София, 4 август 1992 година
        Брой 151 /681/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ ДО ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ДО ВСИЧКИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА ГРУПА ГРАЖДАНИ, ЗАСЕГНАТИ ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД, НАПРАВИЛИ ПОСТЪПКИ ЗА ЗАМИНАВАНЕ В ТУРЦИЯ. Документът е адресиран до всички средства за масова информация.

Към Вас се обръщат семействата от гр. Търговище, засегнати от "Законопроекта Доган".

Вик за помощ, зов за справедливост, молба за подкрепа и защита отправяме ние, които сме обречени да бъдем изхвърлени от законно придобитите си жилища през 1989 година на улицата.

По силата на 27 постановление на Министерския съвет (ПМС) 1989 г. в нашата община са купени 253 жилища от български граждани от турски произход, от които 218 от общината и 35 от държавни и общински фирми. Освен тях са извършени много сделки между частни лица и на мястото на отказалите се от членство в ЖСК са включени много семейства, които добросъвестно са си изградили вече жилища. По силата на 44 ПМС/1989 г. ние сме настанени в тези жилища, а впоследствие сме ги купили. Сделките между нас и държавата са добросъвестни. Вина за сделките между държавата и българските граждани от турски произход не носим ние и семействата ни. Настояваме да се изясни истината. Кои са виновниците за тази "екскурзия” и защо ние ще бъдем потърпевшите, след като се явяваме трети лица в сделките? Защо господата от Народното събрание не си направиха труда да съпоставят цифрите на заминалите за Турция граждани с броя на изкупените жилища. Тогава нямаше да твърдят, че е извършвано насилие върху тези граждани. За нашата община само 3 % от заминалите семейства са си продали жилищата. Стотици са жилищата, които и досега стоят заключени, тъй като собствениците им ги няма. Защо не се каже каква е тяхната цифра? Кому е нужно това информационно затъмнение?

Кой и какво цели с прокарването на този закон?

Не са ли същите екскурзоводи на екскурзията от 1989 година?

Кой има нужда от екскалация на напрежението в нашия край?

Кому са нужни изкупителни жертви, каквито в случая се явяваме ние?

Търсим Вашето съдействие истината да бъде разкрита. Помогнете ни да излезем от информационния мрак, който упорито се поддържа по този болезнен проблем!

Дайте чрез Вашите публикации възможност на всички българи да разберат действителното положение в нашия край.

Не допускайте приемането на един закон, който дава права на едни, а жестоко отнема правата на други граждани на Република България!

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА АРЕСТУВАНЕТО НА ЕРИХ ХОНЕКЕР И НА ХИСНИ МИЛОШИ.

Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) е възмутено от безпринципната и предателска политика на руското държавно ръководство, което предаде Ерих Хонекер на германското правителство. В случая по най-груб начин са нарушени всички международни споразумения и договорености за защита на човешките права и свободи.

Нещо повече, през 1991 г. Ерих Хонекер инкогнито, без знанието и без съгласието на германското правителство, бе прехвърлен от Германия в СССР със знанието и съгласието на президента М.С. Горбачов. Ако това е своеволие на Горбачов, защо не му се търси наказателна отговорност от германското и от руското правителство? Защо в случая изкупителна жертва ще бъде Ерих Хонекер?

Политбюро на ЦК на БКП протестира и против произвола в Албания. По скалъпено обвинение е арестуван председателят на Албанската комунистическа партия. Несъстоятелно е обвинението, че бил намерен незаконно притежаван от него пистолет... Та кой албанец не притежава оръжие? Коя е гаранцията, че пистолетът не е подхвърлен в дома му в негово отсъствие, тъй като за секретните служби няма пречки за безпрепятственото влизане в който апартамент си пожелаят.

Политбюро на ЦК на БКП призовава световното работническо и комунистическо движение и световната общественост да защитим от варварска разправа на германските и албанските власти Ерих Хонекер и Милоши.

