4 май 1993

София, 4 май 1993 година
        Брой 85 /872/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОМЮНИКЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ И АСОЦИАЦИЯТА НА ТУРСКИТЕ ЖЕНИ ПО ВЪПРОСА ЗА МИРА И СПОКОЙСТВИЕТО НА БАЛКАНИТЕ.


Демократичният съюз на жените в Република България и Асоциацията на турските жени в Република Турция се обръщат с апел към институциите на ООН и на Европейската общност, както и към жените и майките по света за незабавни действия за осигуряване мир и спокойствие на Балканите.

Нестихващите военни действия в бивша Югославия и ужасните събития в Босна и Херцеговина силно ни тревожат и безпокоят. Като жени и майки ние много добре знаем, че невинни жертви на всички войни са нашите деца и внуци и прекършеният свят на бъдещите поколения.

Поради тази причина ние решихме да издигнем протест пред всички инстанции в защита на нашите деца, в защита на живота и човечеството и в защита на бъдещето.

Светът трябва да знае и помни, че Балканите са много важна и стратегическа част от Европа. Балканският регион е бил люлката на европейската цивилизация. Събититията на Балканите винаги са имали голямо влияние върху европейската политика и историческото развитие. В историята на региона има немалко прогресивни събития с европейско измерение и звучене. Но има и трагични сблъсъци на етнически, културни, религиозни и други различия. Резултатите от тези горчиви конфликти са били обикновено катастрофални както за Балканите, така също и за Европа. Затова сме дълбоко убедени, че прекратяването на кървавата драма в бивша Югославия е в интерес на всички прогресивни и миролюбиви сили. Поради това потушаването на избухналия пожар не е само работа на народите от бивша Югославия. То ще стане възможно толкова по-бързо, колкото по-единни са те в своето противопоставяне на военния конфликт. Ако всички ние говорим за важността от запазването на живота, тогава трябва да издигнем протест срещу двойния стандарт. Дълбоко вярваме, че ООН и Европейската общност от висотата на своите задължения ще намерят бързо адекватна формула за въздействие не чрез грохота на оръжията, а чрез гласа на разума.

Жени и майки от Европа и света, политици в ООН и в Европейската общност,

Ние, жените и майките, съзидателки и пазителки на живота, изразяваме горещото си желание за незабавно прекратяване на военните действия, за повече разум в решаването на всички спорни въпроси чрез преговори и диалог. Различните вероизповедания не трябва да бъдат пречка за постигане на траен мир и сигурност, за настоящето и бъдещето на нашите деца на Балканите, в Европа и в света.

София, 3 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА КЪМ НАРОДА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В БИВША ЮГОСЛАВИЯ.


БРАТЯ И СЕСТРИ,

Злощастна е съдбата на Македония, страдалници са нейните чеда, пълни с мъка са песните й. И отново е дошло време разделно за народа й, и тя пак е разменна монета в нечисти ръце. Чуждите интереси се намесват, за да променят хода на историята.

Традиционната гръцка политика пред очите на цял свят и не без помощта на Великите сили унижи новородената държавност, накърни достойнството на един борчески и свободолюбив народ.

Негласният сръбско-гръцки съюз окуражи сръбските държавници и политици. Чуват се гласове за разделяне на Македония, за обща граница между Сърбия и Гърция. Но забравят, че Македония не е Босна и няма да бъде!

В тази сложна геополитическа обстановка бившите слуги на Белград и настоящи управници в Скопие подло внушават на вас, нашите кръвни братя, че опасността за Македония идва от българската държава и от "военизираната върховистка ВМРО". В този дух се развива и шумната кампания на сърбокомунистическата Македонска телевизия и глашатая на сърбоманската пропаганда в. "Нова Македония”.

ВМРО - Съюз на македонските дружества /СМД/ е обезпокоен от непресекващите тенденциозни коментари на сърбокомунистическите масмедии, които имат единствената цел да сеят недоверие между разделените части на един народ.

Преди 90 години загина Апостолът на македонската свобода Гоце Делчев, но идеите и делото му са живи и днес. Той не загина, за да вижда Македония разделена и управлявана от ортодоксални комунисти. Управлявана от тези, които не се посвениха да правят експерименти с националното ни самосъзнание.

