София, 4 ноември 1994 година
Брой 217 /1262/
София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИТЕТА ЗА СОЛИДАРНОСТ С КЮРДСКИЯ НАРОД ПО ПОВОД НА ОБСТАНОВКАТА В ЮГОИЗТОЧЕН АНАДОЛ.
В историята на националноосвободителните борби на поробените народи няма аналог, подобен по своите мащаби и вековна продължителност с жестоката драма на Кюрдистан. Жалко е, че с тази трагедия е свързано името на една, считаща себе си за цивилизована държава, като Република Турция. Югоизточната ни съседка обезлюди с огън и меч повече от 150 хиляди кв. километра площ в районите на страната, населени с компактно кюрдско население. Без покрив останаха над 2 милиона жени, деца и старци. Липсват данни за броя на арестуваните и безследно изчезналите през последните седмици, които доскоро бяха около 50 хиляди.
Връх на цинизма са започналите от турското правителство процеси срещу незаконно задържаните депутати на Демократическата партия. Без факти и доказателства за антидържавна и сепаратистка дейност на двама от задържаните парламентаристи прокуратурата иска смъртни присъди. Същата участ очаква в следващите седмици и останалите техни колеги.
Ние споделяме изразената наскоро тревога от правителствата на САЩ, Франция и Германия, както и личните послания на г-жа Лалюмиер и господата Мартинес и Ханеш до турската министър-председателка Тансу Чилер за спешно нормализиране на обстановката в Югоизточен Анадол, освобождаване от наказателна отговорност на задържаните парламентаристи и възстановяване на техния имунитет.
Комитетът за солидарност с кюрдския народ се присъединява към протеста на великите демокрации и световното обществено мнение срещу постоянното насилие над кюрдския народ и нарушаването на общоприетите принципи на ООН от Република Турция.
София, 1 ноември 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Делчо Балабанов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ N 5 НА ЦЕНТРАЛНИЯ ПРЕДИЗБОРЕН ЩАБ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕДИЗБОРНАТА ПРОПАГАНДНА КАМПАНИЯ, ПРЕДЛОЖЕНА ОТ РАБОТНА ГРУПА "РАБОТА С РОМИТЕ" КЪМ ЦПЩ. Документът е адресиран до окръжните съвети и окръжните предизборни щабове на Движението за права и свободи.
На свое заседание Централният предизборен щаб /ЦПЩ/ на 28 октомври 1994 г., след като обсъди основните схеми, програмата на предизборната пропагандна кампания, предложена от работната група "Работа с ромите" към ЦПЩ на Движението за права и свободи /ДПС/
РЕШИ:
1. Всички партийни структури на ДПС от местно до регионално равнище да подпомагат и координират своята дейност с клубовете за предизборна работа, създадени сред ромите с ръководители, които имат издадено пълномощно от ЦПЩ на ДПС и с подписа на г-н Парушев.
2. Окръжните съвети /ОС/ на ДПС включват техни кандидати за народни представители на подходящи места в регионалните листи на ДПС, издигнати от тези клубове с подписа на упълномощения представител.
3. В региони, където ДПС няма да издига свои кандидати, листите да се представляват от регионалните клубове на ромите.
4. Кандидатите да се представят на ЦПЩ с окомплектовани документи по указания до 8 ноември 1994 г. от г-н Парушев.
София, 28 октомври 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦПЩ: Осман Октай
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ N 7 НА ЦЕНТРАЛНИЯ ПРЕДИЗБОРЕН ЩАБ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ. Документът е адресиран до окръжните съвети и окръжните предизборни щабове на Движението за права и свободи.
1. На основание точка 14 от Решението на Втората национална конференция на Движението за права и свободи /ДПС/ всички кандидат-народни представители да подпишат декларация, че не са били сътрудници на Държавна сигурност /ДС/ през периода на т.нар. Възродителен процес.
2. Декларациите, подписани по т.14 от членовете на ръководните структури в ДПС, да се считат за валидни по т.1 от решението.
София, 28 октомври 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦПЩ НА ДПС:
Осман Октай
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДИЗБОРНА ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - /1994 Г.- 1998 Г./.
НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ ОЗНАЧАВА РАЗУМНА И ПОСЛЕДОВАТЕЛНА ВЪНШНА ПОЛИТИКА, НОВА ВОЕННА ДОКТРИНА И УКРЕПВАНЕ ПРЕСТИЖА НА АРМИЯТА
През последните две години се забави развитието на приятелските ни отношения с Европейския съюз, Вишеградската четворка и балканските ни съседи. Прояви се непоследователност в политиката на България по отношение конфликта в бивша Югославия и регионалното сътрудничество на Балканите. Направиха се опити да се лансират доктрини като "православна дъга" и "славянски федерации", които са проекция на най-ретроградните традиции на руската външна политика в района.
Правителството на Българската социалистическа партия /БСП/ - Беров, не отстояваше категорично позицията за влизане в НАТО. Вместо това БСП лансира отживели и неприложими идеи за неутралитет, без да се пояснява спрямо кого.
Забави се процесът на сближаване с българските общности в чужбина.
Не се решиха проблемите на армията - финансово-техническо осигуряване, професионална и материална несигурност на българските офицери.
Ние поемаме отговорността:
1. Да активизираме усилията за сближаване на България с НАТО и за отстояване на позицията за неделимост на европейската сигурност.
2. Да задълбочим процесите на интеграция с Европейския съюз и приятелските ни отношения със съседните държави. Да активизираме участието си в Съвета на Европа и в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
3. Да гарантираме:
- независимостта, териториалната цялост и суверенитета на страната;
- стриктното изпълнение на международните ни ангажименти и договори;
- ненамеса във вътрешните работи на други държави и едновременно с това противопоставяне на опитите за преиначаване на българската история и за посегателства върху духовните ни ценности;
- предотвратяване на опитите за разпалване на етнически сепаратизъм и за създаване на "славянски федерации" и "православни дъги";
- културно обединяване на българската нацконална общност и защита на правата на българите в чужбина.
4. Да представим нова военна доктрина, основана на националните ни интереси и на принципите на добронамереността, отбранителната достатъчност и балансираността, съобразена с европейската насоченост на България.
5. Да изградим и поддържаме добре обучена и въоръжена модерна армия с висока бойна готовност.
6. Да съобразим военнообразователната система у нас със световните стандарти.
7. Да издигнем престижа и материалната осигуреност на българския военнослужещ.
8. Да наложим реална деполитизация и граждански контрол върху армията.
9. Да създадем независим инспекторат на въоръжените сили.
10. Да гарантираме законодателно преминаването на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана към правителството под контрола на парламента.
ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И КУЛТУРАТА СА НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ
Съществуващата образователна система като цяло е насочена преди всичко към натрупване на информация и знания, а не към създаване на навици за самостоятелно мислене, на подход към проблемите и на умения да се прилагат придобитите знания.
Социалният статус на българския учител е силно принизен и не съответства на ролята, която той трябва да има в обществото. От носител на възрожденски дух, просветител и духовен наставник българският учител бе превърнат в зле платен държавен чиновник. Резултатът е отлив от учителската професия на способни и висококвалафицирани кадри.
Прекъсната е традиционната ползотворна връзка между обществото и училището в лицето на училищните настоятелства.
Българското училище все още не допринася за изживяване на националния нихилизъм, съзнателно насаждан от комунистическия режим. То продължава да възпитава децата ни по-скоро в дух на атеизъм, отколкото в осъзнаване и възприемане на религията с нейните общопризнати ценности.
Висшето образование и науката се нуждаят от нови закони.
Липсват критерии за оценка и категоризация на висшите училища. Структурата на висшето образование не съответства на европейските стандарти. Не са решени проблемите на структурата и финансирането на научните организации. Няма баланс между реалната академична автономия и контролните функции на държавата.
Най-тежки като резултат и най-трудни за изживяване са пораженията, нанесени от комунистическата идеология в областта на културата. Нейното оцеляване и възраждане са част от оцеляването и възраждането на националната ни самобитност.
Ние поемаме отговорността:
1. Да възвърнем на българския учител достойното място и роля в обществото.
2. Да възстановим училищните настоятелства като доказана форма на връзка между училище и родители.
3. Да ускорим изработването и приемането на закони за държавните образователни изисквания, за висшето образование, за акредитацията на висшите училища, за научните степени и звания, за научните изследвания, за финансирането на образователната и научната дейност.