София, 1 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНФОРМАЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) "ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НАСОКИ ЗА НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ", ПРОЧЕТЕНА НА 39-Я КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА (12 - 14 ЮНИ 1992 Г. - СОФИЯ).

1. ОРГАНИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСДП)

Организационното развитие на БСДП е в тясна връзка с нейната идейно-политическа дейност и обхваща три главни периода:

Първият - от възстановяването на партията на 26 ноември 1989 г. до нейната III конференция, проведена в Шумен през ноември 1990 г.

Вторият - завършва през март 1991 г. с 38-я конгрес на БСДП.

Третият - от 38 конгрес на БСДП до сега.

През първия период началните стъпки на партията бяха свързани с нейния бърз количествен растеж - напълно обясним с антикомунистическия ентусиазъм след 10 ноември 1989 г., когато беше свален от власт Тодор Живков. Всички, на които беше скъпа идеята за демократизация на обществения живот, виждаха в лицето на БСДП първата организирана опозиционна сила, насочена срещу комунизма. Партията започна да набира сили и в началото на 1990 г. се превърна в най-многобройната опозиционна политическа сила. На 31 март 1990 г. се проведе първата национална конференция на БСДП, в работата на която участваха делегати от 137 местни организации.

През месеците април, май и юни 1990 г. БСДП взе дейно участие в изборите за Велико народно събрание като член и учредител на Съюза на демократичните сили. За местата на СДС бяха издигнати общо 55 кандидати, членове на БСДП, от които 28 - по мажоритарната, и 27 -по пропорционалната листа, а бяха избрани 23 - съответно 12 и 11 депутати. През този период броят на местните организации достигна 327, а в селата бяха учредени 375 секции. Общо членовете на БСДП през този период бяха около 45-50 хиляди.

Количественият растеж на партията не беше обвързан със системна идейно-политическа работа, за която тя нямаше и готовност. През лятото на 1990 г., след като СДС не можа да спечели изборите и да стане управляваща сила, хората започнаха да се отдръпват от политическата дейност. Тяхното разочарование доведе до първия отлив на членове от БСДП. Започнаха и първите разочарования от Съюза на демократичните сили. В БСДП се създаде силно настроение за напускане на Съюза на демократичните сили, свързано с политиката на някои от неговите партии, изявили склонност към коалиционно правителство с БСП. На Шуменската конференция партията взе твърдо решение да не участва с представители в такова правителство, но остана като член на коалицията Съюз на демократичните сили.

През втория период БСДП продължи процеса на собствената си "социалдемократизация". Заедно с това се проявиха и първите признаци на разцепление в нейните редове. Тази тенденция доби отчетлив израз на 39-я конгрес. Вътрешнопартийните опозиционни групировки (Клуб "Инициатива", Социалдемократически клуб (СДК) "Програмна алтернатива" и др.) отстояваха идеята за най-тясно сътрудничество със СДС и за подкрепа на г-н Иван Пушкаров, станал член на правителството на Димитър Попов, противно на решенията на Шуменската конференция. Постепенно поборниците за "обновление" на партията се обединиха около СДК "Кръстю Пастухов" и Инициативния комитет за свикване на 39-я конгрес на БСДП. Разцеплението започна да обхваща и местните организации на партията. Недоволните не приемаха решенията на 38-я конгрес. Катализатор на този процес беше разцеплението на СДС - напускането на заседанията на Великото народно събрание от 39-те депутати и обявяването на гладната им стачка.

Най-значително събитие през третия период беше провеждането на този "извънреден” конгрес, който фактически положи основите на една нова партия. Разцеплението на партията я лиши изцяло от 41 общински организации, а в 30 общини се създадоха дублирани структури. Със свой пълнокръвен организационен живот се изявяват около 10 общински организации на новата партия, а в останалите съществуват само малък брой членове - ръководствата и други активисти, главно включени в структурите на СДС и в органите на властта.

