София, 4 септември 1992 година
        Брой 174 /704/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 4 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛ ОТ СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ И ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН, СЪСТОЯЛО СЕ НА 2 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

Днес, 2 септември 1992 година в град София се състоя съвместно заседание на Постоянното присъствие на Български земеделски народен съюз (БЗНС) "Н.Петков” и Постоянното присъствие (ПП) на Български земеделски народен съюз - единен (БЗНС-е), на което беше разгледано изготвеното от групата юристи становище относно единството на земеделските сили. След проведените разисквания двете Постоянни присъствия се обединиха около следните принципни решения:

1. Единството на земеделските сили следва да се възстанови на общ извънреден конгрес на земеделския съюз.

2. Земеделският съюз е първоприемник на създадения през 1899 г. БЗНС, забранен с Наредба-закон за забрана на политическите партии от 12 юни 1934 г. (БЗНС "Ал.Стамболийски” и БЗНС "Врабча 1"), възстановен на 14-15 октомври 1944 г. и разтурен на 26 август 1947 г. със Закон за забраняване и разтуряне на БЗНС "Н.Петков" и всичките му поделения и секции. Той ще носи историческото си име Български земеделски народен съюз (БЗНС).

3. БЗНС (е) ще прекрати своята дейност като юридическа личност, считано от момента на откриване на възстановителния конгрес с решение, взето на заседание на неговия Върховен съюзен съвет, проведено не по-късно от две седмици преди датата на конгреса. А БЗНС "Н.Петков", който на същия конгрес се връща към историческото си наименование, се прелива с целия си състав във възстановения БЗНС.

4. Свикват съвместно заседание на Управителния съвет на БЗНС "Н.Петков" и Управителния съвет (УС) на БЗНС (е) на 19 септември 1992 година в 9.00 часа в зала "Тържествена" на Дом-паметника "Ал.Стамболийски" при следния дневен ред:

- утвърждаване решенията на двете постоянни присъствия, взети на съвместното заседание на 2 септември 1992 година;
- насрочване дата и определяне място за провеждане на конгреса;
- приемане методика за провеждане на предконгресни събрания и конференции;
- избор на комисии за изготвяне на проекти за устав и програма на БЗНС.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТНИК НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ В СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ СВЕТЛАНА ШАРЕНКОВА ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ДЕЙСТВИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ОБЩИНАТА, НЕСЪВМЕСТИМИ С КОНСТИТУЦИЯТА.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

Позволявам си да се обърна към Вас с настоящото писмо, водена от дълбокото убеждение за значимостта на поставения проблем.

Нашето общество се намира в изключително сложен и нееднозначен етап от своето развитие - етап на установяване на институционалната структура и механизми на свободното гражданско общество и правовата държава. В този смисъл от съществено значение е създаването на условия и предпоставки за максимално ефективното функциониране на институциите в съответствие с принципите на конституционализма и демокрацията. Важна е ролята не само на правото като универсален нормативен регулатор и носител на ценностите, обединяващи дадено общество, но и усилията за създаване на такава обществена нагласа, основаваща се на уважението към институционния порядък.

Ето защо считам за твърде тревожни действията (а в определени случаи и бездействията) на редица държавни органи и служители. Ще се спра подробно само на един от тези случаи - атаките срещу единението на Българската православна църква от страна на народния представител в 36-то Обикновено народно събрание (ОНС) Христо Петров Събев в тясно сътрудничество с директора на Дирекция по вероизповеданията при Министерския съвет на Република България и свързаните с това действия на бившия секретар на Софийската голяма община - Никола Даскалов (понастоящем заместник-министър на отбраната) и кмета на СГО Александър Янчулев.

Този проблем, получил известност като "църковния въпрос", има различни измерения: национално-историческо, нравствено-психологическо, политическо, юридическо.

Ще си позволя да изложа накратко своето становище относно юридическите му аспекти.

