София, 4 януари 1992 година
        Брой 2 (532)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ - ЯНУАРИ’92

София, 4 януари - ПРЕДСТАВЯМЕ ПРЕДИЗБОРНАТА ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ И ЗА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ Г-ЖА БЛАГА ДИМИТРОВА, ИЗДИГНАТИ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ. ЦВЯТ НА ИЗБОРНАТА БЮЛЕТИНА - СИН.

На фона на тежката икономическа криза, довела до чувствително понижаване на жизненото равнище на населението, ярко се прояви пренебрежителното отношение към проблемите, отнасящи се до

ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ НА НАЦИЯТА

и те на практика останаха на заден план. Това е обяснимо, но в никакъв случай не е оправдано. Българската интелигенция отхвърли политическия и идеологически диктат на комунизма, но заедно с това попадна под ударите на тежката финансова недостатъчност. Редица обществено необходими културни, научни и образователни институти, особено такива, които не могат да се самоиздържат, а са изправени пред невъзможността за пълноценна творческа дейност. Много талантливи интелектуалци не виждат реална възможност за творческа реализация и препитание у нас и насочват погледите си към чужбина. Очертава се реален и с огромни негативни последици процес на интелектуално обедняване на нацията. От особено значение за нас е преодоляването на културната изолация и активното органично вписване на българската култура в общоевропейския и в световния културен процес при запазване на културната ни идентичност.

Всичко това изисква решения още сега и то не чрез познатите ни груби административни разпореждания и намеси в тази деликатна област, а чрез създаване на необходимите икономически, нормативни, организационни, морални и т.н предпоставки, които да съответстват както на изискванията на пазарната икономика, така и на спецификата на духовните процеси.

Българската култура и българската интелигенция рано или късно ще се приспособят към принципите и изискванията на пазарната икономика, но сега те изпитват най-големи затруднения. Ето защо през преходния период - когато все още не е възникнал новият тип на финансиране на културата - държавата трябва да продължи да й помага. В противен случай много културни институции биха могли да загинат и безценен интелектуален потенциал да бъде погубен.

Духовното и физическото оцеляване на българския народ не може да се осъществи без една

ТРАЙНА ДЕМОКРАТИЧНА ПОЛИТИКА ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС.

В политиката по националния въпрос и междуетническите отношения ще следваме изходния принцип: България е еднонационална държава, където всички културно-религиозни и етнически групи са естествена и неотделима част от българския народ. И всички български граждани, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност, имат еднакви права и задължения.

Но тъй като главното съдържание на националния въпрос в никой случай не се свежда до междуетническите отношения нито пък се ограничава с отношението ни към българите в чужбина - макар че и двете са много важни - налага се да кажем, че националният въпрос е в основата си демографски. Поради това той се отнася до българите в България, до тяхната съдба, тяхното оцеляване, тяхното бъдеще.

Затова главният въпрос, който трябва да се решава, е именно този. От неговото успешно или неуспешно решаване зависи не само съдбата на българския народ, но и решението на всичко останало. Работата е там, че България се обезлюдява. Нашият натурален прираст е отрицателен - спада раждаемостта, нараства общата и повъзрастова смъртност. Намалява средната продължителност на живота ни. Нацията старее, хората в нетрудоспособна възраст са повече от тези, които работят за тяхната издръжка. Емиграционната вълна е висока и това са предимно млади хора, които няма да оставят поколение на родна земя.

До голяма степен ние следваме възпроизводителния модел на старите европейски нации, но носим и последствията от форсираната колективизация, индустриализацията и урбанизацията, които нанесоха най-голямо поражение върху българския етнос и оставиха много нерешени проблеми и в другите етнически, етнокултурни и етнорелигиозни групи, изграждащи плътта на българската нация.

Да съхраним нашия демографски потенциал за бъдещето днес не може да бъде само демографски проблем. Той е неделима част от така наречения национален въпрос, равен, а в някои отношения и по-остър от въпросите за националната сигурност, суверенитета и териториалната цялост на България.

