София, 4 април 1994 година
Брой 65 /1110/

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ГЛАВНИ РЕДАКТОРИ НА ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, НА ИЗДАТЕЛСТВА, НА ЧАСТНИ РАДИОСТАНЦИИ, НА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ И НА СЪЮЗА НА ПИСАТЕЛИТЕ. Документът е внесен в Народното събрание.

С влизането на данъка за добавената стойност /ДДС/ в сила от 1 април 1994 г. данъчното облагане на вестниците, списанията и книгите се увеличава най-малко от два до три пъти по следните причини:

- Вместо 10 на сто данъчната ставка става 18 на сто.

- За първи път се въвежда и 18 на сто ДДС върху рекламните постъпления. Тъй като рекламодателите имат утвърден бюджет, това автоматически намалява постъпленията на вестниците, а и на другите медии, със същия процент.

Като се има предвид, че над 80 на сто от българските вестници, списания и книги и днес са губещи и се субсидират, новият данък със сигурност доубива българското слово и българската култура.

Причините, че в другите европейски страни вестниците са освободени от ДДС, са не само морално-политически. Вестниците като стока имат две важни особености - те се продават около или под себестойността си и обикновено реализират само от 50 до 70 на сто от тиражите си. Досегашният данък върху оборота облагаше само реализацията, продажбите. ДДС обаче се удържа предварително върху всички разходи, включително и разходите за непродадените вестници.

За съжаление и двата законопроекта, макар и добронамерени, не отчитат тези две особености. Ето защо те не намаляват отрицателния ефект на новия данък, а тъкмо обратното - премахват дори теоретичната възможност да се получи някаква компенсация за надплатеното. Ако продажбите на печатни издания се включат в един от двата списъка на освободени сделки, това не освобождава вестниците от плащането на данъка при покупката на хартия, мастила, печатарски услуги и други разходи, които досега не се облагаха на този ранен етап. Като се има предвид, че повечето вестници се продават под себестойността си, фактически удържаният данък ще надхвърли 20, 30, та и дори 40 на сто от продажната цена. Това особено важи за субсидираните, спонсорираните и други издания, а върху сделките с някои абонати данъкът надхвърля 100 на сто от фактическата продажна цена.

Този удар съвпада с многократното увеличение на всички производствени разходи, които пряко са свързани с цената на долара: хартията, мастилата и печатарските услуги. Българските вестници и книги днес са изправени пред непреодолима финансова бездна. Предлаганото облекчение би било изгодно само когато наистина се създава добавена стойност, тоест при рязък отскок на продажните цени. Това обаче могат да си позволят само две-три издания, радващи се на огромно търсене. За повечето новият данък означава да спуснат кепенците.

В другите европейски страни вестниците имат по-ниска данъчна ставка - от 0 до 5 на сто. Нашият парламент обаче възприе принципа за единичната и всеобща данъчна ставка от 18 на сто. В рамките на този принцип единственото възможно облекчение за печата и книгите е двата законопроекта да се разширят, като се освободят онези стоки и услуги, които формират себестойността. Това би означавало към законопроекта на г-н Павлов да се добавят още две точки:

14. Продажбите на хартия и печатарски материали за периодичните издания и българските книги.

15. Услугите по отпечатването на изданията, включени в предходната точка.

Същото допълнение би могло да се направи и в другия законопроект.

Ние горещо настояваме рекламата и обявите в печатните издания и другите медии да се освободят от новия данък. Не трябва да се забравя, че целта на рекламата е да съживява продажбите и оттам да стимулира производството. Ако рекламата намалее физически с 18 на сто, то продажбите ще се свият допълнително поне с 30 на сто, производството ще замре с още повече, а левът ще получи нов мощен повод да се обезцени. Точно сега ли бе времето за такива финансови мерки? Това е все едно да натискаме спирачка в един момент, когато автомобилът ни едва-едва катери баира.

До нас достигнаха и сведения, че Министерството на финансите е разпространило в парламента някакви сведения за цветущото положение на българските вестници. Искаме да изтъкнем, че тези сведения са толкова верни, колкото и прогнозите за инфлацията през 1994 г., залегнали в бюджета. Да се сочат единичните изключения като типичен пример е наивна контрадезинформация, която обижда интелигентността на българския депутат. Средностатистическият български вестник отдавна е във фалит, а който до вчера бе добре, утре също ще фалира. Едва ли това може да бъде съзнателното намерение на парламента и особено на онази негова част, която не се радва на безрезервна подкрепа от страна на държавните медии.