Изборната загуба на 13 октомври 1991 г. създаде предпоставки за нова дестабилизация на БСДП.

В настоящия момент БСДП има 141 пререгистрирани общински организации с около 100 селски секции и 10-15 хиляди членове.

Над 50 % от най-активните членове на БСДП са от средите на инженерно-техническата интелигенция и специалистите в държавните фирми. Най-слабо е присъствието на художествено-творческата интелигенция и завършилите обществени науки. На по-ниски нива и в двата големи профсъюза има доста членове на БСДП на ръководни длъжности. В някои градове наши членове са директори или други ръководни кадри в големи държавни и общински фирми.

Отливът на членове от БСДП има и по-дълбоки причини освен идейно-политическата неукрепналост, липсата на опит в свободния политически живот и неодобрението на провежданата от нея политика. Тези причини се коренят в социално-икономическата структура на членския състав на БСДП. В партията членуват на различно основание най-малко три групи с обособени интереси и намерения.

Първата група обхваща старите членове, възстановили партията, както и хора, привлечени от идеите и ценностите на социалдемокрацията. Участниците в тази група произхождат от всички социални слоеве на обществото. Те членуват в партията, за да осъществят нейните програмни цели.

Втората група обхваща хората, икономически репресирани от комунистическата власт - бивши едри градски и селски собственици, чиито интереси съвпадат със стратегията на БСДП за връщане на заграбеното от комунистическата номенклатура.

Третата група е най-пъстра. Към нея се числят всички излъгани или преследвани за своето инакомислие бивши дребни и частни собственици, служители и работници от всички сфери на икономиката и държавното управление. Това са хората, ощетени и обидени от комунизма, повече или по-малко преследвани, но смятащи, че демократичната промяна се изразява само с отстраняването на БКП/БСП от държавната власт. Те свързват своите надежди с възстановяването на справедливостта, но я разбират все още по комунистически, и смятат, че демократичната власт ще раздава жилища, имоти и привилегии, но вече на тях. Тази група е най-неустойчива и обикновено изразява настроенията си с прибързани и необмислени действия.

Значителна част от напусналите партията хора се преориентираха политически според своите икономически интереси. Този процес засегна всички политически партии в България, тъй като е свързан със започналата социално-икономическа диференциация на обществото в хода на кризата и икономическата реформа.

БСДП изживява труден процес на ориентация към собствената си социално-икономическа база, процес, който е естествен, и както личи ще бъде доста продължителен.

ІІ. УЧАСТИЕ НА БСДП В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ

В резултат на изборите за Народно събрание, проведени през октомври 1991 г., БСДП остана без представителство във висшия законодателен орган на страната и се превърна в извънпарламентарна опизиционна политическа сила. Въпреки това тя има свои представители в органите на местната държавна власт и самоуправление.

Издигнатите с листата на СДС-център кандидати на БСДП в над 70 общини ни донесоха 143 места в общинските съвети и двама общински кметове в общините Ябланица и Аврен, Варненска област. Същевременно имаме и над 20 кмета на населени места. Съгласно решението на Националния комитет за предоставяне правото на общинските организации да се договарят за местни коалиции в 6 общини, организациите на БСДП са излезли със синя бюлетина, с което спечелихме още 40 места в общинските съвети или имаме 183 съветници в 83 общински съвета.

Макар и бавно БСДП излиза от своята вътрешна криза, която ще приключи с идейно-политическата й консолидация на основата на решенията на 39-я конгрес. Този процес трябва да бъде съпътстван от нейното организационно, кадрово и финансово укрепване.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА) НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА, ПРИЕТ НА ВТОРИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС (31 ЯНУАРИ 1991 Г. - СОФИЯ).

Чл. 11. Конгресът избира Контролно-ревизионна комисия в състав 5-7 души.