Нашите национални интереси ни диктуват това, защото върху тревожните днес процеси и тенденции в демографското развитие на страната се наслагват отрицателните последствия от прехода към пазарна икономика.

Друга разумна алтернатива освен пътя, който сме избрали, няма, но трябва да направим всичко възможно безработицата, разрушаването на старата система за социална сигурност, понижаването на жизненото равнище на голяма част от населението и най-вече на младите и непълните семейства и на значителна част от децата и пенсионерите да не ги остави за дълъг период от време под границата на социалния минимум. Под тази граница сега живеят 41 % от българските граждани, а 18 % са и под екзистенциалния минимум. Може ли това да стимулира младите хора да встъпят в брак и да реализират своите репродуктивни планове?

Ако бъдем избрани, ще работим за извеждането на демографския проблем до ранг на национален въпрос. Не бива повече да догонваме проблемите. Нашата демографска стратегия трябва да бъде изпреварваща. Но когато говорим за пронаталистична политика, трябва да я разбираме не само количествено, а като качествено развитие на населението на България.

За да бъде ефективна новата демографска стратегия, тя трябва да бъде органичен елемент от общата програма за стабилизиране и съживяване на националната икономика. И най-важното: осъществяването на радикални икономически реформи. Чрез връщането на земята, реституцията, приватизацията трябва да върнем собствеността на българския народ. Тогава той ще получи самочувствие, сигурност и увереност в себе си, защото ще има под краката си икономическа почва...

Демографската катастрофа в България започна с насилствената колективизация, с конфискациите и национализациите на градската собственост. Тогава българският народ беше превърнат в народ без собственост, в народ от наемници на държавата и колкото официалната пропаганда да се опитваше да доказва обратното, сегашното демографско състояние на страната го потвърждава.

Затова на основата на радикалните икономически реформи ще работим за:
- запазване на генетичния фонд на нацията, с основен акцент върху положението на женатa-майка, децата и младите семейства;
- етнодемографската политика, с ударение върху диференцирания подход към проблемите на отделните етноси, етнокултурни и етнорелигиозни групи и механизмите на общуване, вплитащи ги в цялостната и неделима плът на нацията;
- регионалната демографска политика, която приоритетно решава проблемите на очакващото се покачване на вътрешната миграция, свързана с връщането на земята;
- разумна имиграционна и емиграционна политика.

Запазването на генетичния фонд на нацията е национален въпрос и трябва да го осъзнаем в цялата му острота и сложност и да пристъпим към конкретни действия.

Основно конституционно задължение на държавния глава е грижата за укрепване и развитие на

НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Съобразно конституционните си правомощия ще отделим изключително внимание на гарантирането на:

- национална икономическа, политическа и културна независимост, държавен суверенитет, териториална цялост и неприкосновеност на държавните ни граници;
- стабилно и успешно икономическо, политическо и социално развитие на страната в рамките на установеното от основните закони обществено-политическо устройство;
- защитата на живота, здравето и собствеността на сънародниците ни, при строго спазване на установените международни норми за човешките права и свободи на гражданите.

Нашето виждане за постигането на тези приоритетни цели е следното.

Необходимо е:

- да изградим стабилни отношения на Балканите върху основата на зачитане на взаимните интереси на всяка от страните в строго съответствие с принципите на Хелзинкския процес за сигурност и сътрудничество в Европа. Да използваме и възможностите за регионално коопериране и двустранни договори във всички области, включително и във военната;

- да осигурим условия за ускорена интеграция на страната ни в структурите на Европейската общност и НАТО, като продължим развитието на традиционно добрите отношения с бившите ни съюзници и особено с Русия;

- да поддържаме на съвременно военнотехническо равнище собствена армия, способна да гарантира в съответствие с принципите и договореностите на Парижката харта и двустранните договори териториалната цялост на България. За тези цел трябва да извършим такава реформa на нашата армия, която ще затвърди принципа на департизацията, ще я направи високоефективна, като я окомплектоваме с най-съвременни оръжия и системи за управления, с подготвени кадри, познаващи и владеещи всички съвременни военни знания;