Ние настояваме при решаването на тези въпроси депутатите да изслушват аргументите и на потърпевшата страна - издателите. Това би им помогнало да вземат компетентни и реалистични решения. Нещо повече, това би подобрило отношенията им с онези, които създават общественото мнение в страната.

В същото време печатът и независимите медии отчитат, че вината за взаимното неразбиране принадлежи и на двете страни. Ето защо те предлагат на ръководствата на парламентарните групи да направят отделни срещи с издателите и главните редактори още преди да е окончателно решен въпросът за корекциите в Закона за ДДС.

ГЛАВНИ РЕДАКТОРИ НА ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ИЗДАТЕЛСТВА И ДРУГИ НЕЗАВИСИМИ МЕДИИ: "24 ЧАСА", "ТРУД", "ДУМА", "ЗЕМЯ", "НОВА ЕРА", "СПОРТ", "НОЩЕН ТРУД", "КОНТИНЕНТ", "ДЕМОКРАЦИЯ", "ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК", "СТАРТ", "НОВО СЛОВО", "СУПЕР МАРКЕТ", "СУПЕР СПОРТ", "ПАРИ", "КОЙ СИ ТИ", "СТАНДАРТ", "НОВИНИ", "НОВИНАР", "ВРЕМЕ СУПЕР", "НОЩЕН ЖИВОТ", "ПОГЛЕД", "168 ЧАСА", СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ, СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ, ИК "ХРИСТО БОТЕВ", БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, "ДАРИК РАДИО", "РАДИО 99".

София, 1 април 1994 г.

/"Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНИТЕ КМЕТОВЕ ОТ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ОБЩИНИ ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, НА ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКОТО И ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.

Ние, мажоритарно избраните кметове от Съюза на демократичните сили /СДС/ се обръщаме към вас, гражданите не само от нашите общини, но и към всички онези, които милеят за настоящето и бъдещето на България.

Обръщаме се, за да споделим тревогата си от нарушаването на основните граждански права на хората за здраве, живот и образование.

Обръщаме се, за да предупредим, че унищожителните рецидиви на комунистическото минало - страхът от мизерията и гладът, се завръщат.

Правителството и подкрепящото го мнозинство на Българската социалистическа партия /БСП/, Движението за права и свободи /ДПС/ и на Новия съюз за демокрация /НСД/ в парламента приеха бюджет, който постави общините пред невъзможността да осигурят жизнения минимум на населението. Сега животът потвърждава думите ни.

Правителството допусна неконтролируем ръст на инфлацията, което на практика обезсмисля приетия бюджет на Народното събрание.

Анализирайки създалата се ситуация, кметовете на общините - членки на Асоциацията на демократичните общини, със сериозна тревога констатираха, че с така приетия бюджет и начина на обслужването му от правителството до момента се нарушава чл. 141 ал. 3 от Конституцията на Република България, съгласно който държавата гарантира нормално функциониране на общините чрез бюджета.

А това на практика означава:
- 30 процента по-малко средства за работна заплата;
- 24 процента по-малко средства за сферата на образованието, културата, здравеопазването, социалните дейности, спорта;
- 38 процента по-малко средства за изплащане на социалните помощи;
- 32 процента по-малко средства за безплатни лекарства и медикаменти.

Предвид гореизложеното отправяме следните искания към правителството:

1. В срок до 10 април 1994 г. Министерството на финансите да изплати на общините 100 процента от дължимите за тримесечието субсидии, определени в чл.7 от Закона за държавния бюджет за 1994 г. Целевата субсидия да се превежда на общините по отделен ред.

2. Дължимите лихви по данък обществено осигуряване и други кредитори при неиздължена субсидия да се поемат от държавния бюджет.

3. Неизплатените бюджетни разходи за 1993 г. да се оформят като държавен дълг най-късно до 30 април 1994 г.

4. Постановление на Министерския съвет /МС/ N 30/1994 да се преразгледа и измени в срок до 10 април 1994 г. в частта му, засягаща разходите по общинските бюджети.