Контролно-ревизионната комисия проверява документите на Централния съвет и спазването на изискванията на устава на съюза веднъж в годината, като за резултатите се съставя протокол. В края на отчетния период комисията изготвя доклад за отчитане пред конгреса.

Чл. 12. В Централния съвет се създават четири комисии:

а) по организационните въпроси - с основна задача организационното изграждане на съюза, планирането и организирането на цялостната дейност на съюза;
б) по патриотичното и родолюбивото възпитание - с основна задача подготовка и провеждане на цялостната дейност по възпитанието в духа на бойните и революционни традиции, единението на нацията в защитата на нейната цялост;
в) по социално-икономическите въпроси - с основни задачи активно да съдейства пред законодателните, изпълнителните и съдебните органи, за преквалифицирането и устройването на работа на уволняващите се от въоръжените сили офицери и сержанти, справедливото решаване на техните социални проблеми и защита на техния престиж;
г) по сътрудничеството със сродни организации в страната и чужбина.

Чл. 13. Централният съвет се събира на пленум не по-малко от един път на четири месеца. Заседанията му са законни, ако присъстват две трети от членовете му, а решенията му са валидни - ако са взети от болшинството (50 % + 1). За всяко заседание се води протокол, който се подписва от председателя и секретаря.

Чл. 14. Централният съвет решава следните задачи:

а) организира изпълнението на решенията на конгреса и изискванията на устава на съюза;
б) осъществява сътрудничество със сродните организации у нас и в чужбина в кръга на конгресните решения;
в) членовете на Централния съвет най-малко веднъж в годината посещават и оказват помощ и контрол на регионалните и общинските съвети и част от съюзните дружества;
г) свиква конгреса, като най-малко три месеца преди датата обявява своето решение, подготвя материалите и организира провеждането му;
д) съставя бюджета, организира събирането на финансовите средства и назначава предвидените в устава длъжностни лица, които не са избрани.

Чл. 15. Председателят на Централния съвет представлява съюза пред всички юридически лица и организации. При отсъствие на председателя той се замества от един от зам.-председателите или секретаря.

Секретарят на съвета е отговорен за организацията, планирането и отчета на работата на Централния съвет.

Касиер-деловодителят (технически сътрудник) работи по указания на секретаря, води финансовите документи на Централния съвет и се грижи за своевременното внасяне на вноските от дружествата, деловодството и приходно-разходната книга.

Чл. 16. В регионите (областите, околиите, общините) се изграждат съвети на Съюза на офицерите и сержантите от запаса. Те се избират на конференция веднъж на три години и до 21 човека. Съветът избира бюро от 5-7 души (председател, двама заместник-председатели и секретар, членове).

Регионалните председатели на съвета на съюза се избират с тайно или явно гласуване от съответния пленум между няколко кандидатури за не повече от два последователни мандата.

Чл. 17. Конференциите избират контролно-ревизионна комисия и други комисии по тяхно решение.

Чл. 18. В административните единици (столичен, градски, районни и други) на страната с голяб брой общини и дружества по решение на Централния съвет на съюза се избират при необходимост и други ръководни органи.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

117. СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ”

Идеята за създаването на партията възниква още на 6 юни 1989 година у Милчо Попов, Петър Гогов, Иван Найденов, Огнян Цеков, Луиза Петрова и други изявени привърженици на монархическата идея, заради което са били и репресирани. Регистрирана е по Закона за политическите партии на 10 април 1992 г.

Съюз "Справедливост” е обществена организация на народа и ще съдейства на опозиционните сили за промяна на държавния механизъм така, че да се създадат благоприятни условия за реализиране на отделната личност и за осигуряване на благоденствието на семейството. Организацията има подчертана дясна ориентация. Химн е маршът ”Шуми Марица”.

Съюзът се управлява от Национално ръководство с председател Огнян Цеков.

Адрес за контакти:
София, ул. ”Съборна" N 5, ет. IV тел. 83-21-15

/Пресслужба "Куриер"/

10:55:28    
04.08.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.  
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!