- да създадем система за вътрешна сигурност, способна да гарантира правата, свободите собствеността на отделния гражданин, фирмите и държавните учреждения, на чуждите граждани и фирми, извършващи законен бизнес и хуманитарни дейности на територията на страната. За тази цел следва да извършим реформа в системата на Министерството на вътрешните работи и националните служби, която ще осигури пълното реализиране на изискването за департизация, ще издигне професионалната подготовка на служителите й до равнището на европейските и световни стандарти, като я снабди с най-съвременни технически средства и окомплектова с добре подготвени кадри.

За снабдяването на нашите въоръжени сили с най-съвременно въоръжение и техника трябва да поддържаме и непрекъснато развиваме отбранителна промишленост и собствен научен потенциал. Внедряването на съвременната наука и технологии в системата на националната ни сигурност може да става главно чрез собствени научни, технологични и промишлени сили.

Българската отбранителна промишленост има подготвени кадри и съвременна техническа база, но тя трябва така да се реформира, че да бъде и печеливша, и равностоен партньор на най-силните европейски и световни фирми, едновременно с това да е основен стълб на националната сигурност. Нашата национална сигурност ще зависи и от това доколко ще успеем да осигурим високо заплащане на кадрите.

Нашата страна постигна своя исторически шанс да бъде независима и да провежда външна политика, която отговаря на коренните интереси на нашия народ. Това определя

НОВОТО МЯСТО НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТА

Главен приоритет и занапред трябва да бъде интеграцията на България в европейските политически и икономически структури - Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), Съвета на Европа (СЕ), Европейската общност (ЕО), НАТО. Това ще се осъществява както с непосредственото участие и взаимодействие с институциите на тези общоевропейски структури, така и с активното двустранно взаимообвързване със страните - членки на тези структури.

България е активен участник в Хелзинкския процес. На Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа миналата година България подписа Парижката харта и Договора за съкращаване на конвенционалните въоръжения. Трябва да се отбележи значението на добре сложилите се отношения между България и НАТО. Идването на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер в България, както и посещението ми като държавен глава в Щабквартирата на НАТО в Брюксел са част от този продуктивен диалог.

България вече е асоцииран член на Съвета на Европа и в най-близко време ще стане и негов пълноправен член. Продължаването на досегашната външнополитическа линия ще даде възможност на България през 1992 г. да стане асоцииран член на Европейската общност, а в по-далечно бъдеще и неин равноправен член.

Интеграционните процеси на България с Европа вървят и чрез двустранните договори. Посещенията ми във Великобритания, Франция, Германия, Унгария, Чехо-Словакия, Белгия през настоящия президентски мандат дадоха силен тласък за установяване на нов тип двустранни отношения с тези страни. Подписан е много важен договор с Германия. През 1992 г. България ще влезе в договорни отношения с всички европейски страни.

Специално място във външната ни политика имат и ще имат балканските страни. България с право има амбицията да бъде действително стабилизиращ фактор на Балканите, да играе съществена роля за европеизирането на този район, да изгради двустранни отношения със своите съседи на базата на съвършено нов тип партньорство във всички области. Подписан е важен договор с Гърция. Подобни договори ще трябва да се подпишат с Турция и Румъния. Регионалното сътрудничество ще стабилизира Балканите, ще създаде изключително благоприятни възможности за развитието на търговията, частния бизнес, транспорта, екологията, телекомуникациите, банковото дело, туризма и т.н.

Приоритетно място във външната политика на България ще имат отношенията ни със славянските страни от бившия Съветски съюз - Русия, Украйна, Беларус. С Русия и Украйна вече са подписани протоколи за установяване на дипломатически отношения, следва да се установят и с другите републики. Между България и Русия за първи път в тяхната история ще се подпише договор като напълно независими и суверенни държави.