5. В приходната част на общинските бюджети да се заложат дължимите отчисления от данък добавена стойност, внасяни от физически лица, общински фирми и търговски дружества, фирми с над 50 процента недържавно участие, и данък оборот - преразчет за 1993 г.

6. Министерският съвет в срок до 10 април 1994 г. да уреди издължаването на сумите по ценовите разлики за жилищно строителство с централно управление на Държавната спестовна каса /ДСК/.

7. Приетата приходна част от общинските бюджети да стане задължителна за изпълнение от данъчната администрация. При неизпъление на горните искания кметовете на общините - членки на АДО, се считаме длъжни да заявим пред нашите избиратели:
1. Не сме в състояние да съставим и внесем за одобрение в общинските съвети проектобюджетите за 1994 г.
2. Настояваме правителството, нееднократно доказало последователна и пълна некомпетентност, да подаде оставка.
3. Предвид изчерпване на възможностите на парламента за смислена законотворческа дейност той да се саморазпусне.

София, 1 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧАСТИЕТО НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В СОЦИАЛНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ. Документът е приет на конгрес на организацията /30 март 1994 г./.

Конгресът на Съюза на пенсионерите в България /СПБ/ от името на близо 2,5 милиона пенсионери се обръща към всички граждани и особено към младото поколение правилно да ни разберат. Пенсионерите не са егоисти. Те не мислят само за себе си. Не се ръководят от потребителските чувства и настроения.

Над 60% от основните фондове от изградената база на материалната и на духовната култура в страната са плод на труда, потта и усилията на хората от третата възраст. По сегашни цени стойността на тази база се изчислява за 1 билион и 200 милиарда лева!

Пред очите ни сега това огромно богатство се пилее, руши, граби безогледно. Създават се условия отделни групи и прослойки на обидни стойности да приватизират крупни обекти и за сметка на държавата и обществото бързо да забогатяват!

Конгресът декларира своята настойчивост за:

1. На всеки пенсионер да се предоставят ваучери, приватизационни бонове или др. подобни в размер на не по-малко от 2000 лв. за всяка година трудов стаж. С тях пенсионерите да имат право да закупуват акции и дялов капитал от всяко предприятие, което е определено за социална приватизация.

2. Боновете, акциите и др. да бъдат поименни и да не могат да се продават 3 години след получаването им. Те да могат да се наследяват.

Всяка покупка и продажба на поименните бонове или акции да се счита за нищожна в тригодишен срок.

3. Да се предоставят на пенсионните фондове най-малко 30% от всички приходи от приватизацията с оглед стабилизиране на тези фондове.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ХИМИЯ И ИНДУСТРИЯ" ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНИЯТА НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ "ВИДАХИМ" АД ВЪВ ВИДИН.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Федералният координационен съвет, на Националната федерация на труда "Химия и индустрия" подкрепя исканията и се солидаризира с протестните действия на Независимия синдикат на "Видахим" АД, Видин.

Бездействието на Министерството на промишлеността доведе до крайно изостряне на социалното напрежение във "Видахим" АД, ефективни протестни действия и гладна стачка.

Настояваме правителството и Министерството на промишлеността да вземат незабавни мерки за решаване на тежките социално-икономически проблеми и овладяване на сложната ситуация във "Видахим" АД, Видин.

При необходимост Националната федерация на труда "Химия и индустрия" ще пристъпи към поетапно включване на своите структури в протестни и солидарни синдикални действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НФТ "ХИМИЯ И ИНДУСТРИЯ": Л. Маков

София, 31 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ВЪВ ВРЪЗКА С ИНЦИДЕНТ В ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА МИТРОПОЛИЯ.

В нощта на 31 март срещу 1 април 1994 г. вероломно бе нападната Светата Великотърновска митрополия от група неидентифицирани лица в пияно състояние. До момента в неизвестност се намират Великотърновският митрополит Стефан и неговият викариен епископ.

В дните на Великия пост извършването на такива злодеяния могат само да покажат истинския лик на хората, ангажирани с това дело.

Молим за бързо реагиране на държавните институции.

Бог да пази България!

