София, 4 юли 1991 година                         
         Брой 129 (404)

Ръководител Пресслужба "Куриер” Стефан Господинов

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ФЕДЕРАТИВЕН СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА КЛУБОВЕТЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 30 ЮНИ 1991 ГОДИНА, ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЯТА НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СДС.

Националният федеративен съвет на Федерацията на клубовете за демокрация (ФКД) на заседанието си, проведено на 30 юни 1991 година

РЕШИ:

1. Твърдо сме убедени, че независимо дали ще се приеме, или не, конституцията, Великото народно събрание трябва да се саморазпусне най-късно до 17 юли 1991 г.

За да не се прекъсва демократичният процес и икономическата реформа, преценяваме като крайно необходимо приемането на бюджета на страната за 1991 г., избирателния закон по принцип и решителното поставяне на въпроса с имуществото на партии и организации.

Само по този начин Великото народно събрание ще докаже, че работи за смяна на системата.

Федеративният съвет предоставя на депутатите във Великото народно събрание от ФКД да решат по съвест дали да подпишат конституцията, при условие че някои от посочените важни за съдбата на страната законопроекти останат неприети.

2. Националният федеративен съвет потвърждава становището на ФКД от 18 май 1991 г., че СДС трябва да се развива като коалиция и като движение. Затова подкрепя "Политическите принципи", гласувани от делегатите на Четвъртата национална конференция и нейното становище относно помощните функции на гражданските комитети. Националният координационен съвет да държи сметка и за единството, и за запазването на политическия облик на членуващите в СДС партии, политически организации и движения.

В съответствие с нашите становища е препоръката на Националната конференция за отказ от партийни квоти при издигане кандидатури за народни представители. Затова настояваме за незабавно подписване на ново политическо споразумение между организациите в СДС, което да включва създаването на коалиционно правителство и обща програма за неговата работа.

В подписването на такова споразумение ние виждаме гаранции за успеха на СДС в новите избори и в бъдещата му политическа дейност.

Ако такова споразумение не бъде постигнато, ФКД ще търси пътища за обединение с онези организации във и извън СДС, стоящи на либерална платформа, изключващи насилието като метод на политическа борба, с която да се постигне съгласие по отразените в становището принципи.

Клубовете за демокрация бяха съинициатори за създаване на СДС, работеха и желаят да работят за единството на демократичната антикомунистическа опозиция в България.

3. Независимо от това, че има много неизвестни около бъдещите избори - точната дата, избирателните райони, системата за отчитане на изборния резултат и т.н., - препоръчваме на местните Клубове за демокрация да издигнат в най-кратък срок до 31 август 1991 г. кандидати за всички листи в предстоящите парламентарни и местни избори. Нашите кандидати следва да се съревновават с предложените от съюзниците ни в коалицията при строго спазване правилата за издигане на кандидатури, които ще бъдат изработени. Желателно е нашите кандидати да отговарят на следните условия:

- да имат либерални възгледи;
- да изключват насилието като метод на политическо действие;
- да притежават висок авторитет в населеното място, където се кандидатират.

За кандидати на ФКД могат да бъдат издигнати и лица, които не членуват в клубовете, но отговарят на посочените условия. Имената на нашите кандидати трябва да бъдат изпратени на адреса на федерацията до 2 август 1991 г.

4. Продължението на Националната конференция да се проведе на 3 август 1991 г. в Шумен.

5. Бе избрано Изпълнително ръководство в състав:

     1. Петко Симеонов - председател
     2. Аглая Шамлиева - говорител
     3. Васил Къдринов
     4. Петранка Евтимова
     5. Марко Тодоров
     6. Еленко Божков
     7. Диан Гладичев
     8. Иван Евтимов
     9. Веселин Панайотов
     10. Владимир Димитраков
     11. Георги Мишев

6. Бяха избрани представители в Националния координационен съвет на СДС:

     1. Петко Симеонов
     2. Еленко Божков
     3. Петранка Евтимова
     4. Диан Гладичев
     5. Александър Бояджиев

/Пресслужба "Куриер"/
 

*  *  *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕШЕНИЕТО Й ДА НАПУСНЕ ПЛЕНАРНИТЕ ЗАСЕДАНИЯ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. Декларацията беше оповестена в парламента на 2 юли 1991 година.

ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Парламентарната група на БЗНС-Никола Петков, като обсъди и прецени тежкото икономическо състояние в страната и сложното политическо положение, намира за необходимо да отбележи, че БЗНС-Никола Петков и неговата парламентарна група е изпълнила своя дълг за нормална работа във Великото народно събрание и за излизане на страната от стопанския и политическия хаос.

Но въпреки това положението продължава да се дестабилизира и влошава.

СТРАНАТА НИ Е ЗАСТРАШЕНА ОТ ПЪЛНА ИКОНОМИЧЕСКА РАЗРУХА. Производството продължава да намалява и е близо до точката на пълно парализиране. Инфлацията се задълбочава, а безработицата взима застрашителни размери.

Спекулативната дейност в икономическия живот позволи в един къс период мнозина да натрупат милиони, А МИЛИОНИ ХОРА ДА МИЗЕРСТВАТ И ДА ГЛАДУВАТ.

БЗНС-Никола Петков не е бил и не е съгласен с такава икономическа политика без социална справедливост.

Българският земеделски народен съюз "Никола Петков" смята, че в настоящия момент развитието и поощряването на земеделието е с приоритетно значение, за да се гарантира изхранването и спасяването на нацията.

Това ни задължаваше в нашата парламентарна дейност да съсредоточим усилията си за изработването на един ефективен Закон за земята, който да даде права на собствениците върху земята. Но такъв закон не може да се създаде поради пречки, създадени от парламентарната група на БСП. А по-късно тя се противопостави на допълнението и изменението на Закона за земята и отменяването на други нормативни актове, каквито бяха предложени от нашата парламентарна група, поради което се обезсмисли самият закон. И така, въпреки усилията на парламентарнатагрупа на БЗНС-Никола Петков, не се създадоха законните предпоставки за връщане на земята на собствениците и да се тръгне по един път за спасението на страната ни.

За съжаление и от страна на някои други сили в парламента не ни се оказа необходимата подкрепа за изработване на един добър закон за земята, който да даде практически резултати.

Ние сме били и сме за мир, ред и справедливост като политическите сили отчетат грешките си в миналото и възстановят вредите, нанесени на държавата и народа.

Наред с това ние считаме, че само отрицанието не е политика на творчество, която да спаси страната ни.

Ние се отчитаме не само пред сдружените земеделци, но и пред целия български народ, че със своята дейност във Великото народно събрание взимахме отговорно участие при изготвянето на икономическите закони ина решенията на Великото народно събрание.

Особено трябва да се подчертае активното участие на парламентарната група на БЗНС-Никола Петков в изработването на Закона за земята.

Безспорен и изключителен е приносът на парламентарната ни група при изработването на Закона за амнистията, който по своя обхват и знамение е единствен в нашата политическа история...

ПОКОЛЕНИЯТА ТРЯБВА ДА ОТЧЕТАТ, ЧЕ НИЕ СЪДЕЙСТВАХМЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ НАРОДЪТ И ОБЩЕСТВОТО ОТ РОБСТВОТО И ТИРАНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ С ДЕПОЛИТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, ПРОКУРАТУРАТА И СЪДА.

Българският земеделски народен съюз "Никола Петков" и неговата парламентарна група положиха неимоверни усилия да бъдат граждански и политически реабилитирани чрез Закона за репресираните мъченици и жертвите на един тираничен решим.

Парламентарната група на Българския земеделски народен съюз-Никола Петков, вярна на традиционната политика на земеделския съюз за изпълнение на поетите политически ангажименти, ИМАШЕ ВСИЧКОТО ЖЕЛАНИЕДА СЕ ИЗРАБОТИ И ПРИЕМЕ НОВА ДЕМОКРАТИЧНА КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ДА ГАРАНТИРА ГРАЖДАНСКИ МИР И БЛАГОДЕНСТВИЕ НЕ САМО СЕГА, НО И ЗА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ.

Опитахме се във Великото народно събрание и сред широката общественост да примамим противоречията и да се установи една нормална обстановка за създаването на висшия законодателен акт - Конституцията на България. Въпреки всичко това се оказа невъзможно.