В бъдещата си политика ще продължим да държим на връзките си със САЩ и ще задълбочаваме българо-американските отношения. Многобройните американски делегации в България, както и посещението на български политически и държавни лица в САЩ през изтеклата година укрепиха тези отношения. Конгресът на САЩ демонстрира новото си отношение към България, като й даде статут на най-облагодетелствена нация. За развитието на пазарните структури в България американските инвестициии американската експертна и технологическа помощ ще бъдат от изключителна важност.

За да запази своята независимост и национален облик, да просперира в икономическо отношение и нейните граждани да водят един пълноценен цивилизован живот, една малка страна като България трябва да балансира позициите си спрямо всички централни стожери на световната политика и икономика. Ето защо нашата естествена външнополитическа стратегия е и ще бъде балансът между Запада и Изтока. В тази плоскост ще активизираме и отношенията с Япония и други страни от Далечния изток, ще задълбочим връзките си с арабските страни, щe почнем да присъстваме по-сериозно в Африка и Южна Америка.

Вярвайте в себе си - ще успеем!

декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ - ОБРЪЩЕНИЕ НА ЕДИНАДЕСЕТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ В ПОДКРЕПА НА КАНДИДАТУРАТА НА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

На 12 януари 1992 г. за първи път в многолетната си история българският народ ще избере с пряко гласуване своя ПРЕЗИДЕНТ.

Страната изживява дълбока икономическа криза. Рязкото спадане на жизненото равнище, голямата безработица, спекулата, растящата престъпност изострят социалните противоречия и повишават политическото напрежение. Народът е поставен пред големи изпитания, има реална опасност от обществен срив с непредвидими последствия.

Единственият сигурен начин за неговото предотвратяване е бързото съживяване на икономиката. Най-важно условие за икономическата реформа е гражданският мир, а неговата основа в сегашния момент е само пълната и безусловна демократизация на всички сфери на обществения живот.

Ето защо президентската институция трябва да бъде оглавена от хора, които са убедени демократи и знаят пътищата, средствата и начините за нейното постигане.

От избора, който всички ние ще направим, до голяма степен зависи дали в нашата страна ще продължи започнатият демократичен процес, дали ще бъдем приети и ще влезем с достойнство в Европейския дом. България трябва да бъде самостоятелна и независима държава, градена върху принципите и ценностите на парламентарната демокрация; пазарната икономка и свободите на личността.

С разбиране на огромната отговорност на този избор и след като се запознахме с платформата на д-р Желю Желев и Обръщението му към избирателите, ние подкрепяме неговата кандидатура на предстоящите избори за президент.

Ние признаваме големия принос на д-р Желев за запазване на гражданския мир и на сигурността на страната в един труден и съдбоносен за нея период.

Отнасяме се с голямо уважение към моралните качества на д-р Желев, които той доказа и като дисидент, и като президент.

Убедени сме, че личността на д-р Желев е достатъчно силна, за да не позволи да бъде манипулирана от която и да е политическа сила.

Самото призвание на президентската институция е да бъде обединителен център, който стои над партийните прастрастия в името на интересите на България.

Ето защо ние, представителите на БЗНС - Никола Петков, БЗНС (е), БСДП, АСО-независими, Партия ЛИБЕРАЛИ, Съюз на репресираните след 9.IX.1944 г., Българска бизнес партия, Наиионална студентска конфедерация, Конституционен форум, Демократическа партия - Пловдив и Земеделски младежки съюз - Никола Петков, се обединяваме около кандидатурата на д-р Желев за президент на Република България. Призоваваме нашите членове, съмишленици и всички граждани, на които са скъпи мирът, сигурността, свободата и демокрацията, които ратуват за материалното благополучие на народа и страната, ДА ГЛАСУВАТ ЗА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ!