ЗА СВЕТИЯ СИНОД:

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР МАРКИАНОПОЛСКИ ЕПИСКОП ИНОКЕНТИЙ

София, 1 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.

УВОДНИ ДУМИ

Това е първата програма на Българската социалистическа партия /БСП/ след 1989 година. Нейният смисъл е да определи политическата същина на БСП като нова партия, носител на алтернативата на социалната демокрация в съвременното българско общество.

Всеобщо е разбирането, че страната ни изживява период на дълбока криза и обществена нестабилност.

През петте години на прехода се очертаха две главни направления, по които по-нататък е възможно да еволюира обществото. Едното - към изграждане на политическата власт и деформиране на правовата държава под безконтролната власт на отделни групировки при небивала в страната корупция, проникнала дори в редица обществени и държавни институции. Другото - към действително гражданско общество, което гарантира свободата на всеки и сигурността на всички чрез нов "обществен договор" между равноправни граждани в демократична държава.

Сега взема връх първото направление. През последните години се развиха процеси, които водят до големи привилегии за едно ограничено малцинство за сметка на голямото мнозинство български граждани, за сметка на обществения интерес и стабилността на самата държава. Това не може да бъде отговорът на стремежите и надеждите за едно по-добро общество.

За да надделее алтернативата към свободно и справедливо общество, са нужни волята и усилията на всички, които искат да видят осъществени ценностите на достоен живот в свободна страна. Отговорността за това дали ще се породи такава воля, дали ще има такива действия е преди всичко на националните политически сили, на партиите и движенията, които претендират за доверието на гражданите.

Днес все повече погледи се обръщат към Българската социалистическа партия именно като такава сила, която е в състояние да даде друга насока на прехода, да преодолее разрушителните тенденции, застрашаващи страната.

Ето защо за БСП не може да има друг смисъл на нейната дейност, на самото й съществуване освен един - да предложи алтернатива за изход от кризата и за преход към общество, желано от огромното мнозинство от народа. Затова и целта на БСП е да направи всичко, за да спечели доверието на възможно най-голям брой български граждани, обществени и политически формации за съвместна дейност в желаната насока. Поемайки своята отговорност, БСП със своята програма прави заявка за това доверие.

ЧАСТ ПЪРВА:
ПРЕДПОСТАВКИ

Отговорите на два предварителни въпроса: първо - каква партия е БСП, каква е нейната социална база, чии интереси изразява и защитава, и второ - как стои въпросът с движенията в нея, са необходимите предпоставки, за да се създаде нова програма на БСП.

I. КАКВА ПАРТИЯ Е БСП?

1. Независимо от своите различни имена през различните периоди БСП не е имала чисто работническа или дори предимно работническа социална база. Но от самото начало, от своето основаване - и тогава, когато в България още няма работническа класа и работническо движение - БСП определя себе си като партия на работническата класа. Постепенно нещата се променят, както показват документите:

а) От създаването на БСП до 9 септември 1944 г. През годините 1891-1919 БСП е партия на работниците - "партия на угнетения народ, на бедната работническа класа" /в. "Работник", 1893 г./. На I конгрес на БРДСП /1894 г./ тя е "партия на работническата класа". На IX конгрес на БРСДП /1902 г/ тя е партия "на пролетариата". На X конгрес на БРСДП /т. с./ /1903 г./ тя е партия "на наемното работничество". През 1911 г. на XVIII конгрес на БРСДП /т. с./ - партия "на работническата класа", предимно на индустриалния пролетариат.

През годините 1919-1923 се поставя много настойчиво въпросът за необходимостта от привличането на селските маси към партията - I конгрес на БКП /т. с./. Известно е, че Септемврийското въстание се вдига за "работническо-селска власт". Комунистическата партия си поставя за задача "да проникне в средата на широките селски маси..., да привлече, сплоти и организира тия маси в своите редове". /Материали към несъстоялия се V конгрес на БКП /т. с./.

През периода 1924-1944 г. БКП преживява дълбоки промени. От "организация на най-съзнателната и болшевишка част от пролетариата" /II редовна нелегална конференция на БКП - 1927 г./ тя е вече партия, в която "над 60-70 на сто от партийния състав са работници, бедни и средни селяни..." /VII пленум на ЦК на БРП /к/, 1941 г./. Очевидно останалите 30-40 на сто са интелигенция, занаятчии и други трудови слоеве.