Правното положение на църковните общности и институции и пределите на държавната намеса в църковните дела е основен елемент в конституционното устройство на всяка съвременна държава. Принципите на гражданското общество, гарантирането на правата и свободите на гражданите, естествено, изисква освобождаването на определени сфери и дейности от тоталния контрол на държавата. И в този смисъл са изключително точни думите на видния немски правник Роберт фон Мол, че гражданското общество е всичко онова, което не е държавата.

Тези принципи са имплицитно заложени и в Конституцията на Република България. Нещо повече - в нея са налице конкретни текстове, дефиниращи правото на вероизповедание и регламентиращи пределите на държавната намеса в сферата на религията (чл.13, както и в чл. 37 във връзка с чл. 57). В чл. 13, ал. 1 и 2, както и чл. 37, е постановено отделянето
на религиозните институции от държавата и задължението на държавата да съдейства за поддържането на търпимост между различните вероизповедания, а също и между вярващи и атеисти. Определят се и рамките на религиозната свобода: "не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани". Този текст е в пълна хармония и с чл. 18, т. 3 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Тези постановки са формулирани още по-ясно в Решение 5 на Конституционния съд от 11 юли 1992 г. по конституционно дело 11/1992 г. - "недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление". Изключение се допуска единствено в случаите, изчерпателно изброени в гореупоменатите чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 на Конституцията, т.е., когато религиозните общности и институции се използват за политически цели, срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на другите граждани. По силата на непосредственото отменително действие на Конституцията Конституционният съд постановява, че за заварените законови разпоредби, противоречащи пряко на чл. 13 и чл. 37 от нея, се прилага параграф 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията. Същевременно с Определение от 4 юни 1992 г. Конституционният съд на Република България изрично посочва, че голяма част от членовете на Закона за изповеданията са антиконституционни и правоприлагащите органи не следва да го прилагат. Както е известно, решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд (обн. ДВ бр. 67 от 16.08.1991 г.).

Независимо от всичко това, позовавайки се на разпоредби на антиконституционния Закон за изповеданията, с писмо 92 от 25 май 1992 г. директорът на изповеданията Методи Спасов "уволни" Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ). Трябва да отбележа, че в ПМС - 125 от 6 декември 1990 г., с което се закрива Комитетът по въпросите на БПЦ и религиозните култове и се създава Дирекция по вероизповеданията, не са фиксирани подобни правомощия. Установен е уведомителен режим чрез чл. 3, т. 3. По административно дело 837/1992 г. Върховният съд на Република България остави без разглеждане жалбата на Негово Светейшество Максим Патриарх Български, мотивирайки се, че актът на Методи Спасов няма властническо-разпоредителен характер. Това означава, че горепосоченото писмо на директора на вероизповеданията има единствено и само констативен характер и не е свързано с никакви правни последици за Светия Синод на БПЦ.

На тази основа цялостната своя дейност и организационно съществуване БПЦ осъществява в съответствие с принципите и нормите на каноническото право. Следователно по силата на чл. 2 от Устава на БПЦ това са - "Свещеното писание, учението и каноните на Вселенската църква и настоящият устав". А по аргумент от чл. 113 от същия устав: "за нарушение на служебните права и задължения Патриархът като всеки архиерей подлежи на съд пред Св.Синод в пълен състав".