Гоце Делчев загина за независима Македония, за свободния дух на гражданите й, за нейното единение.

Ние се надяваме, че пред паметта на този общонационален герой поне за миг ще бъдем заедно.

И с нами Бог!

София, 3 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА РЕФОРМАТА НА КООПЕРАТИВНОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ПЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /1 И 2 МАЙ 1993 Г., СОФИЯ/.


Навършват се две години откакто по предложение и с участието на Парламентарната група на Българската социалдемократическа партия /ПГ на БСДП/ Седмото Велико народно събрание прие новия Закон за кооперациите, получил широко международно признание.

Законът за кооперациите беше приет, за да се създаде основата за провеждането на икономическата реформа в кооперативното движение.

Лъжекооперативната комунистическа номенклатура и бившето правителство на Филип Димитров направиха всичко възможно да спънат приложението на Закона за кооперациите и да осуетят кооперативната реформа. Те възпрепятстваха реституцията на свободните кооперации, експроприирани от бившия комунистически режим, за да обсебят тяхното имущество било в хода на приватизацията, било чрез реставрацията на мнимите кооперации на село. По този начин България се лишава от едно изпитано средство за изход от стопанската разруха, което тя е използвала с успех след Първата световна война и настъпилата стопанска криза.

Нашите национални интереси изискват възстановяването на свободната кооперация.

Вместо да става това, се разграбва имуществото на кооперациите от сегашните им ръководства, които ги разпродават по нищожно ниски цени.

Свободната кооперация е доброволно сдружение на частни собственици, чиито права се доказват с документ и които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват стопанска и друга дейност за задоволяване на своите нужди и участват в разпределянето на печалбата.

БСДП е против лъжекооперацията от текезесарски тип.

Свободната кредитна, потребителна и производителна кооперация е елемент на съвременното пазарно стопанство и отдавна е доказала своята икономическа и социална ефективност. За милиони хора тя е надежден щит срещу монопола, спекулата и корупцията. Нейното възстановяване изисква решителната намеса на изпълнителната власт в хода на икономическата реформа.

Главният въпрос на реформата в кооперативното движение се състои в изискването за възстановяване на правото на лично дялово участие в имуществото на кооперациите на бившите им членове или на техните наследници, ограбени от комунистическата диктатура, както и на всички работници и служители, които сега се трудят в тях.

Българската социалдемократическа партия смята, че следва да се извърши цялостна реформа на кооперативното движение, като се възстановят и същинските свободни кооперации, организирани доброволно в кооперативни съюзи и централи.

Вярна на своята традиция да оказва всестранна подкрепа на кооперативните движения, БСДП извърши редица действия, които включват:

- организира актив от кооперативни деятели, които да съдействат за възстановяването и за реституция на загребеното имущество на репресивно ликвидираните от БКП потребителни кооперации "Напред", кооперативна централа "Напред", популярните банки и Съюза на популярните банки;

- направиха се по законопроекта предложения за изменения и допълнения на Закона за кооперациите пред парламента и пред Министерските съвети на Ф. Димитров и Л. Беров за развитие на процедурите по възстановяване на кооперациите.

Петата национална конференция на БСДП изказва своята надежда, че парламентът наистина вече няма никакво оправдание, за да намери време да приеме внесения от кабинета на Ф. Димитров законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с направените от БСДП предложения към него.

Така ще се даде зелена улица за възраждането на същинската свободна кооперация в България.

БСДП и занапред ще продължи да оказва подкрепа на свободното кооперативно движение, което смята за част от "това ново", което очаква народът в България за излизане от стопанската криза, в която е изпаднала страната.

Ние призоваваме ръководствата на общинските организации и членовете на БСДП да се включат активно във възраждането на кооперативното движение.

Обръщаме се към всички демократични политически сили, обществени и стопански организации, държавни институции и към цялата общественост да окажат своето съдействие за възраждането на свободната кооперация в България.

София, 1-2 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ, АДРЕСИРАНА ДО НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ДО ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС И ДО ВСИЧКИ СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ.