Днес нацията ни е разбунена и разединена повече от всякога, наред с тежкото икономическо положение.

Ето защо ние намираме, че Великото народно събрание не е в състояние да изработи Конституция, каквато е необходима на българския народ и която да бъде приета от всички.

Нашето по-нататъшно оставане и участие в работата на Великото народно събрание се явява неоправдано, в какъвто смисъл е и решението на висшия ни ръководен орган - Управителния съвет на БЗНС-Никола Петков.

Ето защо, по изложените по-горе съображения, ние считаме, че парламентът в този си състав не е в състояние да приеме една истински демократична Конституция, както и да изведе и спаси страната от политическата и икономическата криза, поради което декларираме: депутатите на парламентарната група на БЗНС-Никола Петков преустановяват участието си в пленарните заседания на Великото народно събрание:

Милан Дренчев
Никодим Попов
Йордан Кукуров
Иван Гинчев
Иван Неврокопски
Крум Неврокопски
Крум Хорозов
Сиво Чапаров
Стоян Спасов
Тодор Кавалджиев

София, 2 юли 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.

На заседанието си на 29 юни 1991 г. Националният съвет на Зелената партия, като обсъди резултатите от Третата национална конференция на СДС, реши:

1. Възлага на Парламентарната група на Зелената партия да предприеме стъпки за приемане на Избирателен закон, съгласно който изборите ще се проведат по пропорционалната система с възможност за няколко листи в рамките на една бюлетина.

2. Възлага на представителите на Зелената партия в Националния координационен съвет на СДС да отстояват следните принципи:

- явяване на избори с една синя бюлетина;
- явяване с три листи в рамките на бюлетината, според вече оформилите се три идейни течения в СДС;
- обща предизборна кампания.

3. Възлага на Бюрото да изготви проект за предизборно споразумение в духа на горните принципи и да го внесе в НКС на СДС.

4. Възлага на предизборния щаб на Зелената партия да организира издигането на кандидатури за парламентарните избори, а на организациите по места - на кандидатури за местните избори.

5. Възлага на ковчежника на Зелената партия да проведе кампания за набиране на средства за изборите.

София, 29 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ГРАЖДАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ, ПРИЕТА НА 30 ЮНИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.

В продължение на половин век България вървя по пътища, чужди на нашата традиция и държавност. Потърпевш бе всеки български гражданин без разлика на пол или занятие, социална, етническа или религиозна принадлежност. Вместо от отговорни мъже, българската държава се управляваше от раболепни слуги на чужди интереси, от кастата на паразитната политическа и стопанска бюрокрация, довела страната до криза и упадък.

Началото на демократичните промени в Източна Европа откри възможности за промяна и на обществените отношения и в България. Легализира се и открито излезе на политическата сцена българската опозиция, започна мъчителният процес на демократично възраждане. Но този процес носеше и продължава да носи дълбоките рани, нанесени върху българския дух през десетилетията на тоталитаризма. Наред с добродетелите на свободата в нашия обществен живот се появиха остри сблъсъци и недостойни боричкания за власт и надмощие. Помрачено бе утрото на българската демокрация.

Днес българското общество преживява дълбока криза - стопанска, политическа, нравствена. Демократичният процес се възпира от бързото разпадане на социалните институции, от трудностите пред икономическата реформа и неуреденото международно положение на България.

Въпросът, който днес интересува всички българи, е как да спасим Отечеството и да намерим своето място като нация в общността на свободните народи. Търсейки отговора на този въпрос, ние се обръщаме към самите себе си, към ценностите и идеалите, отстоявани от нашите предходници в борбите за национална еманципация, които преди повече от век приобщиха България към семейството на цивилизованите народи. Чрез тези ценности и идеали ние осмислихме и повярвахме в националната идея като неразделна част от светогледа на либералната демокрация. Повярвахме в правото на човека да бъде свободен, в стремежа на хората да бъдат братя, пазейки собствената си култура, собствената си религия и традиции.

Ето защо Конституционният форум си поставя като постоянна задача да работи за новото единение на българската духовна общност, за възстановяване на връзката между националната идея и принципите на либералната демокрация, на ценностите на индивидуалната свобода, на толерантността и отговорността пред обществото и човечеството.