б) След 9 септември 1944 г. до 1986 г През 1945 г. VIII разширен пленум на ЦК на БРП /к/ определя партията като "масова партия на българските работници, селяни, занаятчии и трудова интелигенция". През 1948 г.. тя е партия на работниците, трудещите се селяни, занаятчиите и трудовата интелигенция под ръководството на работническата класа /V конгрес на БКП/. Но през този период партията се замисля сериозно и за други социални слоеве и Г. Димитров издига идеята за "патриотичните търговци и индустриалци" в една "народна демокрация". По-късно, на VIII конгрес на БКП /1962 г./, партията се определя като партия на "най-съзнателните представители на работниците, селяните-кооператори и народната интелигенция". Най-сетне, на XIII конгрес на БКП /1986 г./, партията "от партия на работническата класа постепенно прераства в марксистко-ленински авангард на народа, става партия на целия народ".

в) След 10 ноември 1989 г. XIV /1990 г./ и XXXIX /1991 г./ конгрес на БСП също определят социалната база на БСП. За XIV конгрес това са: работници, селяни, научна и инженерно-техническа интелигенция, творци на изкуството и културата, цялата хуманитарна интелигенция, а също така пенсионери, жени, младежи.

XXXIX конгрес определя тази база от няколко гледни точки: според съдържанието на труда, според собствеността, според интересите. Тя е партия на промишления и селскостопанския труд /т. е. на предимно физическия труд/, на интелектуалния труд, на изпълнителския, но и на предприемаческия труд; партия, която защитава интересите на наемния труд, но също така обхваща класите на дребните и средните собственици. Според членския състав на партията тогава XXXIX конгрес я определя като "партия на мнозинството от българската нация".

Сега нещата са по-различни. Численият състав на БСП много намаля, въпреки че тя остава най-голямата партия в България. Значителна част от основните класи /работници, селяни, служещи, а и от интелигенцията/ напусна БСП. Сега, макар че не целият народ подкрепя БСП, тя има поддръжката на една трета от избирателите.

2. Кого включва тази "една трета", какъв е нейният социален състав? Кои са тези, които сега одобряват дейността на БСП и представляват нейните потенциални избиратели?

Данните показват, че през юли 1993 г. 25 на сто от работниците, 29 на сто от селскостопанските работници, 16 на сто от служещите на ръководна длъжност, 16 на сто от интелигенцията, 24 на сто от собствениците или съдружниците в частни фирми и 34 на сто от пенсионерите одобряват дейността на БСП и биха гласували за нея.

Тези данни се променят обикновено в зависимост от политическите събития. Но те също, както и оценките на конгресите, показват, че социалната база на БСП включва различни социални групи, различни класи и прослойки.

Дали това е така? Не представляват ли тези социални групи всъщност избирателите на БСП, а не нейната социална база?

Такова разграничение има своето място, но при една непарламентарна партия, каквато беше БКП през периода до 10 ноември 1989 г. Сега, за една парламентарна партия, разграничението между "член на БСП" и "избирател на БСП" има все повече относително значение. Реалната социална база на БСП, както и на всяка партия в условията на демокрация и политически плурализъм стават нейните членове и нейните избиратели.

Възможно ли е в една партия да има хора с различни интереси? Това е неизбежно при една масова партия. А БСП е най-масовата партия у нас. При такова разнообразие на социалната й база различието в интересите е естествено. Но какво обединява тогава такава партия? Обединява я относителното или почти пълното съвпадане на интересите, обединяват я идеите и идеалите на социализма.

Изтъкнатите промени в социалната база на БСП, които се виждат от краткия исторически обзор, само доказват правотата на постановката на IX конгрес на БСП, че социалната база на партията ще търпи изменения в зависимост от тенденциите в развитието на обществото, и също така, че от позициите на своите ценности партията ще оказва политическа защита и ще дава гаранции за законната дейност на обособяващи се нови слоеве на пазарното стопанство.