На фона на всичко това будят недоумение и тревога действията на кмета на СГО Александър Янчулев и на г-н Никола Даскалов (последният в качеството си на секретар на СГО). Кметът на СГО и общинската администрация явно толерират антиконституционните действия на групата на Христо Събев. Това става ясно от писмо рег.индекс 49-00-134/5 юни 1992 г., което е приложено, а също и от участието му в митинг, организиран от Съюза на свещениците и Християнския съюз "Спасение" на 10 юни 1992 г. На същия митинг отец Камен Бараков е заявил пред събралите се миряни: "Няма църковен въпрос - това е чиста политика." Този факт е отразен и от СМИ, например в. "Труд" от 11 юни 1992 г., в. "Демокрация" от 11 юни 1992 г. и др. Същевременно на заседание на Столичния общински съвет на 14 юли 1992 г. в отговор на мое питане г-н Янчулев неколкократно нарече Негово Светейшество Максим Патриарх Български - "експатриарх", което определено говори, че Янчулев (въпреки забраната на Конституцията) заема страна в църковния спор, а след като аз коментирах незаконосъобразността на това определение "експатриарх" Янчулев прояви желание да обясни на Столичния общински съвет защо Негово Светейшество Максим Патриарх Български е експатриарх, но председателят не му позволи. От друга страна, на 31 май 1992 г. тогавашният секретар на СГО Даскалов, превишавайки законоустановените си правомощия, взема участие в окупацията на сградата на Светия Синод. В разговор с г-н Драгомир Янков, студент втори курс на Богословския факултат, той декларира пред мен: "На 31 май 1992 г. по време на дежурството ми в сградата на Синода, където тогава работех като пазач-портиер, по насилствен начин влязоха отец Камен Бараков и йеромонах Христофор Събев, придружени от група миряни... След безуспешни опити да се свържат по телефона с г-н Янчулев те успяха да разговарят със секретаря на СГО Даскалов, който даже дойде лично и беше пуснат в сградата на Синода... Въртяха много телефони, казвайки: "хайде да събираме нашите хора, има нужда от повече хора, за да окупираме цялата сграда". Това деяние кметът Янчулев, в отговор на моето питане оправда с това, че Даскалов бил дежурен. От направената справка обаче се разбра, че това твърдение не отговаря на истината. На 31 май 1992 г. дежурен в СГО е бил заместник-кметът Керемидчиев, а не секретарят Даскалов - т.е. Янчулев, за да защити действията на Даскалов при превземането на Светия Синод, излъга Столичния общински съвет В този случай едва ли е необходим пространен коментар, доколко тези действия са в очевидно противоречие с функциите на секретаря на общината - да "организира общинската администрация и нейната дейност", в съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗМСМА. Според изричната разпоредба на чл. 47 от същия закон служителите в общинската администрация имат статут на държавни служители, а в съответствие с чл. 116, ал. 1 от Конституцията на Република България държавните служители са длъжни "да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални".

Поредицата от действия, толериращи групата на Събев, беше продължена и чрез участието на низвергнатите по чл. 189, т. 12 от Устава на БПЦ бивши митрополит Пимен и йеромонах Христофор Събев в освещаването на доставените автобуси на транспортните фирми към СГО. Всичко това, както и убеждението ми, че стабилитетът на институциите е в основата на законността, правовата държава и демократичното общество, ме кара да се обърна към Вас с настоятелната молба да упражните конституционното си правомощие по чл. 150, ал. 1 от Конституцията на РБ и да сезирате Конституционния съд с искане за задължително тълкуване (в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за Конституционния съд) на чл. 116, ал. 1 от Конституцията: чл. 116(1) "Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални."

Искрено се надявам, че ще уважите молбата ми, която е свързана както с моите обществени задължения като общински съветник, така и в не по-малка степен с разбирането ми за морален и граждански дълг.

София, 2 септември 1992 г.

С уважение: Светлана Шаренкова, общински съветник на партия ЛИБЕРАЛИ в Столичен Общински Съвет

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НАРОДНИЯ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗЯВЛЕНИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 30 АВГУСТ 1992 Г. ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.

Националният ръководен съвет на Народния профсъюз "Единство" оценява изявленията на президента на републиката г-н Желев от 30 август 1992 година като проява на политическа отговорност и реализъм. Обществеността отдавна очакваше да чуе позицията на президента. В същото време не можем да не подчертаем, че това е закъсняла реакция. Месеци наред мълчаливото съгласие, компромисите, бездействието, неясните позиции създаваха в обществото представа за слабост на президентската институция.