Тези идеали днес са мъчително разкъсани. От една страна, стои гражданството, споделящо принципите на либералната демокрация, силите на промяната. От друга - срещу демократичната реформа са застанали противниците на демокрацията, политическата бюрокрация от преименуваната комунистическа партия, хората, осъществяващи преди и сега държавния монопол върху властта и икономиката. Те и днес системно се стремят към ограничаване инициативата на отделния човек ина мнозинството.

Затова ние създадохме Конституционния форум, за да се противопоставим срещу всяко потискане на свободата дори на един-единствен човек, против подценяването на българската национална традиция и срещу опитите да се "внася" отвън това, което ние отдавна притежаваме. Ние не желаем да бъдем само примерни ученици в нова Европа. Ние искаме да преоткрием себе си, защото е жив българският дух, чрез който винаги България е била неразделна част от свободна и цивилизована Европа.

Конституционният форум излиза на политическата сцена, за да предложи на обществото идеи и политически доктрини, които гарантират икономическата свобода, демократичното държавно устройство, духовната толерантност, гражданското равноправие, социалната сигурност, възраждането и просперитета на българската нация.

I. СТРАТЕГИЯ НА ПРЕХОДА

През последното столетие върху българското общество бяха изпробвани различни системи. Но малко от тях успяха да се вкоренят в нашия живот и да изразят същността на българския национален характер. Тоталитарният болшевизъм като универсална система се провали и в България поради своята противоестественост, поради факта, че бе наложен със сила върху живата плът на народните традиции.

Първо. Започналият преход от тоталитаризъм към демократична уредба на обществото и държавата предполага "смяна на системата", цялостна реформа на обществените отношения.

Поради това Конституционният форум предлага и настоява върху следното: политическият преход към демокрация в България да се осъществи по законосъобразен и институционен път - без граждански конфликти, без опити за реставрация или за форсиране на промените. Преходът към демокрация има смисъл, ако прекъсне кървавата верига от насилия за завземане и запазване на политическата власт, чието начало бе поставено след неуспешните за България войни и национални катастрофи, ако възроди демократичната традиция, която даде толкова добри плодове в следосвобожденската епоха, въпреки монархическия авторитаризъм.

Средствата на парламентарната демокрация са императивът, който определя успеха на крайната цел - изграждане на свободно демократично общество в България. Възраждането на либералните идеи и принципи ще заличи десетилетията на хроничен граждански конфликт, нерядко инспириран и използван от чужди сили.

Второ. Пътят на България към модерно и благоденстващо общество преминава през неотложна либерално-стопанска реформа.

Изразяваме нашата тревога, че още не е изработен глобален професионален подход към икономическата реформа.

Според нас този подход трябва да съчетае интереса на производителя и потребителя в единен национален пазар на свободно конкуриращи се и взаимно допълващи се стопански субекти. Ние сме за ефективно използване на съвременния икономически опит и за далновидно привличане на чужди инвестиции в българското стопанство. Днес трябва да заложим перспективни идеи за бъдещото равностойно участие на България в икономическите структури на обединена Европа.

Ние оценяваме опитите за преход към пазарно стопанство чрез "оздравяване" на икономиката като ориенталски напъни за полураздяла с миналото, за запазване на нелегитимните и отречени от времето стопански и политически позиции на изпълнителната власт и на нейната номенклатурна класа.

Конституционният форум намира за утопични левичарските популистки и уравнителски програми за икономическа реформа в една страна като нашата, където тепърва трябва да се възражда с неимоверни усилия стопанската инициатива на гражданите.

Нереалистични са и технократските представи за стопанския преход като съвкупност от финансови техники, призвани да изправят на крака болното българско стопанство.

Стопанската реформа и следващото я икономическо развитие трябва да се основават върху българската икономическа култура, върху доказалите своята ефективност форми на собственост, сфери на икономическа инициатива, както и върху естествените географски, стратегически и природни фактори, като се отчита екологичното състояние на страната. Основна цел на реформата е да стимулира процеса на изграждането на едно заможно общество от частни собственици, автономни индивиди и групи, заинтересувани от запазването на свободата на всеки човек и от подкрепата на реда и сигурността, гарантиращи тази свобода.