3. От всичко това следват три важни извода:

а) Партия на социалната демокрация. По своята социално-класова структура, по своята социална база с течение на годините БСП все повече се е приближавала и вече плътно е дошла до една партия на социалната демокрация, до една партия "на производящите слоеве”. Слабост на БСП и на нейното тогавашно ръководство е, че след като на XIV и XXXIX конгрес тя прие идейната основа и принципите на социалната демокрация, не заяви това открито и категорично. И още повече - в своята практическа политика в редица отношения се отклоняваше и се отклонява от една политика, която да съответства на възприетите принципи и на тяхното приложение. Това затруднява необходимото органично прерастване на БСП в партия на лявата социална демокрация. Тя още не е станала такава.

б) Национална партия. БСП не е партия на една или няколко социални групи. Тя е национална, а не класова партия. Водена от идеите на социалната демокрация, БСП прие като свои принципи свободата, солидарността, справедливостта. БСП поставя като своя главна цел защитата на интересите преди всичко на наемния труд, но заедно с това защитата на труда в най-широкия смисъл на думата - от физическия до предприемаческия. Но БСП не може да защитава интересите на реститутския и спекулантския капитал. Същевременно тя защитава и социално слабите, и средната класа, и националното предприемачество.

Опитът да се създаде, поне по принцип, общество само на труда не се оказа успешен. Но опитът да се създаде общество само на собствеността също е обречен на провал. Необходим е синтез. Той може да се осъществи в сегашните исторически условия само от социалната демокрация - със социалната държава, социалния пазар, социалната политика, гражданското общество. Това може да направи само национална, а не класова партия.

БСП е национална партия не само но своята социална база, не само поради факта, че обхваща различни социални групи. Програмата на БСП е програма за политическо, икономическо, социално, екологическо и културно развитие, адресирана към целия народ. Опитът на БСП в управлението на страната е национално достояние. БСП най-сетне се стреми да осмисли историческия път на развитието на България. А това е национална задача.

в) Движенията. В една национална партия, която изразява интересите на различни социални групи, закономерно се формират различни движения, течения, обединения. БСП е единствената партия в България, която в своя устав предвижда и узаконява тяхното съществуване и свободна дейност. Движенията означават разнообразие - на идеи, на подходи, на политика. Те изискват относителна самостоятелност. Подчертаваме - относителна. Но самостоятелност.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ШЕСТА/ "СОЦИАЛНА ДИАГНОСТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ /ОТКРИТИ И ЗАКРИТИ/ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. Докладът е написан през месец май 1992 г.

ВТОРА ЧАСТ
КОНФЛИКТИТЕ В ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА, ОСНОВНИ ГРУПОВИ ПЕРСОНАЖИ В ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО НА ВЛАСТТА

I. В първата част на анализа посочих, че на общосоциално ниво структурата на политическата система напълно се покрива със структурата на икономическата. Позициите на основните групови институционализирани субекти, произтичащи от разпределения контрол на собствеността, са и изходни позиции, които определят властното поведение на политическите персонажи.

Народът, собственикът на колективната собственост, царува /притежава/, без да управлява, т.е. се труди. Управлението и контролът по притежаването са прехвърлени на БКП.

II. Държавата владееше, управляваше икономиката, но се намираше под контрола, който БКП упражняваше в разпределителните отношения като представител на собственика.

Всъщност държавата владееше собственика.

Същата бе и йерархията в политическата система. Същите бяха и субектите.

Никой от субектите на контрола не желаеше да се откаже доброволно от функциите си или да признае, че другите му пречат. Основание да претендира за пълен контрол имаше само собственикът. Още повече че държавата се провали като управляваща собствеността и той - собственикът, имаше пълното морално основание да я отстрани. Да отстрани владелеца би могла и БКП като упълномощена от собственика. Но фактът, че са от една система, от политическата система на властта, не й позволи да направи това. Тя, както се казва, се беше сраснала с държавата. Собственикът народът вярваше на БКП, че е с него и няма да разреши да го изиграят. Държавата се оказа здравомислеща и отстрани всички конкуренти. Тя използва основния си коз, общия политически контрол над собствеността, задължението на всяка държава да уважава собствеността на другите, като я пази и охранява от всякакви посегателства - защитна функция на държавата. Наистина феодални отношения в собствеността, но тъкмо обратните на масово разпространените за феодалната зависимост при социализма, в релацията народ - държава, по-повод на общото богатство. Държавата в този момент се прояви като феодал по рождение, завладя собствеността, прогони собственика, но в модерни времена по модерен начин.