Уведомяваме всички демократични сили, че КНСБ и КТ "Подкрепа" разпространяват готови манипулативни заявления за присъединяване към колективни трудови договори чрез внасяне на определени вече суми /360 лв./, като по този начин нарушават чл.57 ал.2 от Кодекса на труда и на практика отричат съществуването на Националния професионален съюз и други синдикати.

Тази поръчка на комунистическото правителство на Беров доказва още веднъж, че реставрацията е завладяла и следващия слой работодатели, работещи и управленски кадри. Апелираме към всички, които все още се интересуват от нашия труд, към всички, които милеят за малкото останали демократично настроени хора, да спрат набезите и апетитите на двуглавия "профсъюзен" змей!

Тези действия показват, че на практика в България съществува синдикална дискриминация, от една страна, и синдикална демагогия, от друга.

Погазват се законни права на хората на наемния труд!

Погазват се конституцията на страната и основния трудов закон - Кодексът на труда!

София, 3 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ГОЛЕМИТЕ ИЛЮЗИИ" /ЧАСТ ВТОРА "КОИ ДОЙДОХА НА ВЛАСТ"/ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЕВРОПА СЛЕД 1989 ГОДИНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР ПОПОВ.


Предаването на Източна Европа на руснаците според мълчаливата уговорка между Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта през 1945 г. беше акт, чиито последици едва ли можеха да бъдат предвидени. Твърде възможно е териториите от Прибалтика до Родопите да бяха залогът за неспокойния мир, който последва. В началото това се оказа твърде тлъста плячка за руснаците и те изнесоха всичко от тези страни, каквото можеше да послужи за съживяване на икономиката и за изхранване на населението им. Значително по-късно Източна Европа с малки изключения се превърна постепенно в проблем на руската имперска метрополия и се загнезди като рибена кост в гърлото на и без това задъхващото се руско стопанство.

Рухването на руската съветска империя след 1989 г. постави на дневен ред въпроса за властта. Демокрацията беше победила, а демократи, които да я мотивират и създадат като политическа и икономическа система, като че ли нямаше. Политическото време беше станало почти историческо време, защото между края на Втората световна война и края на 80-те години се появиха две-три нови генерации хора, израснали в тоталитарната епоха. Най-младите от генерацията на 30-те години бяха хора, приключващи активната си жизнена дейност. Като цяло потенциалът на поколенията демократи, родени преди Втората световна война, беше твърде малък - духовно и материално осакатен от комунистическия терор, а коефициентът на полезното му действие - ограничен. Политическата ретроспекция и сравнителният анализ бяха едни от характерните приноси на този контингент, носещ в себе си историческата памет за едно свободно и демократично време.

Но империята само привидно рухна изведнъж. Както нацистката държавна машина започна да умира след 1943 г., така и комунистическата система се замисли за своето "завещание" в началото на 80-те години.

В България този процес е преминал към своето осъществяване вероятно след 1985 г. Трябваше да се осигури икономическото оцеляване, стабилизиране и укрепване не на изгнилата комунистическа система, а на значителна част от създадената с времето червена олигархия. Една символична илюстрация на вътрешната и външната връзка на изнесения от страната капитал е тандемът Луканов - Дойнов. Към тях могат да бъдат прибавени червени технократи от рода на Сербезов, Пирински, Папаризов и др. Не е за пренебрегване и сравнително малкото, но много мобилно еврейско лоби в комунистическата върхушка. Оценките за изнесените от страната валутни средства на държавата между 1986 и 1990 г. варират от 6 до 9 млрд. долара. Под различна форма тези средства са инвестирани отначало в предприятия със съвместно българско и чуждо участие, а впоследствие чрез преобразуване и трансформиране на капитала те все повече са се отдалечили от първоначалния си източник. По този начин следите на изнесените държавни средства постепенно са се загубили, а капиталът е започнал процеса на своето натрупване в друга икономическа среда.