Моментът, избран за президентското изявление, дава основание на мнозина да си зададат въпроса: "Не е ли това сигнал за предизвикване на правителствена и парламентарна криза?"

Народният профсъюз "Единство" счита, че такава криза е налице, но по-нататъшното й задълбочаване би било гибелно за България. Твърде дълбока е икономическата пропаст, отчайващо бързо расте бедността и безработицата (особено сред младежта), много са социалните конфликти, а до границата ни гори пожарът на войната. Крайното изостряне на политическата конфронтация ще ни доведе до самоубийство.

Отговорността за излизане от създалата се обстановка носи преди всичко управляващото мнозинство. От него зависи консолидацията на всички обществени и политически сили. Но за тази цел то трябва да предложи приемлива за всички формула за постигане на национално разбирателство и съгласие.

Израз на сила, а на слабост ще бъде парламентът и правителството да привличат в управлението и законодателните инициативи политическите си опоненти, синдикатите и другите структури на гражданското общество.

Народният профсъюз "Единство" ще подкрепи само тези стъпки на правителството, които на основата на националния консенсус срещат поддръжката на всички политически сили и синдикални сдружения, водещи до бързо решаване проблемите на индустриалното производство, селското стопанство, социалното дело, науката, образованието, културата и бизнеса.

Призоваваме политическите сили в парламента и извън него в този отговорен момент да проявят държавническа мъдрост и воля в името на добруването на народа ни и спасението на България.

София, 2 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ИЗВЪНРЕДНИЯ СВЕЩЕНИЧЕСКИ СЪБОР, СВИКАН ПО ИНИЦИАТИВА НА ПРАВОСЛАВНОТО СВЕЩЕНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕДИНЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, СЪСТОЯЛО СЕ НА 3 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет и до Главния прокурор на Републиката.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

На 3 септември 1992 година свещениците, монасите и монахините от страната, събрани в София на извънреден събор по инициатива на Свещеническото движение за единение в Българската православна църква (БПЦ), след задълбочена дискусия относно създадения разкол в БПЦ и последиците от него: узурпиране на църковната власт от разколниците, разстройване на цялостния живот на Църквата, смущението на вярващите от тези техни действия, подкрепяни и поощрявани от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, реши:

1. Твърдо заставаме зад решението на архиерейския събор на Българската православна църква от 22 юли 1992 г. за низвержение на отцепилите се архиереи и отлъчването от църковно общение на лицето Христо Петров Събев.

2. Настояваме да се закрие Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, проявила се като продължител на бившия комунистически и атеистичен Комитет по религиозните въпроси, поради което се оказа ненужен и антидемократичен орган.

3. Да се отменят всички досегашни нареждания на Дирекцията по вероизповеданията по отношение на БПЦ като неправомерни.

4. Да се потърси отговорност от г-н Методи Спасов - главен виновник за поредицата самоуправни действия спрямо БПЦ.

5. Да се освободи сградата на Светия Синод.

6. Да се забрани съгласно законите в страната по-нататъшната ескалация на разколниците в БПЦ; стремежът им за узурпиране на власт; смущение на цялостния църковен живот.

7. Да се освободят канцелариите на Митрополиите и другите църковни поделения.

8. Да се отнеме депутатският имунитет на Христо Петров Събев и да бъде освободен като председател на Парламентарната комисия по вероизповеданията.

София, 3 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРАВОСЛАВНО СВЕЩЕНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ: свещ. Спас Михайлов

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 4 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДЦЕНЯВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

Националният стачен комитет на Синдиката на българските учители (СБУ) с голямо безпокойство следи развитието на инфлационните процеси в страната. Стремителното намаляване на жизненото равнище на работещите в средното образование, опасността от предстоящото увеличаване на безработицата сред педагогическите кадри, липсата на бюджетни средства за осигуряване на нормален учебен процес.