В борбата за власт първият субект - народът, участваше като собственик, оказвайки пасивна съпротива чрез ролята си на трудещ се. След като отношенията не го устроиха, той престана да работи. Всички ние добре си спомняме приказката: "Аз лъжа държавата, че работя, а тя лъже, че ми плаща." Разочарованието от ролята си и от ролята на другите народът изразяваше и продължава да изразява, като не пожела да играе в тази пиеса.

От това загуби БКП, тъй като връзката й с народа беше политическа - на политическо доверие. Държавата засили позициите си, като запази за себе си механизма на административната власт. По-нататък политическата пиеса се играеше между тези два политически актьори - държавата и БКП. БКП засилваше контрола над кадрите, т.е. над държавните структури. Държавата преструктурираше управлението на икономиката и правеше реформа след реформа. Що се отнася до редовите комунисти, г-н Живков им препоръча да не се месят в тази игра. Така беше изключена и политически активната част от народа. Играта стана чисто апаратна. Победата щеше да спечели по-силният апарат.

ИДЕОЛОГИЧЕСКИ И ЦЕННОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КОНФЛИКТА

Както знаем, държавата не е любимото дете на комунистическата идеология. Тя е необходимото зло. Социалните експерти на БКП подкопаваха непрекъснато авторитета на държавните служби и на служителите от по-висок ранг. Нихилизмът на БКП си личеше и от името на републиката - Народна република. Новите български управници поправиха тази грешка. По принцип всяка държава е съгласна с това, че е диктатура. Несъгласията са по въпроса кого тя представлява, тъй като тя, държавата, има собствени представи за себе си и за своята роля.

В масовото съзнание управлението се смяташе за непроизводителна дейност. В чиновническа България чиновничеството беше с най-нисък официален статус. Всички, заети в тази сфера на дейност, независимо от привилегиите, се чувстваха непризнати и пренебрегнати. Масовият герой на труда от тази управленска сфера беше от производствената сфера - стопанските ръководители. Всичко това при бума на управленските информационни технологии не можеше да не предизвика спонтанен негативизъм към политиката на БКП от страна на държавното управление. Общата представа за БКП в тези среди беше: властна политическа институция, която е непризнателна и потискаща въпреки вярната служба. В последните години се добави и некомпетентна, което се съедини с определението й на потисник, що се отнася до свободата на управленска инициатива.

III. Отношения между БКП и държавата в управлението. Нашето общество беше едно типично трудово общество, със свободен достъп до труда, тъй като всеки е и собственик и като такъв никой не може да му откаже това право. Напротив, владелецът - държавата, беше подписал гаранции, че се задължава да осигури това, влизайки в правата си на владелец. Целият икономически и социален живот беше поставен и организиран на тази колективна основа на собственост.

Тъй като управлението и организацията на всички трудови дейности и сфери се реализираха от политическата структура /държавата и БКП/, БКП управляваше стратегическите централи, т.е. дефинираше социалната поръчка. БКП в ролята си активен представител на собственика, реализираше властта си чрез управление на целите, т.е. чрез стратегическото управление, известно на всички като поставяне на задачи.

От конгреси с петилетни планове до индустриални партийни поръчения.

Администрациите в цялата държавна система приемаха целите и реализираха оперативното управление. От гледна точка на управлението системата на власт на БКП не беше дублираща на държавата, както се твърди обикновено, а специализирана система за стратегическо управление. По необходимост тя бе йерархически стояща над всяко държавно управленско ниво.

Очевидно при това разделение на управленските компетенции конфликтът между двете системи ще е общ и неизбежен и е заложен в самото функционално разпределение на собствеността. Въпросът бе кой управлява и докъде? Този спор зад гърба на собственика доведе до война, която се водеше тайно и тотално цели 45 години. Войната между двете най-мощни непосредствено политически организации в българското общество беше тайна. Тъй като държавната администрация беше йерархична, за да се противопостави в тоталната война, БКП по необходимост се оформи и преструктурира като йерархична /недемократична/ политическа организация и раздуваше непрекъснато апарата си.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
04.04.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!