Форумът е за възраждане на стопанската култура на нашия народ на базата на едно либерално законодателство, което определя ясни, логични и цялостни юридически норми на стопанския живот.

Като либерална политическа сила ние ще осигурим закрила и политически гаранции на зараждащия се частен бизнес и ще се противопоставим против всички опити, номенклатурни или правителствени, да се задуши частната инициатива още в зародиш.

Приватизацията на одържавената собственост е неотложна цел на реформата. Тя трябва да се извърши спокойно и разумно и по естествен начин - чрез приоритетно връщане на национализираната собственост и чрез постепенна разпродажба на държавното имущество на нови собственици. В периода на преход особен режим на привилегии държавата трябва да осигури на акционерната и на кооперативната собственост.

Както индустриалните, така и аграрните отношения в България трябва да стъпят върху исторически доказаната ефективност на частната собственост. Българската земеделска култура може и трябва да бъде основен ресурс на стопанската обнова.

Либералните икономически отношения не отричат, а предполагат социалната защита на гражданите. Тя трябва да се осигурява по два пътя - от една страна, чрез държавна политика, която да гарантира социалния минимум на социално слабите слоеве от населението. От друга страна, българското общество трябва да се ориентира към независимо от държавата социално осигуряване чрез създаването на автономни фондове, гарантиращи човека и семейството му при безработица, инвалидност, социални бедствия и т.н. Обществото и държавата са длъжни да предвидят и осигурят средства за закрила на семейството, на майките и децата, на безработните, инвалидите, пенсионерите, студентите, за пълното физическо, психическо и социално благополучие на човешката личност.

Убедени сме, че промяната в икономическите отношения изисква премерени и ефективни действия, прагматизъм и разбиране на сложните дилеми, изживявани от милиони българи днес, които честно и достойно са работили за общественото добро, но сега са потопени в депресията на разочарованието и недоимъка.

Трето. Конституционният форум ще се стреми да осъществи прехода към демокрация чрез нов стил на политическо поведение.

Този стил се основава на пълна публичност в политиката и в обществените контакти, при зачитане на свободната воля и убежденията на гражданите в плуралистичното общество, на прагматизма, здравия разум, професионализма и човешката нравственост.

Ние сме за нов облик на българското политическо пространство, в което политическите сили ще разглеждат себе си като конкуренти и партньори, еднакво отговорни и ангажирани пред гражданите и държавата като цяло.

Преходът към демокрация е немислим без толерантност в политическия живот, която ще изведе на преден план и ново поколение политически водачи, необременени от стереотипите на болшевизма и балканските нрави в политиката.

Четвърто. Като основна стратегия на прехода Конституционният форум вижда решителното издигане на престижа и отговорността на професионалистите от всички сфери - политика, наука, култура, индустрия, земеделие, търговия.

Професионализмът и талантът на творците на материални и духовни ценности ще осигурят безметежно преодоляване на кризата и просперитета на страната. Като носители на духа на либерализма и толерантността професионалистите трябва да имат възможност да кажат своята дума и пряко да участват в управлението на държавата и стопанството.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФОРУМА НА УЧЕНИТЕ-ИКОНОМИСТИ В БЪЛГАРИЯ, УЧРЕДЕН НА 30 АПРИЛ 1991 Г. ПО ИНИЦИАТИВА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ КОМИТЕТ ЗА АКТИВНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И НА 21 ВИДНИ БЪЛГАРСКИ ИКОНОМИСТИ.

ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ,
КОЛЕГИ ИКОНОМИСТИ,
РЪКОВОДИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИ, КООПЕРАТИВНИ И ЧАСТНИ ФИРМИ,

Кризата, настъпила в икономиката на нашата страна, развива процеси, които ни доближават до нейната разруха.

Създаденото дълбоко противоречие между финансовите и производствените структури постави всяка стопанска инициатива в състояние на пълен застой.

Инфлацията, безработицата, стоковите ресурси, паричното обращение, вътрешните и международните икономически връзки са трудно управляеми и в голяма степен непредвидими.

Опитите да се регулира икономиката чрез административни актове, често взаимно противоречиви и изключващи се, вместо последователно въвеждане на кратки и достатъчно ясни закони, не допринасят за постигане на желаната свобода на икономическите отношения.