Прословутият Указ 56 на комунистическите стопановеди даде адекватни възможности за този процес и вътре в страната. Преобразуването на предприятията и възникването на многобройни нови фирми, ООД, акционерни дружества и банки с пари от бездънните каси на БКП/БСП, ДКМС, ОФ и другите сателитни организации, както и на фирми със смесено /предимно гръцко?!/ участие, стана лавинообразно особено в периода 1988-1991 г. Правителствата на Георги Атанасов, на Андрей Луканов и на Димитър Попов с действията или с бездействието си оказаха много съществена помощ за появата на икономическия парадокс - възникване на капиталистически форми на собственост с комунистическо кадрово обезпечение и организация и с незаконно натрупани парични средства.

Повече от три години след 10 ноември 1989 г. можем да твърдим, че стратегията на комунистите у нас за икономическо оцеляване или за създаване на нова капиталистическа по форма и съдържание икономическа база на БСП се увенча с успех. Сега тази партия почти изцяло коригира, направлява или диктува поведението на над 80 на сто от частния капитал в страната.

И сега идва вторият не по-малко важен план на комунистическите стратези - този за политическото оцеляване на червената олигархия. Този план, като че ли беше осъществен значително по-лесно. Още повече, че той също беше в зависимост от новосъздадената икономическа база на комунистите.

Публична тайна е, че бързо появилата се "дисидентска" опозиция в България след десети ноември 1989 г. беше подготвена в кабинетите на БКП и на ДС. СДС в първоначалния му вариант беше един хомункулос, изваден от колбата на червените алхимици. Той беше осигурен със средства и други възможности, за да регистрира публично присъствие. Целта на червените стратези беше да създадат постоянен контингент /ядро, електорат/ от привърженици именно на тази опозиция. А в нея бяха поставени нови лица, които трябваше да получат популярност. Излишно е да изброяваме тези лица. Една част от тях слязоха от сцената, други са по върховете на държавното управление, а трети тепърва ще влизат в играта. С този тактически ход стратегията на комунистите целеше да се елиминират от политическото пространство представителите на класическите домакратически организации в България, носещи по силата на историческата логика задачата за действителна смяна на системата, за възникване на реални частнособственически отношения, на икономическа стабилност и на парламентарна демокрация, олицетворявана от Търновската конституция.

Подмяната на истинската опозиция с фалшива беше благоприятствана от четирите комунистически десетилетия, които позволиха на тираничната сателитна българска държава да смаже, да накълца, да смели и да омеси според реагирането различни представители и цели прослойки от българското общество. Десетки хиляди хора загинаха мъченически. Други бяха осакатени физически, изтерзани духовно и разорени материално. Трети бяха омърсени морално. Четвърти - без нравствена съпротива, станаха доброволни, а някои от тях и платени сътрудници на органите за сигурност. Всеки оцеляваше по различен начин. Най-непримиримите не са вече между нас.

През този период в страната протекоха успоредно и два други процеса. Единият - на създаване на лъжеинтелигенция от старите партийни кадри - партизани, политзатворници, емигранти. Значителна част от тези хора станаха "професори”, "академици", хора на културата и изкуството. Другият процес беше на създаването на интелигенция от новите генерации, родени около и след девети септември 1944 г. Независимо от дефектите и едностранчивостта на образователния процес една значителна част от младите поколения и особено тези през 80-те години получиха квалифицирана подготовка. Младите хора у нас намираха различни начини да се доберат до информация за научните и научно-техническите постижения на западния свят. Именно този контингент от творческа интелигенция беше особено "ухажван" от комунистическите структури и от органите по сигурността. За чест на тази интелигенция по-голямата й част остана необвързана с политиката на БКП.

И така кои дойдоха на власт в България след рухването на руската съветска империя?

1. В новосъздадения частен капиталистически сектор се настаниха комунистите с над 80 на сто от капиталовложенията.

2. В държавните и в общинските предприятия и фирми комунистите успяха също да запазят около 3/4 от своите ръководни кадри.

3. През последните 6-8 години зад граница беше създаден, преобазуван и мултиплициран значителен червен копитал /по някои оценки над 11 млрд.долара/, една част от който положително ще бъде инвестиран в приватизационния процес у нас.

4. В момента БСП представлява най-значителната политическа и икономическа сила от себеподобните си партии в Източна Европа.