На 21 май - Националния ден на протеста на работещите в средното образование, при проведените срещи в Народното събрание, Президентството, Министерския съвет и Министерството на образованието и науката представителите на Синдиката на българските учители поставиха своите основни искания за увеличаване на бюджета за веществена издръжка на българското училище и за актуализиране на фонд "Работна заплата". Тогава те получиха уверение, че тези искания ще бъдат справедливо и навреме решени.

За пореден път поетите ангажименти от представителите на най-висшите институции в страната останаха празни обещания. С подобно отношение считаме, че се подценяват проблемите на българското училище, за пореден път се унизява българският учител и се подценява неговият високоинтелектуален труд.

С отредените ни с ПМС N 133 от 17 юли 1992 г. 26 %, средната брутна заплата за отрасъл "Образование” от 1330 лева се увеличава на 1880 лева, което е далеч по-ниско от средната брутна работна заплата за страната за месец юли тази година - 2400 лева.

С това нищожно "увеличение" нашият отрасъл отново запази последното, 17-о място, от средните брутни заплати сред наблюдаваните отрасли.

Националният стачен комитет на Синдиката на българските учители категорично

Н А С Т О Я В А:

1. Да се осигурят необходимите бюджетни средства за нормална материална издръжка на учебните заведения за 1992 година.
2. Да се увеличи фонд "Работна заплата" на заетите в средното образование, гарантиращ средна брутна месечна заплата в размер на 2630 лева, както и увеличението й в съответствие с инфлационните процеси.
3. Министерството на образованието и науката да публикува Концепцията за образователната политика и съответните учебни планове и да ги предостави за обсъждане от педагогическата колегия.

Националният стачен комитет обявява от 15 септември 1992 г. Декада на протеста на работещите в средното образование и призовава членовете на СБУ и всички работещи в просветата към активни синдикални действия.

Настояваме за незабавни преговори с представители на правителството.

При неизпълнение на нашите искания ще пристъпим към ефективни стачни действия от 1 октомври 1992 година.

София, 2 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 4 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРИНАДЕСЕТИ КОНГРЕС НА 17 И 18 АПРИЛ 1992 Г. В СОФИЯ.

Чл. 17.(1) Приемането на колективни членове на федерацията се извършва от конгреса, а между два конгреса - от Координационния съвет по писмено искане на организацията или съюза, придружено с протокол за учредяването, устав или решение на колективния й орган; брой на членовете и седалище.
(2) За колективни членове на федерацията се приемат и синдикални организации от сродни отрасли при условие, че отговарят на изискванията на ал. 1.

Чл. 18.(1) Решение за членство на синдикална организация във федерацията се взема от общото й събрание с явно гласуване и обикновено мнозинство.
(2) Решение за членство на браншов синдикат или съюз във ФНСЗ се взема съгласно неговия устав или правилник.

Чл. 19. Прекратяване на колективното членство във федерацията става:
- доброволно. Когато организацията (съюзът)-член вземе решение. Решението влиза в сила три месеца след представянето му във федерацията;
- поради изключване. Решението за изключване се взема от Координационния съвет при доказана противоуставна дейност, както и за неиздължен членски внос за три и повече месеца през годината;
- поради преустановяване дейността на организацията (съюза); - основен член. В този случай се представя решение за прекратяването им.

Чл. 20.(1) Индивидуалното членство във ФНСЗ се осъществява чрез членство в синдикална организация или пряко.
(2) Индивидуални членове на ФНСЗ могат да бъдат всички български граждани, които работят като:
- наети работници в държавни фирми, предприятия, институти или организации в системата на земеделието;
- член-кооператори или наети работници в земеделска кооперация;
- частни земеделски стопани или наети в частно земеделско стопанство по смисъла на Конвенция N 141 на МОТ;
- младежи и девойки, ненавършили 16 години, които упражняват в семейството си земеделие, занаят и други професии, свързани със земеделието, и навършили 16 години, които се наемат сезонно в земеделието.
(3) Това право имат и работещите български граждани в чужди и смесени фирми в областта на земеделието на територията на страната и извън нея.
(4) Право на синдикално членство имат всички пенсионери от отрасъла, независимо дали работят или не, и всички безработни.
(5) Не могат да бъдат синдикални членове лицата, които са работодатели по смисъла на действащото законодателство.