София, 30 декември 1991 година

ПОДПИСАЛИ:

Български земеделски народен съюз - Никола Петков
Български земеделски народен съюз - единен
Българска социалдемократическа партия
Алтернативно социалистическо обединение — независими
Партия Либерали
Съюз на репресираните след 9 септември 1944 година
Българска бизнес партия
Национална студентска конфедерация Конституционен форум
Демократическа партия - Пловдив
Земеделски младежки съюз - Никола Петков

/Пресслужба "Куриер"/

 
*  *  *

София, 4 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО "Г-Н ПРЕЗИДЕНТ, НЕ ПРЕВРЪЩАЙТЕ БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА В ОПЕРЕТНА АРМИЯ!" НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ АНДОН ДОНЧЕВ, ИЗДИГНАТ ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ "ГЛАС ЗА БЕЗПАРТИЕН ПРЕЗИДЕНТ", ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ.

Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

В продължение на целия тоталитарен период водещи принципи в управлението на държавата ни бяха волунтаризмът, аматьорството и псевдореформизмът. Две години след рухването на тоталитарната системаи установяване на демокрация в нашата страна държавното ни ръководство отново е в плен на тези принципи.

Блестяща демонстрация на това е започналата "реформа" в Министерството на отбраната.

Аз съм убеден привърженик на идеята за разработване на нова доктрина за националната отбрана, която да съответства на новите политически и военни реалности у нас, на Балканите, в Европа и в света. Разработването на тази доктрина ще наложи да се приеме модел на организация на въоръжените ни сили, който най-пълно да обслужва националната сигурност. Какъв ще бъде този модел и какъв тип армия ще го реализира - професионална, наборна или от смесен тип - е въпрос, чийто отговор не е лесен и еднозначен. Защото за това са необходими не само добри идеи и достатъчно време, но и много пари.

Като бивш професионален военен мога да заява достатъчно компетентно, че реформата, която започна в армията, е недостатъчно научно обоснована и по своя начин на реализация е волунтаристична и по същество представлява псевдореформа. Тя започва с масово съкращение на старшия офицерски кадър, предстои закриване на военни училища и школи, дезорганизация на разузнавателните служби. Всичко това мирише повече на политическа чистка и саморазправа, отколкото на разумна и съобразена с реалностите реорганизация на армията.

Сега, когато армията е деполитизирана, започването на тази необмислена реорганизация ще ни коства твърде много. Тя води до деморализация на офицерския състав, който напрегнато очаква уволнителна заповед. Неизвестност, която ще изостри и без това заредения със социална експлозия национален климат.

Е, г-н президент, можете ли Вие да разчитате на тази армия при непредвидени за сигурността на държавата ни обстоятелства? Вашето твърдение, че в момента никоя държава не заплашва сигурността на държавата е аматьорска декларация, но не и позиция на политик!

България наистина се превърна в разграден двор, г-н президент, въпреки че твърдите обратното! Ако наистина не го виждате, това означава, че държавникът Желев остава, само един философ!

София, 31 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ И ДИМИТЪР ПОПОВ И НА КАНДИДАТА ЗА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ ХРИСТО ГЕНЧЕВ ПО ВЪПРОСА ЗА СВОБОДАТА НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКОТО СЛОВО.

По повод на кампанията, която се разгръща срещу свободата на журналистическото слово, ставаща очевидна за всички със забраната на радиопредаването "Постфактум", заявяваме:

- под прикритието на независимост на националните информационни институции се премахват онези предавания и се затваря устата на онези български журналисти, които отказват да се превърнат в казионни глашатаи на властта. Това удобно извинение не се приема сериозно от никой разумно мислещ българин и говори само за неуважението, което новата власт изпитва към общественото мнение;

- след като се създадоха непреодолими затруднения за участниците в предизборната кампания, настъплението срещу свободното слово е второто доказателство за настъпващата антидемокрация в нашия политически и обществен живот.

Апелираме към всички български избиратели с гласа си да се противопоставят на възстановяването на авторитарните порядки. Двете години свобода, които ние изживяхме и изстрадахме, не трябва да останат само кратък епизод в живота ни.

ДЕМОКРАЦИЯТА ИСКА ВАШАТА ПОДКРЕПА!

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НЕЯ!