4. Да регламентираме точно образователните степени, всяка със своя специфичен образователен минимум. Да увеличим възможностите за свободно избираема подготовка.
5. Обучението по български език, литература и история да съдейства за любовта към отечеството, за гордостта от постиженията на българина, за съхранението на народните обичаи и историчеката памет.
6. Да въведем данъчни облекчения за образователни програми, научни разработки, внос на апаратура и др.
7. Да създадем условия и система за насочване на извънбюджетни средства в науката и в образованието чрез механизма на данъчното облагане.
8. Да съдействаме частните училища да заемат полагаемото им се място в образователната система.
9. Да следваме политиката на данъчни облекчения както за българската култура, така и за всички, които я спонсорират, и да предложим нови форми за нейното финансово осигуряване.
10. Да гарантираме оцеляването на българската литература, музика и изкуство, на читалищата, на народното творчество и останалите форми на българската култура.
ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ТРЯБВА ДА ЗАЕМЕ ДОСТОЙНО МЯСТОТО СИ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИНА
Българската православна църква самостоятелно трябва да реши проблемите си на основа на църковните канони, съборното начало и приемствеността, което означава, че от създадената криза може да се излезе само чрез свикването на каноничен църковно-народен събор.
Националните интереси и спасението от секти изискват въвеждането на вероучение в училищата.
За повдигане на патриотичния дух на Българската армия и за удовлетворяване на духовните й потребности предлагаме да се въведат православни свещеници и да се изградят църковни параклиси във военните поделения.
СДС поема отговорността за връщането на отнетите църковни имоти.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗБОРИ ДЕКЕМВРИ’94
ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ N 1
26 ОКТОМВРИ 1994 Г.
1. Съгласно чл. 47 от Закона за изборите на народни представители, общински съветници и кметове /ЗИНПОСК/ партиите и коалициите трябва да представят за регистрация пред Централната избирателна комисия /ЦИК/ следните документи:
а/ Молба за регистрация от централното ръководство на партията или лицата, които представляват коалицията. В молбата трябва да бъдат посочени името на партията или коалиция, седалището и адресът, желаният цвят на бюлетината, както и алтернативи за него, и надпис на бюлетината, разположен над кандидатската листа.
б/ Заверен препис от съдебно решение, с което са регистрирани. Удостоверенията за съдебно решение не представляват редовен документ, тъй като не се предвиждат в чл.47. Когато партиите участват в коалиции, преписи от съдебните решения се представят за всяка от тях.
в/ Партийните коалиции представят решения за своето образуване, подписано от ръководствата на съответните партии. Когато се представя копие от решение за образуване на коалиция, неговата автентичност се удостоверява с подписите на лицата, които представляват коалицията. Към документите се представят и образци от подписите на лицата, които представляват коалицията, както и образец от печата на коалицията, ако има такъв.
2. Всички промени в състава на коалициите, настъпили след регистрацията им в ЦИК, ще се регистрират само след представяне на протокол за промените, който трябва да отговаря на условията на решението за образуване на коалицията. При присъединяване на нова партия е необходимо представяне на препис от съдебното решение за регистрацията й.
3. Определя тридневен срок за отстраняване нередовността на подадените документи от политическите партии и коалиции във връзка с молбата за регистрация за участие в изборите, които ще се произведат на 18 декември 1994 г.
Политическите партии и коалиции трябва да бъдат уведомявани да дадат исканите им документи с препоръчано писмо с обратна разписка. В този случай тридневният срок започва да тече от получаването на съобщението.
Когато нередовностите бъдат установени в момента на подаване на документите, лицето, подало документите, удостоверява с подписа си в регистъра на ЦИК, че е уведомено за това какви документи трябва да бъдат представени. В този случай тридневният срок започва да тече от момента на завеждане на молбата в регистъра.
Ако нередовностите бъдат отстранени в тридневния срок, молбата за регистрация и приложените към нея документи се смятат за редовни от деня на подаване на молбата.
4. Централната избирателна комисия започва да приема документи за регистрация на политически партии и коалиции за участие в насрочените избори за народни представители на 26 октомври 1994 г. от 15,00 ч.
Крайният срок за подаване на документи за регистрация изтича в 19,00 ч на 18 ноември 1994 г.