Чл. 21. Всеки член на ФНСЗ има право:

1. Да избира и да бъде избиран във всички синдикални органи.
2. Да участва в дейността на синдикалната организация и органите на федерацията, в подготовката и приемането на техните решения, да внася свои предложения и искания за разглеждане от тези органи, да иска отчет за взетите от тях решения и за резултатите от изпълнението им, да получава отговор по поставените от него въпроси.
3. Да участва лично, когато се взема решение за неговата дейност и поведение като член на ФНСЗ.
4. Да получава безплатни консултации и да бъде подпомаган и обслужван от звената на федерацията.
5. Да иска от ФНСЗ да се застъпва за неговите професионални, икономически, правни, социални и културни интереси пред държавните органи, учреждения и работодатели.
6. Да получава при необходимост материална помощ и текуща информация за решенията на ФНСЗ.
7. Да членува във взаимоспомагателната каса на синдикална организация и във фонд "Взаимно осигуряване и подпомагане".

Чл. 22. Всеки член на ФНСЗ е длъжен:

1. Да работи за постигане целите на федерацията.
2. Да проявява синдикална солидарност.
3. Да спазва устава на ФНСЗ.
4. Да плаща навреме определения от този устав членски внос.
5. Да пази престижа на ФНСЗ както в организацията, в която членува, така и вън от нея.

Чл. 23.(1) Приемането на член във ФНСЗ става индивидуално по негова лична молба, с решение на синдикалната организация, а за пряко членство - с решение на Изпълнителния комитет на ФНСЗ.
(2) Членуването във ФНСЗ се удостоверява с членска карта по образец.

Чл. 24.(1) Индивидуалното членство във федерацията се прекратява:
1. По искане на синдикален член до ръководството на синдикалната организация (до ИК на ФНСЗ), оформено в писмена молба.
2. При отнемане правото да бъде член, поради наказание или загубване качествата на член съгласно устава. Заличаването на член от списъка на организацията става по решение на събранието.
(2) На изключения член на ФНСЗ се отнема членската карта.

Чл. 25.(1) За неизпълнение на устава, за незачитане на решенията на конгреса, КС и ИК, за действия против интересите на ФНСЗ се налагат следните наказания: обръщане на внимание, предупреждение и изключване. Наказанията се налагат с решение на синдикалната организация.
(2) Заличават се от членство тези, които не са изплатили без уважителни причини членски внос три и повече месеца през годината. Същите могат да възстановят членството си, ако възстановят задълженията си към организацията.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

 ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 4 септември - Следва пълният текст на:

АМЕРИКАНСКА ДЕКЛАРАЦИЯ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЧОВЕКА.

        Член 16

Всеки човек има право на социално осигуряване, което да го защитава от последствията на безработицата, старостта и от нетрудоспособност, произтичаща от независещи от него причини, които го правят физически или умствено неспособен да осигурява прехраната си.

Член 17

Всеки човек има право на признаване на неговата правосубектност във всички случаи, както и да се ползва от основните граждански права.

Член 18

Всеки човек може да се обърне към съда, за да осигури зачитането на законните си права. Съответно той трябва да има достъп до проста и кратка процедура, чрез която съдилищата да го защитават от действията на властта, нарушаващи което и да е от неговите основни конституционни права в негова вреда.

Член 19

Всеки човек има право на полагащото му се по закон гражданство, както и да го замени, ако желае, с гражданството на която и да е друга страна, готова да му го предостави.