София, 2 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНА И ОБЕКТИВНА ТЕЛЕВИЗИЯ СРЕЩУ ПОДЕТАТА КАМПАНИЯ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА ПЛУРАЛИЗМА И СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ. Документът е адресиран до Българска телевизия, до Българско радио, до чуждестранните агенции, до Международния комитет за защита на правата на човека, до Съвета на Европа.

Гражданско движение за национална и обективна телевизия първо реагира срещу безцеремонното уволнение на председателя на Българска телевизия Огнян Сапарев, като внесе в Народното събрание около 60 000 подписа.

Последваха нови два акта:

1. Пусна се в ефир студентското предаване "Ку - ку" и след това се поде кампания срещу него. Репортер N 1 за годината Светослава Стаева е отстранена за един месец от ефир за участие в предаването.

2. По Българско радио се спира неделното предаване на програма "Христо Ботев" - "Постфактум", като се отстранява водещата Виза Недялкова - инициатор и създател на това авторско предаване.

По същество се смазват единствените две предавания в Българско радио и Българска телевизия, в които присъства нов тип комуникация и нов професионален морал, демонстрирани от ново поколение журналисти. Тяхното предизвикателство е, че работят за независимостта на гражданите чрез силата на информацията, а не за силата на институцията, в която работят, или на тези, които стоят над нея.

3. Ние констатираме, че националните електронни масмедии в предаванията си поставят в неравноправно положение кандидатските двойки в президентската кампания, като дават предимство на кандидатитена управляващата политическа сила - тандема Желев - Димитрова. Това предизвика и протестна декларация на ощетените кандидатпрезидентски двойки.

Гражданското движение за национална и обективна телевизия като правозащитна обществена организация в областта на информационните права и свободи с тревога отбелязваме особено засилващата се тенденция за ограничаване на политическия и идеен плурализъм и свободата на словото.

Призоваваме всички обществени и политически сили в страната и в Европа за солидарност и подкрепа.

София, 30 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (КНСБ) ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СОЦИАЛНА ЗАЩИТА НА ТРУДЕЩИ СЕ, КОИТО ЕДИНСТВЕНИ ОСИГУРЯВАТ ИЗДРЪЖКА НА СЕМЕЙСТВА. ПИСМОТО Е АДРЕСИРАНО ДО БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА, ДО СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА И ДО АСОЦИАЦИЯТА НА СВОБОДНИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ "АЛТЕРНАТИВА 2000".

ГОСПОДА,

През месец април 1991 г. по настояване на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Великото народно събрание създаде специална закрила на трудовите правоотношения на работници и служители, които единствени осигуряват издръжката на семействата си. Срокът на въведената от парламента забрана тези лица да бъдат освобождавани при частична ликвидация на предприятията или при съкращение в щата изтече на 31 декември l991 г.

Въпреки съществените недостатъци, които решението съдържаше, то изигра определена положителна роля като социален регулатор. Именно тази важна негова функция настоящото Народно събрание не оцени и проявявайки формален подход към проблема не продължи действието на закрилата.

Като имаме предвид непрекъснато растящия брой на безработните, недостатъчната ефективност на създадените социално-защитни механизми и задълбочаващото се обедняване на трудовите хора, Координационният съвет на КНСБ се обръща към Вас с предложение за сключване на "джентълменско споразумение", по силата на което доброволно ще спазвате тази закрила до приемането на Закона за изменение на Кодекса на труда.

ГОСПОДА,
Парламентите и правителствата идват и си отиват, но ние с вас носим пряката отговорност за съдбата на хората на наемния труд.

София, 3 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ЛИНИЯ НА ПАРТИЯТА, ВЗЕТО НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 20 И 21 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.

