /СДБ/.

Чл.2. Седалището на СДБ е град София.

Чл.3. СДБ има за цел да участва в политическия живот на страната в служба на българския народ, за защита на националните интереси и за осъществяване на демократично управление.

СДБ си поставя за основни задачи материалния и духовен напредък на българския народ, осигуряване на вътрешен ред, сигурност и законност, външна политика, съобразена с реалностите и националните интереси и с гарантиране на националната сигурност и независимост.

II. ЧЛЕНСТВО

Чл.4. Член на СДБ може да бъде всеки български гражданин, който има избирателни права, познава устава и програмата, изразява съгласие с тях и желае да работи за постигане на целите и задачите му.

Чл.5. Членове на други политически организации или партии не могат да бъдат членове на СДБ.

Чл.6. Не могат да бъдат членове на СДБ лица, компрометирани със своите действия, изказвания или държане в обществото.

Чл.7. Кандидатът за член на СДБ подава заявление в клуба на населеното място, в което живее постоянно. Решението се взема с обикновено мнозинство от всички членове при тайно гласуване.

Чл.8. /1/ Членството се прекратява при излизане или изключване.
/2/ Излизането става по собствено желание с подаване на заявление. Мотивиране не е необходимо. Разглеждане не се прави.
/3/ Член на СДБ може да бъде изключен от клуба, в който членува, с обикновено мнозинство от всички членове при тайно гласуване. Предложение за изключване могат да направят ръководните органи или най-малко една пета от членовете на клуба. Предложението за изключване трябва да бъде писмено и подробно мотивирано. То се връчва на предложения за изключване най-малко 15 дни преди разглеждането му. На него се дава пълна възможност и достатъчно време, за да се защити.
/4/ Предложение за изключване на член, който заема изборна длъжност в СДБ или ако е народен представител, член на правителството или заема друга висока длъжност в държавната или местната администрация, се прави от Националния съвет.

Чл.9. Членовете на СДБ са равноправни. Те имат право:
1. да участват в заседанията, да дават предложения, да участват в разискванията и вземането на решения;
2. да бъдат избирани в ръководните органи на СДБ;
3. да бъдат включвани в изборни листи;
4. да бъдат препоръчвани за заемане на висши административни длъжности в съответствие с компетентността им;
5. да бъдат защитавани от репресии по политически причини.

Чл.10. Членовете на СДБ са задължени:
1. да спазват устава и взетите решения;
2. да не се противопоставят публично на взети решения;
3. да бъдат толерантни помежду си и да се отнасят с доверие и уважение към избраните ръководни органи и дейци;
4. да внасят редовно членския си внос и да пазят имуществото на организацията.

Чл.11. При системни нарушения на устава на всеки член може да се направи предупреждение от клуба, в който членува.

Чл.12. Когато членове на СДБ, заемащи изборни ръководни длъжности, системно нарушават устава, демократичното начало в ръководството, превишават пълномощията си, провежданата от тях политическа линия е довела до неуспехи или поражения, бъдат уличени в корупция или използване на политическото си влияние за лични цели и оставането им на изборната длъжност вреди на СДБ, Националният съвет може да им предложи да подадат оставка. Ако засегнатото лице смята, че отправените обвинения са необосновани или не отговарят на истината и заради това не желае да подаде оставка, искането за оставка може да се внесе за разглеждане в Националния съвет. На заседанието присъстват най-малко трима членове от клуба, в който членува засегнатото лице. Решението се взема с обикновено мнозинство от всички членове на съвета при тайно гласуване.
Отстраняването не е пречка за избирането на същата или друга ръководна длъжност, ако органът, който избира, реши, че лицето е отстранено неоснователно или е дало вече доказателства за коригиране на стр. 13 допуснатите грешки. При вземане на решение за оставка съветът определя заместник до провеждане на нов избор.

Чл.13. Когато цели клубове водят сепаративна дейност или си поставят задача да променят основния характер на СДБ, неговите фундаментални цели и задачи, Националният съвет може да прекрати регистрацията им. Такова решение се взема на съвместно заседание със съответния окръжен съвет.

Чл.14. Членовете на СДБ сами определят размера на месечния членски внос. Минималният членски внос е един лев.

III. УСТРОЙСТВО НА СДБ

Чл.15. СДБ има следните организации:
1. местни организации - клубове;
2. окръжни организации.

Чл.16. Клубът е основното организационно звено на СДБ. Всеки член може да членува само в един клуб - този, който е организиран на територията на общината, в която живее постоянно. Ако там няма клуб, може да членува в някой от близките клубове.

Чл.17. Клуб се организира най-малко от петима членове в присъствие на член на ръководството. Ако в продължение на две години членовете му не достигнат 10, клубът се закрива. Образуването на клуб се регистрира и утвърждава от Националния съвет.

Чл.18. Клубовете се свикват на заседания от председателя на клуба или от окръжния организационен секретар ежемесечно или при необходимост. Заседанието е редовно и решения могат да се вземат, ако присъстват повече от половината членове на клуба. Решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство. Председателят и секретарят на клуба се избират за период от две години с мнозинство от всички членове при тайно гласуване.

Чл.19./1/ Председателят на клуба представлява клуба, свиква и ръководи заседанията му, поддържа връзки с местната администрация.
/2/ Секретарят на клуба ръководи организационната дейност, събира членския внос, замества председателя, отговаря за правилното съхраняване и използване на средствата и имуществото на клуба, води архива.

Чл.20. Клубът провежда и е отговорен за цялостната политическа дейност на СДБ на неговата територия. Той трябва да се информира редовно за политиката и за изявите на СДБ и да организира открити заседания и дискусии на актуални теми.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
04.07.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" с задължително!