Член 20

Всеки човек, който е правоспособен, има право да участва в управлението на своята страна - пряко или чрез свои представители, а така също да участва в избори, които се провеждат чрез тайно гласуване и са честни, периодични и свободни.

Член 21

Всеки човек има право да се събира мирно с други на официално разрешени публични срещи или на неформални събирания във връзка с въпроси от общ интерес независимо от естеството им.

Член 22

Всеки човек има право да се сдружава с други лица с цел да подпомага, упражнява или защитава свои законни интереси от политическо, икономическо, религиозно, социално, културно, професионално, профсъюзно или друго естество.

Член 23

Всеки човек има право да притежава толкова частно имущество, колкото му е необходимо за едно прилично съществуване и за да поддържа достойнството на личността и дома си.

Член 24

Всеки човек има право да отправя почтителни жалби до компетентните органи на властта по поводи от общ или частен интерес, както и правото на своевременно решение по тях.

Член 25

Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в случаите и в съответствие с процедурите, предвидени от съществуващите до този момент закони.

Никой не може да бъде лишен от свобода за неизпълнението на задължения от чисто гражданско естество.

Всяко лишено от свобода лице има право да поиска законността на задържането му да бъде без забавяне установена от съд, а така също правото да бъде съдено без неоправдано забавяне или - в противен случай - да бъде освободено. Освен това лицето има право на хуманно отношение към него по време на задържането му.

Член 26

Всяко обвинено лице се счита за невинно до доказване на вината му.

Всяко лице, обвинено в закононарушение, има право на безпристрастен и открит съдебен процес в съд, предварително създаден в съответствие със съществуващите до този момент закони, а така също и да не бъде осъдено на жестоко, опозоряващо или необичайно наказание.

Член 27

Всеки човек има право, в случай че е подложен на преследване, непроизтичащо от престъпление от общ характер, да иска и да получи убежище на чужда територия в съответствие със законите на всяка страна и международните споразумения.

Член 28

Правата на човека се ограничават от правата на другите, от нуждите на общата сигурност, общественото благо и напредъка на демокрацията.

 

Г Л А В А  ІІ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 29

Всяко лице е длъжно да се отнася към другите така, че всеки да е в състояние да формира и да развива своята личност в пълна степен.

Член 30

Всеки човек е длъжен да подпомага, подкрепя, образова и закриля непълнолетните си деца, а децата са длъжни винаги да почитат родителите си и при нужда да ги подпомагат, подкрепят и закрилят.

Член 31

Всеки човек е длъжен да получи поне начално образование.

Член 32

Всеки човек е длъжен да гласува в изборите в страната, на която е гражданин, ако според закона има право на глас.

Член 33

Всеки човек е длъжен да спазва законите и останалите законни разпореждания на властите в своята страна, а така също и на страната, в която се намира.

Член 34

Всеки физически здрав човек е длъжен да носи гражданската или военната служба, която страната му може да му наложи в името на собствената й отбрана и съхранение, а в случай на обществено бедствие - да окаже всякаква помощ, която е по силите му.

Съответно той е длъжен да служи на всеки обществен пост, на който е избран чрез гласуване в държавата, на която е гражданин.

Член 35

Всеки човек е длъжен да сътрудничи на държавата и обществото за обезпечаване на неговата сигурност и благосъстояние според способностите си и съществуващите обстоятелства.

Член 36

Всеки човек е длъжен да плаща законноустановените данъци за издръжка на обществените служби.

Член 37

Всеки човек е длъжен да се труди, доколкото позволяват работоспособността и възможностите му, за да придобие средства за преживяване или в полза на своето общество.

Член 38

Всеки човек е длъжен да се въздържа от участие в политическа дейност, която по закон е резервирана изключително за гражданите на държава, в която той се явява чужденец.

/Пресслужба "Куриер"/

10:51:28
04.09.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!