Икономическата реформа не се извършва върху основата на генерална концепция, отговаряща на характерните за нашата страна ценности. Тя е повлияна от силно поляризирани политически тенденции и икономически виждания.

Българският преход към пазарно стопанство е с недостатъчно ясна социална физиономия, което не мотивира фирмите и гражданите към активност. Предприеманите практически стъпки в редица случаи не са резултат на дълбока преценка на трайно действащите фактори. Най-ярки са примерите в социалната сфера (прекатегоризиране на голям брой работници под влияние на стачната вълна, несистемни решения за социалната защита на безработните и пр.)

СИЛНО БЕЗПОКОЙСТВО ПРЕДИЗВИКВА И ФАКТЪТ, ЧЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ ОПИТИ ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПРЕХОД КЪМ СОЦИАЛНА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА БЕЗ УЧАСТИЕТО НА ЦЕЛИЯ ТВОРЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ НА УЧЕНИТЕ-ИКОНОМИСТИ И ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ СТОПАНСКИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ.

Тази критична обстановка създаде силно безпокойство в ръководството на ОБЩЕСТВЕНИЯ КОМИТЕТ ЗА АКТИВНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА, по чиято инициатива беше учреден Форум на учените-икономисти в България.

Управителният съвет и Оперативното бюро на този Форум обявяват следната

Д Е К Л А Р А Ц И Я

1. Призовават учените-икономисти от цялата страна да подкрепят форума и се включат в неговия състав.

2. Призовават ръководителите на фирми, които се отнасят със загриженост за просперитета и стабилността на активно развиваща се социална пазарна икономика, да обединят силите си с Форума за постигането на тази цел.

3. Форумът на учените-икономисти в България заявява, че не може да остане безпристрастен към проблемите на икономическата реформа в България. Икономическият преход следва да се извърши с обединените усилия на политическите сили и специалистите в икономическата област.

4. Форумът на учените-икономисти в България е готов да предостави на Великото народно събрание, на Президентството, на Правителството, както и на всички политически партии и неполитически движения, своя политически независим професионален потенциал за полезно и разумно сътрудничество за прогреса на икономиката на страната.

Форумът ще работи за защитата на икономическите интереси на България и нейното гражданско общество, както и за полезното и бързо развитие на външноикономическите отношения на страната с всички страни без оглед на техния политически статут.

Форумът ще предприема съответните инициативи за контакти с органите на власт, управление, политическите партии и независими обществени движения.

5. Форумът на учените-икономисти в България счита своето призвание и присъствие в икономическия живот на страната за наложително и все още навременно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ: проф. д-р Нед.Белев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ОПЕРАТИВНОТО БЮРО: проф.д-р ик.н. Г.Гочев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ПО ПОВОД НА ГЛАДНАТА СТАЧКА НА КЪЙМЕТ ОСМАН.

Девети ден продължава обявената от Къймет Осман на 24 юни 1991 г. безсрочна гладна стачка. Състоянието на гладуващата е критично.

Институциите, към които е отправила своите искания: Великото народно събрание, Президентството, Министерския съвет и средствата за масова информация, с мълчанието си показват престъпно безразличие, незаинтересуваност и нежелание към възстановяване на основните човешки права на етническите малцинства в Република България.

Обръщаме се към всички български и международни организации и обществеността за подкрепа.

София, 1 юли 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ОБЩИНСКИЯ СИНДИКАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" В С. ЛЮЛЯКОВО, БУРГАСКА ОБЛАСТ. Документът е адресиран до Великото народно събрание и до средства за масова информация.

ДАМИ И ГОСПОДА,

Ние, над 500 членове на синдикалната организация - община село Люляково, Бургаски регион, и нашите симпатизанти, сме потресени от това, че здравословното състояние на обявилата гладна стачка от 9 дни Къймет Осман силно се влошава поради престъпното безразличие, незаинтересуваност и нежелание към възстановяване на основните човешки права на етническите малцинства в Република България.

Молим за помощ заинтересуваните органи.

Стига уронване на престижа на нацията ни.

1 юли 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:17:21
04.07.1991 г.

Редактор Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или нзползване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!