Националната конференция на Българската социалдемократическа партия (БСДП), като обсъди развитието на политическите и социално-икономическите процеси в страната, създалото се в резултат на последните парламентарни избори съотношение на силите в органите на законодателната и на изпълнителната власт и техните действия, и с оглед на целите и задачите на (БСДП в тази обстановка,

РЕШИ:

1. БСДП да продължи да отстоява центристко политическо поведение като единствена разумна алтернатива на политическите крайности. БСДП да насочи усилията си към:

- последователна и безкомпромисна борба срещу опитите на БСП да се представи като социалдемократическа партия, защитаваща интересите на хората на труда. БСП е и остава главен политически противник на БСДП;
- подкрепа на всички действия на демократичните сили, насочени към окончателното разграждане на тоталитарната система у нас;
- критика на онези действия на парламента и правителството, които ограничават правата на гражданите в политическия, в икономическия живот, в политическия плурализъм или създават условия за социално напрежение и дестабилизация на страната;
- целенасочена работа с етническите и с религиозните общности за преодоляване на тяхната изолация и за приобщаването им към националните структури;
- целенасочена национална и международна екологична политика;
- ускорено възстановяване на собствеността върху земята, насочено към създаване на частни и кооперативни форми на стопанисване.

2. БСДП приема Българския демократичен център само като политически консултативен съвет на ниво национални ръководства на участващите партии и движения.

3. БСДП да съсредоточи усилията си за отстояване на непосредствените социални и икономически интереси на хората, осигуряващи прехраната си чрез своя труд, и на социално слабите слоеве. На национално равнище и по места да продължи борбата срещу незаконното разграбване на държавно имущество. Още по-настойчиво да продължи създаването на свободни кооперации.

4. БСДП чрез своите местни и национални органи да установи тясно взаимодействие със синдикатите. Социалдемокрацията трябва да се превърне в основен политически изразител и защитник на социалните и на синдикалните права на хората на труда. БСДП се противопоставя на всички опити за отстраняване на нейни членове от работа по политически причини.

БСДП да стане инициатор на национална кръгла маса по социалните проблеми на прехода към пазарно стопанство.

5. Националната конференция заявява, че наричащите се социалдемократи в СДС-движение работят против каузата на социалдемокрацията.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО, ПОДПИСАНО ОТ 27 ВОДЕЩИ СПЕЦИАЛИСТИ ОТ СИСТЕМАТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ ПО ПОВОД НА ИЗБРАНОТО ОТ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НОВО РЪКОВОДСТВО НА ИНСТИТУТА.

Напоследък в средствата за масово осведомяване се появиха редица коментари по проблемите в Националния статистически институт (НСИ). Непрекъснато се правят опити на проблемите в българската статистика да се придаде политическа окраска. За по-голяма убедителност бяха въвлечени и имената на сегашни и на бивши депутати. В някои вестници известни политически имена се заканиха на сегашното ръководство, други пък обявиха конфликтите между синдикатите и ръководството едва ли не за "лов на вещици". Бидейки свидетели на всичко това, ние специалистите, работещи в различни звена и структури на НСИ, заявяваме категорично - ПРОБЛЕМЪТ В НСИ НЕ Е ПОЛИТИЧЕСКИ И НЕ Е СИНДИКАЛЕН - ПРОБЛЕМЪТ Е ЧИСТО ПРОФЕСИОНАЛЕН.

Осем месеца след гласуване на Закона за статистиката и четири месеца след назначаването на новото ръководство в НСИ почти нищо не се е променило и ако досега системата не се е разпаднала, то е благодарение на проявената съзнателност и професионално отношение на служителите към неотложната служебна работа. Същевременно в периода на преход българската статистика се нуждае от незабавно изясняване на концепцията за промяна на методологическата й основа и необходимата строга координация на дейността по нейното осъществяване.

Служителите в системата на статистиката са обезпокоени от мъчително бавното придвижване на решаването на въпросите, свързани с преустройството на работата както в Централното управление на НСИ, така и в цялата система. Все още не са внесени за разглеждане в Народното събрание програмата и планът за работа на НСИ - задължителна предпоставка за утвърждаването на неговата нова структура.

По наше мнение основните недомислия могат да се конкретизират както следва:

1. Прибързано бе ликвидирано ЦСУ, без да е изградена концепцията и структурата на новия статистически институт. Тази ликвидация на ЦСУ, без да са ликвидирани принадлежащи мy поделения, доведе до редица проблеми, които силно нажежават отношенията между служители и ръководство в НСИ.