5. СДС е чувствително отслабен в организационно и във финансово отношение. Моралният му кредит също е пострадал от продължителните вътрешни борби и сътресения. На него тепърва му предстои да се освободи от най-опасните и дълбоко внедрени от комунистите провокатори.

6. Силите на т.нар. "Център" с БББ /Ж.Ганчев/, БЗНС /А.Мозер/, Либерали /П.Симеонов/, Зелени /А.Каракачанов/, БСДП /П.Дертлиев/ и др. се подкрепят от една част от бизнессредите, които правят опит да се отдалечат от комунистите.

7. Легитимната българска опозиция, отстояваща идеята за възстановяване на Търновската конституция, за установяване на частна собственост, икономическа стабилност, свобода на предприемаческата дейност и политика на "отворени врати" за чуждестранния капитал в условията на гарантирана и представителна парламентарна демокрация, очаква своето време.

Задълбочаването на политическата и на икономическата криза, застрашителното изостряне на социалното напрежение и присъствието в тези процеси на неидентифицирани външни фактори хвърлят песимистична сянка върху действителността и създават в голяма степен непредсказуемост за развоя на събитията в България.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ". Документът е приет на Учредително събрание на 10 август 1991 г. в София.


VIII. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

1. Основната организационна единица на ПСНБ е МЕСТНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ. Тя се изгражда в населените места съобразно териториалното деление на страната, като във всяко населено място не може да има повече от една организация.

Не се изграждат партийни организации с по-малко от 5 членове.

За улеснение на съюзната дейност по-многобройните партийни организации могат да образуват секции.

1.1 Висш орган на местната партийна организация е ОБЩОТО СЪБРАНИЕ. Общото събрание се състои от всички членове на организацията. Общото събрание осъществява политиката на партията на територията на своя район. Общото събрание е законно, ако на заседанията му присъстват 50 % плюс 1 от членовете на съюза. Общото събрание взима своите решения с обикновено мнозинство.

1.2 Общото събрание избира пряко и чрез тайно гласуване своите ръководни органи.

Ръководството на местната партийна организация се състои от председател, секретар, касиер и двама членове.

По-малките партийни организации избират председател, секретар, касиер и един член.

Ръководството на местната партийна организация:
A. Свиква ежемесечно Общото събрание.
Б. Представлява организацията пред други физически и юридически лица.
B. Осъществява непосредствените задачи на съюза между заседанията на Общото събрание.
Г. Предлага на Общото събрание нови членове на съюза.
Д. Прави предложения пред Общото събрание за налагане на наказанията, предвидени в p. VII от Устава.
Е. Предлага делегати за областната партийна конференция и за конгресите на партията.

Решенията на ръководството на местната партийна организация се взимат с обикновено мнозинство.

Заседанията му са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му.

Ежегодно ръководството на местната партийна организация се отчита за своята дейност пред общото събрание на съюза.

Ръководството на местната партийна организация се избира за срок от 2 години.


2. ОБЛАСТНА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Ръководството на областната партийна организация се избира от конференцията на ПСНБ.

Конференцията се свиква на четири години от председателя на областната организация или от 1/3 от съответните местни партийни организации.

Конференцията на областната партийна организация се състои от делегатите, избрани от местните партийни организации.

Всяка местна партийна организация избира по един делегат. Партийните организации с повече от 20 членове, избират по един делегат на всеки 20 членове.

Конференцията е законна, ако присъстват 50% плюс 1 делегат.

Конференцията взима своите решения с обикновено мнозинство.

Конференцията избира ръководство на областната организация, което се състои от: председател, секретар, касиер и двама членове.

2.1 Ръководството на областната организация осъществява връзката между местните организации и централното ръководство на партията. Решенията на областното ръководство се взимат с обикновено мнозинство, а заседанията са редовни, ако присъстват 50% плюс 1 от членовете й.

Ръководството на областната организация ръзглежда жалбите по раздел VII на Устава. Решенията му по същия раздел, т. 1 и т.2, са окончателни.

/Пресслужба "Куриер"/


04.05.1993 г.
11:00


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!