Приемането на документите се извършва всеки ден в посочения период от 9,00 до 17,00 ч.
* * *
РЕШЕНИЕ N 2
26 ОКТОМВРИ 1994 Г.
1. В предстоящата кампания по произвеждане на изборите за Тридесет и седмото Народно събрание Централната избирателна комисия /ЦИК/ ще има двама говорители - Ралица Босилкова Негенцова и Ганета Минкова Минкова, които ще представят пред средствата за масова информация официалното становище на ЦИК, ако с решение не е определен за конкретен случай друг член на комисията.
2. Останалите членове на ЦИК могат да дават изявления, да застъпват лични становища и пр., които са отстоявали при обсъжданията на различни въпроси в заседанията на комисията.
* * *
РЕШЕНИЕ N 3
26 ОКТОМВРИ 1994 Г.
Централната избирателна комисия /ЦИК/ създава работни комисии в състав, както следва:
I. ПО РЕГИСТРАЦИЯ НА ПАРТИИТЕ
Благовест Пунев, Младен Червеняков, Ганета Минкова, Галина Маринска, Ралица Негенцова, Надежда Дойчинова.
ІІ. ПО СЪСТАВИТЕ НА РАЙОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ /РИК/
Петър Обретенов, Куна Дамянова, Кадир Кадир, Огнян Атанасов, Тодор Цонев.
III. ПО ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАКОНА И МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
Благовест Пунев, Байчо Панев, Йордан Дардов, Илияна Ризова, Анна Николова.
IV. ПО ОРГАНИЗАЦИОННО-ТЕХНИЧЕСКО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ
Харалампи Анчев, Младен Червеняков, Михаил Константинов, Александър Петров.
V. ЗА ГЛАСУВАНЕ В ЧУЖБИНА
Благовест Пунев, Младен Червеняков, Димитър Топлийски, Йордан Дардов, Димитър Димитров, Александър Петров.
VI. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ МАНДАТИТЕ И ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ
Александър Петров, Михаил Константинов, Димитър Топлийски, Валентин Коркинов, Николай Вълчанов, Димитър Димитров, Богдан Цанев.
VII. ЗА МЕДИИТЕ
Хараламби Анчев, Ралица Негенцова, Ганета Минкова.
Съставът на горните комисии е готов и всеки член на ЦИК по негово желание може да участва и съдейства в работата на всяка една от комисиите. При нужда към комисиите могат да бъдат привлечени допълнително и експерти извън състава на ЦИК.
* * *
РЕШЕНИЕ N 4
31 ОКТОМВРИ 1994 Г.
1. Областните управители представят в Централната избирателна комисия /ЦИК/ предложения за съставите на районните избирателни комисии за всички избирателни райони така, както са определени на територията на областта с Указ N 215 от 26 октомври 1994 г. на президента на Републиката.
2. В състава на предложените комисии могат да се включат и лица, които не принадлежат към политическа партия, ако бъдат предложени от политическа партия или коалиция при спазване на чл.33 от Закона за изборите на народни представители, общински съветници и кметове /ЗИНПОСК/.
3. Предложението трябва да съдържа основен състав на Районната избирателна комисия /РИК/ и допълнителен състав от заместващи лица, които трябва да бъдат съответни на членовете на основния състав.
В предложението трябва да бъдат посочени професията и образованието на включените в основния и допълнителния състав на комисиите лица, както и политическата партия или коалиция, от която са посочени.
В предложението да се включват предимно лица с юридическо образование.
В предложението се посочва адрес, телефон и факс на Районната избирателна комисия.
4. Представителите на политическите партии, които участват в консултациите, се легитимират пред областния управител с надлежни пълномощни от централните ръководства, в които да бъдат посочени съдебните решения за регистиране на партията или коалицията.
5. Към предложението на областния управител за състава на районната избирателна комисия се прилага и екземпляр от протокола от заседанието на областния управител с политическите сили за проведените консултации.
Когато предложението на областния управител не съответства на постигнатото споразумение между политическите сили, той е длъжен да изложи мотивите си за това.
Препис от предюжението на областния управител се изпраща на упълномощените представители на политическите партии или коалиции, участвали в консултациите.
6. Предложенията на областните управители се представят в ЦИК най-късно до 4 ноември 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
15:15:00
04.11.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!