2. Липсата на конкретни виждания, несигурността на работещите специалисти, породена oт срочните шестмесечни трудови договори (до 31 март 1992 г.), пречат на българските експерти в консултациите им с чуждестранни партньори и поемането на конкретни ангажименти от наша страна. По наше мнение това се отразява пагубно на българската статистика, която е крайно заинтересувана от получаването на чуждестранна експертна и материална помощ.

3. Великото народно събрание подмени ръководството на статистиката, като напълно пренебрегна принципа на приемствеността - нещо задължително за статистическата практика. Новото ръководство на НСИ получи единствено подкрепата на онези служители, от които всички смятаха, че статистиката трябва да се освободи. Стигна се до абсурдното противоречие между председателя и заместник-председателя - първият да опровергава в пресата това, което е публикувал вторият, не защото имат различно становище по въпроса, а просто поради липса на координация.

4. Отсъства ясно становище на ръководството по основни за статистиката задачи. Годината изтече, а очакваната програма на НСИ е още в абсолютно суров вид. Псевдоактивността, която се проявява в последно време, е ясна за всички, в това число и за членовете на Висшия статистически съвет, привлечени да обсъдят програмата преди два-три дни. Ръководството не изрази ясно становище по един изключително важен въпрос като преброяването на населението, като си послужи с до болка познати оправдания - чакаме решението на висшите инстанции. Ако това оправдание е бариера пред специалистите в НСИ, то представителите от Фонда за населението към ООН са категорични - "помощ ще има, ако има преброяване".

5. С идването си новото ръководство започна "усилено" да работи по структурата на НСИ. Структура без утвърдена програма ще бъде навярно теоретичният принос на нашето ръководство за извършващата се в страната ни реформа.

Уверяваме всички народни представители, че партийният принцип за назначаване на ръководство на НСИ напълно се провали. Може би сега е редно да се пробва професионалният. Статистиката се нуждае от ръководители статистици, а не от партийни лидери, независимо към коя партия принадлежат те.

София, 23 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 4 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ ДО ВСИЧКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ЧЛЕНКИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛА НА ИНВАЛИДИТЕ ВЕВРОПА, ЗА ПОЧИТАНЕ НА ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ ЮГОСЛАВСКИ ИНВАЛИДИ, ЗАГИНАЛИ ВЪВ ВОЙНАТА, И НА ОНЕЗИ, КОИТО В МОМЕНТА СТРАДАТ ИЛИ УМИРАТ В ЮГОСЛАВИЯ. Документът бе връчен на представител на Югославското посолство в София от Съюза на инвалидите в България.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛА НА ИНВАЛИДИТЕ,

Каним ви да участвате в протестната акция, която ще се състои на 21 декември 1991 г. (събота) в много градове на цяла Европа между 12 и 14 часа. Много ви молим да разпространите плана на акцията сред вашите местни дружества. Целта на акцията е да насочи общественото мнение към факта, че освен всички тъжни и горчиви последици от една война инвалидите са тези, които първи умират поради липса на мобилност, медицинска помощ, горивни материали, транспортни средства и т.н.

Можем да постигнем тази цел чрез събиране на малки групи от инвалидизирани лица за половин или един час пред сградите на посолствата или пред консулствата на Югославия.

За да насочим вниманието към целта на акцията, моля, носете свещички и поне един голям плакат, на който да е написано, че всички организации, членки на Интернационала на инвалидите, отдават почит на страдащите и умиращите инвалиди в Югославия.

От значение е да информирате местната преса за плана на акцията, за целта и мащабността й (ще се състои в цяла Европа, в един и същи ден, по едно и също време).

Сигурен съм, че ще организираме една силна протестна акция.

Благодаря ви предварително за подкрепата.

На всички желая весела Коледа и честита Нова година!

ДИНА РАДКЕ

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИИ ЗА ЕВРОПА

/Пресслужба "Куриер"/

10:25:27
04.01.1992 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използуване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!